Раздел V Дискриминация на основата на признак религия

Преписката е образувана срещу В.Г. гл. редактор на вестник „ХХХ” и В.С., журналист във вестник „ХХХ”, по жалбата, с Разпореждане от 23.11.2005 г. на Председателя на КЗД на основание чл. 54 от Закона за защита срещу дискриминацията и чл. 5 и чл. 16 от Правилника за производство пред КЗД е образувана преписка №10/2005 г. за дискриминация по признак религия и вяра, която е разпределена на Трети специализиран постоянен състав на КЗД.

Жалбоподателят е поискал да се установи, че поредицата от статии подбуждат към дискриминация и пряка дискриминация на религиозна основа. Конкретните оплаквания на жалбоподателя И.Г.Х. са:

1. Чрез откритата злонамереност на публикациите, техният брой, както и отказаната възможност за равностойно опровержение, се засягат И.Г.Х. и „ХХХХ” ЮЛ. Публикуваното опровержение в бр. 000 от 00.00.2005 г. в. „ХХХ” е в съкратен вид и не съответства на тежестта на нарушението (видно от протокол от заседание на 03.04.2006 г.).

Жалбоподателите искат от Комисията:

2. Да се наложи глоба на нарушителите и имуществена санкция на ЮЛ „ХХХХ” ЕООД;

3. Да се постанови задължително предписание спрямо вестник „ХХХ” за поместване на негово равностойно опровержение и преустановяване в бъдеще на публикации с дискрминационен характер по отношение на жалбоподателите И.Г.Х. и „ХХХХ-София” ЮЛ.

Жалбоподателят е представил следните писмени доказателства:

1. 
   Удостоверение от Дирекция ”Вероизповедания” при Министерски съвет.
   
2. 
   № 00.00.000 от 00.00.2000 г.
   
3. 
   Регистрация от Дирекция ”Вероизповедания” при Министерски съвет.
   
4. 
   № 0000 000 от 00.00.2001 г.
   
5. 
   Решение № 0 на СГС по ф.д. № 0000/2003 г. от 00.00.2003 г.
   
6. 
   Вестник „ХХХ” бр. 000 от 00.00.2005 г.
   
7. 
   Опровержение на И.Х. до главния редактор на в. ”ХХХ” В.Г. от 00.00.000 г.
   
8. 
   Копие от вестник „ХХХ”, бр. 000 от 00.00.2005 г.
   
9. 
   Вестник „ХХХ”, бр. 000 от 00.00.2005 г.
   
10. 
    Копие от вестник „ХХХ”, бр.000 от 00.00.2005г.
    
11. 
    Писмо от Дирекция ”Вероизповедания” при Министерски съвет № 00.00-000 от 00.00.2005 г.
    
12. 
    Писмо от 00.00.2005 г. до Дирекция ”Вероизповедания” при Министерски съвет.
    

В откритото заседание, проведено на 00.00.2006 г., ответните страни представиха писмени доказателства за публикации в различни вестници – 17 на брой подробно описани в протокола на заседанието. Публикациите са за периода 1994 – 2000 г.

Трети специализиран постоянен състав оставя без разглеждане така представените публикации, тъй като те са извън срока от три години, установен от разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗсД.

С разпореждане на Председателя по преписката са допуснати и следните писмени доказателства, представени в постановения двудневен срок от ответните страни:

• 
  Критични публикации за БПЦ:
  

1. 
   „На поп Е., сочен за терорист, комкането е служебно задължение” (бр. 000/00.00.2004 г.)
   
2. 
   „Битка за 100 храма и шестдесет милиона лева приходи” (от в. ”ХХХ” от 00.00.2004 г.)
   
3. 
   „Поповете на Максим навлекли расата на изгонени свещеници” (бр. 000/00.00.2004 г.)
   
4. 
   „Попове готови на смъртта за имоти” (в. „ ХХХ” – П. бр. 000/00.08.2004 г.)
   

• 
  Критични публикации за мюсюлманското вероизповедание:
  

1. 
   „Радикалният ислям навлиза в България чрез цигани емигранти” (бр. 000/00.00.2004 г.)
   
2. 
   „Корупцията-войнът срещу радикалният ислям” (бр. 000/00.00.2004 г.)
   
3. 
   „Нов мюфтия и нов разкол при мюсюлманите” (бр. 00/00.00.2005 г.)
   
4. 
   „Мюфтийството е в черния списък на Червения кръст” (бр. 00/00.00.2006 г.)
   

• 
  Критични публикации за организации, разпространяващи религиозни идеи:
  

1. 
   „Таухид” вербува хора в С. (бр. 000/000.00.2004 г.)
   
2. 
   „Новият Исус не плаща данъци у нас” (бр. 000/00.00.2004 г.)
   
3. 
   „В Сибир се провежда страшен експеримент” (бр. 000/00.00.2004 г.)
   
4. 
   „Секта: Исус е луд” (бр.000/00.00.2005 г.)
   
5. 
   „Християните от пл.”С.” почитат само 2 от 7-те тайнства” (бр. 000/00.00.2005 г.)
   
6. 
   „100 лева за курс и влизаш в сектата на Т.К.” (бр. 00/00.00.2006 г.)
   
7. 
   „Секта прави родна партия” (бр. 00/00.00.2006 г.)
   

С писмо вх.№ 290 от 17.03.2006 г. ответниците В.Г. гл. редактор на вестник „ХХХ” и В.С., журналист във вестник „ХХХ”, искат КЗД да прекрати преписката тъй като Комисията:

1. Не е компетентна да разглежда спора, тъй като същият излиза извън обхвата на нейните компетенции очертани от ЗЗСД;

2. Образуването на преписка срещу медия би превърнало Комисията в орган упражняващ забранената от Конституцията цензура върху свободата на изразяване на мнения и разпространяване на информация.

Комисията е орган който, сам преценява дали да образува преписка или да откаже образуването на преписка по силата на чл. 52, ал. 1 във връзка с чл. 47, т. 1 от ЗЗсД. Компетенцията на Комисията обхваща всяка пряка или не пряка дискриминация тормоз, подбуждане към дискриминация, преследване и расова сегрегация независимо в коя област на публичните отношения се извършват. Комисията не е ограничена само в защитата при упражняването на труд, защитата при упражняване право на образование и обучение, защитата упражняване на синдикални права и на права при предоставяне на стоки и услуги. Следователно искането на представителя на ответните страни да се прекрати производството пред КЗД следва да се остави без уважение.

В заседание ответните страни, чрез свои представител приведоха ново основание за прекратяване на преписката, като посочиха, че правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно чрез звук, изображение или по друг начин във връзка с чл. 40, ал. 1 от Конституцията може да бъде ограничавано само с акт на съдебната власт. Следователно жалбоподателят би могъл да си потърси правата в съда, а не пред Комисията.

Трети специализиран постоянен състав приема, че акт на съдебната власт е необходим само при спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация в случаите, които са изброени в чл. 40, ал. 2 от Конституцията. Жалбоподателите не са искали спиране или конфискация на вестник „ХХХ”. Следователно искането на представителя на ответните страни да се прекрати производството пред КЗД следва да се остави без уважение.

1. По оплакването на жалбоподателите за откритата злонамереност на публикациите, техният брой, а именно: „Циганин евангелист блудства с 3 годишна”, „Опасна секта сее чудеса”, „Скандална секта се завърна”, „Има си хас да стане и чудо”, „А.” пише закон срещу „ХХХХ” в броеве 000, 000, 000, насочени срещу И.Г.Х. и „ХХХХ-С.” ЮЛ, се установи от събраните по преписката доказателства следното:

Налице е тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗСД на религиозна основа. В публикациите постоянно се повтаря за асоциална дейност на евангелската църква и дори проявено престъпно отношение спрямо нейните привърженици. Положението, което заемат ответните страни в обществото от една страна не само им позволява, но и ги ангажира да изразяват становища по наболели проблеми. Обсъждането на противозаконно или социално неприемливо поведение сред членовете на което и да е от религиозните общности или малцинства, защитени от ЗЗСД, е напълно легитимно. Обратното би означавало да се потърси разрешение на проблемите чрез забрана на обсъждането им. От друга страна, обаче, изразяването на становища не трябва да засяга честта и достойнството както на отделни граждани, така и на религиозни общонсти. Видно от представено решение № 1 от 00.00.2003 г. на СГС по ф.д. № 0000/0000 г. „ХХХХ-С.” се вписва в регистъра на вероизповеданията при СГС като местно поделение на религиозната институция Н.А.С. „О.Б.Ц.”, а по Закона за изповеданията преценката дали едно вероизповедание застрашава обществените интереси или не се извършва от съда.

Към преписката е приложено писмо на Г.К. съветник в Дирекция ”Вероизповедания” при Министерски съвет № 00.00-000 от 00.00.2005 г., в писмото се прави изявление, че e официално регистрирано вероизповедание, което с нищо не застрашава обществото. Дирекцията е запозната с полезните прояви на „ХХХХ-С.” сред ромското население. Позицията на Дирекция ”Вероизповедания” при Министерски съвет е, че не е допустимо религиозни общности, които спазват законите на страната и с многогодишната си дейност са доказали, своята полза за обществото, да бъдат квалифицирани като секти.

Дирекция ”Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която подпомага МС при осъществяване на държавната политика за подържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания.

В Проекта на етичния кодекс на българските медии в Преамбюла е казано, че на медиите е присъщо да отразяват общественото мнение, като придобиват важна социална функция да информират обществото и да служат като фактор, който се грижи за неговите интереси.

В първия случай в статията „Кои бяха те” данните за самоубийства не са свързани с хора, които са членове на църквата. В продължение на няколко години членове на „ХХХХ”- Швеция са служили като санитари в психодиспансер в гр. У., където са ставали тези самоубийства на пациенти.

При втория случай в статията „Циганин евангелист блудства с 3 годишна” – изречението „Уличеният обяснил, че след проповеди със свои връстници се усамотявали да гледат порно филми и след това правели секс” е също без доказателства и не е изяснено дали момчето е било мотивирано в действията си от богослужението.

Обсъждането на неморални прояви на деца от малцинствата и предлагане на мерки за тяхното контролиране, както и асоциални прояви на религиозни общности, които биха накърнили националното ни достойнство са напълно законосъобразни. Но духа на статиите не изостря чувствителността на обществото към съвременната култура на християнския свят, и към ценностите които могат да бъдат изградени у младите хора. Точно обратното, четем за извършени престъпления, които пораждат у всеки нормален човек гняв и недоумение. Гневът може да провокира агресивно отношение към религиозната общност, да насажда негативно отношение към религията въобще и да създаде застрашителна среда за официално регистрираните евангелските църкви в страната.

Посланието, което носят статиите съставляват нарушение на Закона за защита срещу дискриминация по чл. 5 - тормоз чрез създаване на застрашителна среда по смисъла на чл. 5, тъй като е налице по-неблагоприятно третиране на членовете на „ХХХХ-С.” към О.Б.Ц. от това на другите вероизповедания у нас.

Налице е тормоз на религиозна основа по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ЗЗСД. В случая тормозът се изразява словесно и очевидно от публикациите има за цел да накърни достойнството на жалбоподателя в качеството му на ръководител на религиозна общност. Тормозът е насочен към създаване на враждебна среда спрямо жалбоподателя. Статиите постоянно затвърждават убеждение, че дейността на „ХХХХ-С.” е злонамерена и носи негативно, неморално отношение за обществото.

В тази част жалбата следва да бъде уважена т.к. е налице тормоз , който по силата на чл. 5 се счита за дискриминация.

В съдебно заседание довереникът на ответните страни посочи, че решението на Комисията ще въведе цензура и ще накърни свободата на средствата за масова информация по чл. 40, ал. 1 от Конституцията, както и свободата на словото по чл. 39, ал. 1. Разпоредбата в ал. 2 на същия член, обаче, въвежда конституционни ограничения при упражняване свободата на словото, в това число - забраната за накърняване на правата и доброто име на другиго и забраната за разпалване на вражда (вж. Решение № 14 от 10.11.1992 г. по к.д. № 14/92, Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д. № 1/96, Решение № 21 от 14.11.1996 г. по к.д. № 19/96 и Решение № 20 от 14.07.1998 г. по к.д. №16/98).

В Решение № 7 от 04.06.1996 г. Конституционният съд изрично посочва, че външният баланс, който произтича от съотношението между упражняване на свободата на изразяване и други фундаментални права, се разрешава чрез установяване на ограничения. Независимо от неговата ценност, правото свободно да се изразява мнение не е абсолютно, тъй като Конституцията защитава и други ценности, респективно права и интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с разглежданото право. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че се позволява изключение.

В чл. 57, ал. 2 от Конституцията се съдържа едно общо положение за всички права, включително и за правото на свободно изразяване, което не допуска злоупотреба с тях или упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други. Конституционният съд в Решение № 7 от 04.06.1996 г. изрично посочва, че правата по чл. 39 – 41 от Конституцията нямат абсолютен характер.

Във всички свои решения относно свободата на словото Конституционният съд потвърждава, че тя не може да бъде използвана за накърняване на човешкото достойнство и правата на другите. Съдът обявява човешкото достойнство и правата на другите за висша конституционна ценност. Комисията приема, че публикациите насочени срещу жалбоподотеля и представляваната от него религиозна общност са излезли извън рамките на правото да се изразява мнение, което да бъде разпространявано чрез слово (чл. 39, ал. 1 от Конституцията).

Накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 от Конституцията, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39, в който член правото на мнение се ограничава заради друго конкуриращо право. В случая това е право на лично достоинство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено (вж. Решение № 7 от 04.06.1996 г. на Конституционния съд).

И изпратените от ответната страна вестник „ХХХ” публикации подробно описани в придружително писмо Вх. № 378/05.04.2006 г. по описа на КЗД бяха подробна разгледани от Комисията и се установи, че те като цяло не излизат извън рамките на правото да се изразява писмено мнение, съдържат само констатации и не представляват тормоз по смисъла на ЗЗсД.

От друга страна жалбоподателят като ръководител на религиозната общност „ХХХХ-С.” също следва да се съобразява с чл. 7, ал. 1 от Закона за вероизповеданията да спазва националната сигурност, обществения ред, народното здраве, както и правата и свободите на другите лица.

Във връзка с допълнително получените публикации Комисията намира, че не е налице непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗСД тъй като публикациите във вестник „ХХХ” не са били насочени само срещу евангелиската общност „ХХХХ-С.”. Наред с това следва де се отбележи, че заглавията по отношение на други официално регистрирани вероизповедания се различават съществено от заглавията по отношение на жалбоподателите, което е съставна част от упражнения срещу тях тормоз. Положението, което заема ответникът в обществото не само му позволява, но и го задължава да взема становище по наболели проблеми. Обсъждането на противозаконно или социално неприемливо поведение сред членовете на което и да е от официално регистрираните вероизповедания, защитени от Закона за защита срещу дискриминацията е напълно легитимно.

2. По отношение второто искане на жалбоподателите да бъде наложена глоба и имуществена санкция на ответните страни Комисията в тази част отхвърля жалбата т.к. Комисията приема, че публикуването на такива статии е било допуснато от непознаването на новото антидискриминационно законодателство и иска ответната страна да приема настоящото решение като предупреждение в бъдеще да не допуска злоупотреба със свободата на словото и свободата за масова информация.

3. По третото искане на жалбоподателите Комисията счита, че следва да упражни правомощията си по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗСД и да постанови задължително предписание по отношение на гл. редактор на вестник „ХХХ” за отстраняване на констатираното нарушение на законодателството за предотвратяване на дискриминацията и в бъдеще да не допуска нарушаване на антидискриминационното законодателство спрямо всички официално регистрирани религиозни общности.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 64 във връзка с чл. 65 и чл. 66 от ЗЗсД и чл. 36 във връзка с чл. 37, чл. 38 и чл. 39 от Правилата за производство пред КЗД трети постоянен специализиран състав постанови следното
РЕШИ
1. УВАЖАВА жалбата на „ХХХХ-С.” ЮЛ, местно поделение на Н.А. „О.Б.Ц.” и И.Г.Х. в частта за претърпяна дискриминация под формата на религиозен тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ЗЗсД.

2. ОТХВЪРЛЯ жалбата в частта й за претърпяна не пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗсД.

3. ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателите да бъдат постановени глоба и имуществена санкция спрямо ответните страни В.Г. гл. редактор на вестник „ХХХ” и В.С., журналист във вестник „ХХХ” .

4. ПОСТАНОВЯВА задължително предписание по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗсД, с което задължава В.Г. гл. редактор на вестник „ХХХ” да отстрани констатираното нарушение на законодателството за предотвратяване на дискриминацията и в бъдеще да не допуска нарушаване на антидискриминационно законодателство спрямо всички официално регистрирани религиозни общности.

Жалбата е срещу директора на ПГИ „ХХХХ” и срещу Организация ХХХХ гр. С. (такова няма, така, че Комисията приема, че е срещу ХХХ – гр. С.).

Към сигнала е приложена жалба от Организация ХХХХ – гр. С. до Народното събрание на Република България. В тази жалба Организация ХХХХ твърди, че въз основа на вътрешни правилници в някои учебни заведения е въведена съзнателно задължителна ученическа униформа, за да се изключи възможността ученички с ислямско вероизповедание да носят установеното от Корана задължително облекло. Не носенето на такова облекло по принцип изключва ислямската принадлежност. Жалбоподателите смятат, че това е „дискриминация с криминален характер”. Дословен цитат с граматическо изписване: „Определено смятаме, че учебното заведение не е законодателен орган и не може каквото и да се залага в правилника той да изключва разпоредбите на вътрешното и международно законодателство защитаващо основни човешки права. Прищевки не могат да стоят над тях”. Те искат съгласно логиката, залегнала в Корана, да бъде извършена промяна в нормативната уредба, касаеща личните документи.

Конкретните искания на жалбоподателите са:

1. 
   Народното събрание да извърши промени в Закона за Народната просвета, гарантиращи изключването под каквато и да е форма на дискриминация на основата на верска и расова принадлежност.
   
2. 
   Народното събрание със законов нормативен акт да извърши промени в разпоредбите за личните документи, чрез които да се позволи на жените изповядващи исляма за личните си документи да правят снимки с кърпите си.
   

Комисията приема, че е сезирана чрез Областния управител на област С. относно искането Областното ръководство да съдейства пред РИО на МОН да се прекрати опит за дискриминация срещу ученици, изповядващи Исляма в ПГИ „ХХХХ”, гр. С. Видно от протокола на проведеното открито заседание по преписката от 12.06.2006 г., жалбоподателите в изложението на своите искания говорят само за техните искания и претенции към ръководството на ПГИ „ХХХХ”.

Производството е по реда на Глава четвърта, Раздел І от ЗЗСД.

Комисията намира жалбата за допустима с оглед сезирането на административния орган в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗЗСД и чл. 9, т. 1 от Правилата за производство пред Комисията, тъй като е спазен тригодишния срок. Не са налице отрицателни процесуални предпоставки, които да възпрепятстват образуването на производството, както и разглеждането на жалбата по същество.

При посещението на докладчика по преписката в гр. С. е проведен разговор с Р.Ж. началник отдел „ИОМД” в РИО – гр. С. Тя е предоставила като писмено доказателство молбата на директора на ПГИ „ХХХХ” М.Т. от 00.00.2005 г. до Министъра на образованието и науката. В тази молба М.Т. търси съвет и съдействие при решаване на казуса с неспазването на Вътрешния правилник от М.М.В., която е дошла демонстрирайки религиозно облекло (кърпа) на 15.09.2003 г. Това е създало напрежение в училището поради факта, че ученичката си е позволила да сложи религиозен атрибут, който не е включен в униформата. Същият проблем е продължил, когато втора ученичка Ф.В.К. от 11 клас е дошла със същия религиозен атрибут на 15.09.2005 г. И в двата случая ръководството на училището е подходило към проблема не от гледна точка на вероизповеданието, а относно това, че не се спазва Правилникът за дейността на училището и това създава нестабилност сред учениците. Друго съществено обстоятелство, е че в молбата до М.Х.Х. директорката на училището, обяснява, че след разговора си с Ф.К. е посетена от представители на Организация ХХХХ – С. Те са отправили обвинения към нея, че се опитва да се намесва в личните убеждения на двете ученички.

Във връзка с тази молба на директора на ПГИ „ХХХХ” със Заповед № 000/00.00.2005 г. от Началника на РИО-С. Т.П. се назначава комисия, която да извърши проверка по фактите и обстоятелствата, изложени от директора на ПГИ „ХХХХ”.

В Констативния протокол № 122/29.11.2005 г., с който е приключила проверката, се посочва, че двете ученички посещават учебните занятия със забрадка и дълго ритуално облекло от началото на годината. Ученичките не са споделили за действия и обиди от страна на училищното ръководство. Обяснено им е, че с действията си нарушават чл. 47, ал. 2, т. 5 от Правилника за дейността на училището, че се създава напрежение сред учениците и, че тревогата на М.Т. е свързана с настъпване на неконтролируеми ситуации в училището. Комисията е посочила, че наказанията в чл. 139, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, може да се налагат на учениците за неизпълнение на задълженията, определени с Правилника за приложение на Закона за народната просвета (ППЗНП) и с Правилника за дейността на училището. В прерогативите на Педагогическия съвет на училището е да вземе решение за наказание на ученици, след като се констатира неизпълнение от тяхна страна на задължения, произтичащи от Правилника за дейността на училището. В заключение комисията е написала, че носенето на забрадки и дълго ритуално облекло, като израз на мюсюлманските традиции, не нарушава разпоредбите на ППЗНП, не представлява основание за налагане на наказание и не може да бъде повод за унижаване на личното достойнство на ученика.

Констатации, направени в Протокола - т. 5, дават възможност на Педагогическият съвет да вземе решение за наказание на ученичките след като е установено неизпълнение на задълженията, визирани в Правилника за дейността на училището. По време на посещението в ПГИ „ХХХХ”, докладчикът по преписката е констатирал, че Педагогическият съвет, за да не унижи личното достойнство на двете ученички, и до момента не е наложил никакви наказания по отношение на тях. Единствено са отправяни устни забележки да се придържат към утвърдената униформа в Правилника за дейността на училището.

Към преписката като писмено доказателство е приобщен Правилникът за дейността на училището в сила от 2002 година, изменен и допълнен през 2003 г., 2004 г. и 2005 г.

При проучването докладчикът по преписката е посетил ПГИ в гр. С. и е разговарял с М.М. (педагогически съветник в ПГИ „ХХХХ”). В резултат на този разговор е установено, че двете ученички имат отличен успех, за което получават стипендии. Докладчикът е констатирал как ходят облечени останалите ученици по време на учебни занятия. И в момента на посещението двете ученички – М.В. и Ф.К. са били с облекло, което не съответства на установената униформа по време на учебните занятия.

След посещението в С. е получено писмо от М.Т., директор на ПГИ „ХХХХ”, в което тя пише, че многократно е проверявана, но никой не се е ангажирал със становище по този случай. Като директор на ПГИ, където образованието е светско, за нея е недопустимо, при регламентирани правила в Правилника за дейността на училището в чл. 7 и чл. 47, ал. 2, които въвеждат еднакво за всички облекло, да се поставят в привилегировано положение представители на религии, чиито правила на обличане не съответстват на изискванията на приетия правилник.

М.Т. отхвърля, отправените към нея, обвинения от Организация – гр. С. към нея за това, че „съзнателно” е въведена ученическата униформа. Униформата е въведена преди те да започнат да носят религиозно облекло.

Председателят на Обединение за ислямско развитие и култура – С. е квалифицирал действията на М.Т., като „вмешателство и предприемане на мерки за ограничаване правата на лице и осъществяване на пряка и непряка дискриминация”.

По искане на Комисията са получени две писмени становища от: 1. проф. И.Ж., Директор на Дирекция „Вероизповедания” при Министерски съвет, с вх. № 607 от 18.05.2006 г. по описа на КЗД и 2. Д.В., Заместник Министър-председател, Министър на образованието и науката с вх. № 810а от 21.06.2006 г. по описа на КЗД.

След покана за помирение по реда на чл. 62, ал. 1 от ЗЗСД и чл. 32, ал. 1 от Правилата за производство пред Комисията страните не можаха да постигнат споразумение за помирение. Даде се ход по същество.

Проведено е откритото заседание на 12.06.2006 г. по преписка № 65 по описа на КЗД за 2006 г., на което присъстваха от страна на жалбоподателя - представители на Организация ХХХХ: С.Ш., заместник председател на ОИРК и М.Р.Ж., а за ответната страна - заместник директора на ПГИ „ХХХХ” К.А.П. На заседанието С.Ш. представител на Организация ХХХХ предостави като доказателства:

1. Писмо на заместник-министъра на МОН Ю.Н., с което се разрешава на М.В. да посещава училището с това облекло;

2. Писмо от началника на РИО-С. М.М. до М.В. в което се казва, че не е установено дискриминационно отношение към нея, и че всички училища включително и ПГИ „ХХХХ” са длъжни да спазват приетият Правилник за дейността на училището;

3. Открито писмо от група български жени-мюсюлманки в подкрепа на жалбата подадена от Организация ХХХХ и в подкрепа на ученичките.

След закриването на откритото заседание по същество и обявяване от Трети специализиран постоянен състав, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна (без възражение на страните) и съобщаване на срока за произнасяне на решението, е постъпила жалба в деловодството на Комисията за защита от дискриминация от М.М.В. до Инспектората при Министерство на просветата с копие до: Областен управител, началник инспектората, директор на ПГИ „ХХХХ” (адресатите са цитирани буквално), внесена от жалбоподателите. Председателят на състава не я е допуснал като доказателство, тъй като не е била посочена в откритото заседание като писмено доказателство, което противоречи на чл. 33, ал. 1 от Правилата за производство пред Комисията. Този писмен документ не се разглежда като доказателство, защото внасянето му непосредствено след обявяване на преписката за решаване се квалифицира като злоупотреба с правото на жалба пред КЗД.

На 14.07.2006 г. (два дни след откритото заседание) в Комисията за защита от дискриминация е постъпило становище от ГМ М.Х., с изх. № 000 от 00.00.2006 г. по описа на ГМ в Република България и вх. № 954 от 14.07.2006 г. по описа на Комисията. Трети постоянен специализиран състав е изпратил писмо с искане за становище до М.А.Х., ГММ в България на 10.05.2006 г. видно от изх. № 560/10.05.2006 г. по описа на КЗД. Видно от приложената обратна разписка, писмото е получено на 19.05.2006 г. Становището е изключено от писмените доказателства с разпореждане на председателя по преписката, като постъпило след откритото заседание, в което преписката е обявена за решаване. Комисията не разглежда становището като доказателство.

Въз основа на приложените към преписката писмени доказателства, писмени обяснения на директора на ПГИ „ХХХХ”, писмени становища, получени от проф. И.Ж., Директор на дирекция „Вероизповедания” при Министерски съвет от 17.05.2006 г. и Д.В., Заместник Министър-председател и Министър на образованието и науката, както и становищата на страните, изразени в заседанието по същество, проведено на 12.07.2006 г., Комисията приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Педагогическият съвет на ПГИ „ХХХХ” – гр. С., като специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за народната просвета в съответствие със законовите си правомощия, определени в чл. 150, ал. 1, т. 1-12 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, е приел Правилник за дейността на гимназията, с който е утвърдил и задължително униформено облекло за учениците. Директорът на ПГИ „ХХХХ” е осигурил изпълнението на решението на Педагогическия съвет, с което е утвърдено униформеното облекло на учениците. Съгласно разпоредбата на чл. 135, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета ученикът трябва да се явява на учебни занятия с утвърдената задължителна униформа от Правилника за дейността на училището.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за народната просвета и в съответствие със законовите си правомощия, определени в чл. 50, ал. 1, т.1-2 от ППЗНП, Педагогическият съвет на ПГИ „ХХХХ” е определил вътрешната си организация, училищните символи и ритуали. Съгласно чл. 7 от Правилника за дейността на училището във връзка с чл. 47, ал. 2, т. 2 учениците са длъжни да се явяват на учебни занятия с утвърдената с решение № 11 от 07.07.2003 г. на Педагогическия съвет (вж. писмени обяснения на директора на ПГИ „ХХХХ” с вх. № 000 от 00.00.2006 г. по описа на КЗД) задължителна ученическа униформа-черен панталон/черна пола, бяла блуза, елек бордо, емблема. Следователно не се доказва твърдението на жалбоподателите, че униформата е въведена съзнателно, за да се изключи възможността ученички с ислямско вероизповедание да носят установеното от Корана задължително облекло, тъй като първият случай в гимназията датира от 15.09.2003 г. Трети специализиран постоянен състав приема, че в тази част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Квалификацията (от страна на жалбоподателите) на дискриминацията спрямо ученичките в училището като „дискриминация с криминален характер”, след въпрос на докладчика по преписката към жалбоподателите и въпрос на председателя по преписката, в какъв смисъл е използван терминът „криминален”, е дадено обяснение от представителя на жалбоподателите С.Ш., че използваната дума е доста силна. Същият потвърди, че е нямало извършено престъпление, нападение срещу ученичките (вж. Протокол от 12.07.2006 г., с. 19). Комисията приема по това твърдение, че не е било извършено криминално деяние срещу ученичките и няма да сигнализира прокуратурата по реда на чл. 59, ал. 3 от ЗЗСД. Наред с това предупреждава Организация ХХХХ да се въздържа в бъдеще от подобни квалификации, които по смисъла на чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс се квалифицират като престъпление „клевета”.

В ПГИ „ХХХХ” – гр. С. на основание на чл. 5 от Закона за народната просвета, образованието е светско. Съгласно чл. 4 от ППЗНП светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини. В съответствие с нормативната уредба в Правилника за дейността на ПГИ „ХХХХ” – гр. С. в чл. 47, ал. 2, т. 5 изрично е уредено, че ученикът няма право да подтиква към противопоставяне по политически, етнически и религиозни признаци чрез различни форми (слово, облекло, отличителни знаци и ритуали). Тази разпоредба не противоречи на Конституцията, както твърди представителят на жалбоподателя С.Ш. (Вж. Протокол от 12.06.2006 г. стр. 10-11) по следните съображения:

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България всички граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Посоченото основно начало е доразвито в нормите, регламентиращи основните права и задължения на гражданите, в това число и в чл. 37, ал. 1 от Конституцията, съгласно който свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними, като държавата съдейства за подържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Посоченото основно право е защитено и с текста на чл. 38, ал. 1 от Конституцията, според който никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

Според жалбоподателите с въведената униформа в училището е нарушено основното право на вероизповедание, както и е създадена предпоставка за дискриминация на религиозна основа. Претендира се, че липсва търпимост от страна на училищното ръководство. В международното право съществува определение на понятието „търпимост”, а именно в Декларацията за принципите на търпимостта, утвърдена с Резолюция 5.61 от Конференцията на ЮНЕСКО от 16 ноември 1995 г. Приетата Резолюция има политическо-морално значение, но това не омаловажава нейното значение в съвременното общество, тъй като е приета от универсална международна междуправителствена организация.

Какво представлява търпимостта според цитираната Резолюция?

В чл. 1, т. 1 от Декларацията „Търпимостта означава уважение, възприемане и правилно разбиране на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми на самоизразяване и способите за проявление на човешката индивидуалност. На търпимостта подпомагат знания, отвореност, общуване и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Търпимостта е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Търпимостта представлява добродетел, която прави възможно постигане на мир и подпомага замяната на културата на война с културата на мир”. В т. 2 от същия член се казва: „Търпимостта не е отстъпление, снисхождение или безразличие. Търпимостта това е преди всичко активно отношение, което се формира въз основа на признаването на универсалните права и свободите на човека”. „Търпимостта това е задължение да се подпомага способността за утвърждаване правата на човека, плурализма ....., демокрацията и правовия ред. Търпимостта е понятие, което означава отказ от догматизъм, от абсолютизацията на истината.....” (чл. 1, т. 3 от Декларацията).

В чл. 5, ал. 1 от Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основа на религия или убеждение, приета с Резолюция № 36/55 на Общото събрание на ООН изрично се посочва, че: „Родителите, и в съответните случаи, законните попечители на дете имат право да определят неговия начин на живот в рамките на семейството в съответствие със своите вероизповедание или убеждения, а също така изхождайки от нравственото възпитание, което по тяхно мнение следва да получи детето.” В ал. 3 от същия член се посочва: „Детето се предпазва от каквато и да било форма на дискриминация, основана на религия или убеждение. То следва да се възпитава в духа на разбиране, търпимост, дружба между народите, мир, всеобщо братство, уважение към свободата на вероизповедание или убеждения на другите хора, а също така и с пълното съзнание, че неговата енергия и способности трябва да бъдат посветени на служенето за благото на другите хора.”

Цитираните разпоредби представляват призив към толерантност от страна на всички, което означава, че международните стандарти не могат да се прилагат само спрямо един, друг, малцинство или мнозинство без отчитане на интересите, свободите и правата на другите. В конкретния случай, жалбоподателите не са толерантни към всички останали, които не попадат към оформената от тях група, а именно две ученички от ПГИ „ХХХХ”. На Комисията за защита то дискриминация се предлага да постанови решение, което да пренебрегне правата на ученици, изповядващи Ислям, които са съгласни да се съобразяват с предписанията в светското българско училище, както и на други ученици, които изповядват други религии, и на тези, които са атеисти. Неотменимо право на всеки е неговото вероизповедание или убеждения да бъдат демонстрирани в частния му живот, но не е допустимо те бъдат налагани на цялото общество чрез показност и медийни изяви. Духовността е интимна сфера на всеки човек, която не може да бъде експлоатирана в публичното пространство нито от родители, нито от други лица или организации. Родителите имат пълното право да формират мирогледа на своите деца, включително и чрез религиозни ценности, но те нямат правото да използват или да допускат други да използват мирогледа на децата им в ущърб на други лица, които имат свои убеждения.

Комисията приема, че Организация ХХХХ в своите искания преминава границата на толерантността и предлага формула, която би поставила в неравностойно третиране на всички останали ученици, които не възприемат носенето на забрадки и друго ритуално облекло по време на учебните занятия. Претенциите на жалбоподателите, ако бъдат уважени, биха довели до пряка дискриминация на всички ученици, които не са съгласни в нарушение на установената униформа или други правила да бъдат толерирани тези, които не ги съблюдават.

Основен въпрос, който Комисията счита, че следва да се коментира по конкретния казус, е въпросът за границите на свободата на мисълта, съвестта и вероизповедание.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от Конституцията правата по ал. 1 на същия член не могат да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Следователно, свободата на вероизповедание и религиозни възгледи може да бъде ограничена при необходимост. Подобно ограничаване се допуска и от универсални, и от регионални международни договори, по които България е страна, и които, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Изрично трябва да се посочи разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 9, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Комитетът по правата на човека, учреден на основание чл. 28, ал. 1 от МПГПП, през 1993 година е приел Общи коментари № 22(48) по чл. 18 от Пакта, които са възпроизведени в документ на ООН HRI/GEN/1/ Rev.5. В този акт изрично са коментирани границите на упражняването на свободата на вероизповедание или на убеждения. По специално, в т. 8 от тях се посочва, че чл. 18, ал. 3 от МПГПП допуска ограничаване на свободата на изразяване на вероизповедание или убеждения само ако такова ограничаване е предписано от закон и е необходимо с оглед защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите. Изрично ограничаването се допуска само ако кумулативно са налице двете предпоставки: 1. закон и 2. защита на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.

В чл. 11, ал. 1 от Закона за закрила на детето се установява, че всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие. В ал. 4 на същия член се постановява, че всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закона всяко физическо лице е дете до навършването на 18 години, като тази разпоредба е в пълно съответствие с чл. 1 от Конвенцията за правата на детето, която има статут в българското законодателство, определен в чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Нещо повече, и Конвенцията, и Закона обявяват интересите на детето за висши. Забраната за използването на непълнолетни е императивна и води до ограничаване на правото на манифестиране на религиозна принадлежност.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за вероизповеданията гласи, че свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на другите.

В редица свои решения по чл. 9, ал. 2 от ЕКПЧ, Европейският съд по правата на човека е констатирал, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията – т.е. неприкосновеността на вътрешния свят, е безусловно гарантирано от Конвенцията. Ограничения са възможни само по отношение на външните проявления на мисълта съвестта и религията по силата на чл. 9, ал. 2 във връзка с изповядването на религиозни и други убеждения (решения от 25.05.1993, Кокинакис срещу Гърция, А. 260-А) и по силата на чл. 10, ал. 2 от Конвенцията във връзка с свободното изразяване на мнението въобще.

Член 9 от ЕКПЧ не означава, че някой може да се отметне от задълженията си, които са договорени свободно и без изрични резерви. Например, Европейската комисия по правата на човека по жалба № 1627890, Карадуман срещу Турция изрично подчертава, че изборът на студентка да следва в светски университет по необходимост, води до подчинение на определени университетски правила, поради което правилата за обличане, които забраняват носенето на фереджета не накърняват свободата на религия на студентката. Ограниченията предвидени в чл. 9, ал. 2 са необходими за едно демократично общество и не случайно представляват кратък списък на защитени интереси, които могат да послужа като основание за въвеждане на ограничения. Сред изброените основания са и защитата на обществения ред, морала и защита на правата и свободите на другите. Тези три основания са включени изрично и в чл. 37, ал. 2 от Конституцията на Република България. В решението по делото Енгел и други 1976 г. Европейският съд по правата на човека приема, че „обществен ред” в съответствие с чл. 9, ал. 2 ЕКПЧ всъщност се отнася до понятието „ред на местата, достъпни за всички”. Очевидно е, че светското училище е място достъпно за всички, в което е недопустимо създаването на напрежение и нестабилност, чрез външна демонстрация на религиозна принадлежност и религиозен възглед.

Конституционният съд на Република Турция в свое Решение от 7 март 1989 г. (публикувано в Официален вестник от 5 юли 1989 г.) постановява, че светската държава е основна предпоставка за демокрация и е гарант на свободата на вероизповедание и равенство пред закона. Представянето на носенето на ислямски забрадки като задължително религиозно задължение би имало за резултат дискриминация между практикуващи мюсюлмани, не практикуващи мюсюлмани и невярващи хора по признак „облекло” като всеки, който отказва да носи забрадка би се третирал без съмнение като противопоставящ се на Исляма или като атеист.

Европейският съд по правата на човека ( в състав Голяма камара по реда на чл. 43 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи) в мотивите към Решението си от 18 май 2005 г. по делото Лейла Шахин срещу Турция, образувано по жалба № 44774/98 отбелязва, че принципът на светската държава е основата за забрана на носенето на религиозни символи в университетите в Турция. В този контекст, когато ценностите на плурализма, зачитането на правата на другите, и по специално, на равенството на мъжете и жените са били преподавани и прилагани на практика, напълно разбираемо е, че съответните органи са се стремили да запазят светския характер на обучението в съответното учебно заведение.

Пренасянето на становището на Европейския съд по правата на човека към конкретния казус би означавало, че компетентните органи не само не са предприели адекватни действия за опазване на светския характер на обучението в държавните и общинските училища, но и са подложили на неравно третиране всички ученици, които спазват установените правила по Закона за народната просвета, Правилника за приложение на закона и Правилника за дейността на ПГИ „ХХХХ”. По отношение на ученичките М.М.В. и Ф.В.К., те са били толерирани за сметка на останалите ученици. В тази част жалбата също следва да се отхвърли като неоснователна.

В т. 8 от вече цитираните Общи коментарии, приети от Комисията по правата на човека се подчертава, че концепцията за морал произтича от множество социални, философски и религиозни традиции, което означава, че ограничаването на свободата на външното проявление на вероизповедание или убеждения от гледна точка защита на морала, не трябва да се основава на принципи, които произтичат единствено от една традиция. Българското общество е традиционно толерантно. В него липсва налагането безогледно на моралните ценности на различни етноси, в това число и от страна на турския етнос. В конкретния случай Организация ХХХХ прави опит да наложи в едно светско училище морал, който не се възприема от другите, които съблюдават вътрешните правила, установени от Правилника за дейността в ПГИ „ХХХХ”.

В Резолюция № 1464 ^„Жените и религията” (октомври 2005) на Съвета на Европа изрично се казва, че: ”Задължение на държавите – членки на Съвета на Европа е да защитават жените срещу нарушения на правата им в името на религията..... Те не трябва да се съгласяват да оправдават дискриминация и неравенство, които засягат жените на основания като физическо или биологическо разграничаване въз основа на или отнесено към религията. Те трябва да се борят срещу религиозно мотивираните стереотипи на женски и мъжки роли от ранна възраст, в това число в училищата” (т. 6). Точка 7.4 от същата Резолюция призовава държавите членки на Съвета на Европа ..... „да осигуряват, че свободата на религията и уважението към културата и традицията да не се приемат като претекст за нарушаване правата на жените, в това число, когато непълнолетни момичета се принуждават със сила да се подчиняват на религиозни норми (в това число и норми на обличане)... . Където е позволено религиозното образование в училищата, да се осигури, че това обучение се извършва в съответствие с принципите на равенството между половете”.

Тъй като сигналът е постъпил чрез не правителствена организация, а не от двете непълнолетни ученички, не може да се приеме, че не им е било оказвано въздействие да сложат забрадки при посещаване на избрано от тях светско училище. Самото включване на ученичките в телевизионни предавания е форма на психологически натиск, тъй като те са на такава възраст, че медийните изяви повишават тяхното самочувствие и ги правят в собствените им очи обществено значими. Същевременно те още не осъзнават, че със своето поведение могат да накърняват правата на своите съученици и преподаватели, които са се отнасяли към тях с необходимата толерантност и уважение.

В конкретния случай представителите на вероизповедания, имащи задължителен елемент в облеклото, не са поставени в неблагоприятно положение, тъй като двете ученички сами и доброволно са избрали да получат образованието си в ПГИ „ХХХХ” – гр. С. и по този начин по своя воля са приели действащият Правилник в училището.

Комисията приема, че с носенето на религиозно облекло в училище, което не е светско, се създава предпоставка за по-неблагоприятно третиране на физически лица от друго вероизповедание, което не е свързано с Исляма или лица-атеисти. Учениците от същото вероизповедание, както и учениците от други вероизповедания и атеистите са поставени в неравностойно положение, което представлява засягането на техните права и свободи спрямо изповядващите Исляма, в частта относно религиозно предписаното облекло. Такова съблюдаване на религиозните норми е въпрос на субективна преценка и би могло да има случаи на крайно ревностно съблюдаване на подобно ограничение в облеклото. Разбира се, не става дума за крайно изповядване на религиозен фундаментализъм, което би било в противоречие с нормите на светската държава, регламентирани от Конституцията в чл. 13, ал. 2. Фактическото ограничаване на правата и свободите на другите е основание да се въвеждат ограничения от страна на държавата и компетентни органи, чрез конкретни мерки, които имат временен характер, по смисъла на чл. 18, ал. 3 от МПГПП и чл. 9, ал. 2 от ЕКПЧ.

В случая носенето на религиозно облекло в училище е неприемливо за светското образование, и в частност в училище, което има установена униформа. Разнопосочните реакции от страна на компетентните органи, видно от приобщените писмени доказателства, по никакъв начин не допринася за разрешаване на създалата се ситуация в едно училище, както и за предотвратяване на дискриминационни практики, основани на манифестиране на религиозна принадлежност. В тази връзка следва да се отбележи пасивната позиция на РИО при МОН, гр. С., както и позицията на МОН. Визираните действия на посочените държавни органи представляват нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 4 от Закона за закрила на детето и чл. 4 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета.

Разбира се, че в Закона за народната просвета и в Правилника за Прилагане на закона за народната просвета, са регламентирани правила, които се приемат от Педагогическия съвет на всяко училище и се прилагат от Правилника за дейността на училището и тези изисквания са установени, за да осигурява и защитава обществения ред в училище. Обществено оправдано е ограничаването на личното право за сметка на обществения интерес. В случая посещаването на училище с религиозно облекло при регламентирани правила, които са еднакви и важат за всички ученици, е поставяне в привилегировано положение представители на религии, чиито правила на обличане противоречат на изискванията на приетия Правилник за дейността на училището. Това привилегировано отношение нарушава принципи за равно третиране на учениците в училище и обезсмисля значението на вътрешните правила.

От практиката на Европейския съд могат да се цитират множество решения, в които е прието, че не трябва да се абсолютизира правото на субекта да се държи в обществото по начин предписан от религиозните правила. Под изповядване на религия не се има предвид всяко действие, мотивирано или вдъхновено от вярата. Например, в този смисъл има произнасяне по жалба 8160/78 срещу Великобритания по повод работното време, съвпадащо с време за молитва; жалба 45631/99 Хелми Беспинар срещу Турция по повод налагането на ограничения на религиозното право.

Комисията за защита от дискриминация установява, че не е била извършена дискриминация нито по смисъла на чл. 4, ал. 2, нито по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита срещу дискриминацията от страна на училищното ръководство на ПГИ „ХХХХ” – гр. С. по отношение ученичките Ф.В.К. и М.М.В. Жалбата следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 64 във връзка с чл. 65 и чл. 66 от ЗЗСД и чл. 36 във връзка с чл. 37, чл. 38 и чл. 39 от Правилата за производство пред КЗД Трети постоянен специализиран състав постанови следното

УСТАНОВЯВА, че жалбоподателите – Организация ХХХХ – гр. С., представлявано от С.Ш., заместник председател и М.Р.Ж., с адрес бул. „ХХХХ” № 00, етаж 0, гр. С., са извършили действия, които се определят като „подбуждане към дискриминация” по смисъла на § 1., т. 5 от Допълнителни разпоредби на Закона за защита срещу дискриминацията, което представлява нарушение по смисъла на чл. 78, ал. 1 от Закона.

НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ ”ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” ЗА ПОДБУЖДАНЕ КЪМ ДИСКРИМИНАЦИЯ на Организация ХХХХ с адрес бул. „ХХХХ” № 00, етаж 0, гр. С. на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията в размер по 250 (двеста и петдесет) лева.

ПРЕДПИСВА на основание чл. 47, т. 4 от Закона за защита срещу дискриминацията на Организация ХХХХ – гр. С., представлявано от С.Ш., заместник председател и М.Р.Ж., с адрес бул. „ХХХХ” № 00, етаж 0, гр. С. да се въздържа в бъдеще от създаване на предпоставки за дискриминация.

УСТАНОВЯВА, че педагогическото ръководство на ПГП „ХХХХ” – гр. С., представлявана от директора М.Т., с адрес ул. „ХХХХ” № 0, гр. С. е допуснало пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията на всички ученици, които спазват изискването за униформа, в сравнение с две ученички, които не спазват това изискване.

ПРЕДПИСВА на М.Т. в бъдеще да не допуска действия, водещи до неравно третиране на ученици от ПГИ „ХХХХ” – гр. С.

НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ ”ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на ПГИ „ХХХХ” – гр. С. на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

УСТАНОВЯВА, че Министърът на образованието и науката и Регионалният инспекторат на образованието към МОН – гр. С. не са предприели необходимите действия за разрешаване на случая, възникнал в ПГИ „ХХХХ” – гр. С. и са допуснали неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита срещу дискриминацията на ученици от ПГИ „ХХХХ” – гр. С., които спазват изискването за униформено облекло.

ПРЕПОРЪЧВА на Министъра на образованието и науката на основание чл. 47, т. 8 от Закона за защита срещу дискриминацията да инициира промяна в Правилника за приложение на Закона за народната просвета в чл. 150, ал. 1, т. 12 в частта избор на униформа, с която да се предотвратят дискриминационни практики.

НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ ”ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на Министерството на образованието и науката на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията за това, че същото и неговото регионално поделение – Регионална инспекция за образование към МОН – гр. С. не са предприели адекватни мерки за изпълнението на разпоредбите на чл. 11, ал. 4 от Закона за закрила на детето и чл. 4 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета в размер на 500 (петстотин) лева.

НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ”ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на Регионалния инспекторат на образованието към МОН – гр. С. на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията, че не са предприели адекватни мерки за изпълнението на разпоредбите на чл. 11, ал. 4 от Закона за закрила на детето и чл. 4 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета в размер на 500 (петстотин) лева.

КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ОСЪЩЕСТВЯВА ПОСТОЯНЕН МОНИТОРИНГ ПО РЕДА НА ЧЛ. 40, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, РЕГИОНАЛНИЯ ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕ – ГР. С., ПГИ „ХХХХ” – ГР. С. И ОРГАНИЗАЦИЯ „ХХХХ” – ГР. С.