Основни форми на тристранните отношения

Основни форми на тристранните отношения

Критерии	Форми на тристранните отношения
В зависимост от равнището, на което се осъществяват	 индустриални отношения на световно равнище  индустриални отношения на международно регионално равнище  индустриални отношения на национално междуотраслово равнище  индустриални отношения на национално отраслово равнище  индустриални отношения на национално браншово равнище  индустриални отношения на национално професионално равнище  индустриални отношения на териториално или местно равнище  индустриални отношения в отделно предприятие или организация
В зависимост от функциите, които изпълняват	 индустриални отношения с цел провеждане на консултации  индустриални отношения с цел провеждане на преговори и сключване на договори, постигане на споразумение  индустриални отношения с цел разработване и/или осъществяване на определена икономическа и/или социална политика  индустриални отношения с цел предоставянето на определена информация
В зависимост от кръгът на въпросите, по които се провеждат	 индустриални отношения с широк обхват  индустриални отношения с тесен обхват
В зависимост от характерът им	 формални индустриални отношения  неформални индустриални отношения

Тристранните отношения с консултативен характер могат да се провеждат на национално, отраслово, браншово и местно или общинско равнище и не обвързват с нищо страните и участниците в тях. Те могат да се осъществяват в специализирани за целта органи, но могат да се провеждат и без наличието на такива органи.

Информирането като форма на тристранно взаимодействие и сътрудничество често се използува едновременно с консултациите между страните и участниците в индустриалните отношения или с воденето на преговори между тях за постигане на споразумение. В този случай то е фаза на консултациите или на преговорите. То обаче може да се разглежда и като регулярна дейност на правителството или на органите на местната власт по предоставяне на онази информация на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите в индустриалните отношения, която им е необходима за водените от тях колективни преговори на равнищата, на които те си взаимодействат и сътрудничат.

Преобладава схващането, че няма универсални форми на тристранните отношения, дори и за конкретните условия на дадена страна, които са различни през различните периоди. Отдаването на предпочитание на една или друга от тях зависи от националната практика и традициите, от количествените и качествените характеристики на прилаганите административни мерки, от модела за управление на икономиката, от авторитета на националните организации на работниците и служителите и на работодателите, от характера на проблематиката, от важността на въпроса и др. [3, 63 ]

Първото условие е да съществува определена степен на централизация при вземането на решения в икономическата и в социалната област, в областта на жизненото равнище на населението, както и в областта на трудовите и осигурителните отношения. Това означава да е възприета и да се прилага такава система за управление на икономиката и на обществения живот, при която правителството да е отговорен фактор за формирането и осъществяването на икономическата и социалната политика в страната и в отделните отрасли. При отсъствието на такава централизация, при липсата на средства за въздействие на изпълнителната власт върху икономическото състояние на страната и върху жизнения стандарт, тристранните отношения не могат да изпълнят своето предназначение, тъй като правителството може да разговаря с представители на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите но не може да поема ангажименти за нещо, което не зависи от него.

Второто условие е участвуващите в тристранното сътрудничество страни да бъдат обособени. Това означава всяка една от трите страни да бъде независима от другите две и да осъществява конкретни функции в икономическата и социалната сфера, които да бъдат различни от функциите на другите две страни. Както показва световната практика между страни, които не отговарят на това условие не може да съществува ефективно взаимодействие. Тук по-скоро би могло да става дума за координация на функциите, а не за тристранно сътрудничество.

Третото условие е представителните организации на работниците и служителите и на работодателите да са убедени в това, че държавните органи на властта са искрено заинтересовани от тяхното мнение и са готови да отчетат техните интереси при вземането на решения в областта на икономическата и/или социалната политика, на жизненото равнище и на трудовите и осигурителните отношения. Липсата на такава увереност не мотивира представителните организации на работниците и служителите да сътрудничат на правителството за осъществяването на неговата дейност – те не биха искали да бъдат фигуранти в обществената система и казионни организации на правителството, нещо което прави невъзможно и ненужно тристранното сътрудничество.

Четвъртото условие е доброволното участие на страните в системата на тристранното сътрудничество. Успехът на тристранното сътрудничество е съмнителен, ако страните в него не са разположени да се срещат доброволно, ръководени от желанието да обсъждат своите проблеми с другите две страни и да търсят взаимно приемливи решения, отговарящи на интересите на всички страни и участници в индустриалните отношения.

Петото условие е всички страни в тристранното сътрудничество да бъдат добросъвестни, да изпитват доверие и уважение към другите страни, да отчитат тяхната свобода и независимост, да зачитат равноправието на техните интереси, както и правото на всяка една от тях да ги защитава. Тристранното сътрудничество не може да бъде успешно, когато която и да е от страните се отнася с недоверие към друга или към другите страни.

Шестото условие е изпълнителната власт и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите да бъдат готови да си сътрудничат при разработването и/или осъществяването на икономическата и социалната политика, при повишаването на трудовия стандарт на заетите лица и на жизненото равнище на населението, както и при усъвършенствуването на трудовите и осигурителните отношения, да са осъзнали потребността от взаимодействието помежду си в тази област. Това означава всяка една от страните да бъде готова, въпреки че нейните икономически и социални интереси са различни от тези на другите две страни, да обсъжда с тях своите проблеми и да търси разрешаването им чрез постигането на компромис, приемлив за нея и за другите две страни.

Седмото условие е страните в тристранните отношения да бъдат достатъчно представителни и да са способни да изпълняват ефективно своите специфични функции в икономическата и в социалната област. Това означава:

 правителството да има достатъчно стабилна парламентарна подкрепа и широка обществена опора, за да може да се разглежда като такъв партньор в тристранното сътрудничество, който би могъл да поема ангажименти към представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и би имал силата и авторитета да ги изпълнява;

 представителните организации на работниците и служителите и на работодателите да бъдат достатъчно представителни, хомогенни, единни и добре организирани, за да могат да поемат ангажимент в тристранното сътрудничество, а впоследствие и да имат ресурс да го изпълнят;

 представителните организации на работниците и служителите и на работодателите да разполагат с достатъчно финансови ресурси и достатъчен брой експерти за да анализират икономическата и социалната обстановка в страната, отрасъла, бранша, региона и в отделното предприятие или организация и да формират своята позиция по проблемите, предмет на консултиране или договаряне в системата на тристранно сътрудничество.

Осмото условие е тристранното сътрудничество да бъде съпроводено с такова двустранно взаимодействие, което да служи като реална трансмисия между националното и отрасловото ниво, а оттам и до териториалното равнище и до отделното предприятие или организация. Това може да се постигне преди всичко чрез възприемането на такава система на индустриалните отношения, при която колективните преговори на национално равнище не нарушават и не ограничават свободата и правата на организациите на работниците и служителите и на работодателите на отраслово, браншово, териториално и регионално равнище, както и в отделното предприятие или организация при осъществяването на двустранното взаимодействие или при воденето на двустранни преговори. [6, 1291, т. 2] За това може да съдействува и ефективната координация на двустранните сътрудничество и/или преговори на отраслово и/или браншово равнище и особено в отделното предприятие от страна на централните организации на работниците и служителите и на работодателите.

Деветото условие за ефективното тристранно сътрудничество между представителите на правителството и/или на органите на местната власт и представители на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите е степента на стабилност и степента на прогнозируемост на икономическите и социалните условия в страната или в региона. Счита се, че когато икономическата и социалната обстановка в страната или в региона са стабилни и икономическите и социалните процеси са предсказуеми, координацията на големите икономически и социални проекти на правителството или на местните органи на властта с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално (централно) равнище или на регионално равнище има големи шансове за успех. Тристранното сътрудничество няма реални шансове за висока ефективност, когато икономическата и социалната обстановка в страната или в региона се характеризират с висока степен на нестабилност, а процесите в тази област не могат да се прогнозират реално.

Десетото условие за резултатното тристранно взаимодействие между представителите на правителството и/или на местните органи на властта и представителите на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално, отраслово, браншово и териториално равнище са конкретните икономически възможности на страната или на региона. Когато състоянието на икономиката е добро, вследствие на което страната или региона разполагат с достатъчно ресурси за решаването на своите икономически и социални проблеми, тристранното сътрудничество протича по-ефективно, страните достигат по-лесно до общо съгласие. Практиката на много страни в света показва, че тристранните отношения стават значително по-сложни и по-трудни, когато ресурсите за решаването на икономическите и социалните проблеми са ограничени. Когато обаче страната или региона изпаднат в криза, т.е. когато ресурсите с които разполагат се намират под “санитарния” минимум, ролята на тристранните отношения нараства пропорционално на задълбочаващата се криза. Основната причина за това обикновено се търси в това, че тристранното сътрудничество е “последното” средство за намирането на онова решение, което ще предотврати неизбежния остър социален сблъсък с много негативни последици за страната или в региона. В такива случаи обикновено не става дума за някакво разпределение на изгодата между страните, а за търсенето на онова компромисно разрешение, което ще разпредели социалните тежести за излизане от кризата по-равномерно между отделните слоеве на населението.

Единадесетото условие за ефективното тристранно сътрудничество между представителите на правителството и/или на местните органи на властта и представителите на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално, отраслово, браншово и териториално равнище е наличието на ефективно действуващи организационни структури и процедури в рамките на които то протича, както и на ефективна система за неговото техническо обслужване. Както е показала практиката на много страни в света без добре изградена материална инфраструктура, без добре изградена и ефективно функционираща информационна система на всички равнища на които се осъществява тристранно и двустранно сътрудничество, без ефективно техническо обслужване на тристранното и двустранното сътрудничество, не може да се мисли, че то може да постигне своите цели.

Често се защитава позицията, че тристранното взаимодействие между представители на правителството и/или на местните органи на властта и представители на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално, отраслово, браншово и териториално равнище по-лесно се изгражда и се утвърждава и по-ефективно функционира, ако на власт са политически партии и коалиции от социално-демократически тип, или партии и коалиции, които са по-близко до профсъюзите, или в чийто политически програми водещо място заемат социалните въпроси. Този фактор безспорно оказва положително въздействие върху тристранните отношения. По принцип обаче, както е показала практиката на много страни в света, нито една политическа сила или коалиция не може да има монополното право в тази област. В същото време трябва да се отчете и факта, че дори и правителства с благосклонно отношение към тристранното сътрудничество не могат да направят нищо съществено в това направление, ако обективните условия не са благоприятни за това. В такива случаи, въпреки симпатиите си те ще действуват в противоположна посока.