Психология на човешкото всекидневие

Установените доказателства, получени при тези биологични изследвания, потвърждават и помагат да се обясни това, което се наблюдава в човешкото поведение. Как прилагаме научния метод към изучаването на поведението, така че нашите резултати да представляват също толкова точни и полезни познати величини, както и резултатите на Пенфийлд?

Основна научна единица: Транзакцията

Една от причините за обвинението, че психотерапев-тичните науки са ненаучни, както и за много от разногласията, проявяващи се в тази област, е, че не съществува основна единица за изследване и наблюдение. Тази трудност има същия характер, както и трудността, с която са се сблъскали физиците преди формулирането на молекулната теория и лекарите — преди откриването на бактериите.

Ерик Бърн, създателят на Транзакционния анализ, е обособил и дефинирал тази основна научна единица:

Единицата на социално взаимодействие са нарича транзакция. Ако двама или повече хора се срещнат... рано или късно един от тях ще проговори или ще даде знак, че осъзнава присъствието на другите. Това се нарича транзакционен стимул. Другият тогава ще каже или направи нещо, което по някакъв начин е свързано със стимула, и това се нарича транзакционен отговор⁹.

Транзакционният анализ е методът, чрез който се изучава определена транзакция, при която „Аз ти отправям някакъв сигнал и ти ми отговаряш", и за определяне на това, коя част от съставения от много характерни черти индивид е активизирана. В следващата глава „Родител, Възрастен и Дете" се идентифицират и описват трите части на множествената природа на индивида.

Транзакционният анализ е също така метод за систематизиране на информацията, получена при анализирането на тези транзакции чрез думи, които имат едно и също значение така, както са дефинирани, и то за всеки, който ги използува. Този език е очевидно един от най-съществените успехи на системата. Съгласуването на значенията на думите плюс съгласуването на това, какво да се изучава, са двата ключа за отварянето на вратата към „загадките за това, защо много хора постъпват така, както постъпват". Това не е малък резултат.

През февруари 1960 г. имах възможността в продължение на един ден да слушам прекрасната дисертация на д-р Тимоти Лийри, който тогава беше започнал работа в катедрата по социални взаимоотношения в Харвардския университет. Той изнесе лекцията си пред състава на щатската болница „Де Уит" в Обърн, Калифорния, където аз бях директор на професионалното обучение. Независимо от противоречивите отзиви, които той сега предизвиква поради пристрастието си към използуването на наркотици за постигането на психеде-лично преживяване, аз бих искал да приведа някои от неговите коментари тук дотолкова, доколкото те драматично разкриват проблема и могат да обяснят това, което той нарича свое собствено „лъкатушене при последователното загубване на илюзиите". Той посочи, че една от най-големите пречки, които е срещал като пси-хотерапевт, е била неспособността му да намери начин да стандартизира езика и наблюденията върху човешкото поведение¹⁰.

Аз бих искал да споделя с вас някои исторически сведения за моето безсилие като учен психолог. Като се обръщам назад, мога да видя, че са съществували три стадия на моето собствено невежество. Първият, който беше и най-щастлив, бихте могли да наречете стадий на невинно неведение, когато бях обсебен от идеята, че съществуват някакви тайни на човешката природа, че има някакви закони и правила, някакви причинно обусловени взаимоотношения и че посредством изучаването им, посредством опитите, посредством четене някой ден аз ще се добера до тези тайни и ще мога да приложа знанията си за тези правила на човешкото поведение, за да помогна на други хора. През втория стадий, който би могъл да бъде наречен период на илюзията, че не съм невежа, дойде смущаващото откритие — въпреки че, от една страна, знаех, че не зная в какво се състои тайната, неочаквано открих, че, от друга страна, хората поглеждат към мен като че ли мислеха, че аз може би я знам или поне съм по-близо до нея, отколкото са те... Никое от изследванията, които проведох, не даде нещо, нито пък самата ми работа изясняваше някакви тайни, но отново аз можех винаги да кажа: „Добре де, но ние нямахме достатъчно на брой случаи" или пък „Ние трябва да подобрим методологията", а имаше и много други твърдения, които съм сигурен, че познавате. Човек може да отложи момента на болезненото откритие, но все пак неприятната истина излиза на бял свят — че макар и много хора да гледат в теб и да те слушат — нали имаш пациенти и студенти и посещаваш семинарите по нагледен Транзакционен анализ и те те гледат в очакване да научат тайната — и тогава евентуално започваш да мислиш, че може би, може би не знаеш какво говориш изобщо.

След такова рязко и откровено признание на съмненията, които малко психотерапевти се осмеляват да изкажат, но много от тях чувствуват, Лийри продължи подробно да описва различните видове изследвания при тестуването, каталогизирането и систематизирането, с които той и неговата група са се занимавали. Но в това, което е предприел, той се е сблъскал с липсата на общ език и на обща единица за наблюдение:

Кои естествени събития ние ще получим в постоянна форма, за да можем да ги оценим? Вместо да изучавам естественото свободно поведение, аз експериментирах с възможността да разработя стандартизирани езици за анализа на която и да е естествена транзакция. От всички поетични изрази, музикални тонове и лирични звуци, които използуваме, думи като „прогрес", „помощ", „подобрение" са най-чести. Ние боравим с твърде малко информация за самите нас и за другия човек. Аз не разполагам с никаква теория за нови променливи в психологията, с никакви нови думи или специфичен език на психологията. Аз просто се опитвам да разработя нови начини да накарам хората да разберат какво те правят и какъв шум предизвикват. Най-интересното нещо за мен в света точно сега е да се докосна до противоречията между хора, които участвуват в едно и също взаимоотношение. Защото, ако веднъж се добереш до тях, ще зададеш въпроса „как така?".

Той се оплакваше от липсата на стандартизиран език за човешкото поведение, като отбеляза, че борсовите посредници, търговците на коли и играчите на бейзбол се справят по-добре:

Дори продавачите на коли имат своите малки сини книжки и те наистина са много по-напреднали в науката за поведението, отколкото сме ние, които се смятаме за експерти. Всеки играч на бейзбол, неговото естествено поведение са записани под формата на индекси, такива като „Котира се — вкарва топката" или „Спечелил — Котира се — Среден". За да разбираш и за да правиш прогнози за бейзбола, както й ако решиш да продадеш първия си бейзболист, за да вземеш един играч за дясно крило, разполагаш с множество показатели за поведението. Не се използува поетичен език като например „Той тича след летящата топка като елен" или пък „Той е завладяващ защитник". По-скоро в тези случаи се описва поведението.

Аз преследвах някакъв мит, като се опитвах да открия тайната. Исках да порасна и да стана умен терапевт и умен диагностик. Всички тези мои надежди се основаваха на предположението, че има закони, закономерности, тайни, а има и техники, които могат да се приложат, и че проучването и изследването могат да доближат тези тайни до нас.

Транзакционният анализ твърди, че е налучкал някои от тези закономерности. Ние твърдим, че сме намерили нов език на психологията, от който имаше такава нужда Лийри; твърдим, че се намираме много по-близо до тайната на човешкото поведение, отколкото когато и да било преди.

В тази глава аз представих част от основната информация, която се оказа полезна на много хора, лекувани в моите групи с помощта на Транзакционния анализ — интелектуално средство за разбиране основата на поведението и чувствата.

Едно средство е по-ефикасно и съдържа повече смисъл, ако имаме представа как то е било разработено и по какво се различава от другите. Дали е извлечено от автентични данни, или е просто още една теория? Дали книгата на Бърн „Игрите, които хората играят" е бестселър поради някаква мода, или пък тя предлага на хората лесни за разбиране и автентични идеи за тях самите, просто защото те позволяват да се прояви тяхното минало в игрите, които играят днес? В следващата глава ние започваме описанието на това средство чрез дефиниране на понятията Родител, Възрастен и Дете. Тъй като тези три думи имат специфични и широки значения, които се различават от обикновения смисъл, който се влага в тях, Родител, Възрастен и Дете ще бъдат изписвани с главни букви в цялата книга. Както ще разберете в следващата глава, Родителят не е просто майка или баща, Възрастният означава нещо по-различно от пораснал човек, а Детето не е същото като малко човече.

Силното увлечение към истината се задушава от отговори, които имат тежестта на непререкаем авторитет.

В началото на своята работа по разработването на Транзакционния анализ Бърн установява, че когато наблюдаваш и слушаш хората, можеш да ги видиш как се променят пред очите ти. Това е една пълна промяна. Съществуват промени едновременно в израза на лицето, речника, жестовете и действията на тялото, които могат да накарат лицето да се изчерви, сърцето да се разтупти и дишането да се учести.

Можем да установим такива резки промени във всеки: малкото момченце, което избухва в плач, когато не успее да накара играчката си да работи; подрастващото момиче, чието лице се оживява от възбуда, когато телефонът най-сетне звънва; мъжът, който пребледнява и трепери, когато получава съобщение за служебен неуспех; бащата, чието лице става на камък, когато синът му не се съгласява с него. Индивидът, който се променя по този начин, е все същият човек, ако се има предвид •структурата на костите, кожата и дрехите. Така че какво се е променило вътре в него? Променил се е от какво в какво?

Този въпрос е увличал Бърн в началото, когато започва да разработва Транзакционния анализ. Един тридесет и пет годишен адвокат, когото той лекува, казал следното: „Аз всъщност не съм адвокат. Аз съм просто едно малко момче." Извън кабинета на психиатъра той наистина е преуспяващ адвокат, но по време на лечението се чувствува и се държи като малко момче. Понякога по време на едночасовия сеанс той току ще попита: „На адвоката ли говорите или на малкото момче?" Както Бърн, така и пациентът били заинтригувани от съществуването и появяването на тези две реални личности или състояния на човека и започнали да говорят за тях като за „възрастния" и „детето". Лечението се насочило към тяхното разделяне. По-късно и друго едно състояние започнало да става очевидно като състояние, различно от „възрастния" и „детето". Това е „родителят" и то било идентифицирано по поведението, при което всъщност се възпроизвеждало това, което пациентът виждал и чувал неговите родители да правят, когато бил малко момче.

Промените от едно състояние в друго се усещат по маниера, вида, думите и жестовете. Една тридесет и четири годишна жена дойде при мен за помощ, тъй като имаше проблем с безсънието си, с постоянната си тревога „какво правя на децата си" и с нарастваща нервност. Още през първия час тя започна внезапно да плаче и каза: „Карате ме да се чувствувам като че ли съм тригодишна." Гласът и маниерът бяха като на малко дете. Аз я попитах: „Какво се случи и Ви накара да се почувствувате като дете?" „Не зная", отговори тя и след това добави: „Аз изведнъж почувствувах, че се провалям." Аз казах: „Добре, нека да говорим за децата, за семейството. Може би ще можем да открием нещо у Вас, което предизвиква тези чувства на неуспех и отчаяние." В друг един момент през този час нейният глас и маниери отново се промениха внезапно. Тя стана критична и догматична: „В края на краищата родителите също имат право. Децата трябва да се поставят на тяхното място." През този един час майката се променяше в три различни и отделни личности: тази на малкото дете, доминираща чрез чувствата, тази на самоуверения родител и тази на размишляващата, логична голяма жена и майка на три деца.

Непрекъснатото наблюдение подкрепи предположението, че тези три състояния съществуват при всички хора. Като че ли във всеки човек съществува същият малък човек, който той е бил на тригодишна възраст. В него също така съществуват и собствените му родители. В мозъка има записи на действителни преживявания на вътрешни и външни събития, най-значителните от които са се случили през първите пет години от живота му. Съществува и трето състояние, различно от тези двете. Първите две се наричат Родител и Дете, а третото — Възрастен.

РОДИТЕЛЯТ

Родителят представлява огромна колекция от записи в мозъка на неоспорвани или наложени външни събития, възприети от човека в ранните му години — период, който ние означаваме приблизително като първите пет години от живота. Това е периодът преди социалното раждане на индивида, преди той да напусне дома си в резултат на влизането му в обществото и започването на училището. Наименованието Родител най-точно описва тези данни дотолкова, доколкото най-значителните „записи" са онези, дължащи се на примера и съжденията на неговите собствени истински родители или на хора, които ги заместват. Всичко, което детето е видяло да правят родителите му, и всичко, което е чуло да казват, е записано в Родителя. Всеки има Родител, в смисъл че всеки е изпитал външни въздействия през първите пет години от живота си. Родителят е специфичен за всеки човек, тъй като е запис на такива ранни преживявания, които са уникални за него.

Данните в Родителя се поемат и записват „направо" без редактиране. Положението на малкото дете, неговата зависимост, неговата неспособност да се изразява с думи не му позволяват да променя, коригира или обяснява. Затова, ако родителите са настроени враждебно един към друг и постоянно се сражават, борбата се записва заедно с ужаса, породен от това детето да вижда двамата, от които зависи оцеляването му, да се разрушават взаимно. В този запис няма как да се включи например фактът, че бащата се е напил, защото работата му върви към провал, и че майка му е извън себе си от яд, защото току-що е разбрала, че е отново бременна.

В Родителя са записани всички предупреждения, правила и закони, които детето чува от родителите си и вижда в начина им на живот. Те обхващат всичко, като се започне от най-ранните връзки с родителите, интерпретирани не съвсем буквално посредством тона на гласа, израза на лицето, гушкане или не до по-сложните словесно изказани правила и предписания, възприемани от родителите, когато малкият човек започне да разбира думите. В тази група записи са хилядите „не", отправяни към детето, което се учи да ходи, повтарящите се „недей", които го бомбардират, изпълнените с болка и ужас изражения на лицето на майката, когато неговата тромавост посрамва семейството например при счупването на старинната ваза на леля Етел.

По същия начин са записани гуканията с удоволствието на щастливата майка и доволните погледи на гордия баща. Като имаме предвид, че записващото устройство е включено през цялото време, става ни ясно защо такова огромно количество данни се намират в Родителя. По-късно идват и по-сложните изказвания: — Запомни, сине, където и да отидеш по света, винаги ще установяваш, че най-добрите хора са методистите; никога не казвай лъжа; плащай си сметката; за тебе се съди по компанията ти; ти си добро момче, ако си изядеш всичко; от прахосничеството идват всички други грехове; нямай доверие на нито един мъж; нямай доверие на никоя жена; проклет да си, ако направиш това, и проклет да си, ако не го направиш; никога не вярвай на полицай; заетите ръце са щастливи ръце; недей да минаваш под стълби; отнасяй се към другите така, както искаш те да се отнасят към теб; прекарай другите, за да не те прекарат теб.

Важното е, че независимо от това, дали тези правила са добри или лоши в светлината на разумната етика, те се записват като истина от източника на пълна сигурност, от хората, които са „шест фута високи", по времето, когато е важно за „високото два фута дете" да им доставя удоволствие и да им се подчинява. Това е трайно записване. Човек не може да го изтрие. То е винаги на разположение и лесно се възпроизвежда през целия живот.

Това възпроизвеждане оказва мощно влияние през целия живот. Тези примери — обуздаващи, насилствени, понякога разрешаващи, но по-често ограничаващи — са солидно усвоени като голям обем от данни, които са съществени за оцеляването на индивида при установяването му в определена група, като се започне от семейството и продължава последователно през целия живот в групи, необходими за преживяването му. Без физически родител детето би умряло. Вътрешният Родител също е от жизнено важно значение, предпазва от много опасности, които, разглеждани емпирически, могат да предизвикат смърт. В Родителя се намира записът „Не докосвай този нож!". Това е заплашителна заповед. Заплахата за малкия човек така, както той я вижда, е, че майка му ще го наплеска или ще изкаже по друг начин неодобрението си. Голямата заплаха се състои в това, че може да се пореже и нарани до смърт. Той не може да проумее това. Той няма достатъчно данни. Така че записването на родителските заповеди е необходимо средство за оцеляване както във физически, така и в социален смисъл.

Друга характерна черта на Родителя е точното записване на непостоянство. Родителите казват едно, а правят друго. Казват „Не лъжи", а лъжат. Казват на децата, че пушенето е лошо за здравето, а самите пушат. Проповядват подчинение на религиозната етика, но не живеят според нея. За малкото дете не е безопасно да поставя под въпрос тази непоследователност и така то се обърква. Тъй като тези данни предизвикват объркване и страх, то се защитава, като изключва записването.

Ние разглеждаме Родителя предимно като записи на транзакциите между двамата родители на детето. Би било полезно да се разглеждат записите на данните в Родителя като запис на стереофоничен звук. Съществуват две писти за звук, които, ако са хармонични, дават великолепен ефект, когато свирят заедно. Ако те не са хармонични, ефектът е неприятен, записът се слага настрана и се пуска много малко, ако изобщо се пуска. Ето какво се случва, когато Родителят съдържа нехармонич-на (противоречива) информация. Родителят е потиснат или в краен случай — изцяло изключен. Майката може да бъде „добра" майка и бащата може да е „добър" или обратно. Има много полезни данни, които се натрупват в резултат на предаването на добър материал от единия родител, но тъй като Родителят съдържа материал и от другия родител, който е противоречив и предизвиква безпокойство, Родителят като цяло е отслабен или непълен. На онези данни на Родителя, които са противоречиви, не се позволява да влияят силно върху живота на човека.

Друг начин да се опише това явление е да се сравни то с едно алгебрично уравнение: плюс умножен по минус дава минус. Независимо колко голям е бил плюсът или колко малък минусът. Резултатът винаги е минус — отслабен, дезинтегриран Родител. Ефектът в по-късните години от живота може да бъде раздвоение, противоречивост и отчаяние — за човека, който не е свободен, за да изследва Родителя.

Много данни от Родителя се появяват във всекидневния живот в категорията „как да...": как да забия пирон, как да оправя легло, как да ям супа, как да си издухам носа, как да благодаря на домакинята, как да се ръкувам, как да се преструвам, че няма никой вкъщи, как да сгъвам пешкирите за баня или как да подреждам коледната елха. „Как да..." съдържа огромен обем от данни, получени чрез наблюдение на родителите. Това са до голяма степен полезни данни, което позволява на малкия човек да се научи да се оправя. По-късно (когато неговият Възрастен се усъвършенствува и може свободно да изучава данните в Родителя) тези първоначални начини да се оправят нещата могат да бъдат осъвременени и заменени от по-добри, които са по-подходящи за променената действителност. Човек, чието първоначално инструктиране е било съпроводено с непреклонна сила, може би ще бъде по-затруднен да прави разбор на старите начини и може да продължи да се придържа към тях дори те отдавна да са станали безполезни, тъй като се е развил натрапчив импулс да се направи това „само по този начин и по никакъв друг".

Майката на един юноша разказа за следната родителска заповед, която дълго е властвувала над домашната й работа. Майка й казвала: „Никога не слагай шапка на масата или палто на леглото." Така че през целия си живот тя никога не слагала шапка на масата или палто на леглото. Само ако случайно забравяла или пък някое от малките нарушело това старо правило, тя прекомерно силно реагирала, което не можело да се обясни само с нарушаването на правилата на чистотата. Най-накрая, след като живяла няколко десетилетия с този необясним закон, майката попитала бабата (тогава вече над осемдесетте): „Майко, защо никога не слагаш шапка на масата и палто на леглото?"

Бабата отговорила, че когато тя била малко момиче, имало някакви съседски деца, които били „пълни с паразити" и майка й я предупредила, че е много важно те да не слагат никога шапките на съседските деца на масата и палтата им на леглата. Напълно разумно. Неотложната нужда от това предупреждение тогава е била понятна. На езика на установеното от Пенфийлд е също така понятно защо записът излиза наяве с първоначалната настойчивост. Много от правилата, по които живеем, са нещо такова.

Някои влияния са по-неуловими. Една съвременна домакиня с всички модерни удобства в къщата си решила, че просто няма нужда да купува приспособление за смилане на боклука. Съпругът й я карал да вземе едно, като изтъквал същите аргументи, в полза на това, че то ще опрости работата й в кухнята. Тя се съгласила с това, но непрекъснато намирала извинение, за да отложи да отиде в магазина и да избере едно приспособление. Най-накрая съпругът й я обвинил, че тя преднамерено не купува приспособлението. И настоял тя да каже защо. Като се замислила малко, тя осъзнала едно по-ранно впечатление по отношение на боклука. Детските й години са съвпаднали с годините на депресията през 30-те години. В дома й боклукът бил грижливо прибиран и даван за храна на прасето, което се колело на Коледа и осигурявало значителен източник на храна. Чиниите се миели без сапун, за да може водата, съдържаща макар и нищожно количество хранителни вещества, да се сложи в помията. Като малко момиче тя разбрала, че боклукът е необходим, и като голяма жена вече й било трудно да се втурне да купува новото обезопасено приспособление, за да го унищожава. (Тя купила устройството за смилане на боклука и оттогава заживяла спокойно.)

Като разберем, че хиляди такива прости правила за живеене са записани в мозъка на всеки човек, ние започваме да осъзнаваме какъв огромен склад с подробни данни включва Родителят. Много от тези наредби са подсилени от допълнителни императиви като „никога" и „винаги" и „никога не забравяй" и вероятно завладяват някои основни невронови пътища, които осигуряват готови данни за транзакциите, извършващи се в момента. Такива правила стават причина за натрапчивите импулси, чудатости и ексцентричности, които се появяват по-късно в поведението. Доколко данните в Родителя са товар или благодат, зависи от това, дали са подходящи за момента, дали те са били осъвременени от Възрастния, чиято функция ще разгледаме в тази глава.

Има и други източници на данни от Родителя освен физическите родители. Тригодишното дете, което седи пред телевизора много часове през деня, записва това, което вижда. Програмите, които то гледа, са една „внушена" концепция за живота. Ако то. гледа програми с насилие, предполагам, че ще запише това в Родителя си. Ето как става в действителност. Това е животът! Това заключение е сигурно, ако родителите му не се противопоставят, като изключват канала. Ако те харесват програми с насилие, детето получава двойно нареждане — от телевизора и от родителите — и то приема, че му е разрешено да проявява насилие, ако набере в себе си достатъчно обиди. Малкият човек намира свои собствени причини, за да стреля някъде така, както прави това шерифът; три поредни вечери филми за конекрадци, ограбване на дилижанс и скитник, който мами мис Кити, могат лесно да се превърнат в реалност в живота на малкия човек. Много от това, което преживява от страна на възрастните или от други авторитетни фигури, също се записва в Родителя. Всяко въздействие отвън, при което малкият човек се чувствува зависим до степен, че не е свободен да поставя под съмнение или да изследва, е източник на данни, които се съхраняват в Родителя. (Съществува и друг тип преживяване под външни влияния при много малкото дете, което не се записва в Родителя и което ние ще разгледаме, когато описваме Възрастния.)

ДЕТЕТО

Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2
books ocult2 -> Авел (Библейски брат на Каин)
books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител
books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън
books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен
books ocult2 -> Книга Благодарности
books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена"
books ocult2 -> Сто дзенски коана
books ocult2 -> Дзен (Джобен пътеводител)

Изтегляне 3.38 Mb.

Сподели с приятели: