Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

"10 Огнена река излизаше и течеше пред Него; милиони служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището бе открито и книгите се отвориха" (7:10)

Как би могъл някой да опише неописуемото? Какви думи биха могли да предадат на човешките чувства Неговото царствено величие и красота, чието облекло е бяло като сняг и чиито служители са блестящите ангелски духове? И както е превъзходна красотата и величието на това огромно съдилище, така е страшен и ужасът на тези, които са виновни и са застанали пред него без адвокат, който да пледира за тяхната кауза и без праведен заместник като жертва за грях.

"11 Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му - погубено и предадено да се изгори с огън" (7:11).

Както индивидуално, така и колективно, звярът и неговото царство (всички, които му се покланят) ще бъдат съдени според делата им, след което ще изчезнат от земната сцена завинаги. Злото ще бъде допуснато с плодовете си, иначе човекът не би могъл да види колко ужасно е то и че може да мами и е способно да унищожава.

"12 А колкото до другите зверове, тяхното владичество беше отнето; животът им, обаче, бе продължен до време и година" (7:12).

Това е ключовият стих за разбиране на тази глава. На лице са четири звяра. Четвъртият е осъден и унищожен. На първите три животът им е продължен след унищожението на четвъртия звяр. Те са съвременни царства, както ще видим по-късно в тази глава.

Веднъж ние споменахме за небесния съд и за Стария по дни,

"13 Гледах в нощните видения и, ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха при Него.

14 И на Него бе дадено владичество, слава и царство, за да Му слугуват всички племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно - то няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши" (7:13, 14).

В Исусовите дни, еврейските лидери правилно са считали, че Човешкият Син трябва да седи отдясно на силата и "идващ в небесните облаци", но само като Месия, обаче, когато въпросът се е отнасял до божествеността и някой би оприличил себе си като Бог, това се е считало за богохулство. Ето защо, тогава, е било толкова невъзможно за техните слепи очи да дадат на Исус подобаващото Му се място. Може би, поради тази причини, че Данаиловият човешки син се явил в славната небесна сцена, а Исус от Назарет се яви като кротък и скромен Човек според Захарий 9:9. Възможно е също неприемането Му да се дължи на низкото им морално и духовно състояние. На тях не беше дадено да видят преображението на Исус на планината, възкресението Му, възкръсналия Христос през четиридесетте дни и възнесението Му на небето. Те нямаха очи да видят Неговото морално величие, а видяха единствено техните разтреперени и уплашени лидери. Само в съдния ден, те ще видят прославения Исус. Може би, би било по-добре, ако Анна и тези, които бяха с него, никога да не бяха се раждали, защото поведоха Израел надолу по пътеката на гибелта. Юда беше само техен иструмент и това написа неговия собствен некролог; т.е. той също никога не би трябвало да се ражда.

"15 Колкото до мен, Данаил, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми и виденията в главата ми ме смутиха.

16 Приближих се до един от предстоящите и го запитах какво е истинското значение на всичко това. И той ми разказа, и ми даде да разбера значението на тези неща" (7:15,16).

От тук нататък, ние сме заинтересовани да разберем значението на видението. Изправени сме пред следните въпроси:

(1) Кои са четирите царе или царства?

(2) Кои са или какво представляват десетте рога?

(3) Кой или какво представлява малкият рог?

(4) Ако той е човек, какво е отношението и програмата му спрямо светиите?

Имало е толкова много обърквания относно идентификацията на тези четири царе или четирите царства; ето защо по необходимост, тълкуванието на този въпрос ще заеме една голяма част от главата.

Въпросът за идентификацията на тези четири царства ще води нашето тълкувание на главата като цяло. Тук ние навлизаме в една област, където изглежда съществува единодушие на мненията всред консервативните богослови за всичките хилядолетни възгледи, но които ние не можем да споделим.

С малки изключения, някои считат, че четирите звяра от глава 7, представляват четирите царства от глава 2. Мъже като Трегелес, Барнес, Пуси, Леополд, Янг, Уалвоорд и Кълвер, всички са се подписали под това тълкувание. Дори Монтгомери е съгласен с тях. Уйлиам Кели също се е подписал под този възглед, но с особено мнение.

Срещу подобна опасна опозиция, Хитциг и Бонар застават почти сами. Те считат подобно тълкувание несъвместимо, въз основа на това, което ще разкрием в следващите параграфи.

Един друг учен от голяма величина, Сър Роберт Андерсън, се присъединява към тях, като отхвърля паралелната гледна точка.

Кеил, чиято ерудиция е била свързана така много със Старозаветните консерватори, се присъединява към множеството. В дискусията за четирите царства в Данаил 7, той казва следното:

"Почти всички тълкуватели разбират, че тези две видения се тълкуват по един и същи начин. Четирите царства или династии, чиито символи са различните части на човешкия образ от главата до петите (гл. 2), са същите, които се символизират от четирите звяра, излизащи от морето.

"Този възглед е не само на Блеек, който при това е съгласен с Ауберлен, но също така с Краничфелд и Клиефот, и с всички църковни тълкуватели. Тези четири царства според общото църковно тълкувание, са Вавилон, Мидо-Персия, Македоно-Гърция и Рим. Лутер наблюдавал в това тълкувание и мнение следното: "Целият свят е съгласен с този възглед, като историята и изобилните факти го потвърждават". Той е господствал до края на последното столетие, защото противното мнение на по-ранните индивидуални търкуватели не е намерило благоразположение сред тях" (Кеил, Данаил, стр.245).

Дори Скофиелд отбелязва в А.V., представяйки, както те правят, комбиниран критерий на много добре познати консервативни учени, които са съгласни със следващите думи:

"Монархическото видение на Навуходоносор (гл. 2) покрива същия ред на изпълнение както Данаиловото видение за зверовете, но с тази разлика: Навуходоносор е видял принудителната външна сила и величието на "времената на езичниците" (Лука 21:24; ср. с Откровение 16:19), докато Данаил е видял истинския характер на езическото световно управление като грабителско и войнствено, установено и поддържано с насилие. Забележително е, че хералдическият (гербовият) отличителен белег на езическите народи са всичките зверове и грабливи птици.".

В следващите страници, ние ще констатираме, че е нужно макар и неохотно, да застанем с малцинството, Бонер и Андерсън, като се опитаме да покажем причините за нашето несъгласие с толкова много велики и добри християнски учени.

Подобието между глави 2 и 7, които забележките на Скофиелд считат за "същия ред на изпълнение", са както следва:

(1) Представени са четири световни управления.

(2) Четвъртото управление, последното от всяко видение, изглежда без съмнение, е римската империя.

(3) Двете серии на управления завършват катастрофално посредством божествена намеса.

(4) В двете глави, тази катастрофа завършва с времената на езичниците и изходът е в хилядогодишното царство.

(5) Има десет пръста в глава 2 и десет рога в глава 7, обаче, нищо не се говори в глава 2 за трите изкубнати рога от малкия рог.

Би могло да бъде вярно, че глава 2 дава вътрешното естество на същите четири царства, които са в глава 7; именно животинското в тях, но при положение, че подробностите не се вземат под внимание.

Като казваме така, съществуват сериозни трудности в едно подобно тълкувание, както следва:

(1) Символизмът в двете глави не са подходящо характерни.

(2) Фактът, че в глава 2 имаме приемственост на царствата, които са вече част от историята, то в глава 7 царствата, които изглеждат съвременни, съществуват едновременно. Трудността се увеличава със златната глава, която не е царство, но личност - Навуходоносор, който е бил мъртъв вероятно след десет години, а глава 7 е пророческа глава.

(3) Свързващият факт е, че всички четири царства в глава 7 ще съществуват в края на времето и ще поддържат отделни идентичности.

(4) В глава 7, първите три звяра продължават да живеят и след смъртта на четвъртия; подобно нещо не е ясно, дори не е загатнато в глава 2.

(5) Историческите обстоятелства, вече минали, са подходящи в глава 2, но не са подходящи за глава 7, въпреки че тази глава се тълкува като повторение на глава 2.

(6) Факт е, че видението в глава 7 гледа към бъдещето, докато Навуходоносор, златната глава е бил мъртъв приблизително десет години преди това.

(7) Невъзможно е да се даде задоволително тълкувание на глава 7 която включва две добре познати съвременни царства, Англия и Русия за едно бъдеще време тогава, когато третото и четвъртото царство се явят, а именно четирикратното арабско царство или хегемония, и съживената римска империя.

Не изглежда странно за някои коментатори, че съществуват изобилни пророчества в Стария Завет относно народи и събития преди първото идване на Месия, а няма обширен пророчески статут за народите и събитията, които предхождат времето на второто идване; това специално се отнася за Данаил. Ако гледаме на глава 7 като повторение на глава 2, струва ми се, че съществува една празнота. Господстващите езически сили, предхождащи Христовото първо идване са добре очертани, но съвременните сили по времето на съживената римска империя не са дадени, при положение, че глава 7 е просто едно повторение, която покрива същия фон както глава 2. Също така, ако се каже, че четирите звяра в глава 7 разкриват вътрешното естество на царствата на вавилонското, персийското, гръцкото и римското господство, би изглеждало, че липсва причината, поради която са използвани зверовете като символи.

Според Дарвин, хората сега, било то добри или лоши, до голяма степен все повече и повече считат себе си, че са свързани с животните по произход и по естество. Точно както животните нищо не знаят за Бога, така, доколкото можем да видим, в този век много хора са в процес на отхвърляне на Неговата Божествена личност. Животните са подходящи символи за една генерация, която прокламира и практикува своята идентичност със животинския свят. Дори още по-знаменателно, народите в края на времето ще бъдат маркирани с белега на звяра. И както бележките на Скофиелд предлагат, дивите животни са отличителен белег на съвременните народи. Накрая, моралното поведение на човека в края на времето ще бъде животинско.

Що се отнася до четирите звяра, съвсем очевидна истина е, че чевъртият звяр е подходящо идентифициран като четвърто царство; което е съживената римска империя, но съществува малко изключение по отношение на номер три, не би могло да се идентифицират първите три звяра с трите империи, както са в глава 2, а именно, Вавилон, Персия, Гърция и Рим, които може би правилно са изтълкувани в глава 2 с една празнина между древния Рим и бъдещия Рим, която не е посочена. Нагледно, глава 7 описва една римска империя, която никога преди не е била. Но изглежда съществува толкова много слама разпръсната от вятъра, която акцентува на различието между двете глави; символи, исторически несъгласия, излишни думи за една книга, които в нея не са дадени като такива и над всичко, самият Данаил не вижда някакво подобие между частите на образа и четирите звяра. След всичко това, нека да се противопоставяме срещу съществуващата обща интерпретация на двете видения.

На тези зверове не са дадени никакви имена. Дали причината за това би могла да бъде, както вече споменахме някъде другаде, а именно в самия факт, че по това време тези царства (ако въобще са били царства), не са съществували? И следователно, ако тези зверове са били наименувани с техните подходящи имена, не би ли причинило това голямо объркване и не би ли хвърлило съмнение върху пророчеството като цяло, поради факта, че подобни имена са били тогава напълно непознати? Ако това не би било допустимо за тогавашното време, то ние би трябвало да ги идентифицираме единствено чрез използваните символи и чрез описаните белези. (Би било добре да обобщим тяхното значение за Израел и за неговата земя).

И така, символите представят себе си като личности и събития, а специално в този случай, те символизират хора, по един от следните няколко начина: Първо, един символ може да е означавал народи или хора с характерно качество за самите тях (Барнес, том II, стр. 40-42). Това става и днес. Когато говорим за САЩ, ние често пъти употребяваме името "Чичо Сам", а за Великобритания - "Джон Бул". Второ, той може да бъде даден по начин да идентифицира някои или да укори други. През Първата световна война британците наричаха германците "хуни", а американците - "Янки". Трето, един символ би могъл да включи едно описание за един народ или личност с езика на външната характеристика или с този на някоя поразителна аналогия; т.е. "смазваща пестеливост" или "американска изобретателност". Ние имаме и случая с Навуходоносоровия втори сън, при който самият той е представен като дърво, чиито клони достигат до небесата и ние си спомняме, че този символизъм с дървото е използван на много места в Писанието. Например, първият Псалом говори за праведния, че е като дърво посадено при потоци води.

Накрая, ние си спомняме и за други символи, които са използвани по типичен начин в Писанието. В Исая, Асириецът е наречен "Жезъл на гнева Ми" (Исая 10:5). На Ерусалим е дадено символичното име "Ариил" (Исая 29:1 и на други места). Също е наречен с името "девица, сионова дъщеря" (Исая 37:22). Антихрист е наречен "звяр" (на много места в Откровението на Йоан). За Христос се говори като "Канара" (1 Коринтяни 10:6 и на други места); "крайъгълен камък" (Ефесяни 2:20) и "камък о който се спъват" (1 Петрово 2:8).

При тълкуванието на тези зверове, ние бихме могли да се занимаем със съвременни или с минали събития. В следващите глави (т.е. 8 и 11) както вярваме, са дадени идентификации, понеже съществуват два хоризонта (едно по-близко и едно далечно събитие), всяко едно включено в символите, бъдещето събитие възможно е да включва същите географски области, същите етнически групи или може би същите групови характеристики във връзка с Израел. В глава 8 до 11, имената могат да бъдат дадени най-малко частично, понеже тези народи са съвременни и имат име и идентификация познати в настоящия век с възможност за бъдеще включване в работите на Израел. Да продължим с тълкуванието:

Следователно, тази глава е първата от Данаиловите собствени видения и като един добър граждански служител, той ни дава датата посредством годината на управляващия монарх, например, "първата година от царуването на Валтасар".

Както вече споменахме, различните тълкувания на различни коментатори, докато в известен момент са почти единодушни, изведнъж могат да пренебрегнат дадения ни съществуващ във времето ключ. Напълно е възможно за всички нас да пренебрегнем насоката на главата, която има за цел да ни достави известна доза сигурност. Дали ще трябва да определим зверовете като личности (както някои правят), или като царства (което е по-обичайно), ще стане явно по-късно. Символизмът на вятъра е бил отново и отново камък за препъване; дали е Светият Дух или не? Не е ли князът на въздушната власт, който причинява подобни бъркотии и анархия?

Нека да разгледаме Данаиловото видение:

В своето видение, той е застанал до морето. Ветровете са повдигнали голямо вълнение, едно описание за действителността на сегашното състояние на народите по земята, специално приложимо за настоящето историческо време. От това море, което в Писанието се тълкува, че е общо човечеството, излязли четири големи звяра, различни един от друг. В стих 4 имаме описанието на първия звяр. Той приличал на лъв с орлови крила и Данаил казва:

" 4...крилата му се изскубнаха и той се издигна от земята и беше заставен да се изправи да два крака като човек и му бе дадено човешко сърце" (7:4).

Заглавието на тази секция в А.V. (бележките на Скофиелд) идентифицира този звяр с вавилонската империя, но ние констатираме една липса на символично доказателство за да се поддържа този възглед.

Със сигурност би могло да се каже, че лъвовете са били използван като мотив за украсяване на свещената улица във Вавилон (Асирийска и вавилонска литература), но те не са били с крила. Освен това, когато четем Навуходоносоровото собствено описание за строителството на града, ние констатираме, че на всяка от стотиците врати, са били поставени бронзов бик и бронзова змия. Бикът символизирал силата, а змията вероятно мъдростта и хитростта. Разбира се, едва ли вече някой би счел лъва като символ на Вавилон, но по-скоро бикът и змията или дракона. Вероятно змията или бикът, но в никакъв случай лъвът. Също така и фигурите на вратата на Иштар не са били лъвове, но диви бикове и дракони. Въобще лъвовете не са били предпочитани тогава, особено във Вавилон. Писанието говори за вавилонците като зъл, сприхав народ, но не и подобни на лъвове. Ако продължим да търсим подобни неща, между другото бихме могли да кажем, че няма нищо в цялата вавилонска история, което да изскубне перушината на лъвските крила, нито да му даде човешко сърце. Нека бъдем сигурни, че перушината е била изскубана след като Вавилон бил завоюван. Той бе напълно загубил националната си идентификация и беше се обединил с персийската империя. Но, доколкото знаем, той е бил без подмяна на сърцето и без изкубани крила, затова едва ли би бил подходящ използваният термин за да се опише неговото обединяване с персийската империя.

Вторият символ (ст.5) е една мечка. И отново, доколкото знаем, нито в Писанието, нито в класическите писатели тя е била символ използван от самите перси. Вместо разкъсваща и изяждаща много месо, персийската империя е била относително толерантна и милостива толкова много, че към юдеите е била показана пълна лоялност по това време и по времето на Александър. Разбира се, тя не е изяждала много месо, повече от някоя друга империя. Понеже дотук няма солидна индикация, какво означават трите ребра (въпреки, че има много предположения), нужно е да дискутираме това, въпреки, че мнозина считат, че Египет, Лидия и Вавилон са били ребрата, а защо другите персийски завоевания биват прокускани?

Когато дойдем до символизма на леопарда (ст.6), ние отново сме объркани. Описанието започва със "след това". След явяването на лъвът и на мечката, се появил този нов звяр. Считало се е, че това е описание на македонската империя с четирите царства, на които се е разцепила тя след смъртта на Александър. Обаче, ако е така, четирите крила на животното не охарактеризират никоя от тези империи след смъртта на Александър; ето защо, ако крилата са символ на бързина на действие или пространственост на империята, а четирите глави биха означавали четирите разделения на царството, а не са отделни зверове (или царства) но са привързани към едно тяло и са наследници на Александър, обаче бидейки привързани към едно тяло, това би означавало някаква общност на идентификация, качество, или характерност, но те не се срещат в четирите царства (вероятно арабския регион, говорещите арабски език). Главното възражение относно целия символизъм е, доколкото знаем, леопардът никога не се е считал символ на гръцката или македонската националност и не е характерен символ за тях.

Четвъртият звяр, според голям брой коментатори, е съвсем точно определен да бъде Рим, но ако е така, характеристиката описана тук би подхождала повече на съживената римска империя под управлението на Антихрист, отколкото на старата римска империя. Като република под управлението на цезарите, Рим е бил ужасен във време на война и тази част от описанието би му подхождала, но това е донасяло "Pas Romana" и политически ред на тези, които са били завоювани от него. Той не е разкъсвал на парчета нито е стъпквал остатъка чрез някакво напрежение. Хората в цялата империя са били горди поради тяхното римско гражданство, независимо кога и как са го получили и дори апостол Павел претендирал за привилегиите си от това гражданство. И така, десетте рога не кореспондират с нещо достатъчно знаменателно в старата римска история. Те не биха могли да се отнесят до дванадесетте цезари или до техните наследници. Също така, децемвирите (десетте мъже управляващи Рим) едва ли биха били достатъчно символизирани от десетте рога. Те също не биха били символи на двамата консули избирани всяка години, които по това време са били няколко пъти повече от десет. Този символизъм може би се отнася до десетте рога описани в Откровение 13 и 17, или числото десет може да е чисто съвпадение. В единия и в другия случай, те би трябвало да се отнасят до Седемдесетата седмица на съживената римска империя. Много лесно бихме могли да пропуснем значението на тези символични зверове, ако не улучим глобалното значение на ситуацията. Както ще видим по-късно, тези четири звяра са запазени за Седемедесетта Данаилова седмица.

Нека за момент се обърнем към 7:9, който стих ни говори така:

" 9 Гледах, докато бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му - като чиста вълна..." (7:9).

Но, докато се поставяха престолите, ние виждаме съдбата на четвъртия звяр в стих единадесети:

"11...Гледах, докато звярът беше убит и тялото му - погубено и предадено да се изгори на огън" (7:11).

И така, ако стихове 9 и 11 означават нещо, което може да бъде открито от явното изявление, то те означават, че звярът е бил убит и обстановката, някак си е включена в Месиянското явяване; т.е. "докато Старият по дни седне и съдилището бе открито". Ако допуснем това, ние намираме ключа на главата в стих дванадесети:

"12 А колкото до другите зверове, тяхното владичество беше отнето; животът им, обаче, бе продължен до време и година" (7:12).

Продължението на живота след това е един важен въпрос. Очевидно, това става след унищожението на четвъртия звяр (ст.11). Следователно, ако тези четири звяра представляват четири царства, то те съществуват едновременно и не следват едно след друго, и по всяка вероятност функционират по времето на съживената римска империя. и ще преживеят своето унищожение. Тринадесетият стих заявява:

"13...И ето, един като човешки син идеше с небесните облаци..." (7:13).

И четиринадесетият стих продължава:

"14 И на Него бе дадено владичество, слава и царство, за да Му слугуват всички племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно - то няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши" (7:14).

Цялата картина е единствено значима, когато настъпи Седемдесетата седмица и ако се мисли другояче, нещата страхотно се объркват.

Ето защо, съществуват неясни неща, ако някои тълкувания приемат историческото съществуване на четирите звяра, следващи един след друг, особено ако се опитат да помислят, че символизмът е едно повторение на глава 2.

Подобно виждане пропуща абсолютно ясното загатване, че тези четири звяра ще дойдат в съществувание по времето на идването на Месия и ще бъдат едновременно съществуващи, а не последователно. Ако приемем този възглед, сигурен съм, че следващите тълкувания ще ни предложат по-малки трудности:

Тогава какво представляват тези четири звяра? Нека се върнем към стих четвърти и да видим дали бихме могли да открием символизъм, който би бил напълно подходящ в нашето тълкувание.

Ако бихме попитали някой от Западна Европа или Америка, какви са символите обикновено използвани за Англия, първо биха помислили за Джон Бул и разбира се, не на последно място би бил споменат, и британският лъв. По какъв начин този лъв със своята обширна империя може да бъде в състояние на изскубнати крила? Уйнстън Чърчил е казал, че той никога не би предполагал, че може да председателства една британска империя в ликвидация, но въпреки това, той я видя почти цялостно ликвидирана и аз не бих познавал по-подходящ начин на описание на нейното частично разпадане, от изскубване на крилата; нейната сила като империя и нейните световно известни интереси и контрол, разбира се, не всичко от нейното влияние е като крилата които са били изскубани. Когато трябва да разглеждаме значението на човешкото сърце, дадено на този звяр, нашите първи мисли биха били, че това е едно приближаване, едно психологическо поощрение, което по своя характер преди е било зверско, а сега става човешко.