Психология на човешкото всекидневие

Малко момче (Д): Баща ми има един милион долара. Малко момиче (Д): Това не е нищо. Баща ми има безброй долари.

Отговорите на Родителя, както е при Бабит, все още произтичат от чувството на Детето — НЕ СЪМ ДОБЪР. Той усеща, че неговите деца не го ценят достатъчно, че не разбират колко силно се е борил: той все още чувствува НЕ СЪМ ДОБЪР, когато е с хора, които имат нещо повече от него. Ако беше оставил Детето му да се активизира, можеше и да се разплаче. Така че той възприема по-сигурния път и извърта транзакцията към Родителя, в който се намира чувството за собствена справедливост, правота и „всички отговори".

Човек, у чието Дете чувството НЕ СЪМ ДОБЪР е винаги налице, не може да разбере транзакции, които ще го сблъскат с действителността, защото той непрекъснато е зает с недовършена работа, тъй като трябва да се справя с миналата действителност. Той не може да приеме комплимент с благодарност, защото не смята, че го заслужава, а смята, че му се готви някаква клопка. Той е зает непрекъснато да поддържа позицията, която е била установена при обстоятелствата в детството. Човек, който винаги оставя Детето да реагира, казва в действителност: „Виж ме, аз НЕ СЪМ ДОБЪР." Човек, който винаги оставя Родителя му да реагира, казва в действителност: „Виж се, ти НЕ СИ ДОБЪР (и това ме кара да се чувствувам по-добре)." И двете маневри са израз на позицията НЕ СЪМ ДОБЪР и всяка от тях допринася за удължаване на отчаянието.

Позицията НЕ СЪМ ДОБЪР не се изразява единствено в отговора. Тя може да се открие и в стимула. Съпруг казва на жена си: „Къде си скрила отварачката за консерви?" Главният стимул идва от Възрастния и се състои в това, че той търси обективна информация. Но налице е вторична информация в думата скрила. (Твоето домакинство е мистерия за мен. Ще се разкапем, ако и аз бях толкова разхвърлян като теб. Ако можех веднъж, поне веднъж да намеря нещо на мястото му!) Това е Родителят. Това е тънко прикрита критика. Тя стимулира двойна транзакция.

Протичането на тази транзакция зависи от това, на кой стимул съпругата ще пожелае да отговори. Ако тя иска да запази нещата доброжелателни и се чувствува достатъчно ДОБРА, за да не бъде застрашена, тя може да отговори: „Аз я скрих до супените лъжици, мили." Транзакцията е комплементарна в този смисъл, че дава на съпруга необходимата информация и също така подчертава доброжелателно неговото стоене „настрана" от домакинската работа. Ако нейният Възрастен изчисли, че е важно за брака й да направи нещо по отношение на леката забележка на съпруга си, тя може да улови намека и да стане по-организирана. Ако Възрастният владее транзакцията, тя може да направи това.

Ако обаче нейното Дете, което е в позицията НЕ СЪМ ДОБЪР, е сплашено, първоначалният отговор ще бъде насочен към думичката скрила и тя може да отговори с фраза от рода на: „Какво ти става — сляп ли си или що?" И тук свършва търсенето на отварачката за консерви, докато се спори за достойнствата и недостатъците на единия и на другия по отношение на подредеността, неспособността да се намират нещата, глупостта и т. н. Бирата му все още не е отворена и с пълни сили върви играта „Врява".

Някои транзакции от подобен род могат да включват стимул и отговор на всички нива: Един мъж се връща вкъщи и написва на прашната масичка за кафе „Обичам те!" Тук Възрастният владее ситуацията, въпреки че неговите Дете и Родител също вземат участие Родителят казва: „Защо никога не почистваш това място?" Детето казва: „Моля те, не се сърди, ако те критикувам." Възрастният поема отговорността, но разсъждава така: „За семейството ми е важно да се обичаме така че няма да позволя на Родителя и Детето ми да се активизират. Ако й кажа, че я обичам, тя няма да се раздразни, но може би ще се досети, че е важно в края на краищата за човек в моето положение да има дом „който изглежда добре".

