Психология на човешкото всекидневие

Смятам, че всички игри водят началото си от обикновената детска игра, която лесно може да се види във всяка група от тригодишни деца: „Моето е по-хубаво от твоето." Тази игра се играе, за да донесе моментно облекчение от ужасния товар, който предизвиква чувството НЕ СЪМ ДОБЪР. От голямо значение е да се има предвид какво означава за тригодишното позицията АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР. АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР означава: Аз съм висок само два фута, аз съм безпомощен, аз съм беззащитен, аз съм мръсен, нищо от това, което правя, не е както трябва, аз съм тромав и аз нямам думи, с които да се опитам да те накарам да разбереш какво значи да изпитваш такова нещо. ТИ СИ ДОБЪР означава: Ти си висок шест фута, ти си силен, ти си винаги прав, ти намираш всички отговори, ти си умен, ти контролираш живота ми и смъртта ми и ти можеш да ме удариш и да ме нараниш и въпреки всичко—това е НЕЩО ДОБРО.

Всяко облекчение от такова несправедливо състояние е добре дошло за детето. По-голяма чашка сладолед, блъскане да стигнеш пръв, да се смееш на грешките на сестра си, да биеш малкия си брат, да ритнеш котката, да имаш повече играчки — всичко това доставя моментно облекчение, въпреки че долу на пътя те чака друго нещастие, като плесване, ритник от малкия брат,- одраскване от котката или пък откриваш, че някой има повече играчки.

По-големите се отдават на сложни вариации на играта „Моето е по-хубаво". Някои хора постигат временно облекчение, като трупат придобивки, като живеят в по-голяма, по-хубава къща от Джонсови или дори като се наслаждават от скромността си: Аз съм по-скромен от теб. Тези маневри, които се базират на това, което Адлер нарече „ръководни фикции", могат да донесат желаното облекчиние дори ако долу по пътя може да има неприятност под формата на строг кредитор по ипотеката или унищожителни сметки за плащане, които обричат човека на живот, изпълнен с робски труд. В глава 7 игрите са обяснени подробно като „решение", което предизвиква нещастие и което включва първоначалното нещастие, като потвърждава чувството НЕ СЪМ ДОБЪР.

Целта на тази книга е да покаже, че единственият начин хората да са добре или да станат ДОБРИ е да се извадят наяве затрудненията на детството, които лежат в основата на първите три позиции и да се докаже как поведението в момента запазва завинаги позициите.

И най-накрая важно е да се разбере, че АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР е позиция, а не чувство. Записите НЕ СЪМ ДОБЪР в Детето не се изтриват от някакво решение, взето в настоящия момент. Непосредствената задача е как да се пуснат такива записи, които да възпроизвеждат положително /ДОБРА/ развръзка за транзакциите, да гарантират успехи под формата на цялостни действия, които имат смисъл, които са програмирани от Възрастния, а не от Родителя или Детето. Успехи, основаващи се на етика, която пък може да бъде рационално подкрепена. Човек, който е живял много години посредством решенията на еманципирания Възрастен притежава голяма колекция от такъв минал опит и може да каже с увереност „Аз зная тези работи". Причината, поради която позицията АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР влиза в действие, е, че не се очаква внезапна радост или успокоение.

Един ден млада разведена жена в една от моите групи се оплака ядосано. „Вие с вашето проклето ДОБЪР! Снощи отидох на едно парти и реших да бъда колкото се може по-приятна и че всички други са ДОБРИ. Така че отидох при една жена, която познавам, и казах: „Защо не минете да пием кафе някой път?", а тя ме поряза като че ли съм два фута висока с : „Ами да, бих искала да го направя, но знаете ли, не всички имат време да седят тук и там да плямпат, както вие правите това." Това е за наивните хлапенца... няма да може да действува!"

Личните или социалните бури няма да отминат веднага, когато приемем нова позиция. Детето иска бързи резултати - като нескафето и като бързото облекчение от киселини при храносмилането. Възрастният може да разбере, че са необходими търпение и вяра. Ние не можем да гарантираме внезапни чувства или че човек става ДОБЪР чрез приемането на позицията АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР Ние трябва да сме чувствителни към наличието на старите записи; но можем да предпочетем да ги изключваме, когато се възпроизвеждат по начин, който подкопава вярата ни в новия начин на живот и който /с времето/ ще доведе до нови резултати и ново щастие в живота ни. Възрастният също може да разпознае реакциите на Детето в другите и може да реши да не отговаря по същия начин. Въпросът за промяната, която идва след това, и как тази промяна може да стане възможна ще бъде пояснен в следващата глава.

Ние можем да се променим

Всички се гордеят с усъвършенствуването на обществото, но никой сам не се усъвършенствува.

Ралф Уолдо Емерсон

Да твърдим, че имаме проблеми, не е от особена полза. По близо до същността на въпроса е фактът, че повечето ни енергия ден след ден се използува за вземане на решения. Пациентите често казват: Не мога да реша, кажете ми какво да правя. Страхувам се, че ще взема погрешно решение. Или пък при невъзможността да се вземе решение: Винаги съм на границата на раз-капването, мразя се, изглежда, никога не мога да доведа нещо до край, животът ми е низ от неуспехи.

Макар да може да се каже, че тези твърдения изразяват наличието на проблеми, те всички произлизат от трудността, която съществува при вземането на решения. Неспокойният характер на нерешителността понякога се изразява в следния довод: Направи нещо, каквото и да е, само направи нещо. При лекуването на пи-циенти ние наблюдаваме две основни трудности при вземането на решения: /1/ „Аз винаги вземам погрешно решение", което е характерно за човек, чиито решения и дейността вследствие на тях обикновено имат лош край за него, и /2/ „Аз непрекъснато започвам да се въртя в кръг, около едно и също нещо", което е характерно за човек, чийто компютър е задръстен с недовършена работа или висящи решения.

Първата стъпка при решаването на която и да е от тези трудности е да се признае, че при всяко решение съществуват три групи данни, които трябва да бъдат обработени. Първата група данни е в Родителя, втората - в Детето, а третата във Възрастния. Данните в Родителя и Детето се отнасят до определен период от време. Данните във Възрастния представят външната реалност, така както тя съществува понастоящем заедно с огромно количество данни, натрупани в миналото и независими от Родителя и Детето. Данните от всичките три източника се изсипват в компютъра в отговор на стимул при транзакция. Кой ще отговори — Родителя, Възрастния или Детето? Може би най-добрият начин да се обясни този процес е той да се илюстрира с примери. Ето например един бизнесмен на средна възраст, който се ползува с репутацията на добър баща, добър съпруг и почтен гражданин, трябва да реши дали да сложи името си под петиция, която ще се появи в местния вестник. Тази петиция подкрепя справедлив законопроект за жилищното настаняване, който позволява на хора от всички раси да живеят там, където доходът им позволява. Предложението се получава по телефона и веднага след като окачва слушалката, той започва да усеща силно неразположение, смущения в стомаха и чувството, че един чудесен ден е бил развален.

Той трябва да вземе решение, а именно очевидно в него има противоречие. Откъде идват противоречивите данни?

Един от източниците е неговият Родител. Сред запасите, които се пускат, има „Не посрамвай семейството!", „Не се навирай!", „Защо пък точно ти?" и „Мисли преди всичко за семейството и децата си!" Това са от-енъци на дори още по-безпрекословен по силата си запис, който му е бил втълпен в най-ранните години у тях вкъщи в някой южен град. „Трябва да ги държим там, където им е мястото." Всъщност има цяла категория данни в Родителя под рубриката „чернокож", която не е достъпна, за да се изследва. Вратата към този блок от данни е била заключена още в ранно детство чрез твърди наставления: „Не задавай въпроси." „Той е черен, затова." „И да не съм те чул отново да говориш за това!" (Дори „безобидните" малки стихчета като „Ени, миини мини, мо. Хвани негъра за палеца на крака" оркестрират темата.)

Тези ранни записи, подсилвани през годините чрез непрекъснатите родителски наставления и чрез други доказателства, че присъствието на негри може да стане причина за неприятности (например в Литъл Рок, Зелма, Уотс и Детройт), са мощна сила, която подхранва решението на този човек.

Силата на тези постъпващи данни лежи в способността им да възпроизвеждат страх в Детето. „Високият шест фута" Родител отново работи върху „високото два фута" Дете, за да го накара да се подчини. Така че втората група данни идва от Детето. Тези данни се изразяват преди всичко като чувства: страх какво ще кажат „те", какво ще се случи, ако дъщеря ми „се ожени за такъв", какво ще се случи с имота ми? Тук съществуват напълно реалистични трудности, но интензивността на чувствата не е толкова свързана с тях, колкото е първоначалната трудност на тригодишното дете, което е зависимо от родителите си за своята сигурност. Конфликтът може да е толкова болезнен, че човекът да се насочи към барчето с напитките или към друга отклоняваща го дейност, за да „свали Родителя от гърба си".

Това би била една краткотрайна борба, ако не съществуваше и друга група данни, която също се подава в компютъра. Това са данните, които идват от действителността и са от спецификата на Възрастния. „Простият" или „немислещ" човек не се безпокои много от действителността. Той просто се подчинява на Родителя. Неговият девиз е Мир (за Детето) на Всяка Цена. Старите начини са най-добри. Такава е човешката природа. Историята се повтаря. Нека Джордж го направи. Само човекът с активнодействуващ Възрастен трябва да вземе предвид сериозността на заплахата от криза поради расови проблеми дори за собственото си блого-получие. Само неговият Възрастен може да потърси допълнителни данни. Само неговият Възрастен може да прецени как злото на робството или третирането на хората като предмети е довело до унижение, безнадежност за толкова много Негри, че получи своя израз в Литъл Рок или Зелма, или Уотс, или Детройт. Само Възрастният подобно на Линкълн може да каже: „Догмите на спокойното минало са недостатъчни за сегашната борба." Само Възрастният може да разгледа всички данни и да продължи да търси нови.

Именно в този процес на индентифициране и разграничаване на трите групи данни ние започваме да въвеждаме ред сред хаоса от чувства и нерешителност. Веднъж разделени, трите блока от данни могат да бъдат изследвани от Възрастния, за да се види кое е валидно. Въпросите, които обезпокоеният бизнесмен трябва да зададе при изследване на данните в своя Родител, са: Защо родителите му са вярвали в тези неща? Какво е представлявал техният Родител? Защо тяхното Дете е било заплашено? Каква е била тяхната способност или неспособност да изследват своите собствени Р — В — Д? Вярно ли е това, в което са вярвали? Белите превъзхождат черните? Защо? Защо не? Грешно ли е никога да не се навираш между шамарите? Непременно ли анти-дискриминационната позиция би донесла позор върху семейството? Може ли да донесе добро име? Дали наистина той поставя семейството си и децата си на първо място, ако не допринася за реалистичното разрешаване на расовите проблеми в неговата общност? Би могло да бъде полезно, дори да се попита какво смятат родителите му сега за разлика от това, което са смятали тогава, когато е бил направен записа в неговия Родител.

Възрастният също така трябва да изследва данните, постъпващи от Детето. Защо той се чувствува толкова наплашен? Защо стомахът му се бунтува? Съществува ли реално заплаха? Този страх уместен ли е днес? Или е бил уместен само когато той е бил тригодишен? Той може да има реални страхове за смутове и насилие. Той може да бъде убит, но той трябва да прави разлика между страха, предизвикан от сегашните събития, и страха, който е изпитвал на тригодишна възраст. Страхът на три години е много по-силен. На тригодишна възраст той не може да промени действителността. Но на четиридесет и три може. Той може да предприеме стъпки да промени действителността и в края на краищата да промени условията, които предизвикват реална опасност. Разбирането на страха на „тригодишното" е съществен момент при освобождаването на Възрастния за обработването на нови данни. Това е страхът — архаичният страх от всемогъщия Родител, — който кара хората „Да си съставят предварително мнение" или който ги прави предубедени. Предубеденият човек прилича на малкото момче от Втора глава, което приема: „полицаите са лоши" като истина от последна инстанция. Той се страхува да постъпи по друг начин. Това предизвиква контаминация на Възрастния и тази контаминация допуска предубедените или неизследвани данни от Родителя да се облекат в конкретна форма и да се приемат за верни.

Ако перифразираме Сократ, който е казал, че „неизследвания живот не заслужава да се живее", ние можем да кажем, че не си заслужава да базираш живота си на неизследвания Родител: Той може да не е верен.

ЕМАНЦИПИРАНИЯТ ВЪЗРАСТЕН Целта на Транзакционния анализ е да позволи на човек да има свобода на избор, свобода да се променя, ако поиска, да променя реакциите си към повтарящи се и нови стимули. Голяма част от тази свобода се загубва в ранното детство, бележейки според Куби началото на „невротичния процес". Именно този процес непрекъснато участвува при решаването на архаични проблеми, като при това не може ефективно да се справя с днешната реалност.

Корените на невротичния процес могат да лежат в ... самото състояние на бебешка възраст и/или ранното детство — формирането на стереотипни начини на поведение или „отпечатъци". Те могат да включват емоционални прояви — например плач, крещене, нощни страхове, инстинктивно действие или липса на действие - например ядене, дъвчене, повръщане, бълване, отказване от храна, принудителен избор на храна, начини на изхвърляне или задържане на храната, дихателни навици като поемане на дъх и т.н., или начини, по които се осъществяват обикновените дейности - например тикове, поклаща-не на главата, полюляване, бозаене и т.н.

Възстановяването на свободата, за промяна е целта на лечението. Тази свобода произтича от познаването на истината за това, какво има в Родителя, какво има в Детето и как тези данни подхранват сегашните транзакции. Свободата също така има нужда бт истината или от доказателства за света, в който човек Живее. Тази свобода предполага всеки, с когото общуваш, да има Родител, Възрастен и Дете. Тя изисква постоянно изследване не само в „достъпните" области, но също така и в непознатите, което може най-добре да се разбере като друга функция на Възрастния — тази, чрез която се извършва определянето на вероятностите. Една от реалностите в човешките предсказания е, че ние често трябва да вземаме решения, преди да разполагаме с всички факти. Това важи за всяко начинание. Важи за брака. Важи за гласуването. Важи за подписването на петиция. Важи за установяването на предимства. Важи за онези ценности, които приемаме по независим път — т. е. чрез Възрастния.

Това е в сферата на изследване от страна на философията и религията, в която ние ще надникнем по-нататък в глава 12: „Р — В — Д и моралните стойности". Възрастният в нашия бизнесмен, който се е сблъскал с петицията по жилищното настаняване, може да признае, че резултатът, който следва от подписването на петицията, е несигурен. Ако подпише — може да бъде осмян. Ако позицията му АЗ СЪМ ДОБЪР — ВИЕ СТЕ ДОБРИ включва всички хора, независимо от расата или религията, той може да бъде атакуван от хора с предразсъдъци, които заемат такова обществено положение, че могат да навредят на доходите му, на членството му в клуба за голф или на взаимоотношенията с жена му. Но той може също така да прецени възможността, че приносът му за решаването на расови вълнения в неговото селище би довел до значително намаляване на проблема. С времето това може да донесе милувка за Детето в него под формата на репутация на човек, който притежава почтеност и смелост.

Когато доминират Родителят или Детето, резултатът може да се предскаже. Това е една от съществените характеристики на игрите. В игрите е налице известна сигурност. Те винаги могат да завършат болезнено, но това е болка, с която играчът е свикнал да се справя. Когато отговорен за транзакцията е Възрастният, изходът невинаги е предсказуем. Съществува възможност за неуспех, но има също така и възможност за успех. Което е най-съществено обаче, съществува възможност за промяна.

КАКВО КАРА ХОРАТА ДА ИСКАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ?

Три неща карат хората да искат да се променят. Едното е, че те достатъчно страдат. Те си блъскат главата срещу една и съща стена толкова дълго време, че са решили, че им стига. Инвестирали са в един и същи автомат, без да печелят, толкова дълго, че най-накрая искат да спрат да играят или да го сменят. Мигрените им предизвикват болка. Язвите кървят. Те са алкохолици. Те искат да се променят.

Друго нещо, което кара хората да искат да се променят, е постепенно обхващащо ги отчаяние, наричано скука или досада. Това е, което човек през целия си живот казва „В такъв случай какво?", докато най-накрая зададе големия въпрос: „В такъв случай какво?" Той е готов да се промени.

Третото нещо, което кара хората да искат да се променят, е внезапното откритие, че те могат да направят това. Това е доказан ефект при Транзакционния анализ. Много хора, които не са проявили особено желание да се променят, са били подложени на Транзакционен анализ или чрез лекции, или като са чули за него от някой друг. Това е предизвикало надежда за нови възможности, което пък е довело до търсенето на такива и до все по-голямо желание за промяна. Съществува също и такъв тип пациент, при когото са налице симптоми, че е изваден от строя, но въпреки това той все още не иска всъщност да се промени. Неговият начин на лечение се свежда до: „Обещавам да ви позволя да ми помогнете, ако не трябва да ставам по-добър." Това отрицателно отношение се променя обаче, когато пациентът започне да разбира, че наистина има и друг начин да се живее. Действителното познаване на Р — В — Д позволява на Възрастния да изследва нови и интересни непознати области — желание, което винаги е съществувало, но е било дълбоко погребано под товара на чувството — НЕ СЪМ ДОБЪР.

ПРИТЕЖАВА ЛИ ЧОВЕК СВОБОДНА ВОЛЯ?

Може ли човек наистина да се промени, ако поиска и ако може, дали дори и промяната му не е резултат на влияние на миналото? Има ли човек воля? Един от най-трудните проблеми на фройдистката позиция е проблемът на детерминизма, отнесен спрямо свободата. Фройд и повечето бихевиористи заемаха становището, че причинно-следственото явление, което се наблюдава в цялата Вселена, важи също така за човешките същества, в смисъл че каквото и да се случва днес, може теоретично да бъде разбрано чрез това, което се е случило в миналото. Ако един човек убие друг, ние сме свикнали с фройдистката ориентация да търсим причината в миналото. Допускането се състои в това, че трябва да има причина или причини и че причината или причините се намират някъде в миналото. Чистият детерминист смята, че поведението на човека не е свободно и е само продукт на миналото му. Неизбежното заключение оттук е, че човек не е отговорен за това, което прави, че всъщност той няма свободна воля. Философският конфликт е най-очевиден в съда. Юридическото положение е, че човек е отговорен. Детерминистката позиция, която лежи в основата на голяма част от психиатричните данни, е, че човек не е отговорен за това, което му се е случило в миналото.

Ние не можем да отричаме реалността на причината и ефекта. Ако ударим една топка за билярд и тя удари няколко, които поради инерцията удрят други топки, ние трябва да приемем демонстрацията на верижната последователност от Причината и следствието. Монис-тичният принцип поддържа, че едни и същи закони действуват в цялата природа. И все пак историята показва, че докато билярдните топки не са станали нищо повече от това, което са били, когато са участвували в драмата от причини и следствия, човешките същества са станали нещо повече, отколкото са били. Очевидността на еволюцията и на личния опит ни убеждава, че човек е станал нещо повече от предшествениците си.

Уил Дюрант коментира как френският философ от деветнадесети век Анри Бергсон непреклонно и до абсурдност наблягал на темата за детерминизма:

В края на краищата бил ли е изобщо детерминизмът по-обоснован в сравнение със свободната воля? Ако сегашният момент не съдържа никакъв жизнен и съзидателен избор и е просто механичен резултат от същността и развитието на предишния момент, тогава такъв е и моментът преди него, повлиян от механичния ефект на предшествуващия го и отново на този преди предшествуващия... и т. н., докато достигнем до прастарата мъглявина като цялостна причина за всяко по-късно събитие, за всеки ред от пиесите на Шекспир и за всяко страдание на неговата душа. Така че мрачната реторика на Хамлет и Отело, на Макбет и Лир във всеки пункт и всяка фраза е била написана някъде в далечни времена, като се съди от начина на построяването на произведението и от състава на тази легендарна плеяда. Каква цена за лековерието... Тук е имало достатъчно основание за бунт и ако Бергсон толкова бързо си спечели слава, това стана, защото имаше смелостта да се съмнява в това, в което всички съмняващи се почтително вярваха³⁵.

Отговорът лежи не в опровергаването на причинно-следствената природа на Вселената или на човешкото поведение, но в търсенето на причината и другаде освен в миналото. Човек прави това, което прави, по няколко причини, но не всички от тях се намират в миналото. В едно телевизионно интервю ме попитаха за мнението ми по това, защо Чарлс Уитман се е качил на кулата в Тексаския университет и застрелял маса хора долу на земята. След изброяването на няколко възможни причини ме попитаха: „А защо някои хора са способни да направят такова нещо, а други не са?" Това е правилен въпрос. Ако нашата позиция се свежда до това, че ние просто не знаем достатъчно за миналото на един човек, тогава пак бихме се придържали към становището, че някъде „там назад" лежи самият отговор.

Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2
books ocult2 -> Авел (Библейски брат на Каин)
books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител
books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън
books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен
books ocult2 -> Книга Благодарности
books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена"
books ocult2 -> Сто дзенски коана
books ocult2 -> Дзен (Джобен пътеводител)

Изтегляне 3.38 Mb.

Сподели с приятели: