Раздел VІ Дискриминация на основата на признак увреждане

Производството е по реда на чл. 50, т. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗСД) във връзка с чл. 8, ал. 1 от Правилата за производство пред Комисията.

Образувано е по доклад на Анели Чобанова - член на КЗД, заведен с вх. № 00/22.06.2006 г. в Комисията за защита от дискриминация, с който Комисията е сезирана за изтичащия срок за осигуряване на свободен достъп за хората с увреждания до обществените сгради и съоръжения - държавна и общинска собственост в Република България, визиран в § 6 на ПЗР на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), както и относно неточно позоваване на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите(ЗЗРСИИ), който е отменен от ЗИХУ, в § 3 на ПЗР на Наредба № 6 за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии в България, издадена на 26.10.2003 г. от МТСП, МЗГ, МРРБ и МЗ.

В доклада си г-жа Чобанова твърди, че:

Първо, препратката към ЗЗРСИИ е неправилна и незаконосъобразна, предвид приетия нов закон, а именно ЗИХУ, който с влизането си в сила на 01.01.2005 г. е изменил горецитирания и в който нов закон е възприета качествено нова терминология, а терминът "инвалид" е заменен с термина "лице с увреждане". Допуска, че констатираната неточност е в резултат на неприведеното подзаконово нормотворчество в съответствие със сега действащия закон. Предлага на Комисията да упражни правомощието си по чл. 47, т. 8 от ЗЗСД и да отправи препоръки към авторите на Наредба № 6 за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии, за извършване на съответната промяна в § 3 на ПЗР на тази наредба.

Второ, § 6 от ПЗР на ЗИХУ съдържа задължение на държавната и общински власти най-късно до 31.12.2006 г. да осигурят свободен достъп за хората с увреждания до обществените сгради и съоръжения - държавна и общинска собственост. Предлага на Комисията да упражни правомощията си по чл. 47 във връзка с чл. 5 и чл. 40 от ЗЗСД и да отправи препоръка към съответните отговорни органи и длъжностни лица с оглед навременното привеждане на императивните разпоредби на закона в действие в указания срок.

На свое заседание на 11 юли 2006 г. Комисията за защита от дискриминация в своя пълен състав разгледа посочените от г-жа Чобанова доказателства и намери за установено следното:

На първо място, понастоящем нормите, уреждащи достъпността и изграждането на подходяща архитектурна среда в България са концентрирани предимно в Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и Закона за устройство на територията (ЗУТ), и имат своето отражение в ЗЗСД. На основание на първите два закона е създадена и действа "Наредба № 6 от 26.10.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии". Същата е издадена от МРРБ, МЗГ, МТСП и МЗ и е в сила от 17.01.2004 г. Съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове, основанието за издаване на тази наредба е разписано в Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на визирания подзаконов нормативен акт. В § 3 на ПЗР на наредбата като основание са визирани правилно чл. 107, т. 5 и чл. 169, ал. 3 от ЗУТ, но е направена препратка с чл. 27, т. 2 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ЗЗРСИИ), който понастоящем е отменен от ЗИХУ. Следва да се отбележи, че и двата закона са с еднаква правна сила, макар че ЗУТ би могъл да се разглежда като общ спрямо ЗИХУ (ЗЗРСИИ). ЗУТ е приет през 2001 г. и макар че съществува под това си наименование от 2003 г., то той се явява по-отдавна съществуващ в правния мир в сравнение със ЗИХУ, който бе приет през 2004 г. и е в сила от 01.01.2005 г. От Преходните и заключителни разпоредби на последния е видно, че той отменя Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Със ЗИХУ се въвежда и ново понятие, заместващо израза "инвалид", а именно "лице с увреждане".

Авторите на наредбата правилно са препратили към разпоредби на по-стария по време закон, като са цитирали точно новото му наименование "Закон за устройство на територията" вместо предишното, което е било "Закон за териториално-селищното устройство". Извършената препратка към Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, обаче към настоящия момент е неправилна и незаконосъобразна, предвид променения закон и възприетата в него качествено нова терминология. Това вероятно се дължи на факта, че от влизането си в сила Наредба № 6, издадена от МРРБ, МЗГ, МТСП и МЗ не е обновявана. В този аспект и позоваването на чл. 27 от ЗЗРСИИ не е актуално.

На второ място, § 6 от ПЗР на ЗИХУ съдържа задължение на държавната и общински власти най-късно до 31.12.2006 г. да осигурят свободен достъп за хората с увреждания до обществените сгради и съоръжения - държавна и общинска собственост.

Изхождайки от убеждението, че в случая е необходимо да бъдат приложени превантивните мерки, предвидени в чл. 40 от ЗЗСД, чиято разпоредба гласи: "Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите", то съдържащото се в § 6 от ПЗР на ЗИХУ задължение дава основание на Комисията да влезе в правомощията си по чл. 47 във вр. с чл. 40 и чл. 5 от ЗЗСД и да отправи препоръки на съответните органи, визирани в ЗИХУ и ЗУТ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 47, т. 10 от ЗЗСД и чл. 7, т. 2 от Правилника за устройство и дейността на КЗД (ПУДКЗД), обн. ДВ. бр. 57 от 2005 г., изм. ДВ, бр. 54 от 4 юли 2006 г.), Комисията за защита от дискриминация установи: налице е несъответствие, съдържащо се в § 3 на ПЗР на "Наредба № 6 от 26.10.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии" със ЗИХУ, който е закон, уреждащ равенство в третирането на хората с увреждания в България; налице е императивната норма на § 6 от ПЗР на ЗИХУ, заложеният срок в която, а именно 31.12.2006 г., е краен за изпълнение на визираните в нея действия, а именно осигуряване на свободен достъп за хората с увреждания до обществените сгради и съоръжения - държавна и общинска собственост. Неизпълнението на тази разпоредба по указания в закона начин от съответните органи би довело до правните последици, визирани в чл. 5 от ЗЗСД.

