Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на здравеопазването наредба № …/ за определяне на подробни правила за представяне на информацията по чл. 19, пар. 4 на Регламент

5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия

Пламък – въздух / ацетилен

Дължина на вълната - 338,3 nm

Процеп - 0,7 nm

Корекция на фона - не

Условия на горене - окислителен пламък; за максимална абсорбция е необходимо оптимизиране на височината на горелката и подаването на газовата смес.

5.3. Стандартна крива

5.3.1. В мерителни колби от 100 cm³ (ml) се поставят с пипета 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 cm³ (ml) от работния стандартния разтвор на сребро (3.2.2). Всяка колба се долива до марката с 0,02 М разтвор на азотна киселина (3.1) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 µg/cm³ (ml) сребро.

5.3.2. Измерва се абсорбцията на 0,02 М разтвор на азотна киселина (3.1) и тази стойност се използва като нулева концентрация на сребро за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на сребро (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на сребро.

5.4. Определяне.

Измерва се абсорбцията на пробата (5.1). От стандартната крива се отчита концентрацията на сребро, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

Съдържанието на сребърен нитрат в пробата се изчислява в % (М/М) по формулата:

където:

За съдържание на сребърен нитрат 4% (М/М), разликата между резултатите от две успоредни определения, извършени на една и съща проба, не трябва да надвишава 0,05% (М/М).

(¹) виж ISO 5725
ХХХІ. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕЛЕНОВ ДИСУЛФИД В ПРОТИВОПЪРХОТНИ ШАМПОАНИ

А. Идентификация

1. Област на приложение

Методът се отнася за идентифицикацията на селенов дисулфид като селен в противопърхотни шампоани.

Селенът се идентифицира като характерно жълто оцветяване, което се получава при реакция с карбамид и калиев йодид.

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Азотна киселина, концентрирана (d₂₀ = 1,42 g/cm³ (ml).

3.2. Карбамид.

3.3. Калиев йодид, 10% (М/V): разтварят се 10 g калиев йодид в 100 cm³ (ml) вода.

4. Апаратура

4.1. Стандартно лабораторно оборудване.

4.2. Епруветка за разлагане, обем 100 cm³ (ml).

4.3. Нагревателен блок за разлагане.

4.4. Филтърна хартия (Whatman № 42 или еквивалентна) или мембранен филтър 0,45 µm.

5. Процедура

5.1. Към около 1 g от шампоана, поставен в епруветка (4.2) се прибавят 2,5 cm³ (ml) концентрирана азотна киселина (3.1) и се разлагат в блока (4.3) при температура 150⁰С в продължение на 30 min.

5.2. Разложената проба се разрежда до 25 cm³ (ml) с вода и се филтрува през филтърна хартия или мембранен филтър (4.4).

5.3. Към 2,5 cm³ (ml) от филтрата се прибавя 1 cm³ (ml) вода, 2,5 g карбамид и се кипи. Охлажда се и се прибавя 1 cm³ (ml) разтвор на калиев йодид (3.3).

5.4. Жълто до оранжево оцветяване, което бързо потъмнява при престояване, показва наличието на селен.

Б. Определяне

1. Област на приложение

Този метод е подходяща за определяне на селенов дисулфид като селен в противопърхотни шампоани, съдържащи до 4,5% (М/М) селенов дисулфид.

Пробата се разлага с азотна киселина и селенът се определя чрез атомно-абсорбционна спектометрия.

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а.), а водата бидестилирана.

3.1. Азотна киселина, концентрирана (d₂₀ = 1,42 g/cm³ (ml)).

3.2. Азотна киселина, 5% (V/V) : 50 cm³ (ml) концентрирана азотна киселина се прибавят към 500 cm³ (ml) вода в стъклена чаша при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в мерителна колба от 1 dm³ (l) и се долива до марката с вода.

3.3. Основен стандартен разтвор на селен, 1000 µg/cm³ (ml) в 0,5 М азотна киселина (Spectrosol или еквивалентна).

4. Апаратура

4.1. Стандартно лабораторно оборудване.

4.2. Епруветка за разлагане, обем 100 cm³ (ml).

4.3. Нагревателен блок за разлагане.

4.4. Филтърна хартия (Whatman № 42 или еквивалентна) или мембранен филтър 0,45 µm.

4.5. Атомно-абсорбционен спектрометър, със селенова лампа (безелектродна).

5.1. Приготвяне на пробата

5.1.1. Претегля се около 0,2 g (M) с точност 0,001 g от хомогенна проба на продукта в епруветката (4.2).

5.1.2. Прибавят се 5 cm³ (ml) концентрирана азотна киселина (3.1) и се разлага в блока (4.3) при температура 150⁰С в продължение на 1 h.

5.1.3. Разтворът се оставя да се охлади и се прибавят 100 cm³ (ml) вода. Филтрува се през филтърна хартия или през мембранен филтър 0,45 µm (4.4) и филтрираният разтвор се запазва за определянето.

5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия

Пламък – въздух / ацетилен

Дължина на вълната - 196,0 nm

Процеп - 0,7 nm.

Корекция на фона - да

Условия на горене - окислителен пламък; за максимална абсорбция е необходимо оптимизиране на височината на горелката и газовата смес.

5.3. Стандартна крива

5.3.1. В мерителни колби от 100 cm³ (ml) се поставят с пипета 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 cm³ (ml) от основния стандартен разтвор на селен (3.3). Всяка колба се долива до марката с 5% (V/V) разтвор на азотна киселина (3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 10; 20; 30; 40 и 50 µg/cm³ (ml) селен.

5.3.2. Измерва се абсорбцията на 5% (V/V) разтвор на азотна киселина (3.2) и тази стойност се използва като нулева концентрация на селен за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на селен (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на селен.

5.4. Определяне.

Измерва се абсорбцията на пробата (5.1.3). От стандартната крива се отчита концентрацията на селен, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

Съдържанието на селенов дисулфид в пробата се изчислява в % (М/М) по формулата:

където:

За съдържание на селенов дисулфид 1% (M/M), разликата между резултатите от две успоредни определения, извършени на една съща проба, не трябва да надвишава 0,05% (M/M).

(¹) виж ISO 5725

ХХХІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗТВОРИМИ БАРИЙ И СТРОНЦИЙ В ТВЪРДИ И ТЕЧНИ ПИГМЕНТИ

А. Определяне на разтворим барий

1. Област на приложение

Методът се отнася за извличане и определяне на разтворим барий от твърди и течни пигменти.

Пигментът се екстрахира с 0,07 М разтвор на солна киселина при определени условия и количеството на бария в екстракта се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а), а водата бидестилирана.

3.1. Етанол, абсолютен.

3.2. Солна киселина, 0,07 М.

3.3. Солна киселина, 0,5 М.

3.4. Калиев хлорид, 8% (М/V): 16 g калиев хлорид се разтварят в 200 cm³ (ml) 0,07 М солна киселина (3.2).

3.5. Стандартни разтвори на барий

3.5.1. Основен стандартен разтвор на барий: 1000 µg/cm³ (ml) в

0,5 М азотна киселина (SpectrosoL или равностоен).

3.5.2. Работен стандартен разтвор на барий, 200 µg/cm³ (ml): в мерителна колба от 100 cm³ (ml) се прехвърлят с пипета 20,0 cm³ (ml) от основния стандартен разтвор на барий (3.5.1). Долива се до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква.

4.1. Стандартно лабораторно оборудване.

4.2. рН-метър с точност ± 0,02 единици.

4.3. Клатачна машина за колби.

4.4. Мембранен филтър с големина на порите 0,45 µm.

4.5. Атомно-абсорбционен спектрометър с бариева лампа (кухокатодна).

5.1. Приготвяне на пробата

5.1.1. Претегля се около 0,5 g (М) с точност 0,001 g от пигмента в конична колба. За да се осигури достатъчен обем за ефективно разбъркване, не трябва да се използва колба с обем, по-малък от 150 cm³ (ml).

5.1.2. С пипета се прибавя 1,0 cm³ (ml) етанол (3.1) и колбата се разклаща с кръгови движения така, че да се получи пълно омокряне на пигмента. С бюрета се прибавя такова точно количество 0,07 М солна киселина, че да се получи съотношение между обема на киселината и масата на пигмента точно 50 cm³ (ml)/g. Нека общият обем на сместа, включително и етанола е V cm³ (ml). Съдържанието на колбата се разклаща 5 sec., за да се осигури пълно смесване на компонентите.

5.1.3. Измерва се рН на получената суспензия с помощта на рН-метър (4.2) и, ако е над 1,5, се прибавя на капки 0,5 М солна киселина (3.3) до рН в интервала 1,4 до 1,5.

5.1.4. Колбата се запушва и незабавно се поставя на клатачна машина (4.3) за разклащане в продължение на 60 min. Клатачната машина трябва да работи с достатъчна скорост, така че да се образува пяна. Филтрува се през мембранен филтър с размер на порите 0,45 µm (4.4) и филтратът се събира. Да не се центрофугира екстрактът преди филтруването. С пипета се прехвърлят 5 cm³ (ml) от филтрата в мерителна колба от 50 cm³ (ml); обемът се довежда до марката с 0,07 М солна киселина (3.2) и се разбърква. Този разтвор се използва и за определянето на стронций (Част Б).

5.1.5. С пипета се прехвърлят 5,0 cm³ (ml) разтвор на калиев хлорид (3.4) в мерителна колба от 100 cm³ (ml) и аликвотно количество (W_Ba cm³ (ml) от разредения филтрат (5.1.4), така че да се получи предполагаема концентрация на барий между 3 и 10 µg/cm³ (ml) (аликвотна част от 10 cm³ (ml) е добра отправна точка). Долива се до марката с 0,07 М солна киселина (3.2) и се разбърква.

5.1.6. Концентрацията на барий в разтвора (5.1.5) се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия в деня на анализа.

5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия

Пламък - азотен оксид / ацетилен

Дължина на вълната - 553,5 nm

Процеп - 0,2 nm

Корекция на фона - не

Условия на горене - редукционен пламък; за максимална абсорбция е необходимо оптимизиране на височината на горелката и газовата смес.

5.3. Стандартна крива

5.3.1. В мерителни колби от 100 cm³ (ml) се поставят с пипета 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 cm³ (ml) от работния стандартен разтвор на барий (3.5.2). Във всяка колба с пипета се прибавят 5,0 cm³ (ml) разтвор на калиев хлорид (3.4), обемът се долива до марката с 0,07 М солна киселина (3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 2,0; 4,0; 6,0; 8,0 и 10,0 µg/cm³ (ml) барий.

По същия начин се приготвя празна проба, без да се слага стандартен разтвор на барий.

5.3.2. Измерва се абсорбцията на празната проба (5.3.1) и получената стойност се използва като нулева концентрация на барий за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на барий (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на барий.

5.4. Определяне.

Измерва се абсорбцията на пробата (5.1.5). От стандартната крива се отчита концентрацията на барий, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

Съдържанието на разтворим барий в пигмента се изчислява в

% (M/M) по формулата:

където:

Най-добрата възможна повторяемост за този метод е 0,3% при съдържание на разтворим барий 2% (M/M).

8.1. При определени условия, абсорбцията на бария може да бъде завишена от присъствието на калций. Това може да бъде предотвратено чрез прибавяне на магнезиев йон с концентрация 5 g/dm³(l)(²).

8.2. Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-AES).
Б. Определяне на разтворим стронций

1. Област на приложение

Този метод описва процедура за извличане и определяне на разтворим стронций от твърди и течни пигменти.

Пигментът се екстрахира с 0,07 М разтвор на солна киселина при определени условия и количеството на стронция в екстракта се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а.), а водата бидестилирана.

3.1. Етанол, абсолютен.

3.2. Солна киселина, 0,07 М.

3.3. Калиев хлорид, 8% (М/V): 16 g калиев хлорид се разтварят в 200 cm³ (ml) 0,07 М разтвор на солна киселина (3.2).

3.4. Стандартни разтвори на стронций

3.4.1. Основен стандартен разтвор на стронций: 1000 µg/cm³ (ml) в 0,5 М разтвор на азотна киселина (SpectrosoL или еквивалентен).

3.4.2. Работен стандартен разтвор на стронций, 100 µg/cm³ (ml): в мерителна колба от 100 cm³ (ml) се прехвърлят с пипета 10,0 cm³ (ml) от основния стандартен разтвор на стронций (3.4.1). Долива се до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква.

4.1. Стандартно лабораторно оборудване.

4.2. Мембранен филтър с големина на порите 0,45 µm.

4.3. Атомно-абсорбционен спектрометър със стронциева лампа (кухокатодна).

5.1. Приготвяне на пробата

Разтворът, получен в А.5.1.4 се използва за определянето на разтворим стронций.

5.1.1. В мерителна колба от 100 cm³ (ml) с пипета се прехвърлят 5,0 cm³ (ml) разтвор на калиев хлорид (3.3) и аликвотно количество (W_Sr cm³ (ml) от разредения филтрат (A.5.1.4), така че да се получи предполагаема концентрация на стронций между 2 и 5 µg/cm³ (ml) (аликвотна част от 25 cm³ (ml) е добра отправна точка). Долива се до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква.

5.1.2. Концентрацията на стронций в разтвора (5.1.1) се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия същия ден.

5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия.

Пламък - азотен оксид / ацетилен

Дължина на вълната - 460,7 nm

Процеп - 0,2 nm

Корекция на фона - не

Условия на горене - редукционен пламък; за максимална абсорбция е необходимо оптимизиране на височината на горелката и газовата смес.

5.3. Стандартна крива

5.3.1. В мерителни колби от 100 cm³ (ml) се поставят с пипета 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 cm³ (ml) от работния стандартен разтвор на стронций (3.4.2). Във всяка колба с пипета се прибавят 5,0 cm³ (ml) разтвор на калиев хлорид (3.3), обемът се долива до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 µg/cm³ (ml) стронций. По същия начин се приготвя празна проба, без да се прибавя стандартен разтвор на стронций.

5.3.2. Измерва се абсорбцията на празната проба (5.3.1) и получената стойност се използва като нулева концентрация на стронций за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на стронций (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на стронций.

5.4. Определяне.

Измерва се абсорбцията на пробата (5.1.1). От стандартната крива се отчита концентрацията на стронций, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

Съдържанието на разтворим стронций в пигмента се изчислява в % (M/M) по формулата:

където:

Най-добрата възможна повторяемост за този метод е 0,09% при съдържание на разтворим стронций 0,6% (M/M).

Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-AES).

(¹) виж ISO 5725

(²) “Magnesium as modifier for the determination of barium by flame atomic emission spectrometry”. Jerrow, M. et al., Analytical Proceedings, 1991, 28, 40.

Методът се отнася за идентификация на бензилов алкохол в козметични продукти.

Бензиловият алкохол се идентифицира чрез тънкослойна хроматография на плаки със силикагел.

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а.).

3.1. Бензилов алкохол.

3.2. Хлороформ.

3.3. Етанол, абсолютен.

3.4. n-Пентан.

3.5. Подвижна фаза: диетилов етер.

3.6. Стандартен разтвор на бензилов алкохол: в мерителна колба 100 cm³ (ml) се претегля 0,1 g бензилов алкохол (3.1) и се долива до марката с етанол (3.3). Разбърква се.

3.7. Плаки за тънкослойна хроматография, стъклени, 10х20 сm или 20х20 сm, покрити със слой от силикагел 60 F₂₅₄ с дебелина 0,25 mm.

3.8. Реактив за проявяване на петната: 12-молибденофосфорна киселина, 10% (M/V) в етанол (3.3).

4.1. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.

4.2. Хроматографска вана с две отделения, с размери приблизително 8x23x24 сm.

4.3. Хроматографска хартия Whatman или еквивалентна.

4.4. УВ лампа с дължина на вълната 254 nm.

5. Процедура

5.1. Приготвяне на пробата

В мерителна колба от 100 cm³ (ml) се претегля 1,0 g от продукта, който ще се анализира. Прибавят се 3 cm³ (ml) хлороформ (3.2) и се разклаща енергично за диспергиране на продукта. Долива се до марката с етанол (3.3) и се разклаща енергично до получаване на бистър или почти бистър разтвор.

5.2. Тънкослойна хроматография

5.2.1. Хроматографската вана (4.2) се насища с n-пентан (3.4) както следва: стената на ваната, съседна на задното отделение, се облицова с хроматографска хартия (4.3), така че долният край на хартията да влиза в това отделение. В задното отделение се наливат 25 cm³ (ml) n-пентан (3.4), като последният се сипва по откритата повърхност на облицоващата хроматографска хартия. Веднага се поставя капака и ваната се оставя да престои 15 min.

5.2.2. На подходящи точки на стартовата линия на хроматографската плака (3.7) се нанасят 10 µl от разтвора на пробата (5.1) и 10 µl от стандартния разтвор на бензилов алкохол (3.6). Оставя се да изсъхне.

5.2.3. В предното отделение на ваната с пипета се поставят 10 cm³ (ml) диетилов етер (3.5) и веднага след това в същото отделение се поставя плаката. Бързо се поставя капака и хроматограмата се развива до разстояние 15 сm от стартовата линия. Плаката се изважда от хроматографската вана и се суши при стайна температура.

5.2.4. Плаката (5.2.3) се разглежда под ултравиолетова светлина и се отбелязват местата на виолетовите петна. Плаката се напръсква с проявяващ реактив (3.8) и след това се нагрява в продължение на 15 min. при 120⁰С. Бензиловият алкохол се появява като тъмно-синьо петно.

5.2.5. Изчислява се получената Rf-стойност за стандартния разтвор на бензилов алкохол. Тъмно-синьо петно със същата Rf-стойност, получено от разтвора на пробата, показва присъствие на бензилов алкохол.

Откриваем минимум: 0,1 µg бензилов алкохол.

Този метод се отнася за определянето на бензилов алкохол в козметични продукти.

Количеството на бензиловия алкохол, определено по този метод се изразява в % (М/М).

Пробата се екстрахира с метанол и количеството на бензиловия алкохол в екстракта се определя чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).

4. 
   Реактиви
   

4.1. Метанол.

4.2. 4-етоксифенол.

4.3. Бензилов алкохол.

4.4. Подвижна фаза : метанол (4.1)/вода = 45 : 55 (V/V).

4.5. Основен разтвор на бензилов алкохол : в мерителна колба от 100 cm³ (ml) се претеглят около 0,1g бензилов алкохол (4.3) с точност 0,001 g. Долива се до марката с метанол (4.1) и се разбърква.

4.6. Основен разтвор на вътрешен стандарт : в мерителна колба от 100 cm³ (ml) се претеглят около 0,1g 4-етоксифенол (4.2) с точност

0,001 g. Долива се до марката с метанол (4.1) и се разбърква.

4.7. Стандартни разтвори : в серия от мерителни колби от 25 cm³ (ml) се поставят съответни количества от основния разтвор на бензилов алкохол (4.5) и от основния разтвор на вътрешен стандарт (4.6) съгласно таблицата, дадена по-долу. Доливат се до марката с метанол (4.1) и се разбъркват.

Тези стойности са дадени за информация и съответстват на концентрациите на стандартните разтвори, приготвени с използване на разтвори на бензилов алкохол (4.5) и на 4-етоксифенол (4.6), които съдържат съответно точно 0,1% (M/V) бензилов алкохол и 0,1% (M/V) 4-етоксифенол.