С б о р н и к практика на комисията за защита от дискриминация



страница8/16
Дата24.09.2016
Размер4.06 Mb.
#10592
ТипПрограма
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

Процесуалните представители на дружеството възразяват срещу допустимостта на производството пред Комисията за защита от дискриминация, като навеждат доводи за недопустимост в три насоки - неяснота относно физическото лице, спрямо което се претендира установяването на дискриминация по признака етническа принадлежност, липса на процесуална легитимация на подателя на сигнала за участие в производството пред Комисията за защита от дискриминация и наличие на висящ идентичен по предмет на настоящата административна преписка съдебен спор на образуваното пред Пловдивски районен съд гражданско дело № 0000/0000 г. Възраженията са изложени в раздел първи на молбата, депозирана от адвокатите - пълномощници на електроразпределителното дружество, която е заведена в Комисията за защита от дискриминация под вх. № 408 от 12.04.2006 г. Комисията намира, че възраженията за недопустимост на административното производство са неоснователни поради следните съображения:

Относно възражението за неяснота на конкретните физически лица, за които в сигнала се претендира да е допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация: "ХХХХ" АД изразява становището, че в сигнала не са конкретизирани физическите лица, спрямо които е допуснато неравно третиране, което от своя страна съставлявало пречка за провеждане на ефективната защита на дружеството. Това възражение Комисията счита за несъстоятелно, тъй като е видно от текста на сигнала, че предмет на административната преписка е евентуална дискриминационна практика въведена и прилагана спрямо широк кръг от лица /част от квартал в град П./, които притежават общи белези, т.е. самоопределят се като принадлежащи към ромската етническа група, която в съотношение към болшинството от общия брой население за страната и за град П., определящо се от български етнически произход, се явява числено малцинство. Броят на засегнати лица не е константна величина, тъй като другият общ белег освен етническата принадлежност се явява обстоятелството, че тези лица са коректни абонати на ответното дружество и че живеят в сегрегирана среда, отделени от другите етнически общности в една част от територията на град П. За да се претендира дискриминационния характер на въведената практика подателят на сигнала прави съпоставка и сравнение с друга група от хора, които са също коректни абонати на дружеството, но са от български етнически произход, живеят и потребяват електрическа енергия в останалите части от територията на град П., населена предимно с български граждани от български произход, които не са подложени на подобна колективна мярка на регулирано електроснабдяване заради некоректността на трети лица. В случая при анализа на оплакванията в сигнала не може да се обоснове извод за неяснота на общите белези на групата от физически лица, явяващи се засегнати от въведения режим на регулирано електроснабдяване, още повече, че не се претендира установяване на дискриминационния характер на практиката само спрямо определено лице, а искането касае широк кръг от лица, спрямо които са налице общи белези.

Относно възражението за липса на процесуална легитимация на подателя на сигнала за участие в производството пред Комисията:

Комисията не споделя становището на „ХХХХ" АД, че подателят на сигнала не може да участвува в производството по преписката поради липсата на предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗЗсД. Подателят не сигнала е фондация, регистрирана по реда на ЗЮЛНЦ, и се явява юридическо лице. Разпоредбата на чл. 3 от ЗЗсД е материално правна и регулира кръга на лицата, спрямо които се разпростира защитата от дискриминация, а именно от установената антидискриминационна защита се ползуват физически лица и сдружения на физически лица, юридически лица, последните в случаите когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на техния членски състав и на заетите в тях лица. Процесуално правни разпоредби се съдържат в глава четвърта, раздел първи, от Закона за защита от дискриминация. Съгласно чл. 50 от ЗЗсД съществуват три способа за иницииране на административно производство за защита от дискриминация пред Комисията и те са следните: по жалба на засегнатите лица, инициатива на Комисията, сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи. В разпоредбата на чл. 50, т. 1 от ЗЗсД законодателят е уредил хипотезата, в която производството пред Комисията започва по инициатива на пострадалото лице, което съгласно чл. 3 от ЗЗсД може да бъде физическо лице, сдружение на физически лица или юридическо лице. В текста на чл. 50, т. 2 от ЗЗсД е залегнало самосезирането на административния орган като възможност за отпочване на производството. Разпоредбата на чл. 50, т. 3 от ЗЗсД урежда случаите,при които производството пред Комисията започва по сигнал на физически и юридически лица, на държавни и общински органи, т.е. това са случаите когато физически лица или юридически лица инициират производство пред Комисията от свое име за чужди накърнени права и интереси. Законодателят посредством тази разпоредба е дал правна възможност на лица, които не са пострадали от дискриминационния акт, да предизвикат образуването и развитието в пълен обем на административното производство за защита от дискриминация, с оглед постигането на адекватна и по-ефективна защита срещу дискриминацията предвид факта, че в много случаи дискриминацията засяга широк кръг от лица, често пъти с неопределен брой, или случаи, при които конкретното пострадало лице под страх от последващи неблагоприятни за него действия не е в състояние да предприеме действия за защита от дискриминация. Именно за постигане на една от основните цели в закона - ефективна защита срещу дискриминация чл. 2, т. 3 от ЗЗсД видно от текста на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗсД са установени еднакви изисквания относно съдържанието на жалбата или сигнала. И в двата случая, независимо дали инициативата за започване на административното производство е предприета от пострадалото лице или от друго физическо или юридическо лице, което не е пряко пострадало от дискриминационния акт, то жалбата или сигналът трябва да съдържат изложение на исканията към Комисията. След като ясно формулираното искане към Комисията е едно от условията за редовност на сигнала, то логично и оправдано е подателят на сигнала да участвува в административното производство с равностойни процесуални права, както подателят на жалбата, а именно с правата да посочва доказателства, да ги оспорва, да се запознава със събраните по преписката доказателствата обжалва актовете на Комисията, и изобщо с всички процесуални права, стоящи на разположение на жалбоподателя. Възприемането на противното становище би обезсмислило и би лишило от съдържание и значение предвидената в чл. 50, т. 3 от ЗЗсД хипотеза на сезиране на административния орган от лица, които не са жертва на дискриминация. От друга страна разпоредбата на чл. 50, т. 3 и чл. 51 от ЗЗсД не поставят изискване за наличие на правен интерес за подателя на сигнала. Правните норми, съдържащи се в раздел първи на глава четвърта от ЗЗсД се явяват специални по отношение на общите правила, установени в Административно-процесуалния кодекс. Изискването за правен интерес по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК по отношение на подателя на сигнала на основание чл. 22, т. 1 предложение второ от АПК не се прилага в производството по реда на раздел Първи от глава Четвърта на ЗЗсД, което се явява специално производство с оглед на естеството си. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗЗсД по неуредените въпроси субсидиарно се прилагат съответните норми на АПК, и доколкото в ЗЗсД липсва изрична правна разпоредба, която да посочва кои са субектите - страни в специалното административно производство, то следва да се зачете приложението на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от АПК, в контекста на която става ясно, че инициаторът на производството още със сезирането на административния орган става страна в производството. Този обзор на приложимите процесуални норми налага извода, че подателят на сигнала в хипотезата на чл. 50, т. 3 от ЗЗсД е страна в административното производство от момента на подаване на сигнала и се ползува с процесуалните права по чл. 34 от АПК. Изложеното дава основание на Комисията да приеме, че подателят на сигнала е процесуално легитимиран за участие в административното производство пред Комисията.

Относно възражението за наличието на висящ идентичен съдебен спор като основание за прекратяване на производството пред Комисията:

По този въпрос Комисията се е произнесла с решение № 2 от 20.12.2005 г., съобщено на страните на 04.01.2006 г. видно от известие за доставяне на пощенска пратка №3 /стр. 18 от преписката/ и известие за доставяне на пощенска пратка № 4 /стр. 23 от преписката/. Предвид необжалването на решението в законния срок същото е влязло в сила на 19.01.2006 г. Комисията не намира основание за преразглеждане на влезлия в сила административен акт - решение № 2 от 20.12.2005 г., тъй като не е налице обективна и субективна идентичност на съдебния спор и на спора, предмет на административното производство пред Комисията. Видно е от писмо на Районен съд град П., заведено в КЗД под вх. № 300 от 21.03.2006 г., и приложеното към него копие на невлязлото в сила решение по гр.дело № 000/0000 г. по описа на Районен съд град П./стр. 102-109 от преписката/, както и от удостоверение, издадено от Районен съд град П. на 21.10.2005 г. по гр.д. № 0000/0000 г. /стр.21 от преписката/, че ищец в съдебното производство е физическото лице М.А.Д., който не е страна в административното производство. Предмет на иска по чл. 71 от ЗЗсД е установяването на дискриминационния характер на въведеното регулирано електроснабдяване на ищеца М.Д. по признака етническа принадлежност и преустановяване на нарушението спрямо ищеца. В административното производство като страни участвуват подателят на сигнала и ответното електроразпределително дружество и неговите ръководители. Не е налице идентичност на субектите, участвуващи в съдебното и в административното производство. От друга страна не е налице и обективна идентичност на двата спора, тъй като в административното производство се иска установяване дискриминационния характер на въведения режим на регулирано електроснабдяване не спрямо лицето М.Д., а спрямо лицата от ромски етнически произход т.е множество от потърпевши лица, иска се постановява преустановяването на тази практика за потребителите от ромски произход в кв. "С." в град П., както и налагането на съответни санкции. Горното мотивира извода на Комисията, че не са налице предпоставките на чл. 52, ал. 2 от ЗЗсД, възпрепятстващи образуването и разглеждането на сигнала по същество.

Комисията намира сигнала за допустим и с оглед сезирането на административния орган в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗЗсД, тъй като дори и претендираното нарушение да е започнало през 2002 г., то същото е продължено и продължава и към момента на разглеждане на сигнала.

Въз основа на приложените към преписката писмени обяснения, писмени доказателства, изслушаните в публичното заседание обяснения на страните, свидетели и становищата на външните експерти, Комисията прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ХХХХ" АД е търговско дружество вписано в търговския регистър при Пловдивски окръжен съд с решение по ф.д. № 0000/0000 г. със седалище и адрес на управление гр. П, ул."Х.Г.Д." № 00 и с предмет на дейност: експлоатация на електроразпределителната мрежа за пренос и разпределяне на електрическа енергия с цел доставка на потребителите, присъединени към тази мрежа, разпределяне на електрическа енергия за целите на снабдяване на потребителите, управление, поддържане и развитие на разпределителната мрежа, непрекъснатост на електроснабдяването и качество на подаваната електроенергия. „ХХХХ" АД се управлява от Управителен съвет, Надзорен съвет, прокурист и се представлява заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет или от прокуриста заедно с един член на управителния съвет. Членове на управителния съвет са – В.Х., М.Й.Т. с ЕГН 0000000000, и Щ.Ш., а Л.Н.Ц.-В. с ЕГН 0000000000, е прокурист на дружеството. Дружеството упражнява горепосочения предмет на дейност и на територията на град П., където управлява и поддържа електроразпределителната и електропреносната мрежа и извършва доставка и продажба на електрическа енергия. Не се установява в град П. да съществува друг доставчик на електроенергия на крайните потребители. Видно е от писмените обяснения на М.Т., член на Управителния съвет на дружеството, обективирани в писмо входирано в КЗД под вх. № 220 от 24.02.2006 г. /стр. 37-38 от преписката/ и в писмо вх. № 298 от 21.03.2006 г. /стр. 96-98 от преписката/, че на цялата територия на област П., с изключение на една част от кв. "С." в град П., се извършва индивидуално преустановяване продажбата на електрическа енергия на абонатите, които не заплащат консумираната електроенергия в определения срок. Според изложеното в тези отговори регулирано подаване на електроенергия е въведено в частта от квартал "С." в град П. между улиците "К.", "Л.", "Х.", "П." и "Б.". Режимът на регулирано електроснабдяване не е обективна даденост, а представлява резултат от предприети мерки от ръководството на електроразпределителното дружество, предприети според обясненията поради неефективност на индивидуалното преустановяване доставката на електрическа енергия, натрупани стари задължения, ниска събираемост, лоша инфраструктура, манипулиране на средствата за търговско измерване, отсъствие на култура на потребление и заплащане на консумираната електроенергия. Въведеният режим на регулирано електроснабдяване се изразява в това, че в тази част от квартал "С." в светлата част на денонощието електроснабдяването на абонатите се преустановява, а в тъмната част на денонощието се осигурява електроснабдяване. В обясненията на М.Т. е изложено становището, че дружеството не дели абонатите си на етноси, а на такива, които са коректни и некоректни според това дали заплащат в срок и редовно консумираната от тях електроенергия. Същевременно в същите обяснения се съдържа признание на факта, че и част от коректните абонати на дружество в този район са подложени на режима на регулирано електроснабдяване, но това не се основавало на тяхната етническа принадлежност, тъй като дружеството не водело статистика за етноса на потребителите, а се дължало на липсата на техническа възможност за непрекъснато електроснабдяване на коректните абонати в тази част от квартала с едновременно прилагане на режима на регулирано електроснабдяване на останалите потребители, които са некоректни. В обясненията на стр. 97 от преписката т. 2 и т. 6 от изложението се констатира противоречие в становището на М.Т. относно факта дали е известен етническия произход на потребителите в района с режим на регулирано електроснабдяване и то се състои в следното: в т. 2 се твърди, че 52 коректни абонати на дружеството в този район от различни етноси са подложени на режима на регулирано електроснабдяване поради липса на техническа възможност, като съдържащото се в тази точка твърдение за принадлежност на тези абонати към различни етноси изключва верността на твърдението в т. 6, че дружеството не разполага с информация и статистика за етническия състав и съотношение на различните етноси сред потребителите в района, включен между улиците "К.", "Л.", "Х.", "П." и "Б.". От писмените обяснения на М.Д. /стр. 99-100 от преписката/, на Р.Р. /стр. 120 от преписката/, се установява, че в тази част от квартал "С.", където се прилага режимът на регулирано електроснабдяване, се включват и улиците "К.", ул. "В.", ул. "С." и ул. "С.", както и че режимът на регулирано електроснабдяване се прилага само за тази част от квартал "С.", населена предимно с български граждани от ромски и турски етнически произход, докато в останалата част от същият квартал и в другите райони на град П., населени предимно с български граждани от български етнически произход е осигурено непрекъснато електроснабдяване на коректните абонати, а се преустановява индивидуално доставката на електрическа енергия само на некоректните потребители. В тези писмени обяснения се сочи, че спрямо потребителите от блоковете на улица "К." в кв. "С.", сред които преобладават граждани от български етнически произход, не е въвеждан режимът на регулирано електроснабдяване, а на редовните от тях е осигурено непрекъснато електроснабдяване, а на нередовните абонати индивидуално се преустановява електроснабдяването. Според заключението на външния експерт Е.П. /стр. 176-178 и стр. 264-266 от преписката/ от февруари 2003 г. на част от територията на кв. "С." в град П. е въведен режим на регулирано електроснабдяване, който се прилага и към момента, и се състои в това, че през тъмната част на денонощието се осигурява доставка на електрическа енергия, а през светлата част на денонощието се преустановява електроснабдяването. Включването и изключването на електроснабдяването се осъществява дистанционно от диспечерски пункт на електроразпределителното дружество. В резултат на прилагането на този режим на част от коректните потребители на дружество не се осигурява непрекъснатост на електроснабдяването. Частта от територията на кв. "С." в град П., в която е въведен режимът на регулирано електроснабдяване, е тази територия, сключена между улиците "К.", "Л.", "Х.", "П." и "Б.", където преобладаващата част от населението е от ромски произход. Заключението на външния експерт в тази част се основава на статистическите данни, получени в резултат на преброяване на населението през 2001 година и личните му впечатления при извършване на проверката, и кореспондира със събраните в хода на проучването писмени обяснения на М.Д. /стр. 99-100 от преписката/, на Р.Р. /стр. 120 от преписката/. От същите доказателства се налага и извода, че режимът на регулирано електроснабдяване не се прилага в останалата част на кв. "С.", нито в други части на град П. От заключенията на външния експерт П., изслушването му в открито заседание, както и от разпита на свидетелите в откритото заседание от 03.07.2006 г., се установява, че районът, в който се прилага регулираното електроснабдяване, а именно между улиците "К", "Л", "Х", „П" и "Б" в кв. "С" на град П. е населен предимно с български граждани, които се определят като такива от ромски или турски етнически произход, освен това видно от обясненията на св. Киряков именно в този район съществува езикова бариера между инкасаторите- българи и потребителите. В останалата част от квартала "С." живее смесено по етнически състав население, почти половината са от български етнически произход, а останалата половина са от ромски и турски етнос, и в тези части от квартала не е въвеждан режим на регулирано електроснабдяване. Свидетели, посочени от ответното дружество дават предпазливи и пестеливи отговори относно етническата принадлежност на потребителите в района с въведен режим на регулирано електроснабдяване, но подчертават, че този район е коренно по-различен от останалата част на кв. С. включително и относно инфраструктурата и изискващата се по-деликатна форма на общуване с потребителите. Свидетелите, посочени от подателя на сигнала, са категорични в твърденията си, че в частта от кв. "С.", където се прилага режимът на регулирано електроснабдяване, живеят роми и турци, както и че в другата част на квартала,където има непрекъснато електроснабдяване и индивидуално се изключват само некоректните потребители, населението е със смесен етнически състав т.е там живеят и българи, и роми, и турци. Отчитайки съществуващите трудови правоотношения между ответника и посочените от него свидетели и предвид дадените от тях уклончиви отговори относно етническата принадлежност на потребителите в кв. "С.", се налага извода за евентуалната им пристрастност при излагане на възприетите от тях факти. Но обясненията на свидетелите Д. и Р., подкрепяни от становището и изложението на външния експерт в откритото заседание на 03.07.2006 г., се налага извода, че в района между улиците "К.", "Л.", "Х.", „П." и "Б." в кв. "С." на град П. живеят предимно хора с малцинствен етнически произход /роми и турци/, в останалата част от същия квартал населението е смесено наполовина българи и наполовина роми и турци, където не е въвеждан режим на електроснабдяването, като именно тази част от квартала преди е била заселена само с българи /стр. 397 абзац първи, стр. 403-404 от преписката/, но е протекъл процес, в който населението от български етнически произход е напуснало тази част от квартала. Частта от кваратал "С.", сключена между улиците "К.", "Л.", "Х.", „П." и "Б.", предвид факта, че е заселена предимно с роми и турци, а българите са единици, налага единствения извод за расова сегрегация на ромите и турците в смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗЗсД под формата на обособяването на територия от квартала по признака етническа принадлежност. Това териториално обособяване по признака етническа принадлежност е факт, независимо от начина, по който се стигнало до този резултат. Доколкото липсват данни за издаването на акт или извършването на конкретно действие, които да са довели до обособяването на хората от ромски и турски етнически произход в част от територията на кв. "С.", то вероятно причина за този резултат е бездействие, състоящо се в непредприемане на навременни мерки в течение на дълги години за недопускане на тази расово сегрегирана среда. Не е спорно, че именно в частта, сключена между улиците "К.", "Л.", "Х.", „П." и "Б." на квартал "С.", явяваща се расово сегрегирана територия по признак етническа принадлежност, е въведен режимът на регулирано електроснабдяване, докато в останалата част на същия квартал, както и в другите части на град П., които не са расово сегрегирани територии, такъв режим не е въвеждан, а се осигурява непрекъснато електроснабдяване на коректните потребители, а на некоректните такива индивидуално се преустановява електроснабдяването според Общите условия на договора за доставка на електрическа енергия и след заплащане на дължимите сметки отново индивидуално се възобновява електроснабдяването. Освен това режимът на регулирано електроснабдяване се прилага в тази част от квартал "С." спрямо всички потребители без оглед на това дали са коректни или некоректни потребители и към момента 52 коректни потребители от расово сегрегираната територия са подложени на този режим, който ги поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с коректните потребители от районите и кварталите със смесено по етнически състав население или с преобладаващо население от български етнически произход. Тяхното положение /на коректните потребители от расово сегрегираната територия на квартала/ се явява по-неблагоприятно, тъй като въпреки, че както лицата от другата група, те заплащат консумираната от тях електроенергия, то електроразпределителното дружество не изпълнява спрямо тях задължението си за непрекъснатост на електроснабдяването /задължение на доставчика по чл. 3, ал. 1, т. 2 предложение първо от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия/, което накърнява техните законни права и интереси по договора за продажба на електрическа енергия. Налага се изводът, че ако гражданин от ромски или турски произход, който е коректен потребител, напусне расово сегрегираната част от квартал "С." и се установи да живее респ. и да потребява електрическа енергия в друг несегрегиран район на града, то няма да бъде подложен на режима на регулирано електроснабдяване. В същата логика на съждения и гражданин от български етнически произход, ако се премести да живее и респ. потребява електрическа енергия в расово сегрегираната част на кв. "С.", поради факта на расовата сегрегация би могъл да бъде подложен на същия режим на регулирано електроснабдяване. Изложеното сочи на извода, че въвеждането на режима на регулирано електроснабдяване е в зависимост от расовата сегрегация в тази част на квартал "С.". На този извод косвено сочат и изявленията на процесуалния представител на електроразпределителното дружество адв. Л., направени в откритото заседание от 03.07.2006 г.: " В квартала, в който аз живея, това не е проблем. Зависи от квартала." /стр. 411 от преписката/. От своя страна расовата сегрегация по признака етническа принадлежност на тази част от квартала обосновава, ако не знание, то поне предположение, че живеещите там потребители са от различен етнически произход - ромски и турски. Понятието "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1", заложено като критерий за дефинирането на неравното третиране като пряка или непряка дискриминация в разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 от ЗЗсД, съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗЗсД означава освен действително, минало или настоящо, но и предполагаемо наличие на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 у дискриминираното лице. В този конкретен случай Комисията намира, че е налице обосновано предположение относно различния етнически произход на потребителите в сегрегираната част от кв. "С." и поради това приема, че въведеният в тази част от територията режим на регулирано електроснабдяване се основава на признака етническа принадлежност.

Ответното електроразпределително дружество оспорва обусловеността на въведения режим от различната етническа принадлежност на потребителите в тази част от територията на кв. "С." като твърди, че въведеният режим е неутрален спрямо етносите и е обусловен от некоректността респ. коректността на потребителите. Няма съмнение, че въведеният режим с оглед на това, че не е еднократно действие, се е превърнал в практика, която ответното дружество обосновава със следните аргументи: големи по размер стари задължения на потребителите в сегрегираната територия, ниска събираемост, лоша инфраструктура, липса на техническа възможност за едновременно осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването на редовните потребители и прилагане на режима на регулирано електроснабдяване спрямо нередовните потребители. Неплащането на консумираната електрическа енергия неминуемо води до загуби за дружеството, които загуби рефлектират върху цената на електричеството и в случая с въвеждането на режима се цели ограничаване на загубите, което от своя страна се явява преследване на законна цел, но режимът на регулирано електроснабдяване като средство за постигане на тази цел в случая не се явява подходящо и необходимо, тъй като по този начин се накърняват законните права на коректните потребители от расово сегрегираната територия за непрекъснатост на електроснабдяването.

Гореизложеното налага извода, че въведеният от електроразпределителното дружество режим на регулирано електроснабдяване в расово сегрегира територия, съставлява непряка дискриминация по отношение на коректните потребители на електроенергия по признака етническа принадлежност по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗсД и нарушение на чл. 37 от ЗЗсД. Дискриминацията е непряка, защото е въведена на пръв поглед неутрална практика, макар и обоснована със законна цел, но средствата за постигането й не са подходящи и необходими. Същевременно се явява и нарушение на чл. 37 от ЗЗсД, тъй като по този начин ответното дружество доставя и продава електрическа енергия на потребителите от расово сегрегираната територия при по-неблагоприятни условия. По-неблагоприятните условия на доставка на стоката електрическа енергия се изразява в това, че спрямо коректните потребители дружеството не изпълнява задължението си за осигуряване на непрекъснато електроснабдяване.

Проявата на дискриминация съставлява административно нарушение по чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД, за което нарушение е предвидено наказание глоба от 250 лева до 2000 лева. Нарушението е извършено при осъществяване дейността на „ХХХХ" АД и на основание чл. 24, ал. 2 от ЗАНН отговорността за нарушението се носи от ръководителите, допуснали извършването на нарушението, в случая членовете на Управителния съвет и прокуриста, явяващи се законни представители на дружество - а именно: В.Х., М.Й.Т. с ЕГН 0000000000, и Щ.Ш., като членове на управителния съвет на дружеството, и Л.Н.Ц.-В. с ЕГН 0000000000. В случая членовете на Управителния съвет се явяват ръководители на дружеството с оглед правомощията на управителния съвет по чл. 241, ал. 1 от ТЗ и правата и задълженията им по чл. 237, ал. 1 от ТЗ. Същото ръководно качество има и прокуриста съобразно неговите правомощия по чл. 22 от ТЗ. С оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН наказанието се определя като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай Комисията счита, че на всеки един от законните представители на дружеството следва да се наложи глоба в размер към максимума, установен в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД, тъй като нарушението се явява особено тежко и само наказание в максималния размер би постигнало целта за генерална превенция и да подейства разубедително. Нарушението се явява особено тежко, тъй като засегнатите лица са принудени да живеят при нечовешки условия и унизение. От друга страна мярката се прилага общо за расово сегрегинарата част от територията на кв. "С" без значение на вина и доказаност респ. недоказаност на нарушение от страна на конкретния потребител. От друга страна членовете на Управителния съвет на дружеството и прокуриста, въпреки уведомяването им за започнатото производство по реализиране на административно-наказателната им отговорност при условията на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН не изразяват лично становище по претендираното нарушение, нито по размера на административното наказание. Не представят доказателства, нито сочат доводи, във връзка с материалното и семейното им положение, които да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства и да обусловят по-нисък размер на глобата. Що се отнася до вписания по време на настоящото производство втори прокурист на дружеството Й.З., доколкото същият не е уведомяван за производството и не е призоваван за явяване в открито заседание на Комисията, то с настоящото решение е недопустимо реализиране на административно-наказателната му отговорност по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН.

Комисията намира, че в случая следва да постанови преустановяване на нарушението, да наложи принудителни административни мерки - въздържане занапред от извършване на подобно нарушение на територията на всички области в Република България, където електроразпределителното дружество осъществява предмета си на дейност и извършва доставка на електрическа енергия, както и да предпише мерки за отстраняване на нарушението и предотвратяване на подобни нарушения в други населени места, включени в областите на предмет на дейност на ответното дружество, като предпише на длъжностните лица, законни представители на електроразпределителното дружество, да осигури непрекъснато електроснабдяване на всички коректни потребители на електрическа енергия без оглед на етническа принадлежност. Мерки за изпълнение на предписанието следва да бъдат предприети в едномесечен срок от съобщаване на решението, в който срок електроразпределителното дружество на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗсД е длъжно писмено да докладва на Комисията за предприетите мерки за изпълнение на принудителните административни мерки.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница