Сборник статии 01 Предговор

“Фрагмент от разбора на концепцията за близостта на роднините”

Основното тук е това, че пред родителите си изпитвам особено силна вина, която засега не се поддава на отстраняване. Ако изпитвам вина пред кой да е друг човек, то мога да я отстраня, при това ясно разбирайки, че ако той старада поради това, че аз не се вмествам в неговите канони на поведение и не съответствам на неговите желания, то това е именно негов проблем, а не мой. Разбира се, мога да се постарая да помогна, да обясня, ако изпитвам симпатия към него, мога и сто пъти да обясня, ако имам желание, но не мога да направя нищо ВМЕСТО този човек – или сам ще стигне до яснотата и усилията по отстраняване на самосъжалението, или не. Има концепция за това, че щом именно пред родителите си не мога да отстраня вината, значи родителите ми за мен са особени хора.

Аргументи “за”:

Родителите ми са ме родили, възпитали са ме, хранили са ме, грижили са се за мен (поддържали са в мен живота), лекували са ме, осигурявали са ми всичко необходимо, създавали са около мен атмосфера, в която, според тях аз съм могла да се чувствам щастлива. Никой друг не е правил това за мен и, следователно, именно с това те са особени.

Аргументи “против”:

Те са се грижили за мен не просто така, а защото им се е искало да ме виждат жива, здрава, красива, щастлива, тъй като именно такава аз им доставям удоволствие. Повече от това, тази тяхна грижа е била обусловена от една единствена цел: аз съм била длъжна да им нося радост чрез своето здраве и благополучие. Те са ме родили, за да им нося радост и за да стане животът им по-щастлив, тоест те са искали аз да се появя, за да направя живота им по-щастлив. Т.е. те са особени само с това, че са ме искали, за да ги направя щастливи (като те направят мен щастлива). Но когато те са искали дете, те още не са ме познавали. Те просто са искали да се появи НЯКОЙ, който да напрви живота им по-щастлив. Излиза, че те са особени за мен с това, че са искали да имат някого, който да направи живота им щастлив! Така че в този случай с какво са особени те за мен?! Такива хора, които искат същото има милиони, по-точно, те са абсолютно същите като всички останали. Да допуснем, че освен това, че те са искали щастие за себе си, те са били движени и от алтруистично чувство – те са искали да направят щастлив поне някой човек, а най-лесния начин е да си родиш такъв човек и да го ощастливиш. Но представете си човек, който е дошл при вас от улицата и иска да ви ощастливи и става много нещастен, ако вие не отговаряте на неговите изисквания. В дадения случай човекът също е дошъл “от улицата” – аз не съм си избирала родителите и те за мен са абсолютно случайни – моето запознанство с тях е било принудително.

Ако родителите ми не бяха поискали детето (например, ако е станало случайно или не са го поискали, когато вече е било в утробата), то тогава възниква въпросът: Ако някой не иска нещо, то защо го прави? Когато майка не иска детето (тоест страда от това, че е принудена да го роди и не иска да го вижда), тя го дава в детски дом. Ако не го прави, значи, че тя или иска да има дете, или просто не може да престъпи своя морал и задържа детето.

След това аз сформулирах антиконцепцията: “Родителите не са особени хора” и на мен ми се прииска да работя с нея до тогата, докато не ми стане навик да не изпитвам вина пред родителите си. Превих това така: представях си, че майка ми ми се обажда и ми казва нещо. При това у мен обикновено веднага възникваше реакция от НЕ угризения на съвестта. Та в този именно момент си казвам, че нямам основания да смятам, че родителите са особени хора и правя усилие по отстраняването на НЕ. Така правих много пъти – всеки път щом си спомнях за тази своя болна (засега ) тема.

За себе си намерих още една вспомагателна антиконцепция, която съдейства за отстраняването на “родителската” концепция. Аз осъзнавам, че:

1. 
   Родителят е също такъв човек както и другите хора.
   
2. 
   Този човек изпитва НЕ, той е огорчен и недоволен.
   
3. 
   Ако изпитвам НЕ, то аз още повече не мога да помогна на човека.
   

По-нататък е приведен резултатът от моите усилия:

Когато баща ми се обади, аз направих това усилие и не един път (инерцията може да бъде много силна, не бива да се губи бдителността, иначе ще въвлечеш в НЕ човека и вече нищо няма да можеш да направиш нито за себе си, нито още повече пък за него). Ние се разбрахме да се видим утре. Бях на гости на свои роднини заедно с цялото си семейство, но за мен тогава нямаше значение това, че те са повече, дори беше по-добре – всички се бяха събрали – идеални условия за проверка на самата себе си и потвърждение, че мога да отстранявам НЕ. Много е сложно да опиша всичко, което преживявах. Ще кажа главното: за мен винаги е било много важно вниманието на тези хора, винаги било важно тяхното съгласие и тяхното отношение към мен. Всичко това изчезна. Аз се почувствах абсолютно необвързана, свободна, беше ми все едно какво ще си помислят за мен. Преживявах освобождаване от загрижеността за онова, което ще стане, отсъствие на важност. Чувствах се като дете и в същото време равна на тях във всичко. Аз не бях тяхното дете, по-ниско от тях, по-глупава, по-лоша, но в същото време гледах като дете, беше ми леко като на дете. Беше ми все едно. Аз осъществих още ред съсредоточавания-отстранявания на привичните за мен НЕ.

Резултатът се оказа устойчив. Прекарах сред семейството си няколко часа и разбрах, че повече никога няма да се чувствам като преди и да ги възприемам като преди. Ще положа всички възможни усилия, за да не изпадам в автоматизма на концепциите и НЕ когато възниква образът на роднините или самите те. Разбрах още и че аз, оказва се, никога не съм вярвала в това, че този родителски въпрос някога ще може да бъде решен. Не вярвах, но правех всичко, което зависеше от мен. Може би затова започналите промени се преживяват като чудо!

“Възприятието Х”

С отстраняването на НЕ и концепциите започва дя са проявява и да се усилва способността да приемаш нови възприятия. Болшинството хора са защитени от безчисленото множество възприятия с щит от НЕ и концепции и в техния свят всичко е еднообразно. Макар, че за някои хора са свойствени необикновени възприятия с различна степен на интензивност и такива хора най-често се занимават с творчество. Когато този “щит” се открехва, практикуващият може, имайки предвид своите особености, да започне да се държи като изгладнял безумец, който лапа всичко подред без да отбира и без да се замисля дали иска да изпитва това възприятие, без да анализира какво става с него.

Възприятията Х (ВХ) – това е един от видовете възприятия, които успяхме да открием и който не можахме да отнесем към нито един от петте скандхи и към нито едно преживяване. Най-нагледният пример за ВХ е наркотичното опиянение. Но не е задължително ВХ да се проявява само при употребата на наркотици. Взимала съм участие в тантрически тренинги и тогава при мен не проявяваше ВХ. Това възприятие моге да проявява и само по себе си, без наркотици, дихателни техники и други видими пускови механизми. Помня как то се прояви при мен за пръв път – запознах се с един човек, който беше носител на ВХ, това възприятие беше проявено в него много ярко. Близо до него и у мен започна да се проявява ВХ. Тогава за мен това беше нещо ново и много привлекателно. За да го изпитам отново бях готова на всичко, дори на унижения – съвсем като истински наркоман.

Показателно е, че хората, у които се проявява ВХ най-често използват същата терминология като хората, които са в наркотично опиянение – “друсам се”, “трещя”, “суркам”, “закачен”, “изтрещял”, “кеф”, “хваща ме”, “безумие” и т.н. Не мога да си представя, че с тези думи може да се описват онези възприятия, които наричам “преживявания” или ОзВ.

Преди няколко години започнах да се занимавам с различни “духовни” техники и след известно време у мен започнаха да се появяват възприятие, които явно излизаха извън пределите на онова, което ми беше известно към онзи момент. Не мога сега да опиша тези възприятия, защото вече не ги помня, но тоганва си мислех, че животът ми е помръднал от мъртвата точка. Например, започнах да “чувствам” изкуството. Съзерцаването на произведения на изкуството започна да предизвиква у мен необикновени възприятия. Тогава си мислех, че в произведението на изкуството, в книгата или просто в падащото от дървото листо ми се открива нов свят и този свят ме впечатляваше, той имаше много измерения, много завои, той ми се струваше дълбок и тайнствен. У мен се появи желание да се занимавам с творчество – да рисувам, да свиря, да пиша. По цели нощи бродих и наблюдавах причудливите сенки с неясни форми и дори започнах да снимам всичко това. Особено удоволствие ми доставяха срещите с хора, които също като мен “чувстваха” изкуството. Мислех си, че влизам в някаква “общност”, в която се поддържа определено разбиране за света. Може да има много такива общности в зависимост от това какъв вид възприятия се култивират в нея. Например, аз бях дизайнер. Да бъдеш причастен към този свят означава да виждаш дизайна във всичко, да виждаш съчетанията на цветовете, линията, композицията, дисонанса, особената красота на тези съчетания. В този свят има много тънкости, които са неразбираеми за обикновения смъртен и на мен ми харесваше да се задъбочавам в него, да намирам все повече нюанси, всичко това ми доставяше много изтънчено уводолствие или страдание, ако аз изведнъж преставах да “схващам” и губех вдъхновение. Същото явление наблюдавах и у фотографите, художниците и музикантите. За да изаш такива възприятия, не е задължително да се занимаваш с практиката за отстраняване на помраченията.

Най-яркия признах на ВХ е лепкаво, гъсто удоволствие, от което не ти се иска да излизаш никога. Това удоволствие изисква вънщни атрибути – особена музика, особени хора, особена обстановка, особени книги, особени аромати. Възниква зависимост от тези атрибути, които подпомагат ВХ и действат като пускови механизми за ВХ – това могат да бъдат наркотици, музика, книги, дихателни техники, духовни семинари или хора-носители на ВХ. Мисля, че тоав възприятие не може да съществува в празна килия. Във ВХ има силно нежелание да се разделиш с впечатленията. Ако изключиш музиката или махнеш блоговонните пръчици, то това се възприема като че ли нещо важно е изчезнало и удоволствието е станало чувстително по-слабо, възниква смътно недоволство. Във ВХ винаги има нещо, с което не ни се иска да се разделяме, към което си здраво вързан, докато по време на преживявания нищо външно няма никакво значение. Ето примери за книги, отразяващи ВХ: А. Р. Уилсън, Тимоти Лири, Алистър Кроули, Адрей Бели и почти цялата литература на символизма, Гурджиев. Филми: Матрицата, Дорз, Сиеста, всички филми на Тарантино. Музика: Дорз, Мумий Трол, транс, електронна музика. Художници: Дали, Босх.

Във ВХ няма устременост, докато проявяването на кое да е преживяване се съпровожда от изблик на устременост. Във ВХ има силно желание за получаване на ярки впечатления: да пишеш, да рисуваш, да общуваш, да пътешестваш и каквото и да правиш – всички ти доставя удоволствие, във всичко се потапяш с удоволствие. Всичко, което се прави във ВХ се прави така, че у другите хора то може да предизвика ПЕ с различна степен на интензивност – от одобрение до бурен възторг. Когато има преживявания у мен не възниква непременно желание нещо да творя или някъде да пътувам – това престава да има всякакво значение, може и да го има, а може и да го няма.

При ВХ напълно отсъства яснотата, има силно нежелание да се анализира това състояние. Та вече има всичко – има го това удоволствие и нищо друго не ти трябва. Характерна е разсеяността, която доставя удоволствие – “Всичко това е толкова значимо! Не ми се иска да бъда концентриран...” Всеки опит за трезво мислене нарушава еуфорията.

Много добре помня, че когато у мен започнаха да се появяват ВХ, аз започнах да забравям всичко, на работа ми беше трудно да се съсредоточа върху задачите и всяко хаотично отвличане (разсейване) можеше да превземе вниманието ми. Животът се превърна в лепкав поток и аз не можех да си спомня какво съм правил вчера.

За човек, който се намира във ВХ е много характерно използването на неразбираема терминология, която изглежда пределно разбираема. Карма, съзнание, енергия, единство, божествено, любов, сливане, кундалини, шакти, астрално тяло, подсъзнание, превъплъщение, илюзорност и т.н. Ако помолиш човек да обясни какво има предвид, обаче, то той няма да може да го направи. Най-вероятно ще те погледне на теб като на тъпак – видиш ли, на теб не ти е дадено да разбереш и да преживееш онова, което разбира и преживява той. Не знам как става така, че когато се намираш във ВХ действително не възникват никакви съмнения, че всички тези термини са ти пределно разбираеми. Възникват изблици на особено удоволствие, и в тези моменти започваш да мислиш, че си постигнал всичко – пряко, “без ум”. Също така съм забелязала, че хората, които се намират във ВХ често използват за обозначаването на Вх думи от типа на: “там”, “оттам”, “натам”. Например, може да чуеш такива фрази: “Това е информация оттам”, “Когато съм там...”, “Не знам как да се окажа там отново...” И отново, ако помолиш този човек да опише какво има предвид, то освен възторжени и безсмислени от гледна точка на разсъдъка фрази, нищо няма да чуеш. Всичко, което може да разбереш е, че понякога този човек може да изпитва нещо, което много му харесва, но той не може нито да го опише, нито да повтори това възприятие по свое желание.

Появява се склонност към мистика, към доизмисляне без повод, към размити формулировки. Разбирането приема странна форма – ти можеш да мислиш, че разбираш фрзата “Бог е енергия”, но не можеш да опишеш това разбиране, не можеш да го преразкажеш с други думи. Замъгленият разсъдък започва наляво и надясно да стори модели на вселената, като се основава на празни, концептуални предположения. Във всичко вижда “таен смисъл”, дълбочина и връзка с “висшата сила”. Доизмислянето приема ужасяващи форми: на всяко едно истинско възприятие се измислят десет несъществуващи. Логиката и разионалността заминават в небитието, а всичко нелогично и мистично става много привлекателно. Започваш да виждаш знаци във всичко: в рекламните билбордове, случайно чутите думи от песни, всевъзможни дребни събития. За теб става достъпно да виждаш “мистичната взаимовръзка” на явленията, но това е достъпно само за теб. Виждането на “знак” предизвиква у теб особен възторг. Целият свят може да бъде възприеман като спектакъл именно за Теб. Често възникват мисли, че освен теб няма никой друг на този свят. Тези мисли доставят удоволствие.

Има непрекъснато желание да въвлечеш всички във ВХ. Особено удоволствие доставят разговорите с използването на неразбираеми, но ярки термини, които като че сами съставят такива фрази, които предизвикват изблици на ВХ у другите хора. При това има силно и почти болезнено желание да бъдеш лидер – всички трябва да знаят и да помнях КОЙ им е дал това чудесно възприятие, кой е открил за тях този чудесен нов свят.

Има желание на благородната аудитория, която омагьосано ще слуша разкази за теб, за твоята уникалност. Всички тези разкази имат характерна особеност – всичко е представено така, като че няма никакво “аз” и разказът не е за “аз”, а за божествената енергия, която се проявява чрез ТОВА тяло. Пък и разказва това не някакво “аз”, а така Шива се проявява в Шакти.

Човек, намиращ се във ВХ е твърде разговорчив, той може с часове да произнася претенциозни и красиви фрази. Това прилича на монолог на надрусан с кокаин. Ако погленеш в очите му, ще видиш, че те са празни, той като че си говори сам и се опива от това, което говори. Очите му обикновено са широко отворени погледът му прилича на поглед на религиозен фанатик. Най-често по време на разказите си човекът-ВХ използва много жестове и лицето му е много подвижно. На хората, склонни към това възприятие, обикновено са присъщи артистичност и чувство за хумор. И това често се използва от тях като начин за манипулиране.

Човекът-ВХ като правило има много силно желание да манипулира. При такъв човек обикновено е много развита наблюдателността и ако ти също изпитваш ВХ, то той може почти със сигурност да каже какво изпитваш и какво трябва да направиш, за да се промени твоето състояние в една или друга посока. Той получава особено удоволствие от това, че може да манипулира състоянията на хората. Може някак особено да погледне някого и той веднага да почувства – да, това момиче съвсем не е такова като всички, заради такава като нея съм готов дори накрая на света да отида. Може да отидеш в компанията на най-обикновени хора и да ги заразиш с ВХ и тогава тези хора ще започнат да ти се възхищават, те като че си губят ума, опияняват се и са готови на всякакви безумия заедно с теб.

Човекът-ВХ възприема себе си като уникално същество, чрез което всичко се променя. И всички хора, които се сбълстват с него го правят не случайно, кармата ги е довела, а кармата им е хубава, тъй като само той може да им даде това ВХ. При това винаги има загриженост за мнението на другите хора.

У човека ВХ не възникват никакви съмнения в това, че ВХ е просветлено състояние. А ако почетеш индийските гуру, то увереността в това, че това е съвсем истинско просветлено състояние се вкоренява много здраво. Мисля, че Индия е ярък пример за ВХ. Многочислени богове, уж съществуващи някъде в друго измерение, които можеш да станеш и ти и с които можеш да се слееш. Сливането на Шива и Шакти в Брахмана; Шакти, проявяваща се в десетки богини и във всяка жена, проявено и абсолют; мантри, уж изпълнени с животворяща енергия; ритуали, чрез които може да общуваш с боговете и т.н. – според мен, всички тези изречения и манипулации се явяват пускови механизми за ВХ. Във всеки случай хората, изпълняващи тези ритуали и изповядващи тези “истини”, които са ми попадали, са ми правили впечатление на хора, намиращи се в съвсем не просветлени състояния, а по-скоро близо до безумието – отсъствие на адекватни реакции и яснота.

Във ВХ има силно съпротивление на всичко, които напомня на някаква схема, на ред, дори ако тази схема не е концептуална, а е изпрана сега от теб по твое желание. Хората, стклонни към ВХ предпочитат максимално свободен начин на живот. Те никога няма да се съгласят да се подчиняват на някого (само в случай на особена необходимост). Подчинението предизвиква у тях страдание. Те са свикнали да бъдат най-добрите по онези критерии, които се явяват значими за тях и за хората, склонни към ВХ. За тях съкествуват твърде много “неблагоприятни” условия, в които те не са способни да изпитват ВХ.

Употребата на наркотици значително усилва възприятието Х, но не усилва преживяванията. Наркотичното опиянение въобще по никакъв начин не резонира с преживяванията.

ВХ може да се окаже многослойно, но рано или късно започваш да забелязваш неговата повторяемост, плоскост, липса на дълбочина и новост. В средата на рокмузикантите, например, има такъв термин “да се изтощиш”, когато всичко ново, което “ражда” музиканта прилича на старото и в него няма живот, няма вдъхновение. Обаче винаги има възможност да се намери нов пусков механизъм за ВХ и така може да провължи цял живот, ако не стане ясно, че ВХ е органично възприятие, което не води наникъде. ВХ може да се сравни с много комфортна стая на чудесата, без прозорци и врати. Всичко, което виждаж в тази стая те омагьосва, но нищо от света на преживяванията не прониква вътре.

Във ВХ няма устременост, а има размекване. Няма трещяша стихия, а има относително устойчиво удоволствие. Няма пронизителна свежест, а има сладка еуфория. Няма стремеж, а има задоволство от всичко ставащо. Няма безметежност, а има емоционални изблици. Няма светла симпатия и състрадание, а има желание да заразяваш с ВХ каквото и да стане. Няма яснота, а има налудничавост, възбуденост и увереност в това, че има яснота, но независимо от това, че разъдъчната яснота липсва напълно.

ВХ възбужда. Създава се усещане, че това възбуждане не е твое – то като че ли идва отнякъде. Близост на емоциите – така може да бъде охарактеризирано това състояние и най-важното е, че в него има настойчиво желание да ги изпитваш. Също така може да възникне желание за ярки проявления: творчески подвизи, походи, строежи, ремонти и т.н.

Моето мнение към дадения момент е следното: ВХ е същото нещо като наркозависимостта. Крайно сложно е да се откажеш от това удоволствие, но преживяванията са несъвместими с него. Привързаността към тези удоволствия носи страдания. Когато разбрах, че много голяма част от живота ми е изпълнена с ВХ, възникна ярко желание да се откажа от тях, затова правя избор – отстранявам Вх, заменям това възприятие с желание за преживявания, яснота, устременост и т.н.

Отделих няколко качества, които искам да култивирам в своя живот. Ако в това, което преживявам сега отсъстват яснотата, радостта, спотаеността, любовта, свободата, преливането, светимостта, откритостта, разтвореността, безметежността, тишината, блаженството, лекотата – това означава, че аз се назирам или в помрачение, или във ВХ.

1. Поглед. Има голяма разлика между състоянията когато погледът е насочен над хоризонта и когато – под него. Няма да описвам разликата – всеки може сам да направи този експеримент.

2. Контрол над мимиката, жестовете и интонацията. Интонацията трябва да бъде максимално суха, макар, че може да остава дружелюбна; жестикулирането трябва да отсъства напълно, мимиката да бъде сведена до минимум. Това не означава, че онези, които изпитват преживявания нямат нито интонация, нито мимика, нито жестикулация. Просто ако изпитваш ОзВ и пректратяваш всички тези външни изражения, ОзВ от това по никакъв начин не отслабват, а ако изпитваш ВХ то те рязко отслабват и веднага възниква чувство на загуба и НЕ.

3. Проследяване на характерните впечатления – виждане на мистическа връзка, значи, търсене на символи и таен смисъл, желание да се отпуснеш и да получиш удоволствие, а не да се съсредоточиш върху изследване на текущото възприятие.

4. Проверка на яснотата на мисленето. Ако възниква силно нежелание да се анализира и да се фиксират текущите възприятия, то това може да бъде признак за ВХ.

5. Възвръщане на вниманието. С мен често се случва следното – излизайки на улицата, аз изведнъж започвам да обръщам внимание на съчетанието на пукнатините в асфалта или на клоните на дърветата – те образуват причудливи фигури, много е увлекателно да следиш с поглед как се събират и как се разбягват, как се появяват образи на животни или на други същества. Ако отделиш на това съзерцаване определено време, то наблюдаваните обекти стават контрастни, ярки, отчетливи. Те омагьосват, съзерцаването им доставя радост. Преди мислех, че в мен се е отворила някаква способност да виждам света по особен начин и това ми харесваше. Сега, ако стане нещо подобно аз правя “възвръщане на вниманието”. Ако възвръщането е направено правилно се появява преживяване, което много ми се иска да нарека “битийност”. Тя се преживява като пълнота на простите неща. Всичко си остава каквото е – тези цепнатини не са особени, дърветата са си просто дървета, но възниква възприятие за звъняща пълнота и покой, което е точно тук, то не те превзема, не те отвежда, то като че е паралелно на всичко. Възвръщането на вниманието по никакъв начин не възпрепятства ОзВ и преживяванията, но забавя ВХ.

6. Помощ отвън. Ако има човек, който е подвластен на ВХ, може да го помолиш да те наблюдава – жестовете, мимиката, очите, речта. Неговите съобщения могат понякога да бъдат много ценни и да помогнат да си изработиш сигнална система за признаците на ВХ.