Програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа на 11. 03. 2009 год., финансиран по оп за Транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа 2007 2013 г., Приоритет Зони за устойчив растеж


Естество на публично-частното партньорство /ПЧП/



страница5/9
Дата30.10.2017
Размер0.68 Mb.
#33485
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Естество на публично-частното партньорство /ПЧП/

ПЧП е родово понятие, което обединява отделните форми на сътрудничество между публичните власти и частния партньор, които имат за цел осигуряване на капитала, финансирането, строителството, ремонта, управлението и поддържането на инфраструктурата или предоставянето на услуги.

При търсенето на подход за ПЧП трябва да бъдат спазени определени основни изисквания, освен тези при традиционния метод на предоставяне на услуга, с цел получаване на значими резултати. Някои от тях са:


  • Възможност за диференциране и запазване на самостоятелността на основни публични задачи и функции, които са изключително в ръцете на публичния сектор от допълнителни такива, в смисъла на предоставяне на обществени услуги, които могат да бъдат прехвърлени към частния сектор в рамките на ПЧП.

  • Достатъчно голямо оперативно съдържание по проекта в несъщинската публична част, което да бъде от търговски интерес за частния сектор. Това съдържание ще бъде определено въз основа на прецизно описание на желаната производителност, за която след това може да се сключи договор.

  • Ефективно и действително прехвърляне на рисковете по проекта към частния партньор, който може да е по-добре оборудван и подготвен от публичните власти да поеме редица (обикновено – не всички) от възможните рискове.

  • Ако тези условия са изпълнени, това е ясен знак, че по-нататъшното търсене на решение чрез ПЧП може да бъде смислено. Следва да се направи и по-задълбочен анализ за потенциалната ефективност на едно ПЧП.

За България публично-частното партньорство е все още нов, нетрадиционен подход за управлението, администрацията и бизнеса, който, независимо от създадената законодателна рамка все още не се прилага достатъчно ефикасно за подобряване качеството на публичните услуги и инфраструктура. С факта на членството си в ЕС, публичните институции на национално и местно ниво се изправят пред инвестиционни проекти, които, за да се изпълнят, е необходимо да се спазва европейското законодателство, но и да се търсят финансови ресурси за осигуряване на публични услуги от частния сектор.

Необходимостта от инвестиции чрез сътрудничество между публичния и частния сектор възниква поради ограниченост на финансовите ресурси в публичния сектор и затрудненията му да предоставя качествена публична услуга.

Различните форми на ПЧП се използват все по-широко, защото са ефикасен инструмент, с който се задоволяват обществени потребности на високо качество и на приемлива цена за обществото. Не на последно място, необходимо е да се акцентира на стремежа за взаимно допълване между публичните институции и частния бизнес при формулирането на техния стратегически интерес.

Съществува огромен обем от международни изследвания, доклади и секторни анализи относно теорията и практиката на публично-частните партньорства. В известна степен тази обемна информация затруднява както публичните, така и частните партньори в осмислянето на основните цели, етапи, роли и отговорности на участниците в проект за ПЧП.

Публично-частното партньорство е не просто механизъм за осъществяване на съвместни инициативи между публичната власт и бизнеса, а договор с произтичащи от него права и задължения за всяка от страните, чийто времеви диапазон за изпълнение е възможно да обхване десетилетия. Целта е не прехвърляне на функции на публичния сектор към частния, а търсене на взаимноизгодна за двете страни комбинация от по-добра стойност на вложените публични средства чрез използване на ефективността и ефикасността на частния сектор при предоставяне на публични услуги. Най-важната характеристика на споразумението за ПЧП е, че партньорството трябва да служи за предоставяне на услуги от частните партньори на обществото като цяло.

Под публично-частното партньорство се разбира сътрудничество между публичната власт и частния сектор при възлагане на дейности и услуги от частния сектор, на основата на експертни знания на различни партньори (бизнеса, държавната и местна администрация, финансови институции), като обикновено публичният орган извършва наблюдение, мониторинг и контрол, докато частният сектор е пряко ангажиран с реалното осигуряване на услугите в публичния сектор

Колкото важно и полезно средство за осъществяване на проектите обаче да е ПЧП, то не следва да се използва на всяка цена, а само там, където съществуват необходимите условия за това.

Подходящи сектори, където се използва ПЧП, са тези отрасли, в които традиционно се осъществява намесата на публичната власт (воден сектор, транспортна инфраструктура, образование, здравеопазване, социални дейности и др.).

Терминът „публично-частното партньорство” не е нормативно определен нито на ниво Европейски съюз, нито в действащото българско законодателство. Най-общо с това понятие се посочват форми на сътрудничество между публичните власти и бизнес-сектора, което цели да осигури финансирането, изграждането, обновяването, управлението или поддръжката на инфраструктура или предоставянето на услуга.1

Основните елементи, характеризиращи ПЧП могат да бъдат обобщени по следния начин:


  • относително дълга продължителност на партньорството – включващ сътрудничество между публичния и частния партньорство по различни аспекти на съответния проект;

  • метода на финансиране на проекта – с участието на частния сектор, понякога посредством сложни договори между различни субекти. Публични финансови средства (понякога доста големи) може да се добавят към частните финансови средства;

  • взаимоотношенията на сътрудничество между публичния и частния сектор през различните фази на проекта за ПЧП;

  • важната роля на икономическия оператор – той участва на различни етапи на проекта (проектиране, изпълнение, финансиране). Публичният партньор се концентрира основно върху определяне на целите, които следва да бъдат постигнати от гледна точка на обществен интерес, качество на услугите, които ще бъдат предоставени и ценообразуването им; също така поема отговорността за мониторинг на постигането на тези цели;

  • разпределяне на рисковете между публичния и частния партньор – при което рисковете, които обичайно се носят от публичния партньор се прехвърлят на частния партньор. Все пак това не означава, че ПЧП задължителни изисква частния партньор да поеме всички рискове или дори преобладаващата част от рисковете, свързани с проекта. Конкретното разпределение на рисковете се определя за всеки проект – конкретно, според спецификата му, съобразно способностите на партньорите да оценяват, контролират и да се справят със съответния риск.


В широк смисъл, ПЧП е обществено явление, установило се от необходимостта да се решават сложни инфраструктурни задачи за постигането на икономически цели. Съгласно европейското законодателство под ПЧП се има предвид дългосрочно, договорно отношение между лица от частния и публичния сектор за финансиране, построяване, реконструкция, управление или поддържане на инфраструктура, с оглед постигането по-добро ниво на услугите, където частния партньор поема строителния риск и поне един от двата риска – за наличност на предоставяната услуга (availability risk) или за нейното търсене (demand risk).

Публично-частните партньорства (ПЧП) представляват отношения на сътрудничество между публичния и частния сектор, с цел осъществяване на проект или услуга, традиционно предоставяни от публичния сектор. Всяка от страните по едно ПЧП има определени предимства спрямо другата при осъществяването на определени специфични задачи и функции. Чрез предоставянето на всеки партньор да извършва функциите, в които е най-добър, обществените услуги и инфраструктура могат да бъдат осигурени по най-ефективен начин.

В съответствие с горното, цялостната задача на ПЧП е да структурира отношенията между ангажираните партньори по начин, който предоставя възникващите рискове на тези, които са най-добре специализирани за неговото управление, както и за извличането при това на максимална стойност.

Тази задача се постига чрез оползотворяване на уменията и компетентностите на частния сектор. За да бъдат подготвени да работят успешно с частния сектор, публичните администрации следва да са запознати с фундаменталните принципи и цели на ПЧП.

В рамките на договорите за ПЧП, избраните партньори от частния сектор се превръщат от строители на публични инфраструктурни обекти в дългосрочни доставчици на услуги.

При това те комбинират отговорностите по проектиране, изграждане, функциониране и възможно финансиране на инфраструктурни обекти с оглед предоставяне на необходимите публични услуги.

Въпреки че ПЧП притежават определени предимства, те не трябва да се разглеждат като единствено възможно ефективно средство за изграждане на инфраструктура и осигуряване на услуги. ПЧП следва да бъдат анализирани като един от множеството възможни инструменти, и да се прилагат само в случаите, в които характеристиките на конкретна ситуация и на конкретен проект го позволяват, и където се очакват очевидни изгоди от тях. При това предпочитанията за ПЧП не бива да предопределят отказ от други съществуващи възможности, включително традиционно прилаганите публични модели.

В действителност тръжната процедура по ПЧП проект е по-сложна от традиционната обществена поръчка, затова е необходимо да се структурира ПЧП единствено там, където въпреки силната степен на сложност на инициативата този подход би могъл да доведе до по-добра стойност на вложените публични средства


В зависимост от отделните им юридически характеристики, те могат да се диференцират на две основни групи:

а) Договорни форми за осъществяване на ПЧП; и

б) Институционализирани правни форми за ПЧП (ИПЧП);
а) Специфичен признак на договорните форми за осъществяване на ПЧП е наличието на дългосрочно правно отношение между партньори от публичния и от частния сектор. Правата и задълженията на страните се уреждат по пътя на договорните механизми за регламентиране, изпълнение и отговорност.

За България съществен правен проблем е да се осигури равнопоставеност между основните форми на собственост, регламентирани в КРБ на публична и частна и особения правен режим в съответното секторно законодателство.

Поради публичния характер на собствеността върху активите, предназначени за задоволяване на обществени потребности, единствено възможният правен инструмент, за да бъдат предоставени за ползване от частно дружество при запазване на собствеността е концесията, съгласно Закона за концесиите.

При режима на концесията могат да се осъществяват ПЧП проекти от типа „проектирай – построй – експлоатирай – предай”, където частният партньор изгражда активите, осъществява дейност (предоставя услуги), поддържа активите и в края на договора е длъжен да ги предаде обратно на държавата, съответно на общината.

По този ред публично-правният характер на собствеността не се променя, поради обстоятелството, че на частния партньор се предоставя само дългосрочното право на ползване, което се погасява с изтичане на определения в договора срок.


б) Институционализираните правни форми на ПЧП (ИПЧП) са пò съвременно решение, което се възприема през последните години. Характерното за тях е, че сътрудничеството между публичния и частния сектор е в рамките на обособена организационна структура. В практиката са възприети два способа за създаване на ИПЧП:

б1) Основаване на ново Дружество, чийто капитал се държи съвместно от възлагащия субект и частния партньор и възлагане на обществена поръчка (респективно концесия) на създаденото по този начин новообразувано публично-частно дружество;

б2) Участие на частен партньор във вече съществуващо публично предприятие, което е получило в миналото договор за изпълнение на обществена поръчка и/или концесия.
В усилията си да „разработи българската рамка за политика за ПЧП” държавната администрация се опира на ценния международен опит на чуждестранните проекти. В огромната си част това е практически опит, който синтезира в себе си важни концептуални прозрения за същността на публично-частното партньорство, които можем да обобщим в няколко основни насоки:

Първо, публично-частно партньорство (ПЧП) е „понятие-шапка”, което покрива широк кръг правоотношения между публичния и частния сектор с договорен елемент. Независимо дали ще бъде дефинирано като „проектно-ориентирано сътрудничество” или като „дългосрочно договорно отношение”, ключово в ПЧП е нетипичното хоризонталното отношение, в което влиза публичния субект.

Второ, самата основа на отношенията в ПЧП залага „по-активна роля”, а също и повече рискове и отговорности за частния сектор в сравнение с традиционната роля, в която частноправният субект предоставя публични услуги.

Именно в това отграничение се крие основният „лакмусов тест” за идентификация на публично-частното партньорство.



Трето, публично-частно партньорство се ражда в случаите, когато средата е натоварена с множество задачи и дейности, и проектът включва няколко жизнени цикъла. Тази среда изисква модерна организационна формула за постигане на оптимално взаимодействие между публичния и частния сектор.




    1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница