Пътешественикът от този свят до Небесната страна



страница10/20
Дата14.01.2018
Размер3.09 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   20

-- Какво значи това? -- попита Християн.

-- Не сте ли чели -- отговориха овчарите -- за онези, които се заблудиха, защото слушаха Именея и Филета и не вярваха във възкресението на тялото<$FII Тимотей 2:17,18>?

-- Да, да. Чели сме.

-- Тези, които виждате смазани долу, са те. Не са погребани, за да служат за урок на други, да се пазят и да не отиват по-нависоко и толкова близо до края на хълма.

Тогава ги заведоха до върха на друг хълм, който се наричаше Предпазване и им посочиха нещо в далечината. Като се взряха, те видяха някакви хора да вървят насам-натам между гробове. Разбраха, че това са слепци, защото се спъваха от гробовете и не можеха да излязат от тях.

-- Kакво значи това? -- попита Християн.

-- Под тези планини не забелязахте ли една ливада, на лявата страна на пътя?

-- Да -- отговориха те -- видяхме я.

-- Там има една пътечка, която води право до Kрепостта на съмнението. На тази крепост господар е исполина Отчаяние. Тези хора (сочейки към онези в гробищата), едно време пътуваха като вас и стигнаха до това място. И понеже правият път там не беше равен, те решиха да се отклонят от него и да преминат през ливадата. Така и направиха. Но исполина Отчаяние ги улови и ги хвърли в Kрепостта на съмнението. След като ги държа известно време затворени в тъмницата на крепостта, той им извади очите и ги пусна да се скитат и блъскат между онези гробове. Така се сбъдват думите на Мъдреца:

-- Човек, който се отклони от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите<$FПритчи 21:16>.

Християн и Надежден се спогледаха и заплакаха, но не казаха нищо на овчарите.

Тогава видях в съня си, че овчарите ги заведоха на друго място, в една долина, където имаше хълм с врата от едната страна. Те отвориха вратата и ги помолиха да надзърнат вътре. Вътре беше много тъмно и пълно с дим. На двамата пътника им се стори, че чуват фучене и викове на хора, които са в мъка. Миришеше на жупел.

-- А това какво значи? -- попита Християн.

-- Това е адската пътека, през която влизат лицемерите, т.е. такива, които като Исав продават първородството си и като Юда продават Господаря си; и като Александър хулят Евангелието; и като Анания и жена му Сапфира лъжат и мамят.

-- Виждам -- каза Надежден, -- че всички тези са се правили на пътешественици за Небесния град, нали?

Овчарите. Да, така е! Даже много време са вървяли по пътя.

Надежден. Докъде са могли да стигнат, преди така окаяно да загинат?

Овчарите. Някои са заминавали тези планини, други не са ги стигали.

Християн и Надежден се спогледаха и си казаха:

-- След като е така, ще трябва да викаме към Силния за сила.

Овчарите. Наистина, сила ще ви е необходима и занапред.

По това време пътешествениците бяха решили вече да си тръгнат. Овчарите не ги спираха, но понеже стояха на един висок връх, предложиха да им покажат портите на Небесния град, ако са свикнали да гледат през техния далекоглед.

Двамата приятели с благодарност приеха това предложение и всички се изкачиха на най-високата точка на върха, наречен Ясен, където овчарите им дадоха далекогледа. Веднъж-два пъти се опитаха да гледат през него, но щом си спомнеха страшните работи, които бяха видели тука, ръцете им се разтреперваха и пред очитем им се примрежваше. Но при все това стори им се, че виждат нещо като порти и малко от славата на онази Земя.

Kогато си тръгваха, един от овчарите им даде писмо-пътеводител, а другият им каза:

-- Пазете се от Ласкателя.

Третият им каза:

-- Пазете се да не заспите в Омайната земя.

А четвъртият им каза:

-- Бог да ви бъде на помощ!

И с това се събудих от съня си.

Глава девета

Пак заспах и в съня си видях двамата пътника, да слизат от планината и да тръгват по царския път към Града.

Малко по-надолу от планината, от лявата страна се простираше Високоумската земя. Оттам, към пътя, по който вървяха пътниците, се присъединяваше малка крива пътечка. Тука те срещнаха един енергичен момък на име Невежко.

-- От коя страна идваш и закъде отиваш? -- го попита Християн.

Невежко. Аз съм роден в онази земя, която е вляво от този път и отивам за Небесния град.

Християн. А как мислиш да влезеш през портите на Града? Там може да се сблъскаш с някакво препятствие?

Невежко. Разбира се, както всички добри хора.

Християн. Но какво ще кажеш при портата, за да те пуснат?

Невежко. Аз познавам волята на Господаря и съм живял добре. Плащам на всеки каквото дължа. Моля се, давам десятък, правя милостини и в край на краищата напуснах отечеството си, заради мястото където отивам.

Християн. А мина ли през Тясната врата, която е в началото на този път или си влязъл тука през тази странична пътека? Страхувам се, че колкото и хубаво да мислиш за себе си, когато дойде денят да се преглеждат сметките, ще те обвинят, че си крадец и разбойник и няма да те пуснат да влезеш в Града.

Невежко. Господа! Вие сте ми съвършено чужди. Аз не ви познавам. Следвайте си благочестието на вашета страна, а аз ще следвам моето си. Надявам се всичко да излезе на добре. Колкото за Тясната врата, за която приказвате, целият свят знае, че тя е много далече от нашата земя. Не вярвам да се намери в нашите места човек, който да знае пътя към нея. Но защо трябва да го знае, след като, както виждате, от нашата земя започва хубава зелена пътека, която води право до този път.

Виждайки, че този момък е много високоумен, Християн пошепна на Надежден:

-- По-голяма надежда има за безумния, отколкото за него. Когато безумният тръгне на път, мъдростта го изоставя и той казва на всички, че е безумен.

Не зная да разговаряме ли още с него, или да минем напред, като го оставим сам да мисли върху това, което сме му казали и после да го изчакаме, за да се опитаме наново да му покажем истината.

-- Да, нека Невежко мисли за всичко, което сме му казали -- каза Надежден -- и дано не отхвърли добрия ни съвет, за да не остане невеж в онова, което е за негово най-голямо добро. Бог е казал, че които са безумни, макар и да има Творец, Той няма да ги спаси. Аз мисля, че не е добре сега да му кажем всичко. Да го оставим засега сам, а друг път пак ще поговорим.

И така те минаха напред, а Невежко вървеше след тях. Но ето че след малко навлязоха в един тъмен дол, където видяха човек, когото седем дявола бяха вързали с много яки въжета и влачеха назад към вратата, която видяха под хълма<$FМатей 12:45, Притчи 5:22>. Добрият Християн и неговият приятел се уплашиха много. Спряха се, за да разгледат вързания човек. Стори им се, че може да е господин Отстъпление от град Отричане, но не можеха да видят добре лицето му, защото той вървеше с наведена глава, като крадец, уловен на местопрестъплението. Надежден забеляза, че на гърба му имаше закачена хартия с надпис:

-- Похотлив изповедател и проклет отстъпник.

-- Това ми напомня -- каза Християн -- нещо, което са ми разказвали за един добър човек по тези места. Наричали го Маловеров от село Искреново. Ето какво се е случило с него: От широката врата надолу се простира един дол, наречен "Долът на мъртвеца", заради многото убийства извършени там. Този господин тръгнал на дълго пътешествие като нас и като стигнал до това място, седнал да почине и заспал. Точно по това време покрай него минали трима яки злодейци, братята Слабодушко, Недоверко и Гузен. Като видяли Маловеров, се спряли до него. Добрият човек се събудил от шума и ставайки сънлив на крака, тръгнал да върви, но те му заповядали строго да спре. Маловеров замръзнал на мястото си и пребледнял като платно.

-- Дай кесията си -- извикал му Слабодушко.

Маловеров не направил това, понеже не искал да загуби парите си. Тогава върху него се нахвърлил Недоверко, бръкнал в пазвата му, измъкнал кесията, пълна със сребро, и извикал:

-- Влъхви! Влъхви!

В това време Гузен ударил Маловеров с тояга по главата, като го повалил почти мъртъв на земята. Стоящи така над него, за да видят какво ще стане, злодейците чули, че някой идва към тях и от страх да не би да е силният юнак Великоблагодатен от град Доброупование, те побягнали, оставайки добрия човек да умре. . . След малко, Маловеров се съвзел и като станал, с голяма скръб продължил пътя си.

Надежден. Но всичко ли, което имал, са му взели?

Християн. Не, не са успели да му вземат всичко! Защото в бързината не разбрали къде е скрил по-ценните си неща. Разказаха ми, че добрият човек е бил много наскърбен, понеже злодейците му взели всичките пари, които имал за из път, та бил принуден да проси за прехраната си.

Надежден. Чудно, че не са му взели свидетелството, без което не може да влезе през Небесната порта.

Християн. Наистина, много е чудно, но не са го взели. Причината за това не е била някаква негова хитрост. Не. Той е бил толкова уплашен, когато са го нападнали, че даже и наум не му е дошло да скрие нещо. Благодарение на Провидението, а не на самия него, са му оставили скъпоценните неща.

Надежден. Разбира се, след всичко станало това му е била единствената утеха.

Християн. Не зная, но ми казаха, че през целия си живот не е могъл да се утеши заради това, че са му взели парите. Понякога за известно време забравял случилото се и се утешавал със скъпоценните си неща, но когато се сетел за взетите пари губел утехата си.

Надежден. Уви! Горкият човек, каква голяма скръб го е притискала!

Християн. Наистина, голяма скръб! Но представи си как бихме се чувствували ние, ако ни бяха обрали като него и то в чуждо място? Чудно е, че не е умрял от скръб, горкият! Казаха ми още, че по целия път, колкото му оставало да върви, постоянно въздишал и плачел и на всеки, когото срещал, разказвал как го обрали, кои са го обрали и как едва е останал жив.

Надежден. Интересно, че нуждата не го е накарала да продаде или да заложи някои от скъпоценните неща.

Християн. Надеждене, ти си много чуден! На кого ще ги заложи? На кого да ги продаде? В страната, където са го обрали, няма никой, който да оцени неговите скъпоценни неща, а и той самият не е търсил такова утешение. Освен това той е знаел много добре, че без тези скъпоценни неща няма да може да мине през портата на Небесния град, а това би било по-лошо от злощастието, което го е сполетяло.

Надежден. Защо ми отговаряш така остро, брате мой? Исав не продаде ли първородството си, и то само за едно ястие -- първородството за него не беше ли по-ценно, от скъпоценни камъни? И ако той направи това, защо да не го направи и един Маловеров?

Християн. Исав наистина продаде първородството си, както правят това и много други, изключвайки себе си от бащиното благословение, но съгласи се, че има голяма разлика между Исав и Маловеров. На Исав първородството беше изменчиво, а многоценните неща на Маловеров са винаги трайни. За Исав бог беше коремът, но с Маловеров не беше така. Исав имаше плътски желания, а Маловеров -- духовни. Исав не можеше да вижда по-далече от своите похоти, защото той каза:

-- Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?

Маловеров имаше малка вяра, но тя го предпазваше от такива грешки. Той ценеше много повече тези скъпоценности и никога не бе готов да ги продаде като Исав. За вярата на Исав не се казва нищо и затова съвсем не е чудно, че е продал първородството си, душата си и всичко на Дявола; защото плътта го е владеела, така както владее всеки, който няма вяра да й се противопостави. Такива са като "Ослица, която не се отвръща от похотите си". И когато похотта им поиска нещо, те жертвуват всичко, за да го придобият.

Но характерът на Маловеров е съвсем друг. Неговият ум се владееше от божествените неща и се наслаждаваше само от небесните и духовни работи. Който има наслада в такива неща, защо ще иска да продаде скъпоценните си неща? За да изпълни сърцето си със суета ли? Би ли дал някой пари, за да се наяде със сено? Можеш ли да накараш гълъба да яде мърша както гарванът? Заради плътските неща неверниците могат да заложат или продадат всичко, което имат, дори и себе си, но онези, които имат макар и малко вяра, никога няма да направят това. Ето тука ти е грешката, мили братко.

Надежден. Признавам, но искам да ти призная, че твоята строгост към мене за малко щеше да ме разсърди.

Християн. Е, какво толкова направих? Аз само те сравних с тези птици, които хвърчат насам-натам, носейки още черупките на главите си. Но нека оставим настрана това и да обсъдим добре въпроса. Не забравяй, че споровете между нас са за наше добро, а не за зло.

Надежден. Добре, аз съм дълбоко убеден, че тези злодейци са били страхливи, защото са побягнали само от шума, който са чули. Защо тогава Маловеров не се е насърчил поне малко? Струва ме се, че е трябвало да им се противопостави, да употреби всичките си сили и тогава да им се предаде.

Християн. Че са били страхливи, това са го казвали много други, но ако се подложат на изпит, те никак не са страхливи. Колкото за Маловеров, зная, че има страхливо сърце. Уверен съм, брате мой, че ако ти беше на негово място, щеше да се съпротивляваш докрай и тогава би се предал.

Добре е да знаеш, че тези злодейци са чираци. Те слугуват на царя на бездънната пропаст и във време на нужда той сам им идва на помощ. Неговият глас е страшен, реве като лъв. Веднъж аз съм се борил с него като Маловеров и зная, че е много страшен. Един път тези злодейци ме нападнаха и мене. Реших да им се противопоставя, но те извикаха към господаря си и той им се притече на помощ. В онзи момент виждах, че животът ми е в опасност, но по Божия промисъл бях облечен в железно облекло и само така можах да се освободя от тях. Но ти казвам, че това беше много трудна работа, за която знае само онзи, който е изпадал в такава примка.

Надежден. Но нали те изведнъж са избягали, като са помислили, че идва Великоблагодатен.

Християн. Да така е. И те, и господарят им много пъти са бягали при появяването на Великоблагодатен, но това не е за чудене, защото той е царски поборник. Но мисля, че има голяма разлика между Маловеров и царския поборник. Не всички царски поданици са Негови поборници, нито пък могат да извършват такива велики дела като него. Можеш ли да си помислиш, че едно дете може да убие Голиат както направи Давид? Можем ли да допуснем, че едно врабче ще мери силата си с вол? Много е важно да знаем, че някои са силни, а други слаби. Някои имат голяма вяра, а други малка. Този човек явно е бил от слабите и затова са го победили.

Надежден. Ех, ако вместо него срещу тях беше Великоблагодатен!

Християн. И той да беше, не би се освободил лесно, защото ще ти кажа, че Великоблагодатен, колкото и да е опитен в носене на оръжията си, хване ли го веднъж Слабодушко или Недоверко или пък другарят им, трудно би се освободил от тях.

Който се вгледа в лицето на Великоблагодатен и види белезите по него, ще повярва това, което казвам. Чух, че веднъж когато бил в подобна борба, той казал:

-- Отчаях се от живота си.

Не помниш ли как тези злодейци докараха и Давид до положение да пъшка, плаче и вие като куче! И Еман<$FПсалом 88> и Езекия, макар и да бяха поборници в дните си, като ги нападнаха тези злодейци, въпреки че бяха силни и здрави, пак злодейците ги набиха добре. И Петър искаше да се опита да ги победи, и въпреки че някои го имат за най-велик между апостолите, те го надвиха и той се уплаши от една нищо и никаква слугиня.

Освен това техният цар винаги е готов да им се притече на помощ, когато го повикат. Той никога не се отдалечава от тях толкова надалече, че да не може да ги чуе. За него казват:

-- Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи. Ни копие, ни сулица, ни остра стрела. Той счита желязото като плява, медта като гнило дърво. Стрелите не са в състояние да го накарат да бяга. Камъните и прашката за него са като слама. Сопи се считат като слама и той се присмива на замаха на копието<$FЙов 41:26-29>.

-- С такъв титан може ли човек да се бори? Ако имаше човек Йововия кон и неговото изкуство и смелост, за да го язди, би могъл да върши чудни неща. Защото е казано: Ти ли си дал сила на коня? Облекъл си врата му с трептяща грива? Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно. Копае с крак в долината и се радва на силата си; излиза срещу оръжията. Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча. Тула по страната му трещи, и лъскавото копие и сулицата. С убийство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост. Щом свири тръбата той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, гърменето на военачалниците и викането<$FЙов 39:19-25>.

Но ние като пешеходци по-добре да не пожелаваме да се срещнем с такъв враг. А когато чуем за други, че са били победени, не трябва да се хвалим, че ние на тяхно място бихме се справили по-добре. Нека не се хвалим със силата си, защото "които се хвалят, те не палят", казва пословицата.

Когато чуем, че такива злодейци идват срещу нас, веднага трабва да се въоръжим, както е писано:

-- А освен всичко това, вземете си вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия<$FЕфесяни 6:16>.

При това добре е да поискаме охрана от Царя или да Го помолим Той Сам да върви с нас. Това именно развесели Давид, когато минаваше долината на Смъртната сянка. Също и Мойсей не искаше да направи нито една стъпка без Бога<$FИзход 33:15>. О, брате мой! Ако Той е с нас, от кого ще се боим? Но без Него, горделивите помощници "ще паднат под убитите<$FИсаия 10:4>".

Ти знаеш, че аз съм бил много пъти в бой и макар поради добрината на най-добрия, както виждаш съм жив, пак не бих се похваил със силата си. Много ще се радвам, ако повече нямаме такива боеве. Но ме е страх, че още не сме преминали цялата опасност. Надявам се обаче, че след като не ме изядоха досега лъвът и мечката, Бог ще ни опази и избави и от "Необрязания филистимец".

Така те вървяха по пътя, а Невежко вървеше след тях, докато стигнаха до кръстопът и не знаеха по кой път да продължат. И двата пътя им се виждаха прави, но не смееха да тръгнат нито по единия, нито по другя. Спряха се да помислят. Неочаквано пред тях застана черен човек, облечен в бели дрехи и ги попита:

-- Защо стоите тук?

-- Отиваме за Небесния град -- отговориха те. Но не знаем кой от тези два пътя води затам.

-- Елате след мене -- каза им той, -- защото и аз отивам там.

Така те тръгнаха с него и без да забележат, поеха по път, който се отдалечаваше от Небесния град. Като повървяха малко, без да разберат как, изведнъж попаднаха в мрежа, в която се омотаха така, че не знаеха как да излязат от нея. Изведнъж бялото облекло падна от гърба на човека и чак тогава разбраха след кого са тръгнали и къде се намират. Паднали на земята, те плачеха и се окайваха, защото виждаха, че сами не са в състояние да си помогнат.

Тогава Християн каза на приятеля си:

-- Сега виждам грешката си. Овчарите ни предупредиха да се пазим от Ласкателя. Постигна ни това, което е казвал мъдрецът:

-- Който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му<$FПритчи 29:5>.

Надежден. Нали овчарите ни дадоха ръководство -- писмо-пътеводител, за да не сбъркаме пътя, но и него забравихме да погледнем и така не можахме да се упазим от пътищата на погубителя. В това нещо Давид излезе по-умен от нас, защото казва относно човешките дела:

-- Чрез Словото на Твоите уста аз се опазих от пътищата на погубителя.

Така продължаваха да лежат в мрежата и да се оплакват един на друг. След известно време забелязаха, че светла човешка фигура с камшик в ръка се приближава към тях. Като дойде до тях, той ги попита кои са и защо стоят там. Отговориха му, че са пътници за Сионската гора, но по пътя срещнали черен човек, облечен в бели дрехи, който им казал, че също пътува за Небесния град. Последвали го и се озовали в капана на тази мрежа.

-- Това е Ласкателят -- каза човекът. -- Той е лъжлив апостол, представил се за светъл ангел.

Като каза това, той раздра мрежата и ги освободи.

-- Тръгнете след мене -- каза той, -- за да ви заведа в правия път.

И той ги поведе назад към онзи път, откъдето се бяха отклонили, за да следват Ласкателя.

-- Kъде спахте снощи -- попита човекът.

-- При овчарите от Насладителните планини -- отговориха те.

-- Овчарите не ви ли дадоха някакво писмо, за да ви бъде като пътеводител?

-- Дадоха ни.

-- А тогава защо като дойдохте до кръстопътя не отворихте писмото да видите в коя посока да вървите? -- попита той.

-- Защото забравихме.

-- Овчарите не ви ли предупредиха да се пазите от Ласкателя? -- попита ги той.

-- Да, предупредиха ни. Но ние не предполагахме, че той е толкова сладкодумен.

Тогава в съня си видях, че той им заповяда да легнат на земята и ги наказа много строго, за да ги научи кой е правият път, в който трябваше да вървят и им каза:

-- Онези, които любя, Аз изобличавам и наказвам, затова бъди ревностен да се покаеш<$FОткровение 9:19>.

Тогава им заповяда да продължат пътя си, като спазват добре всички препоръки на овчарите.

А те Му благодариха за голямата добрина и тръгнаха в правия път, като запяха тази песен:


Елате сега пътешественици;
От нас тоз урок вземете и вий.
Вижте какво има да търпят
Всички, що отстъпват от правия път;
Как се впримчват в подлата сет,
Щом не следват мъдрия съвет.
Избавник за тях, ако дойде,
Избавя ги, но ги наказва добре.
От техният пример свестете се вии,
За да ви не стигнат такива беди.
След известно време те видяха, че насреща им идва човек.

-- Ето -- каза Християн на другаря си -- този човек идва от Сион да ни посрещне.

Надежден. Видях го. Но нека се пазим сега добре, да не би и той да излезе някой Ласкател.

Човекът стигна до тях. Името му беше Безбожников.

-- Къде отивате? -- попита ги той.

Християн. Отиваме в Сионската гора.

Безбожников се изсмя.

Християн. Защо се смееш?

Безбожников. Смея се, защото виждам, че сте прости. Няма по-глупаво нещо от това, дето сте тръгнали по този път.

Християн. Какво приказваш, човече? Ти мислиш, че няма да ни приемат там?

Безбожников. Да ви приемат? Къде? Слушайте бе хора: никъде не съществува подобно място, за каквото бълнувате вие.

Християн. Как да няма? Ами в онзи свят?

Безбожников. Спомням си, че когато бях в отечеството си, много пъти съм слушал такива дивотии, каквито вие сега ми разказвате. Уверявам ви, че аз лично исках да се убедя дали има такова място, затова съм напуснал дома си и ето вече двадесет години откакто търся такъв град, такъв хълм, такава земя, но нищо не намерих<$FЕклисиаст 10:15, Еремия 17:15>.

Християн. Ние сме слушали и вярваме, че има такова място.

Безбожников. Ако не го бях търсил, бих вярвал, но сега, след като търсих и не намерих, как мога да вярвам? Съгласете се с мене, че аз съм ходил вече много по-далече от вас. Видях и зная много повече неща, отколкото вие знаете и следователно, след като ви казвам, че такова място няма, трябва да ми вярвате.

-- Истина ли е това, което казва този човек? -- попита Християн своя приятел.

Надежден. Казах ти, че трябва много да сме предпазливи сега и да не се доверяваме на всеки срещнат. Страхувам се, че този също е ласкател. Спомни си колко много пострадахме от такъв ласко. Как? Може ли да няма Сионски хълм? Нали видяхме от Насладителните планини градските порти? Освен това нали трябва да вървим с вяра<$FII Коринтяни 5:7>? Нека да вървим, за да не ни настигне човекът с камшика. Ти сам ми каза думи, които постоянно ще ти напомням:

-- Престани, сине мой, да слушаш поука, а при все това да заблуждаваш от думите на знанието<$FПритчи 19:27>.

Казвам ти, брате, престани да го слушаш и нека вървим. Има такова място.

Християн. Скъпи брате, аз не ти зададох този въпрос, защото се съмнявам в силата на твоята вяра, но само да видя искреността ти. Колкото за този човек виждам, че е заслепен от бога на този свят. Ние да вървим напред, защото знаем в Кого сме повярвали, и че никаква лъжа не е от истината<$FI Иоаново 2:21>.

Надежден. О, аз се радвам в надеждата на Божията слава.

След това те ускориха ход и се отдалечиха от Безбожник, който отново им се изсмя и продължи в противоположна посока.

Видях след това, че пътешествениците стигнаха до място, където въздухът действуваше приспивно.

-- Едвам си държа отворени очите -- каза Надежден на Християн. -- Ужасен сън ме налегна. Ела да легнем тука настрана и да поспим малко.

-- Не трябва, каза Християн. Може да заспим и никога вече да не се събудим.

Надежден. Защо бе, брате? Сънят е много сладко нещо и е необходим за човека. Ще се освежим, ако поспим малко.

Християн. Не си ли спомняш, че един от овчарите ни каза да се пазим от Омайната земя? Той с това искаше да каже, да се пазим от съня.

-- Затова не трябва да заспиваме като другите, но да бодърствуваме и да сме трезви<$FI Солунци 5:6>.

Надежден. Признавам грешката си. Ако бях минал оттука сам, щях да заспя и така да изложа на опасност живота си. Виждам, че е истина това, което казва мъдрецът:

-- Двама е по-добре от един.

Голяма милост е за мене, че си ми другар, и не се съмнявам, че ти за това ще получиш добра награда.

-- Слушай, брате! За да прогоним съня, докато сме на това място, нека се разговаряме.

Християн. С какво да започнем?

Надежден. С каквото Бог започна, когато ни призова в този път. Но, ако обичаш, ти започни пръв.

Християн. Добре, позволи ми тогава да те попитам: Какво те накара да тръгнеш по този дълъг път?

Надежден. Искаш да кажеш, кое и какво ме подбуди най-напред да търся доброто на душата си?

Християн. Да, да. Това питам.

Надежден. Дълги години аз търсех наслада в нещата, които се продават на панаира. Такива неща, които сега вярвам, ще ме заведат в погибел, ако реша да ги следвам.

Християн. Какви са тези неща?

Надежден. Всичките съкровища и богатства на този свят. Аз обичах разкоша, безпричинни угощения, пиянство, злословие, лъжи, нечистота, не зачитах на неделния свят ден и много подобни душегубителни неща. Но, от слушане и размишление за божествените неща, които слушах и от тебе и от любезния Верен, когото изгориха всред Суетния панаир и най-после, заради вярата и добрия му живот, аз се убедих, че сетнината на тези неща е смърт. Най-вече че заради тях Божият гняв идва върху чадата на непокорството.

Християн. Веднага ли се убеди в това?

Надежден. Не, не бях готов изведнъж да призная лошите последствия на греха. Когато умът ми започна да се събужда от Словото, аз се стараех да затварям очите си пред него.

Християн. Но защо си се противил така на първите действия на Божия Дух в тебе?

Надежден. 1. Защото не знаех, че това беше действието на Божия Дух. Не мислех, че Бог винаги така започва обръщението на грешника -- чрез пробуждането му да осъзнае греха и неговите последствия.

2. Грехът ми се виждаше много сладък и ми беше мъчно да го оставя.

3. Не знаех как да се разделя с другарите си. Тяхното отношение и обноските им към мен бяха много мили и желателни.

4. Часовете, когато мислех за греха, бяха толкова мъчителни и обезспокоителни, че не ги търсех и не исках даже да мисля за тях.

Християн. И сигурно някога си успявал да се избавиш от тези душевни безспокойства.

Надежден. Да, вярно е, но само за време.

Християн. Какво ти напомняше отново греховете?

Надежден. Много неща; например когато срещах добър човек на улицата, когато слушах някой да чете Библията или ме болеше главата. Също когато чуех, че някой от съседите ми се е разболял, или че камбаната бие за умрял, или когато си мислех за смъртта -- всичко това ме караше да мисля за греха. Но най-много се страхувах за последствията от греха, когато си мислех, че рано или късно трябва да отида и да се явя пред Божието съдилище.

Християн. Когато тези неща те караха да мислиш за смъртното наказание за греха, можеше ли лесно да се освободиш от тази мисъл?

Надежден. Не! Напротив, това убеждение много силно беше завладяло съвестта ми и когато си помислех някога да се върна в греха, то ми навяваше двойна мъка.

Християн. Тогава какво правеше?

Надежден. Мислех, че трябва да се опитам да поправя живота си, защото иначе със сигурност ще бъда осъден.

Християн. Правил ли си опити сам да се поправиш?

Надежден. Да, много пъти и отбягвах не само греховете, които правех но и от грешните си другари, като се отдавах на духовни. Молех се, четях Словото, плачех заради греховете си и много други неща, които сега не мога да си спомня.

Християн. През всичкото това време усещаше ли, че ти става по-добре?

Надежден. Чувствувах за определено време, но после скръбта пак ме налягаше и ми пречеше.

Християн. Как така? Нали вече беше поправен?

Надежден. Много са причините за това, но особено думи като тези:

-- Всичката наша праведност е като мръсна дреха. Чрез делата на закона никой човек няма да се оправдае. Когато извършим всички тези неща, да казваме, че сме непотребни.

И много такива подобни фрази.

-- Ако всичката ми правда е като нечисти дрипи, ако никой човек не може да се оправдае чрез делата на закона и ако след като сме сторили всичко, което е необходимо, пак сме непотребни, тогава ще бъде голямо безумие да мисля, че мога да придобия рая само чрез закона. Ако някой задлъжнее със 100 лева пред бакалина и не се старае да изплати, а след това си плаща всичко, каквото взима, първият дълг си остава непокрит в книгите на бакалина и заради този дълг той може да го осъди и затвори.

Християн. Как си разбрал, че това се отнася за тебе?

Надежден. Четейки Божията книга, аз разбрах, че моите грехове са голям дълг към Бога. Също разбрах, че моето сегашно поправление няма да може да заличи нито йота от миналия ми грешен живот. Затова, като се стараех да живея праведно, аз мислех: Как ли бих могъл да се избавя от осъждението, под което съм попаднал заради миналите си грехове?

Християн. Прекрасно обяснение, но моля ти се, продължавай.

Надежден. Друго, което ме смущаваше даже и след поправянето ми, беше, че като вникнах и в най-доброто, което вършех, пак виждах грях, нов грях, който се преплиташе и с най-доброто, което правех. Това ме накара да съзная, че въпреки доброто мнение, което имах за себе си и своите дела, само в един ден бях извършил толкова много грехове, че бях достоен да бъда хвърлен в ада, макар да е бил непорочен целият ми предишен живот.


Християн. А после какво направи?

Надежден. Какво ли? Просто не знаех какво да правя, докато най-после разказах всичко на Верен. С него се бяхме опознали добре. Той ми каза, че докато не съм осветен от Един, който никога не е съгрешил, нито моята святост, нито цялата святост на света не могат да ме спасят.

Християн. И ти повярва на думите му?

Надежден. Ако беше ми казал това, когато се задоволявах със своите поправления, бих го нарекъл глупец; но сега, виждайки своята слабост, грехът който се преплиташе дори в най-добрите ми дела, приех, че това, което той ми казва, е цялата и самата истина.

Християн. Но когато Верен ти каза това, повярва ли, че може да се намери такъв безгрешен човек?

Надежден. Право да ти кажа в началото ми се видя много странно. Но след дълъг разговор и след няколко срещи с него, аз се убедих в истинността на думите му.

Християн. Попита ли го кой е Този безгрешен човек и как можеш да се оправдаеш чрез Него?

Надежден. Разбира се, че го попитах. Той ми каза, че Този безгрешен човек е Господ Исус Христос, който седи отдясно на Всевишния.

-- И така -- каза ми той, -- трябва да се оправдаеш чрез Него, като уповаваш на всичко, което Той Сам е направил в дните на въплъщението Си и когато е бил разпнат на кръста.

Тогава го попитах как може Неговата святост да има сила за оправдание на други пред Бога?

А той ми отговори:

-- Исус, нашият Господ, е Сам Бог; и всичко, което е направил, не го е направил за Себе Си, но за тебе. Сега, когато ти повярваш в Неговото дело, в Неговата правда и в спасителното й достойнство, тя ще се вмени за твоя.

Християн. Тогава какво направи?

Надежден. Направих съвсем противното на това, защото си мислех, че Той не иска да ме спаси.

Християн. Какво те посъветва тогава Верен?

Надежден. Каза ми да отида при Господ Исус, за да видя.

Аз тогава помислих, че това ще бъде неприлична смелост от моя страна.

-- Съвсем не -- отговори ми Верен. -- Той Сам те кани да отидеш при Него<$FМатей 11:28>.

Верен ми подаде една книга, която Исус заръчал да се напише, за да ме насърчи да отида при Него.

-- Небето и земята ще преминат -- каза той, -- но нито една дума няма да се изгуби от тая книга, докато не се сбъдне всичко, което казва тя<$FМатей 24:25>.

А когато отида при Него -- попитах го аз, -- какво трябва да сторя?

-- Ще се молиш на колене с цялото си сърце Бог Отец да ти го открие<$FПсалом 95:6, Деяния 6:10, Еремия 24:12,13> -- каза той.

Но как трябва да Му се моля? -- попитах отново аз.

-- Боже, ще Му кажеш, бъди милостив към мене грешника. Помогни ми да позная и повярвам в Господа Исуса Христа, защото виждам, че ако не е Неговата праведност или ако аз нямам вяра в нея, съвсем съм изгубен. Господи, чул съм, че Ти Си милостив Бог и че Си определил Твоя Син Исус Христос да бъде Спасителят на света, и още, че благоволяваш да Го подариш на грешник като мене (аз наистина много съм грешил). Сега, Господи, увеличи благодатта си над моята душа, за да намеря спасение чрез Твоя Син Исус Христос. Амин!

Християн. Направи ли, както ти каза той?

Надежден. Да, направих, и много пъти повтарях тази молитва.

Християн. И Бог Отец откри ли ти Сина Си?

Надежден. В началото не, нито втория, нито третия, нито шестия път.

Християн. Тогава какво направи?

Надежден. Какво ли? Просто не знаех какво да правя.

Християн. Не помисли ли да престанеш да се молиш?

Надежден. Да, много пъти -- предполагам, че над двеста пъти съм мислил това.

Християн. Защо не го направи?

Надежден. Защото вярвах, че всичко, което ми каза Верен, е истина и че докато не получа праведността на Спасителя Христа, целият свят не може да ме спаси. Затова си казах: ако спра да се моля, ще умра, но по-добре да умра пред престола на благодатта.

И тогава ми дойде наума:

-- Ако и да се забави, чакай Го, защото ще дойде и няма да закъснее<$FАвакум 2:3>.

Така аз продължавах да се моля, докато Бог-Отец най-после ми откри Сина Си Исуса Христа.

Християн. Как ти се откри?

Надежден. Аз не Го видях с телесните си очи, но със сърдечните си очи<$FЕфесяни 1:18,19>. Ето как стана това:

Един ден бях много наскърбен, защото отново започнах да мисля за величината и скверността на греховете си. И тогава, като не очаквах нищо друго освен пъкъла и вечно осъждение на душата си, изведнъж видях Господа Исуса, че гледаше от Небето към мене и чух глас:

-- Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш<$FДеяния 16:31>.

Но аз отговорих:

-- Господи, аз съм много грешен.

Той ми каза:

-- Доволно ти е Моята благодат<$FII Коринтяни 12:9>.

Тогава попитах:

-- Но, Господи, какво е вярване?

А Той ми каза:

-- Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.

Разбрах, че вярването и идването е едно и също и че онзи, който идва със сърцето си и чувствата си, тичайки към Христа, той наистина вярва в Него.

Тогава с насълзени очи попитах:

-- Господи, такъв голям грешник, какъвто съм аз, може ли да бъде наистина приет от Теб и да бъде спасен чрез Тебе?

Тогава Го чух да казва:

-- Който дойде при Мене, няма да го изпъдя<$FИоан 6:37>.

-- Но -- попитах аз -- какво трябва да мисля за Тебе, Господи, когато идвам при Тебе, за да мога да вярвам правилно в Тебе?

А Той ми каза:

-- Исус Христос дойде на света да спаси грешниците<$FI Тимотей 1:15>. Той изпълни закона, за да оправдае всеки, който вярва. Той бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни. Той ни възлюби и изми греховете ни със Своята Си кръв. Той е наш Ходатай пред Бога. Той е всякога жив и ходатайствува за нас<$FРимляни 10:4, 4:24, I Тимотей 2:5, Евреи 7:25>.

От всичко това разбрах, че трябва да търся праведност само в Него и опрощение за греховете си само чрез Неговата кръв; и че това, което Той извърши за изпълнение на Бащиния Си закон, покорявайки се на наказанието, Той го стори не за Себе Си, но за онзи, който с благодарност го приема за свой Спасител.

Така сърцето ми се изпълни с радост, очите ми със сълзи и душата ми се заливаше от любов към името, хората и пътищата Исус Христови.

Християн. Това наистина е велико Христово откровение за душата ти и аз се радвам. Моля те, разкажи ми, какво особено усещаше духът ти?

Надежден. Това ме доведе до състояние да видя, че целият свят с цялата си праведност е пак предмет на осъждение. Видях, че Бог-Отец, колкото и да е свят и праведен, пак прощава грешниците, които идват при Него. Показа ми, че животът на грешника е позорен и аз се засрамих от скверността на своя собствен грешен живот, като чудех на своето невежество относно духовните въпроси. До този момент никога не беше влизала в сърцето ми подобна мисъл, която да ми открие хубостта на Исуса Христа. Обикнах святия живот и намразих грешния. Накара ме силно да желая да върша нещо за Царството на Господа Исуса Христа. Тогава си мислех, че ако в тялото си имам 1000 килограма кръв, ако е нужно, всичката ще я пролея за Христа, моя Господ.

Видях в съня си, че Надежден се обърна назад и видя Невежко, когото бяха оставили да върви доста надалече зад тях.

-- Виж колко далече остана онзи момък -- каза Надежден на Християн.

Християн. Да, да. Защото не желае нашето другарство.

Надежден. Мисля, че нямаше нищо да му навреди, ако вървеше заедно с нас.

Християн. То се знае, че нямаше. Но аз те уверявам, че той мисли по съвсем друг начин.

Надежден. Вярно е това, но все пак нека го почакаме.

Те се спряха, и Християн му извика:

-- Човече, побързай. Побързай де, защо оставаш все назад?

Невежко. Аз обичам да вървя самичък. Предпочитам да ходя така, отколкото с другари, които не са ми приятни, каквито сте вие.

Християн се обърна към Надежден и му каза с тих глас:

-- Не ти ли казах, че той не обича нашето другарство? Но ела да се приближим до него, за да прекараме времето си в разговор, докато изминем това пусто място.

Тогава Християн се отправи към Невежко и му каза:

-- Какво правиш? Как прекарваш сам? Какво е отношението на душата ти към Бога?

Невежко. Надявам се да е добро, защото съм постоянно изпълнен с добри усещания, които идват в ума ми и ме утешават, като вървя.

Християн. Какви са тези усещания? Можем ли да ги знаем?

Невежко. Мисля за Бога и за небето.

Християн. Дяволът и неговите слуги правят същото нещо.

Невежко. Но аз ги желая, като мисля за тях.

Християн. Така правят мнозина, които няма никога да стигнат там.

-- Душата на ленивият желае и няма<$FПритчи 13:4>.

Невежко. Но като мисля аз, всичко жертвувам за тях.

Християн. Само това не вярвам, защото трудно нещо е някой да пожертва всичко за него. По трудно е да жертваш, отколкото можеш да си помислиш. Но защо или от какво си убеден, че си оставил всичко за Бога и за небето?

Невежко. Сърцето ми говори така.

Християн. Мъдрецът е казал, че който уповава на своето си сърце, е безумен.

Невежко. Да, но това се отнася за лошо сърце, а моето е добро.

Християн. Как ще докажеш, че твоето е добро?

Невежко. Защото ме утешава и ми дава надежда за небето.

Християн. В това може да си измамен; защото сърцето на човека не може да се утешава с надеждата за нещо, в което той още няма основание да се надява.

Невежко. Но моето сърце и моят живот са съгласни, което ще рече, че надеждата ми е върху добра основа.

Християн. Кой ти казва, че сърцето ти и живота ти са съгласни.

Невежко. Как кой? Сърцето ми.

Християн. Има една пословица, която казва: "Попитай съдружника ми дали съм крадец". Твоето сърце постъпва по същия начин. Ако Словото Божие не ти свидетелствува, всички други свидетелства за тебе са пара.

Невежко. Ами нали доброто сърце има добри мисли? Не е ли добър онзи живот, който е според Божиите заповеди?

Християн. Моля те, кажи ми какво е твоето мнение за добрите неща и какъв е животът според Божиите заповеди. Добри неща има много: едни се отнасят за Бога, други -- за Христа, трети -- за нас хората и т.н.

Невежко. Какво добро можем да мислим за себе си?

Християн. Разбира се, че онова, което е съгласно с Божието Слово.

Невежко. А кога мислите ни са съгласни с Божието Слово?

Християн. Когато съдим за себе си така, както Словото съди за нас. Нека се поясня. Словото Божие казва за онези, които са светски: няма праведен нито един, няма кой да прави добро; всяка сърдечна човешка помисъл е само зло и то непрестанно<$FБитие 6:5, Римляни 3 гл., Битие 8:21>. Ако така мислим за себе си и го съзнаваме, че е така, тогава мислите ни са добри, понеже са съгласни със Словото Божие.

Невежко. Аз не мога да повярвам никога, че моето сърце е толкова лошо.

Християн. Следователно в живота си не си имал нито една добра мисъл за себе си. Но нека продължим: Каквото казва Божието Слово за сърцето ни, така също говори и за пътищата ни. А когато мислите на сърцето и пътищата ни са съгласни с Божията правда, тогава са добри.

Невежко. Не разбирам какво искаш да кажеш.

Християн. Ето какво: Божието Слово казва, че пътищата на човека са криви, лоши, развратни пътища. То също казва, че хората по естество са вън от добрия път и че дори не Го познават. Когато един човек мисли така за пътищата си, т.е. за ходенето си, когато мислитака благоразумно и смиренодушно, само тогава има добри мисли за себе си и пътищата си, защото тогава мислите му са съгласни с Божието Слово.

Невежко. Но кои мисли са добри за Бога?

Християн. Точно това, което казах за нашите мисли; т.е., когато мислите ни за Него са съгласни с онова, което Неговото Слово казва за Него, когато мислим за Него и Неговия характер тъй както учи Словото Му -- тогава нашите мисли са прави за Него. Имаме прави мисли за Бога, когато мислим, че Той познава нас по-добре, отколкото ние сами познаваме себе си и вижда в нас греха, когато сами ние не можем да го видим. И още, когато мислим, че цялата наша праведност вони в ноздрите Му и затова Той не може да търпи, като ни гледа как се мъчим да отидем при Него, уповавайки на собствените си дела, та ако щеш и най-добри дела.

Невежко. Мислиш ли, че аз съм толкова глупав, за да мисля, че Бог не може да вижда по-далече от мене и че аз се старая да отида при Него, уповавайки на добрите си дела?

Християн. Е, добре. Тогава какво мислиш по този въпрос?

Невежко. Аз ли? Аз вярвам в Исуса Христа за оправдание и спасение от греховете ми.

Християн. Празни думи. Как можеш да вярваш в Исуса Христа, когато не чувствуваш нужда от Него? Ти не съзнаваш нито естествената, нито действителната си слабост, а мнението ти за себе си изявява, че ти никога не си чувствувал подобна нужда от Исуса Христа. Как тогава можеш да кажеш:

-- Аз вярвам в Исуса Христа?

Невежко. Въпреки всичко това аз вярвам в Него.

Християн. Ама как вярваш?

Невежко. Вярвам, че Исус умря за грешниците и че аз ще бъда оправдан пред Бога само чрез Неговото благодатно приемане и моята покорност на закона Му. Или с други думи, Христос представя моите благочестиви длъжности да изглеждат по-приятни пред Бога Отца и така ще бъда оправдан.

Християн. Чуй моя отговор по този въпрос:

1. Твоята вяра е мечтателна, защото такава вяра не се споменава никъде в Божието Слово.

2. Твоята вяра е лъжлива, защото основава оправданието ти не върху Христовата благодат, но върху твоята праведност.

3. Твоята вяра прави Исус Христос оправдател на делото ти, а не Спасител.

4. Следователно тя е лъжлива и измамителна вяра, която те остава под гнева на Всемогъщия Бог, защото истинската оправдателна вяра кара душата, усещайки опасното си положение, да прибегне при Христовата праведност. Тази Христова праведност не е благодатно дело, чрез което се оправдаваме пред Бога, но Неговата лична покорност на закона, която Го заведе на разпятие на кръста, тя ни оправдава. Истинската вяра така приема Неговата праведност. И в това облекло и чрез тази праведност душата се представя пред Бога непорочна, приятна и свободна от осъждение.

Невежко. Kакво? Искате да ме уверите, че Христос прави всичко сам, без нашето съдействие? Твоето обяснение ще отпусне юздите на похотта ни и ще ни даде свобода да живеем както си искаме. Защото според теб не е важно как живеем, след като можем само чрез Христовата праведност да се оправдаем, стига само да вярваме в Него.

Християн. Името ти е Невежко и действително си такъв. Отговорът ти показва колко си невеж. Ти не знаеш какво значи оправдателната праведност и си крайно невеж, относно опазването на душата от бъдещия Божий гняв, чрез вяра в тази праведност. Ти си невеж и по въпроса за истинските дела на спасителната вяра в Христовата праведност. Тези дела привличат сърцето ни към Бога, за да любим името Му, Словото Му, пътищата Му и хората Му. А това е съвсем различно от това, което ти, Невежко, си мечтаеш.

Надежден. Питай го дали му се е открило някога нещо от небето.

Невежко. Какво искаш да кажеш с това? Та човек за откровение ли е? В тази работа могат да вярват само полудяли мозъци.

Надежден. Ей човече! Христос е така скрит в Бога, че никой не може да Го познае спасително, освен ако Бог-Отец не му Го открие.

Невежко. Това си е твое вярване, но не и мое. И макар да не съм мечтател като теб, пак вярвам, че моето разбиране е по-добро, отколкото твоето.

Християн. Нека аз да кажа нещо. Не е право да говориш така подигравателно, Невежко. И аз съм съгласен с моя другар, че никой не може да познае Исуса Христа освен чрез откровение от Отца. Събуди се и виж колко си далеч от истината, и прибегни при Господа Исуса Христа, за да можеш чрез Неговата праведност, която е и Божия (защото Той е Бог), да бъдеш избавен от осъждение.

Невежко. Вие много бързате, аз не мога да вървя с вас. Вървете напред, а аз ще остана назад да си почина.

-- Добре Невежко -- отговориха те. -- Само едно помни: ако отхвърлиш добрия ни съвет, ще те постигне зло. С време се опомни, човече. Послушай думите ни и бъди умен. Добрият съвет ще те избави от погибел само тогава, когато го следваш. Но презреш ли думите ни, бъди сигурен, че ще си намериш бедата.

-- Е, Надеждене -- каза Християн, -- виждам, че ние пак сами ще пътуваме.

Глава десета

В съня си видях, че те изминаха доста голямо разстояние пред Невежко, а той полека-лека покуцваше след тях.

-- Много ми е жал за този нещастен човечец -- каза Християн на другаря си. -- Той ще разбере всичко, но ще бъде много късно.

Надежден. Да, много е жалко. А колко много хора като него има в нашия град. Има цели квартали и домове, които уж се наричат пътешественици за Небесния град, а нямат и понятие за него, нито знаят как може да се стигне там.

След като по нашите места има толкова заблудени и невежи хора, какво ли е в неговото отечество, където липсва всякаква просвета!

Християн. Колко е вярно това, което Словото казва:

"Той е ослепил очите им, за да не виждат."

Kакво мислиш обаче за тях? Смяташ ли, че нямат никакво убеждение за грях? Не се ли боят за бъдещето си?

Надежден. Отговори ти на този въпрос, защото си по-голям от мене.

Християн. Аз мисля, че те понякога имат такова усещане. Но тъй като са естествено невежи, не знаят, че такива убеждения са за тяхно добро. Те не могат да разберат колко много губят, като се стараят да ги угасят, вървейки стремглаво в пътя на своята похот.

Надежден. И аз вярвам като тебе, че страхът донася голямо добро на хората и ги кара да тръгнат в пътешествието.

Християн. Така е, но страхът трябва да е според Божието Слово.

-- Страхът от Бога е начало на мъдростта.

Надежден. Какво искаш да кажеш с думата "добър страх"?

Християн. Истинският или спасителният страх се познава главно по три неща:

1. Той произхожда от спасително убеждение за грях.

2. Кара душата да се улови здраво в Христа за спасение.

3. Ражда и поддържа в сърцето голяма почит към Бога, Неговото Слово и Неговите пътища. Тази почит държи сърцето винаги чувствително и го прави да се бои от отклоняване вляво и дясно към неща, които Бог няма да одобри, неща, които развалят спокойствието на душата и давайки място на Дявола, оскърбяват Духа.

Надежден. Така е. Вярвам, че това е цялата истина. Изминахме ли вече Омайната земя?

Християн. Защо? Омръзна ли ти този разговор?

Надежден. Напротив! Попитах само за да зная къде сме.

Християн. Докато я изминем, има още около половин час път. Но да се върнем на въпроса си. Невежите не знаят, че точно тези убеждения, който възбуждат страх, са добри за тях и затова ги отбягват.

Надежден. Как успяват да ги избегнат?

Християн. 1. Те мислят, че тези страхове са от Дявола и им се противопоставят, като че са пагубни.

2. Те предполагат, че подобни страхове водят към разорение на вярата им и тъй като те изобщо не я притежават, ожесточават сърцето си против тях.

3. Те мислят, че няма причина да се страхуват и затова стават безмерно смели.

4. Виждайки, че тези страхове грабват предполагаемата им святост, те се противопоставят на тях с цялата си сила.

Надежден. Разбирам това, защото докато позная себе си, същото беше и с мене.

Християн. Нека сега оставим Невежко и да приказваме нещо полезно за нас.

Надежден. Добре, но ти започни.

Християн. Хубаво. Искам да те питам, познаваш ли някой си Завремен, от вашия край, който преди десетина години беше много благочестив?

Надежден. Завремен ли? Много добре го познавам. Той живееше в село Безблагодатново, което се намира на половин час път от с.Почтеново. Беше съсед на Повратников.

Християн. Да, да! Той е живял с него под една стреха. Този човек е бил едно време много събуден. Вярвам, че тогава той е чувствувал греховете си и се е страхувал от заплатата им.

Надежден. И аз съм на същото мнение. Той доста често идваше у дома и то винаги просълзен. Аз го съжалявах и имах голяма надежда за него. Но колко е вярно, че "не всеки, който вика Господи, Господи! ще наследи Божието царство, но който върши Неговата воля".

Християн. Веднъж той ми каза, че е решил да тръгне за Небесния град, но после се запозна с някого си Саможивко и оттогава насам не го съм го виждал.

Надежден. Понеже заговорихме за него, нека се запитаме, коя е причината за неговото внезапно отстъпване?

Християн. Да, ще е полезно за нас да разискваме това, така че започни.

Надежден. Добре. Според моето разбиране има четири причини за неговото отстъпване:

1. Въпреки че съвестта на такива хора е събудена, умът им никак не е променен. Следователно когато съзнанието за виновност отслабне, тогава угасва и чувството, което ги подбужда да живеят благочестиво. Затова е естествено да се връщат наново в стария си път. Такъв човек прилича на куче, разболяло се от ядене на нещо лошо, което повръща, гърчи се и страда. То прави това не от съзнание, че е сгрешило заради лакомията си, но защото е болно. След като оздравее, отива да ближе повърнатото. Така казва и Словото:

-- Кучето се върна на бълвоча си<$FII Петрово 2:22>.

Техните сърца ожидат за Небето дотогава, докато имат усет и страх за мъките в ада. Но заедно с тяхното намаляване намалява и желанието им за спасение.

2. Втората причина е, че те са заробени от особен страх. Имам предвид страха от хората.

-- Защото страхът от човека слага примка<$FПритчи 29:25>.

Затова те се показват усърдни за Небето само докато усещат пъклените пламъци до ушите си. Щом обаче този страх се уталожи, те почват да мислят, че е много по-добре да не жертвуват всичко за нещо, което не знаят, и отново се връщат в света.

3. Друга причина за отстъпването им е укорът, подмятащ се по адрес на тези, които търсят благочестие. Те са горделиви и високомерни. В техните очи благочестието е нещо низко и презряно. Затова, като изгубят страха си от пъкъла и бъдещия гняв, те се връщат пак в предишния си път.

4. И най-накрая, тъй като мисълта за греха и вечната мъка е нещо неприятно, те не обичат да занимават ума си с тях.

Християн. Това е чудесна мисъл. Наистина проблемът на тези хора е, че защото нито умът им, нито волята им са променени. Те приличат на осъден злодеец, който, стоейки пред съда, трепери, плаче, но и се мъчи да се отскубне. Причината обаче за тревогата е страхът от въжето, а не разкаяние и отвръщане от злото, и успее ли да се измъкне от смъртта, той отново се връща в своя злодейски път. Съвсем други биха били делата му, ако умът му беше променен.

Надежден. Ти чу причините, които аз изброих за отпадането на тези хора, сега ако обичаш, моля те сега, кажи ти какво мислиш относно начинът на тяхното отстъпване.

Християн. Добре. Ето няколко точки по този въпрос:

1. Те се стараят, доколкото е възможно, да не мислят за Бога, за смъртта и за бъдещия гняв.

2. Постепенно отхвърлят личната молитва, четенето на Библията, скръбта за греховете си и отпускат юздата на похотта си.

3. Избягват общуването на будните и усърдни християни.

4. Не изпълняват задълженията си.

5. Тогава започват да търсят дупки по дрехите на вярващите, с цел да извинят собственото си отстъпване.

6. Сприятеляват се с с разпуснати, навикнали на разкош и угаждащи на себе си хора.

7. Поддават се тайно на похотливи и плътски разговори и им става много приятно, ако забележат подобно нещо у тези, които минават за честни, защото, взимайки пример от тях, те се насърчават да правят по-големи мръсотии.

8. След това се задълбочават още повече в греха.

9. И най-накрая разкриват истинската си същност -- хвърлят се отново в морето на окаяния живот и ако някое благодатно чудо не ги избави, погиват завинаги. . .

Видях в съня си, че пътниците бяха преминали Омайната земя и навлязоха в земята, наречена Беула /еврейски/, което значи (Венчана)<$FИсаия 62:4>. Тука те намериха очарователна местност -- чист и приятен въздух, пеещи птички, красиви цветя, игриви гълъби и течащи води. Това ги успокои. В тази земя слънцето грееше денем и нощем и те заключиха, че се намираше далече от Долината на Смъртната сянка. Тук не можеше да надникне исполинът Отчаяние, нито можеше да се види Kрепоста на съмнението. Гледката се изчерпваше само с едно -- Градът, където отиваха. Тук идваха на разходка светлите хора и те постоянно се срещаха с жители от Небесния град. В тази земя имаше изобилие от неща, каквито не бяха виждали никъде по пътя. Особено радостно беше да се чуят гласовете, идващи от Града:

-- Говорете на Сионската дъщеря. Ето, Спасението ти иде! Виж наградата Му е с Него!

Те забелязаха, че тукашните жители се наричаха: "Святи хора, изкупени от Господа, народ избран, Царско свещенство. . ."

Градът се виждаше ясно. Той бе изграден от бисери и скъпоценни камъни. Улиците му бяха от злато. Голямата слава на Града, блясъкът на зданията и улиците, както и положението и титлите на жителите му така силно въздействуваха върху Християн и Надежден, че от силното желание да са там, те се разболяха и бяха принудени да се отклонят настрана от пътя и да си починат. "Ако видите моя възлюбен, кажете Му, че аз съм болен от любов" -- казваше Християн на Надежден, като се превиваше от болки.

След като си починаха и се съвзеха, въпреки че болките им продължаваха, те отново тръгнаха по пътя си и много скоро стигнаха до хубави лозя и градини. Вратата откъм пътя беше отворена и за тяхно щастие сам градинарят стоеше до нея.

-- Чии са тези прекрасни лозя и градини? „ попитаха те.

-- На Царя -- отговори той. -- Насадени са за Негова лична наслада и за утеха на уморените пътници.

Градинарят ги покани в лозята и им позволи да си наберат грозде колкото искат. След това им показа Царския етаж и мястото, където Царя най-много обича да се разхожда. Така те спряха за почивка и заспаха.

Видях в съня си, че те спяха толкова дълбоко, че започнаха да бълнуват. Никога досега не бяха бълнували така и аз много се учудих. Забелязвайки това, градинарят ми каза:

-- Защо се чудиш? Такова е свойството на тези лозя. Плодът им е толкова сладък, че веднъж изяден прави устата и на заспалите да говорят.

Християн и Надежден, като се събудиха, незабавно тръгнаха към Града. Той толкова силно блестеше, че не можеха да Го гледат. С наведени глави към земята те усилиха хода си. Бяха извървяли един-два километра от онези градини, когато ги настигнаха двама души, облечени в златно облекло, с лица светли като слънцето.

-- Откъде идвате? -- попитаха новодошлите.

-- От град Погибелово.

-- Остават ви още две препятствия да преминете и тогава ще стигнете в Града -- казаха тези странни човеци.

-- Бихте ли желали да ни придружите? -- помолиха Християн и Надежден.

-- О, не! Вие сами с вяра трябва да влезете там -- отговориха те.

Въпреки това те вървяха заедно до мястото, откъдето се виждаха портите.

Видях в съня си, че между тях и портите имаше река. Тя беше много дълбока, а нямаше мост. Като я видяха, пътниците се смутиха.

-- Докато не преминете тази река -- им казаха човеците, -- не можете да стигнете до портите.

-- Няма ли някакъв друг път дотам?

-- Има, но откакто е създаден светът, само на двама (Илия и Енох) е било позволено да минат по него и едва ли ще се разреши някому да премине оттам, докато не затръби последната тръба.

Това отчая пътниците (особено Християн). Те започнаха да се оглеждат насам-натам, търсейки начин да избегнат реката, но не намериха.

-- Ами навсякъде еднакво ли е дълбока? -- попитаха накрая те.

-- Не е, но и тук ние не можем да ви помогнем -- отговориха другите двама. -- Вие сами трябва да намерите къде водата е по-дълбока, къде -- по-плитка, -- според вярата ви в Царя на онзи Град.

Не намирайки друг изход, те навлезнаха във водата. Християн започна да потъва, викайки към добрия си приятел Надежден:

-- Потъвам, брате мой! Водата е много дълбока тук! Ето на, вълните преминават над главата ми, течението ме завлича.

-- Не се бой, братко! -- отговори му Надежден. -- Укрепи се! Аз стъпвам на дъното. Kраката ми опират вече на твърда почва.

-- Ах! Приятелю мой -- заплака Християн, -- скърбите на смъртта ме обиколиха и се боя, че няма да видя онази Земя, в която текат мляко и мед.

Видях, че върху Християн падна дълбока тъмнина. Той се изгуби в нея и не можеше да вижда нищо пред себе си. Думите, които изговаряше, показваха, че бе отпаднал духом. Мисълта, че ще се удави в дълбоката река и никога няма да стигне до портите, безнадеждно го изплаши. Той започна да си спомня за греховете, извършени преди тръгването по този път. Някакви зли духове го нападнаха и вътрешната борба едва не достигаше своя съдбоносен край. Затова Надежден се приближи до него и подпря главата му с ръката си, а Християн ту потъваше, ту се издигаше полумъртъв.

-- Виждам портата -- насърчаваше го Надежден -- и хората стоят до нея, за да ни посрещнат. Още малко и ще стигнем там.

-- За тебе чакат те -- отговори Християн. -- Откакто се запознахме и тръгнахме заедно, ти винаги си имал пълна надежда.

-- И ти си бил такъв -- му отвърна Надежден.

-- Ах, брате! -- каза Християн. -- Ако аз бях прав, Царят щеше да ми помогне. Явно заради греховете ми Той ме е довел до тази примка и ме е оставил да погина.

-- Приятелю! -- заговори Надежден. -- Изглежда съвсем си забравил думите, които се отнасят за беззаконниците: "Няма скръб в смъртта им и те не са в мъки както другите човеци, които са поразявани като тях<$FПсалом 78:4>. Тези скърби и утеснения, които преживяваш сега, минавайки тази река, съвсем не означават, че Бог те е оставил. Не! Те са изпратени да те изпитат дали ще си спомниш всичко, което до сега си приел от Неговата милостива ръка; дали си готов да уповаваш безусловно на Него и в скръбта си.

Християн бе дълбоко замислен.

Надежден продължи:

-- Насърчи се, братко! Исус Христос те изцелява.

-- Да, виждам Го, виждам Го! -- силно извика Християн. -- Ето, чувам гласа Му:

-- Когато преминаваш през води, Аз ще бъда с тебе; и когато газиш през реки, няма да те покрият<$FИсаия 43:2>.

Това ободри и двамата. Християн стъпи на здрава почва. Нагазиха в плитко място и намирайки брод, преминаха реката.

На отсрещния бряг стояха две светли фигури, които ги посрещнаха с думите:

-- Ние сме служебни духове и сме изпратени да слугуваме на всички, които ще наследят Небесния град.

Всички заедно тръгнаха към портите.

Градът се очерта ясно, разположен върху един хълм. Пътешествениците започнаха лесно да се изкачват по склона му, защото служебните духове ги подпираха под мишниците, а освен това те вече бяха съблекли смъртните си дрехи в реката.

Разговорът със светлите духове беше изключително за славата и блясъка на това място.

-- Ето там е -- разказваха им те -- Сионската гора, небесният Ерусалим, безчислените ангели и духовете на праведниците, които са достигнали до съвършенство. Сега вече наближавате Божия рай, където ще видите Дървото на живота и ще ядете от неговите плодове, които никога не увяхват. Като стигнете там, ще ви се даде бяло облекло, ще се разхождате с Царя и ще разговаряте с Него през цялата вечност<$FЕвреи 12:22,24, Откровение 2:7, 3:4,5, 22:5.>. Там няма да срещнете нито едно от нещата, които сте виждали долу на земята -- скръб, болест, плач и смърт. Всичко това премина<$FОткровение 21:4.>. Ще видите Авраам, Исаак, Яков и пророците -- хора, които Бог е изтръгнал от света и които сега почиват.

-- Ами какво ще правим ние в онова място? -- попитаха пътниците.

-- Там -- отговориха им светлите духове -- ще се утешите за всичките си трудове и мъки. Ще се радвате за постигнатото и ще пожънете това, което сте сяли. Ще получите стократно от ръцете на Царя плода на всичките си молитви, сълзи и страдания. Там ще ви се дадат златни венци и ще се веселите, непрекъснато, съзерцавайки Всесвятия, защото там ще Го видите Какъвто Е<$FI Иоаново 3:2.>. Там ще Му служите с хваление, благодарение и възхищение. Очите ви ще се насладят от гледането на Всесилния и ушите ви -- от слушането на сладкия Му глас.

Там ще се веселите с приятелите си, които са отишли преди вас, и с радост ще приемате всеки, който идва след вас. Слава и величие ще ви обкръжават и със златна колесница ще придружавате славния Цар.

Заедно с Него, когато затръби тръбата, вие ще дойдете на облаци така бързо както с крилата на вятъра. Kогато пък седне на престола си да съди света, вие ще седите при Него и ще вземете участие в присъдата над всички, които са вършили беззаконие, защото те са били Негови и ваши неприятели.

И заедно с Него ще се върнете пак в Града, за да бъдете завинаги при Него и с Него.

Видях в съня си, че като наближиха портите множество Небесни сили излезнаха да ги посрещнат. Светлите духове казаха на множеството:

-- Тези двама пътници обичаха Господа нашия Бог, когато бяха в света. Заради Неговото свято име оставиха всичко. Той ни изпрати да ги доведем. Ние изпълнихме заповедта Му, като ги доведохме да влезнат в Града и с радост да гледат лицето на Изкупителя си.

Излезоха да ги посрещнат и някои от царските музиканти, облечени в бяло, светещо облекло, които с прекрасна музика направиха Небето да кънти от радост. Те поздравиха Християн и Надежден с десет хиляди поздравления, по случай благополучното им пристигане от света в Небесното царство. Бяха ги заобиколили от всички страни и непреставайки да свирят -- едно необикновено зрелище, като че цялото небе беше дошло да ги посрещне. Християн и Надежден бяха толкова смаяни от прекрасно звучащата музика, че им се стори, че са в Града, въпреки че не бяха стигнали още до Него.

Той обаче се виждаше целият от това място. При вида му им се стори, че чуват биене на камбани за добре дошли. Но най-много топлеше сърцето им радостната мисъл, че ще бъдат вечно с това славно множество. Ех! Кой език може да изговори и кое перо може да опише славната им радост!!!

Най-после! -- Те стигнаха до портите.

Над тях Християн и Надежден прочетоха надпис, написан със златни букви:

"Блажени са, които изпълняват Неговите заповеди, за да имат власт над Дървото на живота и да влезнат през портите на Града."

Светлите човеци им казаха да почакат малко тук. Стоейки пред портите, те забелязаха, че над тях стоят Енох, Мойсей, Илия и др., на които беше съобщено, че тези пътници пристигат от град Погибелово и са тръгнали по този път заради любовта, която имат към Царя на това място.

Тогава пътешествениците подадоха свидетелствата си, които бяха получили в началото на тръгването. Последните веднага бяха отнесени на Царя, Kойто, като ги прочете, попита:

-- Къде са тези пътници?

-- Вън. Стоят при портите!

Тогава Царят заповяда да влезнат праведните, които съхраняват истината (Исаия 26:2).

И видях в съня си двамата пътници влязоха и веднага се преобразиха, обличайки се в бяло облекло, което светеше като злато. Отвътре ги посрещнаха и им дадоха китари и венци -- китари, за да славословят Царя и венци в знак на почит. Чух в съня си, че всички камбани в Града звъняха в тяхна чест. Те двамата чуха думите:

-- Влезте в радостта на Своя Господ!

Множеството пееше:

-- На Онзи, Kойто седи на престола и на Агнето, да бъде благословение, честта, славата и управлението во веки веков!

А други казваха:

-- Свят, свят, свят е Господ!

Виждайки това и чувайки славословията, прииска ми се и аз да бъда с тях, но портите се затвориха зад шествието.

Тогава се обърнах назад и видях в съня си, че и Невежко стигна до реката. Премина я много бързо, без да има дори половината от трудностите, които срещнаха Християн и Надежден. Всъщност точно по това време там се навърташе един лодкар, на име Суетанадежден, който му помогна и го откара с лодката си на другия бряг. След това видях, че Невежко стигна до Града, но интересното беше, че стигна там самичък -- никой не го посрещна, никой не му даде ни най-малко насърчение и подкрепа.

Kогато дойде до портите, прочете надписа и започна да хлопа. Тези обаче, които стояха над портите, го попитаха:

-- Откъде идваш и какво искаш?

Той отговори:

-- Ял съм и съм пил пред Царя и Той е проповядвал по нашите улици.

-- А къде е свидетелството ти, за да го покажем на Царя?

Тогава той бръкна в пазвата си, но там не намери нищо.

-- Имаш ли свидетелство? -- повторно го запитаха отгоре.

Той мълчеше.

Тогава казаха на Царя за него, а Той дори не слезе да го види. Направо заповяда на двамата светли духове, които бяха довели Християн и Надежден до Града, да отидат при Невежко, да му вържат краката и ръцете и да го хвърлят.

Видях, че го грабнаха и отнесоха до онази врата, която е от страни на хълма, и го хвърлиха надолу. Тогава разбрах, че и от Небесните врати имало път до ада, както имаше от град Погибелово.

В този момент се събудих и осъзнах, че съм сънувал сън.


Част II

ПЪТЕШЕСТВЕНИКЪТ от този свят до онзи


1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница