Референция: 2007CB16ipo007-2009-1-52 Бенефициент: Община Белица

на населението по настоящ адрес, възраст и пол към 01.02.2012 г.

Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура и възраст.

Община Белица регистрира положителен естествен прираст за 2011г., през годината са родени 115, а са починали 95 души.
Механичният прираст

Механичният прираст в Община Белица е отрицателен.

През последните години миграцията е най-вече сред две групи от населението: млади хора с висше образование и висока квалификация, търсещи професионална реализация извън рамките на общината, и хора без образование, но с квалификация , които не могат да си намерят работа на територията на общината.

Тенденции в демографското развитие на община Белица

През последните години тенденциите в демографското развитие са следните:

• 
  постепенно увеличаване на населението;
  
• 
  поддържане на неголям положителен прираст;
  
• 
  благоприятна възрастова структура на населението.
  

Основните приоритети на общината са стабилизиране на броя на населението и ограничаване на неблагоприятните тенденции в демографските процеси.

на населението по настоящ адрес и етническа принадлежност

към 01.02.2011 г. по данни на НСИ

Икономическото развитие на Община Белица през последните години е с общите белези на икономическото развитие на страната като цяло – силен спад на производството, свиване на пазара и рязко повишаване на безработицата.

В оценката за икономическото състояние на общините в Областната стратегия за развитие на област Благоевград 2005-2015 год. община Белица е групирана в четвърта група, като община, в която промишлеността е много слабо развита и с неясни перспективи. Основната промишлена заетост е в шивашката промишленост, дървообработването и хранително-вкусовата промишленост. Община Белица е категоризирана като изостанала и слаборазвита община в областта. До голяма степен това се дължи на наследената моноструктурност и неразвитост в икономиката.

Местната икономика в община Белица е представена предимно от малки цехове в дървообработвателната и шивашка промишленост.Регистрирани са около 160 фирми, като най-голям е делът на тези занимаващи се с търговия и сферата на обслужване / 36.6%,/ следвани от тези в преработващата промишленост /24.3/ и хотелиерство и ресторантьорство – около 18%. Относителният дял на микрофирмите е около 90%, а към 2008 год само три от предприятията са с персонал над 101 заети. На територията на общината работят 3 гръцки шивашки цеха/ от 2010год. започна намаляване на производството и постепенно съкращаване на персонала/, които шият на ишлеме.

Селското стопанство заема определен дял в икономиката на общината, независимо от това, че все още на този етап е сведено до задоволяване на потребностите на домакинствата. Обработваемата земя възлиза на 34 203 дка, което представлява 54.2% от земеделската ни територия.На човек от населението се падат по 3.6 дка обработваема земя. За периода 2000- 2006 год. една част от домакинствата намираха реализация в тютюнопроизводството- броят на тютюнопроизводителите варираше над 400 души, за 2009 год. те са 122 броя- като подотрасъл в растениевъдството тютюнопроизводството е със затихващи функции. Подходящи в общината са условията за отглеждане на култивирани билки, малини, боровинки, лавандула, арония, мента и др., но въпросът опира до намиране на пазари за тяхната реализация и/ или откриване на цехове за тяхната преработка. Алтернатива на традиционните култури е билкарството и гъбарството.

Община Белица има сравнително благоприятно географско положение, като чрез път ІІ-84 Разлог-Велинград тя се свързва с някои от големите градове в страната, източници на туристическо търсене (София, Благоевград, Пловдив). Като туристическа атракция в района може да се използва и теснолинейната жп линия Септември – Добринище.

Част от територията на общината формира парков участък “Белица” от Национален парк “Рила”, като от община Белица започват второстепенни туристически маршрути преминаващи през Националния парк.

Настанителната база се състои от хотели, хижи, бунгала и ведомствени почивни станции (общо 987 легла), разположени в курортна местност Семково и в общинския център гр. Белица. В курорта Семково, където е концентриран над 85% от легловия капацитет на територията на общината, се намират хотел “Бор”, почивен дом “Рила”, почивен дом на Технически университет – София, Почивен дом на Висшия институт по архитектура и строителство – София, други по-малки частни места за настаняване. В близост до хижите са изградени ски-писти и спортни съоръжения. Курортът се намира в държавен горски фонд, а в началото на 2005г. е започнала подготовката на подробен устройствен план, който е на етап екологична оценка.

Основен проблем на ведомствените заведения за настаняване е трудната поддръжка и изключителна ниската заетост. Тенденцията в сектора след 1998г. е за намаляване на посетителите, като техния брой варира между 3500 и 1500 души годишно. Предлаганият сега туристически продукт е краткотраен отдих (1-2 нощувки в гр. Белица) и сезонен дълготраен отдих, обвързан със ски-спортовете (5-7 нощувки в к.м. Семково). Туристическият сезон е предимно през зимата. Посещаемостта е в границите на 60-70% от капацитета през зимния сезон, средногодишно 12-18%.Чуждестранните туристи са около 8% от общия брой. Легловата база, пригодена за селски туризъм е заета под 5% годишно.

Туристически интерес на територията на община Белица представляват редица паметници на културата - тракийски светилища, оброчища и църкви, останки от тракийско селище и др., които след социализирането им могат да формират ядрото на устойчив туристически продукт. Уникален ресурс представлява и единствения в България и Източна Европа Природозащитен резерват за танцуващи мечки в месността Адрианов чарк, който е модел за грижата на животните.

Като цяло, наличието на специфични антропогенни туристически ресурси, съчетани с изключително благоприятните природни дадености, са сериозни предпоставки за развитието на екологичен и устойчив туризъм в общината. Сериозният туристически потенциал на наличните ресурси следва да бъде развиван чрез създаване и промоция на устойчив регионален туристически продукт, основан на атрактивните природни ресурси, културно-историческото наследство, съхранените занаяти, празници и обичаи в община Белица и съседните общини. Пазарен потенциал притежават лятната планинска рекреация, зимния ски туризъм и екотуризма.

Състояние на инфраструктурата:

Водоснабдителната мрежа на гр.Белица, с.Краище, с.Горно Краище и с.Дагоново е със степен на изграденост 100% и осигурява изцяло нуждите на населението с питейна вода. Водоснабдяването е решено по гравитачен начин. През 2000 год. е изграден нов довеждащ водопровод ф 160 от водоемите над гр.Белица до водоем висока зона над с.Краище- 350 куб.м. и от водоем висока зона с.Краище до с.Горно Краище. Гр.Белица, с.Краище и с.Горно Краище и с.Дагоново образуват една водоснабдителна група – „Белица”. Водохващанията за цялата група са разположени във високата зона на Рила планина. Вътрешната водопроводната мрежа е с обща дължина 23324 м, разпределена по видове тръби както следва:

Водопроводната мрежа на гр. Белица е изключително амортизирана. Над 80 % от водопроводната мрежа е изграждана преди повече от 25 години. Етернитовите и стоманени водопроводи дават непрекъснати аварии, както поради дългогодишната си работа, така също и нерешени проблеми с напорите.

През 2007г. е изпълнен проект “Допълнително водоснабдяване на с.Дагоново-І-ви етап-Реконструкция и транзитен водопровод в с.Краище от ок 126 до ок2”, а през 2008г. е реализиран и проект ”Допълнително водоснабдяване на с.Дагоново- етап ІІ- Транзитен водопровод с.Краище-с.Дагоново от ок 2 в с.Краище до ок 127 с.Дагоново”, като средствата са осигурени от Министерството на околната среда- Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда/ПУДООС/ и собствени средства. Замърсяването на реките и деретата с органични вещества от отпадъчните битови води влияе върху качествата им. Основното замърсяване на речните води се формира от комунално – битовата дейност и промишлеността. Липсата на пречиствателни съоръжения и заустването на отпадните води от канализацията директно в реките и деретата, води до постоянно натоварване на водните течения с органични и неорганични замърсители.

Изградената канализационна мрежа на гр. Белица в момента покрива около 95% от населението. Канализационната мрежа е изградена през 60-те години на миналия век, от бетонови тръби с различни диаметри, често по стопански начин. Няма канализационен колектор, заустванията са 8 бр. в р.Белишка-ІІ категория водоприемник, която преминава през гр.Белица и се влива в р.Места.Системата е тип смесена. Чрез канализацията се събират и отвеждат битовите и промишлени отпадъчни води, както и дъждовните води на територията на населеното място. Изградена е с бетонови тръби. Бетоновите тръби имат недостатъка, че позволяват проникване на дренажните води в канализацията и я натоварват, освен това замърсяват подпочвените води чрез проникване на битовите води в почвата.

Общата дължина на канализационните клонове и колектори е 18896 м.

За град Белица няма изградена пречиствателна станция за отпадни води.

Пътната мрежа на територтията на общината е с дължина 126 км, като републиканските пътища са 12 км, а общинските пътища са 114 км. Гъстотата на пътната мрежа е 43 км/100 кв. км., което е повече от средното за страната (33 км/100 кв. км.), като липсват пътища от висок клас. За голямата гъстота на пътната мрежа допринася наличието на пътища без трайна настилка (53 км), а гъстотата на пътната мрежа при изключване тези пътища е 24,9 км /100 кв км.

Главната пътна артерия в общината е път ІІ-84 Разлог – Велинград, който преминава на 4 км. от общинския център гр. Белица в направление изток-запад и свързва общината със съседните общини, областния град и националната пътна мрежа. Лошото техническо състояние на пътя и планинският релеф затрудняват движението, особено при зимни условия. Благоприятно за икономическото развитие на общината е реализирането на публични инвестиции от Изпълнителна агенция “Пътища”-Областно управление Благоевград за подобряване техническите и експлоатационните характеристики на път ІІ-84 Разлог – Велинград, предвид на сравнително благоприятното географско положение, възможността за подобряване на транспортната достъпност на общината и повишаване на инвестиционната и предприемаческата активност.

От особено важно значение за социално-икономическото развитие на общината е връзката с път ІІ-19 Разлог – Гоце Делчев – Драма, която създава предпоставки за активно стопанско развитие и повишава атрактивността на общината пред външния бизнес. Засега неговото значение е регионално като осигурява връзката на общините на област Благоевград, разположени по поречието на р. Места с международен път Е-79.

Общински път отклонение ІІ-19 – Елешница (община Разлог) – Палатик – Черешово, с дължина 19км. е в лошо техническо състояние, необходим е основен ремонт на пътното платно, възстановяване на банкетите и канавките. Пътят обслужва 915 души постоянно население. Село Златарица се свързва с пътя посредством отклонение с дължина 9 км, път с асфалтова настилка, а село Орцево посредством местен път без настилка с дължина 7,5км.

Общински път отклонение ІІ-84 – Белица – Семково, с дължина 19 км. е в средно техническо състояние, необходим е частичен ремонт на асфалтовата настилка и пътните съоръжения. Пътят свързва курорта Семково с гр. Белица и второкласния път Разлог – Велинград и има важно значение за развитие на туризма.

Общински път отклонение ІІ-84 – Краище – Бабяк, с дължина 16 км. обслужва селата Краище, Г. Краище, Кузьово, Лютово и Бабяк, а броят на постоянното население, което използва пътната връзка е 4603 души или 48% от населението на общината. Чрез реализиран проект по САПАРД е асфалтиран път ІV Лютово-Бабяк-Орцево от км 13+800км до 14+88 в с.Бабяк, който е в отлично състояние. Село Кузьово се свързва с посочения път посредством местен път с трайна настилка.

Основните проблеми за поддръжката и развитието на общинската пътна мрежа са свързани с липса на средства за ремонт и инвестиции в пътна инфраструктура и тенденция за продължаващо влошаване качество на инфраструктурата, породено от интензивността на водната ерозия. Бюджетните ресурси на община Белица, както и на повечето малки общини в България са силно зависими от субсидиите от републиканския бюджет, ограничени са възможностите за реализация на собствени приходи и за финансиране на значими инфраструктурни проекти.

Автобусни превози се изпълняват от частни превозвачи до градовете София, Пловдив, Благоевград, Разлог и Велинград, като гр. Белица е междинна спирка.

Железопътният транспорт е представен от теснолинейния път Септември –Добринище, който свързва община Белица със съседните общини Разлог и Якоруда. Значимостта на жп транспорта за местното население е свързан с липсата автобусни превози и затруднения автомобилен транспорт при зимни условия. Влаковите композиции могат да бъдат използвани и като атракция за разнообразяване на туристическото предлагане, като за целта е създадено сдружение на общините, през които преминава теснолинейния железен път.

Доходи, заетост и безработица:

Основен източник на доходи на населението в общината е работната заплата, следвана от доходите от пенсии и социалните помощи. Анализът на източниците на доходи показва, че броят на семействата със сравнително ниски доходи е голям. Почти целият размер на средствата се използва за задоволяване на основни жизнени потребности от храна, облекло, отопление и консумативи, като почти не се отделят средства за отдих, спорт и развлечения.