Комбиниран подход за точкови и дифузни източници

Член 11

1. 
   Всяка държава-членка осигурява за всеки район с басейново управление, или за всяка част от международен район с ба­сейново управление, която се намира на нейна територия, разработването на програма от мерки като взема предвид резултатите от анализите, изисквани съг­ласно Член 5, с оглед постигане на це­лите, посочени в Член 4. Такива прог­рами от мерки могат да се позовават на мерките, които произтичат от законода­телството, прието на национално рав­нище и отнасящо се за цялата територия на държавата-членка. При необходимост, държавата-членка може да приеме мерки, приложими за всички райони с басейново управление и/или за частите от междуна­родните райони с басейново управление на своя територия.
   
2. 
   Всяка програма от мерки включва основ­ните мерки, изброени в Алинея 3, а при необходимост, и допълнителни мерки.
   
3. 
   „Базисни мерки“ са минималните задъл­жителни изисквания и включват:
   

(б) мерките, считани за подходящи за из­пълнение на Член 9;

(в) мерките за подпомагане на ефективно и устойчиво използване на водите, за да не се допускат компромиси при постигане на целите съгласно Член 4.

(г) мерките за изпълнение на изисквани­ята на Член 7, включително мерките за защита на качеството на водите с оглед намаляване нивото на пречист­ване, изисквано за получаването на питейна вода.

(д) контрол на черпенето на пресни по­върхностни и подземни води и зави­ряване на пресни повърхностни води, включително регистър или регистри на водовземанията и изискването на предшестващо разрешително за во­довземане и завиряване. Такъв конт­рол е предмет на периодични прег­леди и, при необходимост, актуали­зации. Държавите-членки могат да не прилагат тези мерки за водовземания и завирявания, които нямат значимо въздействие върху състоянието на во­дите.

(е) контрол, включващ изискване за пред­варително упълномощаване за изкуствено възстановяване или уго­лемяване на подземните водни обекти. Използваната вода може да бъде отвеждана от всеки повърхнос­тен или подземен водоизточник, при условие, че използването на източ­ника не компрометира постигането на екологичните цели, установени за из­точника или за възстановявания или уголемявания подземен воден обект. Такъв контрол е предмет на перио­дични прегледи и, при необходимост, актуализации.

(ж) за зауствания от точкови източници, които могат да причинят замърся­ване, изискване за предварително регламентиране, например, забрана за въвеждане на замърсяващи вещес­тва във водите или за предварително упълномощаване или регистрация съгласно общи задължителни пра­вила, определящи контрол на емиси­ите на съответните замърсители, вк­лючително контрол в съответствие с чл. 10 и 16. Такъв контрол е предмет на периодични прегледи и, при необ­ходимост, актуализации.

(з) за дифузни източници, които могат да причинят замърсяване, мерки за предотвратяване или контрол върху въвеждането на замърсители. Конт­ролът може да представлява изиск­ване за предшестващо регламенти­ране, например забрана за въвежда­нето на замърсители във водите, или предшестващо разрешително или ре­гистрация според общи задължителни правила, а ако такова изискване няма, по силата на друго законода­телство на Общността. Такъв контрол е предмет на периодични прегледи и, при необходимост, актуализации.

(и) за всички останали значителни небла­гоприятни въздействия върху състоянието на водите, посочени в Член 5 и Приложение II, по-конк­ретно, мерки за осигуряване на съгла­суваност между хидроморфоложките условия във водните обекти и пости­гането на изискваното екологично състояние или добър екологичен по­тенциал за водни обекти, класифици­рани като изкуствени или силно мо­дифицирани. Контролът за тази цел може да представлява изискване за предшестващо упълномощаване или регистрация според общи задължи­телни правила, а ако такива изисква­ния няма, по силата на друго законо­дателство на Общността. Такъв конт­рол е предмет на периодични прег­леди и, при необходимост, актуали­зации.

(к) забрана на директното заустване на замърсители в подземни води, по си­лата на следните разпоредби.

Държавите-членки могат да разрешават об­ратно инжектиране в същия водоносен слой на вода, използвана за геотермални цели.

Също така, като посочат условия, те могат да издадат разрешително за:

• 
  инжектиране на води, съдържащи вещества, които са резултат от работата по проучването и добива на въглеводороди или минна дей­ност, инжектирането на води по технически причини в геоложки формации, от които са били до­бивани въглеводороди или други вещества, или в геоложки форма­ции, които по естествени причини са трайно негодни за други цели. Водата, инжектирана по този на­чин, не може да съдържа вещес­тва, различни от получените при гореописаните дейности.
  
• 
  обратно инжектиране на изпом­пени подземни води от мини и кариери или свързани с изграж­дането или поддръжката на ин­женерно-строителни съоръжения;
  
• 
  инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в геоложки формации, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели;
  
• 
  инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в други геоложки формации, когато е налице приоритетна не­обходимост от осигуряване на га­зоснабдяването и инжектирането се извършва по начин, предотвра­тяващ бъдеща опасност от влоша­ване на качеството на всеки под­земен водоприемник;
  
• 
  изграждане на конструкции, инже­нерно-строителни съоръже­ния и постройки и други подобни дейности върху или в земния слой, които влизат в контакт с подземните води. За тези цели държавите-членки могат да пос­тановят, че подобни дейности следва да се третират като разре­шени при условие, че се извърш­ват в съответствие с общите стро­ителни правила, разработени от държавите-членки за подобен вид дейности;
  
• 
  зауствания на малки количества вещества с научни цели за харак­теризиране, опазване или възста­новяване на водни обекти, ако тези количества са ограничени стриктно до размера, необходим за съответните цели;
  

(л) в съответствие с действията, предпри­ети по силата на Член 16, мерки за елиминиране на замърсяването на повърхностните води от веществата, посочени в списъка за приоритетни вещества съгласувани по силата на Член 16(2) и мерки за постоянно на­маляване на замърсяването от други вещества, които иначе биха възпре­пятствали държавите-членки да пос­тигнат за повърхностните водни обекти целите, изложени в Член 4.

4. 
   “Допълнителни” са мерките, предназна­чени и прилагани в допълнение към ос­новните мерки с цел постигане на целите, установени вследствие на Член 4.Част В от Приложение VI съдържа неизключи­телен списък на тези мерки.
   

5. 
   Когато данните от мониторинга или други данни показват, че има вероятност да не бъдат постигнати целите, формули­рани в Член 4 за даден воден обект, дър­жавите-членки:
   

• 
  изследват причините за възможното неизпълнение;
  
• 
  проучват и преразглеждат съответ­ните разрешителни и пълномощия;
  
• 
  преглеждат и, ако е необходимо, кори­гират програмите за мониторинг; и
  
• 
  допълнителни мерки, ако са необхо­дими за постигане на тези цели, вк­лючително, ако е необходимо, уста­новяване на по-строги екологични норми за качество при спазване на процедурите, формулирани в Прило­жение V.
  

6. 
   При прилагането на мерките съгласно Алинея 3, държавите-членки вземат всички подходящи мерки, за да не увели­чават замърсяването на морските води. Без ущърб на действащото законодателс­тво, прилагането на мерките по силата на Алинея 3 не може в никакъв случай да доведе пряко или непряко до увеличено замърсяване на повърхностните води. Това изискване не трябва да се прилага там, където резултатът ще бъде увеличено замърсяване на околната среда като цяло.
   
7. 
   Програмите от мерки следва да бъдат раз­работени най-късно девет години след датата на влизането в сила на тази Ди­ректива, а всички мерки трябва да бъдат направени оперативни най-късно двана­десет години след тази дата.
   
8. 
   Програмите от мерки се преразглеждат и ако е необходимо, актуализират най-късно 15 години след датата на влизането в сила на тази Директива и след това на всеки шест години. Всички нови или преразгледани мерки, отразени в осъвре­менената програма, се реализират до три години след тяхното разработване.