Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността

Нека се спрем и на друго въплъщение на про­рочицата. За тази нейна реинкарнация се говори с респект сред най-близките й.

Отнася се до невероятна историческа личност, оставила ярки следи в паметта на поколенията.

Мария Египетска - това е Слава в друг пре­дходен живот.

Коя е тази жена?

Вълнуващи разкази за необикновената й съдба и природен дар са съхранени в житийно-описател-ни религиозни извори.

Нека разлистим пожълтелите страници на времето.

Битието на Мария Египетска преминава през нестабилния VI век след Христа. Кипяща епоха, разлюлявана от метежните бури на Великото пре­селение на народите.

На дванайсетгодишна възраст побягва завинаги от родителите си. Залавя се на самодивското хоро на страстите. Лекомислено отдадена на разгул, прочува се из цял Египет. Какво пък, понякога чо­век с греха усеща, че живее....

Веднъж с група богомолци решава да отплува с кораб и посети известен християнски храм.

Озовала се пред свещените двери, с изненада открива: не може да направи ни крачка към божия дом. Невидима могъща сила сякаш я възпира.

След кратък размисъл още по-решително се запътва.

И - отново непреодолима преграда. Светинята като, че не я допуска в себе си.

Разтърсена, девойката присяда в двора на хрис­тиянското светилище. Изправена пред оголената си душа, отдава се на дълбок размисъл. Потънала в своето минало, осмисля го. Пред нея се откроява животът й, ясно изрязан от острието на съвестта. Как само я е завъртяла съдбата... Да премине през толкова дяволски изкушения... За да стигне до тук.

Покрусена, прекомерно чувствителна, младата жена осъзнава падението си. Молитвено се покай­ва за грешките. Погребала миналото си, просветле­на, търси прошка и опора. Обещава искрено зави­наги да се промени. Да се посвети на Бога, когото е поругала.

Върховен акт на болезнена равносметка. В прибоя на мислите душата й се превръща в димяща рана.

...От в тоя миг храмът се отваря за нея.

Мария със сълзи на очи се изповядва в Божия­та обител.

В ценностната й система настъпва съдбовен прелом. Приема Христовата вяра.

За да изкупи греховете, решава да започне на­ново. С живот, отдаден на Боза.

Осъзната саможертва.

Каква идея е запалила сърцето й?

Мария се лишава от радостите и изкушенията на младостта. Поема страдалческия път на изпита­ния чрез абсолютна изолация от света.

Доброволната заточеница преживява над чети­ридесет години в пустинна самота.

Нечовешки натоварвания на един свръхенерги-чен дух. Неописуем е пътят на младата отшелница в необятната враждебна пустош. Без покрив сред палещите пясъци на жаркия ден и сковаващия мраз на нощта. Оцелява с треви и корени.

Опустошителен ефект.

Дрехите с времето бавно изгниват на гърба й. Прораснали коси закриват плътта. Безмилостно слънце гори лицето.

Неузнаваемо отслабва. Изсушено, тялото й упо­добява жив скелет.

Жестоки лишения, измъчващи тленността, но каляващи волята. Успяла е да насочи срещу себе си всички нравствени и физически изпитания. И да ги победи.

Мария Египетска - така става известна в жи­тие след смъртта й.

Нейната духовна същност в онова прераждане се проявява в две полюсни крайности - на грешни­ца и просветлена праведница.

Постта, молитвата, лишенията, с времето дават безценни плодове. Мисията й на Земята е да пре­мине през изкушенията, имайки свобода да напра­ви избор. И да докаже - не е подвластна на тях.

Смирено религиозно същество - така в края на житието я описва монах Зосим. Мария превръща пустинята в храм на обновения си вътрешен мир. За уединение с Боза.

И настава неузнаваема животворна метаморфо­за. Постът и молитвата отключват чудесата, скрити в енергичния борбен дух на отшелницата. Изтръг­ва богатствата на душата си не другаде, в недрата на пустошта. Докоснала се до съкровеното лоно на Духовността, развива свръхспособности. Чете от разстояние мисли. Узнава по свръхсетивен път жи­тейските съдби и имена на пресичащите морето от пясъци бедуини и керванджии.

Овладява левитацията. Странно същество, опалено от безжалостното слънце на египетската пустиня, пристъпва - лека перушина - по водите на свещената река Йордан. Както учи Иисус: "Абсурд­ното за човека, за Бога е възможно."

От Мария остават две големи будни очи. От пищ­ната й някога снага - кожа и кости. В тях отзвънтяват струните на една свръхчувствителна душевност.

Житието й ни прави свидетели на чудодеен об­рат. В битие, разкъсвано от крайни противоречия, невероятно силната по дух жена надмогва жад­ния повик на плътта. И се възражда. Обновена. Неузнаваема.

Тогава овладява Силата.

Животът е безценен шанс за усъвършенстване на душите и чрез изкушения.

Съдбата й доказва: с надмогване изпитания­та в името на извисена цел, човек еволюира. И се "докосва" до Бога.

Измъчвани от вируса на недоверието, хората в ожесточения атомен век не само се считат за ре­алистично мислещи, но и се бият в гърдите с без­крилите си съмнения. Ала какво става с реализма им, когато пред свършека на битието изгубят земна опора?...

Ограничен, одрипавял мироглед.

В търсене отговор на тези и други нелеки въпро­си, нека съпоставим някогашното с настоящото съ­ществувание на Слава. Да потърсим свързващите звена между тях. Може пък това да ни даде липсва­щите съставки на пъзела?

Както вече узнахме, касае се за стар дух. Кар-мичният закон е безкомпромисен: всяка грешка се изкупва. До най-малката. Колкото по-високо се из­качваш, толкова повече расте отговорността.

Къде се пресичат житейските съдби на Мария Египетска и Слава Севрюкова?

Каква е тая карма, която й налага в този живот да опознае толкова рано радостите и несгодите на брака? Съпругът й е бохем, неотрезняващ от гуляи. Не я ли отблъсква това отново от безсмислието на живота тип "безкраен празник"?

Допуснатите някога слабости трябва да се пре­одолеят с повторна среща с разгула. Душата й по­лучава възможност да се сблъска за пореден път с несъвършенства, определящи някога битието й. Надмогвайки ги, ще се освободи от тях. Може би, вече завинаги.

Второ: тежък перитонит лишава Слава от щастието на родителството. Това мъчително я потиска. Неведнъж тихо въздиша: "Нямам си аз дечица..."

Не изплаща ли, според Всемирния закон за въз­мездието, остатъците от нелеката карма на онази Мария, жената-бохем, бурно отдадена някога на изкушенията?

(По-нататък ще се уверим - има друга, още по-основателна причина за това - б. а.)

Трето: Слава се ражда с феноменални способ­ности. Свободно прониква във времето и прос­транството. Владее телепатия, психометрия, енергийна диагностика, лечение...

Не е трудно да се допусне: извоювала ги е като смирена пустинница и много по-рано като египет­ска и древногръцка делфийска жрица.

Всеки изстрадва Бъдещето.

Слава съзнава отговорността на настоящата си мисия. Знае на какво се дължи вроденото и ясно-видство. Твърди: "Бог даром дарба не дарява. Тя трябва да се заслужи. С труд, любов и по­стоянство." И още: "Бог обитава непокваре-ните души."

Океанът таланти на психотронния феномен се захранва от дълбоки извори.

Навярно животът на Мария Египетска е заси­лил още повече способностите на богобелязаната. С лекота, "без да се повдига на пръсти", наднича в Бъдещето.

Отзивчива, безкористна, етична, не връща ни­кой в беда. Съхранила чистотата на сърцето, знае:

Не е самотна. Вопълът за спасителна близост на хиляди самотници непрестанно я обгражда.

Неподвластна на земни страсти, проповядва и живее в тихо смирение. С радост поощрява успе­хите на другите. Не си позволява грубо порицаване на отклоненията. Усмихната, никого не засяга, не обижда. С разбиране прощава слабостите, с лю­бов насочва за преодоляването им. На крилата на една унаследена природна дарба (вече знаем как е постигната) носи своята и чужда - удвоена болка.

С мъдрост и достойнство преумножава вродени свръхсетивни способности.

Веднъж в тесен приятелски кръг пророчицата бе споделила: "Житиеписецът монах Зосим силно е преувеличил недостатъците на Мария Египет­ска. Девойката, доколкото виждам, не е била чак такава блудница. Целял е да подсили въздейст­вието на житието."

Една природно мъдра жена.

Затова ли след кончината й в малкото на брой статии в печата на нея се гледа като на неимовер­но голям, но пренебрегван феномен?

Защо? И докога?

Дано с тая книга се овъзмезди една незаслуже­на несправедливост. Посмъртно. (С уточнение - в божествения промисъл няма несправедливости.) Мегазвездите се съзират единствено и само от ог­ромни разстояния.

Дали изложените дотук доводи за някогашна­та страдалческа съдба на българската пророчица достатъчно ясно обясняват трудностите в насто­ящото й въплъщение?

Никъде все още не се откроява фигурата на съ­пруга й.

Как с двадесет години по-възрастният от нея ук­раинец Степан Севрюков устремно нахлува в жи­вота й? Защо тя толкова държи на тази връзка? И, въпреки причинените й страдания, не желае да я разтрогне?

Морал на светлинни години отдалечен и толкова различен от съвременния. Дали, защото Слава жи­вее в съхраняваща някогашните духовни ценности "неосвободена епоха"? Или обяснението е друго?

Нека го потърсим ведно с причините, осветля­ващи въпроса: защо голямата прорицателка е лишена от деца?

Медицинското становище е кратко и аргумен­тирано: "е резултат на преболедуван тежък перитонит".

Така е, обаче одухотвореният, неробуващ на клишета съвременник би поставил въпроса: защо се разболява точно от него?

И ще е прав.

За кой ли път трябва да се изключат толкова удобните за непосветените "произволи на слу­чайността".

Топла майска пролет. Сърцеведката е в настроение.

"Мъдро устроено е битието - въздиша, а слънчевата й усмивка гали. - Но и смъртта не е страшна. Духовната енергия оцелява и тогава..."

Слава Севрюкова е убедена: "С физическия край Небето и Земята "разменят" места. Били сме тук, отиваме оттатък, понесли нектара на спомена. Тогава Земята се превръща в Отвъд-ност..." - И внимателно допълва. - "Уроците на душите от изтеклия живот са нужни не само на Небето. Потребни са и тук."

Грабваща изповед.

Почувствали доброто разположение, за поре­ден път опитваме да се докоснем до съкровената същност на пророчицата:

• 
  Лельо Славе, би ли могла да надникнеш в пре­дишните си животи? Кой от тях налага да се събе­рете с чичо Степан?
  
• 
  "Видяла" съм не един от тях, но ще ви предам само онова, което ми се разрешава... - Въздиша сибилата. - Понастоящем чистя кармична обре-мененост със съпруга си. Причината е в последно­то ми прераждане в Петербург...
  

Връщайки се назад в спомените на така наре­чената "преднатална памет", тя ги съпреживява с вълнение. Тогава за пръв път съзира себе си като аристократка по време на бал.)

- Виждам предходното си съществувание като руска благородничка - Слава говори забързано, ос­тро, насечено. - Живея в Санкт Петербург през ХVIII-ХIХ век. Имам три деца. Не ги дарявам с нуж­ната обич. За тях се грижат гувернантки.

В онова въплъщение за пореден път нося бо­жествена дарба - да прониквам в съдбите на хо­рата, да предсказвам бъдещето. Известна съм и търсена в дворцовите среди. Нося се изискано по последна мода. Свободно говоря френски.

До благоволението ми се домогват върховете на руското дворянство.

Богат петербургски дом. Пред него с почит спи­рат горди велможи с позлатени карети. В житейски­те плетеници желаят да узнаят предстоящата си съдба аристократи от знатни родове.

Предричанията ми са точни.

В оня живот не съм лишена от недостатъци. Без грижи за децата, в ненатоварващото битие на ру­ска графиня позволявам си да парадирам с ясно-видски качества.

В сетните мигове на отлитащия вече живот вник­вам в слабостите си. Искрено се покайвам за тях.

(Подобна равносметка прави всеки на финала на земния си път, ако не е настъпил внезапно - б. а.)

И така: кои са недостатъците й в "онова съ­ществувание"?

За носителка на божествена дарба, не е била достатъчно смирена. Не е дала любовта, от коя­то са се нуждаели трите й деца. Оставила ги е на гувернантките, за да се посвети изцяло на способ­ността да прониква в Бъдещето.

След изтичане на онзи живот, в Отвъдното е измолила настоящото изкупително съществувание като Слава Севрюкова с нелеките му изпитания. Поискала е от душа да се роди в бедно семейство. Да не парадира с вродена дарба. Да не допуска ни­кога повече славата да я обсеби. Да бъде прибрана и скромна. Пожелала е животът й да бъде много те­жък. Да се срещне с неимоверни трудности, за да изчисти несъвършенствата от миналото и получи нов тласък за духовно развитие.

Но тъй като вярата й е била твърде голяма, съд­бата й в съвремието е значително смекчена. Не е чак толкова мъчителен животът й, както е пожелала.

Отдадената на блясъка на славата руска графи­ня някога е лишила от любов рожбите си. Не е била добра майка. По Закона за възмездието сега тя е без деца.

Съставките на пъзела като, че все повече се наместват.

Но нека продължим разказа на Слава.

В оня аристократичен живот в нея бил искрено влюбен младият й красив кочияш.

Спонтанен по природа, не лакейничел. Хлътнал в една обречена, невъзможна до безумие любов, въпреки съсловните ограничения, измъчван бил от неутолим копнеж. Чувствата му били толкова сил­ни, че невинаги успявал да ги овладее.

Всеки път, когато красивата господарка слиза­ла от каретата, спонтанно я отрупвал с пламенни излияния. Обяснявал й се с дълбоко преклонение. Съзнавайки абсурдността на увлечението си, мо­лел я да му позволи да целуне поне връхчето на пантофките й.

Нима това било глупав подвиг?

Между дворянката и слугата съществувала не­преодолима съсловна преграда. Горда, младата графиня нерядко грубо се надсмивала над наивни­те му нескопосни признания. С безцеремонна иро­ния демонстративно го отблъсквала. Прекалявал ли в словоизлиянията, решително го поставяла на мястото му.

(Слава разкрива сенчести кътчета на душата си.)

А той бил обзет от пламъка на една голяма лю­бов. И, потиснат от смазващото пренебрежение на недостъпната аристократка, ''по руски давел мъката си"...

Въпреки дистанцията, не преставал в припов­дигнато настроение да излива пред нея неосъ­ществимата, все по-изгаряща изповед на душата си. Не лицемерен монолог, а откровение. Изразено непохватно. Така, както той го разбирал.

Понякога обаче прекалявал. Дръзко изразявал храбрата си всеотдаиност, без да се съобразява с величията наоколо.

Графинята, пламнала от негодувание, избухва­ла. За да го отрезви от безумното опасно увлечение, публично размахвала камшик над невъздържания, влюбен до уши кочияш. Така го принуждавала да се вразуми. Да не забравя чинопочитанието. И... мигновено го връщала на земята.

А той бил искрено до безумие обзет от мисълта за нея. Каквото и да правела, прощавал й. И про­дължавал още повече да я обича. И да пие. Става­ло му все по-мъчно. И все по-трудно от това, че не можел да се избави от абсурдната си страст. Ни да я прикрие.

За любовта обаче няма прегради. Ни на тоя свят, ни на оня. Знак е от Бога. Всесилният й пла­мък властва над времена и пространства. Чистите съкровени блянове все някога се сбъдват. В насто­ящия, в следващ, в по-късен живот...

И... започват проблеми.

Неудържимо привлечен от още невръстната Слава, без да изчака избраницата му да навърши осемнадесет години, спонтанен както някога, укра­инският белогвардеец я пожелава за съпруга.

Властното привличане, устояло през вековете, е реализирано. Поредно доказателство за всепо-беждаващата енергия на голямата искрена любов. Тя - не безумие, а интуитивна разумност. Не толко­ва дори интимност, колкото пълна откритост.

И тъй двамата се събират в нелеко битие. Но чер­веят на ревността с времето започва да дълбае тъм­ни тунели в душата на Степан. Антиподът на любо­вта не е омразата, а страхът. Боейки се да не загуби с двадесет години по-младата съпруга, той все пове­че се превръща в угнетителен деспот за нея.

Непреодолимото някога пространство между тях се скъсява. До... една сълза.

Нека отново се върнем към сложните взаимо­отношения между графинята и нейния слуга. След това съществувание душата на Слава изживява в Отвъдното своя еволюция. Тогава силно жадува в следващ живот да изчисти кармичното петно на надменно отношение към влюбения кочияш.

Нейното желание също е изпълнено. "Конструк­торите на съдбите", са щедри, когато намерения­та са благородни.

Но възниква въпрос - какво става с щастието, реализират ли се упованията?... И друг, още по-бо­лезнен - достоен ли е Степан за тази любов?

Ролите са разменени - петербургската графи­ня си е позволявала да пренебрегва прислужника заради нисшата му класа. Пожелала в стремежа си към съвършенство да преодолее този неголям негатив, някогашната "несподелена любов на кочи­яша" сега се е превърнала в изрядна негова "съ-пруга-слугиня". Вечер, известно от предната книга за нея, трябва да пере Степановата риза. Защото той е нейният "аристократ на хигиената". Въз­противи ли се или неволно пропусне, съпругът й остро реагира. И по-лошо...

(Не е ли това възмездие за плющящия в далеч­ното минало камшик над гърба на абсурдно влюбе­ния слуга? Заплащал с него цената на безумната си импулсивност, той вече "го размахва"... И комай няма задръжки...)

Смирението чисти карма.

Лишен от божествения знак на взаимността, чо­век е като книга, изпразнена от думи.

"В живота има моменти, в които можем да из­бираме. Но настават и такива без алтернатива. Тогава, колкото да се противим, каквото тряб­ва да мине през нас, ще стане. Ако е потребно, през иглени уши ще ни прекарат, но ще се сбъ­дне" - споделя пророчицата в края на дългия си страдалчески път.

Съвместното съжителство със Степан е трудно.

В съдбата отсъстват случайности. С мъдростта отпадат самоупреците. "Кармата, според Слава, не произлиза от вината, а от задълженията въ­тре в духа..."

Постигнала една висша философия, готова е да устои на изпитанията. Докрай.

И Слава устоява. Изключително грижовна е към с двадесет години по-възрастния си мъж през дъл­гото семейно съжителство.

...Вече тежко болен, на легло, Степан бере душа.

Денонощни грижи. Съпругата прави всичко въз­можно да облекчи страданията му.

В миг на изстъпление той ожесточено я прогонва.

И... издъхва.

Краят на обречеността от предходно съществу­вание. Всеки със своя урок. Карма - изплатена до сетната лепта.

"На финала на живота и - завършват споме­ните - тя бе получила осенение от Духовния учи­тел: "Чадо мое, ти разчисти с търпение измъчва­щата те тегоба. Никога вече няма да срещнеш в плът този дух. Това съществувание те пречисти и обогати."

Съдържателният, изпълнен с хрисимост и мъд­рост живот преодолява всяка обремененост.

Убедена в прераждането, Слава с лекота странства по мистериозните пътеки на миналото. Носи осъзнати, мотивиращи действията спомени от предходни земни проявления. Силно впечатля­ващи са епизодите от последния й аристократи­чен петербургски живот на ясновидка от висшите съсловия.

Възторжено описва пред близките си интериора на масивната каменна дворянска сграда, която е обитавала и особеностите на съседните улици.

Свръхобхватни сетива. Феноменалната й мисъл съхранява неувяхващи картини от обстановката в любимия императорски град през ХVIII-ХIХ век.

След време - как става това, съдбата се оказва благосклонна към нея. Отдава й се щастлива въз­можност да посети Санкт Петербург.

Вече в напреднала възраст, нашата героиня се вълнува. Дълбоко се потапя в бликналите спомени от предходния живот. Описва пред близките забе­лежителностите на императорския дворец, някога широко отворен за нея. Възкресява забравеното величие на стария Петербург. Назовава имена на улици, площади, сгради. Обрисува ги в детай­ли. Разказва за разположението и вътрешното ус­тройство на аристократичния си дом, за изящната своя карета.

Близките й са потресени. Издирват, донасят й стара книга от оная епоха. В нея с лекота открива портрета, запечатал образа й от предишния живот. Вълнува се - от висината на столетията с достоле­пие се взира богонадарената руска графиня...

(Авторът си позволява да спести името й.)

Дали ще има шанс да види най-сетне с очите си оцелелите следи от някогашната аристократична обстановка? Ще се срещне ли повторно с изиска­ната среда, в която е прекарала охолно безметеж­но съществуване?

Съдбата крие непредсказуеми изненади. За разлика от Ванга, погребала мечти да посети Нотр Дам в Париж, за да се срещне с "преродената си майка", животът на Слава поне в това отношение е по-благосклонен. Успява да гостува в града, където е водила бляскаво битие на благородничка.

Връзките й в столицата и международното при­знание от впечатляващи изяви на конгреси по психотроника (включително и в Русия) дават без­ценни плодове.

Овладяна от събудена бурна емоция, слабо подвижната старица се преобразява. До неузна-ваемост. Подкрепяна от доцента, трескаво го по­вежда. Направлявана от възкресени спомени, ен­тусиазирано поема из старинния аристократичен квартал.

Тя ли е това? - Енергична, странно подмладе-на. Доскоро почти скована, сега не върви, лети...

В роля на "водач", предупреждава придружителя си за потайностите и изненадите, скрити зад всеки ъгъл на някогашната блестящата императорска столица. Удивлява се на огромните промени, из­вършени в града на Петър Велики за последните два века.

Разтърсен, доцентът я следва.

В един миг Слава се спира пред масивен им­позантен дом, респектиращ с внушителността си. Съхранен в прелестно великолепие до наши дни.

Разположението и интериорът на сградата съв­падат с описанията, оставени от пророчицата пред приятели години преди това за нейната дворянска обител.

Емоциите растат.

Верният "оръженосец" е трогнат до сълзи.

Развълнувана, жената-скенер поема с него към чудесно съхранените, обаятелни в многовековната си пищност зали на Императорския дворец. По­знава ги прекрасно.