Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г


Информация за резерва за изпълнение, по фонд и по категории региони, както и за ресурсите, които се изключват при изчисляване на резерва за изпълнение



страница23/32
Дата20.07.2018
Размер2.2 Mb.
#76658
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   32

Информация за резерва за изпълнение, по фонд и по категории региони, както и за ресурсите, които се изключват при изчисляване на резерва за изпълнение


1

2

3

4

5

6

7










Средства, изключени при изчисляването на резерва за изпълнение






















Фонд

Категория региони

Общ размер на подкрепата от ЕС (евро)

Допълващо финансиране от ЕСФ за ИМЗ

Трансфери ОСП

Подкрепа от ЕС, обект на резерв за изпълнение (евро)

Резерв за изпълнение (евро)

ЕФРР

По-силно развити региони



















Региони в преход



















По-слабо развити региони

3 567 667 612







3 567 667 612

214 060 057

Общо ЕФРР

3 567 667 612

214 060 057

ЕСФ

По-силно развити региони



















Региони в преход



















По-слабо развити региони

1 521 627 776

55 188 745




1 466 439 031

87 986 342

Общо ЕСФ

1 466 439 031

87 986 342

ЕЗФРСР

N.A.

  2 366 716 966







2 366 716 966

140 327 038

КФ

N.A.

2 278 307 144







2 278 307 144

136 698 428

ЕФМДР

N.A.

88 066 622







88 066 622

5 283 997

Общо (всички фондове)

9 877 574 865

9 767 197 375

584 355 862

РАЗДЕЛ 2
    1. Координация между ЕСИФ и други национални и европейски инструменти за финансиране и Европейска инвестиционна банка


Идентифициране на областите, в които ЕСИФ ще бъдат използвани по допълващ начин

Основен фактор за максимизиране на ефекта от средствата от ЕСИФ е осигуряването на синергия между интервенциите по отделните програми и увеличаване на добавената им стойност за обществото. Това може да стане като от една страна се идентифицират основните области, в които програмите ще се използват по допълващ начин и от друга страна се създадат необходимите механизми за осигуряване на адекватна координация и допълване на програмите.

В приложение № 2 е представена информация за областите, в които подкрепата, предоставена по отделните EСИФ се допълват на ниво мерки и интервенциите по отделните програми, съотнесени към тематичните цели и приоритетите на Споразумението за партньорство. Таблицата представя начинът, по който се осигурява необходимата синергия на инвестициите, така че да бъде постигнато комплексно и фокусирано въздействие върху основните идентифицирани нужди на страната и определените приоритети.

Механизъм и структури, координиращи допълващото използване на ЕСИФ

При разработване на механизма за осигуряване допълването между подкрепата от различните ЕСИФ, другите програми и инициативи на ЕС и националните инструменти за изпълнение на политиките в рамките на всеки от приоритетите на Споразумението за партньорство са използвани разпоредбите на новите регламенти, опитът и научените уроци на национално ниво за програмен период 2007-2013 г.

Първият етап, в рамките на който се прилага този принцип, е подготовката на стратегическите програмни документи на Република България за периода 2014-2020 г. и механизмът, заложен за формиране на работните групи за тяхната подготовка. Една от основните задачи на Работната група за разработване на Споразумението за партньорство е свързана с осъществяване на хоризонталната координация по съдържанието на програмите за периода 2014-2020, както и осигуряване на допълване и/или липсата на припокриване между мерките по тях. За постигането на тази задача, в състава на РГ за разработване на СП са включени ръководителите на тематичните работни групи, отговорни за разработването на програмите за следващия програмен период. Участие в нея вземат и широк кръг представители на администрацията, местните власти, социално-икономическите партньори, СГО, академичната общност и др., като същите групи партньори имат представителство и в ТРГ за разработване на програмите. Заложеният механизъм на представителство и участие осигурява необходимия интегритет в процеса на разработване на стратегическите програмни документи на България за периода 2014-2020 г. и дава възможност още на този етап да бъдат отчетени възможни области на допълване на инвестициите по отделните програми на национално равнище.

На етап програмиране, принципът за допълване и координация между програмите, се подпомага и от СКУСЕС, който в рамките на своите правомощия, разглежда работни варианти на Споразумението за партньорство и на програмите, с което осигурява взаимната съгласуваност на програмните документи и съответствието им с ОСР на Европейския съюз за програмния период 2014-2020 г.

Заложеният координационен механизъм за гарантиране спазването на принципа за допълване на етап управление, наблюдение, оценка и контрол на програмите надгражда опита на страната от програмен период 2007-2013 г.

Ролята и функциите на всеки един от участниците в процеса са както следва:



Отговорен заместник министър-председател/министър с функции по координация и управление на средствата от ЕС

Координира дейностите по програмирането, управлението, наблюдението и контрола на програмите. В рамките на тези правомощия осигурява взаимодействието и пълноценното участие на отделните звена и институции, ангажирани с процеса на изпълнение на ЕСИФ по отношение на прилагането на принципа на допълване на всеки от етапите.



Съвет за координация при управлението на средствата от ЕС

Членове на СКУСЕС са министрите, в чийто ресор са изпълняваните политики, които ще се финансират със средства от ЕС. В заседанията на съвета участват и представители на звената, компетентни по хоризонтални въпроси. В рамките на своите функции по координация на мерките за изпълнение на правителствената политика за икономическо, социално и териториално развитие на страната, финансирани със средства от Европейския съюз, Съветът осигурява на висше политическо ниво съгласуваност и взаимно допълване на мерките по програмите, с оглед реализиране на интегрирания ефект от тези мерки, включително предлага възможности за финансиране на операции чрез съчетаване на различни финансови източници. До степента, в която всеки от министрите ръководи и подготовката, изпълнението и оценката на ефективността на отделните секторни политики, изпълнението на приоритети от които се финансира със средства от ЕСИФ, тяхното участие в процеса осигурява прилагане на принципа на допълване с националните политики и инструменти, с други програми, инициативи и проекти на ЕС, както и с други международни и двустранни програми.



Комитет за наблюдение на Споразумението за партньорство

Комитетът за наблюдение на Споразумението за партньорство наблюдава изпълнението на ангажиментите, разписани в него, включително прилагането на ефективна координация и допълването на подкрепата по отделните фондове. КН има възможност да прави предложения и да изисква намеса когато това е целесъобразно, така че да се постигне максимално ефективно допълване на мерките и интервенциите, изпълнявани в отделните програми.



Комитети за наблюдение на отделните програми

Съставът и представителството на тези органи осигуряват спазване на принципа на координация и допълване на следващото ниво – изпълнение на цели, приоритети и конкретни мерки, заложени в рамките на отделените програми. Комитетите за наблюдение осъществяват цялостен мониторинг на изпълнението на съответната програма, като вземат активно участие в процеса на вземане на решения. В контекста на съгласуване и одобрение от КН на критериите за допустимост на операциите, се осигуряват както демаркацията между интервенциите по различните фондове и програми, така и взаимната допълняемост, и заложената синергия между дейностите за финансиране по ЕСИФ.



Централно координационно звено

Централно координационно звено обезпечава цялостния процес по координация на оперативно ниво, което включва разработването на необходимата нормативна уредба, методологии и указания, подпомагане работата на СКУСЕС и Комитета за наблюдение на СП, координационен механизъм за информация и публичност, общо наблюдение на изпълнението на програмите, организиране на работни групи и срещи.



Управляващи органи

На ниво операция и отделен проект допълването и координацията се осъществява от Управляващите органи и Разплащателната агенция.

България планира да се възползва от възможността отделна операция да получи финансова помощ от един или няколко ЕСИФ, една или няколко програми, при условие, че конкретният разход получава финансиране само от един източник. В тези случаи насоките за кандидатстване ще се разработват и респективно оценката ще се осъществява съвместно от управляващите органи на програмите, осигуряващи финансиране. Предвижда се изрична забрана за предоставяне на подкрепа в случаите, в които дадена дейност е финансирана по друг проект, програма или схема, финансирана от обществени фондове, национални бюджетни ресурси и/или средствата на ЕС.

Национален механизъм за координация на дейностите по Дунавската стратегия

Съгласуваността на процеса на програмиране и изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите със стратегията на ЕС за развитието на Дунавския регион се осъществява посредством създадения с решение на МС от 2012 г. национален координационен механизъм за координация на дейностите по Дунавската стратегия. Този механизъм гарантира отразяването на приетите цели по Дунавската стратегия и дейностите за тяхното постигане в съответните програмни документи за периода 2014-2020 г. и в изпълняваните операции.



Други механизми

Допълнителни механизми на координация и допълване на програмите се осигуряват чрез работни групи, експертни мрежи, дискусии и обсъждания по повод подготовката и изпълнението на отделните програми и операции, съставени на основата на партньорския принцип и включващи представители на социално-икономическите партньори и заинтересованите страни.

В допълнение, за да се осигури синхрон и координация на инвестициите в хоризонтални сектори като енергийна и ресурсна ефективност, син растеж, адаптиране към измененията на климата в продължение на вече установената практика от програмен период 2007 – 2013 г. ще бъде използван подходът на междуведомствени работни групи, които да осигурят допълване и избягване на припокриване между отделните мерки. Всеки един от механизмите е описан в рамките на съответните стратегически приоритети за финансиране от ЕСИФ (виж раздел 1.1.5).

Механизми за подпомагане на кандидатите и бенефициентите при допълващо използване на фондовете и информиране за възможностите на всеки ЕСИФ

България ще продължи да поддържа Единен информационен портал за обща информация за управлението на средствата от Европейските фондове в Република България. Порталът ще обхваща всички ЕСИФ. Целта е насърчаване участието на гражданското общество в процеса на инвестиране на средствата от фондовете на ЕС в България, повишаване информираността на обществото по отношение на управлението на тези фондове в страната, както и предоставяне на актуална информация относно отворени процедури по програмите, новоприети национални и европейски нормативни актове и програмни документи в областта на Европейските фондове.

България ще продължи да използва изградената мрежа от информационни центрове за популяризиране на Кохезионната политика на ЕСИФ. Целта е на възможно най-широк кръг от заинтересовани лица да се предостави надеждна, навременна, експертна и качествена информация за възможностите за финансиране. Информационните центрове ще продължат да организират публични прояви за разясняване на всички актуални възможности. Чрез създадените партньорства с други информационни мрежи ще се цели максимална удовлетвореност на потребителите от предоставяните услуги.

Продължава използването и доразвиването на вече въведените електронни услуги - кандидатстване и отчитане на изпълнението на проектите, и различни функции по поддръжка, включително функция Help Desk/Service Desk, с цел осигуряване на методическа помощ на бенефициентите, гарантиране на консистентна и надеждна информация, подобряване на нивото на предоставяните услуги. Ще продължи наложилата се вече практика за провеждане на информационна кампании за потенциалните бенефициенти, както и такива за одобрените бенефициенти, с цел разяснение на процеса на изпълнение на одобрените проекти.



Механизъм за координация и допълващото използване на средствата по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ и цел „Европейско териториално сътрудничество“ на Кохезионната политика. Допълване с дейности, прилагани в контекста на макро-регионалните стратегии и стратегиите за морските басейни

Описаните по-горе координационни механизми на отделните етапи на програмиране, управление, наблюдение и контрол на програмите е валидно и в контекста на допълването между програмите, финансирани със средства от Цел „Инвестиции за растеж и работни места“ и Цел „Европейско териториално сътрудничество“ на Кохезионната политика. В рамките на работната група за разработване на СП има представител на дирекцията в МРР, отговаряща на национално равнище за изпълнението по програмите по Цел „Европейско териториално сътрудничество“. Такова представителство е осигурено и в СКУСЕС и Комитетите за наблюдение. Представители на тази дирекция участват във всички работни формати, свързани с подготовката и прилагането на програмен период 2014-2020.

Допълване може да бъде постигнато между Програмите за Европейско териториално сътрудничество и програмите по ЕСИФ, които предвиждат целево съ-финансиране на проекти за транснационално сътрудничество по линия на ЕСФ. Допълване на инвестициите с програмите за трансгранично сътрудничество цели осигуряване координацията при прилагане на хоризонталните принципи и цели на политиката за изпълнение на ЕСИФ, както и в областта на околната среда. По отношение на програмите за европейско териториално сътрудничество синергията със Стратегията на ЕС за Дунавския регион се осъществява чрез включване на представители на националните координатори на приоритети в процеса на подготовка и изпълнение на програмите.

Постигането на целите и приоритетите на Дунавската стратегия ще се реализира посредством изпълнението на конкретни проекти по програмите, финансирани с ЕСИФ. Предвижда се също България да кандидатства за финансиране от Механизма за свързаност на Европа с проекти, попадащи в обхвата на Дунавската стратегия, както и да използва програмите за Европейско териториално сътрудничество.

В рамките на бъдещата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ ще бъде осигурено допълване и координация с мерките, предвидени в инициативите INTERREG и URBACT, както и с предвиденото в рамките на Дунавската стратегия.

ОПРР финансира инфраструктура и дълготрайни инвестиции на база предефинирани проекти. Разграничаването с програмите за териториално сътрудничество ще бъде на основата на списъка с предварително идентифицирани и приоритизирани проекти. В допълнение, програмите за териториално сътрудничество ще подкрепят „меки“ мерки и дребномащабни дейности, като проектите трябва да бъдат изготвени от представители от двете граничещи страни. Ще се постигне допълване по отношение на въздействието върху развитието на транс-граничните райони.



Области на допълване с други национални и на ЕС инструменти, както и с ЕИБ

Инструменти на ЕС

На ниво подготовка на отделните оперативни програми и Споразумението за партньорство е осигурена координация и допълване с другите програми и инструменти на ЕС, която в обобщен вид по основни сектори на подкрепа е както следва:



Околна среда: При изпълнение на ОПОС 2014-2020 г. ще се търси синергия с Програмата за действия в областта на околната среда и климата — LIFE. ОПОС ще подпомага финансово действия както за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях, така и опазването на околната среда (по-специално в сектор „биологично разнообразие и Натура 2000“), включително ефективното използване на ресурсите. За тези дейности се предвижда финансирането на интегрирани проекти. При подготовката и изпълнението на инвестициите на Програмата за развитие на селските райони, свързани с околна среда, НАТУРА 2000, ресурсна ефективност и климат също ще бъде осигурена синергия и допълване с мерките и дейностите на Програмата LIFE.

Като допълваща помощта от ЕСИФ за Натура 2000 е предвидена подкрепа и от други финансови източници като например програма LIFE, INTERREG, 7-ма рамкова програма, Финансовия механизъм на ЕИП и други.

Чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство ще бъдат подкрепени мерките от НПРД, свързани с разработване на национални методики за биофизичната оценка на екосистеми извън НАТУРА 2000, както и за оценка на екосистемните услуги и управление на инвазивните видове.

По програма LIFE допълващо ще бъдат финансирани мерки от НПРД като например подобряване на структурата и функциите на земеделските природни местообитания; подобряване на природозащитното състояние на видовете, обитаващи крайбрежните и морските екосистеми, оценка на влиянието на климатичните промени върху целеви видове и природни местообитания и др.



Селско и горско стопанство: Програмата за развитие на селските райони допълва и се демаркира с интервенциите финансирани от Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието. Обхватът на помощта, предоставяна чрез мерките на ПРСР, няма да се припокрива с подкрепата по Първи стълб на ОСП. Осигурена е допълняемост и разграничаване на мерките, финансирани по двата стълба, насочени към чувствителни и важни за страната сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство, както и за млади фермери и малки ферми.

По отношение на инвестиционната подкрепа по ПРСР за земеделски производители за инвестиции в техните стопанства и преработвателни предприятия ще бъде осигурено разграничаване и допълняемост с Националната програма по пчеларство и Националната програма за подпомагане на лозаро–винарски сектор на България по видове дейности и видове кандидати. Инвестициите и кандидатите, които се подпомагат по съответните национални програми няма да се подпомагат по ПРСР. В рамките на ПРСР ще се осигури пълно разграничаване и допълняемост със схеми за държавни помощи, краткосрочни и дългосрочни кредитни линии и подпомагането от други фондове на ЕС.



Разплащателна агенция ще извършва кръстосани проверки с цел предотвратяване на двойно финансиране между ПРСР и схемите за подкрепа по ЕФГЗ. Още на етап програмиране са определени разделителни линии между двата инструмента. Например в сектор „Плодове и зеленчуци“ организациите на производителите няма да бъдат подпомагани по ПРСР за дейности включени за подпомагане в техните оперативни програми. В сектор „Вино“ финансова помощ по ПРСР няма да бъде предоставяна за инвестиции, допустими за подпомагане по „Национална програма за подпомагане на лозаро–винарския сектор“. По ПРСР няма да се подпомагат дейности, свързани с конверсия на сортовия състав на насажденията със сортове, класифицирани за съответните лозарски райони на страната, преструктуриране на лозя и подобряване на техниките за управление на лозя. По ПРСР няма да се подпомагат дейности, свързани с инвестиции за производство на лозаро-винарски продукти и общи разходи свързани с тях допустими за подпомагане по „Национална програма за подпомагане на лозаро–винарския сектор“. В сектор „Пчеларство“ в рамките на „Национална програма по пчеларство 2014-2016“ за закупуване на пчелни кошери ще бъдат подпомагани земеделски производители, които притежават до 150 пчелни кошера. По ПРСР ще се подпомагат инвестиции и кандидати в пчеларство, които не се подпомагат по „Национална програма по пчеларство 2014-2016“. За инвестициите, свързани с преработката на пчелен мед ще бъде направено пълно разграничение между инвестициите подпомагани по ПРСР и тези по „Национална програма по пчеларство 2014-2016“. Инвестиционни дейности няма да бъдат подпомагани в сектор „Тютюн“. Производители на тютюн ще се подпомагат за дейности извън производството на тютюн. Производството, преработката и маркетинга на зехтин няма да бъдат подпомагани по ПРСР. Дейностите, подпомагани по чл. 6 от Регламент (EC) № 1952/2005 няма да бъдат подпомагани по ПРСР. В рамките на ПРСР няма да се подпомагат инвестициите за преработката на суровини за производство на захар и/или сладкарски изделия.

Регионално развитие: ОПРР 2014-2020 г. ще подкрепи постигането на целите и приоритетите на Дунавската стратегия. Помощта от ЕФРР под формата на безвъзмездна финансова помощ ще бъде комбинирана с финансиране от национални източници (държавен и общински бюджет). Стратегията и логиката на интервенции по ОПРР 2014-2020 г. предполага реализиране на цялостен интегриран подход при осъществяване на инвестиционните намерения. Реализирането на ИПГВР ще бъде подкрепено и от други оперативни програми, като инвестициите ще бъдат осъществявани по координиран начин между управляващите органи.

Рибарство и аквакултури: ПМДР (2014-2020) ще търси допълване с инструментите на пряко управляваната от Европейската комисия Интегрирана морска политика и Програмата за действия в областта на околната среда и климата — LIFE.

Човешки ресурси: При възможност, ще се търси допълване между програмите и мерките по Националния план за действие по заетостта, схемите по ЕСФ и мерките по Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Допълняемост между ОП РЧР и Програмата на ЕС за социални промени и иновации може да се осигури чрез подкрепа на т.нар. „национални“ мерки, т.е. такива, които са от значение само за България. Освен подкрепа за национални мерки, проектите по новата ОП РЧР ще се стремят да допълнят и надградят резултатите от вече реализирани и/или изпълняващи се инициативи.

Синергия ще се търси и с интервенциите на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите, чиято цел е да стимулира социалното сближаване в ЕС, като спомага за постигането на заложената в стратегията „Европа 2020“ цел за намаляване с поне 20 милиона на броя на хората, изпаднали в положение на бедност и социална изолация или в риск от изпадане в бедност и социална изолация. Фондът наследява действащата до края на 2013 г. програма на ЕС за разпределяне на храна на най-нуждаещите, като ще допълни съществуващите инструменти за сближаване и по-специално Европейския социален фонд. Интервенциите ще бъдат насочени към най-тежките форми на бедността и недоимък на храна, но също така към бездомността и материалните лишения, засягащи децата, като същевременно ще подкрепя съпътстващи мерки, насочени към социалната реинтеграция на най-нуждаещите се лица. Предвижда се при предоставянето на храни и стоки от първа необходимост да бъде използван и надграден придобития опит от програмен период 2007 - 2013, когато по линия на програма „Благотворителност” през 2013 г. бяха подкрепени над 331 хил. лица в нужда.

Мерки за интеграция на лица от трети страни, получили международна закрила ще бъдат финансирани в рамките на фонд „Убежище, миграция и интеграция“.

Наука, образование и иновации: По приоритет 1 „Високи постижения в научната област“ на Рамковата програма „Хоризонт 2020“ има широки възможности за допълване и надграждане на интервенции, съ-финансирани по ОП НОИР, като: привличане на български изследователи и учени в Европейския научноизследователски съвет по иновативни идеи и гранични изследвания, финансирани първоначално или частично по ОП НОИР. Под-приоритет 2.2 „Достъп до рисково финансиране“ на Рамковата програма може да окаже изключително силен ефект на допълване върху привличането на частно финансиране и рисков капитал по научни теми/проекти, в чиито екипи участват български учени и/или научни институции. Приоритет ще бъде и постигането на синергия с програмата Хоризонт 2020 в подкрепа на центровете за научни изследвания и иновации, отговарящи на изискванията за приоритетни съоръженията на ЕСФИИ и тези, които отговарят на икономическите, социални и екологични предизвикателства за страната и регионите в България. Координацията на дейностите по програма Хоризонт 2020 се реализира от Министерството на образованието и науката.

Пълноценното участие и интегриране на българските научни институции и изследователи в Европейското изследователско пространство и в националните и европейски технологични платформи ще бъде осъществено чрез инвестициите в приложни научни изследвания. Чрез клъстерно групиране на различни публични и частни организации в сферата на научните изследвания и иновациите се цели постигане на по-значителен и благоприятен ефект от интегрирането на българските учени в Европейското научноизследователско пространство.

Разработването и прилагането на национални стратегии за обучение и преквалификация на изследователски кадри може да бъде надградено с последващо включване в инициативата „Мария Кюри“. Инициативата „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ също предоставя възможности за допълване на националните мерки, съфинансирани по ОП НОИР.

Помощта от ЕСИФ ще се реализира, отчитайки европейските приоритети за развитие на научната инфраструктура и новите и нововъзникващи технологии. Изготвена е Национална пътна карта за развитие на научната инфраструктура, която е координирана с европейската стратегия за инвестиции в изследователска инфраструктура и е обвързана с определените приоритети на Европа за инвестиции в крупни научни комплекси. Докато инвестициите чрез европейските програми ще бъдат насочени към обучение, предоставяне на достъп до уникални изследователски инфраструктури, трансфер на знания и други „меки“ мерки в Европа, то инвестициите чрез ЕСИФ ще бъдат насочени към изграждането и оборудване на национални научни центрове.

Програмата на ЕС за социална промяна и иновации предоставя възможност за надграждане на проекти, съфинансирани по ОП НОИР, чрез дейности на ниво ЕС в сферите на политиките за разработване на иновации. Допълване може да се търси и по линия на възможностите за микрокредитиране на предприятия на студенти и млади преподаватели. Допълване и координация ще бъде осигурена и с Рамковата програма „Еразъм за всички“ и програма „Жан Моне“. Предвижда се допълване с подкрепата, предоставена и по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. в областта на ромската интеграция, работата на ромските образователни медиатори, както и интервенциите за предотвратяване на отпадането от училище, социална активност на учениците и младежите.

Развитие на МСП и иновации: В рамките на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ ще бъде осигурено допълване и координация с мерките, предвидени по Програмата „Хоризонт 2020“ и програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средни предприятия (COSME).

Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) се фокусира върху финансирането на инвестиции в ключови индустриални технологии, по-голям достъп до капитал и подкрепа за МСП; адресиране на основните проблеми, споделяни от всички европейци, организирани в 6 ключови теми или „социални предизвикателства”: здраве, демографска промяна и благосъстояние; безопасност на храните, устойчиво земеделие, море и морски изследвания и био-икономика; сигурна, чиста и ефективна енергия; интелигентен, зелен и интегриран транспорт; действия за климата, ресурсна ефикасност и суровини; приобщаващи, иновативни и сигурни общества.

ОПИК от своя страна осигурява подкрепа за създаване на възможности и повишаване на капацитета на българските предприятия да участват активно и успешно в международни инициативи чрез подкрепа за разработване и внедряване на иновации, въвеждане и развитие на ключови индустриални технологии и създаване иновационна инфраструктура. Целта е сближаване в нивото на развитие на иновациите в България със средното за ЕС.

Стратегията на ОПИК предвижда надграждане на резултатите от проектите по рамковите програми. Проектни предложения, включващи надграждане на резултати по 5,6,7 рамкова програма и Хоризонт 2020 (и ECSEL Joint Undertaking), ще бъдат насърчавани чрез предимство на принципа на бонус точки при оценката.

Новата програма за конкурентоспособност и малки и средни предприятия допълва мерките в подкрепа на индустриалното развитие на Програмата „Хоризонт 2020“ чрез инициативи насочена към улесняване достъпа на малките и средни предприятия до финансиране, създаване на благоприятна среда за развитие на бизнес и растеж на предприятията, насърчаване на предприемаческата култура в Европа, повишаване на устойчивата конкурентоспособност на предприятията в ЕС и подобряване на достъпа на малкия бизнес до международни пазари, както и подкрепа за развитието на Европейска мрежа за предприятия.

В този контекст ОПИК залага мерки, свързани, както с осигуряването на необходимия инвестиционен и оборотен капитал, така и насърчаване на предприемачеството, развитие на бизнеса, подкрепа за интернационализация на предприятията и развитие на услуги за бизнеса. 

В допълнение в програмата са предвидени и дейности за популяризиране на туризма на национално и регионално ниво,  чрез които ще се спомогне за развитието на туризма в отделните региони и ще допринесе за изпълнение на една от приоритетните области на Дунавската стратегия.

Съдебна система: В рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество и Норвежкия механизъм ще се финансират предимно структурни и законодателни промени в сферата на детското правосъдие и изграждане на капацитет на национално ниво за прилагане на Конвенцията по прилагане правата на човека, включително и за преодоляване на забавянията в правораздаването.

За периода 2010 – 2020 г. за развитието на изследователски капацитет в съдебната система и на алтернативните способи за решаване на спорове ще се търси подкрепа и по програма „Правосъдие“ на ЕК.

Чрез Европейската мрежа за съдебно обучение НИП ще осъществява обмен на магистрати и ще развива други инициативи на мрежата.

По Оперативна програма „Добро управление“ ще бъдат финансирани дейности, свързани с повишаване на капацитета на разследващите полицаи и обща администрация на правоохранителните структури. Специализираните обучения за всички останали служители на правоохранителните органи ще се финансират в рамките на фонд „Вътрешна сигурност“.



Управление на рискове: Допълване може да бъде осигурено чрез програми и финансови инструменти на ЕС, предлагащи възможности за финансиране на дейности в сферата на гражданска защита: Механизма за гражданска защита на ЕС, Рамковата програма на ЕС за научни изследвания, развойна дейност и иновации „Хоризонт 2020”, Европейската програма за наблюдение на земята Copernicus, Оперативна програма за междурегионално сътрудничество INTERREG, Инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи, като част от фонд „Вътрешна сигурност”.

Със средства от фонд „Вътрешна сигурност“ се предвиждат инвестиции в защитата на обекти от европейската критична инфраструктура, в т.ч. доизграждане и подобряване на системите за ранно предупреждение и оповестяване, изграждане на базисна инфраструктура за реакция, повишаване на възможностите на учебен център в гр. Монтана за реакция при химически, биологични, радиологични и ядрени инциденти, поддръжка и развитие Единния автоматизиран регистър по контрола на общоопасните средства във връзка с Плана за действие на ЕС за подобряване сигурността на експлозивите. Обученията на първореагиращите екипи от общините и областните администрации при възникване на бедствия и аварии ще се финансират по Оперативна програма „Добро управление“.



Енергийна ефективност: По Международен фонд "Козлодуй" са в процес на изпълнение проекти за финансиране на мерки за енергийна ефективност в обществени сгради (болници, училища, детски градини и ясли и др. общински и държавни сгради) на територията на цялата страна, както и за подмяна на общинско улично осветление. Очаква се мерките да приключат до края на 2014 г. Освен това, съществуват и други механизми за финансиране изпълнението на мерки по ЕЕ, като:

  • Кредитна линия за ЕЕ в дома, бенефициент са частни лица и сдружения, крайният срок на действие е 31.07.2014 г.;

  • Кредитна линия за ЕЕ и ВЕИ, бенефициент са корпоративни клиенти, крайният срок на действие е 31.12.2015 г;

  • Фонд за ЕЕ и ВИ, бенефициент са корпоративни клиенти, общини и други;

  • Схема за зелени инвестиции, бенефициент са корпоративни клиенти, общини и други.

Механизъм за свързаност на Европа

В рамките на Механизма за свързаност на Европа, към настоящия момент България планира да кандидатства за отпускане на средства със „зрели“ проекти в сектори „транспорт“, „енергетика“ и „ИКТ“ на обща индикативна стойност 2 300.16 млн. евро.

В сектор „транспорт“ страната разполага с подготвени проекти, като например „Модернизация на ж.п. линията „Видин – Медковец” (отсечка от направлението „Видин-София”), „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав” и жп връзка Пристанище Русе на р. Дунав – Пристанище Варна на Черно море.

В сектор “ИКТ” за осигуряване на съвременна високо-скоростна електронна съобщителна свързаност и достъп до ефективни, качествени и сигурни електронни услуги, включително трансгранични, е подготвен проект за изграждане на резервна инфраструктура на Републиканския информационен център за данни.

В сектор „енергетика“ от българска страна са приоритизирани 3 групи проекти за развитие на електроенергийната инфраструктура:


  • Група България – Румъния и Гърция за увеличаване на капацитета, включваща проекти от общ интерес „Вътрешна линия между Ветрен и Благоевград (BG)“ и „Вътрешна линия между Царевец и Пловдив (BG)“;

  • Група България – Гърция между Марица Изток 1 и Неа Санта, включваща проекти от общ интерес „Междусистемна връзка между Марица изток 1 (BG) и Неа Санта (EL)“, „Вътрешна линия между Марица изток 1 и Пловдив (BG)“, „Вътрешна линия между Марица изток 1 и Марица изток 3 (BG)“ и „Вътрешна линия между Марица изток 1 и Бургас (BG)“;

  • Група България – Румъния за увеличаване на капацитета, включваща проекти от общ интерес „Вътрешна линия между Добруджа и Бургас (BG)“, „Вътрешна линия между Видно и Свобода (BG)“ и „Вътрешна линия между Свобода и точка на разкъсване на междусистемен електропровод Варна (BG) – Ступина (RO) в България (BG)“,

както и един проект за съхранение на язовир „Яденица” („Увеличаване на обема на долния изравнител на Помпено-акумулираща водноелектрическа централа „Чаира” с изграждане на язовир „Яденица”).

От българска страна са приоритизирани 5 основни газови проекта, в т.ч.: Клъстър „Междусистемна връзка между Гърция и България и необходими подобрения в България“ (включва Проект за междусистемна връзка Гърция - България (IGB) между Комотини и Стара Загора и Проект за рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна система); Проект за междусистемна връзка България – Сърбия (IBS); Проект за постоянен двупосочен капацитет в съществуващата точка на свързване между Гърция и България – Кула/Сидирокастро; Проект за увеличаване преносния капацитет на съществуващия газопровод от България за Гърция; Клъстър, включващ разширяване на капацитета за съхранение в Югоизточна Европа (включва един или повече от следните проекти от общ интерес – Изграждане на ново хранилище на територията на България и Разширение на ПГХ „Чирен“). Допълнително е приоритизирано предложението за проект от общ интерес за Междусистемна газова връзка между Турция и България (ITB).



Национални инструменти

Някои от основните области, в които средствата на ЕСИФ ще допълват националните средства, са свързани най-вече с провеждането на политиките в областта на науката, иновациите, образованието, здравеопазването, социалните услуги, както и тези, свързани с опазването на околната среда, смекчаването и адаптирането към климатичните промени.

Така в периода 2014-2020 г. средствата на ЕСИФ ще допълват дейностите, финансирани чрез:


  • Фонда за научни изследвания - фундаментални научни изследвания и разработки;

  • Националния иновационен фонд;

  • Капиталовите разходи за модернизирането на здравната, социалната и образователната инфраструктура;

  • Програмите и проектите на МТСП, насърчаващи равенството или таргетиращи безработните и/или конкретни уязвими групи от населението: Политика по равнопоставеност на жените и мъжете - Програма „Равенство на половете”; Национална програма „Нова възможност за заетост”; Национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”; Национална програма „Активиране на неактивни лица”; Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания; Програма „Старт в кариерата”; Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”; Национална програма „Кредит без лихва за хора с увреждания”; Национална програма „Помощ за пенсиониране”; Национална програма „Мелпомена”; насърчителни мерки за безработни лица и за работодатели съгласно Закона за насърчаване на заетостта с многогодишно действие. Специализираните звена, отговорни за съответните политики са в процес на разработка на анализ за допълване между ОП РЧР 2014-2020 и инструментите, финансирани с национални средства;

  • Програми и проекти в областта на образованието, които имат нужда от продължаваща подкрепа за осигуряване на устойчивост - Стратегия за намаляване на преждевременното напускане на училище и Проект за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на децата и учениците със специални образователни потребности;

  • Установени схеми, предоставящи стартов капитал за стартиращи микропредприятия204;

  • Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда;

  • Държавна помощ de-minimis за закупуване на фураж за отглеждане на сладководна риба;

  • Финансиране на дейности за зарибяване по условията на Закона за рибарството и аквакултурата;

  • Предоставяне на целеви средства от републиканския бюджет за финансиране на превантивни дейности от Националната програма за защита при бедствия, включени в годишния план за изпълнението й, както и за разплащане на непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия, на неотложни възстановителни работи и предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилищата им, засегнати от бедствие.

Национално подпомагане ще бъде насочено и към улесняване прилагането на мерките от ПРСР чрез прилагане на кредитна схема за инвестиции в селското стопанство и на схема за рефинансиране със средства на ДФ „Земеделие” на търговски банки за кредити по мерки от ПРСР.

Новият инструмент на правителството, публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“, цели да допълва програмите съфинансирани със средства от ЕС, които поради своя ограничен ресурс не могат да финансират всички зрели и качествени проектни предложения на бенефициентите. Предотвратяването на припокриване и дублиране на финансирането ще бъде осигурявано на ниво проект. Условията, редът и критериите за избор на проекти и програми са дефинирани с акт на Министерския съвет. За целта е създаден специален междуведомствен съвет на ниво министър с включен представител на НСОРБ, който съвет оценява и приоритизира събраните проектни предложения. Основните области, в които се финансират проекти по линия на инвестиционната програма са ВиК, управление на отпадъците и други свързани с околната среда дейности; транспортна инфраструктура; социална и културна инфраструктура; други сектори, подкрепящи социално-икономическото развитие. С оглед осигуряване на по-добро допълване между инвестициите се предвижда проекти, които получават финансиране по линия на ЕСИФ, да не се финансират по линия на инвестиционната програма.



ЕИБ

Обсъждат се възможностите и готовността на финансовата институция да предостави заемни средства през новия програмен период 2014-2020 г. по подобие на действащото в момента Кредитно споразумение 2007-2013 г., по което се осигурява заместващо национално съфинансиране и финансиране на финансовия недостиг за проектите по програмите. С Държавния бюджет за 2014 г. се дава мандат на правителството за стартиране на преговори с ЕИБ за отпускане на структурен инвестиционен заем в размер до 500 млн. евро.

България предвижда надграждане на опита и сътрудничеството с ЕИБ и разширяване на обхвата на прилаганите финансови инструменти през периода 2014-2020 г. Предвидено е използване на финансови инструменти по отношение на инвестициите, свързани с развитие на МСП, енергийна ефективност и градско развитие. Финансовият ресурс предоставен по ОП „Околна среда“ под формата на безвъзмездна финансова помощ, също може да бъде съчетана по подходящ начин със заеми и гаранции от ЕИБ. Тя предлага и възможност да се използва опитът на външни експерти по финанси и управление от институцията за успешното осъществяване на проектите от страна на бенефициентите или за осъществяване на управлението на инструменти за финансов инженеринг от типа на JEREMIE и JESSICA.

Централизирано управлявани инструменти на ЕС и финансиране от други донори

Централизирано управляваните инструменти на ЕС и финансирането от други донори (като Конфедерация Швейцария, Кралство Норвегия, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и др.) се синхронизират с националните оперативни програми на етап програмиране и ще продължават да се синхронизират при изпълнението им. На проектен принцип се следи за избягване на двойно финансиране и припокриване с дейности, финансирани по СКФ /ЕСИФ.



    1. Каталог: document library
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
      document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания


      Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница