КОСМИЧНИ СЪОТВЕТСТВИЯ НА СЕКСУАЛНИЯ ИМПУЛС

"Когато Небесният Човек, Който сега се проявява чрез Земната схема, успее да съживи Своя среден център, т. е. да постигне успех в пренасочването силите на планетарния кундалини от нисшите центрове към този на слънчевия сплит, тогава ще започне нов цикъл и много от днешните проблеми ще намерят своето решение. Неговата работа засега е в начална фаза и ще трябва да изминат още два кръга и половина, преди Той да извърши необходимата работа. Когато това стане, за въплътените човешки индивиди резултатът ще бъде троен:

1. Сексуалното стимулиране (както го разбираме днес) ще се стреми към изява и творчество не толкова на физическо, колкото на астрално и ментално равнище, и ще се проявява както в създаването на предмети па изкуството, така и в приложната работа на учените.

2. Сегашните престъпления, породени в голямата си част от сексуални емоции, ще останат в миналото, а физическата разпуснатост, оргиите и другите отвратителни привички ще намалеят със 75 процента.

3. Взаимодействието между трите плътни физически планети ще се усъвършенства и човекът по своя воля ще може да преминава от една към друга. "(З—297/8)

"В трите свята на своята активност, човекът ще работи като Творец и ще следва същите правила. Неговите мисъл-форми ще бъдат изградени от избирано по особен начин ментално вещество, така че трептенията му да съответстват на вибрациите на търсещите въплъщение Идеи; тези форми ще съществуват (подобно на мисъл-формата на Логоса — Слънчевата система) докато факторът на Волята, или динамичната жизненост, продължава да ги държи в единство. [131]

а) Способността на човека съзнателно да твори на менталните равнища и съответното преобразуване на висшите му сексуални импулси във висши.

б) Менталното пробуждане на друга голяма част от животинското царство.

Когато тези две събития станат реалност, те ще бъдат индикатор за [133] окончателната ментална поляризация на Логоса; ние можем да получим представа за това само като изучаваме съставните части на Неговото тяло на проявление.

Това, което тук бе предсказано по отношение на логоичната мисъл-форма, изцяло се отнася и до мисъл-формата на Небесния Човек и планетарната схема. Когато Неговата космична поляризация стане по-ментална, а природата на космичното Му желание се преобразува, тогава силата, която действа чрез Неговите центрове, също ще промени своята посока; Той ще поеме сила от някои Свои нисши центрове и планетни тела; физическото въплъщение ще престане да Го интересува и Той постепенно ще се вглъби в Себе си. Неговата мисъл-форма ще покаже постепенно намаляване на жизнената Му сила; плътният Му физически глобус ще отмре и ще излезе от обективност, а останалите планети временно и закратко ще поддържат Неговия живот. В съответното време цялата схема ще угасне и Той ще остане да функционира единствено в Своето астрално тяло.

Същото се случва с веригата и проникващия я Живот, ако тя бъде разглеждана просто като център от тялото на Планетарния Логос, който притежава свой собствен централен фактор. Интересен пример за това с Луната. Желанието на нейния Обитател вече не е било свързано с физическото проявление и Той е оттеглил оттам Своя живот. Всичко, което е останало след това, е само една мъртва обвивка; другите два аспекта са се оттеглили и единствено третият — присъщият на самата материя живот е останал, за да се разтваря постепенно с течение па вековете. Подобни явления се наблюдават и по отношение на човека, когато физическото му тяло започва да се разпада след акта на смъртта — другите два аспекта са се оттеглили и формата неизбежно умира.

Когато тези фундаментални факти бъдат осъзнати и човекът започне да цени своето положение на Творец, цялата тематика, свързана с въпросите на пола, също ще претърпи промяна; основното ударение ще се поставя [134] върху законите на менталното творчество и върху научното формулиране на мисъл-форми, като плътният физически аспект на творчеството ще остане на заден план. Когато това стане, човекът ще встъпи в своето божествено право, а човешкото царство ще изпълнява законната си функция. Сексуалният аспект (така, както се проявява днес) и целият процес на възпроизводство са като цяло еднакви при човека и при животинското царство, доколкото са изградени върху животинските инстинкти и плътната физическа природа, която обаче не може да се смята за принцип. Когато човекът напълно се отдели от животинското царство, а третото и четвъртото царство се обособят едно от друго, тогава природата на секса и органите за възпроизводство ще се разглеждат от обикновения човек по съвсем различен начин. Творчеството в крайна сметка ще стане резултат от мисловните импулси, а не от тези на желанието, и когато на ментално равнище началният импулс бъде даден, целият този процес ще стане толкова нормален, безопасен и неосъзнаван, какъвто днес е актът на дишането. Когато това се случи (а дотогава предстои да се измине дълъг път), физическото възпроизводство ще продължава да съществува, но за физическата форма ще се говори с понятията на конкретизирането и на енергиите, като се набляга върху онова, което изисква въплъщение. Ще започне такъв етап, при който функциите на етерното тяло ще бъдат усвоени и разбрани научно, а законът за творящата мисъл ще стане предмет на всеобщо познание и обсъждане; това ще съвпадне с периода, през който животинското царство наново ще почувства манасното въздействие и индивидуализацията отново ще бъде позволена.

Тогава ще е общопризнат факт, че Духът и Материята са два аспекта на едно Единство, а днешната терминология за Духа и материалното вещество ще бъде заместена от едно по-широко разбиране за отрицателната и положителната енергия, като два аспекта на Единната Енергия. По това време всички явления ще се изразяват с понятията на [135] силите, а половият въпрос (или съюзът на физически план между мъжкото и женското, позитивното и негативното начало) ще получи изкупление и пречистване.

И така, въплътената идея е буквално положителен импулс, излъчен от менталните равнища и скрит под булото на отрицателното вещество. Тези два фактора на свой ред могат да се разглеждат като излъчване (еманация) на още по-величествен силов център, който изразява целта си чрез тях двата." (З — 555/560)

"Качеството на тези енергии е предимно астрално-будхично; течението на жизнените сили и общата насоченост на импулсите, които влияят на човечеството в нашия велик цикъл, се определят от енергията на привличането, присъща на интуитивната природа на планетарния Логос, както и от могъщата сила на астралното тяло (или тялото на желанията). С други думи, астралният елементал, който въплъщава в себе си природата на желанието на планетарния Логос, е изключително могъщ, особено в сегашния цикъл, но силата на духовната и интуитивната природа на Този, в чието тяло живеем, движим се и съществуваме, постоянно риете. От една страна, ние наблюдаваме гибелните последици от дивото преследване на удоволствието (вкл. секса и престъпленията) в името на задоволяването на желанията и като характеристика на сегашната цивилизация, то вече е достигнало своя апогей и дори можем да кажем, че се наблюдава тенденция към спад, колкото и незабелязана да остава тя за вас. В същото време вратата към посвещението е отворена. Тези две възможности (ако можем така да ги наречем) съществуват едновременно, като едната отслабва за сметка на другата, която става все по-силна. В това може да се види определен изход." (4 — 432/3)

"Трябва да се разбере и подчертае един факт, свързан с мястото на постоянния атом в рамките на каузалната периферия и нейната еволюция, 1136] а именно, че астралният постоянен атом в нашата Слънчева система е приемник на огромен силов или енергиен поток и получава повече енергия и стимулация в сравнение с останалите свои аналози по следните причини:

Първо. Центърът на поляризация на четвъртото или човешкото царство се намира в астралното съзнание, ако разглеждаме това царство като единство в проявление. Повечето съвременни хора управляват физическото си тяло от астрално равнище и чрез природата на желанието. Астралното им тяло се намира върху пряката силова линия, която започва (>т монадните равнища, минава през будхичните и стига до астрала, 2-4-6.

Второ. Поставената пред хората цел е те да станат Учители на Мъдростта, или съзнателни единици в Тялото на Дракона на Мъдростта, 11ли Любовта. Човекът я постига, когато се научи да действа съзнателно н будхичното си тяло, или когато астралният постоянен атом бъде чаместен от будхичния постоянен атом.

Трето. Следващата причина е в това, че вторият аспект на Логоса (този на любовта, или проявлението на любовта на Логоса чрез Сина) се проявява в тази слънчева система. Схемата е следната:

а) Синът на Необходимостта, или желанието,

б) откликва на тона на космичния Лъч на Любовта;

в) формата, чрез която този лъч на космичната Любов (изразена в отношението между "А3"-а и "неАз"-а, т. е. чрез двойствеността) проявява себе си,

г) се управлява от космичния Закон за Привличането. Монадите на любовта са доминиращото качество. (Влагам в думата "качество" особен смисъл.)

Тази сила, ако бъде правилно насочена и добре контролирана, става мощен преобразуващ фактор, който в крайна сметка ще направи от човешката единица Учител на Мъдростта, Повелител на Любовта и малък Дракон на Мъдростта.

Ако изучаващият внимателно размисли над тези пет факта, той ще получи ключ към проблемите на околното битие, към причината за топлината в Слънчевата система, към действието на космичния Закон за Привличането и Отблъскването, който управлява всички атомични форми, и към присъщия за всяко царство на природата въпрос за секса. Те дават ключ и за разбиране на структурата на Божествения Хермафродит.

В тази връзка добре трябва да се разбере и относителната важност ма постоянния атом (в каузалната периферия) на втория аспект на личността и да се помни, че силата, която протича през него и одухотворява астралното тяло, следва пътя на най-малкото съпротивление, така че на практика тя влияе на неговото физическо проявление два пъти по-силно в сравнение със силите, които протичат към него през другите два постоянни атома. Сега Логосът изразява Себе си чрез Божествения Лъч (Неговия втори аспект), който представлява съвкупност от всички еманации, излъчени от Повелителите на Мъдростта, от Небесните Хора, от Драконите, Които са Единство и Любов. Тази сила протича чрез Тях и те (редувайки се) приемат форма, или както казва Е. П. Блаватска: "Предвечният Лъч става лоно [vahan] на Божествения Лъч" [...]. Техният живот одухотворява всеки атом на вграденото във форма вещество, а животът Им обединява в себе си Логоичния магнетизъм, или великата природа на желанието на Логоса, която в търсене на "неАз"-а се стреми към космичен Брак; това е проявление на сексуалния зов на Логоса, Който търси Своята полярна противоположности се стреми към мистичен съюз с нея.

Аналогичен процес протича и в микрокосмоса, който следна тля ма своето битие, и това също го води към въплъщение, или към миеш мек съюз с формата." (3 — 510/3) [139]

"Както посочва "Древният Коментар":

"Когато Отецът се приближава към Майката, това което ще бъде, приема форма. Съюзът между двамата скрива истинската тайна на Битието.

Когато двете велики деви се търсят, когато те се срещнат и слеят, обещанието на живота е изпълнено.

Когато този, който вижда и знае, стои в средата на пътя между своите родители, плодовете на знанието стават видими, и няма тайни на равнището на съзнанието.

Когато Ану — безкрайно малката величина, поеме в себе си Ишвара и Неговата мощ, когато малките сфери и цикли се разширят в кръга на Небесата, тогава същинското Единство ще бъде осъзнато и ще се прояви в цялата си пълнота.

Когато Този, който държи живота, стане Трима, зад които е скрит този живот; когато Тримата в процеса на въртенето станат Седем и Десет; когато тридесетте милиона crores на дева-животите повторят завъртането; когато бъде достигната централната точка и се разкрият Трите, Десетте и вътрешната сияеща СКЪПОЦЕННОСТ, тогава ще завърши кръгът на проявлението и Единният отново ще бъде Десет, Седем, Три и точка"

Тук е скрит ключът към мистичния брак и изучаващият окултизма може да научи много, ако внимателно осмисли тези двойки противоположности; така пред него (във времето и пространството) ще се разкрие онзи процес, чрез който въпросният съюз и неговият плод ще получат своя завършек и закономерно ще доведат до формирането на божествения Хермафродит на неговия собствен висш план.

Трябва да се помни, че в този раздел ние имаме предвид еволюционните деви, които (в качеството си на положителен Живот) оживотворяват инволюционната материя, или [140] дева-субстанцията: Така мистичният брак между Духа и материята намира своето съответствие и в дева-субстанцията, проявено като взаимодействие между отрицателните и Положителните дева-животи. Самото вещество е същностна двойственост; формите повтарят същата тази двойственост, но когато отново става дума за човека, налице е двойственост плюс още един трети фактор." (З — 671/2)

а) Душата и Духа;

б) Сина и неговата Майка (или Душата и физическата субстанция);

в) Отрицателните и положителните планетарни животи, споменати по-рано;

както и във:

г) Системния брак, или сливането на две завършени планетарни схеми, след като са погълнали други сили;

д) Космичния брак, или сливането на нашата Слънчева система с нейния противоположен космичен полюс — друга звездна система. 11одобни космични бракове между звезди и Системи стават причина за И11сзапните и неочаквани избухвания на слънцата (с рязко повишаване на яркостта им), които понякога се наблюдават и стават предмет на оживени дискусии." (З —1168/9) [141]

"Чрез тайната на морето и загадката на неговото окултно "изсъхване", или поглъщане, в крайна сметка ще се разкрие значението на:

а) Сексуалния импулс в неговия макрокосмичен и микрокосмичен смисъл;

б) Прекратяването на желанието;

в) Насочването на огъня към гърления център, вместо към детеродните органи;

г) Пралайята, или затъмнението;

е) Твърдението в Библията, че "Море вече няма да има"." (З — 899/900)

"Внимателното изучаване на тези условия в макро- и микрокосмоса ще хвърли светлина върху причините, поради които окултистите никога не са приемали физическото тяло за основен принцип. Светият) Дух --Този, Който осенява и посява семето на живота п очакващата и мълчаливо приемаща Девствена Майка, или материята, разбуждайки я към активност и велико съзидание на божественото въплъщение, с основен фактор от гледна точка на втората Слънчева система. По начин, неразбираем за съвременните мислители, Майката (или божественият Претендент за загадката на космичния брак) е била доминиращ фактор в предишната система. В тази система обаче, във връзка с материята, доминираща роля играе Светият Дух. Така работата на етерните равнища и произтичащите от нея енергии и функции са главните фактори, отговорни на физически план за битието на всичко, което е обективно, осезаемо и проявено. Нарастването на материята около жизненото тяло и повишаването плътността на веществото около жизненото етерно ядро сами по себе си са резултат от взаимодействието и цялостния обмен на вибрации между онова, което може да бъде наречено остатък от предишни проявления, и излъчванията на сегашното проявление." (З—916/7) [142]

"Този инстинкт към синтезиране (засягащ психичната природа на Божеството) няма нищо общо с физическото проявление на секса. Той се ръководи от други закони и се подчинява на физическата природа. Нека не забравяме казаното (с пълно основание) от Е. П. Блаватска, че физическото тяло няма статут на принцип." (8 — 235)

"Второто съответствие се отнася до спящото "съзнание ь желанието" и се управлява от Закона за Привличането; този закон | валиден за нашата система и обуславя способността на Логоса да "люби мъдро'' в окултен смисъл на думата. Той има отношение към поляризирането на Логоса в Неговото астрално тяло и създава феномена, наречен от нас "сексуална активност", на всички равнища в системата." (3 — 721)

"В случая с човешката еволюция някои типове сила са генерирани, управлявани, усвоявани и използвани, отначало несъзнателно, но накрая с пълно познание.

а) Вродената енергия;

б) Абсорбираната енергия;

в) Груповата енергия;

г) Материалната енергия, или тази, която е скрита в материята на физическия план.

Б/ В Двореца на Учението човек започва да чувства и използва енергията на втория аспект за изграждане на форми, за социални и семейни връзки. Той стига до познание за половете и техните взаимоотношения, но все още разглежда тази сила като нещо, което трябва да бъде контролирано, вместо да е съзнателно и конструктивно използвано.

В/ В Палата на Мъдростта той придобива знание за първия аспект на енергията, за динамичната саможертвена употреба на волята, и получава ключа за триаспектната тайна на енергията, която той е започнал да изучава в предишните две Зали. Трите ключа към тези три тайни се дават на човека при третото, четвъртото и петото посвещение.

След като получи ключа към тайната, разбулена в първата Зала — мистерията на Брама, човек придобива способността да отключва скритите енергии на атомичната [144] субстанция. По-късно, получавайки ключа за тайната на половете, или на двойките противоположности, той вече може да отключи скритите сили на волевия аспект. Накрая му се Показва динамото на слънчевата система (ако можем така да се изразим) И му се разяснява сложността на механизма. (1 — 167/8)

"Нека изброим трите основни тайни на Слънчевата система: