Психология на човешкото всекидневие

Трублъд изтъква:

Така че ние виждаме Възрастния като това място, в което се извършва действието, където се съхранява надеждата, където промяната е възможна.

Анализиране на транзакцията

Сега, когато сме създали един език, ние стигаме до основната техника: Как да използуваме този език, за да анализираме транзакцията. Транзакцията се състои в изразяването на някакво влияние (стимул) от страна на един човек и в отговора на друг, който пък от своя страна оказва влияние на трети, на което влияние този трети човек отговаря. Целта на анализа е да се разбере коя част от нас — Родителят, Възрастният или Детето — предизвиква всеки стимул и отговор.

Има много указания, които помагат да се идентифицират стимулът и отговорът като Родител, Възрастен или Дете. Те включват не само думите, които се използуват, но също така и интонацията, жестовете на тялото и изражението на лицето. Колкото повече се усъвършенствуваме в улавянето на тези насочващи ни нишки, толкова повече данни получаваме при Транзакционния анализ. Не е необходимо да се ровим в някакъв епизодичен материал от миналото, за да разберем какво е записано в Родителя, Възрастния и Детето. Ние разкриваме тези аспекти в себе си всекидневно.

Ето един списък от физически и словесни белези за всяко състояние.

БЕЛЕЗИ НА РОДИТЕЛЯ: Физически: сбръчкано лице, свити устни, назидателно вдигнат пръст, клатене на глава, „ужасен на вид", тропане с крака, ръце на кръста, скръстени на гърдите ръце, кършене на ръце, цъ-кане, въздишане, погалване на някого по главата. Това са типични за Родителя жестове. Така например баща ви е имал навика да се покашля и да поглежда нагоре всеки път, когато е искал да осъди лошото ви поведение. Този маниер несъмнено би бил явен признак за вашата собствена прелюдия към изразяване на родителския статут дори ако това не се разбира, общо взето, като Родител при повечето хора. Съществуват също така разлики в културно отношение. Например в Съединените щати хората издишват, когато въздишат, докато в Швеция те вдишват, когато въздишат.

БЕЛЕЗИ НА РОДИТЕЛЯ — Словесен: Ще сложа край на това веднъж завинаги. Да ме убиеш, не мога да го направя... Сега винаги си спомням... („винаги" и „никога" са почти винаги думи на Родителя, които разкриват ограниченията на една архаична система, затворена за новопостъпващи данни). Колко пъти съм ти казвал? Ако бях на твое място...

Много оценъчни думи, било то критични или одобрителни, могат да идентифицират Родителя, тъй като характеристиката, която правят на някой друг, се базира не на оценката на Възрастния, а на автоматични архаични отговори. Примери за такива думи са: глупав, нахален, комичен, отвратителен, шокиращ, тъп, мързелив, глупост, абсурд, бедното, милия, не! не!, синко, ду-шичко (от страна на някоя любезна продавачка), Как смееш?, хитър, хайде, хайде, Сега какво? Никога повече! Важно е да се има предвид, че тези думи са само белези и те не са категорични. Възрастният може да прецени след сериозно обмисляне, че от гледна точка на етичната система на Възрастния някои неща са глупави, комични, отвратителни и шокиращи. Две думи — „би трябвало" и „длъжен си" — са пароли за състоянието на Родителя, но, както казах в гл. 12, „би трябвало" и „длъжен си" могат да бъдат и думи на Възрастния. Именно автоматичното, архаично, несъзнателно използуване на тези думи заедно с жестовете на тялото и контекста на самата транзакция помагат за идентифицирането на Родителя.

БЕЛЕЗИ НА ДЕТЕТО — Физически: Тъй като най-ранните реакции на Детето към външния свят са били безсловесни, най-лесно различните белези на Детето се установяват във физическите прояви. Всеки един от следните изрази говори за участието на Детето в транзакцията: сълзи, трепереща устна, цупене, избухване, писклив хленчещ глас, въртене на очи, свиване на рамене, сведен поглед, дразнене, възхищение, смях, вдигане на ръка за разрешение да говори, гризане на ноктите, бъркане в носа, въртене и кикотене.

БЕЛЕЗИ НА ДЕТЕТО — Словесни: Много думи освен бебешкия говор идентифицират Детето искам, не знам, не ме интересува, отгатвам, когато порасна, по-голям, най-голям, по-добър, най-добър (много суперлативи възникват у Детето като „елементи на играта" в играта „Моето е По-Хубаво"). В същия дух като „Виж, мамо, никак не пипам" те се изричат, за да впечатляват Родителя и да преодолеят състоянието НЕ СЪМ ДОБЪР.

Има друго групиране на думи, които се изговарят непрекъснато от малките деца. Тези думи обаче не са близки до Детето, а по-скоро до Възрастния, който действува в малкия човек. Тези думи са защо, какво, къде, кой, кога и как.

БЕЛЕЗИ НА ВЪЗРАСТНИЯ — Физически: Как изглежда Възрастният? Ако изключим видеото при записите на Родителя и Детето, какво ще бъде изражението на лицето? Празно ли ще бъде? Добродушно? Тъпо? Безцветно? Ърнст твърди, че празното лице не означава лице на Възрастен. Той забелязва, че слушането чрез Възрастния се идентифицира по непрекъснатото движение — на лицето, на очите, на тялото — с мигване на окото на всеки три до пет секунди. Липсата на движение означава липсата на слушане. Лицето на Възрастния е прямо, казва Ърнст. Ако главата е наклонена, човекът слуша, като има нещо друго на ума си. Възрастният също така позволява на любопитното, възбудено Дете да се прояви.

БЕЛЕЗИ НА ВЪЗРАСТНИЯ — Словесни: Както беше изтъкнато преди, основният речник на Възрастния се състои от защо, какво, къде, кога, кой и как. Други думи са: колко, по какъв начин, сравнително, верен, фалшив, вероятен, възможен, непознат, обективен, аз мисля, аз разбирам, моето мнение е и т. н. Всички тези думи говорят за обработка на данни от страна на Възрастния. Във фразата „моето мнение е" мнението може да бъде извлечено от Родителя, но твърдението е на Възрастния затова, защото се изказва като мнение, а не като факт. Твърдението: „Моето мнение е, че учениците в гимназиите трябва да могат да гласуват", не е същото като „Учениците в гимназията трябва да могат да гласуват."

Като си служим с тези „белези", ние можем да започнем да идентифицираме Родителя, Възрастния и Детето в транзакции, в които включваме себе си и другите.

Всяка ситуация в обществото изобилства с примери за всякакъв възможен вид транзакции. Преди няколко години отбелязах редица транзакции, когато пътувах с автобус от Грейнаунд до Бъркли цял един ден. Първата беше обмен Родител — Родител между две безгрижни дами, които седяха една до друга срещу мен. Те надълго и нашироко философстваха по въпроса, дали автобусът ще пристигне навреме в Бъркли. С голяма самоувереност, като си кимаха със симпатия, те осъществиха продължителен словесен обмен, който започна със следните транзакции:

Дама 1: (Поглежда си часовника, навива го, мърмори под носа си, улавя погледа на дамата до себе си, въздиша тежко.)

Дама 2: (Въздиша и тя, мести се неспокойно, гледа часовника си.)

Дама 1: Изглежда, че пак ще закъснеем.

Дама 2: Никога не става обратното.

Дама 1: Да сте виждали автобус, който някога да пристига навреме?

Дама 2: Никога.

Дама 1: Точно както казвах на Хърбърт тази сутрин — просто вече не получаваш такова обслужване, както някога.

Дама 2: Абсолютно сте права. Просто времената са такива.

Дама 1: И всичко е за твоя сметка. Можеш да си сигурен в това.

Тези транзакции са Родител — Родител поради това, че протичат, неподкрепени от реални данни, и са от този вид мнения, които тези дами като деца са дочували да се разменят между майките им и лелите им, когато са седели една до друга в пътуващите трамваи. Дама 1 и Дама 2 изпитват по-приятно чувство от това да изброяват „ужасните неща", отколкото да научат фактите. Това идва от приятното чувство, предизвикано от обвинението и установяването на вината. Когато обвиняваме и намираме грешка, ние възпроизвеждаме ранното обвиняване и намиране на грешки, които са записани в Родителя, и това ни кара да се чувствуваме ДОБЪР, защото Родителят е ДОБЪР, а ние се натъкваме именно на Родителя. Да намериш някой да се съгласи с теб и да играе тази игра предизвиква чувство на почти пълно удоволствие.

Дама 1 прави първата крачка. Дама 2 би могла да я спре, ако по който и да е пункт беше отговорила с твърдение на Възрастния на кое да е твърдение на Дама 1: Дама 1: (Поглежда часовника си, навива го, мърмори си под носа, улавя погледа на дамата до себе си, въздиша тежко.)

ВЪЗМОЖНИ ОТГОВОРИ НА ВЪЗРАСТНИЯ

1. Прави се, че не забелязва въздишката, като гледа настрани.

2. Просто се усмихва.

3. (Ако Дама 1 е доста разтревожена): „Добре ли сте?" Дама 1: Изглежда, че пак ще закъснеем. ВЪЗМОЖНИ ОТГОВОРИ НА ВЪЗРАСТНИЯ:

1. Колко е часът сега?

2. Този автобус обикновено се движи по разписание.

3. Закъснявали ли сте преди това?

4. Ще попитам.

Дама 1: Да сте виждали автобус, който някога да пристига навреме?

ВЪЗМОЖНИ ОТГОВОРИ НА ВЪЗРАСТНИЯ

1. Да.

3. Не съм мислила за това.

Дама 1: Точно това казвах на Хърбърт тази сутрин — просто вече не те обслужват така, както някога.

ВЪЗМОЖНИ ОТГОВОРИ НА ВЪЗРАСТНИЯ

1. Не мога да се съглася с това.

2. Какво обслужване имате предвид?

3. Стандартът на живота е толкова висок, както е бил винаги, така ми се струва.

4. Не мога да се оплача.

Тези алтернативни отговори щяха да бъдат на Възрастния, но нямаше да бъдат комплементарни. Който изпитва удоволствие от играта „Не е ли ужасно", не посреща добре натрапването на фактите. Ако съседските момичета се наслаждават всяка сутрин на играта „Съпрузите са Глупави", те няма да посрещат добре новото момиче, което обявява сияещо, че съпругът й е скъпоценен камък.

Така стигаме до първото правило в Транзакционния анализ. Когато стимулът и отговорът върху транзакционната диаграма на Р — В — Д са успоредни линии, транзакцията е комплементарна и може да продължи неопределено дълго време. Няма значение по какъв начин вървят векторите (Родител — Родител, Възрастен — Възрастен, Дете — Дете, Родител — Дете, Дете — Възрастен), ако те са успоредни. Дама 1 и Дама 2 не проявяват разбиране, като използуват фактите, но техният диалог е комплементарен и продължава около десет минути.

На „Приятната несгода" на двете пътнички беше сложен край, когато един мъж пред тях попита шофьора дали ще пристигнат в Бъркли навреме. Шофьорът отговори: „Да — в 11,15." Това също беше комплементарна транзакция между мъжа и шофьора, Възрастен — Възрастен (фиг. 10). Това беше пряк отговор на пряк въпрос само за информация. Няма елемент на Родителя (Какви са нашите шансове да стигнем в Бъркли навреме, за да сменя автобуса?) и елемент на Детето (Не знам защо винаги става така, че се качвам на най-бавния автобус). Това беше безстрастен обмен. Такъв вид транзакция използува фактите.

Зад жените имаше двама души, чиято дейност илюстрираше друг тип транзакция — Дете — Дете. Единият беше навъсено възмъжаващо лице с рошава коса, който носеше мръсни черни панталони и яке от черна кожа. Другият младеж беше облечен по подобен начин и имаше доста разпуснат вид. И двамата бяха погълнати от четенето на една и съща книга с меки корици — „Тайните на култа към измъчването". Ако двама свещеници се бяха надвесили над същата книга, човек можеше да си помисли, че търсят данни за Възрастния по този странен предмет, но като се наблюдават тези две подрастващи момчета, човек по-скоро ще допусне, че това е транзакция Дете — Дете, в която се влага почти същото жестоко наслаждение, което две петгодишни момчета могат да изпитат, когато разберат как могат да късат крилата на мухите. Да предположим, че младежите са действували според това, което са усвоили, и са намерили начин да измъчват някого, както е изложено в четения от тях текст. В този случай няма да има принос на Възрастния (няма разбиране на последиците) и никакъв принос на Родителя („Ужасно е да се прави такова нещо"). Дори ако транзакцията вземе лош обрат за тях (пристигането на полицията — или на майката, в случая с петгодишните, които откъсват крилата на мухите), и двамата участници в транзакцията щяха да постигнат съгласие. Затова тя е комплементарна, Дете — Дете.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЛЮСТРАЦИИ НА КОМПЛЕМЕНТАРНИ ТРАНЗАКЦИИ

ТРАНЗАКЦИИ РОДИТЕЛ —

РОДИТЕЛ:

СТИМУЛ: Работата й е да си седи вкъщи с децата: ОТГОВОР: Явно няма никакво чувство за отговорност.

СТИМУЛ: Отвратително е как таксите се покачват, за да се хрантутят всички нехранимайковци за обществена сметка.

ОТГОВОР: Докъде ще доведе всичко това?

СТИМУЛ: Децата днес са мързеливи.

ОТГОВОР: Такива са времената сега.

СТИМУЛ: Веднъж завинаги ще разбера как стоят нещата.

ОТГОВОР: Непременно трябва да направиш това! Такова нещо трябва да се пресича в зародиш.

СТИМУЛ: Извънбрачно е, знаеш ли.

ОТГОВОР: О, това е някакво обяснение.

СТИМУЛ: Джон уволнен? Как могат да направят такова нещо?

ОТГОВОР: Именно, именно, миличка. Не знам защо работеше за тази тъпа компания и я поставяше над всичко друго.

СТИМУЛ: Тя се ожени за него заради парите му.

ОТГОВОР: Да, ама това е и всичко, което получи.

СТИМУЛ: Не можеш да имаш вяра на тези хора.

ОТГОВОР: Точно така! Всички са един дол дренки.

ТРАНЗАКЦИИ ВЪЗРАСТЕН — ВЪЗРАСТЕН

СТИМУЛ: Колко е часът? ОТГОВОР: Часовникът ми показва 4,30.

СТИМУЛ: Този костюм изглежда добре. ОТГОВОР: Благодаря.

СТИМУЛ: Това ново мастило изсъхва много бързо. ОТГОВОР: По-скъпо ли е от другото?

СТИМУЛ: Моля ти се, подай ми маслото. ОТГОВОР: Заповядай.

СТИМУЛ: На какво мирише така хубаво, мила? ОТГОВОР: Канеленият сладкиш е метнат във фурната... почти е готов.

СТИМУЛ: Не знам какво да правя. Не мога да преценя кое е правилно.

ОТГОВОР: Не смятам, че трябва да вземаш решение, когато си толкова изморен. Защо не си легнеш и ще говорим за това сутринта?

СТИМУЛ: Изглежда, ще вали.

ОТГОВОР: Такава е прогнозата.

СТИ.МУЛ: Отношенията между властта и частните лица са функция от управлението.

ОТГОВОР: Искаш да кажеш, че те не могат да бъдат уреждани чрез някакви действия?

СТИМУЛ: Лърлайн ще отплава в един часа в петък. ОТГОВОР: Кога трябва да бъдем там?

СТИМУЛ: Джон изглеждаше разтревожен напоследък. ОТГОВОР: Защо не го поканим на вечеря?

СТИМУЛ: Уморен съм. ОТГОВОР: Хайде да си лягаме.

СТИМУЛ: Виждам, че данъците ще се повишат следващата година.

ОТГОВОР: Това не е добра новина. Но ако продължим така да харчим, ще трябва да намерим отнякъде пари.

ТРАНЗАКЦИИ ДЕТЕ — ДЕТЕ:

Ясен социален пример за такова явление е движението на хипитата. Децата цветя превъзнасят един живот, в който има транзакции Дете — Дете. И все пак ужасната истина започва да става очевидна: Не е никакво удоволствие да правиш своето, ако всички други се интересуват само от това да правят тяхното. Като отхвърлят Истеблишмънта*, те отхвърлят Родителя (неодобрението) и Възрастния („баналната" действителност), но като са отхвърлили това неодобрение, те установяват, че са отхвърлили и източника на одобрение. (Няколко четиригодишни могат да решат да избягат от къщи, но се отказват от тази идея, когато си помислят, че би било хубаво да получат фунийка сладолед, а за това има нужда от майки.) Децата цветя се надяват да получат милувка едно от друго, но тези милувки стават все по-безлични и безсмислени. Момче към момиче: „Разбира се, аз те обичам. Аз обичам всички!" Така животът започва да се свежда до все по-примитивни начини за милване като например въображаеми ласки (бягство чрез опиати) и непрекъсната сексуална активност. Сексът може да бъде единствено дейност на ниво Дете — Дете дотолкова, доколкото сексуалният импулс е генетичен запис в Детето, както са и всички първични биологични импулси. Сексът, който доставя най-голямо удоволствие обаче, е този, при който има нещо от Възрастния, елемент на внимание, нежност и съобразяване с чувствата на другия. Не всички хипита са лишени от тези ценности, така както и не всички хипита са лишени от Родител и Възрастен. Много от тях обаче живеят, като търсят да открият себе си и в известен смисъл се използуват един друг за сензорно стимулиране.

Щастливите взаимоотношения между хипитата или приятелства в детството, които са изпълнени с радост, непременно съдържат не само транзакции Дете — Дете, но и обработващ данните Възрастен, както и ценности от Родителя. Например две малки момиченца си играят: МОМИЧЕНЦЕ 1 (ДЕТЕ): Аз ще бъде майката, а ти ще бъдеш малкото момиче.

МОМИЧЕНЦЕ 2 (ДЕТЕ): Винаги аз трябва да бъда малкото момиче.

МОМИЧЕНЦЕ 1 (ВЪЗРАСТЕН): Е, добре, нека да се сменяме, ти ще бъдеш най-напред майката, а следващия път аз ще бъда майката.

Този обмен не е Дете — Дете поради приноса на Възрастния (решаване на проблема), който е очевиден в последното изказване.

Също така много от транзакциите на малките деца са и Възрастен — Възрастен, въпреки че те могат да изглеждат „детски" поради недостига на данни: МАЛКО МОМИЧЕ: Помощ, помощ! На Бъзи (котката) й падна зъб. СЕСТРАТА: Добрата фея донася ли пари на котките?

Както стимулът, така и отговорът са на Възрастния — валидни твърдения въз основата на наличните данни. Добра обработка на данните; погрешни данни!

Комплементарни транзакции Дете — Дете могат да се наблюдават по-лесно в нещата, които хората правят заедно, отколкото в това, което си казват един на друг — което е вярно и за много малките деца. Двойка, в която и двамата са се хванали здраво един за друг, треперят за живота си и крещят с цяло гърло по време на пътуването с „влакчето на ужасите", осъществява транзакция Дете — Дете. За Талиавини и Тасинари, когато пеят дуета в трето действие на „Мефистофел", може да се каже, че имат интензивна транзакция Дете — Дете. За Баба и Дядо, които ходят боси по брега, също може да се каже, че имат транзакция Дете — Дете. И все пак именно благодарение на Възрастния те имат тези щастливи преживявания. За да се возиш на влакчето, трябват пари. Талиавини и Тасинари са се упражнявали години, за да изпитат екстаза от пеенето. Баба и Дядо споделят радостта от това да са заедно, която е станала възможна чрез цял един живот на даване и вземане. Така че ние можем да кажем, че комплементарни транзакции Дете — Дете съществуват с разрешението и надзора на Възрастния. Когато Възрастният не е наблизо, Детето се оплита в пресечени транзакции, които ще бъдат описани по-нататък в тази глава.

