Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

26 C. F. Keil and Franz Delitsch, The Pentateuch in Commentary on the Old Testament (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, rep. 1975), 1:64.

27 Превод на American Standard Version (1901) и Revised Standard Version.

28 Вижте също Йоан 17:4; Евреи 1:3.

29 2 Коринтяни 5:17; Галатяни 6:15; Ефесяни 2:15; 4:24.

30 Йоан 1:3, 10; 1 Коринтяни 8:6; Колосяни 1:16-17.

31 Битие 8:21; Псалм 51:5; 58:3; Йоан 3:6; Ефесяни 2:1-3.

32 1 Коринтяни 15:45; Матей 28:18, 20.

33 Йоан 1:12-13; 3:3; Яков 1:18; 1 Петрово 1:23.

34 Колосяни 3:10; Ефесяни 4:24.

35 Понякога еврейската дума за “завет” (berith) се превежда или като “съюз” (Авдий 7), или “договор” (Исус Навин 9:6; 2 Царе 3:12).

36 В Новия Завет на King James Version гръцката дума за “завет” (diatheke) понякога е преведена като “завет”, а понякога като “завещание”.

37 Заветът и договорът не могат да се приравнят. Вижте Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1986), pp. 65-70.

38 Едно добро изследване на завета в Писанието има в O. Palmer Robertson, The Christ of the Covenants (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1980).

39 Изход 31:18; 32:15; 34:1, 4; Второзаконие 4:13. Вижте Meredith G. Kline, “The Two Tables of the Covenant”, chapter 1 in Part Two of The Structure of Biblical Authority, rev. ed. (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1972), pp. 113-130.

40 Интересно е, че в божествените завети пророците бяха Божии “адвокати”. Тяхното служение включваше провеждането на Божия “съдебен процес” срещу Израел заради “нарушаване на договора”. Например, вижте юридическата терминология в Михей 6:1, 2: “Слушайте сега какво казва Господ: Стани – ми казва той – защити своето дело пред планините и нека чуят хълмовете гласа ти, като им кажеш: Планини, и вие, твърди основи на земята, слушайте спора Господен; защото Господ има спор с народа Си и ще се съди с Израел.” Това обяснява също защо в Божия завет са призовавани “свидетели”. Във Второзаконие 30:19 Мойсей казва: “Призовавам небето и земята за свидетели срещу вас днес” (Сравнете Битие 4:26; 31:28; 32:1; Михей 6:1-2)

41 Битие 17:7; Изход 5:2; 6:7; 29:45; Левит 11:45; 26:12, 45; Второзаконие 4:20; Второзаконие 7:9; 29:14-15; 2 Царе 7:24; Псалм 105:9; Исая 43:6; Еремия 24:7; 31:33; 32:38; Езекиил 11:20; 34:24; 36:28; 37:23; Осия 1:10; Захария 8:8; 13:9; 2 Коринтяни 6:18; Откровение31:3, 7.

42 По-подробна информация може да се намери в Ray Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987).

43 Гръцката дума за “Бог” е theos. “THEOS” може да служи като удобен акроним за запомняне на определящите качества на завета на английски език: Transcendence, Hierarchy, Ethics, Oath и Succession.

44 За по-задълбочено проучване на тази схема на Второзаконие, виж: Sutton, That You May Prosper, chs. 1-6.

45 Исая 42:6; 51:4; 60:3.

46 Интересно е, че структурата на частта с постановленията на Второзаконие дори следва схемата на Десетте заповеди. Първата заповед е обяснена в подробности във Второзаконие 6-11; втората заповед във Второзаконие 12-13; третата заповед във Второзаконие 14; четвъртата във Второзаконие 15:1-16-17; петата във Второзаконие 16:18-18:22; шестата в 19:1-22:8; седмата във Второзаконие 22:9-23:14; осмата във Второзаконие 23:15-25:4; деветата във Второзаконие 24:8-25:4; и десетата във Второзаконие 25:5-26:19. Вижте: James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), pp. 199-206 и Sutton, That You May Prosper, App. 1. За допълнителна подобна информация виж: Walter Kaiser, Toward Old Testament Ethics (Grand Rapids: Zondervan, 1983), ch. 8.

47 Вижте също: Деяния 13:23, 32; 26:6.

48 Изход 24:8; 34:27; Числа 14:44.

49 Вижте: R. E. Nixon, Matthew in D. B. Guthrie and J. A. Motyer, eds., The Eerdmans Bible Commentary (3rd ed.: Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1970), p. 850. R. H. Fuller, “Matthew,” in James L. Mays, ed., Harper’s Bible Commentary (San Francisco: Harper and Row, 1988), p. 981. Robert H. Gundry, Matthew: A Commentary on His Literary and Theological Art (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1982), pp. 593-596. Ср. William Hendriksen, The Gospel of Matthew (New Testament Commentary) (Grand Rapids: Baker, 1973), pp. 261ff.

50 Йоан 1:17; Галатяни 4:24-5:2; Евреи 3:2-5; 12:18-24.

51 2 Коринтяни 3; Евреи 8; сравнете Матей 5:17.

52 Матей 17:1-8; Марк 9:2-8; Лука 9:28-36. Вижте също 2 Петрово 1:17.

53 Лука 9:28-31.

54 Новият завет е споменат като установен в Матей 26:28; Марк 14:24; Лука 22:20; 1 Коринтяни 11:25; 2 Коринтяни 3:6; Евреи 8:8; 9:15; 12:24.

55 Робъртсън го нарича “Заветът на изпълнението”. Robertson, The Christ of the Covenants, ch. 13.

56 Вижте наблягането върху историческото, например в Исая 7:3; Захария 1:1; Лука 2:1-2; 3:1-3.

57 Donald B. Guthrie, New Testament Introduction (3rd ed.: Downers Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1970), pp. 13-14. Вижте също F. F. Bruce, Bulletin of the John Rylands Library, xlv (1963), pp. 319-339; C. F. D. Moule, The Birth of the New Testament (3rd ed.: San Francisco; Harper and Row, 1982), ch. 5; и A. E. J. Rawlinson, The Gospel According to St. Mark, Westminster Commentary (7th ed.: London: Macmillan, 1949), p. xviiiff.

58 Забележете например структурата на Йоановото евангелие, изградена върху седем чудеса, и на Матеевото, което е построено върху пет големи проповеди, които редуват повествование с проповед. Виж Robert H. Gundry, New Testament Introduction (Grand Rapids: Zondervan, 1970), pp. 29ff., 309ff.

59 Марк 16:7; Матей 26:32; 28:7, 10, 16.

60 Има силен научен спор относно тази появя в Галилея в опит тя да се хармонизира със сведението на Лука за явяването на Христос в Ерусалим, в Юдея. Времето и усилията, необходими за придвижване от едното място на другото са част от проблема и опита да се изгради хронологията на събитията.

61 Матей 2:22-23.

62 Матей 4:18-22; Йоан 1:43-44.

63 Лука 24:47, 49, 52; Деяния 1:4, 8, 12.

64 Исая 9:1; Матей 4:13, 15, 16.

65 Матей 26:73; Марк 14:70; Деяния 2:7.

66 Лука 13:1; Йоан 1:16; 4:45; 7:52; Деяния 2:7.

67 Матей 10:5, 6; 15:2-4.

68 Матей 4:5; 27:53.

69 Матей 2:2.

70 Матей 28:7, 10, 16.

71 Матей 28:12, 13, 15.

72 W. F. Albright and C. S. Mann, Matthew: The Anchor Bible (Garden City, New York: Doubleday, 1971), p. 361. Вижте също: J. Knox Chamblin, Matthew in W. A. Elwell, ed., Evangelical Bible Commentary on the Bible (Grand Rapids: Baker, 1989), pp. 779-780.

73 Курсивът е мой. Фактът, че “планината” не е спомената в никой друг текст, където се говори за Галилея като цел на пътуването на тези ученици е бил източник на спор между коментаторите (Марк 16:7; Матей 28:7, 10, 16). Въпреки това, тук текстът ясно го прави. Няколко коментатора предполагат, че тя е същата, на която е произнесена Проповедта на планината: Chamblin, Matthew, p. 780. R. E. Nixon, Matthew, in D. B. Guthrie and J. A. Motyer, eds., The Eerdmans Bible Commentary (3rd ed.: Grand Rapids: 1970), p. 850. F. C. Cook, New Testament, 1:194. Robert H. Gundry, Matthew: A Commentary on His Literary and Theological Art (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1982), p. 594.

74 Матей 5-7; 24:3; Деяния 1:11, 12.

75 Например, Исая 2:2-3; 11:9; 25:6; Езекиил 17:22; 20:40; Данаил 2:35; Михей 4:1; Зах.ария4:7. Вижте: David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1985), ch. 4; превод на български, Дейвид Чилтън, Възстановеният рай: Библейска теология на господството, Глава 4, „Святата планина.”

76 R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. Matthew’s Gospel (Columbus, OH: Wartburg Press, 1943), p. 1168.

77 Вижте Йоан 4:34; Евреи 1:3; 9:26-27.

78 Вижте дискусията за Неговото царуване по-долу и в Глава 7.

79 На гръцки език е horisthentos (от horizo). Намира се на други места в Лука 22:22; Деяния 2:23; 10:42; 11:29; 17:26, 31; Евреи 4:7. За превъзходен коментар на Римляни 1:4 виж John Murray, The Epistle to the Romans (New International Commentary on the New Testament), 2 vols. (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1959, 1965), 1:9. The Revised Standard Version и The Amplified Bible превеждат глагола като “определен”.

80 Ibid.

81 Ibid., 1:10.

82 Robert Young, Young’s Literal Translation of the Holy Bible (Grand Rapids: Baker, rep. n.d. [1898]), New Testament, p. 23.

83 ] Гръцката дума за “даде” е edothe, което е страдателен залог, минало несвършено изявително наклонение на didomi. Думата “аорист” (минало несвършено, бел. прев.) е съставена от две гръцки думи: а (“не”) и horizo (“хоризонт”), което означава “неограничен”. Затова обикновено миналото несвършено време няма времево означение. В изявителното наклонение обаче то носи значение на минало действие, започнало в даден момент от времето.

84 Разбира се, вярно е предвид Неговата същностна божественост, че тази “дадена всяка власт” е “не като нов дар, но като потвърждение и практическо осъществяване на властта над всичко, която Му е дадена от Бащата” по отношение на Неговото човешко съществуване. F. C. Cook, ed., New Testament, vol. 1: St. Matthew–St. Mark–St. Luke, in The Holy Bible According to the Authorized Version A.D. (1611), With an Explanatory and Critical Commentary and a Revision of the Translation (New York: Charles Scribner’s Sons, 1901), p. 196. Курсивът е мой.

85 Но Филипяни 2:9 използва различна дума за “даден”: echarisato от charizomai.

86 John Peter Lange, Matthew in Philip Schaff, ed., and trans., Commentary on the Holy Scripture, Critical, Doctrinal and Homiletical (3rd ed.: Grand Rapids: Zondervan, n.d. [1861]), p. 556.

87 John Calvin, A Harmony of the Gospels Matthew, Mark, and Luke, in Calvin’s New Testament Commentaries, ed. by David W. and Thomas F. Torrance, trans. by A. W. Morrison, 3 vols., (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1972), 3:250.

88 Йоан 5:19, 30; 8:28; 12:49; 14:10.

89 Стихът, който най-добре свързва заедно тези три длъжности е Откровение 1:5: “и от Исуса Христа, Който е верният свидетел [пророк], първородният от мъртвите [свещеник] и началникът на земните царе [цар]”.

90 “Като Пророк Той представлява Бога пред човека; като Свещеник представлява човека в присъствието на Бога; и като Цар упражнява господство и възстановява първоначалното господство на човека.” Louis Berkhof, Systematic Theology (4th ed.: Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1941), p. 357.

91 За превъзходно разглеждане на Христовото настоящо царуване, виж William Symington, Messiah the Prince or, The Mediatorial Dominion of Jesus Christ (Edmonton, Alberta: Still Waters Revival, rep. 1990 [1884]). Вижте също: Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr., House Divided: The Break-up of Dispensational Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), ch. 12. John Jefferson Davis, Christ’s Victorious Kingdom: Postmillennialism Reconsidered (Grand Rapids: Baker, 1984), ch. 4.

92 Edward F. Blair, Jesus in the Gospel of Matthew (New York: Abingdon, 1960), p. 45.

93 P. C. Cook, St. Matthew, p. 45.

94 Както е казано, “Първото изречение е равностойно на официално изявление за месианското естество на нашия Господ.” J. A. Alexander, the Gospel According to Matthew (Grand Rapids: Baker, [1860] 1980), p. 2.

95 Вижте: Матей 9:27; 12:23; 25:22; 20:30; 21:9, 15; 22:42. Самата структура на това родословие зависи от “цар Давид” (Матей 1:6а). В съзнателното му разделяне на четиринадесет поколения (Матей 1:17) Давид два пъти е използван като отправна точка: Родословието е проследено във възходящ ред от Авраам до Давид, който завършва първия цикъл (Матей 1:6). След това от Давид (Матей 1:6б) низходящо (в упадък) до Вавилонския плен (Матей 1:11). След това се придвижва отново нагоре към Христос (Матей 1:16-17).

96 William Hendriksen, The Gospel According to Matthew (Grand Rapids: Baker, 1973), p. 107.

97 Интересно, началният стих на Матей е: “Родословието на Исуса Христа, син на Давид, син на Авраам.” В Битие 12:3 се открива подобна терминология като тази в Матей 28:19, когато се говори за “всичките народи”. Разсъждавайки върху Битие 12:3 Павел пише: “И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, предизвести благовестието на Авраам, казвайки: ‘В тебе ще се благославят всичките народи’” (Галатяни 3:8; езикът тук е идентичен с този в Матей 28:19). Следователно в заключителните стихове на Матей виждаме средството за това благословение за “всичките народи”: Великото поръчение.

98 Матей 3:9; Йоан 8:33, 39.

99 След четиридесетдневен пост първото изкушение да превърне камъните на хлябове (Матей 4:2-3) ни напомня за пророка Мойсей (сравнете Второзаконие 18:18), който пости четиридесет дни и нощи (Изход 24:28). Второто изкушение (според реда в Матей) беше върху храма, където служеха свещениците (Матей 4:5). Третото изкушение на планината беше да стане цар над “царствата на света” (Матей 4:8-9).

100 Същата дума “давам” (от гръцки: didomi) е използвана в два от случаите на изкушение (Матей 4:9; Лука 4:6) и във Великото поръчение (Матей 28:18). Евангелието на Лука предава по-подробно това изкушение на Сатана: “На теб ще дам цялата тази власт, и тяхната слава, защото на мен те бяха предадени” (Young’s Literal Translation, New Testament, p. 42). Сравнете това с Христовото “Даде ми се всяка власт.”

101 Една и съща гръцка дума за “поклониха” е използвана и на двете места (гръцки proskuneo).

102 Марк 1:14-15; 9:1; Лука 21:31; Матей 3:2; 4:12-17; 10:7; 16:28.

103 Исая 9:6, 7; Лука 1:31-33; Матей 2:2; Йоан 12:12-15; 18:36-37.

104 Матей 12:28; Лука 17:20-21.

105 Матей 11:12; Лука 16:16. Филипс превежда Матей 11:12: “От дните на Йоан Кръстител до днес Небесното царство се превзема с щурм и ревностни хора си пробиват път в него.”

106 Деяния 2:30-31, 33-36. Евреи 2:9.

107 Деяния 3:15; 5:31; 17:7.

108 Колосяни 1:12-13; 1 Солунци 2:12; Откровение 1:6, 9.

109 Римляни 8:34; Ефесяни 1:20; Колосяни 3:1; Евреи 12:2; 1 Петрово 3:22; Откровение 3:21.

110 Това подчертава заветния статут на християните в историята. Вижте Матей 5:5; 1 Коринтяни 3:21-23; Ефесяни 1:3; 2:6.

111 2 Коринтяни 5:20; Ефесяни 6:20. Някои учени предполагат лек неправилен правопис в текста от Филимон 9, който позволява думата “старец” (presbutes) да се преведе също като “посланик” (presbeutes). Например Дж. Б. Лайтфут, Ч. Ф. Д. Маул, Б. Ф. Уесткот, Ф. Дж. А. Хорт, Е. Хаупт, Е. Ломейър, У. О. Е. Остърли и Джордж Абът-Смит. Виж: W. F. Arndt and F. W. Gingrich, A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature (Chicago: University of Chicago, 1957), p. 707.

112 Въпреки скорошната смяна в евангелското християнство от юридически подход към подход, основан на любовта, юридическият елемент в Писанието е изключително силен. За кратко разглеждане на тази печална смяна на парадигмата, вижте: Robert Brow, “Evangelical Megashift,” Christianity Today (February, 1990) 12-17. Виж също Gary North, Political Polytheism: The Myth of Pluralism (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), pp. 631-643.

113 Всъщност гръцката дума за “власт” е exousia, която етимологически произхожда от ek (“извън”) и ousia (“съществуване”).

114 Забележете йерархичния ред в 1 Коринтяни 11:3: “Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.”

115 Вижте: Матей 20:28; Марк 10:45; Йоан 1:14; Римляни 1:3; 8:3; 15:8; 2 Коринтяни 8:9; Галатяни 3:10.; 4:4; Филипяни 2:5-11; Евреи 2:9-17; 10:5; 12:2.

116 Амос 1:3-2:3; Авдий 1; Исая 10:5-34.

117 Исая 10:5.

118 Еремия 25:9; 27:6; 43:10. Вижте също: Еремия 51:20.

119 Исая 44:28-45:13.

120 Еремия 51:11, 20.

121 Псалм 29:10; 47:2; 95:3; 96:10; 97:10; 103:19; 115:3; 145:11-13; Данаил 2:47; 43:5; Исая 6:5; Еремия 46:18.

122 John Peter Lange, Matthew (3rd ed.), in Commentary on the Holy Scriptures: Critical, Doctrinal and Homiletical, ed. and trans. by Philip Schaff (Grand Rapids: Zondervan, rep. n.d. [1861]), 15:561-562.

123 Ibid., p. 556.

124 Hyppolytus, Treatise on Christ and Antichrist, 26. Макар че той отнася Данаил 7 към бъдещето, т.е. Второто пришествие. Матей 28:18-20 “е формулирано твърде съзнателно според” Данаил 7:13-14 (Lloyd Gaston, No Stone on Another: Studies in the Significance of the Fall of Jerusalem in the Synoptic Gospels; Leiden: E. J. Brill, 1970), p. 385. Виж също следните коментатори от различни школи: D. A. Carson, “Matthew,” in Frank E. Gaebelein, ed., The Expositor’s Bible Commentary (Grand Rapids: Zondervan, 1984), 8:595. Henry Alford, The Greek Testament, 4 vols., (London 1849-1861), 1:308. Hendriksen, Matthew, p. 998. R. T. France, Jesus and the Old Testament: His Application of Old Testament Passages to Himself and His Mission (London: Tyndale, 1971), pp. 142-143. W. F. Albright and C. S. Mann, Matthew, in W. F. Albright and D. N. Freedman, eds., The Anchor Bible (Garden City, NY: Doubleday 1971), p. 362. B. T. D. Smith, The Gospel According to St. Matthew, in A. Nairne, ed., The Cambridge Bible for Schools and Colleges (Cambridge: University Press, 1933), 40:178. Frank Stagg, Matthew-Mark, in Clifton J. Allen, ed., The Broadman Commentary (Nashville: Broadman, 1969), 8:253. R. H. Fuller, “Matthew,” in James L. Mays, ed., Harper’s Bible Commentary (San Francisco: Harper and Row, 1988), p. 981. W. C. Allen, Matthew, in S. R. Driver, Alfred Plummer, and A. H. Briggs, eds., The International Critical Commentary (3rd ed.: Edinburgh: T. and T. Clark, 1912), 40:305. John A. Broadus, Commentary on the Gospel of Matthew, in Alvah Hovey, ed., An American Commentary (Valley Forge: Judson Press, rep. n.d. [1886]), p. 592.

125 Matthew Pool, Annotations Upon the Holy Bible (New York: Robert Carter, 1856), p. 146.

126 A. B. Bruce, “The Synoptic Gospels,” in Roger Nicole, ed., Englishman’s Greek Testament (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, rep. 1980 [n.d.]), 1:339.

127 Ibid.

128 R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. Matthew’s Gospel (Columbus, OH: Wartburg Press, 1943), p. 1172.

129 Има известен дебат относно броя на присъстващите при Христос хора, когато е дадено Поръчението. Някои коментатори сочат към сведението за “единадесетте” в стих 16. Други твърдят, че стихът конкретизира присъствието на всички останали първоначални ученици в частност, но не изключва възможността там да е имало и други хора. Често се твърди, че появата на Христос на 500 братя (1 Коринтяни 15:6) трябва да е била по това време, поради (1) трудността тя да се отнесе към някое друго място и (2) трудността да се обясни “съмнението,” изразено от някои присъстващи, ако там са били само единадесетте ученика (Матей 28:17). Например, A. T. Robertson, Word Pictures in the New Testament, 6 vols. (Nashville: Broadman, 1930), 1:244. Независимо от това остава идеята: в сравнение със задачата броят им бил твърде малък.

130 Alfred Marshall, The Interlinear Greek-English New Testament (2nd ed.: Grand Rapids: Zondervan, 1959), p. 136.

131 Robert O. Culver, “What Is the Church’s Commission?,” Bibliotheca Sacra 125 [1968] 239-253.

132 Вижте: William Hendriksen,

Изтегляне 2.05 Mb.

Сподели с приятели: