С участието си в космическите разработки невероятната българка отдавна се е превърна­ла в държавна тайна

Не може, не бива да бъде достояние на общест­веността. Тя, дълбоко засекретеният почетен член и професор на Московската академия на науките.

Случайно ли настоящата книга се появява едва 15 години след смъртта й? ...

Част от сведенията на вестителката на Нова­та епоха за развихрилата се някога гигантска кос­мическа епопея, както се узна, са потвърдени де­сетилетия по-късно с рухване "желязната завеса". Секретността вече не е толкова строга. За тях още на времето са свидетелствали гостувалите в дома на непостижимата психотроничка руски изследо­ватели от висок ранг.

Дано определението "непостижима" не буди недоумение. От предходната книга за нея "Бъдете в този свят, но не от този свят" е видно - Слава Севрюкова се откроява като "самобитен исто­риограф на Космоса".

Обясним е интересът към нея. Понятно е и защо към голяма част от титулярите на психотрониката по света се внедряват и работят представители на тайните служби.

Излиза наяве и друг, все по-безспорен вече факт: Слава Севрюкова се оказва с многократно по-големи и разностранни способности, отколкото доскоро се знаеше за нея.

* * *

Трябва ли изложеното дотук да предизвиква удивление? Невероятните природни дарби на вла­детелите на свръхсетивността се ползват от ранни зори на космическата ера. Неведнъж с успех са прилагани и от американците.

При поредното разсекретяване на архивите ста­ва достояние, че сензитив, вербуван и работещ за НАСА, по психотронен път е открил пръстените на Юпитер.

Сензационна находка. Дълго време се пази в пълна тайна. Извършена е години, преди те да бъ­дат установени със съвременни свръхмодерни те­лескопи. Битката за водачество е немислима без завесата на секретността.

Проникновенията на мистериозния сензитив, чието име не е оповестено (навярно все от мерки за подсигуряване) насочват американските изследова­тели към много по-внимателно проучване на далеч­ната планета и допринасят за доказване "по научен път" на великолепните му прозрения. Това се осъ­ществява едва след десетилетия, с изобретяване на "мощна надеждна техническа апаратура".

Какво да се прави - Човечеството все още се отнася с огромно доверие към "съвърше­ната техника", сътворена от неговия ум и ръце, а продължава да е неоправдано резерви­рано към свръхсетивността, вложена в нас самите от Висшия Разум...

С гениални психотронични способности Сла­ва би могла да стане неимоверно богата.

Хазартът и е чужд. Човек на морала, позна­ва безпристрастните Вселенски закони - ползва ли божествената дарба за себе си, тя мигновено ще й бъде отнета.

Развитие, надхвърлящо и най-смелите фан­тазии, според нея, очаква Прогреса с предсто­ящото в недалечно бъдеще масово навлизане на свръхсетивността във всички области на живота.

В разговор преди години психотроничката тре­вожно бе предупредила: "Бавно унищожаващият Човека в себе си Сапиенс все още не е лишен от златния шанс да се съхрани. Това може да стане с промяна към добро. Надмогвайки аг­ресията, да синхронизира мисли и действия с удивителната хармония на Космоса.

Сбъдва се съкровената мечта на Човечество­то - да полети до най-близкото небесно тяло. За паметната й реализация на 21. 07. 1969 година с кораба "Аполо-11" американските астронавти Арм-стронг, Олдрин и Колинс разказват невероятни ис­тории пред близките си.

Епохално приключение. Надхвърлени са най-смелите очаквания. Оказва се - Луната не е пу­стинно мъртвило от прах, пясъци и камънак...

Астронавтите откровено споделят - през част от космическата одисея до нея и престоя там са съпровождани от неидентифицирано летящо тяло. Не са в състояние да обяснят какво пред­ставлява. Неясен е принципът на необикновена­та му маневреност и скорострелно движение.

Дълго време апаратът е кръжал в околоземна орбита. Първоначално се е движил със собствено гориво. После са го включили в зареждащи, непо­нятни за нас, екологично чисти канали. И така е про­дължил, черпейки енергия директно от Космоса.

Свръхнапредничава техника. С нея инопланетяните следят не от вчера земното развитие.

"Съвършенството е плод на Разума. Онези съ­щества - твърди владетелката на свръхсензориката - са толкова високо еволюирали, че могат да получават информация и без помощта на сон­дата. С лекота я приемат по духовен път. Ней­ната задача е дублираща."

Появата на странния апарат в полезрението на първите хора, поели към Луната, според Слава, е предизвикателство с демонстративна цел.

В това време ние на Земята възторжено ли­куваме: "Герои! Сбъдна се вековечната ни мечта - покорихме Луната!"

Но нима "пътеки" в небесните простори не са проправяни открай време? От хилядолетия не "пъ­туват" ли нанатам извисени предци - адепти, учени, философи?... Не по материален, по духовен път.

Една от тях е Слава.

Време е отговорно да се запитаме: защо са не­обходими подобни "явни демонстрации" в галак­тическото пространство? Наистина ли същест­вува все още неразгадана мистериозна конспира­ция на НЛО? Ако да, кого обслужва?

Представителите на Свръхразума, според беле­житата психотроничка, "отдавна следят върше­ните от нас безобразия на все още съхранената родна планета. Тя не е прашинка на живота, са­мотно рееща се из Вселената. Небето е богато на не една "земи"..."

С първите ни опити за експанзия към Луната свръхразумните същества недвусмислено целят да подскажат: "С навлизането ви в дълбокия Кос­мос, ще бъдете под строг контрол. Няма да поз­волим да разпространите произвола си и там!"

Човекът все още с гордост се счита за най-съ­вършеното творение на природата.

Дали е така?

"Ракетите и сложните електронни устрой­ства в извънземието все повече безпокоят вни­мателния инопланетен наблюдател" - тревожно напомня американският атомен физик Стентън Фридман. - "И той напълно естествено подава алармени сигнали..."

(По указание на Слава Севрюкова, Пушка Златарева скицира описания от нея летателен апарат. Видно от фиг. 8, уподобява ракета.

фиг. 8

Както вече се узна, метално блестящата сон­да е забелязана от американските астронавти по пътя към Луната, на самата нея и по-късно, вече на връщане.

Изпреварила ги с мълниеносна скорост по тайн­ствени за нас "вселенски магистрали", тя акостира на повърхността на естествения ни спътник. Тър­пеливо ги изчаква да пристигнат на лунния терен с пилотирания от тях модул. На прибиране отново ги настига и "почетно ескортира" от разстояние.

Какво се оказва: още с първия полет до Луна­та астронавтите са били принудени да "дишат" праха на извънземните...

Изживявания, уподобяващи фантастичен сюжет.

Сведенията за мистериозните премеждия целе­насочено се укриват от широката аудитория. "Лун­ните спомени" се оказват очарователна привиле­гия само за близки и посветени. Непредубеденият интелигентен читател навярно се досеща защо....

Но нека се върнем отново към премеждията на невероятната лунна одисея.

Едва що пристигнали на естествения ни сате­лит, астронавтите, според Слава, забелязват от люковете на 16 тонния си ракетен модул странни ефирни същества.

Строго засекретените летописи на "паметната космическа сага" потвърждават това.

Неподготвен да реагира в подобна ситуация, Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на ес­тествения ни спътник, спонтанно възкликва: "Те са вече тук!..."

Преминал през ушите на неокопитилите се от изненада ръководители на полета, възторгът му "достига" до Земята...

Миг след това разговорът е прехвърлен на свръхсекретни честоти.

За Слава Севрюкова, която мнозина приживе наричат "жива машина на времето": "Представи­телите на непознатата за нас разумна Вселе­на дават недвусмислен знак, че са дружелюб­ни и подкрепят земната ни мисия. При това посланията им са изразени така, че да бъдат очевадно забележими: Човечеството трябва да внимава с прохождането в извънземието. Не е изолирано от Космическия разум. Около-земните му експерименти се наблюдават и контролират. Вселенската територия не е собственост!..."

Затова ли след гафа на свободно изтекла ин­формация ръководителите на пилотирания полет на "Аполо-11" и последвалите го още пет лунни по­сещения, правят така, че фактите за неудобното "мистериозно придружителство" да останат един­ствено в Космическия център в Кейп Канавъръл?

"Неудобните" разговори се засекретяват. И под­ло премълчават.

Дали пък някои не са жизнено заинтересувани да не се узнае това?

Ако да, кои са те?

На дневен ред изплува друга, вече земна ени­гма. Комай е време да назовем нещата с истинските имена. Не се ли касае за затуленото в не по-малко дълбок информационен мрак от извънземните Тай­но глобално правителство?...

Възникват и други, още по-неудобни въпроси.

В тази ситуация как небесната пратеница Слава с изненадващите си проникновения да не бъде трън в очите на хората, узурпирали истината? Може би тук е и причината да е така неудобна приживе, а и след смъртта? Затова ли тя толкова много държе­ше да остане в сянка? Или обяснението е друго?

Съзнателно изградената мистификация относ­но нейната необикновено скромна личност е про­ведена с такава желязна методичност, че един от най-невероятните психотронни феномени, полу­чил приживе високо международно признание, ся­каш никога не е съществувал.

Фактите все повече се напасват.

За нищо на света силните на деня не желаят "компрометиращите сведения за непонятните чужденци" да бъдат огласени в медиите. Нарушава се безметежното удобство на привилегированите. Все по-ясно става защо именно те лукаво, подмол-но и хитро, с цената на всичко се опитват да мани­пулират общественото мнение, тръбейки на всеос­лушание: "историята с НЛО е завършила преди да е започнала". За тях дори псифеномени като Слава Севрюкова като, че никога не са съществували...

От какво така панически се боят? Не издава ли това зле маскирано "униформено" мислене? Нима наличието на свръхколосален Космически Разум ще отслаби съмнителните позиции на местните суперсили? Толкова ли са застрашителни непозна­тите, висящи в пространството светове, към които волю или неволю вече сме се отправили, поемайки към Космоса?

Не, силните на деня по-скоро се опасяват от срив на собствения авторитет, несигурност, паника и суматоха.

Суматоха, провокирана от кого, срещу кого? Толкова безценни ли са земните управници, че да се занимават с тях представителите на

За преодоляване разгласяването на нови "не­допустими инциденти", разговорите с Центъра за управление на космически полети Кенеди, как­то се разбра, предвидливо са прехвърлени на ул-трасекретни честоти. Заема се позиция на щраус с глава в пясъка.

Страхът пред непознатото. Преодолявайки една боязън, винаги се явява втора.

Въпреки потресаващо строгите мерки, каквито и мистификации да фабрикуват тогава, а и по-късно, съответните централи никога не ще успеят изцяло да потулят и обезценят случилото се. Те като, че забравят - в напредналата информационна епоха може временно да се манипулира, абсурдно е за­винаги да се заблуждава общественото мнение.

Далечно и сякаш откъснато на милиони и милиар­ди светлинни години от нас, извънземието студено мълчи. С устата на един природен уникум обаче неу­добните истини се разкриват. Пространствено. Пове­че от убедително. И умъдряващо красноречиво.

Скептиците, старателно поощрявани от дема-гогстващи подкупни медии, упорито отказват да приемат съществуването на инопланетяни, защо­то, представете си, "досега не е открита ни едне капчица кръв на извънземно"...

Ама че недоразумение! Представителите на чужди цивилизации на всяка цена ли трябва да имат кръв? И непременно да са биологични съще­ства с глава, две очи, ръце и крака като нас?

От първите дни на "прохождане" на Човечест­вото в Космоса тези и други въпроси не престават да валят.

Това, че не можем да обясним нещо, различно от общопознатото, означава ли, че то не същест­вува? Докога ще виждаме, споделяме и умуваме само върху отдавна известното? Докога ще се пра­вим на слепи и глухи за необяснимото? Или сме такива?

Докога, докога, докога?...

Освен Слава, другата голяма българска пророчица Ванга също има аналогични видения за необикновените преживявания на пионерите в астронавтическите полети: "Аз наблюдавах кос­монавтите, които първи кацнаха на Луната. Не ви разказаха дори колкото синапено зрънце от онова, което видяха там..."

Забелязва: "Системно събираните от него на­блюдения се документират върху бързо въртящ се диск, уподобяващ малък воденичен камък."

(Сравнение, издаващо естествената реакция на мисълта на човек с четвъртокласно образование. Извършвайки невероятни открития, част от които вече са признати от науката, а по-голяма отдавна чакат ред, нейното образование наистина е такова. Автентичността на изказа превръща сведенията й в още по-правдоподобни и ценни - б. а.)

Утвърдената психотроничка прониква в слож­ната апаратура по извънсетивни канали. Внима­телно разгледала я, спонтанно споделя своите открития; "Мисловно, звуково и картинно оттам текат потоци от данни към Висшите същества. Те могат директно да ги черпят и от друг източ­ник - боравят с непознати нам информационни канали, трасиращи Космоса."

"Нашият организъм - според звездната жена - е природно надарен с "локатори за връзка с тези канали". Сетивата за извличане на подоб­ни сведения са като органите за равновесие, но засега все още са недоразвити. Затуй малцина съумяват да ги ползват.

В по-далечно бъдеще всяко човешко същество чрез заложената в него природна даденост, ще може да се включи в невероятните по обхват ин­формационни полета. Това неимоверно ще разшири представите на бъдещите поколения за света."

"Тези процеси - продължава живата връзка меж­ду световете - ще протичат естествено, защо­то човешкият мозък притежава всички необходими качества за осъществяване контакти от подобно естество. Той е "копие на Висшата мъдрост".

Времето за това е далечно, тъй като мора­лът на Човечеството все още е твърде нисък. С развитие на добродетелта, представителите на бъдещите високоразвити генерации с леко­та ще се зареждат и черпят сведения от тези тайнствени космически центрове."

Както обича да се изразява ултрасензорният психотроничен професор: "С труд, огромно же­лание и правилен начин на живот, ще имате всичко онова, към което от душа се стремите. Но много внимавайте към какво се насочвате. Мислите магнетично привличат събитията."

Мълчим. Чутото е като магична приказка в про-съница. Подобни послания могат да се очакват само от една Учителка. Благодарение на нея, от­давна сме погребали скуката на безликия делник. Има за какво да се живее...

Търсейки свързващи звена между нашия свят и този на високо еволюиралите разумни същества, Слава навлиза в сложната вселенска архитектура. Познанието, както се оказва, може да черпи инфор­мация и от все още неразкодирани източници.

Трябва ли това да изненадва? Днес едва ли някой се съмнява, че думите могат да се изписват върху хартия. Но само допреди 10 000 години по­добни мисли са звучали повече от фантасмагорич-но, а и хартията още не е била открита.

Мнозина "титулувани капацитети" упорито продължават да отричат възможността за същест­вуване на мисли в ефир. Може би, не след дълго това ще е банален дори за децата факт.

Защо? Докога?

Прелетели с жрицата на светлината звездни­те сводове, щастливо се завръщаме. Неузнаваеми, променени.

Свръхсетивната чаровница насочва - трябва да открием отреденото ни място във Вселената. Да престанем да си въобразяваме, че Земята и Човекът са център на света. Да разберем - пол­зата от полетите в извънземието е никаква, не съумеем ли да преодолеем бездната, разделяща ни от нас самите.

Синята планета не е пустинен остров на живо­та в океана на Космоса. Ние не сме самотни робин-зоновци. В никакъв случай не трябва да стигаме и в другата крайност, приемайки се за конквиста­дори на галактическите пространства. Освен това те, както някои (вече все по-ясно кои) не престават да ни убеждават, че тези пространства били тъмна бездушна пустош. Не са и Елдорадо. При това не принадлежат единствено на нас...

А други, „съвременни завоеватели", вече ни предлагат нотариално заверени участъци от Луна­та на „прилична" цена. Не е ли очевидна аналогия­та със заграбването на следколумбова Америка?...

Само в Млечния път сияят над 150 милиарда звезди. Броят на галактиките във Вселената над­хвърля 100 милиарда. И никъде в безбрежното Ми­роздание да няма други по-усъвършенствани фор­ми на живот?

С какво право игнорираме и подценяваме извън­земните - тези дискретни разумни представители на свръхнапредналата космическа еволюция?

Вълнуващи контакти. След тях удивени, откри­ваме - Човечеството познава много повече лице­то на Луната, отколкото себеподобните. А най-малко - себе си...

В задушевни разговори пред приятели и близки сътрудници нашата психотроничка загатва - знае за предходните си земни въплъщения. Подчерта­ва: "Не са били по нашите земи".

Изказани от друг, подобни съждения биха прово­кирали недоумение, дори сарказъм. Отнесени към получил признание в психотрониката и ядрената физика псифеномен, отношението би трябвало да е различно.

Не е ли несправедливо да приемаме разноликите "въплъщения" в човешкото поведение, а да отхвър­ляме превъплъщенията на животите? Освен това идеята за прераждане разбива на пух и прах злове­щото за мнозина "проклятие на задължителната смърт". Тя - преходът към друго съществуване.

За да се роди със свръхспособности, не е труд­но да се досетим, Слава е "стар" дух.

* * *

Къде са преминали проявленията й в плът?

Не обича да споделя за това. Позволява си един­ствено да спомене: "Живяла съм в други краища на планетата. По-важно е не отде идеш, а как се реализираш в настоящето на тази Земя. Умреш ли, вече си дух в Безкрая..."

"Обитавайки света, без да е от него", Слава е и земна и необяснима. Но реална.

Най-съкровеното, което предстои да узнаем, се говори само на четири очи сред приближените й. С тях пророчицата доверява изконни тайни.

Въпреки, че прераждането все още не се при­ема от господстващата сега в света западна наука, авторът на настоящата книга си позволява да даде гласност на някои от земните проявления в плът на Слава Севрюкова. Касаят природен феномен.

"За разлика от материалните следи на циви­лизациите, скрити и изтляващи в земята, души­те се възраждат в нови тела" - твърди посвете­ната. Откровенията на харизматичната профе-сорка (видно от предната книга за нея, тя е профе­сор на четири престижни института и почетен член на световни академии - б. а.) са златен шанс да се навлезе в духовната и същност. И се стигне до генезиса на част от вродените й способности.

Те, както ще разберем, са усъвършенствани и шлифовани в множество предходни животи.

Ето някои от значимите и реинкарнации.

Построено било на уникално място. Изпод пук­натините на земните недра от основите на храма пропълзявали и се стелели опиянителни газове. Потопена в тях, питията (жрицата-предсказа-телка) с лекота навлизала в медитативно ниво. Изпаднала в ясновидски транс, от мъглявините на неизвестността пред нея изплували и ясно се от­кроявали съдбините на хората.

Като неписано правило повечето делфийски пророчици били слепи.

Съпоставяйки природните дадености на Сла­ва с физически незрящите Ванга, Стойна Препо­добна и полумитичните делфийски оракули, сякаш достигаме проникновението на Твореца: не е за­дължителна слепота, за да бъдеш ясновидец. Необходима е Божествена дарба, Мъдрост и нравствена Чистота.

Тук скептичният читател може да възрази: с каквито невероятни качества да е тя, как тъй ще знае предходните си въплъщения? Та нали деца­та, както твърдят реномирани парапсихологични проучвания, съхраняват спомени от предишен жи­вот до 4-5, максимум 7 години. С възрастта така наречената преднатална информация се стаява и потулва все по-дълбоко в дебрите на подсъзнание­то. Възможно ли е да помни предходните си земни проявления?

Отговорът е в едно единствено изречение -касае се за свръхфеномен.