Република България министерски съвет втори национален план за действие

Политически инструменти

1. Законодателни инструменти и разпоредби

• 
  Закон за енергетиката(ДВ, брой 107, 9.12.2003 г.), в частта му относно възобновяемата енергия и комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия (напр. се въвеждат изискванията на двете Директиви, определянето на индикативна цел за производство на електроенергия от ВЕИ и системата за издаване и търговия със зелени сертификати), и употребата на инструменти като зелените сертификати, държавно регулиране за лицензиране на дейностите в енергийния сектор и налагане на задължения на топлофикационните дружества да закупуват топлоенергия от изгаряния на отпадъци (Държавен вестник, 18 декември 2003 г.);
  
• 
  Закон за енергийната ефективност (Държавен вестник, брой 18, 5 март 2004 г.) и свързаното с него вторично законодателство, включващо задължението да се приемат общинските програми за енергийна ефективност за поставяне на етикети за енергийната ефективност, използването на минимални стандарти, произтичащи от Директивата на ЕС за енергийна ефективност на електроуредите, разпоредби за поставянето на етикети, обозначаващи енергийната ефективност на различни видове продукти (електроуреди и др.), задължителни обследвания и подобрения на Стандартите за енергийна ефективност на съществуващите сгради;
  
• 
  Закон за опазване на околната среда и Закон за качеството на атмосферния въздух и свързаното с тях вторично законодателство, включващи система от разрешителни за изпълнението на стандартите в съответствие с европейското законодателство за КПКЗ, големите горивни инсталации, въвеждането на ЕСТЕ и техническа инспекция;
  
• 
  Закон за управление на отпадъците (Държавен вестник, брой 86, 30 септември 2004 г.) и свързаното с него вторично законодателство, включващо задължението за събиране, обработване и оползотворяване или изгаряне на отделените газове от новите депа за отпадъци.
  
• 
  Законът за статистиката, включващ националния и международен мониторинг и докладване на задълженията за нивата на емисии.
  

2. Фискална политика

Примери за такива мерки са:

• 
  Ускорена амортизация на екологичните инвестиции. Тя представлява общо данъчно облекчение за фирмите, които инвестират в специфични мерки за енергоспестяване.
  
• 
  Премахване на данъци върху финансиране от “зелени” фондове.
  
• 
  Намаляване на ДДС при покупка на оборудване, допринасящо за намаляването на емисиите на парникови газове.
  

3. Финансиране на проекти за намаляване на емисиите

Прилагането на мерки може да бъде финансирано посредством други финансови схеми. По-надолу са дадени някои възможности.

През 2004 г. се създава фонд “Енергийна ефективност”, подкрепен от Световната банка и Глобалния Екологичен фонд (ГЕФ). Предвижда се средствата в него да възлизат на $ 17 милиона и да стартира през януари 2005 г.

През 2004 г. Европейската банка за регионално развитие разкри друг фонд във формата на € 60 млн. кредитни линии, които ще се използват за проекти за подобряване на енергийна ефективност и ВЕИ в малките и средни предприятия (МСП). Схемата предвижда грантове до 20 % от инвестициите, след като проектът бъде успешно изпълнен.

Предвижда се фонд “Енергийна ефективност” да отпуска заеми за дейности, свързани с енергийната ефективност, а кредитните линии на ЕБВР – за енергийна ефективност и за ВЕИ, тъй като фонд “Енергийна ефективност” не отпуска заеми за ВЕИ..

Държавният фонд “Земеделие” беше създаден с подкрепата на ЕС (програма САПАРД). Субсидиите от този фонд се отпускат само за селскостопански дейности. Фондът дава приоритет на проекти, които водят до намаляване на емисиите на ПГ в селскостопанските дейности като например управлението на оборски тор и неговото съхранение, наторяване на обработваемите земи и изгарянето на стърнищата.

Фондът предлага субсидии за въвеждането на нови методи за запазване на почвеното плодородие. Тези субсидии са предвидени за разширяване и задълбочаване на почвените изследвания.

Преструктурирането на аграрния сектор е следствие от промените, извършени в земеползването. Субсидиите трябва да бъдат дадени на изследователски организации, които имат авторитет и опит в областта на почвознанието и също се занимават с проблемите за намаление на емисиите на ПГ.

Фондът също така отпуска заеми с нисък лихвен процент за изграждането и рехабилитацията на напоителните системи в страната.

Съвместно изпълнение, международна търговия с емисии и схема зелени инвестиции

В Протокола от Киото са посочени гъвкави инструменти, които могат да допринесат за намаляване на емисиите на ПГ. Тези инструменти включват Международна търговия с емисии (МТЕ), по която трябва да се изгради Схема за зелени инвестиции (СЗИ) със средствата от продажбата на емисионни квоти на други страни. Те и Съвместното изпълнение (СИ) са описани в Глава 7, заедно с условията, при които тези инструменти могат да бъдат използвани от България за привличане на финансиране на проекти за намаляване на емисиите.

Шестата програма за действие по околна среда на ЕС подчертава нуждата от по-нататъшно интегриране на екологичните цели в други области на политиката и насочва специално към преглед на субсидиите, прилагани по Предприсъединителните и Структурните фондове. В рамките на подготвяната от Главна дирекция “Околна среда” екологична стратегия за структурните фондове след 2006 г., изменението на климата беше предложено като един от ключовите приоритети за интегриране в структурните и предприсъединителните фондове.²⁵ Очакваният икономически растеж и социалното благополучие в присъединените страни също ще бъдат придружени от значително нарастване в транспорта и потреблението на енергия, например в сектор “Бит и услуги”. Степента, до която дългосрочното нарастване ще върви успоредно и с увеличение на емисиите на парникови газове, ще зависи от решенията за дългосрочни инфраструктурни инвестиции, които ще бъдат взети в следващите години. Ето защо на интегрирането на политиките по изменение на климата в структурните фондове трябва да се гледа в дългосрочна перспектива, след Първия период на Киото.

Програмите ИСПА и САПАРД са основните източници на финансиране от страна на ЕС за аграрното и инфраструктурно развитие на България.

4. Доброволни споразумения

Доброволното споразумение е юридически обвързващo съглашение между две или повече страни. Обикновено доброволното споразумение е договор между централен орган на изпълнителната власт и браншова организация от промишлеността. Доброволното споразумение се сключва и между правителството и местните органи на властта. Доброволното споразумение е предназначено за постигне на определена цел в съгласие с правителствената политика. Екологичните доброволни споразумения се използват за подобряване на енергийната ефективност. Браншовите организации, които се учредяват, регистрират, управляват, преобразуват и прекратяват по закона за юридическите лица с нестопанска цел и действат като представител и защитник на интересите на група дружества от определен бранш на промишлеността. Доброволното споразумение описва в няколко точки каква точно е целта, която трябва да се постигне, задълженията на страните, как, какво и от кого ще се наблюдава, на кого ще се докладва, какъв е срокът за изпълнение и т. н. Ако страните са съгласни управляваща група може да наблюдава изпълнението на доброволното споразумение. Обикновено правителството осигуряват помощ за улесняване изпълнението на доброволното споразумение, докато фирмите изпълняват или се опитват да постигнат поставената цел. Доброволното споразумение определя процедурите в случай на неизпълнение. Например когато фирмите не успеят правителството може да се оттегли и да въведе законодателство.

Доброволните споразумения за подобряване на ефикасността са предназначени да стимулират индустриалните предприятия да въведат мерки с период на възвръщане над 2 години. Чрез въвеждане на задължителни прагове на енергийна ефективност за единица продукция (benchmarking) и използването на добрите практики за подобрена енергийна ефективност. Споразуменията биха могли да осигурят значително по-нисък среден ръст на енергопотребление от нарастването на произведената брутна добавена стойност. Доброволните споразумения са приложими за всички индустриални подсектори: черната и цветна металургия, химическата промишленост, леката промишленост, хранително-вкусовата промишленост, строителство и строителни материали, машиностроене, електрическа промишленост и други. Фирмите, които не са включени в Схемата за търговия с емисии могат да попаднат под влиянието на този нов политически инструмент.

5. Изследователска и развойна дейност и образование.

Въпросите за изменението на климата почти не са засегнати в учебните програми в началното училище, гимназията и университетите. Най-неотложните задачи за подобряване на ситуацията са:

• 
  изработване на учебни помагала и информационни материали на български език;
  
• 
  съставяне на специфични програми за обучение по изменение на климата за учители и преподаватели;
  
• 
  учебници по естествени и хуманитарни науки, които отразяват проблема с изменението на климата и специфичния му ефект върху съответната област на науката;
  
• 
  изготвяне на национална програма и план за образование, обучение и обществена информираност по проблемите на изменението на климата.
  

Научните изследвания са може би най-важната поддържаща дейност. Резултатите от такива проучвания биха могли да окажат голямо влияние върху държавната политика, особено в областта на изменението на климата. Българските учени трябва да насочат вниманието си към следните основни задачи:

• 
  Създаване на методология за оценка на резултатите от прилагането на политики и мерки, свързани с изменението на климата и съответните експертни анализи и изчисления.
  
• 
  Оценка и прогноза на тенденциите за консумация на ресурси.
  
• 
  Експертни изследвания, за да се дефинира ясно структурата, управлението и работата на националните системи за:
  

• 
  оценка на антропогенните емисии и инвентаризации на емисиите на ПГ;
  
• 
  национални регистри и търговия с емисии;
  
• 
  участие в гъвкавите механизми.
  

• 
  Оценка на уязвимостта – иницииране на нови изследвания за уязвимостта на България към изменението на климата и възможните мерки за адаптация.
  
• 
  Подобряване на методологията за прогнозиране на тенденциите на емисиите на ПГ.
  
• 
  Подобряване на методологиите за инвентаризация на емисиите от антропогенни източници.
  

Българските университети, изследователски центрове и организации трябва да засилят своето участие и ангажираност в изследователските програми на ЕС, като например Шестата рамкова програма.

Шестата рамкова програма тече през периода 2002-2006 г. с бюджет от € 17.5 милиарда. Голям брой от тематичните стратегии приемат устойчивото развитие като директна или индиректна цел (напр. глобално изменение, енергетика и транспорт). Много от изследванията, провеждани в рамките на Шестата рамкова програма ще донесат екологични ползи и ще подпомогнат обновлението чрез намаляване на производствените разходи и създаване на нови пазари и работни места. Изследванията ще продължат да допринасят за разбирането на явлението “изменение на климата”, за прогнозирането на очакваните концентрации на CO₂, за оценка на влиянието, техниките за адаптация и мерките за намаляване на емисиите. Обхванатите теми включват: улавяне и натрупване на CO₂, не замърсяващи технологии и алтернативни горива в транспорта и анализ на целия жизнен цикъл на продуктите, произвеждани в промишления сектор. В областта на възобновяемите източници на енергия степента на зрялост на различните технологии значително варира, от ветровата енергия (която понастоящем е търговски приложима) до по-далечните фото-волтаична, приливна или морска енергия. Изследванията са фокусирани върху създаване на икономически ефективни интегрирани подходи от стабилни доставки на биомаса до ефективно производство и употреба на гориво, намаляване на разходите и подобряване на ефективността и надеждността при нарастваща роля на промишлеността в координацията на паневропейски проекти за ветрова, геотермална, приливна и слънчева енергия.

Изследователските звена от Българската академия на науките, университетите и фирми трябва да засилят и координират своята работа по участие в изследвания по тази програма.

• 
  Министерството на образованието и науката ще окаже необходимата подкрепа като осигури участието на водещи университетски преподаватели, представители на БАН и Националния център за аграрни науки при разработването на конкретни теми, вкл. и трансгранични проекти.
  
• 
  Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, в качеството си на координатор на приоритет “Устойчиви енергийни системи” ще осигури институционална подкрепа и адекватна информираност на предложителите на проекти.
  
• 
  Програма Интелигентна Енергия за Европа.
  

Възможните области за финансиране по програма SAVE II са свързани с проекти, прилагащи опита и стратегията на страните от ЕО за повишаване на енергийната ефективност /ЕЕ/.

По програми Altener II и SAVE II могат да кандидатстват всички юридически лица от страните-членки на ЕС, асоциираните страни и други страни и международни организации. Във всяко предложение за проект е задължително участието на поне един представител от страна-член на ЕС. Предложенията за проекти се изготвят в стандартен формат и се подават директно в Брюксел.

6. Повишаване на нивото на информираност на обществеността

• 
  изработване на брошури и учебници на български език;
  
• 
  формиране на информационна група от журналисти и експерти, която редовно да подготвя и представя информация за изменението на климата;
  
• 
  обучение на журналистите по изменението на климата;
  
• 
  информационно обезпечаване и обучение на бизнес средите за участие в механизма Съвместно изпълнение в съответствие с изискванията на Протокола от Киото;
  
• 
  постоянен обмен на информация между заинтересованите страни относно изпълнението и резултатите от прилагането на политиките и мерките;
  
• 
  разпространение на адаптирана научна информация за откритията и обща информация за изменението на климата, популяризиране чрез интегрирането им в различни специализирани информационни потоци.
  

Българското Правителство възнамерява да осъществи обществени информационни кампании за жилищния сектор. Тези кампании включват: периодично извършване на социологически проучвания за информираността на обществеността за заплахата от глобалното затопляне; информиране и обучение на обществото на национално, регионално и местно ниво чрез медиите; подготовка и разпространение на печатни материали; поставяне на акцент върху тези въпроси в учебните програми; публични кампании за различни целеви групи за участие в практически дейности, свързани с енергоспестяването и намаление на емисиите на парникови газове; ангажиране на браншовите НПО в информирането и подпомагането на техните членове относно политиките и мерките за енергоспестяване и за изпълнение на проекти за намаляване на емисиите на парникови газове. Министерство на енергетиката и енергийните ресурси е водещо в организирането и финансирането на кампании с подкрепата на МОСВ.

За повишаването на заинтересоваността и информираността на обществото в България съществено влияние ще играят и възможностите за чуждестранни инвестиции. Програмата САПАРД на ЕС предвиди бюджет за дейности по повишаване на обществената информираност в аграрния сектор за периода 2005-2006 г.

5. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> file -> POS -> Strategic documents
   file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код
   file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите
   POS -> Отчет за работата на министерство на околната среда и водите юли 2009 г. – юли 2011 г
   Strategic documents -> Република българия министерски съвет национална стратегия
   
   
   
   Изтегляне 2.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: