Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

Привидно, той не е бил човекът, който да не сполучи да използва времето, което имаше на разположение и така той е използвал един механизъм, който, разбира се, е бил използван и преди, също е бил използван и след това за да се осигури контрол върху сърцата и мислите на етническите му поданици, чрез създаване на единство в управлението, гарантирано чрез религиозно обединение. Хората от различните провинции не са били насилвани да се откажат от техните собствени богове, но да признаят един общ бог. Това нещо не би било в основата си противно на политеистическото мислене.

Местната гордост и местните интереси сред различните народи, естествено биха могли да дадат преференция на един главен, местен бог. Обаче, такава местна преференция би могла много лесно да бъде превъзмогната чрез заплахата за тежко наказание и изглежда Навуходоносор е бил изненадан, когато такава заплаха не е била достатъчно силна за тримата юдейски младежи.

Както споменахме, някои предполагат, че образа, който Навуходоносор бе поставил е бил неговият собствен образ, като по този начин се е опитал да предяви претенция за божественост. Това предположение самият аз напълно приемам, поради причини, които преди това съм споменавал. Като допълнение, ние имаме изявлението в стих 18, където тримата младежи, които чрез своя представител казаха:

"18 Но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме" (3:18).

На какви богове те са били заставени да се покланят? На никои други, освен на златния образ.

Съществува и втора причини, предварително изявена, която привлича вниманието ни дори по-силно, а именно, че този образ е резултат от Навуходоносоровото прекомерно посвещение на Мардук, главният вавилонски Бог. Това посвещение е започнало още от младостта му и е било подхранвано от неговия баща. То е посвещение показано от човек чрез най-прекрасни молитви, които са достигнали до нас от езически източници:

"От времето, когато господ моят бог, Мардук ме е създал и е оформил моя зародиш в утробата и след като бях създаден и бях роден, потърсих олтаря на бога, неговия път, които веднага последвах. Колкото се отнася до Мардук, великият бог, моят създател, неговите способни дела аз поддържах с най-висша почит. Колкото за Набу, неговият верен син, любимият на моето царско семейство, аз непоколебимо следвах възвишеният път на неговата божественост; с цялата си преданост обичах да се покланям на тяхната божественост, също така, благоговеех пред господството им.

"От времето, когато Мардук, великият господ, издигна моята царска глава и ми повери управлението на целия народ; и Набу, управителят на небесните и земните духове, даде в ръцете ми скиптъра на правдата да управлявам народа; тогава, колкото за мен, аз застанах със страхопочитание пред тях и потърсих тяхната божественост, за слава на прочутото им име, аз благоговеех пред бога и богинята. Към Мардук, моят бог направих прошение; четох техните молитви и думата на моето сърце достигна до тях. На тях проговорих:

"О, вечен княз! Господ на всички създания!

За царя, когото ти обичаш и

Чието име ти си прокламирал.

Ако е угодно на тебе,

Води името му в точната посока,

Ръководи го в правилна пътека.

Аз съм твой облагодетелстван принц,

Създание на твоята ръка;

Ти си ме създал и си ми поверил

Господството над целия народ.

Според твоето благоволение, о господи,

Което си подарил на целия народ,

Помогни ми винаги да обичам твоето възвишено господство,

И да създам в сърцето си поклонение на твоята божественост,

И да дам на теб това, което ти харесва,

Понеже си оформил моя живот" (Асировавилонска литература стр. 135).

Тази молитва не би била цялостно възприета от евреите, понеже вместо на "Йехова", тя е посветена на "Мардук". Един еврейски цар би могъл да се моли с подобна молитва, но с известни промени. Следващата извадка от едно посвещение на Набополасар, Навуходоносоровият баща, ще илюстрира този факт:

"Един образ на моята царска власт, е поставен върху платформа, която аз построих. Към Мардук, моят господ, аз навеждам главата си; облякох себе си в моята одежда, мантията на моето царско достойнство. Тухли и хоросан, злато и сребро донесох; и Навуходоносор, първородният, най-големият, възлюбеният на моето сърце, накарах го да донесе спойка смесена с вино, олио и други продукти и да доведе моите работници. Набушумлишер, неговият брат-близнак, рожбата на моята собствена плът, моят любимец, наредих да вземе кошница и лопата (?); сребро и злато. На Мардук, моят господ, като дар аз посветих себе си. Съградих със радост храма пред Ешара и като се зарадвах издигнах нагоре неговата кула като планина; и както в древни времена, аз го посветих на Мардук, моят господ, като гледка достойна за съзерцаване.

"О Мардук, господи мой, погледни благосклонно към моите добри дела! При твоите възвишени заповеди, които не могат да бъдат променени, нека трудът на моите ръце да трае довека!

"Като тухлите на Етерменанки, които остават устойчиви завинаги, установи основата на моя престол за вечни времена!

"О Етерменанки, благослови царя, който те е възстановил! Когато Мардук с радост премести жилището си в теб, о храм, припомни на Мардук, моят господ, добрите ми дела!" (Асировавилонска литература стр.132).

Набожността на бащата е бил пример за сина.

Съществува един втори мотивационен въпрос. Дали обвинителите на юдейските младежи са били мотивирани от чиста любов към Мардук и към неговото обожаване (ако действително образът е бил на Мардук)? Или дали те са били мотивирани от ревност и от спомена за техния провал, относно съня на царя и неговото тълкувание от Данаил?

" 8 Тогава някои халдейци се приближиха до царя та наклеветиха юдеите,

9 като проговориха казвайки на цар Навуходоносор: Царю, да си жив довека!

10 Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ,

11 а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.

12 Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил не се кланят.

13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седрах, Мисах и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя.

14 Навуходоносор проговаряйки им рече: Седрах, Мисах и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог и не се кланяте на златния образ, който поставих?" (3:8-14).

Съществува известно смущение относно фразата, "нарочно ли не служите на моя бог?", тъй като пред тях не е бил поставен друг бог и не е било искано от тях да се покланят на нещо друго, освен на златния образ. Като четем този пасаж, бихме си помислили така: "Вие не служите ли на моя бог, на златния образ?" В този смисъл, тук има недомлъвка, че този образ, който Навуходоносор бил поставил, не олицетворява самия него, но може би Мардук. Освен това, някак си сме изненадани, че той дава на тези младежи друг шанс, преди да им бъде наложено заслуженото наказание.

Тук Навуходоносор е хвърлил долу рицарската ръкавица, относно някой или всички други богове, освен неговия собствен бог. И защо не? Той не е знаял, че неговата непобедимост е от Йехова. Досега, той не бе виждал какво Йехова, Богът на боговете може и желае да направи, когато има за цел да засвидетелства Самия Себе Си и да защити избраните Си слуги. Единственият въпрос е, дали тези млади мъже чрез тяхната вяра и смелост биха дали на Бога възможност по този начин да разкрие Себе Си.

"19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше.

20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ.

21 Тогава тия мъже бидоха вързани със шалварите си, хитоните си, мантиите си и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ" (3:19-21).

Напълно естествено е, Навуходоносор да реагира с гняв и ярост на публичното непокорство на тези мъже. След всичко това обаче, тези истински Божии мъже са били повишени от него и би трябвало над всичко друго да си припомним, че те са били подбрани, независимо, че са чужденци и пленници, за повишение в по-висша служба, а те са дължали превъзходството си единствено на самия Навуходоносор. Техният отказ да се поклонят е не само публично оскърбление на авторитета на един силен цар, но е било обида на неговия бог и предизвикателство за стабилитета на империята му. Това би било напълно вярно, ако събитието е имало връзка с времето и обстоятелствата на бунта в десетата година. На всяка цена, този апел към Йехова, на когото тези младежи са служели, да ги освободи не само от царя, но и от вавилонските богове, от които царят е зависим, би го вбесило. Ние би трябвало да погледнем на чудото, което следва, не само като избавление на тези верни свидетели, защото с подобни чудеса е изпъстрена цялата еврейска история преди и след това, но над всичко друго, като знаменателно второ свидетелство на езическия свят, свидетелство така публично и така пълно, което дори и Навуходоносор е бил принуден да признае, че няма друг бог, който може да избавя така. Защото, ако това е била единствената цел, имало е много други начини, чрез които тези младежи биха могли да бъдат избавени.

Нека не забравяме, че Израел е бил в изгнание. Той е бил престанал да бъде свидетел като народ и е бил изселен от мястото си. Но Самият Бог не го е оставил без свидетели, дори и на езическия свят, и като Негово първо свидетелство е бил сънят на царя, като начин за халдейската група публично да Го признае. Това чудо е било за всички първенци на цялото царство.

Има много обширни свидетелства в историята на Израел, дори в много по-учудващ вид. Тези трима младежи са показали голяма твърдост в тяхната възвишена цел. Верният Бог бе разкрил Себе Си и силата си в тяхна полза. По този начин Бог бе показал на езическия свят, че Израел е още Негов народ, дори и тогава, когато е в немилост, в робство и в изгнание.

В действителност, учудващото нещо относно това вълнуващо събитие е очевидното колебание, което Навуходоносор е имал при моменталното наказание на тримата бунтовници. Той им беше дал втори шанс за да покажат своята лоялност към него. Тук виждаме, че е изявена неговата неохота да им наложи наказанието, с което бяха заплашени.

Обаче, поради твърдостта на тези трима младежи и поради факта, че това е публичен случай, царят не е могъл да си позволи да бъде разколебан, защото независимо от всичко, неговите религиозни инстинкти, включително преимуществото на неговия бог, са били оспорени. Съществува само едно нещо, което той би могъл да стори и като резултат, изглежда той е бил решил не само да изпълни екзекуцията, но да я направи по един много ефектен начин. Това е показано в нагорещяването на тухлената пещ "седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше"

Всеки, който е запознат с функцията на тухлената пещ, може много добре да разбере, че дори при обикновено затопляне човек на би могъл да живее в нея повече от тридесет секунди и следователно, не е било нужно тя да бъде свръх нагорещена.

"22 А понеже царската заповед бе настойчива и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго.

23 А тия трима мъже паднаха вързани всред огнената пещ" (3:22, 23).

Слугите на деспотичните господари трябва да понасят опасностите от страданията, така както и евентуалните награди от тяхната служба, също и горещината от пещта, вероятно нажежена с гориво от асфалт или нефт. Това чудо в пламенната огнена пещ няма прецедент (предходен случай) в Писанието. Той е "sui generis" (своего рода). Другите две чудеса, описани в книгата, а именно, ръката, която е писала по стената през време на Валтасаровия пир и освобождението на Данаил от рова на лъвовете при царуването на Дарий, са почти от същия род. В същата категория е и първият сън на Навуходоносор и единствените по рода си теофании (Богоявления) в глави 10, 11 и 12. Ако писателят на книгата Данаил е бил с намерение да изфабрикува едно псевдо-пророчество, вероятно би избрал по разумна част отколкото да следва такъв прецедент. За да бъде създаден ореол на автентичност, може би си струвало да бъде употребен един килограм новаторство за да се постигне един грам прилика или сходство. Ако авторът е искал да подражава на Писанието, не би ли трябвало то да е било по начин, както са написани предшестващите Писания? Ако чудесата са вмъкнати в книгата, не би ли трябвало те да носят един и същ етикет с останалите Писания? Но, при Данаил, чудесата са в съгласие с принципа, че Бог отговаря единствено на вярата и по Своя собствен начин посреща нуждите на момента, но над всичко друго, по такъв начин Той не оставя Себе Си без свидетели в този езически свят. Тези чудеса се различават от псевдо-чудесата по техния нравствен характер и намерение с цел да поощрят един духовен удар над Вавилон.

По-долу даваме няколко възможности за избор не само за чудесата в книгата Данаил, но и за тези в останалите Писания:

(1) Описанието е истинно, както е заявено: "Достоверността на книгата Данаил и нейното канонизиране никога не са били поставени под въпрос в древната синагога.

(2) Това отчасти е вярно, но описанието е било тенденциозно. То е било основано върху една действителна случка, но чудотворният елемент е вмъкнат впоследствие.

(3) Описанието изцяло е измислица - една религиозна измама: В случая с Данаил, то е едно псевдо-пророчество написано с цел да подпомогне духовното състояние през време на макавейското преследване. Разбира се, напълно неясна книга, нейното божествено вдъхновение е изцяло под въпрос. Бог говори ли на човека? Може ли Светият Дух да раздвижи хората? А Писанието не е ли изцяло сътворено от хора?

Чудото в огнената пещ е особено неприятно за всеки човек, който изцяло е убеден, че Бог никога в миналото нито в бъдещето някога ще върши неща извън естествените закони, че правилните и сигурни неща, които се получават в полето на физиката и химията (в по-малка степен в биологията и в психологията) никога няма да бъдат нарушени от нещо неочаквано или от божествени проявления на сила и от така наречени чудеса. Мнозина ще признаят, че едно човешко семейство не би продължавало да мисли по горния начин върху подобна твърда основа, че човешкият бизнес може да оправи между-личностните взаимоотношения вътре във семейството, които се ограничават само до между-личностни отношения придобити в света на бизнеса. Но някакси, изглежда е много трудно да се приложат към божествено-човешките взаимоотношения тези допълнителни прибавки, които обикновено се наричат чудеса и са много по-фрапиращи от природните закони.

В действителност, чудесата са относително редки явления както в Стария, така и в Новия Завети; също така и в миналите векове на божествено-човешките отношения, много не се говори за чудеса. Фактически, големите чудеса се центрират върху Мойсей, Илия, Елисей, Езекия и върху хора живеещи в изгнание. Доколкото, можем да разберем, чудесата никога не илюстрират нещо, което Бог вече е изоставил, нито са нещо безцелно, или ефектен спектакъл на Божията сила. Те са изява на вечното, божественото намерение изразено в едно между-личностно взаимоотношение, почти изключително с Израел и с някой индивидуален юдеин. Самото чудо, под призмата на дискусията е нещо уникално в Писанието и не се поддава на естествено обяснение, освен ако искаме да погледнем към рапортите за масовите хипнози или внушения (едно невероятно обяснение), или религиозно мошеничество (еднакво невероятно). В случая, чудото би трябвало да го приемем, като такова, каквото е, а именно, едно неповторимо публично свидетелство като факт за трима юдейски младежи приели предизвикателството на един езически цар и чрез него, на едно езическо свещенство, за свидетелство на един езически свят по време, когато народът Израел не е имал никакво друго свидетелство. Времето настанало, когато Вавилон повече не е бил суверенен народ, но когато дошло това време, вавилонците никога не са били в състояние да кажат: "Ние нямаме свидетелство на истината и нямаме познание за истинния Бог", въпреки че четири пъти Вавилон е имал възможност да види силата на Йехова:

(1) Тълкуванието на съня в глава 2.

(2) Чудото в пламенната огнена пещ в глава 3.

(3) Навуходоносоровата лудост и възстановяването му в глава 4.

(4) Пишещата ръка по време на Валтасаровия пир в глава 5.

Ето защо, апостол Павел на Аеропага каза: "Бог не е оставил Себе Си без свидетелство". Един от въпросите, които бихме си задали е, защо тук няма дори загатване за това или за някои от тези събития включително и от Навуходоносоровите писания, които сега са наше притежание (извън библейско свидетелство)? Всички във Вавилон са знаяли за тълкуванието на съня; представители от цялата вавилонска империя са видели чудото в пламенната огнена пещ и всеки е знаял или би могъл да знае за Навуходоносоровата лудост и предсказанието, което го е предшествало, както и неговото собствено свидетелство, което е придружавало възстановяването му. Хиляден народ е видял пишещата ръка на стената. Защо няма дори и загатване за това от други свидетели, което да дойде до нас чрез съвременни езически източници? Очевидният отговор би бил и той е съвсем точно изявен от Е.М. Yamauchi в неговата статия озаглавена: "Камъни, ръкописи и учени":

"Ако някой би могъл чрез абсолютно оптимистична оценка да пресметне следното, че ако една четвърт от нашите материали и надписи преживеят, това означава, че една четвърт от наличните предмети са също преживели, че една четвърт от тези предмети са били изкопани, че една четвърт от изкопаните предмети за били изследвани, че една четвърт от материалите и надписите, които са изкопани са били публикувани, тогава човек би имал информация за по-малко от една хилядна от възможните събития станали някога (т.е. 1/4х1/4х1/4х1/4х1/4) (Christianity Today, февруари 1969 г).

Царете идват и си отиват, обаче свещенството продължава. Във Вавилон националните документи са били пазени, или поне подлагани на подробно разглеждане и възможен контрол от свещенството. Тъй като престижът и силата, облечени във власт, биха били винаги оспорвани от някои документи, най-сигурното нещо, което би могло да се направи с тях, е унищожени някои публични документи от този род след смъртта на Навуходоносор.

Дори при това, съществуват догадки, че като свидетел за Йехова за Неговата собствена сила и намерение, е бил намерен един последовател във Вавилон, дори в царския палат. В нашия собствен ден и век, ние сме виждали руски исторически надписи и такива за хора и събития, преписани отново поне три пъти, зачеркнати, после отново преписани и тълкувани, даже и лошо изтълкувани. Ние сме виждали и законни човешки старания, които нарочни свещеници или някоя себеувековечена контролна група на интелектуални ресурси, независимо дали във Вавилон, в Египет, в Средновековна Европа или дори в съвременна Америка, да тълкуват, както и публични събития, да променят или да потушават техните собствени старания, реклами, които грижливо и благосклонно са били описвани и дори редактирани.

Да се върнем на темата, стих 24 заявява, че Навуходоносор е бил изумен (и добре, че е така):

"24 ...Не хвърлихме ли сред огъня трима мъже вързани?

25 Ето виждам четирима мъже развързани, които ходят сред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете" (3:24,25).

От всичките прекрасни и скъпоценни изявления в Писанието, относно Божието идентифициране със Своя народ, струва ми се, че това е едно от най-уникалните и значимите. Имаме ли тук работа с присъствието на някой ангел (което изглежда е най-правдоподобно, понеже до въплъщението на Божия Син, не е записано езичник да е виждал видение на Божеството)? Навуходоносоровата претенция, че четвъртият мъж е като син на Бога, не означава, че е точно така. Дали е бил ангел или преждесъществуващият Христос, важното в случая е, че е бил представен Йехова.

Изглежда е много трудно за човечеството да разбере колко отблизо верният Бог и човекът могат да се идентифицират, въпреки, че при обикновени обстоятелства, това идентифициране е невидимо за човешките очи. Тези трима младежи са били повикани от огъня и са излезли, "и огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях"(ст. 27).Четвъртият Присъстващ сред тях не е излязъл видим от огъня.

Ето, вече имаме финален поглед върху този случай, при който Навуходоносор съвсем правилно изтълкувал ситуацията и благословил Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, Който изпратил ангела Си и освободил слугите Си, защото са се надявали на Него. Навуходоносор учуден потвърдил поражението си и признал, че една по-висша сила от неговата "променила царската дума". Ние трябва да си припомним, че когато по-късно Исус потвърди автентичността на Данаил като пророк, Той доказа достоверността на един случай, в който вероятно Самият Той е бил четвъртият видим участник. Може би някой ще възрази на този възглед (например, че тук има теофания), която е противна на библейския прецедент, че езичник е видял Бога, но такова възражение също е противно на библейския прецедент, че ангел е споделил подобна опитност в пламенната огнена пещ. Въз основа на Навуходоносоровата употреба на думите "всевишният Бог" и неговото признание, че "няма друг Бог, Който може да избавя така", можем ли да заключим, че истината на всесилния Йехова, истинският Бог, е започнала да хвърля съмнения върху неговото предишно поклонение на Мардук? Ако не, тогава какво друго би могло да го убеди във всемогъществото на Йехова? Главата завършва с една публична декларация и един указ на признание:

"29 Затова издавам указ щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече и къщата му да се обърне на бунище; защото няма друг бог, който може да избави така" (3:29).

А за Седрах, Мисах и Авденаго, вместо смърт, е последвало повишение.

Религиозно-измамната теория не е в състояние изобщо да приспособи картината дадена в тази глава за Данаил, героят на предполагаемата измислица и не би могла изобщо да прилегне на това най-велико чудо станало по времето на Данаил. Може би то е най-очевидното и неочаквано (в естествен смисъл) от всички библейски чудеса. Но като имаме предвид магьосничеството, псевдо-чудесата, които обикновено придружават посветените на езическото поклонение, ние разбираме необходимостта от нещо изумително за да обърне вниманието на езичниците по един недвусмислен начин, нещо, което сатанинските лъжливи чудеса не биха могли да имитират.

То е било едно велико чудо, което е довело до един велик край. Дългата история на Вавилон, като майка на цивилизацията и свещен център на езическото поклонение, би трябвало да достигне до един финал за около петдесет и шест години. Божията справедливост е посетила града не чрез физическо унищожение. Това чудо е било извършено като крайно предупреждение за да се покае този град, както направил Ниневия преди седемдесет години чрез свидетелството на Йон. На Вавилон са дадени четири чудотворни изявления на сила и доброта от израеливия Бог, Богът на цялата земя, Който не желае никой да погине.

Ако Бог желае да обърне вниманието на хората към Своята собствена истина и сила, и да даде чрез слугите си свидетелство за Себе Си, как би направил това най-добре в такава крайно несвойствена и политеистична обстановка? Не посредством обикновени обстоятелства, нито чрез обясними неща в естествения курс на събитията, които в миналото са били почти незабелязани. Разбира се, не и чрез средства, които много лесно биха могли да се имитират от религиозните шарлатани; неща, които при съответна постановка биха направили еднакви впечатления. Тук има повече от доказателство, както вече посочихме, че езическото свещенство е познавало и използвало с лека ръка, хипнозата, масовото внушение, вентрилоквизма (говорене чрез корема), както и некромантията, и са познавали употребата на различни упойващи средства за изпадане в маниачни състояния (например, хаомата на персите). Не би трябвало истината да бъде показана посредством тези средства, които са имитация на истинските чудеса.