Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси


Критерии за класифициране на вещества



страница130/228
Дата25.08.2016
Размер13.14 Mb.
#7266
ТипРегламент
1   ...   126   127   128   129   130   131   132   133   ...   228

3.5.2.2 Критерии за класифициране на вещества


Приложение І, параграф 3.5.2.2. За целите на класифицирането за мутагенност за зародишни клетки, веществата се разпределят в една от двете категории, както е показано в таблица 3.5.1.

Таблица 3.5.1.

Категории опасност за мутагени за зародишни клетки

Категории

Критерии

КАТЕГОРИЯ 1:
Категория 1А:

Категория 1В:



Вещества, за които е известно, че предизвикват наследствени мутации, или за които се приема, че предизвикват наследствени мутации в зародишните клетки на човека.

Вещества, за които е известно, че предизвикват наследствени мутации в зародишните клетки на човека.


Класифицирането в категория 1A се основава на положителните данни от епидемиологични проучвания на хора.

Вещества, за които се приема, че предизвикват наследствени мутации в зародишни клетки на човека.


Класифицирането в категория 1B се основава на:

– положителен резултат(и) от изпитвания за мутагенност за зародишни клетки in vivo при бозайници; или

– положителен/положителни резултат/ резултати от изпитвания in vivo за мутагенност за соматични клетки при бозайници, в комбинация с някои доказателства, че веществото е възможно да предизвика мутации в зародишните клетки. Възможно е това подкрепящо доказателство да се получи от изпитвания in vivo за мутагенност/генотоксичност за зародишните клетки, или чрез доказване на способността на веществото или неговият/неговите метаболит/метаболити да взаимодейства/взаимодействат с генетичния материал на зародишните клетки; или

– положителните резултати от изпитванията, показващи мутагенни ефекти за зародишните човешки клетки без доказване на предаването на потомството; например повишаване в честотата на анеуплоидията в сперматозоидните клетки на експонирани хора.



КАТЕГОРИЯ 2:

Вещества, които пораждат безпокойство за здравето на хората, произлизащо от възможността те да предизвикват наследствени мутации в зародишните клетки на човека.
Класифицирането в Категория 2 се основава на:

− положителни данни, получени в резултат от изпитвания върху бозайници и/или в някои случаи от изпитвания in vitro, получени от:

− изпитвания in vivo за мутагенност за соматични клетки на бозайници; или

− други изпитвания in vivo за генотоксичност на соматичните клетки, които се потвърждават от положителните резултати от изпитвания in vitro за мутагенност.


Забележка: Вещества, които са положителни при изпитванията in vitro за мутагенност при бозайници, и които също така показват връзка между химична структура - активност с познати

мутагени за зародишни клетки, се разглеждат като мутагенни от категория 2.





3.5.2.3. Оценка на информацията за опасността


Приложение І, параграф 3.5.2.3.3. Класифицирането за наследствени ефекти в зародишни клетки на човека се прави на основата на добре проведени и достатъчно валидирани изпитвания, за предпочитане както е описано в Регламент (ЕО) № 440/2008, приет в съответствие с член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 („Регламент за методите на изпитване”), като например посочените в следващите параграфи. Оценяването на резултатите от изпитването се прави въз основа на експертна оценка, като се преценява значимостта на всички налични доказателства при извършване на класифициране.

3.5.2.3.1 Оценка на данните за хора


Данните за хора трябва да се оценяват внимателно във всеки отделен случай. Тълкуването на тези данни изисква значителна експертиза. Трябва да се обръща внимание, особено на адекватността на информацията за експозицията, въвеждащите в заблуждение фактори, комбинирани експозиции и източници на пристрастия при разработването на проучването или при инцидент. Статистическото значение на изпитването може също да се вземе под внимание (вж. раздел R.7.4.4.2 от IR/CSA).

3.5.2.3.2 Оценка на данните за животни


Оценката на данните от изпитванията за генотоксичност се прави внимателно. В случай на положителни резултати, с повишено внимание трябва да се тълкуват само реакциите, получени при високи токсични/цитотоксични концентрации, и трябва да се разгледа липсата на зависимостта доза/реакция. В случай на отрицателни констатации трябва да се разгледа токсикокинетичната и друга налична информация in vivo, напр. за да се провери дали веществото е достигнало до органа-мишена (за по-подробни насоки, вж. раздел R.7.7.4.1 от IR/CSA).

3.5.2.4 Решение относно класифицирането


Приложение I, параграф 3.5.2.3.1. За да се достигне до класификация, се вземат предвид резултатите от изпитванията, които определят мутагенните и/или генотоксичните ефекти за зародишните и/или соматични клетки на експонираните животни. Мутагенните и/или генотоксични ефекти, определени при изпитванията in vitro, също се вземат предвид.

Приложение I, параграф 3.5.2.3.9. Класифицирането на отделните вещества се основава на общата преценка на наличния доказателствен материал, като се използва експертна оценка (вж. 1.1.1). В случаите, в които за класифициране е използвано едно единствено добре проведено изпитване, то осигурява ясни и недвусмислено положителни резултати. Ако са налице нови, надлежно валидирани изпитвания, те също могат да се използват при общото оценяване на значимостта на доказателствения материал, който трябва да бъде разгледан. Съответствието между пътя на експозиция, използван в изследването на веществото, в сравнение с пътя на експозиция при хората също се взема предвид.

Класифициране като мутагенен от категория 1A

Епидемиологичните проучвания до момента не са успели да предоставят доказателства за класифицирането на дадено вещество като мутагенно от категория 1A. Наследствените заболявания при хората в по-голямата си част имат неизвестен произход и показват различно разпространение в различните популации. Поради случайното разпространение на мутациите в генома, не се очаква едно конкретно вещество да предизвика едно конкретно генетично заболяване. За това е малко вероятно, че такива доказателства може да бъдат получени от епидемиологични проучвания, което да позволи класифицирането на вещество като мутаген от категория 1A.

Класифициране като мутагенен от категория 1B

Класифицирането в категория 1B може да се основава на положителните резултати от поне едно валидирано изпитване in vivo за мутагенност за зародишни клетки при бозайници. В случай че има отрицателни или двусмислени данни, се прилага подходът на значимост на доказателствения материал, като се използва експертна оценка.

Ако има само положителни данни от поне едно валидирано изпитване in vivo за соматична мутагенност при бозайници, но няма съответни данни за зародишни клетки при бозайници, са необходими допълнителни доказателства за класифициране като мутаген от категория 1B. Тези допълнителни данни трябва да доказват, че веществото или неговият/неговите метаболит/метаболити взаимодейства/взаимодействат in vivo с генетичния материал на зародишните клетки. Подкрепящи данни могат да бъдат получени също при изпитване за генотоксичност in vivo на зародишни клетки при бозайници. В допълнение към това, генетичното увреждане на зародишни клетки при експонирани хора, предизвикано от експозицията на вещество, може също да осигури информация от значение. В случай на други подкрепящи доказателства или когато има отрицателни или двусмислени данни, се прилага подходът за значимост на доказателствения материал, като се използва експертна оценка.

Може да се твърди, че при доказана мутагенност/генотоксичност in vivo и системно наличие на разглежданото вещество съответното вещество може също да се счита за мутаген от категория 1B. Мутагените за зародишните клетки като сперматогони като цяло не са защитени от експозиция на вещества посредством кръвно-тестикуларната бариера, образувана от Сертолиеви клетки. При такива обстоятелства съответните категории са следните:

Приложение I, параграф 3.5.2.2. (извлечение от таблица 3.5.1)

Категория 1B



– положителен/положителни резултат/резултати от изпитвания in vivo за мутагенност за соматични клетки при бозайници, в комбинация с някои доказателства, че веществото е възможно да предизвика мутации в зародишните клетки. Възможно е това подкрепящо доказателство да се получи от изпитвания in vivo за мутагенност/генотоксичност за зародишните клетки, или чрез доказване на способността на веществото или неговият/неговите метаболит/метаболити да взаимодейства/взаимодействат с генетичния материал на зародишните клетки.





Тази формулировка показва, че, освен изпитванията за мутагенност на соматичните клетки in vivo, са необходими допълнителни доказателства, за да се класифицира едно вещество като мутаген от категория 1B. Второто изречение в зеленото поле по-горе дава примери за такива доказателства, от които става ясно, че такива подкрепящи доказателства са експерименталните доказателства. Трябва да има или данни, които показват, че мутагенността за зародишните клетки/генотоксичността се причинява от веществото, или данни, че веществото или неговият/неговите метаболит/метаболити взаимодейства/взаимодействат с генетичния материал на зародишните клетки. Следователно, при такива обстоятелства, освен изпитванията за мутагенност на зародишните клетки in vivo, са необходими експериментални доказателства, за да може да се класифицира веществото като мутаген от категория 1B.

Класифициране като мутагенен от категория 2

Класифицирането в категория 2 може да се основава на положителните резултати от поне едно валидирано изпитване за мутагенност на зародишните клетки in vivo при бозайници, показващо мутагенни ефекти при соматичните клетки. Класифицирането като мутаген от категория 2 може също да се основава на положителните резултати от поне едно валидирано изпитване за генотоксичност при бозайници, подкрепено от положителни резултати за мутагенност in vitro. Генетичното увреждане на соматичните клетки при експонираните хора, причинено от експозицията на веществото, подкрепено от положителните резултати за мутагенност in vitro, може също да предлага съответна информация, която да оправдава класифициране като мутаген от категория 2. In vitro резултатите могат да доведат до класифициране като мутаген от категория 2 само в случая, когато това се подкрепя от зависимостта химична структура-активност за известни мутагени за зародишните клетки. В случаите, когато има отрицателни или двусмислени данни, се прилага подходът за значимост на доказателствения материал, като се използва експертна оценка.

Като цяло, мутациите могат да бъдат разделени на генни мутации (напр. точкова или рамкова мутация), хромозомни мутации (структурни изменения на хромозомите) и геномни мутации (загуба или придобиване на цели хромозоми). Различните изпитвания за мутагенност могат да открият различни видове мутации и генотоксични ефекти, които трябва да бъдат взети под внимание при определянето на значимостта на доказателствения материал. Така например едно вещество, което причинява само хромозомни мутации, може да показва отрицателен резултат в изпитване за откриване на точкови мутации. Една сложна ситуация от данни с положителни и отрицателни резултати все още може да доведе до класификация. Това е така, защото всички изпитвания, откриващи определен вид мутация (напр. точкови мутации) са положителни, а всички изпитвания, откриващи хромозомни мутации, са отрицателни. Тези обстоятелства категорично оправдават класифициране, въпреки че няколко изпитвания са отрицателни, което е реалистично в този случай.

Положителният резултат за соматична или зародишна мутагенност в изпитване, при което се използва интраперитонеален прием, показва само, че изпитваното вещество има присъщо мутагенно свойство, като фактът, че при други пътища на прием се получават отрицателни резултати, може да бъде свързан с фактори, влияещи на разпределението/метаболизма на веществото, което може да е характерно за изпитвания животински вид. Не може да се приеме, че положителен резултат само при интраперитонеално изследване при гризачи може да е от значение за хората.

Ако има положителни резултати при поне едно валидирано изпитване за мутагенност in vivo, при което се прилага интраперитонеален прием, или от поне едно валидирано изпитване за генотоксичност in vivo, при което се прилага интраперитонеален прием, плюс подкрепящи in vitro данни, класифициране е оправдано. В случаите, когато са на разположение допълнителни данни от допълнителни изпитвания in vivo с орален, дермален или инхалационен прием на веществото, за да се вземе решение е необходимо да се приложи подходът на значимост на доказателствения материал, като се използва експертна оценка. Така например може да е трудно да се достигне до решение относно това дали определено вещество да бъде класифицирано или не в случая, когато има положителни in vivo данни от поне едно изпитване in vivo, при което се използва интраперитонеален прием, но (само) отрицателни данни от изпитване/изпитвания in vivo, при което се използва орален, дермален или инхалационен прием. В такъв случай може да се твърди, че мутагенност/генотоксичност може да се показва само при вътрешни телесни концентрации на веществото, които не могат да бъдат постигнати чрез други пътища на прием, различни от интраперитонеално. Въпреки това, трябва да се има предвид, че по принцип няма праг за мутагенност, освен ако няма конкретно доказателство за съществуването на такъв праг, какъвто може да е случаят с анеугените. Следователно, ако мутагенност/генотоксичност може да се демонстрира само изключително за интрапериотеалния път, това може да означава, че ефектът при изпитвания in vivo, използващи път на прием, различен от интраперитонеален, може да е присъствал, но да не е бил открит, защото е бил под границата за откриване за орални, дермални или инхалационни изпитвания.

В обобщение, класифициране като мутагенен от категория 2 по принцип се прилага, само ако интраперитонеални изпитвания in vivo показват мутагенност/генотоксичност и отрицателните резултати от изпитвания in vivo, използващи други пътища на прием, са правдоподобни. Факторите, които влияят върху правдоподобността, са напр. изпитваните дози и предполагаемите кинетични данни за изпитваното вещество. Въпреки това, анализът на база отделен случай чрез експертна оценка на значимостта на доказателствения материал може да оправдае некласифициране.

Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP
file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос
file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г
file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
file -> Първа общи положения ч
CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства


Сподели с приятели:
1   ...   126   127   128   129   130   131   132   133   ...   228




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница