НОВ ПОГЛЕД КЪМ СМЪРТТА НА ДЖОН ЛЕНЪН

От предните глави оживяха мрачните души на световните тирани от недалечното минало. Отвра­щаващи. Не е ли това свят на духовни джуджета?

Но... толкова за оплисканите в кръв фигури и техните зловещи проекции във Вечността.

Преобръщат се из основи традиционни представи за света, за да се възстанови съзряната по нетради­ционен път, преследвана във всички епохи, истина.

Такова е становището на пророчицата.

Пътуването във времето и пространството се из­вършва на базата на необяснени психотропни про­цеси. Затова все още е трудно приемливо. Засега...

Около Слава никога не цари пустота. Нима е въз­можно да остане сама? В дома й се събират хора с различни професии, жадни за знания. Споделят какво са чели, разпитват я за различни факти. От­говорите на пророчицата оживяват в раздвижени, поразително точни картини. Най-голямата й радост е да дава обич и опора на хората. За да се почувст­ват личности.

Така спонтанно се раждат нейните прозрения.

Чародейката, проправяща път на Новата епо­ха, вижда скритите неща от живота. Знае - всичко, случило се на земята, оставя следи. За да стигне до тях, ползва изцяло капацитета на мозъчния си потенциал. Както твърди, "на 100 %". Избягва кон­такти с души на мъртви. Когато го прави, то е по молба на жизнено нуждаещи се или много по-рядко - на гостуващи в дома й интелектуалци.

Тоя ден тя е в превъзходно настроение. Без да я молят, предлага на любознателните посетители и приятели в нейния хол "да гледа" на всекиго от тях по негово желание.

Домът й не е светилище за избрани. По стран­на прищявка на съдбата сред гостите за пръв път се е озовала 15-16 годишна тийнейджърка. Инте­ресува се коя е истинската причина за кончината на Джон Ленън, "душата на "Битълс". Как "вечно отнесеният Джон" (така шеговито са го нарича­ли приятелите му) неочаквано попада в ледените лапи на смъртта?

Пробягват тръпки. Какво ще разкрие прорица-телката за великия Битълс, превърнал се приживе в една от популярните легенди на планетата?

Предстои среща с нещо, до което все още никой не се е докосвал по такъв нестандартен метод.

* * *

Посланницата на Висшия Разум се концентри­ра. Непоклатимите граници на пространството неу­сетно се стопяват. Отминалият живот се пробужда от мрака. Калейдоскопично възкръсва.

Приела в обхвата на свръхсензорните си жела­ния субект, конкретизира:

- Виждам го.

Вярна на психотроничната методика, описва външния вид на великия музикант, певец и компо­зитор. Така е сигурна - пред нея действително е той, не друг.

Убедена в точността на видението, на един дъх изстрелва осенилите я картини:

- Пред мене е дългокосо очилато момче. Пътува с лекия си автомобил. В повишено настроение. Паркира... Под мишницата му - свитък ноти... Влиза във висока сграда. Изкачва се по стълбите. Тананика игрива мелодия.

Потопена в личния живот на Джон Ленън, прорицателката разкрива:

- Съжителства с момиче с дръпнати очи.

Не назова девойката по име. Имена не й се "дават".

(Това е известно. Касае се най-вероятно за съ­пругата на битълса Йоко Оно, с която сключва брак на 20.03.1969 година. Възможно е обаче да се от­нася и за интимната му връзка с друга американи­зирана японка, приятелката на жена му Мей Пенг. С нея две години живее на съпружески начала мал­ко преди убийството му - б. а.)

За миг ултрасензорната жена потръпва. Забе­лязва нещо дълбоко съкровено - бележитият му­зикант поддържа и друга, тайна любовна връзка с пищна млада латиноамериканка.

- Тя обаче не е сама - далече от паяжинното многословие, заковава наблюдението си. - Има интимен приятел.

С труден характер. Неуверен в себе си, боейки се да не я загуби, той я тероризира.

Узнал за изневярата, кръвта му кипва.

Заслепен от раздираща ревност, реагира спон­танно. Натоварва доверени лица да проследят на­трапника. Така разкрива местоживеенето му.

Ревнивецът не се интересува кой е насреща. Води го единствено и само дивото желание за мъст. Бърза час по-скоро да се избави от опасността да дели с другиго безценната си любов. В обърканите му мисли назрява налудничав кървав план.

(Слава наднича в ума на отмъстителя. През по­гледа й миналото все повече се пробужда.)

...И ето - в деня, когато Джон Ленън със свитък ноти под мишница се прибира в повишено настро­ение, тананикайки навярно току що композирано ново музикално парче, може би бъдещ световен хит, въоръжен, съперникът коварно го издебва. В засада.

Стреля от упор.

...Рокзвездата е мъртва.

Похитителят дори не разбира кой е пред него.

Това е краят на поплегендата.

* * *

"Един скъпоценен камък струва повече, откол­кото всички други камъни, взети заедно" - казва Учителят Петър Дънов.

Не е ли тъй и с хората?...

Нелепа смърт. Денят е 08.12.1980 година.

Великият битълс е застрелян пред входа на хотелския си апартамент в Ню Йорк десет години след като е напуснал легендарния състав.

Трагедията срок звездата дава храна на жадни­те за събития журналисти. "Джон Ленън е мъртъв. Да живее Джон Ленън!..." - Сензационно прогър-мяват медиите. И ни заслепяват с фойерверки за "убийството на века", една от друга по-абсурдни.

Дали официално оповестеният мотив на извър­шителя Майк Чапман отговаря на истината? Не е ли подстрекавай от нещо друго, различно от опо­вестеното?

Така, както психотроничката разкрива причи­ната за жестоката, оплискана в кръв развръзка, ка­сае се за класическа любовна интрига.

Известно е - популярният битълс получава немалко заплахи за покушение от звездоманиаци. Но "изпълнението на смъртната му присъда", ако се приеме прозрението на Слава Севрюкова, има съвършено различен от общоизвестния, дълбоко скрит мотив. Извършено е заради класическа лю­бовна интрига.

В интерес на истината интимният живот на рок-звездата е тотално объркан. В него цари пълен хаос. Джон Ленън винаги си е падал по сексаван-тюри. Въпреки, че е семеен, както изглежда, не ус­пява или не желае да скъса със старите навици. Превърнал се е в колекционер на любовни разоча­рования.

(Реалността през погледа на прорицателката, проникнала в живота извън сцената, се оказва различна. Дали върху признанията на похитите­ля не тегне тайна уговорка с адвоката му да не се раздухват интимните страсти на поплегендата? Убийство, предизвикано от маниакална подбуда, би намалило тежестта на присъдата. Ако мотивът на извършителя бе представен като планирано от­мъщение, злодеянието му би могло да бъде класи­фицирано като предумишлено убийство. Едва ли по американските закони би се разминал с елек­трическия стол. Присъдата, като дело на психома-ниак, е много по-милостива - затвор. Убиецът и досега е там - б. а.)

Откритие, срутващо удобното открай време ста­тукво на общоизвестното. Поредното клише, оби­колило света, е поставено под въпрос.

Слава стои високо над лакомите заблуди на вре­мето. Там, където Мъдростта вие гнездо от свет­лина, пред нея се открояват картини, които хората, забързани по криволичещите си мравешки пътеки, не успяват да забележат.

Не се счита за привилегирована. Безкрайно далече е от блясъка на славата.

Като сапунен мехур се стапя поредният мит. Из­никва нова, психологически много добре защитена версия за смъртта на изумителния музикант.

Това, според ултрасензорният уникат, е ис­тината. Банална любовна интрига, а не средство за прослава на маниакален убиец, както все още масово се тиражира.

За кой ли път се питаме: имаме ли основание и сега да й се доверим? Безспирни съмнения, ма­кар да я знаем отдавна и много от някога абсурдно звучащите й прозрения изцяло да са се сбъднали. Какво пък, нека види бял свят и това. За да се про­изнесе по него Бъдещето.

Тази й способност ще се разкрие, подкрепена с още по-изумителни факти, в следващата книга за нея "Зеница към Вселената".

Погледната от дълбините на галактическата бездна, не уподобява ли Земята синьозелена съл­за, зареяна из Безкрая?

Ако Слава Севрюкова бе кораб, котвата му би трябвало да е в океана на Вселената. С неприну­дена лекота чете "синята книга" на Космоса. По­стига го, благодарение способността да се пренася по всяко време на всяка точка в света, надмогвайки "великия театър на живота и смъртта".

Тя, подвластната на Мъдростта. Малцина я до­биват. При богобелязаните комай е по рождение.

Към Слава неведнъж се домогват водещи в авиацията и космонавтиката руски инженери от Звезното градче край Москва. Пристигат учени от Центъра за ядрена физика в Дубна и от секретния Стратегически център "Корчатов". Живо се ин­тересуват за развитието на световните космически технологии и перспективи пред Човечеството във все още слабо разработените области.

По тяхна молба психотроничката разкрива онова, което ги вълнува. Някои от проникновени­ята й звучат изненадващо и дори скандално не само за онази епоха.

Част от информацията още при срещите спон­танно се потвърждава от изумените от свръхспо-собностите й руски гости. Друга - по-късно. Изклю­чително интересни са.

Нека се спрем на някои заслужаващи особено внимание психотропни сведения.

Не прибързвайте с изводите. Пробивите в не­известното се съпътстват с доза стрес и риск. Извършвайки поредния хиперпространствен скок, прорицателката не отнема ореола на героя. Но елиминира илюзиите около него.

В разкритията си достига до удивителна инфор­мация, пазена от десетилетия в дълбока тайна. За нея ще е дума след малко. Дотогава тя е известна само на малцина учени от най-висок ранг в руския Център за космически изследвания.

Спонтанно удивени от прозренията на псифе-номена, свободно проникващ във времето и прос­транството, високопоставените инженери на ми­га потвърждават истинноста на изнесените от нея факти.

До средата на 80-те години на миналия век в бившия СССР е наложена възбрана за изнасяне на каквато и да е информация извън официалната.

Водеща стратегическа цел пред съветските инже­нери и конструктори е проникването в космическия вакуум с пилотирани кораби. Текат серии рисковани изпитания, подготвящи грандиозни пробиви в извън-земието. Проектирани са мащабни операции.

Върховната задача е Съветският съюз да се превърне в безалтернативен водач в космическата надпревара. Това трябвало да даде мощен тласък на комунистическото движение в световен мащаб в развихрящата се по онова време гигантска полити­ческа конфронтация. Битката за Космоса е за сър­ца и умове.

Повече от ясно е защо са необходими драко­новски мерки за подсигуряване.

Подсигурява нето е все от мерки за сигурност и презастраховка - да не се дискредитира СССР пред света при евентуален провал. Не бива да се накърнява честолюбието на работещите в свръх-секретните програми, а също и реномето на най-могъщата комунистическа държава.

С разсекретяване архивите, фактите доказващи верността на изложеното от психотронния уникум, излизат наяве. Първият пилотиран полет в около-земното пространство е обвит в такава дълбока информационна тайна, че старши лейтенант Юрий Алексеевич Гагарин не споделя ни думица за него дори на родната си майка. Единственото, което си позволява, е лаконична телеграма, че тоя ден за­минава по спешност в командировка.

През 2005 - четиринадесет години след кончи-ната на Слава Севрюкова - вестник "Комсомолская правда" отпечатва сензационна новина: "Едина­десет космонавти преди Гагарин са летели в Космоса".

Не е ли това косвено посмъртно потвърждение на психотронните прозрения?

По щастливо стечение на обстоятелствата, Юрий Алексеевич е първият от тях, успешно за­върнал се в родината си.

Кои са те?

Вестник "Комсомолская правда" се опира на чужди източници. Нека ги цитираме.

През 1958 г. италианската агенция "Континен-тал" съобщава - преди година с балистични ра­кети в околоземното пространство са намерили смъртта си Алексей Ледовски, Сергей Шиборин, Андрей Митков и Мария Громова.

На 23.02.1962 г. агенция "Ройтерс" предава: "През май 1960 г. при авария избухва в пламъци съветски космически апарат. Пилотът Завод-ской загива."

По-късно същата агенция предоставя информа­ция за това как на 27.09.1960 г. по време на излита­не на космодрума в Байконур се е разбил корабът на Иван Качур. Съобщението допълва, че през ок­томври същата година при подобен опит се е взри­вил и друг космонавт Пьотър Долгов.

"Куриере де ла сера" публикува - през 1960 г. жертви на неудачни полети са станали Алексей Бе-лонков, Генадий Михайлов и Алексей Грачов.

На 11.04.1961 г. вестник 'Дейли уоркър" пише, че на 07.04. същата година, успешно е изстрелян в открития Космос Владимир Илюшин. Той успял спо­лучливо да се приземи. Но поради нелепа грешка - не в СССР, а в Китай. Там го арестували. Пости­жението му не било оповестено.

Факти, факти, факти...

За първи път едва през 2005 година в обобща­ваща информация в посочения официоз Москва дава гласност на свръхсекретните данни, позова­вайки се на авторитетни чужди източници. Своего рода публично признание за неудачите, предхож­дащи полета на Гагарин.

Какво се оказва? Тогава той би бил не първи, а дванадесети космонавт...

Държаната в строга тайна в годините на Сту­дената война поверителна информация, разби­ра се, по никакъв начин не е могла да стигне до Слава Севрюкова. Нейните източници са съвър­шено различни. Но още в годината на "първото изстрелване на човек в открития Космос" владе­телката на свръхсетивността, позовавайки се на "психотронното си око", е категорична - преди Гагарин руснаците са имали няколко трагично за­вършили полета.

Съзрените по парапсихичен път съветски про­вали в овладяването на околоземието са офици-ализирани едва сега с настоящата книга.

Защо ли?...

Нека не добиваме превратно впечатление - не друг, Гагарин е космонавт № 1, изстрелян и щаст­ливо завърнал се от космически пилотиран по­лет в своята родина. За 108 минути със скорост 20 пъти по бърза от звука обикаля Глобуса.

Мисията му е успешна.

За огромния риск получава непреходна слава. В деня, когато подвигът му е оповестен, се превръща в най-прочутият човек на Земята.

Той е и ще си остане знаме в космонавтиката.

Шестдесетте-осемдесетте години на миналия век - време на върховни изпитания на съветските инженерни технологии.

Все по-застрашени да изгубят надпреварата за извънземието, руските учени в догматичните условия на войнстващ суров материализъм при­лагат нещо, което днес изглежда куриозно. Налага се тайно да прибягват до съвети на психотронни феномени с доказани способности. Сред най-из­явените от тях е добре познатата ни вече Слава Севрюкова.

При недопускащата ореоли около себе си вла­детелка на хиперсетивността пристигат гости - изследователи и инженери с високо положение в Звезното градче край Москва, за да получат напът­ствия и съвети директно от нея. (Като руска съпру­га свободно владее родния им език, а това е шанс за разговор на четири очи.) Да, хиперсензорната жена подпомага учените, защото целта им е бла­городна. Но категорично страни от политиката. Из­бягвайки я, не желае да бъде в услуга на никого.

Тези секретни някога факти излизат наяве едва сега. Напълно обяснимо е защо Слава при­живе не се превръща в световна знаменитост. Така, както в ония времена остава в абсолютна неизвестност безценната роля на главния кон­структор и ръководител на полетите академик Сергей Корольов.

* * *

Нека се спрем и на друг, не по-малко любопи­тен, показателен за невероятните възможности на психотронния феномен случай.

Група елитни летци-изпитатели по спешност пристигат от Москва в София при жената-уникум. Интересуват се за реалната причина на загадъч­ната смърт на трима техни колеги - космонавтите Доброволски, Волков и Пацаев.

С пилотирания кораб "Союз-11" те успешно са се скачили и преминали в изведената в орбита съ­ветска космическа станция. Полетът тече безава-рийно изцяло по програмата.

След рекордни 341 обиколки около синьозелена­та планета се задава краят на една нелека, но слав­на одисея. Поредните водачи в овладяване на извън-земието се подготвят за приземяване в Байконур.

Най-неочаквано точно тогава се изправят пред премеждие, заплашващо фатално да се стовари над тях.

Неочакваната авария на финала на полета на­нася непоправимо жесток и коварен удар на пред­вкусващата поредния успех съветска космонавти­ка.

Официалната версия за смъртта им е неотворил се клапан за изравняване на въздушното налягане. В резултат на това в космическия вакуум мигнове­но бил изтекъл въздухът на пилотираната от тях, подготвена вече за приземяване ракетна капсула.

Неприятният инцидент хвърля тъмна сянка над перспективите на СССР за проникване в околоземно-то пространство. И ги задържа с десетилетия назад.

Контактът с психотропния капацитет Сла­ва Севрюкова се извършва в нейния дом. Състои се наскоро след разигралата се трагедия, трайно разтърсила съветската изследователска програма. Целта е да се узнае истинската причина, предизви­кала аварията.

Пренесла се със силата на мисълта на пилоти­рания космически модул, съзира картина, от която секва дъхът. Забелязва как към вече навлизащата в орбита за приземяване капсула на "Союз" от чуж­дестранна военна база се отправя добре прицелен мощен плазмен сноп. Уподобява лазерни лъчи. Прецизно фокусирани, те за секунда прорязват и разхерметизират апарата, обричайки на мигновена смърт екипажа.

Какво се оказва? Нима суперсилите, въвлечени в изтощителна надпревара в овладяване на Кос­моса и във въоръжаването (двете вървят ръка за ръка) прибягват до непочтени удари под пояса? Това ли е цената за палмата на първенството?

Впечатлена от съзряното, психотроничката, споделя: "Виждам... Един от пилотите в мига на провокираната отвън авария посяга към пулта за тревога, но не успява да го задейства. Да, виж­дам... Тъй и издъхва..."

Гостите от Звездното градче спонтанно по­твърждават - член на екипажа действително е на­мерен мъртъв с ръка на аварийния пулт, а сигнал за бедствие до Центъра за управление няма...

Разследванията причините за трагичната ката­строфа, в които като дълбоко законспириран кон­султант участва Слава Севрюкова, по онова време няма как да достигнат до широката общественост. Все от мерки за сигурност.

Витае атмосфера на напрежение, подозрител­ност и стерилен информационен вакуум. В медии­те не се допуска нищо различно от официалното.

В ония времена на ожесточена конкуренция за Космоса американци и руснаци са обхванати от трескава параноя. Без нея едва ли биха издържали в гигантската надпревара през нелеките години на Студената война.

Изнесените в ограничен кръг в софийското жилище на Слава факти зашеметяват руските из­следователи. За миг, сякаш забравили поверител­ността на информацията, въодушевено изразяват съгласие с психотропните и доводи. Това се из­вършва непринудено, в приятелски разговор при дълбоко законспирирана среща.

Сведенията за паметните събития са съхранени и писмено документирани в спомени на близки на жената с уникален талант, имали щастлив шанс да присъстват на вълнуващото събитие.

Огласените стъписващи данни от психотронич-ката, са опасно оръжие срещу пропагандния монопол. Какво пък, оттогава е изминало толкова време...

Да, това действително е така. Но и самата Сла­ва Севрюкова се оказва не по-малко неудобна от истините, които оповестява. Затова ли години на­ред е старателно укривана?...