Опитът на туристическите сектори на други държави (ЕС) в областта на АИК

Хърватия

109. 
     Подобно на България, Хърватия разглежда туризма като един от приоритетните сектори за АИК, особено що се отнася до летния туризъм. Авторите на един доклад за адаптацията в Хърватия⁶⁹ заключават, че по-високите дневни температури по Адриатическото крайбрежие, основният туристически район в Хърватия, могат да имат сериозни последствия за пристигащите, а оттам и за много от местните общности, предвид важното значение на туризма за националната икономика. По-високите температури могат да доведат до различни промени в екосистемите по крайбрежието и във вътрешността – вж. Каре 3: Хърватия. Въпреки че понастоящем не съществуват секторни стратегии, които разглеждат въпросите на адаптация към климатичните промени, дейностите в тази област показват, че до известна степен вече има практическо приспособяване в определени сектори, като един от тях е управлението на крайбрежните зони, който има пряка връзка с туризма.
     
110. 
     През 2012 г. Хърватия ратифицира Протокола за интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ) в Средиземноморието, с което се ангажира да разработи национална стратегия за ИУКЗ, заедно с планове за действие и програми, съобразени с общата регионална рамка. Националната стратегия включва оценки на уязвимостта и опасностите за крайбрежните зони, както и планиране на мерки за предотвратяване, ограничаване и адаптация с цел справяне с последиците от природни бедствия, по-специално изменението на климата.
     

Каре 3. Стъпки за адаптация на туристическия сектор в Хърватия Да продължи да се фокусира върху развитието на „устойчив на климата“ туризъм в Хърватия, вкл. разширяване на туристическия сезон и подобряване на обслужващия капацитет и продуктите; Насърчаване на мерки за повишаване на енергийната ефективност и подобряване възможността за охлаждане на сградите през най-горещите месеци; Гарантиране, че информацията за туристическата индустрия, предоставена от финансирани от правителството научни изследвания, е лесна за ползване и лесно достъпна за обществеността и заинтересованите страни; Изготвяне на по-добра информация за лицата, вземащи решения (вкл. правителството и инвеститорите) относно бъдещите климатични промени и вероятния им ефект върху свързаните със сектора природни системи; Развитие на капацитет за симулиране на въздействията от изменението на климата върху туризма и за оценка на въздействията върху местната и национална икономика.

Кипър

111. 
     Въпреки че Кипър все още не е разработил официална стратегия за АИК, проучванията показват, че следва да се приложат следните мерки, за да бъдат отразени наблюдаваните и очаквани въздействия от изменението на климата в Кипър:⁷⁰
     

• 
  За водните ресурси – подобряване капацитета на екосистемите да акумулират вода; управление на водите и ефективно използване на водните ресурси; опазване на качеството на повърхностните и подземните води; въвеждане на подходящо ценообразуване за водата, за да се отразят недостига и екологичните разходи.
  
• 
  За крайбрежните зони – изследване на покачването на морското равнище и на крайбрежните райони, изложени на риск от ерозия (трябва да бъде изготвен опис). Трябва да бъдат разработени указания за устойчив туризъм и адаптация към изменението на климата, и да се повиши нивото на информираност на обществото;
  
• 
  Наложително е да се премине от масов/крайбрежен туризъм към специализирани видове туризъм.
  
• 
  Туристическата индустрия следва да предприеме бързи мерки, за да се пребори с нововъзникващата конкурентоспособност на други дестинации в Европа, които ще бъдат облагодетелствани от изменението на климата. Изменението на климата може да се окаже дори благотворно за туристическата индустрия в Средиземноморието, ако тя постигне балансирано търсене, като намали натоварването през летните месеци, а увеличи заетостта на настанителната база през преходните сезони. Ако не бъдат направени тези промени, средиземноморската туристическа индустрия ще е сред основните губещи.
  
• 
  Туристическата индустрия следва да инвестира в необходимите за подобряване на съоръженията инфраструктура/технологии, за да се справи с повишаването на температурите и недостига на вода, и да предприеме мерки за противодействие срещу възможни екстремни метеорологични явления и наводнения.
  

112. 
     Авторът продължава да анализира ролята на публичните и частните субекти в изпълнението на мерките за адаптация – Приложение 2.1.
     

Гърция

113. 
     Доклад на Bank of Greece⁷¹ препоръчва разработването на специални и алтернативни форми на туризъм, както и предефиниране на пиковия сезон за туризъм с цел слънце и море, което може да помогне на гръцката индустрия да преодолее наблюдавания спад в броя на международните посещения в средата на лятото поради много високите температури на въздуха. Това може да бъде постигнато чрез подобряване на продуктите и услугите, и насочване към интензивно вместо към екстензивно развитие (като се търси например увеличаване на разходите на посетител на глава от населението, вместо увеличаване на общия брой на пристигащите) и чрез намаляване на сезонния характер на гръцкия туризъм. По-конкретно, изследвани са четири мерки за адаптация, а именно: стабилизиране на плажовете; изкуствено опесъчаване на плажовете; изграждане на диги/вълноломи и системи за защита на бреговата линия с пълнеж от камъни; и отводняване на плажове. Засега тенденцията на спад в международните посещения не е потвърдена,⁷² което показва, че все още няма риск, че летата в Средиземноморието ще станат прекалено горещи – което по същество е това, което Скот и Рути очертават в доклада си от 2010 г.
     

2.2.2. Зимни туристически дестинации

Словения

114. 
     Зимните спортове, които и без това вече са сериозно засегнати от колебанията в настоящата климатична обстановка, ще трябва да се справят с най-голямото предизвикателство в адаптацията към изменението на климата в туристическия сектор. Проучване, проведено от Ogrin et al.⁷³ стига до следните изводи:
     

• 
  Туристическите ски курорти, разположени в ниските и средните планински пояси (800-1500 м), ще трябва да разширят набора от предлаганите от тях услуги през зимата, за да осигурят на гостите си възможност да се занимават с други дейности, ако условията не са съвсем подходящи за каране на ски.
  
• 
  Трябва да се изготвят подходящи планове за увеличаване дела на пистите, където може да се разчита на изкуствен сняг, за да се използват по-студените периоди за подготовката на снежна основа.
  
• 
  Плановете за разширяване на ски пистите трябва да са съобразени в по-голяма степен с микроклиматичните условия, а управлението на пистите трябва да се възползва по-активно от метеорологичните прогнози.
  
• 
  Трябва да се преосмисли уместността на допълнителни инвестиции в ски инфраструктура в курортите, където изменението на климата ще скъси и без това вече краткия ски сезон.
  
• 
  Ски курортите ще могат поне частично да компенсират съкращаването на зимния сезон като привличат туристи в планинските райони през лятото, за което ще е необходимо да се разработи подходящ набор от услуги.
  

115. 
     Словенските ски курорти са дори по-уязвими от други ски курорти в Алпите, тъй като се намират на по-ниска надморска височина. Само един от тях е разположен на височина над 2000 м и други два – над 1600 м. В дългосрочен план, заключават Ogrin et al., това означава, че зимният туризъм ще трябва да се съсредоточи върху други дейности, като например спа туризъм (водни паркове, плувни басейни, центрове за релаксация); ще се наложи също да насочат вниманието си към летния сезон, както и към преходните периоди.
     

Швейцария

116. 
     Въпреки че Швейцария не е държава от ЕС, значението на зимния ски туризъм там е сходно с това в България, което изисква кратък анализ на подходите към АИК в тази страна. Като цяло се приема, че всеки кантон може да въвежда и прилага своя собствена политика за адаптация⁷⁴ - вж. Каре 4: Швейцария.
     
117. 
     За Швейцария са предложени голям брой възможни мерки за адаптация с хоризонт 2030 г. – Приложение 3.2.
     

Каре 4. Швейцария През март 2012 г. Федералният съвет на Швейцария прие първата част на Стратегия за адаптация към изменението на климата. Стратегията определя целите, предизвикателствата и областите на действие. Първата част на стратегията за адаптация посочва нуждите от адаптация по отношение на управление на водите, природни бедствия, селско стопанство, горско стопанство, енергетика, туризъм, биоразнообразие, здравеопазване и териториално развитие. За тези сектори са посочени общо 48 области на действие, формулирани са целите и принципите на адаптацията, и са очертани основанията за прилагането на мерките, чрез които тези цели могат да бъдат постигнати. Освен това са описани и взаимовръзките между секторите. Това следва да позволи съществуващите взаимодействия да бъдат използвани по най-добрия начин в усилията за адаптация към изменението на климата, като се избягват или се изчистват всякакви противоречия между целите.

Франция

118. 
     В националната стратегия на Франция⁷⁵ се препоръчват следните мерки за адаптация:
     

• 
  Диверсификация на дейностите и източниците на приходи през зимата (без ски спорт);
  
• 
  Развитие на четири-сезонен туризъм, за да се намали зависимостта от снега;
  
• 
  Диверсификация на дейностите в морските курорти.
  

119. 
     Съсредоточаването на зимните спортове в най-популярните дестинации, лансирането на уелнес-центрове в планинските райони и диверсификацията на предлаганите за летния отдих атракции са обещаващи модели за развитието на швейцарската и френската туристически индустрии. Тези примери са илюстрация на това, че адаптацията се осъществява в динамичен контекст, в който минимизирането на разходите за щетите, причинени от изменението на климата върви ръка за ръка с търсенето на иновативни възможности за бизнес – вж. Приложение 3.3.
     

Каре 5. Примери за закрити ски курорти Градският съвет на гр. Абонданс във Френските Алпи, чието име напомня за обилните снеговалежи, на които хората там някога са се радвали, е решил да затвори ски курорта, който е бил неговото икономическо raison d'etre в продължение на повече от 40 години. Причината: няма достатъчно сняг. Разположен на 930 м надморска височина, Абонданс според учените попада в климатичен диапазон, в който през последните години е наблюдаван най-драматичния спад в снеговалежите от поколения насам. Дали изменението на климата е виновно за това закриване е спорен въпрос. Други фактори, като незавършен инвестиционен проект (за 5,3 млн. евро за смесен лифт при липса на сняг на пистата под него), може да са натежали повече от глобалното затопляне. Има 20 други ниско-разположени Haute Savoie курорти, за които се говори, че са на ръба на закриването. Доклад на ОИСР показва, че броят на ски курортите в същия департамент ще падне от 37 на 18, ако лошите условия продължават. Пример за успешна адаптация към провалените зими е Gschwender Horn в Immenstadt, Бавария. В началото на 90-те години, след поредица снежни дела, общината заедно с Allianz Umweltstiftung решили да се оттеглят от нереалистичната ски операция. Съоръженията (два ски лифта и преносим детски асансьор) били демонтирани, ски пистите (близо 40 ха) били пренасочени. Днес районът се използва за летен и зимен туризъм.

Австрия

120. 
     Австрийската Стратегия за адаптация⁷⁶ определя 14 възможни области за действие, като туризмът е поставен на 4-то място след селското стопанство, горско стопанство и водни ресурси, и управление. Основните сфери за адаптация в туристическия сектор са посочени в Приложение 2.4. Въпреки, че в Стратегията липсват конкретни данни за мерките за адаптация в туризма, научни публикации⁷⁷ показват, че въздействието на изменението на климата може да бъде смекчено чрез производство на изкуствен сняг, но също така и че съществуват значителни разлики във възможностите за адаптация между отделните ски райони. При затопляне с повече от 2°C производството на изкуствен сняг става неприложимо.
     

Италия

121. 
     Съществуват няколко стратегии за адаптация, които вече се прилагат широко в италианските Алпи с цел смекчаване на въздействията на изменението на климата, и по-специално в туристическия сектор. Тласък на това развитие дават както тежките заплахи за зимния туризъм, така и икономическото значение на този сектор⁷⁸. Така че, на липсата на сняг, например, може да се противодейства с производство на изкуствен сняг, с по-интензивно използване на ски писти и инфраструктура, намиращи се на по-голяма надморска височина, или с преместване на вече съществуваща инфраструктура на по-голяма височина. Масово възприетата стратегия в Италия за производство на изкуствен сняг се прилага в 77% от италианските ски курорти. Диверсифицирането на офертите с цел превземане на нови пазарни сегменти може да бъде важна стратегия за италианските Алпи. Стратегиите, насочени към поведенческите модели едва ли обаче могат да компенсират напълно очакваното значително намаляване на зимния туризъм вследствие на изменението на климата, тъй като зимният туризъм е най-големия източник на доходи в района на Алпите.
     
122. 
     Отделно от приемането на технически мерки, адаптацията към изменението на климата включва и разработването на нови бизнес модели, които могат да доведат до диверсификация на зимните приходи и които включват както свързани, така и несвързани с наличието на сняг оферти (здравен туризъм, конгресен туризъм, други спортни и популярни занимания, и т.н.). Стратегиите за продуктова диверсификация едва ли обаче могат да компенсират напълно очакваното значително намаляване на зимния туризъм вследствие на изменението на климата, тъй като зимният туризъм е най-големия източник на доходи в района на Алпите.
     
123. 
     Според авторите, широкият кръг от туристически дестинации, частично независими от метеорологичните условия, заедно с възможността за привличане на туристи от региони, където климатът ще бъде засегнат по-лошо, означава, че въздействията на изменението на климата върху Италия следва да са управляеми.
     

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 2.37 Mb.

Сподели с приятели: