Скво: “Така наречените “слаби” НЕ”

“Така наречените “слаби” НЕ”

Аз не забелязвам как тези “слаби” НЕ образуват светлосиво доволно състояние. Имам увереност в това, че тези НЕ ще преминат сами. Нямам никакви основания за тази увереност, по-скоро това е просто начин да измъкна от работата. Сега мисля, че сами по себеси тези НЕ няма никъде да изчезнат, тъй като имам навик да ги изпитвам и за да разруша този навик трябват усилия, макар и по-малки, отколкото усилията за пречупване на навика да изпитвам ярки НЕ, но все пак са си усилия. Това са различни усилия – за борба с ярките Не е необходима не толкова внимателност, колкото решимост и ярост. За борбе с по-малко забележимите Не са необходими преди всичко внимателност и жажда за преживявания.

Когато обозначавам НЕ като слаби те престават да бъдат врагове. Аз се примирявам с тях, позволявам им да се проявяват. Те не ми пречат да бъда в задоволство, а непрекъснат стремеж към освобождаване и към преживявания още няма. Преди можех да си позволя да обознача някои НЕ като слабе, тъй като моят фронт на работа бяха ярките НЕ. Сега ярки НЕ няма, а тези, които присъстват ги смятам за слаби.

Имам навик постоянно да стравнявам това, което става сега, с онова, което е ставало преди месец или преди половин година. Когато сравнявам се появават много поводи за задоволство и успокоение – много неща са се променили в мен за това време, вече се смятам за достигнала такава степен на освобождаване от НЕ, че да мога вече да не полагам усилия. Макар и да възниква задоволство, отряването от тези НЕ си остава. Сега разбирам, че тази позиция ми е много неизгодна, затова избирам друга. Няма значение какво съм направила и къкво съм постигнала до днес. Отстранявам всички мисли, в които сравнявам себе си от преди половин година и днес. Днес има реални помрачения, има НЕ, НФ, НО, има механичност, има концепции и задоволство. И това съвсем не са слаби помрачения – няма с какво да ги сраввня – това са си съвсем истински помарчения, които не позволяват на преживяванията да се проявяват. Всичко, което засенчва преживяванията не може да бъде слабо, това си е съвсем истинска отрова.

Първите препятствия, с които се сблъсках, заемайки позицията на “днешния ден” възнихнаха още в процеса на фиксиране на помраченията. Не ми се искаше да фиксирам НЕ без да я отбележа като “слаба”. Разбрах, че всеки път, когато отбелязвах така НЕ, в мен възникваше задоволство и аз не исках да се лишавам от него. Не исках да фиксирам всички НЕ, които възникваха – достатъчни ми бяха само някои по-силни и по-продължителни от другите. Не ми се искаше да си давам сметка, че НЕ възниквахе често. Много от тях продължаваха 1-3 секунди и отминаваха сами. Не ми се искаше нито да ги фиксирам, нито да ги анализирам, нито да ги отстранявам. Това изискваше от мен постоянна внимателност, а на мен ми се искаше да получавам впечатления и да изпитвам задоволство.

Такъв е механизмът на самозащита на навика да изпитвам слаби НЕ, но страданието от тези НЕ и желанието да изпитвам ОзВ доведе до появата на желание да изследвам този механизъм, а този анализ доведе до разпадането на едно кълбо от помрачения на неговите съставни части, а това, от своя страна, доведе до възникване на желание да отстраня всяко конкретно помрачение.

“Среща с Рамакришна”

Престанах да се движа и описах своите усещания на Бодхи. Той сложи ръката си в центъра на гръдния ми кош и в областта на гърдите ми възникна леко, но достатъчно осезаемо горене. Усетих някои фрагменти на тялото, особено ръцете до лакътя и стъпалата. В тях също се усегаше горене, но по-слабо от това в гърдите. Усещането за еластична пустота стана по-интензивно. ВД: “Сега нещо трябва да се случи, та Бохди не е сложил просто така ръката си на гърдите ми, а ако не стане – значи съм тъпа и значи, че той е сгрешил с мен...”. Спрях да поддържам тези мисли и започнах да възвръщам вниманието си от всички хаотични разсейвания. Възникнаха проблясъци на различни преживявания, физическите преживявания продължаваха на едно ниво.

Погледнах снимката на Рамакришна и очите му престанаха да бъдат просто снимка, те като че оживяха и аз го ПОЗНАХ. Веднага възникна преживяване, което преди не се беше случвала в тази лична история (във всеки случай, аз си мисля, че не се случвало). Възникна мисъл, която резонираше с преживяването: “Когато бях до Рамакришна”. Нарекох това преживяване “екстатична умиротвореност”. Екстаз и умиротворенот – това е нещо несъвместимо за разсъдъка, но именно това видях в оживелите очи на Рамакришна и именно това съм преживявала когато съм била близо до него. Възникна образ: над Ганг слънцето започва да залязва, всичко наоколо е наситено златно, но не само небето оцветява всичко в златно, а още и преживяването, което резонира със зрителното възприятие на небето и пространството наоколо. Седя в градина срещу Рамакришна. Разговаряме, но повече мълчим, отколкото разговаряме. Знам, че той знае, че сега го има това преживяване, той знае какви възприятия има сега на това място. Цялото му същество изразява пронизителна и дълбока симпатия към мен. И аз преживявам същото по отношение на него. Това е най-близкото ми същество, нямам какво да крия от него, няма от какво да се страхувам в негово присъствие, това е преживяване на абсолютна откритост и същото време – на защитеност. Тялото му, както и пространството наоколо е пронизано от гъсто злато и излъчва екстатична умиротвореност. С голяма мъка сдържам съзлите си от тази пронизителна симпатия, която възникна у мен към Рамакришна. Той престана да бъде абстрактна историческа личност, аз дори не мога да кажа какво стана със спомена – този образ е много по-ярък от почти всички образи в моята лична история, по-ярък от “паметта” за днешното утро. Възникна озарена мисъл: “Това не е никакво минало. Това е сега.” Изблик на преживявания – озарена мисъл: “Ако няма възприятие на миналото, а има само възприятие, то точно сега може да бъде и това възприятие, няма никакво последователност, точно сега може бъде това възприятие, което може да бъде описано като “събитие от миналото”.

До преди това събитие смятах, че Рамакришна е имал проблеми с Разсъдъчната яснота – съдейко по онова, което бях чела за него. Т.е. той, разбира се, е имал преживявания и дори много ярки, но интелектът му... В моята представа той беше личност, слабо контролираща своите желания – когато е възниквало желание да вика и да се смее от екстаз, то той го е реализирал баз да се замисли. Аз почти никога не бях мисилила сериозно за Рамакришна, затова портретът му беше объркан. Аз уж вярвах, че той е просветлен, но в същото време той си оставаше за мен полумитичен персонаж, склонен към неадекватно поведение.

Когато го “срещнах” веднага обърнах внимание, че това същество съвсем не е безумно, а точно обратното – цялото му същество излъчва яснота и мъдрост. И това съвсем не приличаше на моята представа за него. В очите му нямаше нищо от очите на лудите – погледът му беше чист, пронизителен и умиротворен. В движенията му нямаше никакво объркване – нямаше никакво съмнение в онова, че това същество има недостъпен засега за мен контрол върху всички свои движения.

Има озарена мисъл, че този обръз може да стане съвсем истинска реалност, ако... Засега не знам какво трябва да направя за това. Но вече почти винаги имам възможност да поседя с Рамакришна по залез-слънце и да погледам очите му.

“Концепция за мъжествеността”

Практически всеки мъж е просто инвалид, овързан яко от концепциите за мъжествеността. (Мисля, че точно така стоят нещата и при момичетата с концепциите за женствеността). Проблемът с тези концепции е в това, че практически всички те не бяха явни у мен, докато не ги открих и не ги формулирах, затова тяхното логично опровергаване почти нищо не дава – аз и преди не съм разглеждал тези твърдения като вярни. Не ми е трудно да видя, че тези концепции са неоснователни. Достатъчно е да си зададеш въпрос от типа “Какво означава мъж, освен, че има мъжки полови органи?” “Какво, на кого и на какво основание е длъжен той?” и т.н, за да се види отсъствието на всякакви основания за този род концепции. Обаче, дори сега, когато пиша всичко това, периодично възникват мисли от типа: “Абе, момче, какво ти става? Не искаш да бъдеш нормален мъж? И какъв ще бъдеш тогава?” или “Може би, това, че не искаш да бъдеш нормален мъж е просто проява на твоята импотентност?”.

Концепциите, свързани с понятието “мъж” за много зраво вкоренени, тъй като са били набивани от най-ранно детство и затова е доста сложно да се работи с тях. Много ясно виждам, че има два механизма, които не позволяват лесно да се избавим от очевидно празните концепции. Първият е неумението достатъчно бързо за отстраняваме НЕ, които се пораждат от дадената концепция. Ще приведа пример. Седя с момиче в кафенето и възниква въпросът дали да платя и нейната сметка. Мога много ясно да разбирам, че нямам желание да плащам заради нея, но при мисълта, че няма да го направя възниква срам. Ако не мога да разпозная и да отстраня НЕ на срама достатъчно бързо, се включва механизмът на бягство от НЕ и аз без да съзнавам започвам да се държа така, че да няма причини за НЕ – т.е. в съответствие с концепцията. Вторият механизъм е наличието на други концепции, свързани по смисъл с първата. Например, аз мога да имам концепция, че на момичетата еднозначно им харесва когато им плащат сметките. По този начин, ако имам желание да й се харесам, то то може да встъпи в противоречие с нежеланието да платя. Макар в конкретния момент да е възможно да си имам работа с момиче, което да обича да демонстрира своята независимост и моите действия да я отблъснат. Методите на работа с този род концепции са същите, както и с другите очевидно празни концепции – механично изтикване на концепцията, т.е. практиката на механичната замяна и работа по отстраняване от ВД на думи, които нямат определен смисъл, като например “мъжественост”, “длъжен” и др. Освен това може да се възползваме от метода на съзнателното противодействие на концепцията, т.е. да правим действия, противоречащи на концепцията, за да се убедим, че нищо страшно и нежелателно при това няма да се случи. Този метод е удобно да се използва само в случай, че вече достатъчно добре е овладяно усилието за отстраняване на НЕ, която се поражда от дадената концепция, напримар, ако имаме опит в практиката на цикличното възприемане на тази НЕ. Отначало това е малко страшничко, все едно, че скачаш в пропаст, но има желание да мобилизираш цялата си решимост и яростно да отстраняваш всички съпътстващи НЕ. С всеки път това става все по-лесно и по-лесно да се прави, дакато не възникне разбиране, че тук вече всичко е пределно ясно. Искам, също така, да отбележа, че концепциите за мъжествеността влияят не само на мъжете. Например, наскоро срещнах момиче, което имаше проблем с това, мъжете, които избираше в съответствие със своите представи за това какъв трябва да бъде “истинският мъж” не се харесват особено на нейната сексуалност, в резултат от което тя си направила извод, че секса не й е интересен.

0052. Нети:

“Разделяне на двойката мисъл-емоция”

Сега за мен най-актуалната емоция е вълнението. Вълнението е слаба форма на страха. Най-често, при мен вълнението възниква в процеса на общуване с хората и наблюдавайки възникването му, много внимателно проследявах стадиите на неговото възникване. Отначало се появява мисъл, например: “Началникът днес е бесен”, след това емоция – вълна от напрежение от района на корема, неприятно, парещо-сърбящо усещане в гърдите, мускулите се напрягат. И когато много ясно видях, че тези две възприятия следват едно след друго, си зададох въпроса “защо така?”. Защо става така, че след мисълта възниква емоция? Не намерих отговор. Не видах никаква връзка, никаква сила, която да свързва тези две явления, никакво възприятие, което би могло да обясни това наблюдение. Тези две явление действиетелно се появяват едно след друго, но ЗАЩО ТОВА Е ТАКА – НЕ ЗНАМ. В този момент аз преживях искрено учудване и радост. Не виждам причина тези две явления да следват едно след друго и ... няма никакви видими причини да не се опитам да прометя това.

Това действително беше много ярко осъзнаване, което се съпровождаше от изблик на радостно очакване. Освободих се от концептуалното оправдание, от озаконяването на НЕ. Разделих преди неделимата двойка мисъл-емоция и се усъмних в това, че едното НЕПРЕМЕННО поражда другото, а по-точно не можах да кажа, че става именно “пораждане”. Поява – да, но не й пораждане. Думата “пораждане” е уместно да бъде използвана в ситуации когато отначало има желание за някакво възприятие, а след това го има това възприятие.

Може да се приведа такъв пример. Представи си, че всеки ден при теб вкъщи идва някакъв човек. Вратата се оказва отворена и той влиза, прави нещо в къщата ти, а после си отива. Той прави неприятни неща и ти всеки ден мислиш: “Може би няма да дойде?” Ти не знаеш кой е този човек и защо идва, но си направила наблюдението, че отначало го виждаш през прозореца, после той отваря вратата, влиза и прави това, което иска. И ти приемаш всичко това, защото така е било винаги. И в един прекрасен ден се замисляш “защо така?” и не намираш отговор. И възниква желание да го изтикаш навън, а после възниква палавата мисъл: “Защо път да не зъключа вратата, а после да забравя за него и да не гледам през прозореца?”

Преди се борех с НЕ, но въпреки това се проявяваха мисли, които оправдаваха тяхното съществувавен, признаваха самия факт на тяхното възникване за неизбежен, т.е. законен. Тези мисли се съпровождаха от НЕ на обречеността и сивотата, образувайки в крайна сметка защитна стена около НЕ. По този начин се създаваше анмосфера, в която ставаше възможно проникването на този човек в моя дом, чаках го, държах вратата отворена и когато той влизаше, започвах да се боря с него и да локализирам действията му, а понякога просто чаках кога ще си отиде. Сега тази схема се промени. НЕ вече са извън закона. АЗ ДЕЙСТВИТЕЛНО не виждам причини да преживявам НЕ, не съм съгласен с тяхното вероломство и яростно ги изтиквам навън. Усилието изглежда именно така – силни, яростни тласъци. Това действително прилича на изгонването на нещо неканено, избутвам го навън (псувам, разбира се ), свалям го по стълбите, хлопвам вратата и оставам в звъряща, изпълнена ТИШИНА. И дори човек да казва, че е родният ми баща, на мен не ми харесва онова, което прави в къщата ми. Това, че забравям да затворя вратата е навик, но рано или късно ще се отърва от него.

Сега в мен често възникват отгласи на безметежност. Има предусещане, че рано или късно НЕ ще престанат да възникват. Усещам се като планина, която свети в лъчите на изгравящото слънце. Ветрове я брулят, дъждове я къпят, снегове я засипват, но това по никакъв начин не влияя на това, че тя стои и свети в лъчите на слънцето.

а) Не получавам внимание, възхищение.

б) Бих могла да бъда по-привлекателна сексуално.

в) Бих могла да получа естетично удоволствие като се гледам в огледалото.

г) Бих могла да си намеря работа, която да не изисква особена загуба на време и сили, като продавам красотата си: манекенка, проститутка, държанка и т.н.

д) Хората, които са ми симпатични биха могли да получават удоволствие като ме гледат, а сега те не го получават.

а) Аз не получавам внимание, възхищение.

Когато ми се възхищават и ми обръщат внимание, възниква задоволство и прочие ПЕ. Каква ми е ползата от това, че бих имала повече ПЕ?Това ли искам? Това не само не ме прави по-жива, не само не води до възникването на ОзВ, но дори напротив, Сега имам НЕ, а ако имах още и ПЕ – каква е разликата, та нали и едните и другите се пораждат взаимно и засенчват преживяванията? Аз виждам, че ПЕ водят до тъпота и загуба на устремеността, тогава за какво да съжалявам – аз и без това имам достатъчно тъпота и не страдам от излишна устременост. Всичко, което мога да получа благодарение на всеобщото възхищение – това е самодоволство, което аз не искам да изпитвам. Ще стани смяна на възприятията: НЕ с ПЕ, а това няма значение за мен.

Второ, като привличам вниманието на всички, ще бъда принудена да встъпвам в контакт с хора, които не са ми интересни и не предизвикват у мен симпатия. Сега имам избор – аз сама избирам тези, с които да общувам, а на красивите момичета досаждат всички наред. За какво ми е необходимо всичко това? Наоколо има много хора (особено в Русия), чието внимание може да доведе до нежелателни последствия (досаждане, изнасилване), още повече при такъв начин на живот, какъвто водя аз – често ходя сама, връщам се късно вкъщи, пътешествам сама. Познавам няколко много привлекателни момичета и тях не веднъж са ги изнасилвали, натъпквали в коли и са ги преследвали и това се случва постоянно – това е тъкмо следствие, че криминално проявената част на населението им обръща внимание. Такива момичета нямат възможност да отидат някъде незабелязани, всичките им действия се следят, а не само тези, които те искат да демонстрират на някого. Като резултат, те не мигат да реализират своите желания и поради това изпитват НЕ. Т.е. всеобщото внимание прибавя трудности в живота – необходимост да се взимат мерки за обезпечаване на своята безопасност. Красотата на тялото е като скъпа вещ: от една страна получаваш ПЕ от удоволствието, че я имаш и всеобщо възхищение, от друга – ти си постоянна опасност, че ще ти я откраднат и това са нова НЕ. На мен не са ми необходими нито допълнителни НЕ, нито ПЕ, тъй като те нямат отношение към преживяванията.

Освен това и сега не ми е трудно да привлека вниманието като сложа къса поличка или плътно прилепнал потник и всички ще си счупят вратовете и да подвикват охохо – имам такъв опит, а и има много други начини да получа ПЕ (развлечения, храна, секс и т.н.), при желание мога много време да съм в НЕ и самодоволство.
б) Бих била по-привлекателна сексуално.

Това отново е нож с две остриета – бих започнала да привличам сексуално не само тези, които бих искала, но и тези, които не искам, а това води до известни последствия, които не са ми необходими. Защо изобщо ми е нужно всички мъже да ме искат? Как това би променило сексуалността ми? Наблюденията ми говорят, че сексуалността се развива тогава, когато се освобождаваш от комплексите и страховете, когато следваш само своите желания. Даже ако се чуках със всички симпатични момчета, не бих станала от това по-развита в сексуално отношение, тъй като всички мъже (както и жени) са комплексирани в секса и няма на какво да се науча от тях – независимо дали броят им е 10 или 100. Аз съм имала около 40 партньори, от които само с един можах да започна да развивам сексуалността си, защото той самият беше много развит в това отношение, а преди него нищо в мен не се променяше. Освен това външността ми макар и да не привлича всички, но и никого не отблъсква и аз не помня случай, аз да съм пожелала някого, а той да ме отхвърли. Всички винаги са ме приемали с голям ентусиазъм. Аз мисля, че при тази сексуална комплексираност, която съществува в нашето общество, всяко момиче може без усилия да си намери сексуален партньор независимо от това каква е външността й. Главното е – сама да го поиска. А това дали тя иска или не – не зависи от външността й. Още еди аспект – сексуални са момичетата с далеч не стандартен тип красота. Външно могат да бъдат обикновени и блудкави, а да привличат с това, че са разкрепостени и не са комплексирани (или са комплексирани в по-малка степен от другите). Може да се случи така, че едно и също момиче да бъде секси или да не бъде в зависимост от помраченията, които са проявени в нея в дадения момент. А може и така – тялото на момичето изглежда привлекателно, а самата тя да е като пън. Всичко това означава, че сексуалната привлекателност не е само телосложение.

- Не виждам никакви ограничения за сексуални контакти на момиче, което няма външност на манекенка.

- Не виждам в отсъствието на такава външност нищо, което би препятствало развитието на сексуалността и получаването на удоволствие.

- Можеш да бъдеш секси и без да имаш тяло на манекенка.

- Във възможността да предизвикваш всеобщ сексуален интерес аз виждам и нежелателни за себе си последствия: досаждането на хора, които сами неприятно и по-голяма вероятност да бъда изнасилена.
г) Бих могла да получа естетично удоволствие като се гледам в огледалото.

Около мен е пълно с красиви момичета, от чието съзерцаване можеш да получиш маса удоволствие и ми е много по-удобно да гледам тях (не винаги имам огледало под ръка ), а не само себе си. Ако съм толкова заинтересувана да получа естетично удоволствие, то мота да се радвам на това, че виждам красиви момичета, а не да изпадам в НЕ. Не се радвам защото искам да получа удоволствие от това, че имам красиво тяло, аз искам да изпитам самодоволство. Самодоволството е помрачение, то предизвиква тъпота загуба на устремеността. Значи, аз се стремя към помрачение?

Ако се стремях да си намеря работа, която не изисква време, не знам какво бих могла да намеря, освен проституция.Например, ако живеех в Европа, бих могла да бъда сервитьорка в някой бар, да получавам 100 евро за една нощ, но а не полагам усилия да замина – значи въпросът за свободното време не ме интересува остро. Никога не съм си поставяла такава цел, аз исках да правя кариера – свободното време не ме интересуваше и аз постигнах своето. При това, аз нищо не знам за работата на проститутката – лека ли е или тежка? Ако вземем работата на манекенката или фотомодела, то според това, което съм чувала, добре платените модели работят като волове.

Хората, които са ми симпатични сами ще решат въпроса с естетичната наслада и ще намерят на кого да се любуват. Още повече, че на мен сами симпатични такива хора, за които външността не е определящ фактор за това, дали да общуват с някого. Ако на някого преди всичко е важна формата на носа или дължината на краката на човек, а не това какво го вълнува, то такъв човек за мен не представлява интерес и аз нищо не губя, ако той поради моята външност не иска да си има работа с мен. При това не веднъж съм чувала от хората, които са ми симпатични, ме им харесва да ме гледат, така че опасенията ми още повече са безоснователни.