Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

ЧАСТ III: ПРИЛОЖЕНИЯ

Бог е отредил в обществото три основни институции: църквата, семейството и държавата.³⁹⁸ Библейското разбиране за техните роли и взаимоотношения им е основополагащо за развитието на християнски мироглед. Изпълнението на Великото поръчение в историята ще изисква не само правилно разбиране какво е всяка от тези институции, но също съзнателно участие във всяка от тях.

Сега накратко ще се занимая да разгледам някои практически насоки за разпространяване на истините съдържащи се в Поръчението. И така, какви са някои първоначални, практически приложения на Великото поръчение към всяка от трите основни институции? В тази глава ще се съсредоточа върху Църквата.

През 1981 Асоциацията на Реформистките църкви публикува допълнителна глава към своята декларация на вярата. Тази глава беше озаглавена “За християнската мисия.” Параграф 4 на тази преработка казва:

Твърде много християни днес гледат на църквата като на въпрос на избор за християнския живот. Много хора, които изповядват, че са християни, знаят твърде малко какво е дълбоко посвещение към Христос.⁴⁰¹ Те изглежда забравят изискванията на Великото поръчение относно ученичеството. Какъв трябва да бъде подходът на християнина към църковния живот, когато се покорява на Христос във Великото поръчение?

2. Задължение за поклонение. Христос очаква от Своите хора да Му се покланят в дух и в истина (Йоан 4:24), колективно в общението на Божиите хора.⁴¹¹

Поклонението е най-висшето призвание на човека. То трябва да бъде общо и конкретно. Тоест трябва да се покланяме във всекидневния живот,⁴¹² както и конкретно, официално в Господния ден.⁴¹³ Трябва да се участва в различните елементи от християнското поклонение с цяло сърце, душа, ум и сила (Марк 12:30), а не докато спим, в транс, или докато нервничим очаквайки обяда. Начинът на поклонение е законово постановен от Бога в Писанието; трябва да идваме при заветния Бог според Неговите условия (например Левит 10:1-2). Химни, молитви, приноси, увещания, изповеди, четене на Писанието, проповеди и други страни на поклонението не трябва да се изпълняват само с механичен рефлекс. В тях трябва да участваме с посвещение, като към Господа. С други думи, трябва да помним, че Христос е с нас “през всичките дни” (Матей 28:20) – включително и докато се покланяме. Трябва да се радваме в кръщението на новоповярвалите като част от нашето поклонение и когато виждаме научаването на народите (Матей 28:19).

3. Обучение в истината. Християнинът трябва да търси църква, която утвърждава здраво учение и развитие на християнски мироглед, основан на библейско поучение.

Църквата трябва да бъде общение в заветна общност, посветено на историческите изповеди на християнската вяра (Апостолската изповед, Никейската изповед и т.н.).⁴¹⁴ Тя трябва да има сериозна образователна програма.

Толкова разпространената днес частична християнска вяра не отговаря на призива за научаване към християнско общество (Матей 28:19). Църквата трябва активно да обучава хората да се покоряват на Христовата власт (Матей 28:18) и да работят (Матей 28:19-20). Като водещ служител в Църквата, Павел беше загрижен да прогласява “пълната Божия воля” (Деяния 20:27).

Могат да се използват няколко програми за развиване на образованието в истината.⁴¹⁵ Те включват: обучение в катехизиса, църковна библиотека, общение на малки групи с месечно разглеждане на книги и дискусионна програма,⁴¹⁶ местна теологическа семинарна програма за членовете на общността⁴¹⁷ и учредяване или подкрепа на вече съществуващо дневно християнско училище.⁴¹⁸

4. Обучение в йерархичен завет. Църквата трябва да бъде съставена от система от съдилища, предназначени да установяват отговорността и да разрешават проблеми, като на Христовите хора се служи с властта на Христос.

Влиянието на демократичния дух и волунтаризма процъфтява в американското християнство. И това е жалко. Мнозина гледат на Църквата на Господ Исус Христос като на множество острови в потока на историята, несвързани и неподлежащи на свързване. Смели призиви за независимост гордо стоят на хиляди църковни табели в цялата страна.

А Писанието е наредило заветно управление от избрано йерархично ръководство в църквата – ръководство по модела на старозаветното откровение (Изход 18:19-23; Второзаконие 1:13-15). В Стария Завет старейшините притежаваха съдебна власт (Изход 12:21, сравнете ст. 3)⁴¹⁹ и бяха организирани на степенувани нива от съдилища (Второзаконие 1:15). Новозаветното служение на управление в Църквата дори същото име като старозаветното служение: презвитер (1 Тимотей 3:1).⁴²⁰

Трябва да учим нашите църкви на наредената от Бога система на заветно управление в Църквата. В новозаветни времена всяка църква имаше множество презвитери (Деяния 14:23; Тит 1:5). Новозаветните презвитери бяха облечени с истинска власт, която събранието като цяло не притежава, както се вижда от следното: (1) Макар че крайна сметка Христос “изгражда” Своята Църква, Той даде ключовете за нея на хора, които да упражняват “връзваща” власт (Матей 16:18-19). (2) Има дарба на управление дадена на някои, не на всички християни (Римляни 12:6-8; 1 Коринтяни 12:28). (3) Титли, изразяващи авторитетна власт са дадени на някои, не на всички християни (1 Тимотей 3:1, 2, 6; 5:19). (4) Длъжността се дава чрез назначение от Бога и в нея се встъпва чрез тържествена церемония; тя не идва автоматично с обръщането към вярата (1 Тимотей 4:14; 5:22). (5) Функциите на длъжността изразяват истинска власт (Деяния 20:28).⁴²¹

Тази йерархична власт е степенувана в нисши и висши съдилища, които имат власт над индивидуално събрание и множество събрания. Класическата илюстрация на това е в Деяния 15. Там откриваме, че Църквата действа йерархично, за да разреши доктринален спор в една определена църква в Антиохия (Деяния 15:1, 2). Проблемът беше изпратен чрез представители за отсъждане пред общ събор в Ерусалим (Деян. 15:2). Въпросът беше разгледан пред целия събор (Деяния 15:4-19).⁴²² Заключението на това съборно (не-местно) съдебно дело беше изпратено обратно до съдилището на първоначална юрисдикция (Деяния 15:20-23). То се считаше задължително за Антиохийската църква (Деяния 15:28) и беше изпратено до други църкви и за тяхно наставление (Деяния 16:4).

Обучението относно естеството и структурата на църковното управление е важно за жизнеността на християнската вяра сама по себе си. Нещо повече, отреденото от Бога управление на Църквата трябва да бъде също и модел за държавната власт (Второзаконие 4:5-8).

5. Работа за каузата на Христос. Когато на Църквата е заповядано да отиде в света (Матей 28:19а), тя трябва да направи това в името на триединния Бог (Матей 28:19б).

Има множество възможности за местно евангелизиране за църквата: приятелско евангелизиране, библейски конференции/семинари, радио и/или телевизионно служение, служение с касети, мисии сред студенти, служение с бюлетини⁴²³ и други. Но противно на голяма част от защитниците на нарастването на църквите, те трябва да се използват за да разпръсват светлината (Матей 5:14), а не да забавляват плътските тълпи.⁴²⁴

В приятелското евангелизиране например църквата трябва да ангажира своите членове в евангелизираща мисия чрез едно от най-естествените и успешни средства за евангелизиране: приятелски връзки чрез лично запознанство и семейни членове.⁴²⁵ Статистиката показва, че обикновеният християнин познава 8,4 човека, които не ходят на църква.⁴²⁶ Те трябва да бъдат основната цел за приятелски опити за евангелизиране. Нещо повече, повечето християни днес са получили своя първи контакт с Христос чрез приятели и семейства.⁴²⁷

Методологията на приятелското евангелизиране е много проста. В специални обучаващи сесии църквата трябва да накара всеки член да напише имената на познатите си, които не ходят на църква. Тези имена трябва да бъдат направени обект на конкретна, дългосрочна молитва. Всеки християнин трябва да си набележи някои от тези имена за изграждане на мостове, т.е. грижовни приятелски връзки по различни начини. Крайната цел на тези подсилени връзки рано или късно трябва да бъде да ги срещнете с благовестието или лично, или като ги поканите да дойдат на църква с вас.

6. Служение в света. Макар църквата да не е от този свят, тя е в него и трябва да направи така, че присъствието й да се почувства като “сол” на земята (Матей 5:13).

Това включва организиране на истински действащо дяконско служение на социална загриженост и мисия в името на Христос. Това разпространява библейския модел за социални грижи и изграждане на християнска култура (Матей 28:19).⁴²⁸

Църквата трябва да се моли за обществените и политическите проблеми, но и да ги изучава, както и да насърчава обществено/политическо участие чрез кампании за писане на писма и други средства.⁴²⁹ Разбира се, трябва да сме внимателни да не подкрепяме кандидати и да станем твърде “политически.”⁴³⁰ В американската колониална история църквата е играла важна роля като източник за насока и информация относно обществените и държавните дела. За нещастие днес тя е твърде често упражнение по непрактичност. Но Христос призовава Своята Църква да бъде “светлина на света” и “солта на земята” (Матей 5:13-14). Оттук идва и назначаването на Павел да донесе благовестието до народи и царе (Деяния 9:15).

Но християнинът трябва да гледа на брака много сериозно като на заветна институция със заветни задължения. Защото семейството “е основното учебно поле за следващото поколение. То е основната институция за благотворителност, грижа за подрастващите, грижа за възрастните и за образование. То е основната агенция за икономическо наследство. Следователно семейството е основната институционална наредба за изпълняване условията на завета за господство (Битие 1:26-28).”⁴³⁴ В много важен смисъл, каквото е семейството, такава е и вярата; каквато е вярата, такова е и обществото.

1. Редовни, ориентирани към съдържанието семейни молитви. Това молитвено време трябва да включва солидно библейско разбиране и да увещава децата към святост в целия им живот. В допълнение, семейните молитви дават време за упражняване в завета с цел укрепяване на духовното единство⁴³⁶ в семейството.⁴³⁷ Както Демар пише: “На всички деца трябва да стане ясно, че Бог е главата на семейството. Бащата е свещеник, който провежда всеки ден семейните служби. Семейството трябва да се съсредоточи върху Бога по всякакъв начин, включително и чрез семейния ритуал.”⁴³⁸

Хуманизмът попива в нашите деца както чрез лесното възприемане на идеи от обществото, така и с всички други средства. Ние и децата ни се нуждаем всекидневно от връзка с “живото и деятелно” Божие Слово, за да формира нашето мислене.⁴³⁹ Божието Слово дава живот и оформя характер (Псалм 19:7-14; 119:15-16). Във Великото поръчение Христос ни заповядва да “научим всичко”, което Той ни е научил. Трябва да започнем да го правим с нашите деца от най-ранна възраст,⁴⁴⁰ както заветното кръщение очевидно ни задължава.⁴⁴¹

2. Активно възпитание на децата и дисциплина. Нашите деца изрично трябва да бъдат учени как да живеят християнски живот чрез прилежно прилагане на библейските принципи за възпитание⁴⁴² и дисциплина.⁴⁴³ Това е “създаване на ученици” в дома, както Великото поръчение изисква (Матей 28:19). Тази дисциплина трябва да включва също редовно посещение на църква, за да се покланят на Този, Който има “всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18).

Родители не бива да бъдат толкова заети, че да оставят обучението на заветните деца на други хора. Редовното влияние в „средата”⁴⁴⁴ на Божието Слово и Христовото благовестие във всекидневния семеен живот е жизненоважно.⁴⁴⁵ Децата трябва да бъдат учени на законността и практиката да живеят под власт в обществото като виждат това в семейството чрез ръководството на любящ, съпричастен и благочестив баща.⁴⁴⁶ Твърде често това задължение почти изцяло се делегира на майката, макар и тя да има важна роля. В края на краищата, библейската дисциплина ще допринесе за практическото обучение на детето в живота под Христовата власт (Матей 28:18).

Децата също трябва да бъдат учени да си поставят дългосрочни цели (Матей 28:20), а не да се оставят на течението.

3. Обучение в ценността на труда. Чиракуването на децата в семейния живот, както и личният и корпоративен труд с цел самостоятелен живот са много важни.

Нашето време е нетърпимо безотговорно. Християните трябва да се движат против светското течение като внушават в децата си отговорност и прилежност.⁴⁴⁷ Християнинът знае за божествено отредената институция на труда от първичното начало на човека (Бити 1:26-28; 2:15). Поръчението е изпълнено с думи на действие. Освен заповедите да се създават ученици, да се кръщава и да се обучава, една от заповедите е “идете.” Това включва идеята за активен труд.

Семейството е първият допир на детето с “обществото” (от което е извлечена думата “народи”, Матей 28:19). Великото поръчение поставя пред нас изискване за “научаване” (дисциплина). Това задължава вярващите на християнски труд. Семейният живот трябва да подготвя детето за живот в труд за Христос в целия живот.

4. Знание за стойността на парите. Обучението на детето в настойничество относно времето (което в много важен смисъл е пари⁴⁴⁸) и ресурсите трябва да бъде фактор в християнското възпитание.

В богатото общество децата израстват с мисълта, че парите растат по дърветата.⁴⁴⁹ Те отрано трябва да разберат връзката между труда и придобиването на богатство. Това става, като на децата се възлагат задачи за да спечелят джобни пари.⁴⁵⁰ Много от Исусовите притчи са свързани с парични въпроси⁴⁵¹ и следователно пряко присъстват в израза “като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал” (Матей 28:20).

В допълнение, децата също трябва да бъдат насърчавани да спестяват част от парите си и да дават десятък на църквата. Спестяването на пари ги принуждава да работят с дългосрочен поглед (което във Великото поръчение е важен фактор, “Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века”, Матей 28:20). Десятъкът показва прекланяне пред “всяка власт” на Христос (Матей 28:18).

5. Осигуряване на наследство. Наследството обещава награда за вярност, насърчава ориентацията към бъдещето и осигурява основа, върху която да се гради за следващото поколение. По този начин то насърчава прогреса, като гради върху плодовете от труда на другите.⁴⁵²

Няколко от поученията на Христос са свързани с наследството.⁴⁵³ Библията задължава осигуряването на наследство за нашето потомство.⁴⁵⁴ Както заръчва Великото поръчение, ние трябва да имаме дългосрочен поглед върху историята, а не да изразходваме благосъстоянието си веднага. Но нечестивите деца трябва да бъдат лишавани от наследство, защото “богатството на грешника се запазва за праведния.”⁴⁵⁵ Трябва да правим планове със загриженост за нашите деца и за децата на нашите деца (Псалм 78:1-8) – те ще бъдат тук още дълго време.

6. Редовно християнско обучение. Християнското образование трябва да бъде енергично насърчавано и подкрепяно от посветени християнски родители, било чрез домашно обучение⁴⁵⁶ или чрез традиционно обучение в класната стая.

Широко разпространеният светски хуманизъм, който прониква и владее в държавната образователна система, е една от най-големите сили на влиянието на хуманизма.⁴⁵⁷ Християните трябва да се погрижат тридесетте и повече часа на седмица, които техните деца прекарват в училище поне дванадесет години от живота си, да са подкрепени и ръководени от християнската истина, а не от светския хуманизъм.⁴⁵⁸ Великото поръчение изисква да ги учим на “всичко, което” Христос учи.

7. Създаване на домашна библиотека и на програма за четене. Четенето на стабилна християнска литература (когато може да се намери такава) е съществена страна от упражнението за развитието на ума.

Елтън Трюблъд веднъж каза: “Призванието на християнина във всяко поколение е да надмине по мислене всички противници.” Създаването на домашна библиотека ще улесни достъпа на вашето семейство до добра литература. Тя може да бъде заемана и на други хора, „учейки” ги, както Христос заповядва.

Разбира се, отрано в детската програма за четене трябва да присъства Писанието. Божието Слово се различава от всяка друга литература по това, че е “живо и деятелно” (Евреи 4:12). То може и трябва да бъде четено от много ранна възраст, защото прави човека “мъдър за спасение” (2 Тимотей 3:14-15), става част от самия характер на читателя (Псалм 119:11), и го подготвя за “всяко добро дело” (2 Тимотей 3:16-17).

8. Съседско изучаване на Библията по практически въпроси. Семейството не трябва да се изолира в себе си, но да “отиде и да прави ученици” (Матей 28:19).

Превъзходно средство, чрез което да се разпространява християнската култура сред семействата в съседство, е изграждането на неформално, съседско, семейно-ориентирано и интересно изучаване на въпроси, които са важни за вашата общност.⁴⁵⁹ В тези събирания посланието на Благовестието и решението на проблемите, с които се срещаме в ежедневието си, трябва да бъдат предлагани в контекста на приятелско общуване.

Този вид изучавания на Библията са академично полезни в излагането на Божията истина пред иначе незаинтересовани хора. Обикновеният нехристиянин придобива своя възглед за света почти единствено чрез повлияните от светския хуманизъм медии. Провеждането на интересно и предизвикателно изследване по практически въпроси от провокираща мисълта, изрично християнска гледна точка може да повлияе на присъстващите да се посветят на Христос. Такива изучавания имат предимство и като „среда,” давайки на съседите поглед отвътре и допир с истински християнски дом. Като вид и поведение християнският дом трябва да бъде модел на истинския завет. Християнинът има нещо съвсем различно, което да предложи на света.

Както показах в тази книга, християнският мироглед има всеобхватни последствия, включително и държавата. Въпреки това, през по-голямата част от миналия век (до 1980) християните са се задоволявали единствено да организират “убежища” далеч от обществените въпроси – с изключение на погрешно насоченото християнско влияние в „сухия режим.”⁴⁶¹

Макар да поддържаме основополагащо разграничение между църквата и държавата,⁴⁶² все пак трябва да осъзнаваме призванието на християнина да засяга всички области на живота с истината на Христос. Великото поръчение не е без последствия за държавната власт.⁴⁶³

1. Загриженост за държавната власт. Християните трябва да са заинтересовани за функцията на държавата като една от божествено определените институции.⁴⁶⁴

Христос ни призовава да “научим всички народи” и това понятие за „народи” включва идеята за “общества” (от дискусията по-горе). Следователно трябва да имаме загриженост за правителствата на народите, защото те са важна част от обществото. Да пропускаме пиетистично загрижеността за държавната власт означава да осакатяваме изводите следствията от Великото поръчение.⁴⁶⁵

Трябва също да отбележим, че това отстъпление няма да е в съгласие с библейските примери. И Павел, и Петър дават изрични библейски принципи, приложими към държавната власт (Римляни 13:1-4;⁴⁶⁶ 1 Петрово 2:13-17). Йоан Кръстител и Христос дори изобличиха властите за тяхното неморално поведение (Мат. 14:1-12; Марк 6:18; Лука 13:32). Писанието насърчава нашата молитва за държавната власт (Ездра 6:10; Псалм 72:1; Еремия 29:7)

2. Покорство на държавната власт. Различните области на управление – семейство (1 Тимотей 5:8; Ефесяни 5:22-6:4), църква (Евреи 13:17; 1 Петрово 5:1-5), и държава (1 Тимотей 2:2-3; 1 Петрово 2:14) са назначени от Бога за наше добро.

Павел и Петър конкретно ни задължават да се покоряваме на държавната власт (Римляни 13:2-7; 1 Петрово 2:12-17). Тъй като Великото поръчение показва, че Христос да предявява претенции към “всяка власт” на земята, държавната власт трябва да се покори на Неговото намерение. Следователно, като основно и общо правило християнинът трябва да живее подреден, изявяващ Христос живот в своите обществени отношения (1 Петрово 2:15).

Независимо от това християнинът по всяко време почита Бога и Христос като най-върховна власт и трябва да отказва да изпълни всяка държавна заповед, която би го задължила да прави това, което е противно на Божията открита воля.⁴⁶⁷ Държавата не може да действа като Бог;⁴⁶⁸ тя не притежава непогрешима власт.⁴⁶⁹ Само Христос има “всяка власт”, с която да ни заповядва (Матей 28:18).

3. Разобличаване на злите действие на държавата. Поради това, че човекът е грешен, държавната власт лесно се поддава на греха и трябва да бъде разобличавана за своето нечестие.

Бог мрази неправдата, където и да се намира тя. Конкретно в областта на държавната власт нечестието има ужасни и опасни последици. Прекланяйки се пред върховната власт на Христос (Матей 28:18) и стремейки се активно да “научи народите” (Матей 28:19), християнинът ще “разобличава делата на тъмнината” (Ефесяни 5:11).⁴⁷⁰ Той ще се характеризира като противник на определени държавни действия поради своето посвещение на Христос (Деяния 5:21, 29; 17:7-10).

4. Участие в държавната власт. Тъй като вярата трябва да се вижда в делата (Яков 2:14-26), и молитвата трябва да бъде подкрепена с работа,⁴⁷¹ ние самите трябва активно да участваме в държавните процеси, а не просто да “бъдем загрижени.”

Призивът да се “научат народите” включва активно и прилежно прогласяване на исканията на Христос дори пред държавната власт. Християнинът трябва да насърчава държавна политика основана на Божия закон.⁴⁷² Една от изричните цели за основаването на Израел от Бога под Неговия закон беше да дава пример на останалите държави по света относно праведния закон.⁴⁷³ Държавната власт трябва да прославя Бога в управлението на своето население⁴⁷⁴ като го основава върху Божия закон.

Като правим това, трябва да осъзнаваме важността на местните държавни служби, понеже: (а) Повечето висши, федерални служби са били спечелени от онези, които имат опит в по-нисшата, местна власт. Така в дълъг период (Матей 28:20) това ще пожъне награди. (б) Ние имаме повече влияние върху местната власт, отколкото върху федералната власт. (в) Това е по-евтино и насърчава настойничеството.

5. Насърчаване на християнски характер на управлението. Тъй като Христос има “всяка власт”, ние трябва да работим дългосрочно за признаването и покорството под Христовата власт (а не властта на Църквата!) в Конституцията на Съединените щати.

Макар всяка настояща дискусия за благоговейно покорство пред Христос в държавните дела да изглежда противна на “американския начин на живот”, това не винаги е било така. Най-ранните колониални харти и щатски конституции – дори до деветнадесети век – били отличително християнски завети, напълно признаващи Христовата “власт на земята” (Матей 28:18). Именно поради упадъка на цялостно християнската програма за “създаване на ученици” и библейско евангелизиране (Матей 28:19) сме стигнали до светска държава. Този упадък до голяма степен се дължи на отрицателното влияние на Голямото съживление през осемнадесети век.⁴⁷⁵

Християните трябва да започнат да преосмислят своето разбиране за държавната власт. “Онзи, който владее над народите, нека бъде справедлив, да владее със страх от Бога” (2 Царе 23:3). В дългосрочен план, поради предопределеното разширяване на Христовото царство, всички царе и народи ще се преклонят пред Христос.⁴⁷⁶ И тъй като Бог обикновено работи чрез посредници, трябва да осъзнаем, че интелектуалната подготовка трябва да започне сега, в очакване на промяната на обществената парадигма. Всичко това ще включва регистрация за гласуване, гласуване, работа в избирателния район, кандидатиране за постове и други такива усилия.
Заключение
Великото поръчение има важно, пряко отношение върху трите основополагащи обществени институции – семейството, църквата и държавата. Цялостният характер на Великото поръчение изявява неговото величие и практичност за живота. Очите на Господа са на всяко място, за да наблюдават злото и доброто (Притчи 15:3), не само в сърцето на човека, но във всички области на живота.

Ако християните искат да запазят величието на Великото поръчение, те трябва да потърсят неговата приложимост в целия живот. За да направим това, ще е необходима радикална библейска преориентация в мисленето ни. Трябва отново да възстановим духа на Павел: