Решение № 38 от 22.02.2008 г. по Преписка № 37/2007 г. на

Преписка № 37 от 2007 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е образувана след постъпване на жалба с вх. № 670050507, подадена от Р.К.Ш., Ф.К.Ч. и У.А.Ш. от с. Г., община Д. В жалбата до КЗД жалбоподателките излагат обстоятелства относно отправено към тях предупреждение от страна на В.С.В., директор на ПГЕ „ХХХХ" гр. Д., където момичетата се обучават в 10 клас. Предупреждението се отнася до облеклото на момичетата, част от което е и забрадка, която всяко едно момиче носи ежедневно включително и през времето когато посещава училище. Съгласно жалбата, предупреждението на директора е в посока преустановяване носенето на забрадки в училище, като от това пряко зависи възможността трите ученички да продължат да посещават училище.

Жалбоподателките се чувстват неравно третирани в сравнение с останалите свои съученици, които са свободни да избират начина на обличане при посещаване на учебни занятия. Отправят искане към Комисията да защити правата им.

Въз основа на жалбата за дискриминация по признак „религия" и „вяра" е образувана преписка № 37/2007 г. с Разпореждане № 105 от 16.03.2007 г. на Председателя на КЗД на основание чл. 50, и чл. 51, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и на основание чл. 54 от ЗЗДискр. е разпределена за разглеждане на AD НОС заседателен състав.

Жалбата е подадена в срока, установен по реда на чл. 52, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е процесуално допустима.

Като страни в производството са конституирани:

В качеството на жалбоподател:

Р.К.Ш.;

У.А.Ш.;

В.С.В. - директор на ПГЕ „ХХХХ" гр. Д.,

Т.П.П. - началник на Регионалния инспекторат по образование - гр. С.

В допълнителни писмени обяснения с вх. № 44-00-5019 от 04.05.2007 г., Р.Ш. уточнява, че сезирането на Комисията за защита от дискриминация е провокирано от това, че на 23.02.2007 г. директорът на гимназията е отправил предупреждение до жалбоподателките, че „може да се наложи да свалят забрадките ако се получи такава заповед".

В обясненията се дават сведения за проведена среща на председателя на общински съвет гр. Д. - Ю.Ж. с директора на гимназията, където е изяснено, че директора не е получавал писмена заповед, а само устно нареждане да бъдат предупредени ученичките, че може да се наложи да свалят забрадките ако се получи заповед.

Р.Ш. заявява, че към момента на депозиране на писмените обяснения от 04.05.2007 г. момичетата свободно посещават учебни занятия.

Становището на директора на гимназията по повод подадената жалба до Комисията е, че „никой никога не им е забранявал да посещават занятията в училище със забрадки (защото няма основание за това) и те до днес не са загубили нито един учебен час. Ученичките са били предупредени от директора на училището след разпореждане от началника на РИО на МОН гр. С., че при получаване на писмена заповед, може да се наложи да свалят забрадките". Директорът обяснява, че „тъй като такава заповед няма, нито учител, нито директор или помощник директор не им е направил проблем за забрадките и те редовно посещават училище и са отлични ученички". Пояснява също така, че в училището няма въведена задължителна униформа за учениците.

В хода на проучването е поискано становището на районния инспекторат по образование - гр. С., в отговор на което с писмо вх. № 115-01-701 от 07.05.2007 г. началник РИО С. - П., сочи, че директорът на ПГЕ „ХХХХ" гр. Д. „не е получавал писмена и/или устна заповед от мен, относно забрана за посещаване на учебни часове със забрадки"

Като доказателство по преписката е приложен училищен правилник на ПГЕ „ХХХХ" гр. Д. Правилникът определя структурата, функциите и управлението на професионалната гимназия, правата и отговорността на учителите и учениците в образователния процес, организацията на учебната работа. Глава III, Раздел I от правилника, установяващ дейността на учителите и възпитателите в процеса на работа с ученици, чл. 36, ал. 1 посочва, че следва да съдействат за пълноценното интегриране на учениците в училищната и социалната среда.

Първото открито заседание по преписката е проведено на 20.07.2007 г.

В качеството на жалбоподатели се явяват лично Р.К.Ш. и У.А.Ш, а Ф.К.Ч. не се явява и не се представлява.

В качеството на ответна страна се явява лично директора на ПГЕ „ХХХХ" гр. Д., В.С.В. и Т.П.П., началник на РИО на МОН, гр. С.

Предвид факта, че е първо заседание по преписката, съставът е предоставил възможност на страните да сключат споразумение на основание чл. 62, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.

Двете страни изразяват готовност за сключване на споразумение, като на 16.08.2007 г. текстът на споразумението е заведено в деловодството на Комисията под вх. № 19-00-889. Споразумението установява, че страните са взели „единодушно решение да отпаднат всички спорни проблеми упоменати в жалбата, до обнародване на официален законов акт, който е в противоречие с постигнатото споразумение".

Съставът приема, че депозираното в Комисията споразумение е непълно и неясно, което налага насрочване на второ открито заседание, което е проведено на 24.10.2007 г. За заседанието са призовани трите жалбоподателите, като лично се явява Р.К.Ш., а останалите не се явяват и не се представляват. В качеството на ответна страна се явява лично В.В., а от страна на Регионалния инспекторат се явява Р.Ж.Ж. Като свидетели се явяват И.А.Д. - представител на Организация ХХХХХ и Р.М.К., член на Б.Х.К.

Жалбоподателката Р.Ш. поддържа искането „да отпаднат тези неща, които господин П. е разпоредил на директора ... устно е казал на директора, че учениците които са със забрадки да не посещават учебните занятия". Ученичката изразява желание да завърши образованието си, като заявява също така, че към момента на провеждане на заседанието същата посещава училище със забрадка, (стр. 3, Протокол от открито заседание на 24.10 2007 г.)

За ответната страна в заседанието се явява Р.Ж., в качеството на началник отдел в РИО на МОН - гр. С. Същата уведомява Комисията, че Регионален инспекторат – С. се ръководи от нормативната уредба във връзка с идентичен случай и решение № 37 от 2006 г. постановено от Комисията за защита от дискриминация.

Относно изложените в жалбата твърдения, че Регионален инспекторат С. е обърнал внимание на въпроса за вида в който се ходи в училище, г-жа Ж. уточнява, че „това е свързано с проверка която е осъществена на база наложен мониторинг в следствие на Решение № 37/2006 г. на КЗД както и във връзка с разгласен случай в медиите за ученици посещаващи училище със забрадки в населено място на територията на област С. До осъществяване на проверката, Регионален инспекторат по образование в С. „не е бил наясно или официално уведомен, че на територията на област С. има и други училища, освен това което касае решение № 37/2006 г. постановено от КЗД. Проверката е установила нарушения в пет училища на територията на област С. Инспектората е „обърнал внимание на директорите, че де факто нормативната уредба и училищният правилник задължава всички да са равнопоставени". След проведени разговори от страна на представители на РИО С. с директори на училища, сред които и средно общообразователно училище „ХХХХ", с. В. „е постигнато споразумение ученичките в училище без кърпи, извън училище всеки може да бъде така, както прецени, или както му повелява съответно неговата вяра" (стр. 5, Протокол от открито заседание на 24.10 2007 г.)

В.В., в качеството на директор на ПГЕ „ХХХХ" гр. Д., пояснява че две от жалбоподателките които в момента са ученички в 11 клас са започнали да ходят със забрадки в училище едва от миналата учебна година.

Съставът след като обсъди предложеното от страните споразумение, намира че липсва споразумение, поради което преписката се разглежда по същество, (стр. 7, Протокол от открито заседание на 24.10.2007 г.)

След направеното проучване по преписката и събраните в проведените открити заседания писмени и устни доказателства, AD НОС състав на Комисията за защита от дискриминация намира за установено от фактическа страна следното:

Училищният правилник на ПГЕ „ХХХХ" - гр. Д. не въвежда задължително изискване за носене на униформа от учениците при провеждането на учебно-възпитателния процес. Жалбоподателките редовно посещават учебните занятия и не са били ограничавани до го правят от страна на В.С.В. - директор на ПГЕ „ХХХХ" - гр. Д. и Т.П.П. - началник на районен инспекторат по образование гр. С. От около една година Р.К.Ш., Ф.К.Ч. и У.А.Ш. посещават учебните занятия, носейки забрадки.

Преценявайки установената фактическа обстановка по преписката, съставът достигна до следните изводи от правна страна:

Процесният период следва да бъде определен от датата на визираните в нея факти и обстоятелства до момента на приключване на производството пред състава. При така възприетият подход настоящият състав намира, че следва да анализира становищата на страните и събраните писмени и устни доказателства в контекста на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., а именно поделената тежест на доказване на твърдяното. На базата на това разбиране съставът намира за безспорно доказано обстоятелството, че правото на образование на жалбоподателките не е било нарушено и възможността им свободно да посещават учебните занятия не е била ограничавана. Наведените твърдения за евентуална необходимост „да свалят забрадките, ако бъде получена такава заповед" съставът намира за недоказани, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по преписката. Нещо повече, в хода на производството се установи, че жалбоподателките са посещавали редовно учебните занятия, носейки свободно забрадки. Това тяхно поведение с нищо не нарушава въведените с Училищния правилник на ПГЕ „ХХХХ" гр. Д. правила за организацията и провеждането на учебно-възпитателния процес. Този извод се подкрепя и от дадените обяснения от директора на гимназията В.В., в които излага доводи, че жалбоподателките са отлични ученички, не са пропуснали нито един учебен час и по никакъв повод не им е било забранявано да посещават учебните занятия с каквото искат облекло. В същия аспект са и обясненията на жалбоподателката Р.Ш., с които тя недвусмислено заявява, че учи вече три години и няма никакви проблеми нито от страна на учителите, нито от страна на съучениците си. Решението й да посещава учебните занятия със забрадка е взела през последната учебна година преди подаването на жалбата. Това не е довело до никакви последствия спрямо нея по отношение на различно третиране при или по повод упражняването на правото й на образование от страна на директора на гимназията В.В. и началника на регионалния инспекторат по образование Т.П. Същото важи и за останалите две жалбоподателки. Дадените обяснения от поисканият като свидетел Р.М.К. и впоследствие обявил се за защитник на жалбоподателката Р.Ш., не могат да бъдат разглеждани като свидетелски показания и съответно съотносими към доказателствения материал по преписката. Показанията, дадени от свидетеля И.Д. също доказват, че жалбоподателките са посещавали учебните занятия, носейки забрадки и това не е възпрепятствало нормалното участие в учебния процес. Всички тези изводи показват, че жалбата е недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Действащата нормативна уредба предоставя възможност на училищните ръководства да решат дали да въведат задължителна униформа за учениците при посещаване на учебните занятия. В ПГЕ „ХХХХ" - гр. Д. такова изискване не е въведено. Ето защо съставът счита, че ответните страни по преписката, а именно В.С.В. - директор на ПГЕ „ХХХХ" - гр. Д. и Т.П.П. - началник на Регионалния инспекторат по образование - гр. С., с действията си не са извършили нарушение на Закона за защита от дискриминация.

Правото на образование е гарантирано от Конституцията на Република България. То е основно гражданско право и държавата е длъжна да осигури необходимите условия и гаранции за упражняването му. Това нейно задължение се отнася за всички български граждани и по никакъв начин не може и не бива да бъде ограничавано. Образованието в България е светско и това е законно уредено с разпоредбата на чл. 5 от Закона за народната просвета и чл. 4 от Правилника за прилагането му. Тази уредба не допуска налагането на идеологически и религиозни доктрини. Остава неуреден въпросът дали носенето на религиозни символи в учебните заведения, в които няма въведена задължителна униформа нарушава светския характер на образованието. От друга страна свободата на вероизповеданията в Република България също е конституционно гарантирана. Отделните вероизповедания са свободни и равнопоставени съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Закона за вероизповеданията. Религиозните институции са отделени от държавата и тя не може да влияе върху свободата тяхната дейност в рамките на законоустановените правила. Правото на вероизповедание и начините на възникване и изразяване на верско убеждение са уредени в чл. 5 и чл. 6 от Закона за вероизповеданията. Ограничаването на свободата на вероизповедание може да стане само ако възникне опасност за националната сигурност, обществения ред, здравето или морала, както и при засягане на правата и свободите на други лица. Тази уредба се нуждае от прецизиране и детайлизиране в контекста на намиране на баланс при упражняването на правото на образование и правото на вероизповедание. Възниква въпросът налице ли е колизия между носенето на религиозни символи като част от принадлежността към определена религия и светския характер на образованието в България. Доколкото е налице липса на нормативно регламентиране на тези обществени отношения относно светския характер на образованието и носенето на религиозни символи при и по повод упражняването на това право, съставът намира за необходимо да упражни правомощията на Комисията за защита от дискриминация по реда на чл. 47, т. т. 4, 6 и 8 от Закона за защита от дискриминация като:

Препоръча на министъра на образованието и науката да направи цялостен анализ на състоянието на системата на българското образование в контекста на спазването на антидискриминационното законодателство и свободата на вероизповеданията

Даде задължително предписание на министъра на образованието и науката да упражни законовите си правомощия като приведе действащата подзаконова нормативна уредба в съответствие с антидискриминационното законодателство и свободата на вероизповеданията. нормативна уредба в съответствие с антидискриминационното законодателство и свободата на вероизповеданията.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 65, т. 5 във връзка с чл. 66, чл. 47, т. т. 4, 6 и 8 във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация, AD HOC състав на Комисията за защита от дискриминация,

Р Е Ш И

Дава задължително предписание на министъра на образованието и науката да упражни законовите си правомощия като приведе действащата подзаконова нормативна уредба в съответствие с антидискриминационното законодателство и свободата на вероизповеданията.

От доказателствата по преписката се установява, че писмена заповед, с която се забранява посещението на учебните часове със забрадки, не е издавана нито от Директора на ПГЕ „ХХХХ” гр. Д., нито от Началника на РИО гр. С. Това налага извода, че не е налице по-неблагоприятно третиране на основание признак религия или вяра по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., нито поставяне в по–неблагоприятно положение на основание признак религия или вяра по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр.

От обясненията на В.В., Директор на ПГЕ „ХХХХ” гр. Д., дадени в откритото заседание на 24.10.2007 г. /стр. 16-19 от протокола от заседанието /се установява, че в действителност от страна на РИО гр. С. са отправени забележки до него, че според действащата нормативна уредба образованието е светско и поради това никой не трябва да посещава часовете в училищата със забрадки като вид религиозен символ. Но видно е от неговите изявления, че той не е убеден в съществуването в действащата нормативна уредба на законова забрана за посещение на учебните занятия със забрадки и предвид отправяните към него забележки от РИО гр. С. училищното ръководство е разговаряло с трите ученички и ги убеждавало /стр. 17 абзац първи от протокола/. В своите обяснения директорът не посочва точно в какво се опитвал да убеждава трите ученички, но в контекста на обясненията на страните очевидно убеждаването е било в насока за светския характер на образованието и необходимостта от свалянето на забрадките в училище. Този извод се налага както от признанията на представителя на РИО гр. С. за постигнато в този дух споразумение в СОУ „ХХХХ” с. В. в резултат на разговори между училищното ръководство и ученичките, така и от посочения от В.В. друг пример за решаване на проблема, а именно: „В противен случай може да се наложи при издаване на документ от министерството, конкретизиращ съответните неща, може да се наложи да минат и като частни ученички, какъвто прецедент имаше предната година в друга една гимназия в С. област „ /протокол от 24.10.2007 г. стр. 17/. Въпреки отправяните към Директора забележки от страна на РИО гр. С., то той на своя отговорност с риск да бъде наказан не е налагал забрана на жалбоподателките да посещават училище със забрадки, за да не накърни правото им на образование и да могат жалбоподателките да завършат избраното от тях училище. Директорът на ПГЕ „ХХХХ” гр. Д. твърди, че не е имало случаи педагогическия или не педагогическия персонал в училището да се отнасят дискриминационно спрямо жалбоподателките за това, че носят забрадки.

От анализа на обясненията на страните се установява, че РИО гр. С. е предприел проверка в училищата в областта за установяване дали има други училища, освен това, за което е издадено решение № 37 от 2006 г. на КЗД, в което се нарушава принципа за светския характер на образованието, но е видно от обясненията на страните, че се говори само за забрадки, носени от мюсюлманки в израз на вяра в исляма, но не и изобщо за религиозни символи в училищата на всички разпространени на тази територия религии. Несъмнено РИО гр. С. счита, че спазването на действащата нормативна уредба за светския характер на образованието се свежда до недопустимост на посещението на училищата със забрадки/ „Единият избор е, когато са в училище да са без забрадки, като всички останали„ – стр. 5 от протокола от 24.10.2007 г./, а неспазването на този критерий е основание за упражняване правомощията на педагогическия съвет.

Безспорно се установява, че след извършената проверка от РИО град С. е обърнато внимание и са отправени забележки до Директорите на петте училища, в това число и до Директора на ПГЕ „ХХХХ” гр. Д. за спазване на нормативната уредба според тълкуванието на РИО град С. В резултат на тези забележки към директорите на училищата в СОУ „ХХХХ” с. В. постигнато споразумение ученичките да посещават училище без кърпи, докато в ПГЕ „ХХХХ” гр. Д. Директорът не е бил убеден в тълкуванието, дадено от РИО гр. С., че действащата нормативна уредба не позволява посещението на училище със забрадки, и въпреки осъзнатия риск от възможността да бъде наказан не е наложил забрана спрямо жалбоподателките да посещават учебни занятия със забрадки, но ги предупредил за становището на РИО гр. С. и че ако се получи заповед може да се наложи да свалят забрадките.

В този смисъл не споделям констатацията на решаващия състав за недоказаност на твърдението на жалбоподателките относно предупреждението, че ако бъде получена заповед, може да се наложи да свалят забрадките. Напротив това твърдение е безспорно доказано, то не се отрича нито от Директора на ПГЕ „ХХХХ” гр. Д., а РИО гр. С. ясно изразява позицията си по въпроса за недопустимост на носенето на забрадки в училище и сочи две алтернативи – всички в училище без забрадки или в противен случай следва упражняване правомощията на педагогическите съвети. Няма съмнение, че предупреждението, което е отправено от Директора на ПГЕ „ХХХХ” гр. Д. до трите жалбоподателки, е в резултат на така нареченото от представителя на РИО гр. С. обръщане на внимание на директорите да спазват чл. 5 от ЗНП, чл. 4 от ППЗНП, чл. 11, ал. 2 от Закона за закрила на детето и решение № 37 от 2006 г. на КЗД. Според РИО гр. С. в случая не е необходимо издаването на заповед, с която да задължават Директорите на училища да изпълняват закона. Няма спор, че ученичките продължават да посещават училище със забрадки, спрямо тях не са предприети мерки от страна на преподавателите или педагогическия съвет във връзка с носенето на забрадки, но се чувстват реално застрашени от това, че може да бъде издадена писмена заповед за забрана за посещение на учебните занимания със забрадки, което е в разрез с техните религиозни вярвания, и на практика това да стане причина за не завършване на образованието им в избраното от тях училище.

В първото по преписката заседание КЗД е дала възможност на страните за постигане на помирение. В дадения от КЗД срок е представено споразумение, сключено между жалбоподателките и Директора на ПГЕ „ХХХХ” гр. Д., по силата на което страните се съгласяват: ”Единодушно решаваме да отпаднат всички спорни проблеми, упоменати в жалбата до обнародването на официален законов акт, който е в противоречие с по-горе постигнатото споразумение”. Така формулираните уговорки решаващият състав прие за непълни и неясни, което наложи провеждането на второ открито заседание по преписката на 24.10.2007 г. Съставът поиска становищата на страните, при което се установи, че жалбоподателките желаят да продължат да посещават училище със забрадки и да завършат образованието си. Представителят на РИО град С. изразява становището си, че нормативната уредба не позволява удовлетворяване претенциите на жалбоподателките, а Директорът на гимназията не изразява категорично отношение и заявява, че след допълнителни разговори може и да се постигне споразумение с жалбоподателките. Това мотивира съставът да счете, че не е постигнато помирение между страните, което налага разглеждане на спора и произнасяне по същество.

Не се спори между страните, че жалбоподателките са мюсюлманки, възпитани са в семействата си в духа на религиозните обичаи и носят забрадки в израз на религиозните си вярвания. В случая не става дума за изповядване на краен ислямски фундаментализъм, който би се явил в противоречие с нормите на светската държава, регламентирани с Конституцията - чл. 13, ал. 2 от Конституцията на Република България. Че носенето на забрадка е продиктувано от вярата в ислямската религия и произтичащите от Корана обичаи жените да покриват прелестите си с цел опазване на целомъдрието се установява от показанията на разпитания свидетел Д. Според обясненията на същия свидетел религиозните правила налагат на вярващите жени да покриват косата си и тялото си, когато са извън семейството и кръга на най-близките им. В днешно време това се постигало със забрадка, която независимо от начина на връзване покрива косата и излага на показ само лицето.

Няма спор и по въпроса, че в училищния правилник на ПГЕ „ХХХХ” гр. Д. не е установена задължителна униформа и всички ученици посещават учебните занятия с облекло според собствените си схващания, убеждение и мироглед, доколкото дрес кодът е тяхното външно проявление. Това обстоятелство изключва аналогията с решение № 37 от 2006 г. на КЗД, което касае друго училище, в което е установена задължителна униформа.

Предвид това, че липсва писмена заповед за сваляне на забрадките, факта, че жалбоподателките продължават да посещават училище със забрадки, то следва да се изследва дали отправеното към жалбоподателките предупреждение за необходимостта да свалят забрадките при издаването на писмена такава заповед съставлява дискриминация.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. дискриминация е по-неблагоприятното третиране въз основа на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. дискриминация е и поставянето в по-неблагоприятно положение въз основа на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Очевидно в настоящия случай при липса на заповед за забрана за посещение на училище със забрадки не би могло да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение по признак вяра.

Но съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация. Тормозът по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Отправеното към жалбоподателките предупреждение е поведение, изразено словесно, което те не желаят. Това поведение изразено словесно се основава на признака по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – вяра в определена религия. Дори и предупреждението да не е имало за цел, то същото има за резултат накърняване достойнството на жалбоподателките, изразяващо се в тяхната самооценка за правото им на вероизповедание и правото им на образование, тъй като правото на образование е основно право, осъществява се в избрано от лицето училище съобразно личните му предпочитания и възможности и при упражняването му не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение /чл. 4 и чл. 9 от ЗНП/. В Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, ратифицирана с указ № 508 на 17.11.1962 г., е установен принципът за недопустимост на дискриминация в областта на образованието, който принцип е намерил място в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗНП. Съгласно чл. 2 от Допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от правото на образование. Предупреждението е създало застрашителна за жалбоподателките среда, тъй като у тях се е породило чувство на опасение и страх, че при въвеждането на такава забрана няма да могат да завършат избраното от тях образование. С оглед на гореизложеното и предвид характера на предупреждението, отнасящо се не общо до всички знаци, предмети или атрибути, изразяващи вярата на индивида в коя да е религия, а само до носенето на забрадки в училище в израз на вяра в исляма, което разкрива двойни стандарти спрямо различните религии, мотивира особеното ми мнение по случая, че е налице дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. В този смисъл жалбата се явява основателна и се установява нарушение на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 5 предложение първо от ЗЗДискр. За преустановяване на нарушението трябва да се дадат предписания на РИО град С. занапред да се въздържа от извършването на подобно нарушение.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България всички граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Посоченото основно начало е доразвито в нормите, регламентиращи основните права и задължения на гражданите, в това число и в чл. 37, ал. 1, съгласно които свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними, като държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Посоченото основно право е защитено и с текста на чл. 38, ал. 1 от Конституцията, според който никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения. Съгласно чл. 37, ал. 2 от основния закон правата по ал. 1 на същия текст не могат да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Целта на нормата на чл. 37, ал. 2 е точно да установи, да посочи предела на възможността за ограничаване, респективно за упражняване на правата, в това число и на правото на вероизповедание и свързаното с него облекло като израз на религиозни вярвания .

Образованието е светско и този му характер е регламентиран в разпоредбата на чл. 5 от ЗНП и чл. 4 от ППЗНП, според които норми не се допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини, но в светските училища могат да се изучават религии в часовете, определени за задължително избираема или свободно избираема подготовка. В настоящия случай не намирам, че носенето на забрадки в училище би могло да бъде равнозначно на налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини. Няма данни по преписката това външно изражение на вярата да засяга и накърнява правата на другите ученици в гимназията, които са свободни да посещават училището с дрехи според техния мироглед и вкус, или да е насочено срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Съгласно чл. 26, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдействува за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на ООН за поддържане на мира. Тези принципи са последвани от вътрешното ни законодателство, като съгласно чл. 1, т. 5 от ППЗНП системата на народната просвета полага основите на непрекъснато образование на гражданите, като осигурява изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура.

Предупреждението, отправено до жалбоподателките, разкрива не еднозначен и неравен подход към външното изразяване на вяра и поради това то се явява в разрез с горепосочените принципи за недискриминация.