Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

В македонската империя на Александър Велики, свидетелството е било в по-различен вид, но въпреки това, очевидно е било доста ефективно. Йосифус казва, че когато Александър Велики се приближил до Ерусалим с намерение да го унищожи, Ядуа (Неемия 10:21), първосвещеникът, го посрещнал в своята първосвещеническа роба, придружен от своите колеги свещеници, тогава Александър вместо да унищожи свещениците и града, му се поклонил до земята поради един свой сън. Този предупредителен сън представил първосвещеника в първосвещеническата си роба точна така, както му се появил. Йосифус ни разказва също, че първосвещеникът изтъкнал на Александър пророчеството на Данаил относно неговото собствено успешно завоюване на Персия. (Както виждаме, това прави отнасянето на книгата Данаил в макавейския период напълно абсурдно).

Четвъртото царство споменато в съня, е била римската империя, на която е било дадено дори по-велико свидетелство, въпреки може би доста неясно и по-малко грандиозно особено в началото. Самият Месия, Неговите чудеса, разпятието и възкресението са станали под римското покровителство. Широко разпространен и почти чудотворен е бил растежът на Христовата Църква. Също така и доброволната смърт на мъчениците, и свидетелството на самия живот на християните. ("Ето, тези християни, как се обичат един друг"). Следователно, Бог е свидетелствал на всички тези световни монарси, един след друг, по начин, по който да бъдат убедени. Данаил е започнал своя разговор с Навуходоносор, като отхвърлил всяка своя заслуга и мъдрост, като казва:

"28 Но има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, що има да стане в последните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си" (2:28).
ВИДЕНИЕТО ЗА ГРАМАДНИЯ ОБРАЗ

ВРЕМЕНАТА НА ЕЗИЧНИЦИТЕ

Следва откровението на самия сън:

"31 Ти царю, си видял, и ето голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.

32 Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед,

33 краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.

34 Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги строшил" (2:31-34).

Как би могъл някой да опише успехите на езическите империи по-добре от аналогията с образа на човек? Това е човешки ден, негово дело, негова фалшива слава, негови безполезни мечти. Превъзходният блясък на образа сигурно означава описание на външната форма на цивилизованост представена от Вавилон, персийската империя, империята на Александър Велики и неговите наследници, и на великата римска империя, но също така е истина, че изгледът на този образ е бил страшен. Всичките империи, въпреки че поддържали ред и подходяща външна цивилизованост, са били основани върху завоевания, заробване и насилие. За никоя от тях не би могло да се каже: "Твоят скиптър е скиптър на праведност". В този сън известни неща са забележителни:

(1) Главата на образа не е била преобраз на народ, а на човек, на Навуходоносор.

(2) Следващите три части на образа са преобраз на царства, а не на личности.

(3) Златната глава, Навуходоносор, ни е идентифициран, но главите на трите царства, не.

(4) Съществува едно намаление на стойността на всяка от следващите части на тялото, които са царствата.

(5) Има едно нарастване на здравината на царствата като се започне от главата до краката, които са от желязо, а пръстите са комбинация от желязо и глина, отчасти здрави, отчасти чупливи (по естество глината е ронлива).

(6) Камъкът е ударил последната описана част, краката на образа и ги строшил на парчета (времето за унищожението на образа, на световната система ще бъде в края на дните).

(7) Целият образ (т.е. световната система) станал на плява и бил издухан и изгубен. Камъкът, който ударил образа станал голяма планина и изпълнил целия свят. Този камък е Месия.

(8) Ако сумираме, засега, частите на тялото (или на царствата), а именно Вавилонската, Персийската, Македонската и Римската империи и грубо сравним тяхната продължителност на съществуване като империи, ние получаваме следната картина:

пр.Хр. год. %

Главата и врата: 605-539 66 6+

(Навуходоносор и наследниците)

Гърдите и мишците: 539-332 207 9.0+

(Персия)

Коремът и бедрата: 332-63 269 25.0-

(Гръцко-Македонско)

Краката: 63-476 сл.Хр.539 9.5+

(Рим)

Нозете: ? 7 .5

Ако сравним тези измерения с дължината на тялото, което е било шест фута, ние получаваме грубо следната картина:

Главата, 8 инча (1 инч = 2.54 см) (+11% от дължината на тялото).

Раменете и гърдите, 12 инча (+17% от дължината на тялото).

Коремът и бедрата, 24 инча (+33% от дължината на тялото).

Краката, 21 инча (+29% от дължината на тялото).

Нозете, 7 инча (+10% от дължината на тялото).

От горната сравнителна таблица, ние виждаме приблизително, съвсем грубото разпределение на фактора време между тези четири империи, според пропорцията на частите на тялото, които те представляват и че нозете (7 инча от глезена нататък), според приблизителната дължина на тялото в проценти, се отнася за седемдесетата Данаилова седмица или за последните седем години. Ние също забелязваме, че точно както двете мишци (ръцете) (едната за Мидия и другата за Персия), така и двата крака представляват раздвоената (чаталовидната) римска империя (Източната половина и Западната половина), поради което отново имаме подходяща аналогия. Тук не съществува някакъв разчет взет от продължителността на Източната империя, или най-малко от останките от нея; обаче хиляда години след разпускане на Западната половина, Източната империя като отделна единица, в действителност е дошла в съществувание с Диоклециан, 285 г. сл. Хр. и престанала да съществува като империя много преди падането на Константинопол в 1453 г. сл. Хр.

Разбира се, не е необходимо някаква аналогия, алегория или несъществен пункт непременно да бъдат изпълнени. Обаче в този сън има забележително съответствие във всички важни пунктове. От 37 стих започва тълкуванието на съня и едновременно ни се дава източника на Навуходоносоровата сила:

"37 Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

38 и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава" (2:37, 38).

Еремиевото пророчество е в пълно съгласие с това изявление:

6 И сега дадох всички тия земи в ръката на слугата Си Навуходоносор, вавилонския цар; тоже и полските зверове дадох на него за да му слугуват.

7 И всичките народи ще слугуват на него, на сина му и на внука му, докле дойде времето и на неговата земя; и тогава много народи и велики царе ще поробят и него.

8 И оня народ или царство, което не би приело да слугува на тоя вавилонски цар Навуходоносор, и което не би приело да тури врата си под хомота на вавилонския цар, Аз ще накажа оня народ, казва Господ с нож, с глад и с мор, догдето го довърша чрез неговата ръка.

9 А вие недейте слуша пророците си, нито чародеите си, нито предвещателите си, нито омаятелите си, които като ви говорят, казват : Няма да слугувате на вавилонския цар;

10 защото те ви пророкуват лъжа, та да ви отдалечат от земята ви и Аз да ви изпъдя, та да загинете" (Еремия 27:6-10).

Като сравним следващите царства изтълкувани от Данаил, виждаме, че Бог бе оценил Навуходоносоровото управление много по-горе от това на следващите царства след него. Изявлението е, не че Вавилон е златната глава, но че самият цар е тази глава. Като част от значимостта на това пророчество, както вече отбелязахме, има едно намаляване качеството на представените метали в образа; главата от злато, гърдите и мишците от сребро, коремът и бедрата от мед, краката от желязо и нозете отчасти от желязо, отчасти от глина. Ето, какво е изявено съвсем определено в стих 39:

"39 И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят" (2:39).

Ние бихме се запитали, защо единствено главата не е идентифицирана като националност. Най-доброто тълкувание изглежда е, че второто царство от сребро, което е Мидо-персийското царство; третото, което е Александър и неговите приемници; и четвъртото царство, което е Рим; всички тези царства и никои други, неоспоримо са управлявали над културния свят. Може би тук ние имаме един пророчески принцип: На Навуходоносор е била дадена проницателност за това, което се отнася за самия него, но по-късно, когато на Данаил в неговите собствени видения му е било открито значимостта на другите царства и му са били дадени имената им, това е било понеже те са имали значимост за Божия народ, за евреите.

Една от трудностите в тридесет и деветия стих е изявлението: "И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето". На пръв поглед, ние виждаме, че персийската империя е била по-долна от вавилонската; фактически обаче, действителността е напълно противоположна. Ако приемем като ръководство намаляването на стойността на металите, то тогава всяко следващо царство би трябвало да бъде по-долно от предшестващото. От еврейска гледна точка, Вавилон е бил преследвач, или най-малкото опустошител на техния град, изгонил ги от страната им и ги заробил. От религиозна гледна точка, Вавилон е бил древен център на политеизма и всеки, който тръгвал с него е ставал източник на западната цивилизация. Напротив, Персия е била техният освободител, любезна в управлението си към тях и религиозно не е била далеч от монотеизма. Разбира се, видението и тълкуванието представят Божията гледна точка, а не израелевата.

Съществуват известни отговори на тази видима трудност, но вероятно ние ще трябва да акцентираме по-ясно на възможните области, където се усеща нископоставеността. Дали в областта на управлението или в големината на пространството се е състояла тази нископоставеност? Не, защото всяка от следващите империи е била пространствено по-обширна, от предшестващата. Тогава дали в морала или в етиката се е състояла тя? Отново това не би било възможно да се докаже. Не би ли трябвало тогава да се отнесем към етичните особености, към физическата или нравствена сила, към любовта за истината, към изтъкнати национални дарби,или към принесената полза за цивилизацията?

Наистина, би било много трудно едно по едно да анализираме тези неща. Но, Вавилон, майката на цивилизацията, както вече разбираме, не е бил нископоставен в даровете си за бъдещите поколения, нито Персия, нито Гърция, които са заимствали така щедро от него. Но Кеил поддържа едно друго становище, а именно че нископоставеността лежи в тяхната липса на вътрешно единство. Това би могло да бъде така, както в религиозната област, така и в политическата; в религиозната, понеже Вавилон е бил политеистичен народ и народите, над които е владеел са били също така политеистични, докато Персия е била неполитеистична страна, владеела и вероятно е презирала религиозното объркване на народите, над които е царувала. А политически, Вавилон и Персия са били конгломерати, но Вавилон е имал по-автократична и по-централизирана власт, която е липсвала в резултатната персийска сатрапна система. Ето, в тези неща съществува по-друга гледна точка относно нископоставеността. Обаче, не Вавилон, а Навуходоносор е бил златната глава. И Данаил сравнил един човек с царство, а не царство с царство. И кой би казал, че Навуходоносор, най-великият езически цар на древността според библейския стандарт (Данаил 4:20-22), не е бил в Божиите очи по-горе в управлението от това, което Персия е показала? Ако сравнението е между Навуходоносор и персийското царство, а не между Навуходоносор и великия Кир, такова тълкувание би било напълно приемливо.

Въпреки че не е специално изявено, третото царство косвено е било по-долно от второто, не интелектуално, нито художествено, но може би главно нравствено или духовно. Гърците са имали известни нравствени особености, които Бог правилно и определено е счел за по-лоши - прецъфтял индивидуализъм, липса на междуличностна лоялност и морален стабилитет. Персийската младеж, според Ксенофон, е била научена да язди, да стреля с лък и да говори истината. За гърците, истината е била нещо абстрактно. Гръцкият ум е бил хитър и нечестен, далеч от правдивостта и Херодот ни казва, че гърците са научили Азия на противоестествена похот. А колкото се отнася до последния народ, Рим, с неговата упоритост и цел, способност да усвоява и използва резултатите от гръцкия гений, неговите дарби, законност и ред, никак не е тайна фактът, че той е станал като паразитен на Изтока относно материалния просперитет, храната, изкуството, литературата и дори религията. В последните години на империята той е станал подчинен на зависимите народи при най-великите от неговите императори: Диоклециан, Теодосиус, Константин, Юстиниан - всички с изключение на Теодосиус са били илири (югославяни), а Теодосиус е бил испанец.

За тези, които считат, че е трудно въз основа на науката да повярват в свръхестественото, по-специално по отношение на пророческите предсказания, нека последват интерпретацията на този сън с известна доза историческа перспектива. Ако, както е обикновено до известна степен да се вярва на консерваторите, а фактите от историята изискват тълкуванието на Навуходоносоровия сън като нео-вавилонска, мидо-персийска, гръцко-македонска и римска империи, как тогава Галуп, интелигентен съвременен човек (605 до 535 г.пр.Хр.) би могъл да предскаже възхода на някоя от тях, които да господстват над Близкия Изток?

Все пак Навуходоносор е трябвало да укрепи империята си срещу различни коалиции, по-специално срещу един възстановен Египет. Медийците и персийците са били в действие, но все още не са били комплектували империите си, въпреки че са станали съучастници в унищожаването на две (първо на Асирия, 614 г. пр. Хр.; по-късно на Лидия в 546 г. пр. Хр.). Гърция е била една неорганизирана група от градски щати с намерение да не сътрудничи с никой, а Македония едва ли тогава е била във възможност да бъде чута в международните отношения. Що се отнася до Рим, той е бил под етруско управление и не е бил обсег на нечия мисъл, нито се е считал като бъдеща империя. Той е бил само един град.

Разбира се, обикновеният отговор на този списък от невъзможности е, да поставим писанията на Данаил след събитието, да допуснем, по времето на Макавейското въстание, около 165 г. пр. Хр. Това обаче ни поставя поне пред два неразрешими проблема. Първият, може би е било още твърде рано да се предскаже една Римска империя, по-специално една разклонена империя съответстваща на двата крака на образа. Второ, Как би могло на Александър Велики, в 332 г. пр. Хр. да бъде показано пророчеството на Данаил и че той самият е изпълнението му, както вече посочихме в увода, когато то още не е било написано и не ще бъде написано през следващите 167 години?

Започвайки с четиридесетия стих от глава 2, който разбираме, че се отнася до римската империя, защото имаме един символизъм, който съвършено подхожда на римската империя, въпреки че тя едва накрая израства като империя. Разбира се, двата крака са западната половина на империята с център Милано, а източната част на империята първо е била с център Nicomeda, а после с Константинопол. Дори когато глезените формират един продължителен процеп в посока към краката, ние бихме могли да допуснем, че това също е знаменателно за бъдещето на римската империя и пророчеството по-късно ще ни накара да повярваме, че това се отнася до възстановената римска империя, от която ще изникнат десет пръста, които са десет царе.

Въпреки че стихове от 40-43 не ни откриват ясно два включени в тях кръгозора, обаче дават да се подразбират двете империи: старата римска империя и нейната възстановена форма. Двата кръгозора не са рядкост в Писанието. Но, би било изцяло нехарактерно да се описва старата римска империя като една смесица на желязо и глина, дори ако би могло да се каже, че желязото на римската неограничена власт е била смесица от глина и човешко робство. Едва ли би било подходящо да се счита, че по-късното смесване с варварски племена е отговорът на това описание. Човешкото робство е било повече или по-малко в основата на всички древни цивилизации, а претопяването на други народи или племена, би могло от само себе си да бъде източник на сили и енергия. Скофилдовите бележки правилно оценяват тези стихове:

"Този пасаж се отнася, заедно с други пророчески събития, за времето, когато ще се установи хилядогодишното царство. То ще стане "в дните на тези царе", т.е. в дните на десетте царе (7:24-27), на които преобраз са пръстите на образа. Десетте царе не са съществували при първото идване на Месия, нито пък е била възможна някаква федерация до разпускането на римската империя и възникването на настоящата националистическа система".

Очевидно, небесният Бог не е основал царство нито в дните на тези царе, нито досега изобщо. И следователно не е възможно то да раздроби на парчета и да погълне тези десет царства. Сигурно никой, който вижда съвременното нечестие и анархия, и извънредно несъвършената църква не би могъл да си помисли, че ние сме вече в тази епоха, или навлизаме в нея. По-скоро ние сме във време, каквото беше характерно в дните на Ной, когато земята беше изпълнена с насилие и всичко беше корумпирано.

Четиридесет и третият стих на тази глава е доста странен, нека го прочетем:

"43 И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на другите родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта" (2:43).

И ние питаме, кои са "те"? "Ще се размесят", но по какъв начин? Както изглежда "те" са семето на човеците и най-малко това са личности. Кеил казва:

"Както в трите предшестващи царства, златото, среброто и медта представляват материалите на тези царства; т.е. хората и техните култури, така също в четвъртото царство желязото и глината представляват царствата възникнали от делението на това царство, т.е.националните елементи, от които те са съставени и които ще се и трябва да се размесят заедно в тях. Ако тогава "те ще се размесят с потомците на другите родове човеци", Данаил е имал предвид бракове, това означава смесване само на различни родове заедно чрез външна сила в царството използвайки тези бракове като средство за сливане на разните националности. Но тук изразът не е ограничен само до това, което е изложено в Ездра 9:2, където става дума за смесване чрез женитби на свещен народ с езичници. Ето защо, своеобразният израз, "потомците на другите родове човеци", не означава точно същото, но очевидно този израз е подбран във връзка със следващото съпоставяне с божествения управител, ст. 44, което означава суетният човешки стремеж на световните управители да се съпостави с действието на небесния Бог, както е изявено в Еремия 31:27. Характерът на смесването чрез семе, произхожда от сеенето на полето със смесени семена и означава всички способи употребени от управителите да съчетаят различните националности, сред които комбинирането е най-важното и най-успешно средство. Но това смесване заедно ще успее така, както усилието да се свържат в една връзка желязо и глина. Смесените части заедно няма да прилепнат една с друга"

Кеил е писал тези думи много преди да е сънувано дори световното комунистическо движение. Ако думите "комунистическо просмукване" са били познати в дните на Кеил, аз съм абсолютно сигурен, че той би разгледал това като една възможност и може би за предпочитане, относно идеята за родово смешение в един народ. Днес няма народ на земята, където глината на комунизма да не е размесена със желязото на националната принадлежност. От друга страна най-съвременните народи са смесени етнически в произхода си, обаче това едва ли би отличило някой съвременен народ, а още по-малко древен такъв.

Съществуват въпроси, на които коментаторите много често не успяват да отговорят, а те са следните:

(1) Възстановената римска империя ще бъде ли съставена от две части (източна и западна)? И ще бъдат ли те съединени като една единствена единица?

(2) Десетте пръста на образа представляват ли десет царе, които ще управляват цялата територия, която преди е била контролирана от източната и западната римска империя? Фактически, ще бъдат ли те политически лидери?

(3) Възстановената римска империя ще се състои ли от десет отделни несвързани помежду си царства? Ще бъдат ли те групирани в две хегемонии?

Отговорите на горните въпроси, може би няма да бъдат задоволителни, но знаменателно в тези дни е, когато виждаме сценарият да се развива в посока към голямото движение на човечеството във финалния бунт срещу Бога. Ние не бихме могли със сигурност да отговорим на тези въпроси нито бихме могли напълно да обясним значението на желязото и глината в пръстите. Четиридесет и вторият стих е образец на една комбинирана сила и слабост (ходилата на възстановената империя), силата на желязото и ронливостта при комбинация с глината. Каквото и да е значението, със сигурност едно нещо не трябва да се изпуща, възможността, щото символизма на калната глина би могла съвсем подходящо да се приложи към настоящето на всяка страна, където някои елементи биха могли да отслабнат желязото; например, комунизмът или може би една обща анархия. Колко знаменателно е, че глината на комунизма не прилепва към желязото на националното управление въоръжено до зъби и колко символично и образно е, че глината е самият комунизъм, който е абсолютно земен на земята и не познава нищо духовно. Човекът, според комунизма, е една глина; той няма душа, няма Бог, няма задгробен живот и световните легитимни управления са просмукани и, ако е възможно, съборени насилствено, срутени чрез преврат, в които царуват предателство и повърхностни обещания за земен рай. Такава е философията на диалектическия материализъм. Комунистическите лидери са подходящи ученици на Макавели. Тълкуванието продължава:

"34 Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги строшил.

35 Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното през лятото; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят" (2:34, 35).

Съществуват различни тълкувания за камъка, но едва ли той би бил друг, освен Христос. Четиридесет и четвъртият стих продължава:

"44 И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъдва довека" (2:44).

Това ще бъде царството на Месия, относно което Езекиил ни дава известни определени описания (Езекиил 40-48) и което много други пророци са видели.

Както видяхме, на Навуходоносор е бил даден самия сън и значението му до такава степен, щото той бил напълно задоволен. Паднал на лицето си и се поклонил на Данаил, като изповядал, че Данаиловият Бог е истинският Бог на боговете и Господ на господарите, Който открива тайни.

Не бихме могли да предположим, че Навуходоносор се е отказал от езическите си богове, понеже езикът, който той е употребил само включва преимуществото на Йехова във връзка с откриването на тайни. Той би трябвало да научи чрез други средства и по друг начин, силата Божия и безпомощността на собствените негови богове. За тази цел, му е било дадено свидетелството на огнената пещ и свидетелството на умственото му разрушение и възстановяването му отново.

Главата завършва с поставянето на Данаил като управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всичките вавилонски мъдреци.

Как това повишение ще се отрази върху халдейците, които са били слаби да изпълняват функциите си, докато на Данаил, един предсказвач и пленник му бе дадено преимущество над тях, ние ще видим в следващите глави. Една група, с престижна служба, ползваща се с влияние в обществото, е отправила поглед лекомислено към някого, чието, социално положение е било по-долно; това може да има различни отговори, но виждаме, че тяхната емоционална реакция е била единствено омраза. Едно загнездило се свещеничество не би могло да се откаже лесно, специално когато е на лице гарантирана народна подкрепа. Тази група, чийто капацитет за интелигентно любопитство е бил прочут, не е нужно да усеща, че нейното падение е неизменно, а би било много интересно, наистина, да се знае какво е било отношението между новия халдейски глава с ранга и върволицата от групата, и неговите другари губернатори.