Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата бхагавадгита
Изтегляне 2.22 Mb.
|
Първа глава Дхритаращра7 каза: 1 На Курукшетра — полето на правдата събрани от жажда да се сражават, какво направиха, о, Санджая, моите синове и Пандавите?
2 Щом синът ти раджа Дурьодхана видя отсреща строени войските на петимата Пандуви сина, каза така на учителя Дрона: 3 „Гледай, учителю, мощната армия на Пандувите чада, подредена от умелия син на Друпада, който е твой ученик във войната!
Тези стрелци, тези славни герои са равни в боя на Бхима и Арджуна; Там са Вирата и Ююдхана, великият колесничар Друпада,
и Дхрищакету и Чекитана, също и смелият цар на Каши, и Пуруджит и Кунтибходжа, и Шайбя, който е бик сред мъжете,
непобедимият Юдхаманю и неустрашимият Уттамауджа, децата на Драупади и Субхадра — всеки от тях сам убива хиляда.
Ето и моите доблестни воини, о, най-велик от два пъти родените, ще ти посоча сега за сравнение водачите на моята армия:
Освен теб виждам начело Бхйшма, Карна и всепобедния Крипа, и Викарна, и Ашваттхама, и също сина на Сомадатта.
Виждам и още много герои, всичките — майстори във войната, с разнообразно въоръжение, готови за мен да си жертват живота.
Но не достигат нашите сили, които в боя ще води Бхйшма!
които в боя ще води Бхима. 11 И трябва всеки воин от нашите да устоява твърдо в редицата - всички вие по време на битката трябва Бхишма да защитавате.
Тогава, за да насърчи Дурьодхана, сам Бхишма — праотецът прославен
и лъвски възторжен рев се разнесе. 13 И раковини, и барабани, тимпани, рогове и литаври
като ужасен небесен грохот. 14 Прави в могъщата колесница, с бели коне устремени пред нея, мигом Кришна Мадхава и Арджуна надуха неземните раковини.
Наду Всепобедният Девадатта, Богът на Знанието — Панчаджая. А Вълчият търбух Бхимасена изсвири с огромния рог Паундра.
Най-големият брат Юдхищхира наду победно Анантавиджая, другите двама Пандави тръбяха с Манипушпака и звучна Сугхоша.
Царят на Каши — стрелецът точен, и великият воин Шикханди,
и непобедимият Сатяки, 18 на Драупади чедата, Друпада — о, ти, владетелю на Земята, — и мощноръкият син на Арджуна — всички надуваха раковини.
Страшният тътен потресе сърцата на стоте сина на Дхритаращра. Този гръмовен екот изпълни земния въздух и небесата.
Арджуна щом видя синовете на Дхритаращра готови за боя,
знамето — гербът му беше маймуна. 21 Тогава, велики мой господарю, така на Кришна Арджуна рече: О, Неизменни, спри колесницата там между двете световни армии,
та по-отблизо сам да огледам онези воини, за битка жадни, с които ще трябва да се преборя в предстоящото ни сражение.
Нека огледам онези, които, събрани там, за война строени,
на Дхритаращра синът злонамерер. Санджая каза: 24 И ето че богът Кришна, о, Бхарата , изслуша желанието на Арджуна и спря могъщата колесница между двете велики армии.
И посочи към Бхишма и Дрона, и всички владетели на земята, и му каза: „Гледай, о, Партха, всички потомци на Куру събрани!”
Арджуна там видя своите дядовци, своите тъстове, вуйчовци, внуци, своите учители и синовете си, своите братя и стари другари,
своите сродници и благодетели — строени в двете враждебни армии. Като видя всички свои роднини един срещу друг за война строени,
обзет от тъга велика, Арджуна изрече тези отчаяни думи: „Сега като виждам своите близки, о, Кришна, събрани тук да воюват.
всичките крайници ми отмаляват и от страх ми пресъхва устата, разтреперва се моето тяло и косата ми се изправя;
дланта ми изпуска лъка Гандива, чувствам, че ми е пламнала кожата, да стоя на крака, нямам сили, помътнява умът ми объркан.
Твърде зловещи знамения виждам и не намирам никакво благо в това изтребление на роднини, което почва сега, о, Кешава.
Аз не желая победата, Кришна, нито царството, нито насладите! За какво ни е царство, Говинда, или наслади — дори и животът,
щом всички тези, зарад които желаем царство, наслади, щастие
отричат богатството и живота? 34 Тук са моите отци и учители, и синовете ми, и дедите,
вуйчовци, внуци и други близки. 35 Не желая смъртта им, Мадхусудана, дори те моята да желаят, дори за господство над трите свята - нежели заради земното царство! 36 Нима ще бъде за нас наслада на Дхритаращра рода да избием? Избивайки злите, о, Джанардана, сами зъл грях и ние ще сторим. 37 О, не, на моите братовчеди, на нашите близки не бих посегнал! Нима ще бъдем щастливи, Мадхава, ако с роднинска кръв се облеем? 38 Макар че те, заслепени от алчност, може никакво зло да не виждат в изтреблението на роднини, ни грях — в насилието над приятели, 39 нима не трябва ние да мислим как този грях да предотвратиме, щом в изтреблението на роднини виждаме злото, о, Джанардана?
Когато един род сам се изтребва — в него изгасват най-древни закони, а щом изгасне изконната правда — в рода греховност се възцарява.
Когато греховност цари, о, Кешава, в рода жените се покваряват, а щом са нечисти жените, Варшнея - настъпва кастовото смешение.
Това смешение в ада повлича и рода, както родоубийците.
от обредните жертви лишени. 43 Така убийците на рода си, донесли смут и кастосмешение,
и върховната родова правда. 44 А тези хора, о, Джанардана, чийто родов закон е потъпкан — во веки ада ще обитават — така сме чули, така се знае.
О, мрачна участ! Какъв грях огромен сме решени сега да извършим — алчни за царска власт и наслади, се готвим своя род да изтребим.
Така за мен по-добре ще бъде: сам без оръжие, без съпротива от синовете въоръжени на Дхритаращра да бъда погубен.
47 В часа преди боя тъй рече Арджуна и като седна пак в колесницата, захвърли своя лък и стрелите си, с ум, обхванат от тежко страдание.
ЙОГА ЧРЕЗ ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА. Втора глава Арджуна каза: Санджая каза: 1 Тогава на царския син отчаян и обладан от състрадание, чийто поглед сълзи замъглиха, така отвърна Мадхусудана.
2 Откъде идва у тебе, Арджуна, в решителен час това малодушие неблагородно? То ти затваря пътя към слава и радост неземна.
Не изпадай в униние, Партха, на тебе то най-малко подхожда! Отхвърли жалката слабост сърдечна, вдигни се — сразявай, о, Парамтапа!
4 Как да си вдигна лъка срещу Дрона — моя учител, о, Мадхусудана, и срещу стария Бхишма — почитам ги, о, Сразителю на враговете!
Как да убивам учители скъпи? По-добре в този свят просяк да бъда; вместо да седна на царска трапеза, която с тяхна кръв е пропита.
Не знам кое е за нас по-доброто — ние да победим, или те нас. Тях, синовете на Дхритаращра, ако убием — как ще живеем?
Поразен съм от състрадание. Заслепен е умът ми — не вижда Дхармата — моя дълг — святата правда. Ти, който ми стана подслон, поучи ме?!
Не виждам как ще се справя с мойта мъка, която гори сетивата — дори да получа земното царство, дори и над сурите власт да добия.
Като изрече това Гудакеша — воинът страшен, пред Хришикеша, добави: „Няма да се сражавам", и веднага потъна в мълчание. 10 Тогава, о, Бхарата, усмихнат, Кришна спокойно му заговори, — на него — обхванатия от мъка между двете велики армии. Върховносияйния каза: 11 Оплакваш тези, които не трябва. Макар с мъдри думи. Но мъдреците не оплакват нито напускащите, нито живеещите в тялото,
Защото винаги нас ни е имало: мен, теб и тези царе на земята;
ние сме и во веки ще бъдем. 13 Както Жителят в тленното тяло от детство, в младост и в старост минава - така ще премине и в ново тяло. Това не смущава мъдреците.
Като докосват света, сетивата пораждат жега и студ, скръб и радост — нетрайни, те идват и отминават. Безстрастно ти ги посрещай, Бхарата!
Който остава към тях безучастен, непоклатим от неволя и радост,
той ще вкуси безсмъртната сома! 16 Нереалното не съществува. Реалното винаги съществува. Така битието познават тези, които виждат самата същност.
Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее. Онова — което е въплътено — никой не може да го погуби. 18 Всички родени тела са крайни. Но въплътеното в тях е безкрайно - неизмеримо е, неразрушимо. И затова — воювай, Бхарата!
Който мисли, че то е убиецът или убитият — се заблуждава. Въплътеното нито убива, нито може да бъде убито. 20 То нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава: отвъд раждане, смърт и промени — с телесната гибел то не изчезва.
Който го знае като безкрайно, неродено, неунищожимо — нима е възможно той да убива или да тласка друг към убийство? 22 Както износена дреха човекът изоставя и друга облича — така въплътеното в старото тяло го напуска и ново облича.
Не се съсича с меч въплътеното, не може да го изгори и огънят. Него нито водата го мокри, нито вятърът го пресушава.
Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо, то е безкрайно и всепроникващо, неизменно — единствено, вечно.
То е незримо, невъобразимо, то съществува отвъд промените. След като знаеш, че то съществува — за какво да тъгуваш тогава?
Дори да приемеш, че непрестанно се ражда, умира и пак се ражда, дори тогава, о, Мощноръки, за какво на света да тъгуваш?
Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно новото раждане — и не бива за неизбежното да се тъгува.
Съществата са непроявени отначало, а после се раждат и след смъртта си отново стават непроявени. Защо да плачем?
Някой вижда това като чудо, друг като чудо за него говори, трети за чудото само е слушал — но никой всъщност не го разбира.
Знай: Обитателя на телата е навсякъде и е безсмъртен.
за нищо живо в света да тъгуваш. 31 А съблюдавай и своята дхарма: недей да трепериш — за теб войната е личен дълг и върховна правда, достоен е кшатрият, ако воюва!
Сама тази битка за теб назрява като отворена порта към рая.
в такава битка да се сражава. 33 Но ако от тази битка за правда ти се откажеш — сам поругаваш своя върховен дълг, свойта слава, и така тежък грях си навличаш. 34 За твоя днешен позор ще говорят и бъдните хора през вековете — а за почитан човек позорът е по-голямо зло от смъртта му.
Великите воини ще помислят, че от страх си избегнал войната. Тези, които са те почитали, ще започнат да те презират.
И враговете ти ще говорят с подигравателни думи за тебе —
Такава участ за воин е страшна. 37 Ако загинеш — ще стигнеш Небето, ако победиш — ще владееш Земята. Затова въстани, Каунтея, с твърдо решение да се сражаваш!
Приемай еднакво радост и мъка, победа — както и поражение. С покой в душата започвай боя. Така ти няма грях да извършиш.
Чу мъдростта според сантхя — Знанието. Сега я чуй според йога — Пътя. Слят с мъдростта, ти ще бъдеш свободен —- своите кармични окови разкъсал.
По Пътя на йога всяко усилие следа оставя. И зло не носи. Дори малък напредък в тази посока от голям страх те освобождава.
Ако умът е установен в Пътя. той е единен, о, Курунандана. Но разнородни, безбройни мисли ражда умът, който няма насока.
Много безумци не виждат Пътя, но с цветисти слова хвалят ведите. Сляпо към текста им се придържат и казват: „Друго не съществува!"
Те стават роби на своите желания и похотливо мечтаят за рая, но към прераждане кармата тласка. Те правят жертви за тленни богатства.
Умът, пленен от техните думи, тленни наслади и власт жадува. Такъв ум не е вглъбен в самадхи, не е спокоен, единен с Едното.
Надмогни трите природни сили — предмета на ведите. Отвъд лъжата, над двойствени чувства, и необвързан от притежания — пребъди в атмана. 46 Колкото кладенецът е нужен, където се леят реки изобилни, толкова всичките веди са нужни за просветления — стигнал до брахмана.
Насочвай ума си към действието — но никога към плодовете му. Не си поставяй за цел плодовете! Не се привързвай и към бездействие!
Бъди от пристрастия необвързан. В йога укрепнал — върши делата си еднакъв пред загуба или сполука. Защото йога е равновесие.
Действие, вършено за отплата, е нисше спрямо йога на разума.
търсещите плода са нещастни. 50 Който се слее приживе с разума, е над делата — добри и лоши. Затова устреми се към йога: йога — това е мъдростта в действието. 51 Мъдрите, съединени с разума, изоставят плода от делата си. Скъсват веригата от прераждания и в неизменен покой се спасяват.
Когато твоят разум преплува тъмния океан от заблуди,
всички древни и бъдни писания. 53 Когато умът ти, дълго възбуждан от разни учения, стигне покоя на съсредоточаването в самадхи, това е йога — единство с Едното.
54
установилият се в самадхи?
как седи, как говори, как ходи? Върховносияйния каза: 55
Който отхвърли всички желания и открие в сърцето си атмана и във него, чрез него се радва, този, о, Партха, е съвършеният. 56 Този, който не трепва в неволите — нито в радостите ликува, който от страст, гняв и страх е свободен, него наричат мъдрец в равновесие.
и нито хвали, нито проклина земния грях и благата тленни, той обладава ум в равновесие. 58 Който от плътски наслади отдръпва сетивата си, както в опасност костенурката скрива главата си, той обладава ум в равновесие.
Всички сетивни наслади умират, ако не храниш с тях своето тяло. Но твойта жажда за тях не умира, ако нямаш очи за висшето.
А сетивата се будят безспирно и поразяват, о, Каунтея, дори устременият ум на мъдреца, дори ако той се съпротивява.
Нека смири сетивата в съзвучие: за вглъбяване нека му бъда аз висша цел. Овладял сетивата — той обладава ум в равновесие.
скоро привързване ще изпита. Всяко привързване ражда желание да притежаваш. А то — гняв поражда. 63 От гнева безразсъдство се ражда. А от него — разстроена памет. Без памет разумът се разрушава: това е пълното разрушение.
Който отхвърли всички желания и сред сетивния свят се движи, но подчини сетивата на атмана, той ще получи мир и блаженство.
В този мир изчезват страданията. А когато човекът потъне в радостно чувство — веднага умът му покой постига и равновесие.
Няма разум в неовладелия се — без разум няма съсредоточаване,
Как без покой ще постигнеш щастие!?. 67 Ако умът се окаже зависим от сетивата, които блуждаят, страстта отнася зрящия разум, както бурята кораб отнася.
По тази причина, о, Мощноръки, който от плътски сетивни предмети сетивата напълно оттегли, той обладава ум в равновесие.
Където е нощ за същества, уравновесеният се пробужда. Това, в което са будни всички, е тъмна нощ за зрящия мъдър. 70 Покой чувства този, в когото идват всички желания, както реките в океана текат — но не го препълват: Неизменен стои пред желанията.
Който, свободен от всички желания, с ум неизменен света приема без чувство за „аз" — без гордост и алчност той, о, Партха, покоя постига.
И тъй — постигнал в себе си брахмана, човек остава отвъд заблудите. Ако в предсмъртния час го почувства — ще пребъде в Покоя на брахман.
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва втора глава, наречена ЙОГА ЧРЕЗ РАЗМИСЪЛ
Арджуна каза: 1 Мъдростта, според твойто учение, стои по-високо от действието. Защо тогава ме тласкаш, Сияйни, към война — към ужасно действие. 2 В това аз виждам противоречие. Твоите думи объркват ума ми! Кажи ми ясно — какъв е Пътя, който води към вечно щастие?
З Както вече ти казах, Безгрешни, има два пътя към съвършенството: джнанайога е пътят на мъдрите; кармайога е пътят на йогините. 4 Само с бездействие не се постига освобождение от делата, не се достига до съвършенство само с вглъбяване и самотност.
Никой дори за миг няма сила в този свят да остане бездеен. Трите природни сили — гуните — тласкат всичко родено към действия.
Който петте сетива на действието от сетивния свят е отдръпнал, но умът му жадува насладите, е лицемер — той не следва Пътя.
Който петте сетива на знанието владее с ума си и необвързан следва със сетивата на действието кармайога — той е достойният. 8 Върши неизбежното — следвай дълга си! По-добре действие от бездействие. Дори съществуването на тялото не е възможно в пълно бездействие.
Нисшата дейност те прави зависим. Но саможертва е висшата дейност. Освободи се от всички желания. И следвай Висшия път — необвързан!
Праджапати - творецът на хората и на приношенията, е казал: „Чрез саможертва се умножавайте! Тя утолява всички желания.
11 Принасяйте жертви на божествата — и те за доброто ви ще допринасят. Във взаимодействие помежду си ще постигнете висшето благо."
Щом божествата почитате с жертви — и те ще ви дават желаното благо. Но крадец е наистина този, който си взима сам, а не дава.
Святите хора от грях се пречистват, като ядат останки от жертваното. Само грях поглъщат нечистите, които единствено себе си хранят.
Храната дава живот на всички. Но от дъжда се ражда храната. А дъждът — от жертвоприношенията — жертва е световното действие.
Такова действие пораждат ведите. А те произлизат от вечния брахман. Затова вездесъщият брахман пребивава навеки в жертването. 16 Така колелото е завъртяно. И който в този свят не го следва, а търси само плътски наслади, той, о, Партха, живее напразно.
Но който намира в атмана радост и велико удоволствие, той — независимият от действията — свобода получава наистина.
Той е над делата несвършени и над делата, които се вършат, той няма нужда от ничия помощ — от съществата в света не зависи:
Затова непривързан и с радост следвай закона на вечното действие-
ще достигне върховния атман. 20 Цар Джанака и други воини чрез дела съвършенство постигнаха. Имай за цел световното благо — и извършвай своите действия.
Каквото вършат великите хора — това и другите почват да вършат.
ще се движат и другите хора. 22 И в трите свята няма, о, Партха, нещо от мене непостигнато. Аз нямам никакви задължения. И все пак вечно извършвам действия!
Ако аз, който съм буден, Партха, спра да извършвам всякакви действия,
моя път на пълно бездействие. 24 Ако аз се откажа да действам — ще настъпи смут в трите свята и,
и всички същества ще загинат. 25 Както невежите, о, Бхарата, обвързани действат — за лични облаги;
стремят се да пазят световното благо. 26 Невежите нека обвързани действат. Зрящият — да не смущава ума им. А като действа в хармония с висшето, и тях да учи в труда да се радват.
От трите гуни — сили в природата — произтичат световните действия. Но в плен на своя „аз" краткотраен, невежият казва: „Аз съм деятелят! 28 Щом виждаш връзката, Мощноръки, на трите сили и кармата, казваш: „Природните сили движат в мен силите и оставаш от тях необвързан.
Заблуденият от трите сили е роб на тях и на своята карма. Мъдрият, който знае истината, нека невежите да не смущава.
На мен принасяй своите действия. Успокой мисълта си в брахмана.
и притежания. Битката почвай! 31 Които следват мойто учение и пълни с вяра, не противодействат; те са свободни от своята карма — независими от делата си.
Които отричат мойто учение и не действат в света според него, те са слепи във всяко знание — те, безразсъдните, всъщност са мъртви,
Но дори мъдреците постъпват според своята лична природа. Всеки е във властта на природата. Има ли полза от съпротива7?
В твоята нисша, сетивна природа и в самите сетивни обекти са вложени похотта и омразата: Пази се от тези две сили по пътя, ти!
Върви по пътя на своята дхарма, дори и чуждата да е по-бляскава.
В чуждата дхарма тя е ужасна. Арджуна каза: 36
Но какво, о, Варшнея, подтиква човека да върши греховни действия, дори когато не ги желае — сякаш го тласка неведома сила? Върховносияйния каза: 37
Желанието и гневът го подтикват. Те са децата на Страстта — раджас — всепоглъщаща, всепокваряваща. Знай, че тя е врагът ти в битката! 38 Както димът обгръща пламъка, както прахът петни огледалото, както обвивката крие зародиша — желанието забулва истината. 39 Вечното знание е забулено от постоянния враг на мъдреца. Врагът добива форма на Кама от нечистите жертви в огъня.
са седалища на желанието. Чрез тях то забулва вечното знание и вкарва в заблуда въплътеното. 41 Затова ти, о, Бхаратаршабха" най-напред овладей сетивата,
което руши мъдростта и знанието. 42 Велика сила са сетивата. Но по-велик от тях е умът ти.
Над разума има Едно — то е атман. 43 Щом познаеш чрез разума Висшето, щом си подчинил ума на разума, воювай с Кама, о, Мощноръки, — врагът ти в битката е желанието!
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна. завършва третата глава, напечена ЙОГА ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ
Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 2.22 Mb. Сподели с приятели:
|