Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

ЧАСТ IV: СЛЕДСТВИЯ

2. Сатана е вързан по време на земното служение на Христос при Неговото първо идване. Сатана бива прогресивно ограничаван чрез прогласяването на Благовестието.

3. Христос царува в сърцата на вярващите. Ще има само случайно, краткосрочно влияние на християнството върху обществото, но въпреки това християнинът трябва да работи за християнско общество. Затова: системата е амилениална (няма милениум), поради това, че няма видимо, земно проявление на милениалните условия както е в пре- и постмилениалните системи. “Хилядата години” се считат за символично число, представящо необятен период от време.

4. Ситуацията в света постепенно ще се влошава с ускоряването на нарастването на злото към края. Злото ще кулминира в Голямата скръб.

5. Христос ще се върне, за да завърши историята на света, да възкреси и съди всички хора, и да установи вечния ред.

Представителни привърженици: В древната църква: Ерма (първи век) и Августин (354-430 от Хр.). В съвременната църква: Джей Е. Адамс, Хендрикъс Беркхоф, Луис Беркхоф, Теодор Гребнер, У. Дж. Гриър, Флойд Е. Хамилтън, Уилиям Хендриксен, Дж. У. Ходжис, Антъни Хьокема, Абрахам Куйпер, Филип Моро, Джордж Мъри, Албертус Питерс и Геехардъс Вос (вероятно).
Диспенсационалистичен премилениализъм

Определение: Теологична система, появила се около 1830. Според нея Писанието учи, че Бог има две отделни програми за два различни народа: националния Израел и Църквата. След Петдесятница в действие е програмата за Църквата. Църквата ще продължи да действа като духовен свидетел на народите, докато Бог тайно грабне християните от света. Скоро след това Христос ще се върне на земята, за да установи земно царство с продължение хиляда години.⁴⁸²

Характеристики: 1. Църковната епоха е напълно непредвидена тайна, изцяло непозната и неочаквана от старозаветните пророци.

2. Бог има отделна и различна програма и план за расовия Израел, като народ, различен от Църквата. Църквата на Исус Христос е допълнение към първоначалния план на Бога.

3. Царството, предложено от Христос през първи век е отложено за бъдещето.

4. Църквата преживява известни успехи в малък мащаб в историята на света, но накрая изгубва влияние, проваля се в своята мисия, покварява се с увеличаването и укрепването на световното зло към края на Епохата на Църквата.

5. Христос се връща тайно в небето, за да грабне живите светии и да възкреси телата на починалите мъртви (първото възкресение). Те са премахнати от света преди Голямата скръб. Съдът на светиите се извършва в небесата по времето на седемгодишния период преди Христовото завръщане на земята.

6. С приключването на седемгодишната Голяма скръб, Христос се завръща на земята с прославените си светии, за да установи и лично да управлява за 1000 години юдейско политическо царство със столица в Ерусалим. През това време Сатана е вързан и храмът и жертвената система са възстановени в Ерусалим като възпоменателни паметници. Затова: системата е “премилениална”, защото Христос се завръща преди милениума, който е буквални 1000 години.

7. Към края на милениалното царство Сатана е пуснат и Христос е обсаден и атакуван в Ерусалим.

8. Христос призовава огън от небето, за да унищожи Своите врагове. Извършват се Възкресението (второто възкресение) и съдът на нечестивите. Започва вечният ред.

2. Новозаветната църква ще спечели много победи, но накрая ще се провали в своята мисия, ще изгуби влияние и ще стане покварена с нарастването на световното зло към края на Епохата на Църквата.

3. Църквата ще премине през бъдещо, световно, безпрецедентно време на скърби, познато като Голямата скръб, което ще постави края на съвременната история.

4. Христос ще се върне в края на Скръбта, за да грабне Църквата, да възкреси починалите светии и да проведе съда над праведните в “миг на око.”

5. След това Христос ще слезе на земята с прославените Си светии, ще воюва в Армагедонската битка, ще върже Сатана и ще установи световно политическо царство. То ще бъде лично администрирано от него за 1000 години от Ерусалим. Оттук идва названието “премилениално”, поради това, че Христос се завръща преди милениума, който е разбиран като буквални 1000 години.

6. В края на милениалното царуване Сатана ще бъде освободен и ще има масов бунт срещу царството на Христос и неговите светии.

7. Бог ще се намеси с огнен съд, за да избави Христос и светиите. Тогава ще бъдат възкресението и съдът над нечестивите и ще се установи вечният ред.

Представителни привърженици: В древната църква: Папий (60-130 от Хр.) и Юстин Мъченик (100-165 от Хр.). В съвременната църква: Хенри Алфорд, Е. Б. Елиът, А. Р. Фосет, Хенри У. Фрост, Х. Г. Гинес, Робърт Х. Гъндри, С. Х. Келог, Джордж Елдън Лад, Алекзандър Рийс и Натаниел Уест.
Постмилениализъм

Определение: Постмилениализмът е тази есхатологична система, която счита, че месианското царство е вече установено на земята – по време на земното служение и чрез изкупителното дело на Господ Исус Христос в изпълнение на пророческото очакване на Стария Завет. Естеството на това царство е по същество изкупително и духовно и то ще упражнява променящо обществено-културно влияние в историята, когато все повече и повече хора се обръщат към Христос. Постмилениализмът уверено очаква в земната история да настъпи времето, в което Благовестието вече ще е спечелило победата по цялата земя в изпълнение на Великото поръчение. След продължителен период на благоденствие на Благовестието, земната история ще приключи чрез личното, видимо, телесно завръщане на Исус Христос (придружено от буквално възкресение и общ съд).

Характеристики: 1. Църквата е царството пророкувано в старозаветната епоха, и е милениалната епоха. Тя се състои от юдеи и езичници, свързани в едно тяло в Христос – новият Божий Израел.

2. Царството е установено от Христос “като синапово семе” по време на Неговото земно служение при първото Му идване. То се развива постепенно във времето.⁴⁸⁴

3. Сатана беше вързан от Христос в Неговото земно служение и бива прогресивно възпрепятстван с разпространението на Благовестието.

4. Великата скръб става през първи век, при разрушаването на юдейския храм и Ерусалим, защото Израил отхвърли своя Месия Исус Христос.

5. Това царство ще расте и ще се развива докато започне да упражнява господстващо и универсално благодатно влияние в продължителна епоха на правда, мир и благоденствие на земята и в историята.

6. Към края на Христовото духовно милениално царуване Сатана ще бъде пуснат и ще има кратък бунт срещу християнството от страна на останалото малцинство необърнати грешници.

7. Христос ще се върне след милениума, за да раздаде възмездие на неблагодарните бунтовници, и да възкреси и съди всички хора. След това ще установи вечния ред. Затова системата е постмилениална, защото Христос се връща след милениума, макар “1000 години” да се считат за символично число, представляващо необятен период от време.

Представителни привърженици: В древната църква: Евсевий (260-340 от Хр.) и Атанасий (296-372 от Хр.). В съвременната църква: (традиционен) Дж. А. Алекзандър, О. Т. Алис, Дейвид Браун, Лоран Бетнер, Жан Калвин, Родерик Кембъл, Дейвид Чилтън, Джон Джеферсън Дейвис, Джонатан Едуартс, А. А. Ходж и Чарлз А. Ходж, Ерол Хълс, Марселъс Кик, Джон Мъри, Б. Б. Уорфилд; (заветен или теономичен) Грег Бансен, Франсис Найджъл Лий, Гари Норт, Р. Дж. Ръшдуни – и Уестминстърската изповед на вярата и много от пуританите.
Библейското и теологичното превъзходство на постмилениализма
Има две групи две групи основни съображения: библейски и теологични. Първите се отнасят до конкретните библейски текстове; вторите са свързани с изводите от тези текстове.
Библейски съображения

1. Противно на възгледа на диспенсационализма за Епохата на Църквата, че не е пророкувана от пророците на Стария Завет, вижте: Деяния 2:16-17; 3:24-26; 15:14-18; Галатяни 3:8.

2. Противно на възгледа на диспенсационализма, че обещанията за царството се отнасят за националния Израел, а не за Църквата като новия Божий Израел, вижте: Галатяни 3:28-29; 6:16; Ефесяни 2:12-22; Филипяни 3:3; Римляни 2:28-29; и 1 Петрово 2:5-9.

3. Противно на диспенсационализма, Христос установи Своето царство през първи век, вижте: Марк 1:15; 9:1; Лука 11:20; 17:20-21; Йоан 18:33-37; Колосяни 1:13.

4. Противно на диспенсационализма, Христос е възцарен сега и управлява Своето царство, вижте: Деяния 2:29-35; Римляни 8:34; Евреи 1:3; 10:12-13; Откровение 1:5-6; 3:21.

5. Противно на диспенсационализма и историческия премилениализъм, Христовото царство не е земно политическо царство,⁴⁸⁵ а духовно-изкупително, вижте: Лука 17:20-21; Римляни 14:17; Йоан 18:36-37.

6. Противно на диспенсационализма и историческия премилениализъм, Сатана беше вързан през първи век, вижте: Матей 12:28-29; Лука 10:18; Йоан 12:31; Колосяни 2:15; Евреи 2:14; 1 Йоан 3:8.

7. Противно на диспенсационализма, историческия премилениализъм и амилениализма, Голямата скръб става през първи век (при разрушаването на храма и Ерусалим), виж: Матей 24:34 (сравнете Матей 24:2, 3, 15, 21); Откровение 1:1, 3, 9; 3:10 (сравнете Откровение 7:14).

8. Противно на диспенсационализма, историческия премилениализъм и амилениализма, Църквата няма да се провали в задачата си да евангелизира света, вижте: Матей 13:31-32; 16:18; 28:18-20.

9. Противно на диспенсационализма, историческия премилениализъм и амилениализма, Христовото изкупително дело ще упражнява световна власт в света преди края на съвременната история, вижте: Матей 13:31-32; Йоан 1:29; 3:17; 4:42; 12:31-32; 1 Коринтяни 15:20-26; 2 Коринтяни 5:17-21; Евреи 1:3, 13; 10:12-13.

10. Противно на диспенсационализма и историческия премилениализъм, има само едно възкресение и само един съд, които идват едновременно в края на историята, виж: Даниил 12:2; Матей 24:31-32; Йоан 5:28-29; 6:39-40; 11:40; Деяния 24:15.

11. Противно на диспенсационализма и историческия премилениализъм, когато Христос дойде, историята ще завърши, вижте: 1 Коринтяни 15:20-25; Матей 13:29-30; 1 Солунци 4:13-17.

1. За разлика от диспенсационализма, историческия премилениализъм и амилениализма, постмилениализмът е оптимистичен в своя исторически възглед, вижте: Псалм 2; 72; Исая 2:1-4; 9:6-7; 11:1-9; Матей 28:18-20.

2. За разлика от диспенсационализма и историческия премилениализъм, постмилениализмът не позволява чудовищно и нелепо смесване на безсмъртни, прославени и възкресени светии със смъртни, непрославени хора на земята за 1000-годишен период на съвместно съжителство.

3. За разлика от диспенсационализма и историческия премилениализъм, в постмилениализма Христос не претърпява “второ смиряване” на земята (или където и да е).

4. Противно на диспенсационализма, постмилениализмът не учи, че ще има завръщане към “слабите и окаяни първоначални учения”, като храма, жертвоприношенията, юдейското превъзходство и прочие, вижте: Галатяни 4:9; Евреи 9-10; 1 Петрово 2:5-9; Ефесяни 2:20-21; 1 Коринтяни 3:16; 6:19; 2 Коринтяни 6:16.
Великото поръчение и диспенсационализмът
Тревожно е, че някои от диспенсационалистите гледат на Великото поръчение като на юдейски мандат, който не се отнася за Църквата през тази епоха! Нека да цитираме само няколко кратки текста като доказателство за това забележително изопачаване на библейската теология.

Е. У. Булингер (19-ти век), добре познат със своята Companion Bible, казва много ясно за Матей 28:18-20: “това конкретно поръчение беше . . . отложено.”⁴⁸⁶ Тук теорията за отложеното царство на диспенсационализма е свързана с отричане на съвременното задължение да се работи за изпълнението на Великото поръчение.

Арно Гебелайн (поч. 1945) пише за Великото поръчение в своята популярна Annotated Bible: “Това е Поръчението на Царството. . . . Идва време, когато това велико поръчение ще бъде изпълнено от остатък от юдейски ученици. . . .”⁴⁸⁷ В съответствие с теорията за отложеното царство, Гебелайн отлага изпълнението на Поръчението някъде в бъдещето.

По-съвременен диспенсационалист, Чарлз Бейкър, обяснява, че когато е дадено Великото поръчение, “все още нямаше откровение, че програмата на пророкуваното царство щеше да бъде прекъсната от тази настояща диспенсация на тайната.”⁴⁸⁸ Джордж Уилиямс се съгласява.⁴⁸⁹ (Трябва да отбележим факта, че Епохата на Църквата “прекъсва” програмата на Божието царство.)

В своя написан наскоро коментар на Матей диспенсационалистът Стенли Тусейнт споменава дебата между съвременните диспенсационалисти,⁴⁹⁰ докато друг диспенсационалист, Дейвид Л. Търнър, коментира относно съвременните диспенсационалисти, че “повечето ще се съгласят, че вълнуващият мандат за създаването на ученици, с който завършва Матей, е задължителен за Църквата днес.”⁴⁹¹
Заключение
Изучаването на есхатологията е важно за християнина. Това, което очакваме от бъдещето, оказва огромно влияние как ние и нашите деца ще подредим приоритетите в живота си. Към есхатологията не трябва да се подхожда сякаш тя е само интересна добавка в изучаването на Писанието. Тя е основополагаща негова част, оказваща голямо влияние дори върху разбирането за самото евангелизиране.

В заключение бих желал посоча на читателя, че пиша месечен бюлетин, който анализира многобройните изопачавания, присъщи на диспенсационализма. Въпреки огромната си популярност, диспенсационализмът внася редица сериозни отклонения в библейската теология. Читателят може да получи безплатен шестмесечен абонамент за бюлетина като пише на следния адрес:

Трите есхатологични системи, споменати в предния абзац, могат да бъдат категоризирани като „песимистични,” докато постмилениалният възглед може да се смята за оптимистичен. Като ги категоризирам като „песимистични,” имам предвид следните точки:

Една скорошна илюстрация за практическите резултати от песимистичния мироглед се намира в изявление записано от Чарлз Колсън. Той казва, че християните са спрели даже да се опитват да оказват праведно влияние в областта на политиката и обществения живот: “Виден евангелски християнин, ветеран от битките през осемдесетте, ми каза, че е приключил. ‘Защо да ме е грижа?’ довери той в частен разговор.”⁴⁹⁴

Диспенсационалистичният възглед смята, че в тази епоха Великото поръчение оказва ограничено влияние при довеждането на хората до спасението. На стотици хиляди евангелски християни, читатели на диспенсационалистична литература, постоянно е набивано в главите учението, че при никакви обстоятелства Благовестието няма да бъде победоносно в нашата епоха. Ето няколко бързи цитата на някои от диспенсационалистичните автори:

Хал Линдзи определя ситуацията най-силно: “Христос умря за нас, за да ни спаси от това сегашно зло време. [Тит 2:11-15] показва какви трябва да бъдат нашият фокус, мотивация и надежда в това настоящо време. Ние трябва да живеем с постоянното очакване, че Господ ще се появи всеки момент на тази земя.”⁴⁹⁸

В своя коментар върху Великото поръчение Х. А. Айрънсайд отбелязва: “Ние знаем, че не всички народи ще приемат посланието в тази епоха на благодатта.”⁴⁹⁹ Уилиям МакДоналд изтъква, че Великото поръчение “не предполага обръщане на света.”⁵⁰⁰ Според Дж. Дуайт Пентъкост “през тази епоха ще има намаляващ отклик към сеенето на семето” на Благовестието.⁵⁰¹ Стенли Тусейнт се съгласява, когато отбелязва, че “злото ще се развива и ще господства в епохата [на Църквата].”⁵⁰² Уорън Уиърсби се съгласява: “Някои казват, че тази притча [за синаповото семе] говори за световния успех на Благовестието. Но това би противоречало на казаното от Христос в първата притча. Във всеки случай Новият Завет говори за упадък в служението на Благовестието с приближаването края на епохата.”⁵⁰³ Всъщност по-късно той отбелязва: “изглежда, че Сатана побеждава! Но изпитанието е в края на епохата, а не по време на епохата.”⁵⁰⁴

Чарлз Райри отрича всяка постмилениална надежда, основана на Великото поръчение, когато говори противно на постмилениалната надежда: “Тяхната увереност в Божията сила ги кара да вярват, че Великото поръчение ще бъде изпълнено, като по-голямата част от света ще бъде спасена.”⁵⁰⁵ Постмилениалният възглед за църковната история е погрешен, казва той, понеже “предателство и отстъпление, освен други неща, ще характеризират целия този период.”⁵⁰⁶ Затова Дейв Хънт твърди, че “само малък процент от човечеството е склонен . . . да дойде до Христос в покаяние и да бъде новороден от Божия дух” и че “голямото мнозинство от хората ще продължи да отхвърля Христос в бъдещето, точно както е правило това в миналото.”⁵⁰⁷ Хал Линдзи се присмива на постмилениалиста заради вярата му, “че практически цялото световно население ще бъде обърнато. Бих желал това да е възможно, но самият Бог казва, че не е.”⁵⁰⁸ Всъщност “светът прогресивно ще закоравява сърцето си срещу Благовестието и ще върви към унищожение.”⁵⁰⁹
Исторически премилениализъм

Историческият премилениалист би се съгласил с такава мрачна перспектива за широко разпространения успех на Благовестието. Дж. Бартън Пейн вярва, че “злото присъства в нашия свят, както предсказват светите книги” (на Библията). Злото трябва да се шири, защото е предвестник на второто завръщане на Христос.⁵¹⁰ Робърт Х. Маунс се оплаква, че “е трудно в историята да се види макар и някаква причина за оптимизъм.” Той е сигурен, че “ще бъде преследвана църквата, [която] ще бъде свидетел на победоносното завръщане на Христос,”⁵¹¹ а не завладяваща света църква. Джордж Елдън Лад се съгласява: “Въпреки факта, че Бог е нахлул в историята в Христос, и въпреки факта, че мисията на Исусовите ученици трябваше да бъде евангелизиране на целия свят (Матей 24:14), светът ще остане място на злото. Лъжепомазаници ще се надигат и ще заблуждават мнозина. Войните, размириците и гоненията ще продължават. Нечестието ще изобилства и ще охлади любовта на мнозинството.”⁵¹²

Сред амилениалистите намираме същия вид отчаяние. Корнилиъс Вандерваал пише: “не вярвам в неизбежния прогрес към много по-добър свят в тази диспенсация” и: Божията “църква няма право да възприема оптимистична, триумфална нагласа.”⁵¹³ Де Йонгсте и ван Кримпен са откровени в своето изявление, че “няма място за оптимизъм: към края, в лагерите на сатанинското и на Антихриста, обществото ще се поквари, и църквата ще копнее да бъде избавена от своите беди.”⁵¹⁴ Амилениалистът Доналд Гътри, според диспенсационалиста Джон Ф. Уолвурд, “с готовност се съгласява, че библейският възглед е песимистичен, т.е., съществуващият сега свят няма да бъде съживен и подобрен, а ще бъде унищожен и заменен.”⁵¹⁵