ТРАНЗАКЦИИ РОДИТЕЛ — ДЕТЕ Друг тип комплементарна транзакция е тази между Родител и Дете (фиг. 12). Съпругът (Дете) е болен, с температура е и има нужда от внимание. Съпругата (Родител) разбира колко зле се чувства той и иска да се грижи майчински за него. Това може да трае съвсем успешно неопределено дълго и дотогава, докато съпругата се държи майчински. Някои бракове са от този характер. Ако съпругът иска да играе ролята на „малко момче", а съпругата му иска ла се отнася като родител, да поема отговорността за всичко и да се грижи за него, това може да е един задоволителен брак дотогава, докато някой не поиска да се изменят ролите. Ако единият или другият се уморят от постановката, паралелното взаимоотношение се нарушава и започват неприятностите.

На фиг. 13 ние представяме диаграма на комплемен-тарна транзакция между Джордж Ф. Бабит (Родител) и Г-жа Бабит (Дете): Бабит (поглежда във вестника): „Сума новини има. Ужасно голямо торнадо на юг. Истинско нещастие. А това, виж тук, просто знаменито! Идва вече краят на онези нехранимайковци! Нюйоркското събрание е приело няколко закона, които трябва напълно да ограничат социалистите! А има и стачка на работниците по асансьорите в Ню Йорк. Местата им се заемат от ученици от колеж. Ето на, така трябва! А на един масов митинг в „Бирмингам" се е взело решение да бъде отстранен онзи тип Де Валера. Напълно справедливо! Всички тези агитатори, платени с германско злато! И не ни трябва да се месим на ирландците и на което и да било чуждо правителство. Да се държим настрана. А от Русия идва съвсем достоверен слух, че Ленин умрял. Великолепно. Просто ми е чудно защо не стъпим там и не изритаме онези Болшевишки разбойници." Г-жа Бабит: „Прав си"3.

ТРАНЗАКЦИИ ДЕТЕ — ВЪЗРАСТЕН Друг тип комплементарна транзакция е тази между Дете и Възрастен (фиг. 14). Човек, овладян от чувството НЕ СЪМ ДОБЪР, може да се насочи към друг човек за реална подкрепа. Съпруг се страхува от предстоящата служебна среща, от която зависи повишението му. Въпреки че е квалифициран във всяко отношение, той има прекалено голям товар от данни в Детето, които постъпват в компютъра му: Няма да успея! Така че той казва на жена си: „Няма да успея", надявайки се тя да му каже истинските причини, поради които той може да успее, ако не позволи на Детето си, което чувствува НЕ СЪМ ДОБЪР, да провали шансовете му. Той знае, че тя има силен Възрастен/ и „го заема", когато неговият собствен е разцентрован. Нейният отговор е различен от отговора на Родителя, който може да бъде успокояващ дори ако реалните данни не са налице или който 3 Луис, С. Бабит. С., 1982, с. 32. може просто да отхвърли чувствата на Детето: „Разбира се, че ще успееш, недей да бъдеш глупав!"

ТРАНЗАКЦИИ ВЪЗРАСТЕН — РОДИТЕЛ

Друг тип комплементарна транзакция е Възрастен — Родител и се илюстрира от мъж, който иска да престане да пуши. Той разполага със съответните данни на Възрастния защо това е необходимо за здравето му. Въпреки това той моли жена си да играе ролята на Родител, да му унищожава цигарите, когато ги намери, да реагира остро, когато той запали. Тази транзакция има много добри възможности за игра. Щом като той прехвърли отговорността върху Родителя на жена си, съпругът може да се държи като лошо малко момче и да играе „Ако не беше заради теб, аз бих могъл" или „Опитай се и ме хвани".

НЕКОМПЛЕМЕНТАРНИ ИЛИ ПРЕСЕЧЕНИ ТРАНЗАКЦИИ

Тип транзакция, която предизвиква неприятност, е пресечената транзакция. Класическият пример на Бърн е транзакцията между съпруг и съпруга, при която съпругът пита: „Скъпа, къде са ми бутонелите?" (Стимул на Възрастен, който търси информация.) Един комплементарен отговор от страна на жена му би бил:

„В горното ляво чекмедже на тоалетната ти масичка" или „Не съм ги виждала, но ще ти помогна да ги потърсиш." Обаче ако Скъпата съпруга е имала тежък ден и е натрупала „обиди" и „ядове", тя крясва: „Където си ги оставил!" — резултатът е пресечена транзакция. Стимулът идва от Възрастния, но съпругата извърта отговора към Родителя.

С това стигаме до второто правило за комуникацията в Транзакционния анализ. Когато стимулът и отговорът се пресичат, на диаграмата на транзакцията Р — В — Д комуникацията се прекъсва. Съпругът и съпругата не могат да говорят за бутонелите повече, те първо трябва да установят защо той никога не си прибира нещата. Ако отговорът идваше от нейното Дете („Защо трябва винаги да ми крещиш?"), би се получило същото безизходно положение. Тези пресечени транзакции могат да предизвикат цяла серия от шумни реплики, които завършват с трясък и се достига висок градус. „Ето какъв си, старче!" Повтарящите се варианти на този вид обмен съставляват игри като „Ти Си Виновен За Всичко", „Ако Не Беше Ти, Щях", „Врява", „Сега Те Спипах, Кучи Сине", които ще бъдат по-нататък разгледани в гл. 7.

Причината за отговори, които не се дават от Възрастния, е позицията НЕ СЪМ ДОБЪР на Детето. Човек, доминиран от НЕ СЪМ ДОБЪР, „прочита" 9 коментарите това, което там не съществува: „Откъде взе бифтеците?" „Какво им е?", „Харесвам новата ти прическа!" „Ти никога не я харесваш за дълго", „Чух, че се местите", „Не можем наистина да си го позволим, но този район запада", „Дай картофите, мила." „А мен ме наричаш дебела". Както каза една от моите пациентки: „Съпругът ми казва, че бих могла да заподозра нещо дори когато чета готварска книга."

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРИМЕРИ ЗА ПРЕСЕЧЕНИ ТРАНЗАКЦИИ

Пациент (Р): Бих искал да работя в болница като тази. Сестра (Р): Вие не можете да се справите дори с вашите собствени проблеми. Майката (Р): Иди да си изчистиш стаята. Дъщерята (Р): Не можеш да ми казваш какво да правя. Ти не си главната тук. Татко е главният (фиг. 19)! Терапевтът (В): Каква е основната пречка в живота ви?

Пациентът (Д): Бюрокрацията, бюрокрацията (удря с юмрук масата), по дяволите, бюрокрацията!

Синът (В): Трябва да завърша доклада за утре. Бащата (Р): Защо оставяш нещата винаги за последната минута?

Мъжът (В): (Стои с приятел.) Опитвахме се да отворим тази капачка и изпуснахме ключа под бронята. Можете ли да ни помогнете да я вземем?

Обслужващото лице от сервиза (Р): Кой го направи?

Малкото момиче (В): Мръсните блузи държат топло. Майката (Р): Иди да се окъпеш. Младо момиче (Р): Е, честно казано, баща ми обича най-много Палм Спрингс.

Приятелката (Р): Нашето семейство се опитва да из бягва туристическите места.

Малко момиче (Д): Мразя супа. Няма да ям. Готвиш icky