Референция: 2007CB16ipo007-2009-1-52 Бенефициент: Община Белица

Общият брой на картотекираните в Дирекция “Бюро по труда“ фирми, наемащи работна сила от над 10 човека в общината е 6. Икономическата криза през 2011г. оказа силно влияние върху развитието на икономиката и върху пазара на труда в общината. Процесите на свиване на производството и дейността в много от предприятията са определящ показател за стопанската конюнктура. Условията на икономическата криза лишават от заетост най-вече хората без образование и квалификация, както и тези с ниска степен на такива. Това са и причините сред младите и възрастните хора да е доста нисък коефициента на заетост.

Икономически активното население в Община Белица е към 01.02.2012 г. е 4120 лица.

Броят на регистрираните безработни в Община Белица към 01.02.2012г. е 2568, а равнището на безработица – 62,33%. В сравнение със същия период на миналата година за общината се наблюдава увеличение на равнището на безработица.

Количествената и качествена характеристика на регистрираните безработни за общината е показана в приложените справки. Основните тенденции спрямо същия период на предходната година са както следва:

• 
  общият брой безработни е 2568 и бележи тенденция на увеличение с 9,2% спрямо същия период на 2011 г. или като абсолютен размер увеличението е съответно със 378 безработни лица;
  
• 
  по-висок относителен дял на безработните жени – 33,11%;
  
• 
  установяване на трайна тенденция към висок относителен дял на безработни лица без квалификация – 75,66%;
  
• 
  значителен дял имат регистрираните безработните лица с начално и по-ниско образование – 21,92 %; , както и с основно такова – 41,16 %; ;
  
• 
  увеличение на относителен дял на безработните лица на възраст от 30 до 44 години , който за Община Белица е 33,53% от регистрираните;
  

• 
  висок относителен дял на безработни младежи до 29-годишна възраст в Община Белица – 25,07 %;
  

• 
  относителният дял на регистрираните лица с увреждания спрямо общия брой безработни е 0,7%.
  

От предоставените данни от Дирекция “Бюро по труда”- Разлог за състоянието на пазара на труда в Благоевградска област за м.януари 2012 г. е видно, че община Белица регистрира най-висока стойност на безработица в областта, което я определя като една от най-бедните общини в региона.

Рисковите групи безработни могат да се определят в няколко групи:

• 
  Безработни лица без образование и с по-ниско от основното, които се очертават като най-голяма група от регистрираните безработни;
  
• 
  Безработни на възраст до 29 години и от 30 до 54 години;
  
• 
  Продължително безработни лица;
  
• 
  Безработни лица с увреждания.
  

Определени категории от населението на общината получават социална закрила под формата на месечни, еднократни или целеви помощи.

Етническият състав на подпомаганите лица включва до голяма степен представители на ромското население. Причината за това е ниското ниво на образование, липсата на квалификация и недостатъчната мотивация за работа на представителите на малцинствата. В повечето случаи тяхната заетост е сезонна с временен характер, а размерът на възнагражденията - по-нисък от средния размер за общината като цяло.

Динамика на безработицата

Динамиката на съотношението между регистрираните и отпадналите от регистрация лица през 2011г. показва по-малък брой на прекратяващи регистрацията спрямо броя на новорегистрираните лица на трудовия пазар.

От данните за регистрираните и отпадналите от регистрация лица през 2011г. и 2012 г. става ясно, че новорегистрираните лица са с по-висок дял от отпадналите, т.е. броя на регистрираните безработни и тези с възстановена регистрация регистрира сериозно увеличение спрямо лицата, които са започнали работа или са прекратили регистрацията си в Дирекцията.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
Наблюдава се увеличение на средната продължителност на престоя на безработните лица на трудовата борса, без да е налице възможност за подходяща реализация в зависимост от притежаваните качества на безработните.

1.Социалните помощи и временната заетост по различни програми, частично и временно решават проблема с бедността; /т.н. по ОСПОЗ и програма „Развитие” през 2011г. назначените работници варират от 129 до 180 човека/

2. Закриването на работни места в общината води до непрекъснато увеличаване нивото на безработица;

3. Нисък процент на безработните имащи желание да се обучават, квалифицират или преквалифицират, по скоро те са склонни да приемат работа без оглед на нейния вид и заплащане;

4. Регистрираните безработни със средно специално и професионално образование са демотивирани, поради липсата на перспектива за професионалната им реализация;

5. Безработните с висше образование, търсят възможности извън общината / в други региони, чужбина/, тъй като възможностите им за реализация в общината са силно ограничени;

6. Към момента не се прилага координиран инвестиционен маркетинг за привличане на нов бизнес в общината и разкриване на нови работни места;

7. Общинска администрация не е в състояние с наличните финансови ресурси самостоятелно да провежда активна социална политика, затруднена е и с обезпечаване в материално-техническо отношение на програмите за заетост, прилагани от Агенция по заетостта.

Необходима е нова национална политика и координирани регионални програми, като се отчитат специфичните особености и характеристики на местно ниво.

3.4.Здравеопазване

Подобряването на качеството на живота се основава на развитие на социалната среда и културата, осигуряване на здравето на населението чрез досъпни и качествени медицински услуги, добре функциониращи мрежа от социални заведения.

По данни на РЗИ-Благоевград и практикуващите лекари като най-чести заболявания в общината се отчитат белодробните заболявания; исхемична болест на сърцето; хипертония, сърдечна недостатъчност; заболявания на органите на кръвообращението; ендокринната система и.т.н. Инсулинно зависими в общината са 50 души.

Болнична помощ се извършва в многопрофилна болница за активно лечение гр. Разлог, а център за спешна медицинска помощ на територията на общината няма. Здравното обслужване на населението се осъществява от медицински кадри както следва¹: индивидуална практика за първична медицинска помощ - 6 общопрактикуващи лекари; групова практика за първична медицинска помощ – 1; индивидуална практика за първична дентална помощ - 5 стоматолози; и 8 медицински лица със средно медицинско образование или завършили медицински колежи със степен “специалист”. Личните лекари не са организирани в консултативен център, като предлаганите услуги, особено в селата, разположени в Родопите не са на необходимото ниво. В гр. Белица има клинична лаборатория, обслужваща населението за изследвания. Разстоянието до най-близкия Център за спешна медицинска и неотложна помощ-гр.Разлог е на 18 км. от гр.Белица и на 60км. от най-отдалеченото в общината село Златарица.

Като се има предвид броя на населението на общината (9761 жители към 1.03.2012 г.) и възрастовия им състав, броят на лекарите и стоматолозите е твърде малък. Осигуреността с медицински персонал е 1627 души на 1 лекар и 1952 на 1 стоматолог, която не осигурява ефективно доболнично здравно обслужване на населението, особено в малките населени места.

Възрастовата структура на населението в община Белица (13,86% граждани в над трудоспособна възраст от общото население) поражда множество допълнителни медико-социални, икономически, психологически и правни проблеми. Възрастните хора са носители на повече от едно хронични заболявания. Това значително променя и вида на здравните потребности и отправя определени изисквания към тяхното задоволяване. В общината е налице тенденция на равномерно териториално разположение на стари хора. Липсва формиране на териториални единици с предимно стари хора. Структурата на заболеваемостта е в посока завишаване на заболяванията от групите на сърдечно-съдови, инфекциозни, онкологични, ендокринологични, психични заболявания.

Негативно влияние върху здравословното състояние на децата оказват ранните бременности и недостатъчното наблюдение и грижи за децата, най-вече сред семействата от ромската общност. Трудно се провеждат задължителните имунизации, поради липсата на пълно съдействие от страна на родителите поради тяхната ниска здравна култура.

В сравнение с други общности, здравословните проблеми при децата от ромска общност са най-големи, което се дължи на множество рискови фактори. Редица проучвания показват, че най-подходяща възраст за изграждане на здравна култура и опазващо здравето поведение е юношеската, когато е възможно да се придобият знания, нагласи и социални умения, които да гарантират повишаване на контрола над фактори, от които зависи здравето на хората и техните деца.

Здравни кабинети по Наредба №3/27.04.2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата няма разкрити. Има назначени трима фелшери, които на мобилен принцип отговарят за здравеопазването на децата в детските градини и за учениците от шест училища. В селата за профилактични прегледи на децата и оценката на здравословното им състояние се разчита на общопрактикуващите лекари.

Сериозен проблем се явава факта, че част от населението на общината е без здравни осигуровки. За точния % лица, които не са здравноосигурени няма достатъчно данни.

Към целия спектър от проблеми и предизвикателства могат да се добавят:

• 
  отсъствие на алтернативни форми на здравно обслужване и/или въвеждане на минимални пакети здравни услуги при здравнонеосигурените, липса на ефективна здравна профилактика и на специализиран индивидуален подход към болните,
  
• 
  обвързване на здравните осигуровки със социалните помощи,
  
• 
  недобро познаване на културните специфики и традиции на ромите от страна на общопрактикуващите лекари и другите медицински специалисти, което затруднява контактите им с пациентите.
  

Част от негативните процеси в здравеопазването в община Белица са свързани до известна степен и с недостатъците в дейността на здравната система. При предоставянето на здравните услуги в общината се извеждат някои негативни изводи:

• 
  няма осигурен постоянен денонощен достъп до медицински услуги, силно изразено в селата Гълъбово, Златарица, Кузьово, Дагоново, Лютово, Черешово, Палатик, и Орцево;
  
• 
  затруднен достъп до навременна спешна медицинска помощ;
  
• 
  Непривлекателни лекарски практики, особено в малките отдалечени населени места;
  
• 
  Пониженото количество и качество на здравните услуги.
  
• 
  тенденцията на увеличен брой заболявания на нервната система- неизвестността от утрешния ден прави хората психически неусточиви.
  
• 
  недостъпност до разпръснати отделни махали на малките населени места в Родопите при тежки зимни условия.
  
• 
  увеличаване броя на лицата, които не са здравнооосигурени
  
• 
  Ниска здравна култура на част от населението