Сборник статии 01 Предговор

“Фиксиране на събитията около ОзВ”

Харесва ми да си спомням събития, в които съм изпитвала ОзВ. Когато има безпокойство започвам да мисля за онези възприятия, които бих могла да изпитвам и които съм изпитвала в аналогични ситуации, пораждайки ОзВ и веднага се появява желание да променя всичко: да отстраня помраченията. Същото става и когато чета съобщения на практикуващите когато уж в немислима ситуация те се изхитрят по някакъв начин да изпитват ОзВ.  Когато чета описание на ОзВ без описание на ситуацията, възниква механични мисли от рода на: “ами разбира се, той е в друга ситуация, на него му е лесно да постигне ОзВ, а ако беше в моята ситуация щях да го видя как щеше тогава да породи ОзВ ”. При четене на съобщения на муцуните, в които са описани всички детайли, виждам, че работата не е в ситуацията – събитията могат да бъдат и “по-зле” и въпреки това те полагат усилия и изпитват ОзВ.

Докато четях разказа на Скво за ситуацията, която друг човек би могъл да интерпретира по съвършено различен начин – “по дяволите, отново няма достъп до интернет, тъпа Индия, тук всичко е толкова неорганизирано”, аз изпитвам радост, близост, предусещане от мисълта, че именно ТАКА може да се усети всичко. Описание на събитията заедно с описания на ОзВ помагат да се усети дълбочината на ОзВ. Същото става и при четене на записки за проведен СЕ – дребните детайли дават възможност да си представиш как става всичко и когато именно в ТАКИВА ситуации човек изпитва ОзВ, възниква резонанс, устременост и желание да изпиваш ОзВ. Възниква ОФ при четенето на съобщения, в които са описани не само ОзВ, но и събитията около тях, тъй като “голите” описания на ОзВ изглеждат абстрактни, нереални и недостъпни.

0037. Чайка:

“Механичното желание да споделяш впечатления”

Такова желание се проявява у мен отдавна – желание да шокирам, да правя впечатление, за да забележат хората, че при мен всичко е различно, интересно, наситено, дори опасно, но затова пък необикновено, не като при другите хора. ВД обича да взира в подробностите на такива събития, в тяхната “важност” – та не на всеки е дадено да преживее такова нещо! Това е един от начините да се потискат скуката, сивотата и ежедневната рутина – “изпълват и насищат” живота с впечатления. Всъщност обаче, няма никаква изпълненост и живост в това. Ако ми се удаде да постигна желания и шокиращ ефект се появява задоволство, чувство за собствена значимост, тъпота, трескаво преследване на нещо ярко и едновременно с това празно. След реализацията на това желание се появява неприятна опустошеност, няма яснота и устременост. Та нали с всички тези впечатления, разкази за тях, опити да направя впечатление на другите – с всичко това аз се опитвам да запълня ямата на сивотата и безсъдържателността на своя живот, но ямата не може да бъде запълнена с такива средства, а става още по дълбока, още по-остро става чувството за безизходност и сивота. Когато няма с кого да се споделят впечатленията или ако човекът реагира равнодушно, тогава възниква разочарование. На мен не ми харесва проявяването на това желание аз нямам желание да го реализирам, защото знам какво ще последва след реализацията – нежелателни за мен възприятия.

Желанието да споделяш впечатления е обусловено от желанието да не бъдеш като всички, поне с нещо да се отличаваш, при това желателно не с нещо обикновено от рода на дрехи или кола, а с нещо необикновено. В основата на това желание лежи концепцията, че без необикновени събития човек не е интересен и е скучен. Впрочем, животът на един обикновен човек, затънал в НЕ и НФ наистина е толкова безнадеждно мрачен и скучен, че само ярки събития могат поне в някаква степен да го галванизират.

Започвам да си спомням откъде се появи това желание и защо то ми стана навик. Като малка често превих нещо необикновено и ненормално според мнението на другите: обичах да се промъквам през огради, да ходя по покривите, да си седя по дърветата, да крада плодове от градините. Аз не възприемах тези неща като нещо ненормално и необикновено, но често чувах коментарите на родителите си и съседите ни, че вечно се пъхам там, където не ми е работа. С времето започнаха да ми харесват тези коментари – това беше като комплимент, че не съм като всички, че постоянно се намирам във водовъртежа на събитията, че животът ми е ярък.

Да вземем любимите ми детски книжки: “Дребосъчето и Карлсон”, чела съм я около 30 пъти и много ми харесваше как малкото смешно човече прави впечатление на хората със своите необикновено номера. Приключенията на Карик и Валя за децата, които са изпиват смаляващ препарат, стават съвсем мънички и попадат в един огромен непознат свят. Приключенията на барон Мюнхаузен. Приключенията на жълтото куфарче. Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Приключенията на Незнайко. Почти всички мои любими детски книжки съдържат думата “приключение”, тази дума ми харесваше когато бях дете, харесва ми и сега, в нея има нещо тайнствено, опасно и вълнуващо, увлекателно и загадъчно. Героите от тези книжки правят нещо необикновено и попадат в необикновени ситуации.

Имах желание да правя нещо необикновено, но тъй като в обикновения живот не става да правиш нещо твърде необикновено, то това желание се трансформира в желание да споделям впечатленията си.

Сега има желание да не изпитвам това механично желание да споделям впечатленията си, а да го заменя с радостни желания, които пораждат устременост, енергичност, свежест.

0038. Скво:

“Симпатия и единство на опита”

Ако посочвам на някой практикуващ неговото помрачение, но при това изпитвам към него НО, то при такова взаимодействие не става предаване на опит, на яснота и други ОзВ. Аз просто му съобщавам информация, голи факти. Ценността на такова съобщение клони към нула, та нали в онзи момент аз не преживявам симпатия към него, не преживявам яснота, не преживявам онези ОзВ, които са съпровождали моето откритие в практиката, което аз се опитвам да споделя с него, а това значи:

1) Аз автоматично го лишавам от възможността да приеме тези възприятия (тях просто ги няма на това място в момента, в който се обръщам към него).

2) С голяма вероятност в отговор възниква НО или други НЕ, което прави невъзможно даже разсъдъчното разбиране.

Т.е. в най-добрия случай, ако муцуната, към която се обръщам, успее да отстрани своите НЕ, независимо от моето НО към нея, то всичко, което тя ще възприеме ще бъде някакъв обем информация. Предаване, обмяната на ОзВ няма да има.

Ще приведа пример. Няколко муцуни седяха в една стая, аз се занимавах с практиката по пораждане на симпатия. Моята задача се състоеше в това преди да проявя себе си по какъвто и да е начин към някоя от муцуните, да породя устойчива симпатия към нея и да отстранявам НО по време на цялото взаимодействие. Рис зададе въпрос, в който аз видях помрачение и веднага възникна спазматична реакция – “да й посоча”. Направих пауза, отстраних желанието за негативни впечатления, след това отстраних НО, после породих симпатия и разбрах, че не искам сега нищо да й казвам. Когато реших да последвам това желание, симпатията се усили и това беше критерий, който показваше, че желанието е радостно. Тогава разбрах, че има концепция: “помраченията трябва да се посочват и само така мога да съдействам на желанието на човек да си изясни нещата”. В този момент възникна яснота - аз нищо не знам за това как да повлияя ефективно на човек: да му кажа открито, да премълча, да го ударя, да направя физиономия и т.н. Мога само да следвам радостните желания. И у мен възниква озарена мисъл, че следвайки именно тези желания аз мога действително да дам възможност на муцуната да приеме от мен яснотата.

Когато интензивно се заех с практиката на пораждане не симпатия, взаимодействието с муцуните се промени кардинално. Слушайки Жерава, аз открих, че всичко, което тя разказва аз не го възприемам като разказ на друг човек, аз преживявам заедно с нея всичките й помрачения, усилия и открития и в мен стават реални промени. Нейният опит престана да бъде чужд за мен. В момента на взаимодействието, наситено със симпатия, аз преставам да възприемам границите между своето и чуждото. На мен ми харесва терминът “единство на опита”. Такова явление е възможно само при наличието на устойчива симпатия.

Също така аз забелязах, че когато Бодхи общува с друга муцуна, дава й съвети, посочва й помраченията, аз също преживявам това като взаимодействие на Бодхи с мен, макар ме той може в този момент въобще да не ми обръща внимание. Ако аз в този момент преживявам симпатия, откритост и радост – аз попивам всичко, което той казва на някой друг и животът ми се променя. И такова взаимодействие с Бодхи за мен често е дори по-интензивно, отколкото когато той говори непосредствено с мен, защото когато той се обръща към мен, често възниква желание да се защитавам, да заема отбранителна позиция, което прави общуването неконструктивно.

Изследвайки НО към муцуните, аз зафиксирах желания, възникващи от това НО. Кратко те могат да се сведат към това – при другите нищо да не се получи в практиката, те да имат повече помрачения от мен, те да се върнат към обикновения живот, а аз да имам повод за злорадство. Сега за мен е абсолютно ясно, че такива желания са равноценни на желанието за убийство или самоубийство.

Имам желание да се боря за освобождаването на всички муцуни, правейки такива действия, които могат да доведат до това, че те да могат да се справят по-ефективно със своите помрачения. Тази борба за мен има не по-малко значение от борбата със собствените помрачения, защото няма никакво “твое” и “мое” в практиката.

Симпатията – ето го ключът към “единството на опита”, към възможността да се предават-приемат възприятията. Симпатията и предаността аз считам за сърце на практиката. Защо това е така - не знам, но когато не преживявам симпатия се чувствам като кастрат – уж приличам на човек, а всъщност съм абсолютно безчувствена и празна.

0039. Скво:

“Изследване на ревността”

За пръв път изпитах ревност към своята приятелка от детската градина. Ние с нея почти през цялото време бяхме заедно – Тя също оставаше да нощува в градината и ние прекарвахме заедно почти всеки ден от сутрин до вечер. Бях свикнала с нея. В градината се чувствах много зле и много самотна, а нейното присъствие ме радваше. Случи се така, че отидох на вилата от градината преди нея, чаках я две седмици, тъгувах за нея, а когато и тя дойде, то незнайно защо престана да ми обръща внимание и започна да дружи с друго момиче. На тази възраст, разбира се, нямаше никакви обяснения, пък какво да ми обясни – сега искам да игрея не с теб, а с Маша. Това беше първият ми опит в страдането от това, че ме бяха “изключили”, “сменили” с друг.

Ревността ми достигна патологични размери по отношение на майка ми. Израснах без баща и свикнах, че нейното внимание беше изцяло насочено към мен. Веднъж при нея дойде мъж и тя ми каза, че ще отиде на разходка с него, а аз трябва да остана вкъщи. От моя страна последва взрив от обида и ревност. Струваше ми се, че животът е загубил всякакъв смисъл – беше ме предал най-близкият ми човек. Всеки ден се разхождахме заедно, а тук тя изведнъж излиза с някакъв противен мъж като ме кара да страдам... Абсолютно всички отношения на майка ми с мъже предизвикваха у мен ревност, тъй като когато тя започваше да общува с тях, тя преставаше да се интересува от мен в онази степен, в която аз бях свикнала.

Привързаността към майка ми с времето стана патологична и даже забавянето й от работа с половин час предизвикваше у мен такива страдания, че не ми се искаше да живея – не можех нито да ям, нито да спя, всяка минута беше страдание и очакване.

Реакцията на майка беше двояка – опити да “заглади вината си” или агресия в лека форма. Така аз при всички случаи получавах опит за “справедливостта” на ревността: в първия случай получавах “доказателство”, че тя “не е права” като ме оставя заради някого, а във втория – за това, че тя действително много по-малко ме обича когато започва да общува с друг.

Така ревността стана мое неделимо проявление, което не предизвикваше у мен съмнения в своята правомерност. Наблюденията винаги показваха едно и също: ако близък ми човек се влюбваше в някой друг, то на него вече не му беше до мен. Мен ме зарязваха и това неизбежно предизвикваше НЕ.

Когато и при мен се появи опит в общуването с момчета, привързаността към майка ми изчезна.

За пръв път изпитах ревност към момче когато бях на 9. За пръв път се влюбих и когато виждах, че момчето изразява симпатия към друго момиче, то започвах да го ненавиждам. Та в моите представи не момчето изразяваше симпатия, а другото момиче ми я беше откраднало! Впоследствие всичките ми отношения с момчета бяха свързани с ревност. Ревнувах от всяко момиче, което беше макар и малко симпатично на моето момче – къде е гаранцията, че техните приятелски отношения няма да прераснат в нещо по-голямо? Ревнувах своето момче от онези момичето, които той беше имал преди мен. Беше ми непоносима мисълта, че той е обичал някого, че е бил нежен с някого също така нежен както с мен. При това мислите за неговите бивши момичета винаги ме караха да мисля, че и аз някога ще стана “бивша”. Аз страдах и в случаите когато “моето” момче отиваше някъде без мен: ако на него му е добре без мен, значи с мен му е зле. Страдах за всеки случай – страхувах се да не го загубя, а това можеше да стане във всеки един момент.

На основата на наблюденията ми се роди осъзнаването, че аз не мога да преживявам любов и ревност едновременно. Има концепция, че ревността е неделима част от любовта. Това виждах във филмите, това ми беше казвала мама, това бях чела в книгите, това казваха и приятелките ми – целият свят твърдеше това и аз сляпо вярвах. “Щом ревнува, значи ме обича” – позната на всички “истина” и цял живот живях с вяра в това. Това се “потвърждаваше” и от моя опит – когато преставах да ревнувам, причина за това винаги беше загубата на интерес към онзи, който още вчера предизвикваше у мен ревност, когото още вчера “обичах”.

Ревността е силна, тя изглежда справедлива и неотвратима, така че е много трудно да се приеме факта, че тя е помрачение, отрова, болест – иска ни се да я оправдаем и всеки път тя се оправдава с нещо “свято” – с любовта. “Толкаво много страдам, защото те обичам. Нима не разбираш?”

Необходими са ми искреност и решимост, за да призная пред себе си, че когато ревнувам в същия този момент в мен няма нито капка ОзВ. Дори повече – ревността е антилюбов, защото когато ревнувам, в същия този момент не ме интересува какво изпитва момчето ми, все ми е едно дали му е добре или не, главното е аз да не изпитвам НЕ, в които сама се вкарвам и аз искам от него да се откаже от своите радостни желания и да прави онова, което искам аз. Готова съм дори да го убия, само и само аз да не страдам. Къде тук има любов?

Всяко проявление на ревността, даже нейното скрито съществуване когато няма повод за ревност, е непреодолима стена по пътя към ОзВ, защото ако аз не ревнувам само защото нямам повод, ревността все пак продължава да съществува като НФ. Аз през цялото време оценявам ситуацията – дали не са станали някакви промени и вече да е време да ревнувам? Във всеки един момент този НФ може да се взриви със силен изблик на ревност, ако възникне механична интерпретация на някаква ситуация като повод за ревност.

Забелязала съм, че ревността винаги е еднаква когото и да съм ревнувала. Помня как ревнувах майка си, как ревнувах всяко “свое” момче. Това е все една и съща ревност, която няма никакво отношение към любовта. НЕ са едни и същи. Опирайки се на това, аз правя извод, че ревността е механизъм, който сляпо бива насочван към този или онзи обект като ветропоказател. Когато преставам да ревнувам някой конкретен човек, навикът да ревнувам не престава да съществува, той винаги е в готовност и чака само да му попадне подходящ обект.

Роди се осъзнаването, че ако оставя ревността да живее, то тя ще убие всичко живо в мен, дори и ако не бъде проявена силно. Няколко пъти у мен възникваше желание за самоубийство когато не успявах да отстраня ревността. И няма никаква гаранция, че някога това желание няма да достигне да такава сила, че да бъде реализирано. Когато има такова силно помрачение, способността да се разсъждава се блокира, няма ОзВ и може да се извърши убийство и самоубийство.

Независимо от това, че ревността ме отравя цялата, в същото време има нежелание да я прекратя, защото възникват мисли от рода на: “Как така ще спра да ревнувам, та нали тогава на него всичко ще му бъде позволено! Той ще си прави всичко, което си поиска, ще ме манипулира, ще се възползва от моите слабости и ще ме използва.” Ревността се интерпретира като сигнал за опасност и да го игнорираш ти се струва във висша степен непредпазливо, но на мен ми се иска независимо от всички механични интерпретации да отстранявам тази отрова, затова продължавам пътя си.

Усещам приливи на решимост, устременост и радост. Ако упорито вървя в посока отстраняване на ревността, аз все пак ще стигна някога до това, че няма да я изпитвам НИКОГА! Даже ако за това са необходими година или две, нима имам избор? Искам да помня това винаги, защото когато НЕ стават непрекъснати и твърде болезнени се появяват мисли: а дали да не се предам? Да не оставя ли всичко такова, каквото е? Та аз мога просто да се измъкна, да се отърва от тази ситуация, да се накарам да повярвам, че този човек не ми е интересен и да престана да страдам. И макар и да разбирам, че това нищо няма да промени, защото във всички случаи ще се намери нов обект за ревността ми, съблазънта да спра да се боря е голяма. Събуждат се мислите-скептици за това, че е невъзможно да се отстрани ревността. Не съм видяла нито един човек, който да е направил това. Наистина, Бодхи го е правил, но аз мога да бъда уверена в това, аз не искам сляпо, на вяра, да приема нещо, което не е резултат от мой личен опит. Но тук има един съществен момент: даже никой още да не го е правил, това не означава, че е невъзможно! Да, никой не го е правил, но някой опитвал ли се е? Ако искаш да получиш онова, което никога не си имал, то е необходимо да започнеш да правиш неща, които никога не си правил. Нека онзи, който не е успял да спре да ревнува да разкаже, че се е опитвал и чак тогава ще правя изводи. Засега всичко, което съм чувала (извън кръга на муцуните) не оставя съмнения – тези хора всъщност не са се опитвали да отстраняват ревността и не са искали да я отстраняват. За мен е невъзможно да живея с ревността – уверена съм в това. Не искам да живея така, защото ревността унищожава всички онези ОзВ, които аз така искам да изпитвам.

И така, аз взех решение – да изследвам това помрачение, което в дадения момент не се поддава на пряко и моментално отстраняване. Много ми хареса следният образ: “Ти си изследовател на джунглите на Амазонка и всяка сутрин виждаш как се процежда слънчевата светлина през гъстия листак и изведнъж ти идва мисълта колко ли е прекрасен изгревът ако можеше да го видиш от средата на реката, но в нея живее крокодил. И ето ти мобилизираш цялата си храброст, внимателност и целият си арсенал от уловки и тръгваш да си проправяш път към изгрева. В този поход най-важното е да не забравиш, да не загубиш предусещането за тайна, което те е накарало да тръгнеш.”

НЕ за мен са страдание, тоест когато ги изпитвам, то заедно с механичното желание да продължавам да ги изпитвам се ражда и желание да не ги изпитвам, но когато виждаш пред себе си САМО своето помрачение, ти по-скоро си скован, отколкото мобилизиран, така че споменът за ОзВ, към който се стремиш преви усилията по-ефективни.
Изследване:

Седя и гледам разговарящите хора и изследвам своите реакции. Нищо не ме помрачава. Сега друга ситуация: седя и гледам как двама души, единият, от които е “моето” любимо момче, правят секс. Продължавам да седя и мога по абсолютно същия начин да продължа да изследвам своите възприятия, но ако аз позволявам на мислите се непрекъснато да се връщат на тази тема, ако започвам да се вслушвам в тях, вместо да ги отстранявам, то се активизира свързаният по навик с тях механизъм на ревността и ме обхващат ужасни НЕ, от които ми е крайно сложно да се измъкна, защото мислите продължават да възникват и навикът да изпитвам ревност е непрекъснато задействан.

Редът на мисли е доста стандартен, те образуват затворен кръг: “сега ти не си му необходима”, “на тях им е много добре”, “ти тук си излишна”, “някога той и теб те галеше така”, “ти си му омръзнала”, “необходим му е допинг във вид на секс и ласки с други момичета, само ти вече не си му достатъчна”, “той дори не се сеща за теб сега”,”на него му е все едно, че ти сега страдаш”, “на него му все едно какво става с теб сега”, “на нея също й е все едно, че ти страдаш”, “на тях им е добре и не им е до теб”, “с нея пой получава по-силни усещания, защото тя е нова за него, а мен вече всичко му е известно”, “с нея той е по-внимателен, грижовен”. Възникват силни НЕ, чак до физически болезнени усещания. Когато той ме гали това е толкова важно и ценно за мен, че когато той гали някой друг, на мен ми се струва, че тази ценност се обезценява и престава да бъде важна за него.

Ако трябва да бъда искрена със себе си, то трябва да призная, че всичко гореизброено е много спорно и аз нямам възприятие за нито един от тези “факти”, но мислите-клишета автоматично облепват ситуацията, която преди бях свикнала да интерпретирам като “изневяра” с всички произтичащи от това последствия. Когато съм във властта на НЕ и на мислите-клишета, то те образуват затворено пространство. Ако има ревност, то е почти невъзможно да напипам състояние, освободено от ревност макар и за малко. Гледам света с очите на ревността и всички постъпки на човека, когото ревнувам оценявам като нов повод за ревност. Отначало става възприемането на факта – едно тяло влиза в контакт с друго тяло. След това следва озвучаването: “МОЕТО момче гали ДРУГО момиче”. Веднага се появява интерпретацията: “Аз повече не съм му интересна/ не съм му нужна” и след това започва непрекъснат ВД, доказващ това, че интерпретацията е вярна: “дори не ме поглежда, извръща се и интонацията му вече не е същата и погледът му е съвсем друг и т.н.”

Механичното мислене в дадената ситуация е свикнало да действа чрез метода на изключването – трябва да се приема едно и да се изключва друго (иска нея – значи не иска мен) независимо от това, че за това заключение липсват основания, затова, за да разклатя тази устойчива програма провеждам различни експерименти и гледам как се държи помрачението.

Когато виждам факта на “изневярата”, то без всякакви съмнения възникват уверени мисли, че “мен са ме изключили”. Но може моето момче просто да реализира механично сексуално желание. А ако той изпитва към нея нежност, но нима има възприятие за това, че към мен той сега не изпитва нежност? Нима има възприятие за това, че него не го възбужда фактът, че аз съм наблизо и след секса с нея той ще ме желае в по-малка степен?

И така, мога да направя извод, че ревността възниква в резултат на доизмисляне. Ако нищо не доизмислям, то мога с увереност да кажа само това, че има възприятие на момче и момиче, които правят секс, докато в същото време аз си доизмислям, че между тях съществува “връзка”, която представлява опасност за мен.
Искам да изследвам различни ситуации, за да си изясня що за опасност е тази, от която толкова се страхувам.

1. Изпитвам НЕ, защото неговото внимание не е насочено към мен. Да разгледаме друга ситуация. Ето той седи и гледа телевизия и в този случай вниманието му също не е насочено към мен и той най-вероятно не мисли за мен. Аз в същото време се занимавам със свои си работи и мен нищо не ме безпокои. Аз също не мисля за него и моето внимание не е насочено към него. Не възниква ревност. И друга ситуация: аз също така се занимавам със своите си работи, а той вместо към телевизора, насочва вниманието си към друго момиче. Веднага възникват НЕ. Оттук е ясно, че работата съвсем не е в това, че той не мисли за мен.

2. Изпитвам НЕ, защото той получава удоволствие с нея, а не с мен. Но нали той може да получава удоволствие от всевъзможни действия като да проявява нежност към животни, да гледа природата, да плува, да се разхожда из гората и от всичко това той получава удоволствие и в тези неща мен също ме няма. Разбира се, в случая с момичето той получава друг вид удоволствие – то може да бъде еротично или сексуално, но защо това трябва да бъде причина за НЕ от моя страна? Какво толкова особено има в секса, че аз веднага започвам да страдам?

3. Аз страдам защото ми се струва, че след като те се нагалят, неговият “запас от нежност” ще се изтощи и с мен той вече няма да бъде толкова нежен. А ако той отиде да сече дърва, то ще се умори също едва ли ще поиска да прави секс. Той не може да ми дава всичките си сили, също както и аз не винаги горя от сексуално желание.

4. Концепция: “Ако той иска нея, а не мен, значи тя е по-добра от мен, значи с нея той може да получи онова, което не може с мен.” Възможно е с нея той действително да преживява нещо, което да не преживява с мен, но нима може един човек да побере в себе си многообразието на света? Мислимо ли е да се предположи, че моето момче би могло да разговаря само с мен? На никого дори подобна мисъл няма да му мине през главата, защото на всички им е интересно да разговарят с различни хора и като беседваш с различни хора получаваш удоволствие, ставаш по-умен и в резултат ще му бъде по-интересно да общува с мен, а на мен – с него, но що се отнася до секса, тук просто всички са полудели, бидейки уверени, че секс трябва да се прави само с един човек. Би било странно, ако в мен биха се оказали съсредоточени всички сексуални прелести на този свят, всичко интересно и привлекателно, а всички останали момичета не можеха да възбуждат. Ако той получава удоволствие с друго момиче, то това не значи, че той вече не го получава с мен.

Възможно е, с нея той да преживява нещо, което не преживява с мен, но нима това значи, че аз съм по-лоша? Сега с нея той изпитва нещо, което не изпитва с мен, но нима това зависи от неговите желания? Нима интересът и влечението не възникват спонтанно? Нима може да се заинтересуваш или да се увлечеш по план? Та какво искам от него? На онова място сега няма желание за мен, а има желание за нея, но защо това трябва да променя възприятията на това място? Защо трябва да изпитвам НЕ? Защо това трябва да пречи на проявяването на ОзВ?

5. Страхувам се, че той може да се увлече по момичето и да загуби интерес към мен, но съвсем не е задължително, че това ще стане именно в резултат от сексуалния контакт. Поради някаква причина е прието да се смята, че сексът е нещо много сериозно, че говори много, че това е особена форма на отношения, където обезателно има изключване. Ако искаш едно, то вече не можеш да искаш друго. Но в реалността не е така. Механизмът на изключването най-често сработва именно защото “изоставената” поставя въпросът именно така: “или аз, или тя”, а ако не само не тероризира партньора си, а напротив – ако го поощрява, заедно обсъждат това, слуша разказите му, заедно фантазират, то може лесно да се открие, че отношенията само стават по-живи и интересни.

Освен това, ако говорим за влиянието на секса върху влюбеността, то то е по-скоро негативно, тъй като сваля ред доизмислени неща и при това всички имат в секса грандиозно количество комплекси и свързаните с тях концепции и НЕ, така че сексът по-често разрушава влюбеността, отколкото да съзидава.

6. Ако моето момче дава цялото си внимание не на момиче, а на момче (даже ако между тях има секс), то не възниква ревност. На мен ми е радостно от това, че на тях им е добре и абсолютно не ми е важно дали аз участвам в тяхното общуване или не. Това е много важен аргумент в полза на твърдението, че ревността е механизъм. Той е именно такъв, защото когато аз растях нищо не бях чувала за това, че едно момче може да отиде при друго момче и да прави секс с него, нямаше такива неща нито в един филм, нито в една книга, нито в една история на мои познати, затова механизмът на възникване на ревността не се е сформирал за такава ситуация и аз се чувствам абсолютно свободно.
Практика:

1. Фиксиране на всички ситуации, в които възниква ревност. Когато направих това, то видях, че ревност възниква в абсолютно всички случаи когато неговото внимание се насочва към друго момиче, даже ако той просто похвали краката на случайна минувачка. Има още две вида ситуации, които не бива да убягват от вниманието ни. Ревност възниква когато мисля за онези момичета, на които той е обърнал внимание и когато мисля, че не ме иска, а ако до него би било друго момиче (става въпрос за абстрактно момиче), то той веднага би я поискал. Разбира се, интензивността на ревността в различните ситуации е различна, но това няма значение. Грешно е да се мисли, по-силните помрачение са по-сложни за отстраняване. Във всяка такава ситуация е необходимо да се замени едно възприятие с друго – ревност със симпатия. Невъзможно е да се захванеш с две ситуации едновременно, затова взимам 2-3-4 и в продължение на 10-15 дена отделям особено внимание именно на тях. Това могат да бъдат много дребни ситуации – колкото “по-дребни” бъдат те, толкова по-голяма е вероятността да постигна успех. Например, това може да бъде ситуация, когато той просто споменава някакво момиче или хвали тялото й. Тези ситуации продължават само мигове, но ако възникващите НЕ не се отстраняват, то те неизбежно се сливат в НФ, който във всеки един момент може да се взриви във вид на най-силно помрачение. Когато възникне избраната ситуация, то независимо от това дали е фиксирана или не, аз моментално правя усилие за отстраняване на НЕ и пораждам ОзВ. И продължавам до то тогава, докато не възникне ОзВ. Тези 2-3-4 ситуации са основният фронт на работа. Целесъобразно е да се фиксира всичко писмено – какво и как е било направено, какъв е бил резултатът. Останалите ситуации предизвикващи ревност също биха могли да бъдат фиксирани, но основната работа с тях ще започне тогава когато на основния фронт на работа бъде постигнат устойчив резултат – във всичките 100% случаи ревността да бъде отстранявана моментално. След това може да бъдат добавени още 2-3-4 нови ситуации, като се продължава с провеждането на емоционална полировка и в онези случаи, които вече са отработени.

2. Отстраняване на НО. Неизбежно възниква отчуждение, НО или дори ненавист към онези, заради които възниква ревността. Възникват натрапчиви мисли за това, че краката й не са чак толкова красиви, че тя е глупава, примитивна и лошо се чука. При това аз не искам да правя усилия, а искам да намеря в нея такива недостатъци, които биха могли да ме убедят, че тя не ми е съперница и скоро ще му омръзне. Това е коварен капан, защото винаги може да се намери нещо в нея, което да не бъде както трябва според мен и тогава настъпва кратък миг на анестезия, но скоро ревността ме обзема с още по-голяма сила, когато се появява мисълта, че тези недостатъци могат и да нямат значение за него. Нито един неин недостатък не може да се бъде гаранция, че тя няма да бъде интересна за него.

Но дори и ако тя скоро му стане безинтересна, това ще ме избави само от ситуацията, но не и от ревността, затова е нецелесъобразно да се желае отстраняването на ситуацията, та нали ревността ще се връща отново и отново до онзи момент, докато не бъде отстранена окончателно.

Може да възникне желание да си докажа, че той е глупак и на мен абсолютно но ми се иска да бъда с него. Изпитването на НО към него – това, вероятно е най-лесния начин да отслабя ревността, но на каква цена! С цената на пълната загуба на възможността да изпитвам нежност и симпатия. Едно помрачение заменям с друго: ревността заменям с отчуждение или дори с ненавист и по този начин се лишавам от възможността да работя с ревността, изоставям борбата, а това означава смърт, възвръщане в тъпотата и ежедневността. Мен това не ме устройва, аз не искам да изтиквам една НЕ с друга, а искам да се науча да преживявам нежност, симпатия, еротично влечение независимо от каквото и да било. Да се избавиш от НЕ може по различни начини: да си намериш развлечения, да си направиш инжекция с хероин, да скочиш от прозореца и в крайна сметка ще започна да бягам от НЕ, ще се опитвам да създавам ситуации, в които временно няма да има ревност (а ще има сивота, самота, желание за нови впечатления и т.н.). Или мога да се избавя от ревността (за кратко) ако се влюбя в друго момче.

Аз срещам НЕ лице в лице, защото не искам да бягам от тях и да се самоумъртвявам, а искам да ги отстраня завинаги! Затова отхвърлям всички опити да изключа “виновника” за моята ревност от живота си. Обявявам ревността за враг, който имам намерение да унищожа, за да може ОзВ да се проявяват на това място с пълна сила, независимо от обстоятелствата.

3. Фиксирането на мислите, отнасящи се до реални или доизмислени недостатъци на момичето, от което се интересува “моето” момче. Тези мисли са ментална отрова, той като в по-голямата си част са абсурдни и лишени от основания и се явяват начин да поддържат и пораждат НО към нея. Искам да отстранявам тази ментална отрова моментално след като тя бъде разпозната. Тези мисли са много натрапчиви, те могат да ми се въртят в главата с дни и което е най-ужасното – заедно с НЕ, отчуждението, неприемането и агресията, аз получавам от това още и особено удоволствие като по този начин култивирам тези НЕ и се отдалечавам от ОзВ. Не искам да позволявам на тези мисли да живеят, те моментално ме отравят и пораждат НЕ една след друга. Този порочен кръг може само да бъде разсечен.

4. Искам да посрещам своите помрачения. Ако ме е страх от ревността, то всяка ситуация, която може да предизвика ревност ще провокира страх. Аз почти постоянно анализирам ставащото – няма ли такава ситуация и дали не се очертава такава. Не ми се иска в неговия живот да се появи друго момиче, на което той да обръща внимание. Ако такова момиче се появи, то не искам тя да се влюбва в него. Не би ми се искало тя да се появява често вкъщи, а още по-малко да живее с нас. Никак не ми иска това и тогава аз гледам на всичко като обикновен човек, на когото само това му трябва: да имам мъж, вещи, ежедневност и НЕ. Харесва ми да се отнасям към събитията, които стават в живота ми като към нещо, което може да ми даде интересен опит, урок, с чиято помощ мога да отработя и усъвършенствам усилието за отстраняване на НЕ и пораждането на ОзВ, да се прибилижа с една крачка към освобождаването.

Необходимо е да се осъзнае, че няма друг начин да се избавиш от ревността освен да отработваш усилие за отстраняването й в реални, а не само във въображаеми ситуации. Затова всяка ситуация, предизвикваща ревност е голям късмет, още един шанс за освобождаване.

Възникват страх и самосъжаление, но също така възниква и желание да не им се поддавам, да заема такава позиция, че да ми е все едно, аз именно така и казвам: все ми е едно, че има страх и самосъжаление, дори по всякакъв начин ще способствам на възникването на такива ситуации, в които може да възникне ревност. Сама ще търся момичета, ще бъда мила с тях, за да им е приятно да са тук, ще правя всичко възможно, за да се намери такова момиче, което да се влюби в него и да му хареса. Сама ще науча това момиче на сексуалните игри, които му харесват. Искам с нея да му е по-приятно, отколкото с мен. Каква практика само ще бъде това! Дори повече – ако наистина на тях двамата им бъде интересно, то може би и на мен с тях ще ми бъде интересно и вместо да имам едно любимо момче може би ще се появи още и любимо момиче.

Когато избирам такъв подход, усещам как в мен се влива мощна сила, решимост, пред която нищо няма да устои.

5. Често когато възникне ревност се питам – какво искам? ОзВ или стабилно блато с верен мъж? Този въпрос ми помага да се опомня, да престана да се самосъжалявам, да престана да мисля защо той иска още някого, какво не ми е наред и т.н. и да започна яростно да се боря за освобождаването си от НЕ, което не може да зависи от никого и от нищо, иначе това няма да е освобождаване.

6. Мощна сила е скрита в самото желание за освобождаване от ревността. За да укрепя това желание, аз прилагах практиката на механичната замяна –с часове повтарях една и съща фраза: “Искам да се освободя от ревността”. Много исках да се освободя от ревността и разбирах, че ОзВ са невъзможни докато възниква ревност, а аз не мога да я отстранявам. Ако съсредоточаването върху силно желание е устойчиво, то в някакъв момент то започва да се преживява като мощен поток, като гигантска сила, възниква радост от преживяването на тази емоция и предусещане на освобождаването.

7. Практиката на цикличното възприятие (ЦВ) е много действена практика, но само в случай, че има опит на успешно отстраняване на ревността. Представяш си ситуация, която предизвиква ревност и отстраняваш ревността до тогава, докато не възникне ярко ОзВ. Когато има ОзВ си представяш тази ситуация и фиксираш – има освобождаване от ревността. След това отново се връщаш към ревността. И отново я отстраняваш.

Най-ефективно е да изпълняваш ЦВ, наблюдавайки как твоето момче прави секс с момиче. Ефективно е и да си представяш такава ситуация.

Може да си спомниш всички ситуации, в които е възниквала ревност и да обработиш спомените за всяка една от тях с помощта на ЦВ докато ревността не престане да възниква. Съставих подробен списък на такива ситуации с описание на всички нюанси, които ми се удаде да си спомня. Това е съществено, защото често става така, че ситуацията като цяло уж вече е престанала да предизвиква ревност, но изведнъж изплува незначителен епизод и възниква ревност.

8. Ефективно се оказва мастурбирането докато гледам как моето момче чука момиче или докато си представям такава сцена. Сексуалната възбуда е великолепна алтернатива на ревността! След като изпълнявах определено време тази приятна практика, аз започнах да забелязвам, че когато той казва, че някое момиче го възбужда, то и аз мога да се възбудя, а това резонира с ОзВ и облекчава отстраняването на ревността. По този начин се уча да получавам удоволствие от това, че моето момче получава удоволствие.

9. Анализирайки концепциите, свързани с ревността аз не забравям, че сам по себе си този анализ не е панацея, тъй като ревността възниква преди всичко по силата на навик, който е необходимо да бъде отстраняван с пряко усилие. Няма къде да се денеш от прякото усилие и даже сто пъти разсъдъчно да виждаш нелепостта на ревността, то все пак ще се върнеш към необходимостта от пряко отстраняване.

10. Когато възниква осъзнаване, всичко става очевидно, но осъзнаването бързо преминава, а разсъдъчното разбиране, което остава вече не няма такава сила, каквато има осъзнаването. Затова тук е необходима планомерна работа по замяната на един навик с друг. За целта се използва практиката на механичната замяна: всеки ден в продължение на час-два-три непрекъснато повтаряш една и съща фраза, която някога е била осъзнаване. Това може да бъдат и няколко фрази, защото една фраза може да се замъгли, но същественото е в момента на произнасянето вниманието да не се разсейва с нещо друго. Ето примери на онези осъзнавания, с които работих аз:

- “Ревността е механизъм, който някога съм копирала и това място може да бъде който и да е друг механизъм, който ми харесва”

- “Когато той прави секс с друга, то получава удоволствие. И това е всичко, което става, няма отчуждаване от мен, няма НО към мен. Той просто получава удоволствие. Как мога да страдам от това, че моето любимо момче получава удоволствие?”

- “Ако той няма желание да прави секс с мен, то това означава, че точно в момента няма желание и нищо повече от това.”

- “От това, че аз ревнувам, неговото отношение към мен само става по-лошо. Ревността е верен начин завинаги да го отблъсна.”

- “От факта, че неговото внимание не е насочено към мен, моите ОзВ не се променят.”

- “Колкото и внимание да ми обръща, това няма да ме избави от ревността.”

- “Пред мен е пътешествието на съзнанието, тайната, а ревността е нещо, което ме връзва с вериги за това място.”

- “Знам, че е възможно пълно освобождаване от ревността. Вече имам успешен опит с отстраняването на ревността, познато ми е състоянието на освобождаване от ревността. Аз трябва да избера: ревност или ОзВ.”
11. Най-често не става ревността да бъде отстранена безупречно. Тя отслабва, има изблици на освобождаване, но няма устойчива свобода. И така ден след ден и има страх, че във всеки един момент ревността ще възникне отново и аз няма да мога да я отстраня, но понякога ревността изведнъж престава да възниква. Нея просто я няма. Там, където преди е имало непоносимо страдание, сега го няма – няма какво да бъде отстранявано. Има радост, нови нюанси на ОзВ, осъзнаване и колкото по-упорити и решителни са усилията ми, толкова по-често се случва това. Ако в някаква ситуация ревността е престанала да възниква, то това все още не означава, че няма да възникне изобщо – това отпуска и те прави беззащитна пред нейния нов изблик. Ефективната позиция на радостното предусещане е: “Ако възникне ревност, аз с огромно удоволствие незабавно ще я отстраня и ще изпитам ОзВ”.