Що е наркотик?



страница8/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   24

2.АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ

Практически всичкият алкохол, който хората употребяват за пиене, се получава чрез ферментация на продукти, които съдържат въглехидрати. Процесът се извършва под въздействието на живи организми - дрожди. Това налага известни ограничения върху силата на получаваните напитки, тъй като при концентрация на алкохол повече от 10-15% дрождите умират и ферментацията спира; така от гроздов сок се получава вино, а от зърно - бира. Концентрираните напитки могат да се получават само чрез дестилация; по този начин може да се получи алкохол с произволно силен градус, но обикновено концентратите съдържат 40 до 50% алкохол. Съдържанието на алкохол в различните напитки се измерва в градуси, които обикновено показват обемната концентрация на алкохола в %. Първоначално е имало най-различни системи за означаване на алкохолното съдържание, някои от които още се използуват. Интересен е произходът на английския термин proof (проба). В миналото кралският флот закупувал огромни количества ром за моряците. Той се изпитвал, като с него се залее чер барут; ако след това барутът може да се запали, смятало се, че ромът става за пиене. Успешната проба (100 proof) съответствува на 50 % алкохолно съдържание.

Почти всички спиртни напитки освен алкохола съдържат още много други желани и нежелани съставки. Има смисъл да споменем някои от тях, които са резултат от неправилното спазване на технологията или от използуването на некачествена суровина. При дестилацията на домашна ракия е необходимо в казана с джибрите да се добави някакво алкално вещество - сода каустик, сода за дъски или даже няколко лопати пепел. В противен случай се получава етилацетат - едно вещество, което добре опиянява и е прекрасен лакочистител, но е много опасно за черния дроб. Авторът е виждал данни от химически анализ на домашни ракии, които напълно отговарят на определението ацетонлийка или коресилиновица - една от тези ракии съдържаше 25% алкохол и 16% етилацетат. Домашните ракии, особено плодовите, съдържат и много висши алкохоли - пропилов, изобутилов и пр., които също са много по-отровни от етиловия; те имат по-силно наркотично действие от него, но сутрешното главоболие, както и съсипаният черен дроб, са ни сигурни. Често етилацетат и висши алкохоли има и в напитките на уж реномирани производители; причината за това е, че в БДС се споменава само метанола.

Метанолът и етиленгликолът са най-опасни сред другите алкохоли. Като изключим завършените алкохолици, които пият всичко, което отдалече им мирише на спирт, тяхна жертва може да стане всеки, който купува напитка с несигурен произход. Метанолът е силно отровен; токсичната доза е 20 - 50 ml. Първите симптоми на метанолно отравяне са зрителните смущения - отровените виждат като че ли през снежна буря; много от тези, които оживеят, остават частично или напълно слепи. Дъхът и урината на отровените миришат на формалин. За оправдание на метанола трябва да се каже, че повечето нискокачествени напитки съдържат много по-често висши алкохоли, отколкото метанол. Преди години в Австрия избухна скандал около продукцията на една голяма фирма, която добавяла етиленгликол (антифриз) във вината си, за да ги направи по-меки на вкус. Даже малките хронични дози етиленгликол са опасни за черния дроб. Приет в големи дози, той причинява възбуда, която се сменя с депресия. Отровените получават силна ацидоза, а в тежки случаи - остра бъбречна недостатъчност. Най-елементарната противоотрова при отравяне с метанол или етиленгликол е обикновения алкохол в максимално поносимите дози.

Алкохолът се приема изключително перорално. Той бързо се всмуква в стомаха (20 %) и тънките черва (80 %), като този процес е по-бърз при употреба на концентрати или на газирани напитки. Една малка част от алкохола се излъчва от организма непроменена, но основната част от него се метаболизира в черния дроб; в крайна сметка приетият алкохол изгаря и в този смисъл той може да се разглежда като една изключително калорична, макар и крайно непълноценна, храна. Организмът на средния европеец може да преработва 10 g алкохол в час, т. е. ако човек изпива 50 g концентрат или чаша вино в течение на два часа, той практически няма да се опияни.

От юридическа гледна точка е важно да се знае концентрацията на алкохол в кръвта; това има значение не само за тези, които са хванати да карат кола пияни. Тя може да се изчисли лесно като се раздели количеството изпит алкохол, приведен към 100 % алкохол, на тази част от телесното тегло, която го абсорбира - това е около 3/4 от теглото на мъжете или 2/3 при жените. Например изпиването на една бира от мъж, който тежи 80 kg, води до следния резултат: 25 g чист алкохол (5 % от 0.5 кg) разделени на 60 кg (3/4 от 80 кg) дават 0.4 g/kg което е 0.4/1000, или както се казва 0.4 промили. Тъй като алкохолът относително бързо се метаболизира, така пресметнатата концентрация отразява само началния момент след приемането на алкохол.



3. ЕФЕКТИ

Може да изглежда парадоксално, но фармакологичната основа на действието на такова просто и известно вещество все още не е напълно ясна. В по-старите книги се излага хипотезата, че алкохолът действува подобно на общите анестетици (етер, хлороформ и т.н.), които оказват неселективно влияние върху вискозитета на мембраните на нервните клетки. Промяната в мембраните влияе на функционирането на белтъците, които се намират в тях; в частност това са рецепторите на невромедиаторите. Много е вероятно, обаче, алкохолът и неговите метаболити директно да въздействуват върху някои рецептори и системи; във всеки случай той силно влияе на рецептора на GАВА, на NМDА-рецепторите и на ензима моноаминоксидаза. Трудно е да се прецени в каква степен тези фактори имат значение за ефектите на алкохола, но изглежда, че основно те се дължат на влиянието му върху рецепторите на GАВА, независимо по какъв механизъм се осъществява то.

Едно кратко и афористично обяснение на ефектите на алкохола е дадено в старата френска легенда за св. Мартен, който донесъл лозата във Франция. По време на своето пътешествие той първо я криел в костите на птица, после на лъв и накрая на магаре. По тази причина от виното хората първо запяват като птици, след втората бутилка те стават смели като лъвове, а накрая се превръщат в магарета. Подобни мъдрости има във фолклора на почти всички народи; древните гърци са изобразявали Дионис ту като весел и приветлив младеж, ту като разярено свирепо животно.

Едва ли има някой, който да не е наблюдавал себе си или други хора в най-различна степен на опиянение. Общоизвестно е, че алкохолът действува различно на различните хора, но въпреки това типичните му ефекти могат да бъдат свързани с неговата концентрация в кръвта. Човек чувствува лека възбуда и става бъбрив при концентрация 0.5-1 g/1; при 1 -1.5 g/1 повечето хора стават шумни и буйни, а по-късно сънливи; повече от 1.5 g/1 обикновено предизвикват гадене и повръщане, а често след това настъпва летаргия и ступор. Повече от 3 g/1 винаги води до загуба на съзнание, а при 5 g/1, ако не се вземат мерки, смъртта настъпва след 1 - 2 часа. Световният рекорд е 15 g/1; лекарите са положили огромни усилия, за да може шампионът да остане жив.

Интересно е, че влиянието на алкохола зависи не само от неговата концентрация, а от това дали тя се повишава или намалява; в първия случай човек се чувствува приятелски настроен, смел и весел, а във втория - уморен, злобен и депресиран. Този ефект е един от основните фактори, които подтикват да се пие още и още алкохол, за да се поддържат приятните усещания.

Алкохолът има дезинхибиращ ефект, т.е. под неговото въздействие човек е по-склонен да извърши неща, които много му се искат, но не му стиска. В тази връзка е и неговото свойство да бъде най-разпространената дрога на истината; както казва нашият народ "каквото е на трезвия на ума, това е на пияния в устата". Според различни проучвания между 20 и 40 % от самоубийците се осмеляват да предприемат тази стъпка едва след като изпаднат в състояние на опиянение.

Връзката между алкохола и насилието е общоизвестна, но този въпрос заслужава особено внимание, тъй като почти всички наркотици в едно или друго време са били обвинявани, че предизвикват насилие. Алкохолът е безспорен лидер в това отношение и причината за това не е само в неговото широко разпространение. Не е тайна, че много от нашите съвременници дълбоко в себе си са неудовлетворени от живота, разяждани от омраза и завист към тези, които по тяхно мнение са имали повече късмет - т. е. родени са с повече ум, красота и воля от тях. Подобна струна звучи повече или по-малко в душата на всеки от нас, но именно нейното заглушаване лежи в основата на всяко човешко общество. Когато дезинхибиращият ефект на алкохола свали забраните, дълго подтисканата агресивност излиза наяве. Жертви в такива случаи са обикновено близките на човека, обзет от прилив на алкохолно юначество - жена, деца, роднини и приятели; алкохолът е неизменен участник в почти всички съседски и роднински свади, които завършват с убийство - за примери вижте вестниците. Трябва да се подчертае, че алкохолът е само катализатор, а не непосредствена причина за агресивното поведение. Причините за насилието са в самите нас и зависят както от особеностите на характера на самия човек, така и от неговото социално положение и етническа принадлежност, т. е. те са почти изцяло в областта на психологията. Общо взето, бедните по-често стават агресивни под въздействието на алкохола от хората, принадлежащи към заможните слоеве на обществото. Пияните евреи много рядко стават буйни, докато индианците и другите латиноамериканци стават агресивни даже без видим повод. Това поведение отразява не толкова ефектите на самия алкохол, колкото общоприетите в дадената етническа или социална група стереотипи на поведение.

4. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ

Несъмнено е, че от всички вещества, описани в тази книга, алкохолът е това, което причинява най-сериозни лични и социални проблеми. По този въпрос има изписана планина от книги, но тук алкохолизмът ще бъде обсъден само в такава степен, че да може да служи като сравнение за другите видове зависимост, за които става дума на съответните места. Определението на СЗО за алкохолизма е следното: "Алкохолици са тези хора, които пият значително количество алкохол, чиято зависимост към него е достигнала такава степен, че имат забележими умствени разстройства, или това влияе върху телесното им и психическо здраве, отношенията им с другите хора и функциите им на социални и икономически субекти. Тук се включват също така и тези, които показват начални признаци на такова развитие."

От гледна точка на фармакологията алкохолът е изключително опасно средство; дозата, в която той проявява желаните си ефекти, е само 3 до 5 пъти по-малка от смъртната доза. Сред другите вещества, описани в тази книга, едва ли съществува такова, чийто терапевтичен показател да е толкова нисък. Единственият фактор, който донякъде намалява токсичността на алкохола, е неговото бързо разграждане в организма. Смъртта от алкохолно отравяне обикновено настъпва от парализа на дихателния център. У нас през 1994 г. от алкохолно отравяне са умрели 175 души, а още 131 души са умрели от случайно (какво ли ще рече това?) алкохолно отравяне.

Ефектите на хроничната употреба на алкохол засягат предимно черния дроб и нервната система. Хроничните алкохолици развиват цироза на черния дроб около 8 пъти по-често от останалите хора, като жените по-често стават жертви на цирозата от мъжете-алкохолици. Повредата на черния дроб отслабва имунитета, което прави организма по-уязвим към различни инфекции. Често се наблюдава дегенерация на сърдечния мускул; получава се нещо като сърдечна цироза. Алкохолът повишава вероятността за развитие на ракови заболявания; той отслабва тъканите и действува като канцероген, а освен това създава условия за проявата на други канцерогенни фактори.

Алкохолиците често страдат от липса на спомен за минали събития, загуба на способността за запомняне на нова информация и дезориентация. Тези симптоми са известни като психоза на Корсаков и са резултат от забелязаното от Вернике увреждане на някои части на мозъка, дължащо се на недостиг на витамин В1; често те се разглеждат като един синдром на Вернике-Корсаков. Освен него алкохолиците имат и други неврологични нарушения, които могат да достигнат до степен на алкохолна деменция.

Както правилно е отбелязал още крал Макбет, алкохолът "възбужда желанието, но отнема възможностите"; хроничните алкохолици стават импотентни и загубват интерес към секса. Отдавна се е смятало, че алкохолът лошо влияе на потомството; в древен Картаген на младоженците било забранено да пият, за да зачеват здрави деца. Системната употреба на алкохол от бременните жени води до раждането на деца със специфичен фетален алкохолен синдром (FAS). Неговите признаци са умствено изоставане, лоша координация, слаб тонус на мускулите, ниско тегло и малформации в различни органи; външно тези деца имат малки очи, спуснати клепачи и уродлива, приличаща на рибешка, уста. Установено е, че FAS е следствие от влиянието на алкохола върху формирането на кората на мозъка на човешкия зародиш; мозъчната кора на много от тези деца има само четири слоя клетки вместо нормалните шест и вероятно много от клетките в тях не са намерили своето нормално място. FAS е най-изучения случай на поведенческа тератогенеза; смята се, че около 0.2% от децата се раждат с този синдром; при около 2% от новородените той е по-слабо изразен.

Накрая, след всички тези ужаси не е излишно да се кажат и няколко добри думи за алкохола. У повечето хора умерената употреба на алкохол понижава риска от инфаркт и инсулт. Някои лекари го препоръчват в разумни количества на своите възрастни пациенти като средство за релаксация и за улесняване на заспиването. Действително, не е ясно с какво хапчето за сън, което има почти същия механизъм на действие и също така може да предизвиква физическа зависимост, е по-добро от една чаша алкохол преди сън.

5. АЛКОХОЛНА ЗАВИСИМОСТ

Практически всички хора, които системно пият, развиват толерантност към ефектите на алкохола. Дългогодишната употреба на значителни количества алкохол предизвиква силна физическа зависимост, но психическата зависимост към него се получава много по-бързо. Смята се, че около 10% от пиячите след време изпадат в сериозна зависимост, съпроводена с тежки абстинентни явления.

Първоначалните симптоми на абстинентния синдром се появяват около 10 часа след последната доза. При леките форми на алкохолизъм те се изразяват в напрегнатост и нарушения на съня. В по-тежки случаи към това се добавят двигателна възбуда и треперене; освен тях могат да се появят мускулни спазми, гадене, повръщане, изпотяване, аритмия. Около 5% от алкохолиците след около 2 дни развиват още по-тежки симптоми, познати като делириум тременс (Delirium tremens). Това състояние се характеризира с възбуда, дезориентация и халюцинации; последните обикновено включват плъхове, прилепи, насекоми и т. н. и като цяло са ужасяващи. До началото на века смъртността сред тези, които са изпаднали в делириум тременс, е достигала 40%, но сега благодарение на напредъка на медицината тя е много по-ниска. Първите мерки се състоят в замяната на алкохола с някой от съвременните депресанти, най-често диазепам. Някои учени изказват мнение, според което сутрешният махмурлук може да се разглежда като мини-абстинентен синдром; важен аргумент в подкрепа на тази теория е общоизвестната бирена терапия на махмурлука.

Съществуват две основни гледни точки относно това, какво представлява алкохолизма. Според първата от тях, това е болест като всички останали, а алкохолиците са жертви на своята физиология и са безпомощни да контролират поведението си. Многочислени изследвания са показали, че действително съществуват много големи разлики в склонността на различните хора да станат алкохолици, като това силно зависи от тяхната наследственост, пол, расова принадлежност и от характера на личността им. От друга страна, досега никой не е могъл да определи ясно физиологичната природа на алкохолната болест. Другият подход към алкохолизма го третира както зависимостта към всички вещества като опиатите, стимулантите, никотина и т. н.; според него в основата на зависимостта лежи способността на алкохола да действува като положителен стимул, което подтиква към употребата му.



Тъй като все още няма съгласие по въпроса какво точно е алкохолизма и защо въобще хората пият, то съществуват и много подходи към лечението на алкохолиците. Първата стъпка е преодоляването на физическата зависимост, ако тя е силно проявена. Успехът на последващото лечение зависи много от личността на човека и от това доколко използуваният подход съответствува на неговия характер - различните методи влияят твърде различно на различните хора. Методите, основани на предположението, че алкохолизмът е болест, включват преди всичко промени в диетата с цел да се възстанови нормалното функциониране на организма, но това не е лечение. Смята се, че терапията има смисъл, единствено ако след това човек напълно се въздържа от алкохол; най-крайно тази гледна точка е изразена от организацията Анонимни алкохолици (АА), според която "няма излекувани алкохолици, а само непиещи алкохолици". Поведенческият подход пък набляга на психологическото въздействие, чиято цел е възстановяването на нормалните навици на човека, изпаднал в зависимост от алкохола. Съществуват много различни методи, които се движат между тези крайности, но във всички случаи те имат успех предимно сред алкохолиците, които имат добро социално положение, на което държат, и силна подкрепа от страна на семейството. За да се помогне на хората, които се лекуват, да се въздържат от употребата на алкохол, се предписва приемането на препарати (антабус и др.), които причиняват неприятни усещания при употреба на алкохол, като по този начин създават отрицателен условен рефлекс към алкохола. Този метод се използува с умерен успех в лечението на алкохолизма отдавна, а от известно време намира приложение и при лечението на опиатната зависимост.

СЕДАТИВНИ СРЕДСТВАБарбитуратите, бензодиазепините, метаквалонът и още много други синтетични препарати се употребяват широко в медицината като успокоителни (седативни, транквилизатори) и сънотворни (хипнотични) средства, както и при лечението на епилепсията. Някои от тях се използуват съзнателно за предизвикване на състояние, подобно на опиянение, но тези случаи са относително редки в сравнение с широката им хронична употреба, която само донякъде е оправдана от медицински съображения. Те могат да бъдат много полезни, но случаите, в които използуването им е действително належащо, като че ли не са чак толкова много; при повечето хора психотерапията или просто разговорът с приятел имат много по-добър и траен успокояващ ефект. Много лекари у нас предписват успокояващи средства при най-малкото оплакване от безсъние или нервност със същата лекота, с която преди един век се е предписвал опиум. Тази лекота създава у хората впечатлението, че става дума за относително безопасни средства, и те започват да си ги купуват и вземат сами. Транквилизаторите са особено популярни сред жените на възраст около 50-те, за които успокояващото хапче е това, което е за техния мъж вечерната ракия със салатка. В очите на много хора хапчето изглежда по-приемливо от алкохола, но при неразумна употреба то може да доведе само след няколко месеца до явно изразена зависимост - при това много по-бързо и неусетно, отколкото алкохола.

Смята се, че само у нас хората, зависими от тях, са не по-малко от 50000 души. Алкохолът е донякъде опитомен от съвременната цивилизация и всеки знае, че ще си има сериозни проблеми, ако бъде хванат да кара кола пиян. Другите седативни средства, обаче, представляват една скрита опасност, тъй като тези, които под тяхното въздействие са със занижена работоспособност или даже обществено опасни, са много по-трудно откриваеми. Това е един социален проблем, който на практика е не по-малко сериозен от търговията и употребата на забранени вещества, но за който по-рядко се говори - най-вероятно поради това, че хората, които системно употребяват алкохол и транквилизатори, обикновено са на възраст, в която вече са се утвърдили като стълбове на обществото.

Често опиатите се обвиняват, че водят до деградация на интелекта, но този мит не почива на реални факти и е почти изцяло продукт на страха - впрочем напълно основателен, с който повечето хора се отнасят към употребата на опиати. Огромната част от легално продаваните успокояващи средства, обаче, при хронична употреба наистина водят до необратима интелектуална деградация; в това отношение те по нищо не се отличават от своя прародител - алкохола.

Общото между повечето седативни средства е, че те значително приличат на алкохола по своето действие; сходството в механизма им на действие личи от това, че между тях има кръстосана толерантност. Те оказват въздействие върху рецепторите на GАВА в мозъка и подтискат ЦНС. В края на тази глава са описани и някои други средства със седативен ефект, които действуват по различен начин. Сред тях трябва да отбележим естествената аминокиселина триптофан и нейния метаболит мелатонин, които засега се смятат за относително безопасни успокоителни и сънотворни средства.



1. БАРБИТУРАТИ

Под това име са известни производните на барбитуровата киселина, която е синтезирана за пръв път от Адолф фон Байер през 1864 г. Съществуват няколко легенди за това, защо Байер е дал такова странно име на новополученото вещество. Според една от тях събитието е станало в деня на св. Барбара, а според друга то идва от името на една мюнхенска келнерка, от чиято щедро подарена урина Байер получил карбамида, който му бил нужен за синтеза. Байер по-късно получил Нобелова награда по химия за цялостния си принос в органичния синтез. През 1882 г. бил синтезиран първия барбитурат, наречен барбитал, а един друг Нобелов лауреат - Емил Фишер, през 1912 г. синтезирал употребявания и днес фенобарбитал. В началото на века седативният и антиконвулсантен ефект на барбитуратите ги направили популярни сред лекарите; те станали едни от първите широко известни синтетични лекарствени средства. В наше време барбитуратите в голяма степен са отстъпили мястото си на по-безопасни средства, но фенобарбиталът все още успешно помага на епилептиците.

Най-разпространена е системната употреба на относително неголеми дози; тя започва след като към барбитуратите, вземани като успокоително или сънотворно средство, се създаде зависимост. В много от лекарствата, продавани у нас, се съдържа фенобарбитал; пример за това е популярният седалгин-нео. Тези лекарства често съдържат кодеин, кофеин и други вещества, към които също се създава зависимост; по този начин човек може да изпадне едновременно в няколко различни вида зависимост.

По-рано барбитуратите са имали свои сериозни почитатели и преди половин век в някои страни една значителна част от произведените барбитурати са попадали на нелегалния пазар. При венозна инжекция те не предизвикват истинска еуфория, а по-скоро чувство на тежест и откъснатост, затова даже сред дрогаджиите е разпространено мнението, че тези, които вземат барбитурати венозно, са своего рода мазохисти. Понастоящем те рядко се вземат самостоятелно и се използуват предимно в комбинация с опиати или стимуланти. Някои наркомани ги добавят към нискокачествената дрога, за да я подобрят, или пък към кокаина или амфетамините, за да смекчат неприятните им странични ефекти; впрочем, и двете комбинации са още по-опасни от чистите дроги.

Всички барбитурати имат много сходен ефект, който се различава само по продължителност. Споменатият фенобарбитал (луминал) е много продължително действуващ - 8 до 12 часа. Най-широка немедицинска употреба имат барбитуратите със средна и малка продължителност на действие, между тях най-известните са амо-, пенто- и секобарбитал. Съществуват препарати с изключително кратко действие - 5 до 30 минути. От тях Най-известен е тиопентал-натрий, който се прилага венозно и се използува за наркоза в хирургията. Ако вярваме на авторите на шпионски и криминални романи, този препарат намира приложение най-вече за упояване на невинни жертви и като дрога на истината.

Като цяло ефектът на барбитуратите много прилича на този на алкохола; те са просто още един начин да станеш пиян. Доза от 150 mg, взета на празен стомах, предизвиква веселие и загуба на координация в движенията. Доза от 400 до 700 mg води до сериозна интоксикация, която се характеризира с олюляване, затруднен говор, загуба на контрол върху емоциите и често агресивно поведение. Много от тези ефекти, както при алкохола, зависят от характера на личността и от обстоятелствата; от една и съща доза човек може, ако е в компания, да стане буен, но ако е сам, по-скоро ще заспи. След употребата им на сутринта настъпва най-обикновен махмурлук.

Барбитуратите са особено опасни за около 2% от хората, които имат свръхчувствителност към тях, но и за останалите те са силно токсични. По тази причина вероятността за смърт от свръхдоза барбитурати е относително голяма. Смъртната доза LD-50 се оценява на около 5000 mg; смъртта настъпва от спиране на дишането. Ефектът на алкохола и барбитуратите е адитивен, което значи, че при съвместната им употреба токсичната доза още повече намалява. Опасността се засилва от това, че човек, чийто разум вече е замъглен от барбитурата, не осъзнава ясно опасността, която крие употребата на алкохол. Високата токсичност прави барбитуратите предпочитано средство за самоубийство и вероятно десетки хиляди хора годишно ги използуват за тази цел. Самоубийците предпочитат бързодействуващите препарати, тъй като от тях смъртта настъпва бързо и няма време за медицинска намеса. Независимо от това смъртността от този тип отравяния в някои страни като Дания е сведена до по-малко от 1 % в резултат на натрупания голям опит в лечението им.

Хроничната употреба на барбитурати води до раждането на деца с отклонения, подобни на FAS.

Към барбитуратите може да се създаде значителна толерантност. У нормален човек доза от 150 mg може да доведе до сериозна загуба на координация, но тези, които са развили толерантност, могат да ходят и да говорят без съществени проблеми даже след доза от 2000 mg. Към антигърчовия ефект на барбитуратите не се създава толерантност, затова те могат продължително да се вземат от епилептиците и при това да остават ефективни. Най-бързо се създава толерантност към техните психологически ефекти, но по-слабо към токсичността им. Вследствие на това увеличаването на дозата за постигане на същия ефект много я доближава до леталната доза.

Барбитуратите предизвикват силна зависимост; физическата зависимост към тях се развива много по-бързо, отколкото към алкохола, а психическата зависимост - още по-бързо. Техният абстинентен синдром много прилича на алкохолния и се изразява в треперене, безпокойство, безсъние, гадене, делириум и гърчове. Тези гърчове приличат на познатия от епилепсията grand mal и, ако не се вземат мерки, могат да доведат до смърт. Делириумът може да продължи до 10 дни и се характеризира с халюцинации, дезориентация, объркване и страх; той е почти пълно копие на алкохолния делириум тременс. Абстинентният синдром отзвучава за около 2 седмици, но още няколко месеца след това се чувствува мускулна слабост. Тези симптоми са типични, ако дневните дози са били около 800 mg и повече; при дневни дози под 400 mg абстинентният синдром протича по-леко. В медицината рядко се предписват дози, по-големи от 100 mg дневно, но често хората, които вземат барбитурати, сами започват да увеличават дозата и по този начин изпадат в сериозна зависимост.


1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница