Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

250 За примерно приложение на Писанието към различни академични дисциплини, виж: Kenneth L. Gentry, Jr. “The Greatness of the Great Commission” in Journal of Christian Reconstruction, VII:2 (Winter, 1981), 42-45; Gary North, ed., Foundations of Christian Scholarship: Essays in the Van Til Perspective (Vallecito, CA: Ross House, 1976); и новаторската 10-томна Серия Библейски инструкции под редакцията на Гари Норт (Biblical Blueprint Series, Gary North ed., Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1986-1987). За статии върху различни страни от християнския мироглед виж също моята книга, Light for the World: Studies in Reformed Theology (Alberta, Canada: Still Waters Revival Press, предстояща).

251 2 Тимотей 3:16-17; вижте 2 Тимотей 2:21; Евреи 13:21.

252 Римляни 1:21; Ефесяни 4:17; Колосяни 2:18.

253 Йоан 14:6; сравнете Йоан 17:17.

254 Колосяни 2:3, 9; сравнете Притчи 1:7; 9:10.

255 Деяния 9:2; 19:9, 23; 24:14, 22.

256 Деяния 1:15; 6:1, 2, 7; 9:1, 10, 19, 25, 26, 36, 38; 11:26, 29; 13:52; 14:20, 22, 28; 15:10; 16:1; 18:23, 27; 19:1, 9, 30; 20:1; 20:7, 30; 21:4, 16.

257 Дори юдеите се учеха на “нов” път, защото отдавна бяха изоставили написания Божий закон в полза на “преданието на старейшините,” напр. Мат. 15:1. Виж Gary North, The Judeo-Christian Tradition (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), chaps. 6, 7, за анализ на антибиблейското естество на юдейския Талмуд.

258 David Wilkerson, Set The Trumpet to Thy Mouth (Lindale, TX: World Challenge, 1985); Jimmy Swaggert, “The Coming Kingdom,” The Evangelist (September, 1986), pp. 412; House and Ice, Dominion Theology; Hal Lindsey, The Road to Holocaust (New York: Bantam, 1989).

259 Деяния 17:7; Откровение 1:5-6.

260 “Основа за изграждането на християнско общество са евангелизирането и мисиите, които ще доведат до широко разпространено християнско съживление така, че голяма част от обитателите на земята ще се поставят под закрилата на Христос и след това доброволно ще използват Неговите заветни закони за себеуправление. Християнската реконструкция започва с личното обръщане към Христос и себеуправление под Божия закон; след това тя се разпространява до други чрез съживление; и само по-късно довежда до цялостни промени в държавните закони, когато мнозинството от гласоподавателите доброволно се съгласяват да живеят под библейските инструкции.” Gary North, Political Polytheism: The Myth of Pluralism (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), pp. 585-586.

261 William Hendriksen, Matthew (New Testament Commentary) (Grand Rapids: Baker, 1973), p. 999.

262 Матей 13:33; Лука 17:21; 1 Коринтяни 4:20; 2 Коринтяни 10:4, 5.

263 Макар това да не е строго правило без никакви пропуски, такава тенденция е особено забележителна в Павловите писания. Павел призовава за конкретно поведение въз основа на конкретни доктринални съображения, често чрез използването на думата “затова” (Римляни 1-11; сравнете 12:1; Ефесяни 1-3; сравнете 5:1; Филипяни 1-3; сравнете 4:1; Колосяни 1-2, сравнете 3:1.)

264 Вижте Матей 7:24; 21:28-32; 23:3; Яков 2:22.

265 Лука 3:8; Римляни 6:18; 1 Коринтяни 6:10-11; Ефесяни 2:2-3; 4:17, 22, 28; 5:8; Колосяни 3:5-8; 1 Солунци 1:9.

266 Матей 10:38; 16:24; Йоан 8:12; 10:27; 12:26.

267 Матей 7:24-27; Лука 11:28; Йоан 13:17; 14:15, 23, 24; Йоан 15:14.

268 George W. Peters, A Biblical Theology of Missions (Chicago: Moody Press, 1972), p. 211.

269 Ibid., p. 209.

270 Цитирано в Herbert W. Bowsher, “Will Christ Return ‘At Any Moment’?” in The Journal of Christian Reconstruction 7:2 (Winter, 1981) 48.

271 Lindsey, Road to Holocaust, p. 279.

272 Hershell H. Hobbs, An Exposition of the Gospel of Matthew (Grand Rapids: Baker, 1965), p. 422.

273 Римляни 14:7-9; 1 Коринтяни 10:31; Колосяни 3:17; 1 Петрово 4:11.

274 Еклесиаст 12:13; Деяния 17:26-31; Колосяни 1:16; Откровение 4:11.

275 Матей 22:37; Марк 12:30, 33; Лука 10:27.

276 Тит 2:14; Ефесяни 2:10.

277 Geerhardus Vos, The Teaching of Jesus Concerning the Kingdom of God and the Church (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, rep. 1972), p. 103. (Това е заглавието, дадено на заглавната страница. Заглавието на корицата е само The Kingdom of God and the Church.)

278 Ефесяни 1:20-21; Филипяни 2:9-11; Евреи 1:6; Откровение 5:9-14; 5:3-4.

279 Той има царска власт над духовно царство, Матей 4:23; Йоан 3:3; Деяния 8:12; Колосяни 1:13.

280 Псалм 51:5; Еремия 17:9; Римляни 3:10; Ефесяни 2:3.

281 Йоан 3:19; 1 Коринтяни 2:14; Ефесяни 4:17-19.

282 Йов 14:4; Ер. 13:23; Йоан 6:44, 65; Римляни 3:10; 8:8.

283 Матей 12:33; Деяния 26:18-20; Римляни 8:7-8; Ефесяни 2:1-2.

284 Като “белег” кръщението е външно действие, видимо за сетивата, което изобразява вътрешната благодат на кръщението в Святия Дух, което духовно осъществява съюз с Христос. Забележете тясната връзка между водното кръщение и кръщението с Духа в Писанието, Матей 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16; Йоан 1:33; Деяния 1:5; 2:38; 10:47; 11:16; 19:1-6; 1 Коринтяни 12:13.

285 Като “печат” на завета кръщението е божествено наредено потвърждение и гаранция за извършената духовна промяна. Забележете, че (1) За кръщението изрично се казва, че в новозаветната епоха е заместило обрязването (Колосяни 2:11-12), а обрязването е наречено “печат” от Павел (Римляни 4:11). Подпечатващото действие е извършено от Святия Дух (1 Коринтяни 1:21-22; Ефесяни 1:13; 4:30). (2) Затова кръщението може да бъде толкова тясно свързано с духовните следствия, че изглежда така, сякаш означава тези следствия (Деяния 27:38; 22:16; Римляни 6:3; Галатяни 3:27; Колосяни 2:12; 1 Петрово 3:21). То е печатът на тези действителни духовни последствия.

286 Вижте дискусията по-долу, „Кръщение и клетва.”

287 Вижте участието на Триединството в съюза с вярващия в Йоан 14:16, 17, 23; 17:21-23.

288 Вижте Глава 4 за обещанието за големите световни изкупителни последствия от Великото поръчение.

289 Вижте: A. T. Robertson, A Greek Grammar in the Light of Historical Research (Nashville: Broadman, 1934), p. 592; R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. Matthew’s Gospel (Columbus, OH: Wartburg, 1943), p. 1175.

290 D. A. Carson, “Matthew” in Frand E. Gaebelein, The Expositor’s Bible Commentary (Grand Rapids: Regency Reference Library, 1984), 8:897.

291 Вижте следните Павлови стихове за това, че сме “в Христос”: Римляни 8:2; 12:5; 16:3; 16:10; 1 Коринтяни 1:2, 30; 3:1; 4:15, 17; 15:22; 16:24; 2 Коринтяни 1:21; 2:14; 5:17; 12:2; Галатяни 1:22; 2:4; 3:28; 5:6; 6:15; Ефесяни 1:1; 1:3; 2:6; 2:10; 2:13; 3:6; Филипяни 1:1; 2:1; 2:5; 3:3; 4:21; Колосяни 1:2, 4, 28; 1 Солунци 2:14; 4:16; 1 Тимотей 1:14; 2 Тимотей 1:1, 9; 2:1; 3:12; Филимон 1:8, 23.

292 Greg L. Bahnsen, “The Person, Work, and Present Status of Satan,” The Journal of Christian Reconstruction I (Winter, 1974):11-43.

293 Вижте бележка 23 по-долу. За изследване на това, че над вярващия има друг господар, виж Римляни 6. Виж John Murray, The Epistle to the Romans (New International Commentary on the New Testament) (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1959), vol. 1, ch. 6.

294 Това са безспорните споменавания на Исус като “Господ” в Деяния. Виж Деяния 1:21; 2:36; 4:33; 7:59; 8:16; 9:5, 17, 27, 29; 10:36; 11:17, 20; 15:11, 26; 16:31; 19:5, 10, 13, 17; 20:21, 24, 35; 21:13; 22:8; 26:15; 28:31. Много други споменавания на “Господа” (без да са определени чрез добавянето на “Исус” или “Христос”) несъмнено също се отнасят за него, като съответно добавят към тези още шестдесет и шест примера.

295 Деяния 5:31; 13:23.

296 R. E. Nixon, Matthew in D. B. Guthrie and J. A. Motyer, eds., The Eerdmans Bible Commentary (3rd ed.: Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1970), p. 850.

297 Robertson, Grammar, p. 649.

298 Robertson, Word Pictures in the New Testament (Nashville: Broadman, 1930), 1:245.

299 F. W. Green, The Gospel According to Saint Matthew in Thomas Strong and Herbert Wild, eds., The Clarendon Bible (Oxford Clarendon, 1960), p. 258. Други стихове, свързващи Триединството в конкретен контекст, са: Матей 3:13-17; 1 Коринтяни 12:4-6; 2 Коринтяни 1:21-22; 13:14; Галатяни 4:6; Ефесяни 1:3-4; 4:4-6; 2 Солунци 2:13-14; 1 Петрово 1:2; Откровение 1:4-6. Вижте също: Дидахията 7:1-13 и Юстин Мъченик, Първа апология 61.

300 Деяния 26:18; Колосяни 1:13; 2 Тимотей 2:26; Евреи 2:14-15; Ефесяни 2:3. Вижте също Йоан 5:24; Ефесяни 5:8; 1 Йоан 3:8; 4:4; 5:19.

301 В Писанието има съзнателно, умишлено съответствие между кръщението в Святия Дух и водното кръщение (Матей 3:11; Марк 1:8; Йоан 1:33; Деяния 1:4, 5; 10:44-48; 11:15-16). Едното е белег за другото. Следователно те си съответствуват във формата на представяне. За Святия Дух винаги се казва, че се излива или поръсва върху обекта на Неговите освещаващи действия: Притчи 1:23; Исая 32:15; 44:3; Езекиил 36:25-28; 39:29; Йоил 2:28-29; Захария 12:10; Деяния 2:15-17, 33; 10:44-45; Тит 3:5-6.

302 Матей 3:7-12; Лука 3:3-9. Вижте Richard Flinn, “Baptism, Redemptive History, and Eschatology” in James B. Jordan, ed., The Failure of American Baptist Culture, vol. 1 of Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1982), p. 119, n. 26.

303 Матей 20:22-23; Марк 10:38-39; Лука 12:50.

304 Гръцкият език на Евреи 9:10 има baptismois като думата, преведена като “умивания.” То е съществителната форма на глагола baptizo, “кръщавам.”

305 Римляни 6:4; сравнете Колосяни 2:11-12.

306 Meredith G. Kline, By Oath Consigned: A Reinterpretation of the Covenant Signs of Circumcision and Baptism (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1968), p. 81. За поправяне на известна неумереност в Клайн, виж Flinn, “Baptism, Redemptive History, and Eschatology,” pp. 122-131.

307 Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1986), p. 56.

308 Деяния 8:38; 9:18; 10:48; 16:15, 33; 1 Коринтяни 1:14.

309 Вижте Kenneth L. Gentry, Jr., Infant Baptism: A Duty of God’s People (Mauldin, SC: GoodBirth Pubs., 1982).

310 Битие 6:18; 7:1, 7.

311 Исус Навин 2:12-13; Псалм 37:17, 18; 103:17-18; 105:8; 115:13-14; Притчи 3:33.

312 Изход 20:5; 34:6, 7; Второзаконие 5:9. Забележете: Битие 9:24-25; Осия 9:11-17; Псалм 109:1, 2, 9, 10; Притчи 3:33.

313 Принципът се намира също в Римляни 11:16: “И ако първото е свято, то и цялото замесване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.”

314 Сравнете Лука 18:15-17 с Матей 19:13-14.

315 Ефесяни 1:1; Колосяни 1:2.

316 Ефесяни 6:1, 4; Колосяни 3:20-21.

317 Деяния 2:38, 39; 16:31; 11:14.

318 Думата “обрязване” и нейното отрицание “необрязване” се появяват седемдесет и един пъти в Стария Завет и петдесет и четири пъти в Новия Завет.

319 Битие 17:7, 11; Изход 6:7; 29:45; Левит 26:12.

320 Битие 17:7; Изход 5:2; 6:7; 29:45; Левит 26:12; Второзаконие 7:9; 29:14-15; 2 Царе 7:24; Еремия 24 :7; 31:33; 32:38; Езекиил 11:20; 34:24; 36:28; 37:23; Захария 8:8. Освен това, изразът “Мои люде” се среща над 200 пъти в Стария Завет.

321 Второзаконие 10:16; 30:6; Исая 52:1; Еремия 4:4; 6:10; 9:26; Езекиил 44:7-9.

322 Римляни 4:3, 9, 12, 16; Галатяни 3:6-9, 14; Евреи 11:8, 17; Яков 2:23.

323 Римляни 2:28-29; Филипяни 3:3; Колосяни 2:11.

324 Марк 16:16; Деяния 2:38; 8:12; 10:48; 22:16; 1 Петрово 3:21.

325 Римляни 6:3-6; 1 Коринтяни 12:13; Галатяни 3:27-28; Колосяни 2:11, 12.

326 Деяния 2:38; 22:16; 1 Петрово 3:21. Сравнете също отношенията между кръщението и “кръщението с огън” – очистващ огън: Матей 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16; Деяния 1:5.

327 Марк 16:16; Деяния 8:36-37; 16:14-15, 33-34.

328 Деяния 16:15, 33; 1 Коринтяни 1:16. Интересно, в Новия Завет са споменати само дванадесет епизода на християнско кръщение (Деяния 2:41; 8:12, 13, 38; 9:18; 10:48; 16:15, 33; 18:8; 19:5; 1 Коринтяни 1:14, 16). А три от тях са кръщения на семейства. Показателно е, че няма случаи християнски родители да представят своите деца за кръщение след обръщането на детето към вярата.

329 Битие 17:12, 13, 23, 27.

330 Вижте: Gary North, Tools of Dominion: The Case Laws of Exodus (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1990), Chapters 4-5.

331 За определение на “постмилениализъм” вижте Глава 11.

332 Интересно е да четем Еклесиаст и да отбелязваме сравняването на възгледа за живота “под слънцето” (Еклесиаст 1:14; 2:11, 17) с възгледа за живота от божествена перспектива. Възгледът “под слънцето” съответства съвършено на светския хуманизъм, който се отделя от Бога на Писанието. В такъв мироглед всичко става “суета и досада на духа.”

333 Дори и евангелски християни гледат на евангелизирането като на манипулативен метод вместо като предаване на посланието на истината. Един от най-големите евангелизатори на последния век, Дуайт Муди, е хвален от един автор за това, че: “той беше създател на много нововъведения в евангелизирането, като ефективна употреба на публичност, организация и реклама, и в това ‘завърши свеждането на евангелизирането до въпрос на техника и индивидуалност.’” George Dollar, A History of Fundamentalism in America (Greenville, SC: Bob Jones University, 1973), p. xi. Фундаменталисткият пастор на мегацърква Джак Хайлс дори поучава за необходимостта да имаш свеж дъх, когато свидетелствуваш лично. Това е защото лошият дъх може да отвърне потенциалният новоповярвал, който след това може да умре и да отиде в ада. Jack Hyles, Let’s Go Soul Winning (Murfreesboro, TN: Sword of the Lord, 1968).

334 Сравнете Матей 28:16 с 26:56, 69-75.

335 Йоан 19:5-16; 20:19; Деяния 4:26-27.

336 Матей 23:34-36; 24:9-13, 34 (и успоредните текстове); Деяния 20:28-31; 1 Петрово 1:6-7; 4:12-19.

337 Йоан 19:6, 15; Деяния 4:17-18, 33; 7:54-58; 9:1-3; и др.

338 Христос беше поруган, бичуван и разпнат от римския управител Понтий Пилат, макар Пилат да знаеше, че е невинен (Йоан 18:38; 19:4, 6, 12).

339 Ефесяни 1:11; сравнете Данаил 4:35; Псалм 115:3; 135:6; Исая 46:9, 10; 55:11.

340 Битие 50:20; Псалм 76:10; Деяния 4:27-28; Римляни 8:28; Ефесяни 1:22.

341 Римляни 1:16; 1 Коринтяни 1:18; 1 Солунци 1:5; 2 Тимотей 1:8.

342 Ефесяни 1:21; Филипяни 2:9; 1 Петрово 3:22.

343 Деяния18:9-10; Римляни 9:19; 2 Тимотей 4:17; Откровение 19:11-16.

344 Robert Young, Young’s Literal Translation of the Holy Bible (3rd ed.: Grand Rapids: Baker, n.d. [1898]), New Testament, p. 23.

345 Има една нелепа либерална теория за Христовата смърт и възкресение, наречена “Теорията за загубата на съзнание.” Тази теория казва, че Христос припаднал от изтощение на кръста, и бил съживен от студенината на гроба. Но тъй като е бил толкова тежко пребит, Той не би могъл да има никакво влияние върху учениците в смазано от бой тяло, от което да претендира за “всяка власт на небето и на земята.”

346 A. T. Robertson and W. Hersey Davis, A New Short Commentary of the Greek Testament (10th ed.: Grand Rapids; Baker, 1958), p. 264.

347 Lenski, Matthew, p. 1180.

348 Интересно е, че Евангелието на Матей започва с Христовото пророческо име “Емануил,” което означава “Бог с нас” (Мат. 1:23). Той обещава да бъде със своя народ и в Матей 18:20.

349 Христос ще даде сили на Своя народ да върши Неговото дело, Йоан 16:33; Деяния 26:16-18; Филипяни 4:13; Откровение 1:9-20.

350 Матей 18:20; Йоан 14:18; Деяния 18:10; Галатяни 2:20; Евреи 13:5.

351 Йоан 7:39; 14:16-18; Римляни 8:9; 1 Йоан 4:4.

352 Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson, 1983).

353 Тук гръцкият израз, преведен буквално, е: pasas tas hemeras, “всичките дни.”

354 Young, Literal Translation, New Testament, p. 23.

355 A. B. Bruce, Englishman’s Greek Testament (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, rep. 1980 [n.d.]), 1:340. Виж очакването за дълъг период от време между първото и второто идване на Христос в Матей 21:33; 24:48; 25:14, 19; Марк 12:1; Лука 12:45; 19:12; 20:9; 2 Петрово 3:4-9; Лука 12:45. За полезна статия върху очакваното отлагане на второто пришествие, виж Herbert W. Bowsher, “Will Christ Return ‘At Any Moment’?,” The Journal of Christian Reconstruction 7:2 (Winter, 1981), 48-60. Виж също Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr., House Divided: The Break-Up of Dispensational Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), pp. 217-222.

356 John Calvin, Harmony, p. 249.

357 Ibid., p. 250.

358 Matthew Henry, Matthew Henry’s Commentary on the Whole Bible (Old Tappan, NJ: Fleming H. Revell, n.d. [1721]), 5:446.

359 Двама от най-плодовитите автори, призоваващи за християнска обществена промяна, са Раусас Дж. Ръшдуни и Гари Норт. Но в масивния труд на Ръшдуни, Институти на Библейския закон, новорождението често е представяно като предварителното условие за успех в начинанието. R. J. Rushdoony, Institutes of Biblical Law (Vallecito, CA: Ross House, 1973), pp. 113, 122, 147, 308, 413, 627, 780. Същото важи за трудовете на Норт. Gary North, Political Polytheism: The Myth of Pluralism (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), pp. 133, 157, 585-586, 611.

360 D. A. Carson, “Matthew” in Frank E. Gaebelein, ed., The Expositor’s Bible Commentary (Grand Rapids: Regency Reference Library, 1984), 8:595.

361 A. T. Robertson, A Greek Grammar in the Light of Historical Research (Nashville: Broadman, 1934), p. 475.

362 Robert Young, Young’s Literal Translation of the Holy Bible (Grand Rapids: Baker, n.d. [1898]), New Testament, p. 94.

363 Lenski, Matthew, p. 1172.

364 Вижте дискусията за “кръщавайте в името” (Матей 28:19), Глава 6.

365 Carson, “Matthew,” EBC 8:597.

366 Въпросната част от гръцкия в Матей 28:19 е: matheteusate panta ta ethne, baptizontes autous, “научете всичките народи (ethne), като ги кръщавате (autous).”

367 George Benedict Winer, A Grammar of the Idiom of the New Testament, rev. by Gottlieb Lunemann (7th ed.: Andover: Warren F. Draper, 1886), Sec. 21-2, p. 141.

368 Robertson, Historical Grammar, p. 684. Той изброява следните примери, в които личното местоимение autos се отнася за не-лични съществителни: “света” (2 Коринтяни 5:19), “град” (Деяния 8:5), “тълпа” (Марк 6:64), и “необрязаните” (Римляни 2:26).

369 Lenski, Matthew, p. 1179.

370 За по-пълна дискусия виж Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr., House Divided: The Break-Up of Dispensational Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), pp. 139-286. Вижте също: Roderick Campbell, Israel and the New Covenant (Tyler, TX: Geneva Divinity School Press, 1983 [1954]); David Chilton, Paradise Restored (Ft. Worth: Dominion, 1985), превод на български, Дейвид Чилтън, Възстановеният рай; John Jefferson Davis, Christ’s Victorious Kingdom: Postmillenialism Reconsidered (Grand Rapids: Baker, 1986). Виж също систематичните теологии от Чарлз Ходж, А. А. Ходж, У. Г. Т. Шед и Робърт Л. Дабни.

371 Вижте също Матей 3:2; 4:17. Сравнете Лука 4:16-21; Галатяни 4:4; 2 Коринтяни 6:2.

372 Вижте също: Матей 11:11-14; 12:28; Лука 11:20; 16:16; 17:20-21.

373 Вижте също: Матей 16:18-19; 26:64.

374 Деяния 2:29-36; Римляни 8:34; Ефесяни 1:20-23; Филипяни 2:8-11; Евреи 1:3, 13; 1 Петрово 3:22; Откровение 1:5-6.

375 Вижте също: Матей 13:31-33; 1 Коринтяни 15:20-26; Евреи 1:13; 10:12-13. Хал Линдзи оспорва употребата на Матей 13:33 за тази цел: Някои “се опитват да направят символът на

Изтегляне 2.05 Mb.

Сподели с приятели: