Сексът – тематична подборка от книгите на Тибетеца чрез Алис Бейли

От сакралния към гърления център — физическото възпроизводство се трансформира в художествено творчество.

От центъра на слънчевия сплит към сърдечния център — индивидуалното, емоционално съзнание се превръща в групово.

От основата на гръбнака към теменния център — материалната сила се преобразува в духовна енергия.

От всеки отделен или от всичките пет центъра по дължината на гръбнака към центъра аджна — некоординираният живот се трансформира в интеграция на личността.

От шестте взаимосвързани центъра към теменния център — личностната активност се преобразува в духовен живот

Това е само едно принципно обобщение, доколкото разглежданият процес не се подчинява на някаква специална последователност, не преминава гладко и не спазва реда, [79] по който бе описан. Той се проточва и обхваща много животи: отначало като несъзнателни трансформации в резултат на горчиви преживявания; по-късно като плод на съзнателни усилия; накрая, когато кандидатът е преодолял повечето етапи от Пътя, този процес става подчертано динамичен и ефективен. Петте лъча, с които ученикът трябва да работи (двата основни формиращи и трите допълнителни), оказват активно влияние; кармичните задължения също помагат или пречат, като сложността на целия този процес (в сравнително тия опит на ученика) е толкова смущаваща, че единственото, което той може да направи, е да схване общата идея и да не обръща излишно 1мание на подробностите.

2. Течението надолу предизвиква следното Превръщане:

Когато теменният център се пробуди и ученикът започне съзнателно да насочва енергиите към центровете и да управлява своя личностен живот, трябва да бъде приложен научен подход за енергизиране на центровете в точно определен ритъм, който се определя от лъчите, обстоятелствата и кармата. Така всички телесни енергии придобива правилна духовна активност. Без да разглеждаме целия процес, ще отбележим, че насоченото надолу течение на енергиите грубо може да се раздели на три етапа:

а) Етапът на насищане с енергия (чрез гърления център) на творческия живот се характеризира със съзнателна връзка:

— между теменния и гърления център;

— между тях двата и сакралния център;

— и между тях трите взети заедно. [80]

Правилното осъществяване на тази връзка ще реши индивидуалния проблем с пола, без да налага сдържане и потискане, като се прилага само правилен контрол, което прави от ученика творец в широкия смисъл на думата и следователно — полезен за неговите събратя.

б) Етапът на насищане с енергия (чрез сърдечния център) на така постигнатата съзнателна връзка, се отличава с тясно сътрудничество:

— между теменния и сърдечния център;

— между тях двата и центъра на слънчевия сплит;

— и между всичките три взети заедно.

Това съдейства за установяване на правилни човешки, групови и духовни отношения в цялостното жизнено проявление на индивида. Също както първият етап на регулиране на творческия живот има решаващо значение за физическото тяло, така и този втори етап оказва мощно влияние върху астралния проводник — емоционалните реакции се превръщат в стремеж към служене, егоистичната индивидуална любов се трансформира в групова, след което божествеността започва да управлява живота.

в) Етапът на насищане с енергия (чрез центъра в основата на гръбнака) на цялостния човек се характеризира с ритмично н координирано взаимодействие:

— между теменния център и този в основата на гръбнака;

— между тях двата и центъра аджна;

— и между всичките три взети заедно.

Този последен етап има голямо значение и постига своята завършеност по време на третото посвещение — времето на Преображението. Виждате как тези три важни думи: [81] Преобразуване, Превръщане и Преображение ни насочват към целта — научното разкриване и правилното управление на центровете." (10 — 213/6)

"Струва ми се, че тези идеи [за преместването на психологичните проблеми и патологичните резултати] могат да станат по-ясни за вас, ако посоча няколко факти, отнасящи се до сакралния център, който от толкова отдавна ръководи животинския и физическия творчески живот на човека. В процеса на еволюцията сакралният център е преминал през етапи на автоматично безсъзнателно използване, които могат да се открият у съвсем дивия човек; следват етапите на използване под влияние на желанието за удоволствие и физическо задоволяване, където въображението вече играе определена роля; по-късно идва период, когато животът съзнателно се подчинява на сексуалния импулс. Това е нещо много по-различно от първия етап. Сексът става доминиращ фактор в съзнанието. Много хора днес преминават точно през този етап, през който са преминали или предстои да преминат всички от нас в някои от своите прераждания. Следва период на преместване, в който физическото притегляне на секса и потребността от физическо творчество вече не са преобладаващи и силите започват да се събират по-високо — в слънчевия сплит. Там те се контролират много повече от астралния живот на въображението, отколкото от безсъзнателния животински живот или от живота на съзнателното желание. Там тези сили започват да се смесват със силите на самия слънчев сплит и постепенно се издигат към гърления център, като преминават задължително през сърдечния център. Това поражда и основния проблем за мистика, който бързо е придобил функционална активност. Той болезнено осъзнава двойствеността на влечението към света и мистичното видение, на божествените възможности и способностите на личността, на любовта вместо желанието и влечението, на божествените отношения вместо човешките. Всичко това все още се интерпретира с понятията на двойствеността. Сексът продължава да стимулира неговото въображение и все още [82] не е заел балансирано място сред останалите човешки инстинкти; в резултат се наблюдава почти патологичен интерес към символиката на секса и към това, което може да се нарече одухотворен сексуален живот. Тази тенденция ясно се илюстрира от многобройни примери в трудовете на значителен брой средновековни мистици. В тях намираме изрази като "Христова невеста", “небесен брак", описания на Христос като "небесен жених" и много други символи и фрази. В Песента на Соломон вие ще намерите мъжката интерпретация на същия този сексуален подход към душата и нейния всеобхватен живот.

Тези и други далеч по-неприятни примери на сексуална психология се редуват с истинско, яркопроявено старание и мистичен устрем, с искрен стремеж към съюз с божественото. Причината за всичко това се крие в етапа на преместването. Както виждаме, нисшите енергии са подложени на двуетапно преместване: отначало в слънчевия сплит, я оттам в гърления център. През този период гърленият център все още не е достатъчно активен и пробуден, за да поеме и използва сакралните енергии. В някои случаи те се забавят по пътя си нагоре и временно се задържат в сърдечния център, създавайки феномена на сексуалните пориви (съпроводени от време на време и с определени физически сексуални реакции), на религиозния еротизъм и на принципно нездрави нагласи в резултат на цялата гама от причини, лежащи между повишената сексуалност и фанатичното безбрачие. Второто е точно толкова нежелателна крайност, колкото и първото, и води до много тежки последици. Често в случаите на мистици от мъжки пол е налице свръхразвито сексуално проявление на физическо равнище, извращения от различен характер или открита хомосексуалност. В случаите на жените се наблюдава силна превъзбуда на слънчевия [83] сплит (вместо сакрална активност) в резултат от което се появяват проблеми от типа на гастрит, нездраво въображение включващо в себе си цялата палитра от безхарактерна похотливост до явни форми на сексуално безумие, често проявявани заедно със силна привързаност към религията. Искам да напомня, че доколкото този наш раздел е посветен на патологиите, аз се докосвам до горните неприятни теми само по необходимост. Много усложнения биха могли да се избегнат, ако още през ранните етапи от мистичното развитие се осъществи правилно ръководство на менталния живот и откровено разясняване на разглеждания процес. Нагласата на прохождащите мистици много напомня интереса, който подрастващите проявяват към секса и религията. В дадения период от нашето развитие тези две теми са тясно свързани. Ако възпитателите, родителите и всички, които са загрижени за възпитанието на младежта, могат да й предоставят правилна помощ, някои от толкова разпространените днес нежелателни тенденции никога не биха прераснали в навици и в състояние на мисълта, както това става сега." (8 — 530/2)

"Каналът на приближаване (или низхождане) е следният:

а) От волевия аспект на монадния живот към това ниво на съзнание и енергия, което наричаме равнище на висшия ум.

б) От висшия ум към венчелистчетата на познанието на егоичния лотос.

в) От тези вихри на силата към по-нисшия или конкретен ум (с който обикновено си служи средният интелигентен човек), после към гърления център и оттам направо към сакралния център (центъра на творчеството и възпроизводството на физически план). Оттук енергията отново се издига към гърления център, където творческият физически импулс се преобразува в художествено или литературно творчество под една или друга форма, а по-късно — в умения да се създават групи и организации, способни да изразяват някои излъчвани от Ума на Бога мисли и идеи, който изискват бързо спускане и разпространение по Земята." (8 — 390) [84]

"Нека ученикът пренесе огъня от нисшия триъгълник към висшия и да пази това, което е създадено от огъня на средната точка. Това е препоръка към посветения да контролира сексуалния си импулс и да премества огъня, който сега най-често витализира органите за ш. (производство, към гърления център, като по този начин развива творчество на ментален план с посредничеството на ума. Това, което се сътворява, трябва обаче да бъде подхранвано и поддържано от при родната любяща енергия, извираща от сърдечния център. Въпросният нисш триъгълник е съставен от:

1. Слънчевия сплит;

2. Основата на гръбнака;

3. Репродуктивните органи.

Докато висшият, както беше споменато, е очертан от:

1. Главата;

2.Гърлото;

3. Сърцето.

Нравилото може да бъде изтълкувано от повърхностния читател като съвет за целомъдрен живот и даване на обет от страна на кандидата за въздържане от всякакво физическо проявление на сексуалния импулс. Това обаче не е така. Мнозина посветени са постигнали целта си, като същевременно естествено и мъдро са поддържали брачни отношения. Посветеният се ръководи от особена умствена нагласа, според която всички форми на проявление са божествени, а физическият план е също такава форма на божествено изражение, както и [85] всеки от по-висшите планове. Той разбира, че по-нисшата изява на божественото трябва да влезе под съзнателния контрол на вътрешната божественост, че всяко действие и постъпка би трябвало да се държат в юзда и да се обуславят от стремежа за изпълнение на дълга, а физическият носител да бъде използван така, че това да е от полза за групата и в помощ на духовния й напредък, както и да съдейства за най-доброто изпълнение на закона.

Не може да се отрече, че на определен етап човек може да бъде посъветван да усъвършенства контрола по дадена линия чрез временно въздържание, но това е само междинна цел, която ще бъде последван;) от етапи, когато (след като контролът вече е постигнат) човекът ще проявява в съвършенство атрибутите на божествеността чрез физическото тяло и всеки център ще бъде използван нормално и разумно, съдействайки за изпълнение целите на расата.

Нерядко посветени и Учители участват в брачни отношения и изпълняват нормалните си задължения на съпрузи, съпруги и домакини, но всичко е контролирано и регулирано от целта и намерението и никой не е доминиран от страст и желания. В съвършения човек на физически план всички центрове са под пълен контрол и тяхната енергия е използвана целесъобразно; когато главен фактор е духовната воля на вътрешния Бог, се наблюдава единство в усилието на всички планове и на всички центрове за висшето благо на максимален брой хора.

Засегнахме този въпрос, защото много ученици се заблуждават в тази материя и си изработват умствена нагласа, която води или до пълни атрофиране на цялата нормална физическа природа, или до разпуснатост под предлог за "стимулиране на центровете", което засилва астралното развитие. Истинският посветен се познава по [86] разумната си и пречистена от грехове нормалност, по последователното си съобразяване с това, което е най-добро за групата, по изпълнението на груповите закони на страната, по себеконтрола и въздържането от всякакви ексцесии, и по примера, който дава на ближните с духовния си начин на живот, с нравствената си чистота и с жизнената си дисциплина." (1 — 204/6)

"Искам да напомня на учениците, че винаги трябва да имат предвид следните три правила, свързани с пренасянето на енергията:

1. Необходимо е да се извърши пренасяне на енергията от всички нисши към всички висши центрове. Това обикновено става на два етапа. Пренасянето, което се осъществява вътре в личността, се съпровожда с предаване на духовна енергия от резервоара на силата, наричан от нас душа, към човека на физически план. Това става възможно само ако индивидът осъществява нужното пренасяне вътре в себе си. Тези две предавания протичат или в процеса на естествената еволюция, или биват ускорени чрез усилено обучение на учениците от всички степени.

2. В рамките на общо поле на дейност трябва да се осъществят следните пренасяния:

а) Енергията на центъра в основата на гръбнака (органа на личната поля) трябва да се издигне и пренесе по дължината на гръбначния стълб до теменния център, минавайки през центъра аджна.

б) Енергията на сакралния център (управляващ половия живот и органите за физическо творчество) трябва да бъде издигната към гърления център, който да стане надфизически орган на творческата активност.

в) Енергията на слънчевия сплит (органа на самоосъзнаваното лично желание) трябва да се издигне към сърцето и там да се преобразува в групово служене. [87]

3. Всички тези центрове се развиват и се задействат на три етапа, като все по-силно обуславят външните аспекти на човешкия живот:

а) Период, когато центровете действат слабо или в полуспящо състояние; формиращите ги и излъчваните от тях сили се движат бавно, н тежък и инертен ритъм; присъщата за всеки център светлина е все още неясна; точката на електричната мощ в центъра ("сърцето на лотоса, или чакрата", оста на колелото, както това езотерично се нарича в източните учения) е относително неподвижна. В центъра се вливат само толкова енергии, колкото са необходими, за да се поддържа жизнената дейност, гладкото функциониране на инстинктивната природа и способността да се реагира неустойчиво и неинтелектуално спрямо стимулите, идващи от астралния план чрез индивидуалното астрално тяло.

б) Етап на забележимо повишаване на вибрациите и интензитета на силата. Светлината на центровете става по-ярка, а центърът на слънчевия сплит показва особено голяма активност. Независимо от това, целият реален живот на човека си остава съсредоточен под диафрагмата. Центровете над нея са аморфни, нечувствителни и относително пасивни, по псе пак точката в центъра е по-динамична и електризирана. На този етап човекът е просто един средноразвит гражданин, който като цяло се подчинява на своята нисша природа и емоционални реакции и който използва своя ум за удовлетворяване на нуждите си. Неговите центрове ш. (приемат предимно физически и астрални сили и само понякога се отзоват на определени ментални импулси. [88]

в) Период, през който се осъществява първото пренасяне на енергията. Той може да продължава много дълго и да заеме няколко живота. Центровете под диафрагмата са напълно пробудени, тяхната дейност е много активна, светлината им е ярка, а тяхното взаимодействие е дотолкова реално, че образува цялостно магнитно поле, което включва в себе си цялата област под диафрагмата и става достатъчно мощно, за да разпространи своето влияние и върху областта над диафрагмата. Слънчевият сплит се превръща в доминиращ орган, измествайки ролята на сакралния център, който толкова дълго време е управлявал битието на животинската природа. Сега той приема енергиите отдолу, поглъща ги и бързо започва своята дейност по тяхното насочване и препращане към по-висшите центрове. При това положение човек става високоинтелигентен гражданин и стремящ се. Той осъзнава дуализма на своята природа (както на тази под диафрагмата, така и на онази над нея) и е готов да тръгне по Пътя на Изпитанията.

г) Етап, през който пренасянето на енергията продължава. Сакралните сили се пренасят в гърлото, а силите на слънчевия сплит—към сърцето. Последното пренасяне все още е толкова малко, че действието му е почти незабележимо. Това е дълъг и много сложен период. Днес повечето хора преминават през периодите "в" и "г", които се явяват подготвителни за последващ мистичен живот.

д) Период, характеризиращ се с висока активност на сърцето и гърлото. Човекът се проявява като интелигентно съзидателен в една или друга област и постепенно развива групово съзнание. Неговите реакции обаче все още са егоистично мотивирани, макар че в същото време той има цикли на видения и периоди на духовни усилия. Мистичният живот го привлича недвусмислено. Така човек става мистик.

е) Следва втори период на пренасяне, когато центърът аджна (който управлява интегрираната личност) става активен и доминиращ. Животът на чувстването и мистичните усилия с характерните за тях усърдие и сурова [89] дисциплина временно отстъпват на втори план, изместени от интеграцията на личността, личностните амбиции, личните цели и личната изява. Това е правилна и добра промяна, която води развитието към завършен вид. Все пак тя е временна, защото засега мистикът се таи зад външната активност и зад разумните светски усилия, но отново ще се пробуди за жизнения стремеж, когато природата на ума бъде напълно събудена и стане доминираща, когато желанието за ментално удовлетворение бъде наситено, а "Синът Божий е готов да стане и да влезе в дома на Отца си". В този период виждаме как интелигентно съзидателният, могъщият човек достига зенита на своя личностен живот. Центровете в торса (без тези в главата) действат все по-активно, като центровете под диафрагмата заемат подчинено положение и са под контрола на онези, които се намират над нея. Те се подчиняват на волята на човека, който продължава да бъде управляван от амбиции и честолюбие, от интелектуална целесъобразност и лична изгода, и от онази форма на групова работа, която му дава възможност да разкрие своя личностен потенциал. Центърът аджна е ярък и мощен; гърленият център е много активен, а сърдечният център бързо се пробужда. [90]

ж) Етап, през който теменният център става излъчващо активен, което се дължи на възобновения (по нов и по-впечатляващ начин) мистичен инстинкт, към който сега се прибавя и интелектуалният подход към действителността. Резултатът от това е двояк:

Така силите на любовта и волята въвличат всички телесни центрове в регулирана дейност. След това протича последното пренасяне на всички телесни и психични енергии в теменния център и това става чрез пробуждането на центъра в основата на гръбнака. Накрая великите Полярни противоположности, които се символизират и проявяват от теменния център (органа на духовната енергия) и от центъра в основата на гръбнака (органа на материалните сили) се сливат и от този момент човекът започва да се управлява само свише, от своята душа." (8 — 522/7)

"В периода на пренасянето, когато силите на тялото се намират в състояние на неестествено движение и преобразуване, за мистика и ученика съществува очевидна опасност и сериозен риск, свързани с резултатите от всяко пренасяне, което е постигнато чрез силов натиск, а не следва своя естествен път на еволюция. Именно тук се крие една от причините за разместването на пластовете и хаоса в съвременния свят. Силите, които сега протичат през масите средноинтелигентни хора (имам [91] предвид образованите индивиди, способни да научават световните новини и да обсъждат глобалните събития и тенденции) формират експерименталната база за пренасянето на енергията от сакралния център към слънчевия сплит. Това неизбежно води до хаос, превъзбуда, протест и много други проблеми." (8 — 542)

"Четвъртият закон [или Законът за Магнетичния Контрол] има в наши дни първостепенна важност по отношение на човешката еволюция. Целта на човешките стремежи е този закон да се спазва, като заедно с това бъде поставен в служба на развитието. Според него сексуалното проявление (такова, каквото сега го познаваме) трябва да се трансформира и издигне нагоре; сексът е изява на Закона за Привличането само на физическо равнище — той е проява на закона както в човешкото, така и във всички останали по-нисши царства. Любовта към всичко живо и привличането, което се реализира в служенето, са едно и също нещо и това се демонстрира от Триадата. Сексуалното проявление, съединяването на двамата, се превръща в обединение на многото в името на служенето, и това ще породи нови идеали и нова, по-духовна раса." (З — 584/5)

"Опасността от прекаленото стимулиране на половите органи теоретично е добре известна и днес аз нямам намерение надълго да се спирам върху нея. Искам обаче да подчертая, че тази опасност е съвсем реална. Причината се състои в това, че при прекалено стимулиране на въпросните центрове, вътрешният огън следва линията на най-малкото съпротивление, която съответства на поляризацията на расата като цяло. Затова обучаващият се трябва да извършва двуаспектна дейност:

а) Да оттегля своето съзнание от тези центрове, което никак не е лесно, защото изисква преодоляване на резултати, натрупани в хода на многовековно развитие.

б) Да насочва вниманието на творческия импулс към менталния план. Ако успее да направи това, той ще насочва активността на божествения огън към гърления център и към съответния център в главата, а не към нисшите органи за размножаване. Оттук става ясно защо (освен в случая на много напредналия индивид) човек не трябва в ранните си години да отделя много време за медитация. Мъдрото древно правило на брахманите гласи, че той трябва да отдаде младите си години на [92] дома и семейството и едва когато е изпълнил своя човешки дълг, може да избере живот на поклонник. Това правило важи само за средните хора. При напредналите Егота, учениците и стремящите се то се променя и изисква всеки от тях сам да открие и приеме правилното решение." (2 —106)

7. КУНДАЛИНИ И СЕКСУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ

"Скритият (или вътрешен) огън дава онази вътрешна топлина, която позволява на Слънчевата система да сътворява всички форми на живот. Именно тази вътрешно присъща топлина предизвиква плодородието, свойствено за човека, животното или растението. [93]

Скритият човешки огън, топлината вътре в тялото на човека, е причина за образуването на други форми на живот, такива като:

1. Клетките на физическото тяло.

2. Организмите, хранещи се от скритата топлина.

3. Себевъзпроизводството в други човешки форми — основата на сексуалната функция." (З — 53)

"Ако човек със силата на волята си или чрез свръхразвитие на менталната страна от своя характер придобие властта да смесва тези огньове на материята и да ги устремява напред, той се излага на опасността от маниакално заслепление, безумие, физическа смърт или друго сериозно заболяване на някоя част от тялото; той рискува, също така, да превъзбуди сексуалния си импулс чрез рязкото изблъскване на силата нагоре или чрез силовото насочване на нейното излъчване към неподходящи центрове. Причината се крие както в това, че веществото на неговото тяло все още не е достатъчно чисто, за да издържи обединяването на огньовете, а гръбначният канал е замърсен и блокиран, поради което действа като бариера, връщайки огъня обратно надолу, така и в обстоятелството, че пламъкът (обединен от силата на ума, но при отсъствие на съответен приток от духовния план) позволява проникването чрез горящия етер на нежелателни външни сили, потоци и дори същества. Това разрушава, разбива и разкъсва всичко, което е останало от етерното тяло, от мозъчната тъкан и дори от самото плътно физическо тяло." (З — 126) [94]

"Говоря за това толкова подробно, защото практиката на дихателните упражнения определено раздвижва силите, които протичат през "надисите" [силовите нишки], и често ги реорганизира преждевременно. Така се ускорява процесът на разрушаване на стените, които отделят четирите сили от петата енергия, и се ускорява изгарянето на защитните етерни паяжини по дължината на гръбнака. Ако това стане по време, когато животът е съсредоточен под диафрагмата и човекът все още не с станал дори стремящ се, то ще предизвика свръхстимулация на сексуалния живот, съчетано с отваряне към астралния план, което ще доведе до много физически усложнения и заболявания. В окултен смисъл това "освобождава нисшите огньове и човекът бива изгорен от техния пламък" още преди да се е превърнал в мечтания "горящ храст, който вечно пламти, без да изгаря". (8 — 595). [95]