Водена от гореизложените съображения и на основание чл.40 във връзка с чл. 47, т. 4 и чл. 47, т. 8 от ЗЗСД въвъ връзка с чл. 25 от ПУДКЗД, Комисията за защита от дискриминация,
РЕШИ
ПРЕДПИСВА на всички министри, областните управители на области в Република България, общински съвети, кметове на общини, райони, и населени места, както и на всички кметски наместници, ДА ПРЕДПРИЕМАТ НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА АРХИТЕКТУРНАТА СРЕДА НА СТОПАНИСВАНИТЕ ОТ ТЯХ СГРАДИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА § 6 ОТ ПЗР НА ЗАКОНА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЗА ФИНАНСОВОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА СВОБОДЕН ДОСТЪП НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ДО УПРАВЛЯВАНИТЕ ОТ ТЯХ СГРАДИ.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от съобщаване настоящото предписание, в който адресатите по него да уведомят КЗД за предприетите от тях мерки за изпълнението му.

Предписанието до Общинските съвети и кметовете да се връчи чрез областните управители на съответните области.

Преписката е образувана по жалба с вх. № 861/28.06.2006 г., подадена по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр от В. П. В. от гр. Б. С разпореждане на Председателя на Комисията № 262/11.07.2006 г. е образувано производство по признак “увреждане”.

Жалбата на г-н В. е насочена срещу Дирекция “Социално подпомагане” (ДСП) гр. Б. към Агенция за социално подпомагане. Предмет на жалбата е начинът на определяне размера на диференцирания минимален доход (ДМД) на жалбоподателя в Заповед № ХХХ/Х.Х.2005 г, с която е извършено прекратяване на получаваната от него целева помощ за отопление с електроенергия, както и отказ за отпускане на еднократна социална помощ за закупуване на лекарства.

Искането към Комисията за защита от дискриминация е същата да помогне на жалбоподателя “при разрешаването на тези противоречия” между него и ДСП Б..

Като доказателства към жалбата, съгласно чл. 9 ЗЗДискр са приложени: Заповед № ХХХ/Х.Х.2005 г. на ДСП-Б. и писмен отговор на същата дирекция с № Х-Х/Х.Х.2006 г. за отказ за предоставяне на еднократна социална помощ. Представено е и ЕР на ТЕЛК В. с № Х/Х.Х.2005 г.; служебна бележка за получавана от жалбоподателя рента в размер на 53,72 лв. за селскостопанската 2005-2006 г.; удостоверение от НОИ за получавана лична пенсия за инвалидност в размер на общо 163,90 ст.; молба-декларация от жалбоподателя до ДСП Б., както и социален доклад от същата.

Жалбоподателят твърди, че през 2005 г. му е било отказано отпускането на еднократна помощ за закупуване на лекарства, които са му стрували 200/двеста/ лв. През месец март, с.г. му е била прекратена и целевата помощ за отопление с електроенергия. Оплаква се, че при изчисляване на размера на ДМД за отопление в размера на получавания от жалбоподателя доход е включена и определената му по Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) интеграционна добавка и твърди, че това е в нарушение на чл.3; на раздел III и на допълнителните разпоредби на същия закон.

От представените от страните доказателства се установи следното:

Жалбоподателят В. П. В. е лице с трайно намалена работоспособност (ТНР) вследствие на заболяване от множествена склероза и редица съпътстващи заболявания. Според представеното ЕР на ТЕЛК В. № Х/Х от Х.Х.2005 г. (цитирано и в документите, изпратени от ответната страна – ДСП Б.) В. е с 95% ТНР с право на чужда помощ, пенсионер. Живее сам и не ползва услугата “Личен асистент”. Като лице с ТНР получава интеграционна добавка по чл. 42 ЗИХУ в размер на 28.00 лв. и пенсия в размер на 90,10 лв.

На Х.Х.2004 г. жалбоподателят е подал молба-декларация в ДСП Б. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия и молбата му е била удовлетворена, считано от Х.Х.2004 г. със Заповед № ХХХ/Х.Х.2004 г. Със Заповед № ХХХХХ/Х.Х.2005 г. на ДСП Б. получаваната от жалбоподателя В. целева помощ е била прекратена. Като мотив за прекратяването е послужил социалния доклад на дирекцията, според който “Доходът на лицето за месец февруари 2005 г. надвишава диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО)”. Констатацията в цитираната заповед е, че анкетираното лице не отговаря на условията чл.6 от Наредба №5/30.05.2003 г. Видно от изложената в отговора на ДСП Б. методика за определяне на ДМДО е, че при определяне на нейния размер е включена и интеграционната добавка по чл. 42 ЗИХУ в размер на 28.00 лв., която според ПМС №52/29.03.2005 г., обн. ДВ, бр. 31/08.04.2005 г. не се счита за доход. Предвид факта, че заповедта е била връчена на 08.04.2005 г. на В., следва изводът, че същата е можело да не бъде връчена или по силата на АПК да бъде оттеглена. На практика, с този акт жалбоподателят В. е бил лишен от полагащата му се целева помощ за отоплителния сезон на 2005 г.

Що се касае до отпускането на еднократни помощи, както от отговора на ДСП Б., така и от отговора на Министъра на ТСП е видно, че редът за тяхното отпускане, както техния размер е уреден в ППЗСП и такива се отпускат на базата на изготвен социален доклад при определени инцидентно възникнали жизнено-важни потребности. В тази връзка, остава неясно обстоятелството, дали за жалбоподателя В. е възникнала инцидентно потребността от лекарствата, за които е заплатил 200 лв. или те са елемент от неговата ежедневна поддържаща терапия. Доказателства в подкрепа на направеното твърдение не се навеждат.

В заседанието жалбоподателят се представлява от сестра си С.П.Т., която е надлежно упълномощена за това. Спорещите страни представят на заседателния състав предварително подписано между тях споразумение и изразяват волята си същото да бъде одобрено с решение, съобразно чл. 62, ал. 2 от ЗЗДискр. Волята си за постигнатото споразумение, ответната страна доказва като представя доказателства: социален доклад от Х.Х.2007 г. на ДСП Б., за отпускане на еднократна социална помощ на В.П.В. в размер на 100 лв., ведно с мотиви към него; заповед № ППЗСП 389/16.01.2007 г. на ДСП Б. за отпускане на горецитираната социална помощ, както и трудов договор № Х/Х.Х.2007 г. между ДСП Б. и С.П.Т. – сестра на жалбоподателя В.П.В., за назначаването й на длъжността “болногледач при домашни условия” до 31.12.2007 г. , съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 във връзка с т. 1 от КТ.

По същество споразумението между страните е както следва:

“1. В срок до 20.01.2007 г. от страна на Дирекция “Социално подпомагане”- Б., на В. ще бъде предоставена в качеството му на лице с увреждане с чужда помощ, социална услуга, като сестра му – С.П. бъде назначена по трудов договор като “личен асистент”, съгласно изискванията на НП ”Асистенти на хората с увреждания”. Същата ще полага грижи единствено за В. Същият ще бъде представен на Комисията за защита от дискриминация – гр. София.

2. В срок до 20.01.2007 г. на В. ще бъде отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП с цел задоволяване на комунално-битови потребности – за закупуване на хранителни продукти и облекло. За целта, лицето е представило разходооправдателни документи.”

В проведеното открито заседание пети СПЗС се убеди, че постигнатото споразумение удовлетворява спорещите страни. Същите изразяват воля за помирение и прекратяване на по-нататъшното производство по преписка № 96/06 по описа на КЗД.

Пети СПЗС намира, че с така постигнатото споразумение е постигната и целта на Закона за защита от дискриминация, а именно – възстановяване на първоначалното положение, когато то се основава на принципа на равното третиране (чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр.) и счита, че същото не следва да има характера на палеативна мярка, а действията на ДСП Б. и занапред следва да бъдат съобразени както нормативната уредба, така и със здравословното и социално положение на В.П.В.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 62, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗЗДискр, пети СПЗС на Комисията за защита от дискриминация,
РЕШИ
ОДОБРЯВА представеното му СПОРАЗУМЕНИЕ от 12.01.2007 г. между Дирекция “Социално подпомагане” гр. Б. към АСП София – от една страна, и В.П.В. от гр. Б. от друга.

ПРЕПОРЪЧВА на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Б., ДА СЪОБРАЗЯВА И ЗАНАПРЕД ДЕЙСТВИЯТА СИ СПРЯМО В.П.В. ОСВЕН С НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, НО И СЪС ЗДРАВОСЛОВНОТО И СОЦИАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ НА СЪЩИЯ.

ПРЕКРАТЯВА производството по преписка № 96/06 по описа на Комисията за защита от дискриминация.
Настоящото решение да бъде връчено на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Б., и на В. П. В. за сведение и изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.

27. Препоръка № 3 от 14.11.2007 г. по Преписка № 60/2007 г. на КЗД, деветчленен пълен състав⁴⁷
Дискриминация на основата на признак увреждане

чл. 13 от Договора за Европейска общност

Директива (95/16/ЕС)

чл. 1, чл. 40, ал. 1, чл. 47, т. 6 и т. 8 от ЗЗДискр.

чл. 34 и чл. 38, т. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания и § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания

Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община (приета с Решение № 36 по Протокол № 8 от 14.03.2000 г. на Столичния общински съвет и с последна актуализация съгласно Решение № 835 от 09.11.2006 г.)
В Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община никъде не е визирана дейност по контрол за спазване реда за превоз на хора с увреждания и възможността те да се ползват от отредените и обозначени по нарочен начин за тях места. В Наредбата се урежда само контрола и санкциите на нередовни пътници без превозен документ. Ползването на масовия градски транспорт от хора с увреждания с карти за преференциални пътувания, визирани в чл. 28 от Наредбата, не им осигурява възможността и достъпа до отредените за тях места. В Наредбата не са предвидени: контрол върху достъпа на лицата с увреждания до отредените за тях места в транспортните средства; отговорни на субекти за осъществяването им и санкции при неспазване на изискването за преференциално пътуване на хората с увреждания. Тази празнота в Наредбата, създава условия за неравно третиране на хората с увреждания.

Доклада, внесен от доц. Благой Видин вх. № 12-11-1777 / 06.11.2007 г. съдържа предложение към Комисията, за упражняване на правомощието й по чл. 47, т. 6 и т. 8 от Закон за защита от дискриминация относно отправяне на препоръка до Столична община и Столичен общински съвет за изменение и допълнение на НАРЕДБА ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И УСЛОВИЯ ЗА ПЪТУВАНЕ С МАСОВИЯ ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА (Притета с Решение № 36 по Протокол № 8 от 14.03.2000 г., актуализирана съгласно Решение № 24 по Протокол № 19 от 11.12.2000 г., Решение № 3 по Протокол № 31 от 07.11.2001 г., Решение № 3 по Протокол № 50 от 24.03.2003 г., Решение № 53 по Протокол № 53 от 26.05.2003 г., Решение № 23 по Протокол № 11 от 11.03.2004 г., Решение № 24 по Протокол № 15 от 22.04.2004 г., Решение № 411 от 28.10.2004 г., Решение № 413 от 08.06.2006 г., Решение № 835 от 09.11.2006 г.).

Фактическо основание е постъпила жалба от Х.Б.Г. по признак „увреждане" срещу Столична компания за градски транспорт-София ЕООД, затова, че хората с увреждания нямат възможност да ползват указаните места за инвалиди в превозните средства на столичен градски транспорт /трамваен, тролейбусен, автобусен и друг транспорт/.

Мотивите за настоящата препоръка са:

Съгласно чл. 4 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на столична община, СКГТ-София ЕООД осъществява приходите, организацията, управлението, контрола, отчитането и окачествяването на пътническите превози по масовия градски транспорт, като основанието за извършване на тези дейности са договорни правоотношения между компанията и Столична община. С договор Столична община е делегирала правата по извършване на тези дейности, от което следва, че и контрола за осъществяването им би следвало да се извършва от самата община. Същевременно в цитираната Наредба, никъде не е визирана дейност по контрол за спазване реда за превоз на хора с увреждания и възможността да се ползват от отредените и обозначени по нарочен начин за тях места, освен контрола и санкциите на нередовни пътници без превозен документ. Дори ползването на масовия градски транспорт от хора с увреждания с карти за преференциални пътувания, визирани в чл. 28 от Наредбата, не им осигурява възможността и достъпа до отредените за тях места, както и не е предвиден контрол, санкции и отговорни субекти за осъществяването им. Тази празнота в Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, създава условия за неравно третиране на най - уязвимите в нашето общество хора, тези с увреждания.

Относно лицата с увреждания, принципът на равно третиране при ползване на масовия градски транспорт е нарушен и поради неприемането на специфични мерки, които да отговарят на потребностите им от страна на Столична община и СКГТ-София ЕООД, както и в партньорство между всички заинтересовани страни, особено на местно ниво, за компенсиране на неравностойното положение, в което се намира тази група хора.

Деветчленният пълен състав на Комисия за защита от дискриминация, съобразявайки Директива (95/16/ЕС), изискваща предоставяне на достъп на хората с увреждания, както и Директивата за хората с увреждания и това, че въвеждането им може да се извърши освен по законодателен и по всякакъв друг административен начин, за да не се допуска дискриминация по признак „увреждане" с общностно правно основание чл. 13 от Договора за Европейска общност на основание предоставените й правомощия съгласно чл. 47, т. 6 и т. 7 във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация и чл. 38, ал. 1, б. „г” от Правилата за производство пред Комисия за защита от дискриминация и по реда на чл. 25 от Правилника за устройство и дейността на Комисията за защита от дискриминация (обн. ДВ. бр. 57 от 12 юли 2005 г., изм. ДВ. бр. 54 от 4 юли 2006 г.), Комисията

На основание чл. 47, т. 8 от Закон за защита от дискриминация, Столичен общински съвет да изпрати на Комисия за защита от дискриминация проекта за изменение и допълнение на цитираната Наредба за становище относно съответствието й със законодателството за предотвратяване на дискриминацията.

На СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представлявана КМЕТА на общината, препоръчва да анексира сключеният договор по чл. 4 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, така че на Столична компания за градски транспорт-София ЕООД да се вмени договорно задължение по осъществяване контрол за достъпа на хората с увреждания до отредените за тях места в превозните средства на масовия градски транспорт; както и да бъдат предвидени други позитивни мерки, за да не бъде нарушаван принципа на равно третиране на хората с увреждания при ползването на градския транспорт.

Настоящата препоръка да бъде изпратена на Столична община, на Столичен общински съвет, на Министерство на транспорта в качеството му заинтересована страна и на Х. Б. Г., сезирал Комисия за защита от дискриминация с жалба вх. № 44-00-5024/2007 г.

В жалбата си г-н М. и г-н К. твърдят, че са незрящи граждани с трайно намалена работоспособност (ТНР) 90% на първия жалбоподател и 96% - на втория. Поради естеството и степента на своето увреждане, същите лица могат да поддържат социален контакт предвид придобиване на информация единствено посредством т.нар. “говорещи книги”, които се държат във фонобиблиотеките на С. в страната. Жалбоподателите се оплакват, че според чл.10 на Наредба за устройството и дейността на фонобиблиотеките, утвърдена от УС на С. на 6 октомври 2003 г., само членове на С. могат да ползват услугите на билблиотеката за незрящи. Това, според господата М. и К. съставлява нарушение на принципа на равно третиране и противоречи на КРБ, тъй като по този начин се накънява правото им на достъп до информация по чл. 41 КРБ. Считат, че чрез горецитираната наредба С. провежда политика на дикриминация спрямо незрящите лица, нечленуващи в съюза и в частност спрямо самите жалбоподатели. Искат от Комисията за защита от дискриминация да наложи принудителни административни мерки за прекратяване на дикриминационната практика спрямо тях и незрящите граждани, нечленуващи в С., като се предпише извършването на поправки в съдържанието на Наредбата за устройството и дейността на фонобиблиотеките, утвърдена от УС на С. на 6 октомври 2003 г. по начин по който същите да могат да се ползват и от нечленуващите в С. незрящи граждани в България. В подкрепа на направените в жалбата твърдения, съобразно чл. 9 от ЗЗДискр, господата М. и К. представят: Решение на УС на РСО на слепите в гр. В. от 17.02.2006 г. за изключването им от С.; експертно решение на ТЕЛК В. № 0000/10.12.2002 г. (копие), издадено на М.Б.К. за пълно преосвидетелстване на очно заболяване с 96,57% загуба на работоспособност, което го поставя в първа група без чужда помощ пожизнено; експертно решение на ТЕЛК В. № 0000/06.02.2002 г. (копие), издадено на А.К.М. за пълно преосвидетелстване на очно заболяване с 90% загуба на работоспособност, което го поставя във втора група пожизнено; Наредба за устройството и дейността на фонобиблиотеките, утвърдена от УС на С. на 6 октомври 2003 г.

На помирителното заседание пред Комисията, проведено на 21 декември 2006 г. страните са изразили воля за помирение, поради което заседателният състав по преписката им е определил срок за постигане на споразумението до 21.01.2007 г. След изтичане на срока споразумение не е постигнато, поради което производството е продължило по същество. В откритото заседание на 28 февруари ответната страна представя преписи от решения на УС на С., както следва: от 24 и 25.02.2004 г.; от 25 и 26.04.2006 г. и от 27.10.2006 г. От така представените решения е видно, че възприетата практика за формиране на размера на годишния членски внос за читателите на фонобиблиотеките към С. е непроменена от 2004 г. досега, който период включва и процесния такъв. Определеният размер на членския внос за ползувателите на фонобиблиотеките към С., съобразно горецитираните решения е: за съюзни членове – 2,00 лв. годишно, а за несъюзни членове – 20,00 лв. годишно. Основанието за приемане на тези решения е чл. 6 от Наредба за устройството и дейността на фонобиблиотеките, приета от УС на С. на 16.10.2003 г., изм. на 27.10.2006 г. Твърди, че на жалбоподателите са известни тези решения, както и че същите не са били лишени от правото да ползват фонда на фонобиблиотеките към С. Поддържа твърдението си за неоснователност на жалбата и иска от Комисията за защита от дискриминация да я остави без уважение.

Жалбоподателят възразява, че ответната страна не го е уведомила за взетото решение, касаещо членския внос за ползване на “говорящите книги” на фонобиблиотеката към С. Възразява и срещу разликата между размера на членския внос, определен за членуващи и нечленуващи незрящи граждани в С. Твърди, че определения за нечленуващите в С незрящи граждани размер на членския им внос за ползване на фонобиблиотеката към същото юридическо лице, е дискриминационен и непосилен за тях. Поддържа искането си към Комисията за защита от дискриминация за налагане на принудителни административни мерки по отношение на Наредбата за устройството и дейността на фонобиблиотеките с оглед прекратяване на дискриминационната практика спрямо незрящите граждани, нечленуващи в С.

От представените доказателства, Комисията за защита от дискриминация, пети СПЗС намира за установено следното:

Жалбоподателите М. и К. са лица с ТНР, констатирана в ЕР на ТЕЛК В. № 0000/06.02.2002 г. и ЕР на ТЕЛК В. № 0000/10.12.2002 г. със съответно 90% и 96,57% загуба на зрение. Поради естеството и степента на увреждането си и двамата жалбоподатели не са в състояние да възприемат информация посредством зрителната си сетивност, затова единствения начин за придобиване на информация се явява слуховото й възприемане. В този смисъл, т.нар. “говорящи книги” за тях са основно средство, както за придобиване на информация, така и за възприемане на познания и обогатяване на собствената им култура.

Жалбоподателите М. и К. са с прекратено членство от 17.02.2006 г. по силата на решение на УС на районната съюзна организация (РСО) на С. гр. В. Като правна последица от този акт се явява и излизането им от кръга на ползувателите на фонда на фонобиблиотеките към С, които заплащат за ползване на “говорящи книги” членски внос в размер на 2,00 лв. годишно и попадат към другата група ползуватели, нечленуващи в С. и заплащащи за ползване на гореупоменатия фонд членски внос в размер на 20,00 лв. годишно.

В периода, през който е било взето решение на УС на С. от 24 и 25.02.2004 г., касаещо размера на членския внос за ползувателите на фонобиблиотеките към С. до момента на изключването им от С. на 17.02.2006 г. същото решение е било в сила и би следвало в качеството си на членове на С. жалбоподателите да са информирани за съдържанието му. Освен това, от становище на жалбоподателите, постъпило в КЗД с вх. №137/18.01.2007 г. е видно, че същите възразяват срещу рамера на членския внос от 20,00 лв. годишно, който следва да заплащат, за да могат да ползват фонобиблиотеките към С.

Не се спори, че жалбоподателят М. и семейството му са имали личен абонамент към фонобиблиотеката в гр. В., но след изключването им от С. не са го потърсили.

След завеждане на жалбата и образуване на преписка в КЗД, ответната страна е предприела мерки за премахване на дискриминиращите текстове в чл. 6 и чл. 10 от Наредбата за устройството и дейността на фонобиблиотеките, което е сторено с решение на УС на С. от 27.10.2006 г., когато е предприето изменение в горецитираните разпоредби и в тях е предвиден достъп за ползване на фонда на фонобиблиотеките към С. и лица, нечленуващи в това юридическо лице. Не е налице, обаче промяна в текста на чл. 5 от оспорваната наредба.

Не се спори, че ответната страна е била готова на споразумение и фактът, че е от нейна страна е направена крачка към привеждане на определени текстове от Наредба за устройство и дейността на фонобиблиотеките в съответствие с императивните норми на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) доказва това. Условието на споразумението между страните е да се спази решението на УС на С. относно членския внос, което условие е дало основание за несъгласие от другата спореща страна.

От така изложените обстоятелства, пети СПЗС на Комисията за защита от дискриминация прави следните изводи:

От една страна е видно, че жалбоподателите М. и К. са били наясно от 2004 г., когато все още са били членове на С., с размера на членския внос за членуващи и нечленуващи в С. незрящи граждани при ползване на фонобиблиотеките на същата, но тогава не са възразили, тъй като размерът на заплащания от тях потребителски членски внос от 2,00 лв. годишно ги е устройвал. В тогавашното им качество на членове на С. не им е направило впечатление неравенството в третирането на онези незрящи граждани, които по силата на обстоятелството, че не са членове на стопанина на фонобиблиотеките в България, заплащат членски внос за ползване на техния фонд в размер на 20,00 лв. годишно. Освен това, С. в качеството си на ЮЛНЦ има право да определя свободно, както целите си, а така също и средствата за изпълнение на тези цели, съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 3 във връзка с чл. 31, т. 6 и 8 от ЗЮЛНЦ. Следователно УС на С. е извършил законосъобразни действия, определяйки размера на членския внос за ползване на фонда на създадените и стопанисване от него фонобиблиотеки. Очевиден е и фактът, че след премахване на дискриминиращите текстове в чл. 6 и чл. 10 на Наредбата за устройството и дейността на фонобиблиотеките, пред нечленуващите в С. незрящи граждани, респективно – пред жалбоподателите са премахнати пречките за ползване на “говорящите книги” на С., съдържащи се във фонобиблиотеките му в страната, т.е. е премахната предпоставката за неравно третиране на членуващите и нечленуващи в С. незрящи граждани по отношение на упражнението на правото им за ползване на “говорящите книги” от фонда на фонобиблиотеките към С. Оттук следва изводът, че в тази си част претенцията на жалбоподателите М. и К. не е основателна, поради което не следва да бъде уважена.

От друга страна, непромененият текст на чл. 5 от Наредбата за устройството и дейността на фонобиблиотеките, издавана от УС на С. създава предпоставки за пряка дискриминация спрямо нечленуващите в това юридическо лице по ред причини: на първо място, намесата в организацията и дейността на публични структури с делегирана от държавата дейност, каквито са обществените библиотеки, чийто статут се урежда с ПМС №153/28.07.2000 г. за преобразуване на културни институти в регионални библиотеки, обн. изм. ДВ, бр. 77 от 19.09.2006 г., постановено на основание чл. 9, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата посл. изм. обн. ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г. и чл. 6, т. 2 от Закона за нормативните актове посл. обн. ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., с отраслови разпоредби, създадени от ЮЛНЦ, противоречи пряко на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Следователно не е законосъобразен и не следва да породи правни последици текста на чл. 5 в частта му “които се ползват само от членове на ССБ” тогава, когато с него се създава задължение за организацията на дейността на обществените библиотеки. На второ място, същия текст влиза в пряко противоречие и с разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр, създавайки дискриминация по признак “лично и обществено положение”. На трето място, С. е национално представителна организация по силата на критериите, установени с ПМС 346 от 17.12.2004 г. в сила от 01.01.2005 г. В качеството си както на национално предствителна, но така също и на ЮЛНЦ, регистрирано с предмет на дейност в обществена полза, С. получава значителна ежегодна държавна субсидия, чийто размер е определен в Закона за държавния бюджет на Република България. Тази субсидия, държавата отпуска на отговорилите на заложените от МС критерии неправителствени организации, за да подпомага осъществяването на тяхната дейност в обществена полза и за защита на обществения интерес според естеството на заявения от тях предмет на дейност. В случая, С. е неправителствена организация, чиято дейност е насочена към защита на интересите и отстояване правата на лицата със зрителни увреждания в България. Следователно, предвид разпоредбата на чл. 38 от ЗЮЛНЦ, както и обстоятелството, че “говорящите книги” се създават, съдържат и стопанисват единствено от С., то при определяне на взаимотношенията на С. с незрящите български граждани, членуващи или нечленуващи в тази организация, УС на същата следва да има предвид и волята на държавата, която в изпълнение на конституционното си задължение за полагане на грижа към социално слабите и лицата с увреждания, отпуска ежегодно немалко средства за изравняване на възможностите на тези групи граждани, независимо дали тези граждани са обвързани или не с членство към дадена НПО, а в случая – със С.

ДАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕДПИСАНИЕ на УС на С. в срок до един месец от получаване на настоящото решение да приведат в съответствие със Закона за защита от дискриминация и останалото българско законодателство текста на чл. 5 от Наредба за устройството и дейността на фонобиблиотеките.

Комисията да бъде уведомена от С. за предприетите от същото ЮЛ действия по изпълнение на настоящото задължително предписание.

Настоящото решение да бъде връчено на заинтересуваните страни за сведение и изпълнение.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред ВАС по реда на АПК.


29. Решение № 28 от 24.04.2007 г. на КЗД, деветчленен пълен състав ⁴⁹
Дискриминация на основата на признак увреждане
чл. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 47, т. 8 във връзка с чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр.

Конвенция за правата на инвалидите и Факултативен протокол към нея, неподписани и нератифицирани
Конвенцията за правата на инвалидите представлява цялостен акт, чиито норми уреждат пряко международни правоотношения в сферата на защитата на правата на хората с увреждания и основните им свободи. Открита е процедура от ООН за подписването на Конвенцията и Факултативния протокол към нея на 30 март 2007 г. в Ню Йорк.

На 13 февруари 2007 г. в Брюксел Европейската комисия отправя призив за присъединяване на държавите-членки на ЕС към Конвенцията за правата на инвалидите и свързания с нея Факултативен протокол.

КЗД препоръчва на Министерски съвет да започне подготовка и провеждане на процедура по подписване и ратификация на Конвенцията за правата на инвалидите и на Факултативния протокол към нея. След подписването, двата акта да бъдат внесени за ратификация в Народното събрание на Република България.

Докладът, внесен от Анели Чобанова и доц. Ирина Мулешкова е с правно основание чл. 50, т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и в него се съдържа предложение към Комисията за упражняване на правомощието й по чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. относно отправяне на препоръка до Министерски съвет на Република България за отпочване на подготовка и своевременно провеждане на процедура за ратификация на Конвенция за правата на инвалидите, открита от ООН за подписване на 30 март 2007 г. в Ню Йорк и на Факултативния протокол към нея, както и внасянето им за ратификация от Народното събрание на Република България.

Мотивите на докладващите са, че Конвенцията за правата на инвалидите представлява един цялостен акт, чиито норми уреждат пряко международни правоотношения в сферата на защитата на правата на хората с увреждания и основните им свободи. Те твърдят, че възприемането на този документ от съответна държава предоставя допълнителна възможност на нейните граждани да търсят защита за нарушените си права или да намират пряко разрешение на спорни въпроси. Освен това, всяка присъединила се държава може да се ползва от възможността за участие в официалните органи, предвидени в тази Конвенция, с индивидуално или представително участие, както и с мнения, предложения и становища, което е един легален начин за въздействие в усъвършенстването на международното правораздаване и нормотворчество в сферата на хората с увреждания. Също така считат, че като специализиран държавен орган за превенция и защита от дискриминация, както и за осигуряване на равенство във възможностите, в компетенциите на Комисията за защита от дискриминация по чл. 40, ал. 1 във връзка с чл. 1 от ЗЗДискр е да упражни правомощието си по чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр и да отправи препоръка до Министерски съвет на Република България за започване на подготовка и своевременно провеждане на процедура за подписване и ратификация на Конвенция за правата на инвалидите, открита от ООН за подписване на 30 март 2007 г. в Ню Йорк и на Факултативния протокол към нея, както и внасянето им за ратификация от Народното събрание на Република България.

Значимостта, която Организацията на Обединените Нации влага в подписването и ратификацията на Конвенцията за правата на инвалидите и Факултативния протокол към нея, следва и от факта на бързата процедура за тяхното влизане в сила. Бързината на процедурата произтича от предвидените в самата Конвенция условия са влизане в сила - на тридесетия ден от предаване на двадесетата ратификационна грамота на Генералния секретар на ООН.

В тази връзка не е без значение бързината, с която дадена държава пристъпва към подписване и ратификация на тези международни инструменти, тъй като на първо място с това допринася до бързото им влизане в сила, а на второ място изразява своята готовност да бъде юридически обвързана с Конвенцията и Факултативния протокол към нея.

Не на последно място следва да се вземе предвид и призива на Европейската Комисия от 13 февруари 2007 г., направен в Брюксел на семинар на органите за равно третиране на държавите-членки, за присъединяване на държавите-членки на ЕС към Конвенцията за правата на инвалидите и свързания с нея Факултативен протокол.

Производството е образувано по реда на чл. 50, т. 3 във връзка с чл. 4 и 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) с Разпореждане № 000/00.00.0000 г. на Председателя на КЗД и е разпределена на Пети постоянен заседателен състав, специализиран на признак „увреждане”.

Сдружение Х и Сдружение У участват в производството пред КЗД чрез надлежно упълномощения си представител адв. Д.М., Фондация Z участва в производството пред КЗД чрез надлежно упълномощения си представител адв. С.Р.

Софийски районен съд (СРС) участва в производството чрез заместник председателя си С.К. Министърът на правосъдието участва в производството пред КЗД чрез младши юрисконсулт Л.Д.
В сигнала се депозират оплаквания, че Софийски районен съд нарушавал правата на хората с увреждания. СРС е разположен в три сгради: 1. Сграда на бул. „Драган Цанков” № 6; 2. Сграда на бул. „Цар Борис III” № 54; 3. Сграда на бул. „Патриарх Евтимий” № 2. В жалбата се твърди, че сградите не отговаряли на изискванията за достъпност на хората с увреждания. Твърди се, че нито една от сградите нямала рампи, което правел невъзможен достъпа на хора с увреждания с колички. Вътрешно-архитектурното устройство на сградите правело невъзможен достъпа на хора с увреждания, нямало налични приспособления, които да осигуряват възможност за физически достъп до сградите на хора с увреждания на опорно-двигателния апарат, различни неврологични увреждания или незрящи. Твърди се, че не били създадени условия за преодоляване на комуникативните бариери при ползването на сградите и дейностите на съда от страна на хората с изброените увреждания, както и на хората с увреден слух, както и че не са създадени условия за преодоляване на комуникативните бариери при ползването както на сградите, така и на дейностите на съда от страна на хората с увреждания. Сградата на бул. „Драган Цанков” № 6 разполага с асансьор, който поради своите размери с усилие можел да се използва и от хора без физически увреждания. Невъзможен бил достъпът до деловодствата, които се намирали на четвъртия етаж, и до съдебните зали. Сградата, находяща се на бул. „Цар Борис III” № 54, не била приведена в съответствие с изискванията – съдебните зали са на втория етаж, липсва асансьор и рампа. Подателите на сигнала посочват, че същото важало и за достъпността на сградата на бул. „Патриарх Евтимий” № 2.

В сигнала си жалбоподателите посочват, че е налице продължаващо бездействие от страна на СРС да изпълнява задълженията си по ЗЗДискр., тъй като не изгражда и поддържа архитектурна среда, която е достъпна за хората с увреждания, а така създадените архитектурни и комуникативни бариери затрудняват достъпа на хората с увреждания до посочените сгради и възпрепятстват участието им в различни производства. По този начин е възпрепятстван достъпа на тези хора до правосъдие. Всичко това подателите на сигнала квалифицират като унизително отнасяне.

Подателят на сигнала депозира искания към КЗД да установи дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. и да задължи СРС да прекрати за в бъдеще дискриминационното отношение като извърши ремонт и достъпност на сградите и отстрани описаните затруднения.
Ответната страна, СРС, чрез председателя си, признава, че сградите са непригодни за съдебни и свободният достъп на хората с увреждания не би могъл да се гарантира в необходимата степен. Освен това сградите на бул. „Драган Цанков” № 6 и бул. „Патриарх Евтимий” № 2 са паметници на културата и за всяко едно външно преустройство следвало да се иска разрешение от Министерство на културата. В обясненията на ответната страна се твърди, че през 2006 г. ръководството на СРС било предприело мерки за частично улесняване на достъпа до сградите, а именно:

- в сградата на бул. „Драган Цанков” № 6: твърди се, че на двете стълбища от главния вход до асансьора били поставени стоманени релси за инвалидни колички. На стъпалото пред асансьора била изградена масивна бетонова рампа. Предприети били действия за подмяна на единствения асансьор в сградата. Според твърденията на страната Министерство на правосъдието като собственик на сградата е поело ангажимент за отпускане на необходимата сума. На паркинга пред главния вход било обозначено запазено място за паркиране на кола на хора с увреждания. Не бил осъществен достъп до сутерена на сградата, където са тоалетните, тъй като стълбището било много стръмно.

• 
  сградата на бул. „Патриарх Евтимий” № 2 – сградата е абсолютно непригодна
  

• 
  сградата на бул. „Цар Борис III” № 54 – при входа били поставени стоманени
  

Твърди се също така, че имал изготвен проект за нова подходяща сграда, в която

да се премести съдът, в който се предвижда осигуряването на условия за свободен достъп на хората с увреждания до съдебните помещения.

Другата ответна страна – министърът на правосъдието - депозира обяснения, в които се посочва, че МП прави всичко възможно в рамките на утвърдения бюджет за капиталови разходи да удовлетвори възникналите нужди от адаптация на сградния фонд. Твърди се, че в сградата на бул. „Драган Цанков” № 6 и бул. „Цар Борис III” № 54 бил монтиран релсов път, а в сградата на бул. „Драган Цанков” № 6 била изградена масивна рампа пред асансьора, както и че пред нея имало място за паркиране на автомобили на хора с увреждания. Потвърждава се казаното от председателя на СРС, а именно, че в сградата на бул. „Патриарх Евтимий” № 2 не било целесъобразно монтирането на релсов път или платформа. Твърди се, че СРС било депозирало искане за смяна на асансьора в сградата на бул. „Драган Цанков” № 6 поради амортизация на съществуващия и Министерство на правосъдието било предприело действия съгласно Закона за обществените поръчки за реализация на искането. Твърди се, че Министерство на правосъдието предприемало действия да встъпи в права на възложител за изграждането на нова съвременна съдебна сграда в съответствие с всички европейски изисквания на бул. „Цар Борис III” № 54. Към настоящия момент се изработвал работен проект и след утвърждаването му от главния архитект на гр. София щели да се приложат разпоредбите на Закона за обществените поръчки за изпълнението му.

В съответствие с чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за държавната собственост имотите, предоставени за осъществяване функциите на съдебната власт, са публична държавна собственост. Според чл. 130а от Конституцията на Република България министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт. Съгласно чл. 387 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт – недвижими имоти и движими вещи. Съгласно чл. 390 от ЗСВ министърът на правосъдието възлага общо управлението и стопанисването на движимите вещи на административните ръководители на органите на съдебната власт.

Съгласно Решение на Конституционния съд № 8/12.07.2007 г. по к.д. 5/2007 г. при възлагането на министъра на правосъдието като член на Министерски съвет да управлява имуществото на съдебната власт управлението трябва да се съобрази с чл. 18, ал. 6 от Конституцията и да бъде в интерес на гражданите и обществото. В този смисъл управлението на предоставените на СРС съдебни сгради трябва да бъде в интерес и на хората с увреждания, така че да им осигурен достъп до сградите и възможност да участват пълноценно в съдoпроизводствените действия.
II. По отношение на сградата на бул. „Драган Цанков” № 6 и сградата на бул. „Цар Борис III” № 54.

На 03.12.2007 г. в КЗД постъпва писмо с вх. № 44-00-6542/03.12.2007 г. заедно с подписана от страните спогодба за прекратяване на преписката в една част. В спогодбата се посочва, че страните по нея постигат съгласие относно факта на съществуването на недостъпна за хора с увреждания среда в сградите на Софийски районен съд, а именно – на ул. „Драган Цанков” № 35, бул. „Цар Борис III” № 54 и бул. „Патриарх Евтимий” № 1, съставляващо забранена форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. В т. 2 на спогодбата се посочва, че СРС се задължава да изгради, а Министерство на правосъдието да финансира в срок до края на март 2008 г. в сградата на СРС на бул. „Драган Цанков” № 6 следното:

външна рампа за подход на инвалидни колички към служебния вход на сградата (от бетон и представляваща реконструкция на площадката пред служебния вход) и вътрешна рампа – при служебния вход до вътрешния вход пред съдебни зали 7 и 7А (от метална конструкция, покрита с алуминиева рифелова ламарина), с указателна табела пред централния вход, сочеща входа за хора с увреждания;

отваряне на нова врата с ширина 1.40 м и височина 2.20 м от коридора при служебния вход към коридора пред регистратурата, откъдето понастоящем има свободен достъп до целия първи етаж, както и до асансьора на сградата;

подмяна на асансьора, така че в кабината му да може да влезе инвалидна количка.
Спогодбата съдържа клауза, която засяга и сградата на бул. „Цар Борис III” № 54, а именно – да се издаде нарочна заповед на председателя на СРС съдебните заседания, в които участват хора с увреждания да се провеждат в съдебна зала на първи етаж, достъпна за хора с увреждания. Такава заповед на и.д. председател Николай Маджаров е постъпила в КЗД с вх. № 10-01-1/18.01.2008 г.

Настоящият състав, след като се запозна с текста на споразумението, намира, че последното се отнася само за частта от спора, с която се иска установяване на извършена дискриминация чрез поддържане на недостъпна архитектурна среда в сградата на Софийски районен съд на бул. Драган Цанков 6 и сградата на СРС на бул „Цар Борис III” № 54. Така представеното споразумение е основано на принципа на равно третиране, не противоречи на закона и морала и съставът не намира пречки за неговото одобряване. Постигането на спогодба между страните и одобряването й от състава препятства разглеждането на сигнала по същество и поради това и на основание чл. 62, ал. 2 от ЗЗДискр. производството следва да бъде прекратено в тази му част.

По преписката не се спори, че сградата на бул. „Патриарх Евтимий” № 2 не е пригодена за нуждите на хората с увреждания. Както беше посочено в т. I отговорен за управлението на съдебните сграда е министърът на правосъдието, който възлага общо управлението и стопанисването им на административните ръководители на органите на съдебната власт. В този смисъл няма основание да се прави разлика между статута на сградите на бул. „Драган Цанков” № 6, на бул. „Цар Борис III” № 54, от една страна, и тези на бул. „Патриарх Евтимий” № 2 и задължени лица за предприемане на действия за преустройство на сградата на бул. „Патриарх Евтимий” № 2 са както СРС, представлявано от председателя си, така и министъра на правосъдието.

Според Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) цел на последния е създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция и упражняване на правата им. Основна цел на ЗИХУ е да се създаде такава обществена среда, която да гарантира равното участие на хората с увреждания в социалния и културен живот и изравняване на възможностите им с тези на хората, които нямат увреждания. В този смисъл ЗИХУ предвижда специални задължения за държавните и общинските органи. Тези специални задължения за държавните и общинските органи следва да доведат до предприемането на ефективни практически мерки за адаптиране на средата, в която живеят хората с увреждания. Липсата на такива води до непълноценно участие на хората с увреждания в обществения живот, както и до дискриминация по отношение на тях. Съгласно параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИХУ в срок до 31.12.2006 г. до обществените и съоръжения – държавна и общинска собственост - следва да се осигури свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери. Очевидно е, че по отношение на посочената сграда това не е било направено.

Поради това настоящият състав счита, че отговорните лица, а именно – СРС, представлявано от председателя си, и министърът на правосъдието - са нарушили разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., която постановява, че представлява дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до съдебните сгради. Действително министърът на правосъдието е компетентният държавен орган, който следва да предприеме мерки за привеждане на сградата на бул. „Патриарх Евтимий” № 2 в съответствие с изискванията на ЗИХУ и ЗЗДискр. Председателят на СРС обаче също би следвало да прояви инициативност и да предприеме действия за започването на една такава процедура.

Установи се освен това, че сградата на бул. „Патриарх Евтимий” № 2 е паметник на културата и в нейното преустройство за нуждите на достъпността следва да се вземе разрешение и от министъра на културата.

На 25.01.2008 г. в КЗД постъпва писмо с вх. № 90-11-2. От приложената към писмото докладна записка е видно, че директорът на Дирекция „Инвестиции, обществени поръчки, управление на собствеността и стопански дейности” инж. Иван Цацов е направил предложение до главния секретар на Министерство на правосъдието за предприемане на действия за закупуване и монтаж на хидравлична платформа в сградата на бул. „Патриарх Евтимий” № 2. Не е ясно обаче дали това предложение е одобрено и дали действително ще се предприемат действия за преустройство на сградата.

1. 
   Страните постигат съгласие по факта на съществуването на недостъпна за хора с увреждания среда в сградите на Софийски районен съд на бул. „Драган Цанков” № 6, бул. „Цар Борис III” № 54 и бул. „Патриарх Евтимий” № 2, съставляващо форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр.
   

2. 
   С оглед спазване изискванията на ЗЗДискр. и ЗИХУ Софийски районен съд се задължава да изгради в сградата на бул. „Драган Цанков” № 6, а Министерство на правосъдието да финансира изграждането в срок до края на месец март 2008 г. на:
   

отваряне на нова врата с ширина 1.40 м и височина 2.20 м от коридора при служебния вход към коридора пред регистратурата, откъдето понастоящем има свободен достъп до целия първи етаж, както и до асансьора на сградата;