Финансирането на мерките за адаптиране към изменението на климата изисква значително мобилизиране на средства. По оценка на Европейската комисия, направена в процеса на подготовка на Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, минималните разходи при липса на адаптиране към изменението на климата могат да достигнат най-малко 100 млрд. евро годишно през 2020 г. и над 250 млрд. евро годишно през 2050 г. за целия ЕС. Ето защо подобреният достъп до финансиране ще бъде ключов фактор за укрепване на устойчивостта спрямо изменението на климата. България ще трябва да мобилизира средства на всички нива, включително частни инвестиции (т.е. корпоративно финансиране от частни земеделски компании, заеми от международни финансови институции или търговски банки и др.). Що се отнася до публични финансови ресурси, основните източници, които са на разположение за АКП, са средствата от бюджета на ЕС и националния бюджет.
2.6.1. Финансови ресурси на ЕС
През последните десет години основните източници на финансиране в сектора са преките плащания и финансирането от ЕС в рамките на ПРСР. Съгласно новата ОСП за периода 2014-2020 г. България получава значителен приток на средства от ЕС за сектора на селското стопанство и селските райони, възлизащ общо на около 7.4 млрд. евро65 инвестиции.Общият размер на планираните публични разходи66 по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. възлиза на около 3 милиарда евро, включително приноса на ЕС и националния принос.
Приоритетите за развитие на селските райони допълнително се разделят на области с поставен акцент (ОА). Например Приоритет 4 ("Възстановяване, запазване и подобряване на екосистемите, свързани със земеделието и горското стопанство") или Приоритет 5 (Насърчаване на ефективността на ресурсите и подкрепа за преминаването към икономика с ниски въглеродни емисии и устойчива на изменението на климата в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство) включват области с поставен акцент като например: намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк от селското стопанство и насърчаване на съхранението и улавянето на въглерода в селското и горското стопанство, опазването и устойчивото управление на екосистемите, ефективното използване на природните ресурси, подкрепата за преобразуване и поддържането на биологичното земеделие. Фигура 24 илюстрира Приоритет 4 от ПРСР, който отделя специално внимание на: индикативния бюджет за всяка от областите с поставен акцент (ОA) и неговото разпределение по избрани мерки; връзката между планирания индикативен общ публичен разход и очакваното изпълнение на конкретните цели към 2023, определени от Управляващия орган за всяка област с поставен акцент. Фигура 25 показва планираните общи индикативни публични разходи за всяка от посочените мерки (включващи подкрепата от ЕЗФРСР и националния принос). Диаграмата илюстрира всички мерки, избрани по ПРСР. Мерките в сиво не са избрани от България. Пълният списък на включените в ПРСР 2014-2020 г. мерки по приоритети и области с поставен акцент е представен в Приложение 7.
Фигура 22. Приоритет 4 на ПРСР - области с поставен акцент: планови разходи, мерки и цели за 2023 г.
Източник: Европейска мрежа за развитие на селските райони (2015 г.)
„Хоризонт 2020“ и LIFE. „Хоризонт 2020“ има за цел да насърчи научноизследователската и развойната дейност в областта на адаптирането към изменението на климата, а инструментът LIFE финансира широка гама проекти, свързани със смекчаване на последиците и адаптиране към изменението на климата.
Фигура 23. Планирани разходи за отделни мерки в ПРСР 2014-2020 г. (в млн. евро)
Източник: Европейска мрежа за развитие на селските райони (2015 г.)
2.6.2. Бюджетни финансови ресурси
Няколко приоритета и мерки на програмата за управление се финансират от бюджета на МЗХГ. Бюджетните разходи за 2016 г. са разпределени по редица програми, планове и политики. Бюджетното разпределение е свързано с изпълнението на конкретни ангажименти, някои от които са пряко или непряко свързани със смекчаване на последиците и адаптиране към изменението на климата.
Финансираната от държавния бюджет програма „Земеделска земя“ има за цел (i) да ограничи процесите на деградация и отрицателните екологични въздействия върху земеделските земи; (ii) запазване и увеличаване на производствения потенциал на почвените ресурси; и iii) въвеждане на добри селскостопански практики и предоставяне на пряка подкрепа на земеделските стопани за прилагане на изискванията на ЕС за производство на качествени и конкурентни продукти. Общите разходи по програмата възлизат на 34697285 лв. (17.7 млн. евро).
Финансираната от държавния бюджет програма „Земеделски култури“ има за цел опазване на културите. Програмата подкрепя и: въвеждането на нови устойчиви сортове земеделски култури; изпълнението на държавната политика, свързана с надзора и контрола в областта на биологичното производство; спазването на националните процедури в областта на надзора и контрола на производителите, преработвателите и търговците на биологични продукти; информиране на обществеността за ползите от биологичното земеделие.
Финансираната от държавния бюджет програма „Напояване“ се изпълнява от дирекция „Хидромелиорации, инвестиционна политика и концесии“ на МЗХГ. Целта на програмата е да създаде условия за устойчиво, конкурентно и екологосъобразно земеделие чрез рехабилитация, разширяване и модернизиране на напоителната инфраструктура. Общият годишен размер на разходите по програмата в края на 2016 г. е 14 859 141 лева (7.6 млн. евро).
Животновъдството е част от програмата, насочена към развитие и спасяване на националния генетичен фонд, който осигурява генетични ресурси за опазване, възстановяване и устойчиво управление на биологичното разнообразие, както и към ограничаване на загубите и справяне с възникващи заплахи, като нови болести. Общият бюджет за тази програма е 3 643 679 лв. (1.86 млн. евро).
Политиката за държавните помощи в селскостопанския сектор е насочена към решаване на специфични проблеми на земеделските стопани чрез прилагане както на компенсаторни, така и на превантивни мерки и мерки за насърчаване на конкурентоспособността на сектора. Държавният фонд „Земеделие“ предоставя финансова подкрепа на земеделските производители по програми за държавна помощ. Държавните помощи са предназначени за компенсиране на щетите, причинени от природни бедствия, предотвратяване на болестите по растенията и животните, насърчаване на земеделските стопани да застраховат своите активи и подкрепа на селскостопанските производители, чието производство е уязвимо от въздействието на климатичните промени.
2.6.3. Човешки ресурси
Човешките ресурси, участващи в разработването на дейности, политики и програми в областта на изменението на климата, са ограничени. Така например, дирекция „Развитие на селските райони“, която отговаря за ПРСР, разполага с около 70 души експертен и административен персонал, от които само 6 са служители в отдел „Околна среда и климат“. Този брой се счита недостатъчен за осъществяване на правилно управление, координиране и ефикасно изпълнение на мерките за адаптиране към изменението на климата. НССЗ разполага с около 70 служители, които имат опит предимно в областта на обучението и консултантските услуги. Предимството на НССЗ е, че има мрежа от клонове и офиси в страната. Селскостопанската академия и нейните структури притежават необходимия квалифициран човешки ресурс и научен капацитет. Общият брой на учените и административния персонал е приблизително 640. Липсва обаче достатъчна координация между изследователските институти и частния сектор. Частният сектор не разпределя достатъчно средства за подпомагане на научните изследвания в областта на АКП.