Това може да се превърне в комплементарна транзакция, ако съпругата е до голяма степен в позицията „ДОБРА СЪМ", за да приеме малко конструктивна критика. Изходът ще е щастлив, ако почисти до блясък къщата, посрещне съпруга си на вратата с висока чаша със студена напитка и му каже какъв сладък, чувствителен и с добро въображение съпруг е той. „Другите съпруги само пъшкат и се оплакват, а виж аз какво съкровище имам!" Такъв подход има шанс да успее. Обаче ако тя не може да се държи така, нейният Родител ще отговори дръзко: „Кога за последен път си чистил гаража?", или Детето й ще я накара да отиде в града да направи покупки, за да увеличи сметката, която той има да плаща. Тази транзакция показва, че дори когато Родителят и Детето вземат участие, изходът може да бъд приятен и да съдействува за добър брак, ако Възраст ният вземе нещата в ръцете си.

Възрастният има избор по отношение на това, как да се отговори на един стимул по комплементарен начин, който ще съхрани както взаимоотношенията, така и индивидите, участвуващи в тях. Това понякога изисква много бързо (интуитивно) изчисляване:

Сцената представлява коктейл. Транзакцията се започва от мъж, който (Дете) тупва една жена по задните части. Тя отговаря (Възрастен): „Майка ми винаги ми е казвала да си дам и другата страна." Защо този отговор се определя като на Възрастен?

Тя би могла да отговори с Родителя: „Стар мръснико!", и дори да му удари шамар.

Ако тя беше отговорила с Детето, би могла да извика, да се смути, ядоса, разтрепери или пък да започне да кокетничи.

Нейният отговор обаче е на Възрастен поради това, че в него се съдържа много информация.

1. Имах майка, която винаги ми казваше — (така че внимавай!).

2. Подай си и другата страна — (освен това познавам Библията, така че не съм такова момиче).

3. Чувството за хумор в играта на думи му казва: „Детето в мен се смее и ти си ДОБЪР, и аз мога да понеса шегата."

4. Транзакцията е завършена.

За човека, който винаги излиза „сух", това не става случайно. Той има Възрастен с бърза реакция. Макар и това да е при различни ситуации в обществото, както е в горния случай, много по-важно е да проявяваш това качество вкъщи. От коктейла можеш да си тръгнеш. Да си тръгнеш от къщи, е нещо друго.

Възниква въпросът: Как може Възрастният да работи по-добре и по-бързо? Когато някой почука на предната врата на живота, кой ще стигне там пръв — Родителят, Възрастният или Детето?

КАК ДА СЕ ОСТАНЕ ВЪВ ВЪЗРАСТНИЯ Възрастният съзрява по-късно, отколкото това става с Родителя и Детето и изглежда, че му е трудно да се развие в необходимата степен с времето. Родителят и Детето притежават възлови позиции, които, изглежда, се заемат автоматично в отговор на стимулите. Така че първият начин да се изгради стабилност на Възрастния е да станем чувствителни към сигналите от Родителя и Детето. Надигналите се чувства са признак, че Детето е сплашено. Да познаваш своето собствено Дете, да си чувствителен към НЕ СЪМ ДОБЪР в тебе самия, е първото изискване за обработване на данните от страна на Възрастния. Това, че си наясно и можеш да кажеш „Това е Моето Дете, което е в позицията НЕ СЪМ ДОБЪР", позволява да се въздържаш от трансформиране на чувствата в действия. Обработката на тези данни изисква само един момент. Да се брои до десет е полезен начин да се отложи автоматичният отговор, за да може Възрастният да установи контрол върху транзакцията. „Когато се съмняваш, откажи се" е добра практика за потискане на архаични или деструктивни реакции от страна на Детето. Аристотел е твърдял, че истинската проява на сила е самообладанието — овладяването на автоматичните, архаични отговори на Родителя и Детето, докато чакаш Възрастният да определи подходящите отговори.

Сигналите от Родителя могат да се следят по същия начин. Полезно е да се програмират в компютъра някои въпроси на Възрастния, които да се приложат към данните на Родител: Вярно ли е. това? Приложимо ли е? Подходящо ли е? Откъде ми дойде тази идея? Какво е доказателството?

Колкото повече човек знае за съдържанието на Родителя и Детето, толкова по-лесно той може да разграничи Родителя и Детето от Възрастния. Това се доближава до познатото средство „да разбереш себе си". Точно това е процесът, който е необходим за развиване на Възрастния. Колкото повече човек е чувствителен към своите собствени Родител и Дете, толкова по-разграничен, автономен и силен става Възрастният.

Когато човек е способен да каже: „Това е моят Родител" или „Това е моето Дете", той го казва чрез Възрастния, така че поради самия процес на поставяне на въпроса човек се измества към Възрастния. Човек може да изпитва веднага облекчение в една стресова ситуация просто като се попита: „Кой реагира?"

Тъй като човек става чувствителен към своето собствено Дете, той започва да става чувствителен и към Детето у другите. Никой не обича човека, от когото се страхува. Ние се страхуваме от Родителя у другите, Детето у тях можем да обичаме. Една полезна практика при трудна транзакция е да се види малкото момче или малкото момиче в другия човек и да се говори на това малко момче или момиче не по начин, който го унижава, но по любящ, покровителствен начин. Когато се съмнявате — „погалете" другия. Когато човек отговаря на Детето у другия, той не се страхува от неговия Родител.

Пример за „обръщане към малкото момче" има в книгата на Адел Роджърс Сен Джоунс „Не казвай на никой друг", където Хенк Гейвин казва:

„Аз изпитах нещо като че ли погледът ми я видя от начало до край такава, каквато е тя сега. Няколко пъти ми се е случвало при големи сделки с мъже, шефове на компании — виждах го от начало до край — и понякога това беше някакъв странен, тъжен, отчаян човек — като детето, което той е бил, когато е ходил да лови риба с червеи. Това може да звучи отвлечено, но се е случвало няколко пъти. На този човек му „подадох топката" и той я пое"⁴⁵.

Този човек беше Детето.

Друг начин да се засили Възрастният е да се отдели известно време, за да се вземат някои големи решения по отношение на основните ценности, което ще направи излишни много от малките решения. Тези големи решения могат винаги да бъдат преразгледани, но не е необходимо да се губи време за решаването им по всеки повод, за който са приложими основните ценности. Тези големи решения образуват етическата база за отгово на внезапните въпроси, които могат да възникнат.

Изисква се съзнателно усилие да се вземат такива решения. Не можеш да усвояваш принципите на навигацията по време на буря. По същия начин не можеш да построиш система от ценности за части от секундата между твърдението на сина ви „Джони ме удари с юмрук по носа" и вашия отговор. Не можете да осъществявате конструктивна транзакция с помощта на Възрастния, ако не е помислено предварително за основните ценности и приоритети.

Ако притежаваш яхта, ти ставаш добър навигатор, защото си се запознал с последиците от това да си лош. Не може да чакаш, докато бурята връхлети върху теб, за да разбереш как да си служиш с радиото. Ако имаш брак, ставаш опитен партньор, защото знаеш какво значи да си лош. Ти си изработваш ценностна система, върху която се основава бракът ти и която ти служи, когато нещата вървят трудно. Тогава Възрастният е подготвен да вземе в ръцете си транзакцията с въпрос ка'то „Кое е същественото в случая?".

Възрастният, който функционира като фактор, определящ възможностите, може да изработи система от ценности, която насочва не само взаимоотношенията в брака, но всички взаимоотношения. За разлика от Детето той може да предвиди последиците и да отложи удовлетворението. Може да установи нови ценности, основаващи се на по-внимателно разглеждане» на историческите, философските и религиозните основания за ценности. За разлика от Родителя той е заинтересован повече от опазването на индивида, отколкото от опазването на институцията. Възрастният може съзнателно да стигне до позицията, че е важно да обичаш. Възрастният може да види нещо повече от родителска заповед в идеята, че „е по-благословено да дадеш, отколкото да получиш".

Начинът на даване, характерен за Възрастния, е изложен от Ерих Фром:

Най-широко разпространеното неразбиране е това, което приема, че даването е „предаване" на нещо, от което се лишаваш, жертвуваш. Хората, чиято главна ориентация е нетворческа, чувствуват даването като обедняване... само защото е болезнено да даваш, човек трябва (Родител) да дава, добродетелта да даваш според тях се намира в самия акт на приемане на лишението...

За творческия характер (Възрастния) даването има съвършено различен смисъл. Даването е най-висш израз на сила. В самия акт на даването аз изпитвам моята сила, моето богатство, моето могъщество. Това преживяване на повишена виталност и сила ме изпълва с радост. Аз се чувствувам щедър, жертвоготовен, пълен с живот и вероятно поради всичко това — радостен. Даването доставя радост повече, отколкото получаването не защото е лишаване от нещо, но защото в самия акт на даване е заложено проявяването на моята жизнена сила (ДОБЪР).

Такава пожертвователност може да бъде избран начин на живот. Този избор може да лежи в основата на всички решения, когато Възрастният попита: „Какво е съществено в случая? Обичам ли?" След като веднъж такива решения за ценностите са взети, човек може конструктивно да отреже „Къде скри отварачката за консерви?" и да продължи всекидневно да подсилва позицията си АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР.

Накратко, силен Възрастен се изгражда по следния начин:

1. Научете се да разпознавате вашето Дете, неговата уязвимост, неговите страхове, неговите основни методи за изразяване на тези чувства.

2. Научете се да разпознавате вашия Родител, неговите предубеждения, предписания, определени позиции и основните начини за изразяване на тези предубеждения, предписания и позиции.

3. Бъдете чувствителен към Детето у другите, говорете на това Дете, милвайте Детето, защищавайте Детето и разберете нуждата му от творческа изява, както и на позицията НЕ СЪМ ДОБЪР, която то носи със себе си.

4. Бройте до десет, ако е необходимо, за Да дадете на Възрастния време да обработи данните, постъпващи в компютъра, да разграничи Родителя и Детето от действителността.

5. Когато се съмнявате, оставете нещата така, както са. Не можете да бъдете упрекнати за нещо, което не сте казали.

6. Изработете си система от ценности. Не можете да вземате решения без етически рамки. Начините за изработване на ценностна система от страна на Възрастния се разглеждат подробно в гл. 12 „Р—В—Д и моралните ценности".

По какво се различаваме

Средствата на ума стават бреме, когато средата, която ги е направила необходими, вече не съществува.

Анри Бергсон⁴⁶

Всички хора си приличат структурно по това, че имат Родител, Възрастен и Дете.

Различията са в две отношения: по съдържанието на Родителя, Възрастния и Детето, което е уникално за всеки един човек, тъй като това са записи на уникални за всекиго преживявания, и по разпределението на работата или функционирането на Родителя, Възрастния и Детето.

Настоящата глава е посветена на изследването на тези функционални разлики. Съществуват два вида функционални проблеми: контаминаиия и изключване1.

КОНТАМИНАЦИЯ

В края на първия час, след като бях обяснил Р—В— Д на едно 16-годишно момиче, което се беше затворило в себе си и беше изостанало в културно отношение, отпаднало от училище и насочено от Отдела за социални грижи, аз попитах: „Можеш ли да ми кажеш какво означава за теб Р—В—Д сега?"

След дълго мълчание тя каза: „Означава това, че ние всички сме направени от три части и по-добре е да ги държим разделени или ще имаме неприятности."

Неприятността, когато те не са разделени, се нарича контаминаиия на Възрастния.

В идеалния случай кръговете на Р _ В _ Д са разделени. При много хора обаче кръговете се припокриват. Припокриването (а) на фигурата е контами-нация на Възрастния с остарели, непроверени данни от Родителя, които са представени като верни. Това се нарича предразсъдък. Така например убеждения от рода на „белите са по-добри от чернокожите", „служенето с дясната ръка е по-добро, отколкото с лявата" и „полицаите са лоши" се въвеждат в транзакциите въз основа на предубеждение, преди към тях да бъдат приложени данните от действителността (Възрастният). Предразсъдъкът се създава в ранно детство, когато вратата за изучаването на някои теми е затворена от загрижените за сигурността родители. Малкият човек не се осмелява да я отвори от страх родителите да не го смъмрят.

Ние всички знаем колко е трудно да се спори с предубеден човек. С някои хора можеш да представиш логичен и убедителен довод по отношение на расовите проблеми, служенето с лявата ръка или по който и да е друг въпрос, за който човекът има предубеждения; и все пак Родителят в тези хора постоянно доминира сферата на Възрастния и винаги ще се намерят доводи с всякакви видове неуместни аргументи, за да подкрепят позицията си. Колкото и нелогична може да изглежда позицията им, стабилността й се дължи на нейната безопасност. Както беше показано в гл. 2, по-сигурно е за малкото дете да вярва на една лъжа, отколкото да вярва на собствените си очи и уши. Затова човек не може да елиминира предразсъдъка чрез проповед на Възрастния по темата „предразсъдък". Единствените начини да се елиминира предразсъдъкът се състоят в това да разкрие фактът, че вече не е опасно да не се съгласяваш с родителите си и да осъвремениш Родителя с данни от сегашната действителност. Така че лечение може да се очаква едва ако се разделят Родителят и Възрастният и се възстанови границата между тях.

Припокриването (б) е контаминация на Възрастния с Детето под формата на чувства или архаичен опит, които се представят в момента по неподходящ начин. Два от най-обикновените симптоми от този вид контаминация са самозаблудите и халюцинациите. Самозаблудата се основава на страха. Един пациент, който ми каза: „Светът е ужасен", описваше всъщност как му се е виждал светът като малко момче. Един малък човек, който се е намирал в състояние на постоянен страх от насилие в ръцете на ядосани, непредсказуеми родители, може като голям човек под действието на стрес да бъде обхванат от същия страх до такава степен, че да изфабрикува „логически" подкрепящи го данни. Възможно е да стигне дотам да смята, че търговският агент, който идва по улицата, наистина идва, за да го убие. Ако се сблъска с факта, че това е просто един търговски агент, този човек може да подкрепи страха си чрез твърдение като: „Знаех си в минутата, в която го видях. Той е! Търсят го от ФБР. Видях снимката му в пощата. Затова той идва да ме унищожи." Както е в случая с предразсъдъка, тази самозаблуда не може да бъде елиминирана просто с излагането на истината такава, каквато е — всъщност че това е просто един търговски агент. Тя може да бъде елиминирана само ако се разкрие истината, че първоначалната заплаха за Детето вече външно не съществува. Само след като се деконтаминира Възрастният, то може да изчисли действителните данни.

Халюцинациите са друг вид контаминация на Възрастния с Детето. Халюцинацията е феномен, който се предизвиква от силен стрес, при който това, което е било изпитано в резултат на външни въздействия — унижение, отхвърляне, критика, — се изпитва отново по външни причини, въпреки че „няма никой там". Едно записано преживяване „изглежда като действително" и човекът „чува" гласовете, които са съществували в предишната действителност. Ако го попиташ какво казват теЗи гласове, той по характерен начин ще опише съдържанието на казаното като думи на критика, заплаха или ярост. Колкото по-фантастична е халюцинацията, толкова по-фантастичен е бил животът за него като дете. Не е трудно да се разберат фантастичните халюцинации, ако имаме предвид действителните видове обиди — словесни и физически, на които някои деца са подложени.

ИЗКЛЮЧВАНЕ

Освен контаминацията съществува друго функционално нарушение, което показва по какво още се различаваме: изключването.

Това е ситуация, при която Изключващият Родител може да „блокира" Детето или Изключващото Дете може да „блокира" Родителя.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА ИГРАЕ

Типичен случай на контаминирания от Родителя Възрастен при Блокирано Дете е човек, при когото доминират служебните задължения, винаги работи до късно в службата, целият се е посветил на бизнеса, нетърпелив е към членовете на семейството, които искат да планират ски-поход или пикник в гората. Изглежда, като че ли в някой момент в детството си той е бил напълно спиран от сериозни, непреклонни заети родители, така че е разбрал, че единственият сигурен начин да върви в живота е да изключи напълно. Детето си или да го блокира. Той е установил чрез собствен опит, че всеки път, когато му позволи то да се прояви ще има. неприятности: „Върви си в стаята"- "Децата трябва да се гледат, но не и да се изслушват"; "Колко пъти трябва да ти казвам..."; „Порасни!". Ако този малък човек е бил възнаграждавай за пълното послушание, старателното усилие, отстъпчивостта и е правил точно това. което са му казвали, разумният път изглед да, че е пълното послушание към Родителя и пълно блокиране на детските импулси.

Такъв тип човек притежава ограничен запис на своето Дете. Той вероятно никога няма да може да позволи на щастливото си дете да се прояви, защото щастливото Дете в него е „много малко". Все пак може да му помогне да разбере, че неговата позиция не е справедлива към собственото му семейство и собствените му деца и че наистина бракът му може да се разруши, ако той упорствува в опитите си да блокира Детето в жена си и децата си. Той може чрез насочено усилие от страна на своя Възрастен да предприеме пътуване със семейството си, да намали часовете на работа в службата, да слуша нежно (характерно за Възрастния) фантазирането на децата си и да участвува в техния живот. Той може посредством своя Възрастен да установи, че е ценно да обичаш или да запазиш семейството си. Той няма да промени природата на своя Родител или да създаде щастливо Дете, което липсва в него, но той може да постигне прозрение, което да направи възможно осъществяването на задоволителен начин на живот в настоящето.

ЧОВЕКЪТ БЕЗ СЪВЕСТ

Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2
books ocult2 -> Авел (Библейски брат на Каин)
books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител
books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън
books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен
books ocult2 -> Книга Благодарности
books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена"
books ocult2 -> Сто дзенски коана
books ocult2 -> Дзен (Джобен пътеводител)

Изтегляне 3.38 Mb.

Сподели с приятели: