Приложение 6. Други относими национални органи и научноизследователски институти

Приложение 8. Индикативни общи показатели

В таблицата по-долу са представени няколко групи общи показатели. Показателите са индикативни и не включват специфични показатели за почвената органична материя, емисиите на ПГ и други специфични биофизични променливи, за наличието на вода, влажността и валежите. Следващите стъпки трябва да включват дефиниране на показателите по по-специфичен начин.

Общ показател	Фокусна област	Специфични показатели	Източник на информация
	Информация и обществена осведоменост
Показател за резултати		Брой семинари, работни срещи	МЗХГ (информационна платформа)
		Брой служители, обучени по въпросите на изменението на климата (отрицателни / положителни въздействия, адаптиране / смекчаване)	МЗХГ
		Брой проучвания и научни изследвания относно влиянието на климатичните промени	МЗХГ, Селскостопанска академия
	Изграждане на капацитет
		Брой на земеделските стопани, които са се възползвали от обучение	МЗХГ
		Брой на звената, заети с политиката по изменение на климата	МЗХГ
		Брой на земеделските стопани, които са се възползвали от услугите по съвети в земеделието	МЗХГ
		Брой обучени служители	МЗХГ
		Инвестиции в проучвания и научни изследвания	МЗХГ
	Развитие на институционален капацитет
		Брой стратегии	МЗХГ
		Брой актуализирани закони, наредби пр.	МЗХГ
		Дял от бюджета, определен за адаптация към климатичните промени	МЗХГ
		Брой на звената, заети със селско стопанство	МЗХГ
		Брой нови разработени и сертифицирани земеделски култури	МЗХГ
	Варианти на адаптация на ниво земеделско стопанство
		Брой дейности по опазване на почвата и водите
		Земеделска площ, на която са въведени технологии за АКП
		Брой на земеделските стопани със застраховка срещу екстремни климатични събития	МЗХГ, застрахователни компании
		Промени в земеползването (на ха)	МЗХГ
		Увеличение на почвената органична материя (%)	МЗХГ
		Брой на напоителните системи в земеделските стопанства	МЗХГ
		Повишено задържане на вода (%)	МОСВ, МЗХГ
		Увеличаване нивото на въглерод в почвите (%)	МЗХГ
		Увеличаване броя на заетите в селското стопанство	НСИ, Евростат
		Увеличаване на добивите (%)	НСИ, Евростат
		Увеличаване на реколтата (%)	НСИ, Евростат
	Въздействие върху земеделските домакинства
Показател за въздействие		Нарастване на бедността и обезлюдяване на селските райони(%)	МЗХГ, данни от мониторинга
		Икономия на разходи от мерките за адаптация (%)	МЗХГ, данни от мониторинга
		Увеличаване на приходите (%)	НСИ, Евростат
		Подобряване на превенцията срещу засушаване в земеделските стопанства
		Увеличаване на застраховките за земеделски култури (%)	МЗХГ
		Повишена производителност на селското стопанство (%)	МЗХГ, НСИ, Евростат
		Подобрени напоителни системи	МЗХГ
		Брой земеделски стопанства засегнати от наводнения и изложени на риск	МЗХГ
		Размер на капиталовите разходи при риск от наводнения и суша	МЗХГ

1 Дефинициите се базират на WGII AR5 (IPCC, 2014)

2 През 2010 г. Европейската комисия (ЕК) приема нова типология на регионите на „предимно селски“, „междинни“ и „предимно градски“ въз основа на изменението на използваната по-рано методология на ОИСР

3 Статистически информационен бюлетин на Европейската комисия за България, публикуван през април 2016 г. – основни данни за 2014 г.

4 Gross Value Added (GVA) is a baseline context indicator for the structure of the economy that is calculated by Eurostat for all EU Member States - it is defined as the value of output (at basic prices) less the value of intermediate consumption (at purchasers’ prices).

5 According to data of the Interim Assessment of Operational Program for development of Fisheries Sector in Bulgaria (2007-2013), Final Report

6 Eurostat (2015). Agriculture, forestry and fishery statistics (2015 Edition). Eurostat, European Commission, Brussels. http://ec.europa.eu/eurostat/web/products-statistical-books/-/KS-FK-15-101

7 Eurostat Statistics. Agri-environmental indicator - livestock patterns http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Agri-environmental_indicator_-_livestock_patterns

8 Шесто национално съобщение на България относно климатичните промени – РКООНИК, 2013 г.

9 Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в България 2016 г.

10 Международна комисия за опазване на река Дунав – Доклад за сушите в басейна на р. Дунав през 2015 г.

11 National Report on the Status and Protection of the Environment in Bulgaria 2016

12 Popova Z., Ivanova M., Martins D., et al (2014) - Vulnerability of Bulgarian agriculture to drought and climate variability with focus on rainfed maize systems, Springer, 2014

13 Kreft S., Eckstein D., Dorsch L., Fischer L. (2016) – Глобален индекс на климатичните рискове 2016 г., GermanWatch

14 Kreft S., Eckstein D., Dorsch L., Fischer L. (2016) – Global Climate Risk Index 2016, GermanWatch

^ EEA (2017) - Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016, Report No. 1/2017, EEA

15 Forzieri, G., Feyen, L., Russo, S., Vousdoukas, M., Alfieri, L., Outten, S., Migliavacca, M., Bianchi, A., Rojas, R. and Cid, A. (2016) - Multi-hazard assessment in Europe under climate change, Climatic Change 137, 105–119 (doi: 10.1007/s10584-016-1661-x)

16 Проект ENHANCE - Укрепване на партньорствата за управление на риска от катастрофални природни бедствия в Европа, финансиран по FP7-ENVIRONMENT – специфична програма “Сътрудничество“: Околна среда (включително Изменение на климата), CORDIS, Информационна служба на Общността за изследвания и развитие, Европейска комисия. Основната цел на проекта ENHANCE е да се разработят нови начини за повишаване на устойчивостта на обществото към катастрофални въздействия от природни бедствия, като се предоставят нови сценарии и информация за избрани случаи на опасност в тясно сътрудничество със заинтересованите страни и като се допринесе за развитието на нови многосекторни партньорства (МСП) за намаляване или преразпределяне на риска.

17 Част от сценарийните данни за атмосферната среда на МЕГИК. Ключови допускания за сценария за емисиите SRES A1B: Един бъдещ свят на много бърз икономически растеж, нисък прираст на населението и бързо въвеждане на нови и по-ефективни технологии.

18 European Environment Agency (EEA) 2017 - Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016, An indicator-based report

19 МЕГИК, 2013 – Изменение на климата 2013: Основата на физическите науки. Принос на Работна група I към Петия доклад за оценка на Междуправителствената експертна група по изменение на климата МЕГИК [Stocker, T.F., D. Qin, G.-K. Plattner, M. Tignor, S.K. Allen, J. Boschung, A. Nauels, Y. Xia, V. Bex и P.M. Midgley (eds.)]. Издателство на Университета в Кеймбридж, Обединено кралство и Ню Йорк, САЩ, стр. 1535, doi: 10.1017/CBO9781107415324.

20 Групата на Световната банка (ГСБ), 2014 г. – Застраховка срещу изменението на климата; Финансово управление на риска при бедствия и възможности за застраховане за адаптация към изменението на климата в България.

21 Европейска агенция по околна среда (ЕАОС) 2017 г.- Промени в климата, въздействия и уязвимост в Европа 2016 г., Доклад въз основа на показатели, ЕАОС, № 1 / 2017 г.

22 Европейски парламент (2017) – Изследване на селскостопанския комитет - Последици от изменението на климата за селското стопанство в ЕС. Последващи действия след Конференцията на ООН в Париж COP21, Генерална дирекция "Вътрешни политики", Тематичен отдел "Б", Структурни политики и политика на сближаване, февруари 2017 г.

23 Този подраздел се основава на глава „Анализ и оценка на рисковете и уязвимостта на земеделието и почвите“ на доклада: Анализ и оценка на риска и уязвимостта на българския икономически сектор от изменението на климата, разработен по Оперативна програма Околна среда 2007-2013 г., с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие.

24 Група на Световната банка, 2014 г. – Застраховане срещу климатичните промени; Финансово управление на риска при бедствия и възможности за застраховане за адаптиране към изменението на климата в България.

25 Lefebvre M., Nikolov D., Gomez-y-Paloma S. и Chopeva M. (2014) - Детерминанти на приемане на застраховането сред българските фермери: значението на други решения за управление на риска във фермата, Преглед на земеделските финанси, т. 74, февруари 2014 г.

26 Икономическа комисия за Европа на Организацията на обединените нации (2017) - Рецензии за екологичните постижения, България, Трети проект за преглед, Серия от рецензии за екологичната ефективност, № 47, Организация на обединените нации, Ню Йорк и Женева, 2017 г.

27 Министерство на околната среда и водите (2015) - Втори двугодишен доклад на България за спазване на задълженията по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата съгласно решения 2/CP.17 и 19/CP.18 на Конференцията на страните, декември 2015 г.

28 Русева С., Лозанова Л., Цветкова Е., Малинов И., Стефанова В., Николов И. (2011) - Оценка на факторите и риска от водна ерозия на почвата в административните райони на България, Международна конференция „100 години почвена наука в България“, стр. 944-948

29 Русева С., Лозанова Л., Джоджов Хр., Малинов И., Крумов В., Стефанова В., Николов И. (2011) - Оценка на факторите и риска от водна ерозия на почвата в административните райони на България, Международна конференция „100 години почвена наука в България“, стр. 949-953

30 Национален доклад за оценка на риска от изменението на климата и уязвимостта на секторите на българската икономика

31 Kruijt et al. (2008) - Ефект от повишаването на атмосферния CO2 върху евапотранспирацията и почвената влага: практически подход за Нидерландия. Журнал по хидрология бр. 349, стр. 257–267.

32 Ainsworth and Long (2005) - Какво научихме от 15-годишното обогатяване на атмосферата със CO2 (FACE)? Мета-аналитичен преглед на отговорите на фотосинтезата, свойствата на короните на дърветата и растителната продукция на увеличаващия се въглероден двуокис, Нов фитолог, том 165, стр. 351–372.

33 Съгласно Многогодишния национален стратегически план за аквакултурите в България (2014-2020)

34 Всички есетрови риби мигрират на големи разстояния за хранене и хвърляне на хайвера. Някои мигрират между прясна и солена вода, докато други остават в сладки води през целия си живот. Те се възпроизвеждат в сладка вода и имат дълъг живот, тъй като се нуждаят от няколко години, дори от десетилетия, преди да достигнат зрялост и да са в състояние да се размножават. Докато успехът на ежегодното хвърляне на хайвера е силно непредсказуем и зависи от налично местообитание, подходящ поток и температура, то специфичните места за хвърляне на хайвера обикновено се посещават периодично и миграциите са предсказуеми. Естествена хибридизация може да възникне между всички видове. Всички живи есетрови са застрашени или заплашени от изчезване. http://www.dstf.eu/species/ Специалната Дунавска група по есетрите (DSTF), създадена през януари 2012 г. в рамките на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, Приоритетна област 6 (Биоразнообразие), има за цел да координира и насърчава опазването на силно застрашените местни видове есетрови в басейна на река Дунав и Черно море чрез насърчаване на изпълнението на Програма “STURGEON 2020“.

35 Конференцията ще се проведе в Рим през м. ноември (23-25 ноември) 2017 г. За повече информация по темите на форума, вж.

Изтегляне 7.81 Mb.

Сподели с приятели: