Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Приложение 5. Други относими нормативни актове и национални политики за адаптация към климатичните промени в секторите селско стопанство и рибарство



страница21/23
Дата05.08.2018
Размер2.13 Mb.
ТипДоклад
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

Приложение 5. Други относими нормативни актове и национални политики за адаптация към климатичните промени в секторите селско стопанство и рибарство


Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г., одобрена от Министерски съвет през август 2012 г., и Плановете за регионално развитие за периода 2014-2020 г., одобрени през август 2013 г. признават изменението на климата за основен проблем на всички региони и определят защитата и възстановяването на околната среда като основни стратегически цели. Специфичните цели варират за всеки регион: намаляване на източниците на замърсяване на въздуха; подобряване на управлението и предотвратяването на риска от природни бедствия; възстановяване на засегнатите територии и защита от ерозия; опазване и поддържане на биоразнообразието в защитените територии; развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда и приспособяване към изменението на климата; стимулиране на използването на възобновяема енергия; инвестиране във водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води и в системата за управление на отпадъците и др.

Националната програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България (актуализирана за програмния период 2014-2020 г.) определя действия за управление на почвите, водните и други природни ресурси с цел подобряване на опазването на почвите, ограничаване на почвената ерозия и подобряване на органичната структура на почвите. Програмата съдържа серия от анализи за почвените, водните, растителните и животинските ресурси и подчертава основните фактори, допринасящи за влошаване на качеството (деградация) на земята. Предлага редица стратегически насоки, програми и мерки за опазване и възстановяване на почвените ресурси, както и мерки за укрепване на институционалния и технически капацитет за устойчиво управление на земите и борба срещу опустиняването.

Националната рамка за приоритетни действия (НРПД) за Натура 2000 в България149131 е стратегически документ, разработен съгласно изискването на чл. 8 от Директивата за местообитанията. Документът има за цел да подобри управлението на защитените територии и да осигури дългосрочна защита на благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията. Документът също така определя приоритетите за Натура 2000 на национално и регионално равнище, като гарантира ефективното използване на наличните финансови ресурси, свързани с Натура 2000 и улеснява интегрирането на горепосочените потребности в програми, финансирани от финансови инструменти на ЕС за периода 2014-2020 година. Наред с това е разработена Национална информационна и комуникационна стратегия за мрежата Натура 2000 за периода 2014-2023 г., за да се подкрепи цялостният процес на комуникация в рамките на Натура 2000.

Националната програма за защита при бедствия определя целите, приоритетите и мерките в областта на задачите за защита при бедствия и в страната за период от 5 години. Това е основният документ в сферата на предотвратяването, ограничаването и преодоляването на последствията от бедствия и аварии и очертава насоките за създаване на ефективна, финансирана и технологично осигурена национална система за предотвратяване и реагиране при бедствия. Стратегическата цел на Националната програма и държавната политика за защита при бедствия е предотвратяването, ограничаването и преодоляването на последствията, опазването на живота и здравето на хората и опазването на културните наследство.

Плановете за управление на речните басейни за периода 2016-2021 г. са изготвени в съответствие с Рамковата директива за водите на ЕС150132 за всеки един от районите на басейново управление в страната: Дунавски район, Черноморски район, Източнобеломорски район и Западнобеломорски район. ПУРБ представляват стратегически документи, регламентиращи управлението на водите в районите на басейново управление, които са разработени успоредно с Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) за същия период с цел да се осигури съгласуваност между двата стратегически документа като елементи на интегрираното управление на речните басейни.

Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) се изготвят от районите за управление на речните басейни съгласно Директива 2007/60/ЕО. ПУРН включват мерки за защита на уязвимите региони срещу вероятността от наводнения и за намаляване на последствията от наводненията чрез възстановяване на алувиалните долини и влажните зони.

Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от селскостопански източници в уязвими райони е задължителна за всички земеделски стопанства в нитратно уязвимите зони (НУЗ), в които водата се замърсява с нитрати от селскостопански източници чрез инфилтрация или отводняване. Изпълнението на ПРСР за периода 2014-2020 г. ще допринесе за постигане на целите на тази програма.

Стратегическият план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море предвижда комплекс от мерки, чието изпълнение има за цел постигане и поддържане на „добро състояние“ на морската околна среда до 2020 г. В същото време обаче въпросът за изменението на климата и неговото въздействие върху морските видове и аквакултурите не е разгледан в достатъчна степен в плана.

На етапа на разработване на Националната стратегия за адаптация към въздействията на изменението на климата бе изготвен рамковият документ „Анализ и оценка на рисковете и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени“. Документът описва съответните климатични модели и сценарии за България и направените прогнози по сектори, включително и за селскостопанския сектор. Освен това с финансовата и техническата подкрепа на Световната банка бе разработен документът „Финансово управление на рисковете от бедствия и застрахователни възможности за адаптиране към изменението на климата в България“, който има за основна цел да анализира значението на застрахователния бизнес за предотвратяване на рисковете и заплахите, свързани с изменението на климата и да предостави препоръки за мерки за адаптация.



Нормативни актове

Законът за ограничаване изменението на климата, обнародван през 2014 г., последно изменен през 2015 г., очертава цялостната държавна политика, с чието провеждане трябва да се постигне смекчаване на изменението на климата. Законът има за цел също така да гарантира, че съществуват дългосрочни планове за адаптиране към изменението на климата. Изпълнението на тези мерки има за цел да гарантира смекчаването на изменението на климата и неговото въздействие и да гарантира изпълнението на международните задължения на България в рамките на РКООНИК и Протокола от Киото, както и правната рамка на ЕС. Законът включва вече съществуващите разпоредби, свързани със смекчаването на изменението на климата, от Закона за опазване на околната среда.

Налице са няколко наредби, които са част от нормативната рамка на България в селското стопанство. Наредбите предвиждат мерки за опазване на околната среда и подобряване на отглеждането на селскостопански култури и животни. Съществуват и наредби, които съответстват на регламентите на ЕС за преки плащания и такива в изпълнение на мерките залегнали в ПРСР 2014-2020. Тези наредби включват:



  • Наредба от 3.12.2015 г. на МЗХГ: разглежда условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания („зелени преки плащания“); схема за млади фермери; схема за малки земеделски производители; схеми за обвързано с производството подпомагане; плащания за отглеждане на памук, преходна национална помощ.

  • Наредба № 5 от 27.02.2009 г. на МЗХГ за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (изменена на 26.05.2015 г.);

  • Наредба № 6 от 24.02.2015 г. на МЗХГ за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020 г.;

  • Наредба № 9 от 03.21.2015 г. на МЗХГ за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ на мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г.;

  • Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХГ за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.;

  • Наредба № 5 от 24.02.2015 г. на МЗХГ за прилагане на мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ от ПРСР 2014 – 2020 г.;

  • Наредба № 2 от 04.04.2014 г. на МЗХГ за прилагане на мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ и Плана за преструктуриране и конверсия на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор (2014-2018 г.).

Приложно поле на закона

Пропуски

Насоки/препоръки за промяна

Закон за почвите

Този закон е приет през 2007 г.и урежда запазването, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и определя условията и реда за промяна на предназначението им. Той има за цел опазването на почвите и поддържането и възстановяването на функциите на почвата. Законът урежда подробно задълженията на институциите (Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, МЗХГ) във връзка с административните мерки за опазване, устойчиво използване на почвата, наблюдение и контрол на качеството на почвите.

Отсъстват разпоредби, свързани с въздействията от изменението на климата върху почвите и/или с необходимостта от приспособяване към изменението на климата.

Въвеждане на специални разпоредби за разпространение на информация за състоянието на почвите (на национално равнище).

Включване на задължение на МЗХГ за систематизиране на данните и информацията; създаване на база данни; засилване ролята на Министерството във връзка с мониторинга.



Закон за опазване на земеделските земи

Този закон е приет през 1996 г. и последно е изменен на 18 юли 2017 г. С него се урежда защитата, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи. В закона се съдържат конкретни разпоредби, свързани със задълженията на земеделските стопани да опазват земята (член 3). Член 4 посочва характера на информацията, предоставяна от МЗХГ на земеделските производители151133 и изискването за създаване на информационна система за почвените ресурси.

Отсъстват разпоредби, свързани с въздействията от изменението на климата върху земеделските земи и/или с необходимостта от приспособяване към изменението на климата.

Въвеждане на изисквания за предприемане на мерки за адаптация за опазване на земеделската земя.


Закон за защита на растенията

Законът е приет през 2014 г. и последно е изменен на 18 юли 2017 г. Той урежда защитата на растенията от вредители; занимава се с въпросите за осъществяване на мониторинг, диагностика, прогнозиране и контрол; въвежда изисквания към торовете, почвените подобрители, биологично активните вещества и хранителните субстрати и контрола на производството и пускането му на пазара. Законът регулира обхвата на задълженията на Българската агенция за защита на храните.

Отсъстват разпоредби, свързани с въздействията от изменението на климата върху растителните видове и/или с необходимостта от приспособяване към изменението на климата.

Биха могли да се въведат някои допълнения за предотвратяване на щетите от изменението на климата върху растенията.

Закон за защита на животните

Законът е приет през 2008 г. и последно е изменен на 18 юли 2017 г. С него се урежда защитата на животните и по-специално осигуряването на подходящи грижи и условия за живот на животните в съответствие с техните физиологични и поведенчески характеристики.

Отсъстват разпоредби, свързани с въздействията от изменението на климата върху животните/добитъка и/или с необходимостта от приспособяване към изменението на климата.

Добавяне на някои разпоредби, свързани с уязвимостта на животните спрямо изменението на климата.

Закон за посевния и посадъчния материал

Законът е приет през 2003 г. и последно е изменен на 18 юли 2017 г. Този закон регламентира сортоизпитването и воденето на официалната сортова листа на Република България. По-конкретно, той урежда сортоподдържането, производството и заготовката с цел търговия, съхранението, опаковането, етикетирането, търговията, вноса, износа и контрола на посевния и посадъчния материал от земеделски растения. Законът определя отговорностите на МЗХГ по отношение на сортоподдържането, производството, търговията, вноса и износа на посевния и посадъчния материал (член 2). Законът също така очертава функциите на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (член 4), която извършва сортоизпитване с цел признаване и вписване на сортовете земеделски растения в официалната сортова листа; води регистър на заявените за изпитване и на признатите сортове земеделски растения; извършва сертификация на посевния материал чрез полска инспекция и лабораторни анализи; контролира посевния и посадъчния материал, който се произвежда, заготвя, съхранява, търгува, внася и изнася; контролира дейността на одобрените лаборатории по отношение на извършваните от тях лабораторни анализи за определяне на качествата на семената и посадъчния материал.

Отсъстват разпоредби, свързани с въздействията от изменението на климата и/или с необходимостта от приспособяване към изменението на климата.

Да се обмисли включването на конкретни разпоредби или други административни мерки, свързани с въздействията от изменението на климата, или други подходящи действия за приспособяване.


Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни

Законът е приет през 1996 г. и последно е изменен на 18 юли 2017 г. Той урежда създаването, закрилата и използването на нови сортове растения и породи животни, включително хибриди (член 1). Държавните органи, отговорни за закрилата и развитието на нови сортове растения и животински породи, са МЗХГ и неговата Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Държавната комисия по породи животни и Патентното ведомство (член 2). Законът съдържа разпоредби за интелектуалната собственост върху нови сортове растения и породи животни, условията за правна защита, условията за сертифициране на нови сортове растения и породи животни, правата на собствениците, процедурите за издаване на сертификати за новите сортове, както и необходимите за това документи.

Отсъстват разпоредби, свързани с въздействията от изменението на климата и/или с необходимостта от приспособяване към изменението на климата.


Законът може да бъде актуализиран, така че да включи разпоредби или други административни мерки за устойчиво развитието на нови сортове растения и породи животни, които да са по-издръжливи на изменението на климата.

Закон за рибарството и аквакултурите (ЗРА), обнародван през 2001 г., последно изменен на 4 август 2017 г. Този закон урежда отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, използването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, както и търговията с риба и други водни организми. Целите на този закон са да осигури: устойчиво развитие на рибните ресурси; възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми; развитие на стопанския и любителския риболов и на аквакултурата; прилагане на правилата за отговорен риболов и увеличаване на потреблението на риба и рибни продукти в страната. ЗРА е основният закон в сектора на рибарството и аквакултурите. Законът обаче не включва конкретни разпоредби или мерки за адаптиране на водните екосистеми към изменението на климата и за отглеждането на риба и аквакултура по устойчив начин. Това би могло да се подобри, като се въведат административни мерки, насочени към насърчаване на устойчивото развитие на рибните видове и аквакултурата, които могат да се приспособят към изменението на климата.

Закон за биологичното разнообразие, обнародван през 2002 г., последно изменен на 19 септември 2017 г. Този закон урежда отношенията между държавата, общините и юридическите и физическите лица по отношение на опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие в Република България. Българското национално законодателство, свързано с екологичната политика и биологичното разнообразие в секторите на рибарството и аквакултурата, е относително силно. Основната цел обаче е да се защитят видовете и техните местообитания и техният биофизичен статус. Уязвимостта на растителността и животинските видове във водата не е ясно определена. Въздействието на изменението на климата, от друга страна, е определено, но чрез призмата на устойчивостта на екосистемите и мерките за тяхната защита. Разпределението на отговорностите за мониторинг на околната среда и опазване на околната среда между различните министерства и междуведомствени организации е широко дефинирано и трудно разбираемо. Това би могло да се подобри, като се добавят приложения, които се занимават конкретно с предотвратяването на щетите от изменението на климата върху водните екосистеми.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница