Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата бхагавадгита

1

За същината на отшелничеството,

Хришикеша, искам да зная.

Кажи за тях, о, Кешинишудан!
Върховносияйния каза:

2

Въздържане от жадувани действия

Въздържане от плода на делата —

това е отказ за просветлените.

3

„Всяко действие да се отхвърля

А други: „Да не отхвърляме действието

като дар, въздържание или жертва!"
4

Чуй сега и моето мнение

за отказа, о, Най-добър сред Бхарата!

Отказът, о. Тигър между мъжете,

също има три разновидности.

5

Не трябва да се отричаш от действия

Защото жертва, дар и въздържане

са пречистващи за разумните.
6

Но и те следва да се извършват

с отказ от плодове и привързаност.

Ето какво е, о, Партха, моето

висше и окончателно мнение!
7

Не трябва да се отхвърля действие,

което е дълг — свещено правило.

Отказ от дълг — поради невежество,

е отказ — тамас — отказ на Тъмните.
8

Други от страх отхвърлят действията —

понеже те носят тъга и болка.

С такъв отказ-раджас — Пристрастен отказ -

не се постига целта на отричането.
9

Който си казва: „Това е дългът ми!",

и действа според свещеното правило,

отречен от плодове и привързаност,

извършва Светъл отказ — във саттва.
10

Който наистина се е отрекъл —

разумен, Светъл, спясен от съмнения

не мрази неприятните действия

и към приятните не е привързан,

11

За никой телесен не е възможно

Който не взима плода от делата си —

той се е отказал наистина.
12
Има три вида плод от действията —

нежелан, пожелан или смесен —

след смъртта за неотреклите се.

А за отреклите се — плод няма.

13

Сега ще чуеш от мен, Мощноръки,

петте причини, поради които

се извършват всякакви действия

14

Смъртното тяло и „аз"-ът — деятел,

а също волята на съдбата —

ето това са петте причини.

15

Каквито и действия да извършваш

правилни действия или неправилни -

тези пет ще бъдат причините.

16

Който не вижда петте причини

истинската си Същност — атмана,

той е сляп поради безразсъдство.
17

Който не се отъждествява с„аз"-а си

и е с неопетнен от помисли разум -
дори целия свят да убие,

не е убиец и не е обвързан.

Знание, знаещ, предмет на знанието

са тройната причина за действието
Причина, вид дейност и деятел

са съставните части на действието,

Знанието, дейността и деятелят,

според трите природни качества,

са тройно подразделени в санкхя.

Сега чуй от мен това разделение!
20

Знанието, с което човекът

във всички същества вижда Едното;
вечното Неделимо — в отделните,

то е от саттва — Сияйно знание.

Знанието, с което човекът

вижда различна същност във всичко
вижда отделното в съществата —

е Страстно знание — от раджас е.

А знанието, което привързва

към един предмет — сякаш е всичко,

без цел, без виждане на същината —

е Тъмното знание на тамас.
23

Действие, за свещен дълг прието,

вършено без любов, без омраза,

без стремеж към плода, без обвързаност

се нарича Сияйно действие.
24

Действие, вършено от себелюбец,

който жадува за плодовете

и ги постига с огромни усилия,

е определено като Страстно.
25

Действие поради заблуждение,

несъответно на цел и способности,

носещо гибел и вредно за другите,

е Тъмно действие — от тамас е.
26

Деятел, свободен от обвързаност,

не самовлюбен, но вдъхновен, борбен,

непроменим от победи и загуби,

се нарича Сияен деятел.
27

Привързан, ламтящ за плода от делата,

нечист, завистлив и жесток деятел,

податлив на тъга и радост,

е определен като Пристрастен.

28

Неподатлив, груб, непостоянен,

отлагащ делата — такъв деятел

е определен като Тъмнодушен.
29

Разумът и упоритостта също

имат три степени — според гуните.

Сега подробно и изчерпателно

чуй от мен за това, Дхананджая.
30

Разумът, който познава дейност

и отказ, нужни дела и ненужни,

свобода и окови, страх и смелост —

е Сияйния разум, о, Партха.
31

Разумът, който неясно отделя

правдата — дхарма от неправдата,

нужните дела от ненужните —

е Пристрастния разум, о, Партха.
32

Разумът, който, в тъма обгърнат,

вижда адхармата като дхарма

и който изопачава всичко —

такъв, о, Партха, е Тъмен разум.
33

Желязна йогийска упоритост

при овладяване на сетивата,
ума и жизнената мощ — прана,

се нарича, о, Партха, Сияйна.

А тази упоритост, с която

човек от жажда за плодовете

следва дхармата, търси наслади,

търси богатства — тя е Пристрастна.
35

Упоритостта, о, Партха, с която

глупците не се освобождават

от сън, страх, тъга, отчаяние

и от заблуди — помни, че е Тъмна.
36

Слушай сега, о, Бхаратаршабха,

за трите степени на наслада,
чието повторение радва

и слага край на страданието.

Има вкус на отрова в началото,

но се оказва амрита накрая
Сияйната, небесна наслада

от сливането на разума с атмана.

Има вкус на амрита в началото,

но се превръща в отрова накрая

Страстната и нетрайна наслада

от сливане на сетивата с предметите.
39

А наслада, която и в началото,

и в края заслепява съзнанието,

породена от сън, нехайство и мързел,

е Тъмна или Инертна наслада.

40

Няма същество на земята,

което да е свободно от трите

сили и качества на природата.
41

Действията на брамини и кшатрии,

вайши и шудри, о, Парамтапа,

са разделени според качествата

на личната природа у всеки.
42

Спокойствие и себевладеене,

въздържание, чистота, милостивост,

прямота, знание, мъдрост и вяра са

дълг на брамина според природата му.
43

Храброст, великолепие, твърдост,

ловкост, неотстъпление в боя,

великодушие и господстване са

дълг на кшатрия според природата му.
44

Оране, търгуване и краварство са

дълг на вайшите според природата им.

Да слугуват, е дълг на шудрите —

също така според природата им.
45

Всеки може да стигне до съвършенство,

като изпълнява с удоволствие

своите собствени задължения.

Чуй и за този път към съвършенство!
46

Като изпълнява своята карма

за слава на Извора на съществата,

в чест на Едното — живота във всичко,

човек достига до съвършенство.
47

По-добре зле своя дълг да следваш,

отколкото стриктно да следваш чуждия.
Щом изпълняваш своята карма —

не е възможно грях да извършиш,

Не изоставяй вродената карма

дори да е грешна, о, Каунтея!

В грях е обгърнато всичко започнато,

както пламъкът в дим е обгърнат.
49

С освободен от привързаност разум,

победил „аз"-а, прогонил желанията
самоотречен, ще стигнеш до висшето

съвършенство на недеянието.

Сега чуй накратко, о, Каунтея,

как достигналият съвършенство
прониква в брахмана и постига

най-върховното вечно знание.

51

С просветлен разум, твърд в самоконтрола,

сетивни предмети, премахнал в себе си

и отблъскването, и влечението,

52

пребиваващ в уединение,

самовглъбен, постоянен в йога,

сред покоя на безпристрастието,
53

без алчен аз и импулс за насилие,

без гордост, желания, гняв и завист,

умиротворен, без мисъл за собственост

е достойният да влезе в брахмана.
54

В покой и радост, единен с брахмана,

той нито страда, нито желае

и към всички същества еднакъв,

добива върховна любов към мене.
55

Чрез любов той познава моята същност —

кой съм аз и какво съм разбира.

Като познава моята същност,

той непосредствено се влива в мене.
56

Дори непрестанно да върши действия,

щом се е приютил вече в мене,

по моя милост той придобива

Неизменното вечно състояние.
57

На мен отдавайки всички действия,

като Върховна цел ме следвай,

с разум, напълно отдаден на йога —

съсредоточен постоянно в мене.
58

Съсредоточен в мене, по моя милост

всички трудности ще превъзмогнеш.

Но ако откажеш да ме послушаш,

подведен от своя „аз" — ще загинеш.
59

Приютен в своя „аз", ти ми казваш:

„Няма да се сражавам!" Напразно

така решаваш: от свойта природа

ще бъдеш принуден да се сражаваш!
60

Обвързан си, о, Каунтея, с кармата,

породена от твойта природа.

Което поради заблуда не искаш —

точно това ще извършиш неволно.

61

Върховният е в сърцата на всички,

Той в кръговрат съществата движи,

сякаш че са механични кукли.

62

Затова, о, Бхарата, отдай му се

върховен покой и вечно жилище.

63

Ето — открих пред теб това Знание,

След като го осмислиш напълно —

ти преценявай как да постъпиш.

64

Сега чуй отново мойто върховно

Понеже си моят най-мил възлюбен,

кое за теб е добро — ще ти кажа.

65

Насочи в мен ума си, обичай ме,

Така ще дойдеш при мен наистина.

Понеже си ми скъп — обещавам ти.

66

Остави земните временни истини!

Аз ще те освободя от всички

грехове: затова — не тъгувай!

67

Но не казвай това на лишените

Нито на тези, които не искат

да слушат или за мен злословят.

68

Който на моите предани бхакти

изпълнен с върховна любов към мене —

той несъмнено ще ме постигне.

69

Никой на този свят не извършва

И затова сред смъртните няма

никой друг толкова скъп за мене.

70

Който старателно изучава

по мое мнение той ми принася

в жертва най-великото — Знанието.

71

Този, който само я слуша,

дори и той ще бъде свободен

в Сияйните светове на праведните.

72

Добре ли чу всичко това, о, Партха

Разпръсна ли се заблудата — рожба

на незнание, о, Дхананджая?
Арджуна каза:

73

Възвърнах си паметта, Неизменни!

Твърд съм: изчезна всяко съмнение.

Сега ще изпълня твоите думи.

74

Васудева с махатма Партха —

чух тази най-прекрасна тайна,

от която настръхва косата.

75

По благоволение на Вяса

направо от Господаря на йога,

от Кришна, който пред мен я изрече.

76

И като си спомням, о, царю, за тази

между бога сияен и Арджуна,

отново и отново се радвам.

77

И като си спомням отново този

аз се възхищавам, о, царю —

отново и отново се радвам.

78

Където са господарят на йога —

там са победата, силата, щастието

и справедливостта — убеден съм!
Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упашшади, в тази наука за брахман, в това ръко­водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва осемнадесета глава, наречена

ЙОГА НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО ЧРЕЗ САМООТРИЧАНЕ

Това е краят на Бхагавадгита

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

ПЪРВА ГЛАВА

От първата дума „Бхагавадгита" ни въвежда в системата на своите символи — полето на дхармата, „полето на честта", дълга и закона следва да се разбира не толкова като определена местност, колкото като символ на живота изобщо, като поле на действието и борбата на човека; стъпил там, той трябва да си зададе въпрос за нравствеността. Сим­волът на полето като живот, като място на действието се сре­ща при много народи и през различни епохи.

Учителят води колесницата на ученика. Харак­терна черта, разгърната в „Махабхарата" и възприета от „Бхагавадгита" без коментар, е: Дурьодхана избира физиче­ската сила на несметните пълчища; Арджуна избира за помощник Кришна, но единствено в качеството му на нравстве­на сила — защото Кришна участвува в Битката само като ръководител, а не като физически изпълнител...

В поемата символично е представена трагедията на жизнената борба, разгледана в аспекта на една нравствена задача...

След няколкото встъпителни думи, чиято цел е да скицират главните действуващи лица в „Махабхарата", се появява колесницата на Арджуна, теглена от бели коне и нап­равлявана от Кришна. В колесницата е и Арджуна.

Битката започва. Политат първите стрели Но Арджуна се обръща към Кришна с молба да спре колесница­та: преди решителния момент иска за последен път да хвърли поглед на полето и още веднъж да размисли...

Арджуна не желае нито победата, нито наслади­те, нито щастието, нито дори живота. Извършва се братоубийство, погазва се светият закон на човечността, векове охра­нявал живота на рода. Основата се е отместила, всичко се ру­ши: праотците се свличат в изнемога, лишени от обредните жертви; жените от рода, носителки на бъдещето, се покваряват и трябва да износят в утробата си заченатото от предате­ли и престъпници трижди проклето потомство, което не заслужава нищо друго, освен да се всели в мрака на преизподнята, пропито от всичко най-скверно, белязано от всички пе­чати на престъплението спрямо законите, изконните обичаи, човешката правда, която всеки носи в сърцето си. И ако противниците, чиито души са помрачени от неведение, чиито сър­ца са заслепени от алчност, не виждат престъплението на това братоубийство, толкова повече са отговорни онези, които предвиждат неизбежните последствия: ужаса, мрака на родоубийството, най-голямата мерзост — оскърблението и убийст­вото на гуру пада върху онези, които са с отворени очи, които още тук са осъдени да ядат храна, обагрена от братска кръв, пролята от собствената им ръка.

Безсилие, отчаяние и болка пронизват душата на Арджуна до глъбините на душата му и ридаейки, той се отпу­ска на седалката в колесницата с думите: „Няма да се сражавам."

Така в „Бхагавадгита" започва трагедията на Чо­века, стигнал до отрицание на света, осквернен от злото. Къде е правдата, как може да се доверяваме на някакви си думи и чувства, когато всичко е зло, лъжа, илюзия и единствената надежда, единствената светла точка в този свят на мрака и отчаянието — нравствеността (Светият закон, дхармата), на която всичко се крепи, - е разрушено?

Нека дхармата бъде погазена отвън, нека моят живот загине — това още не е трагедия, трагедията е, когато вътре в мен започнат раздиращи душата противоречия, когато помръква Светлият лик в моето сърце, когато съзнанието е помрачено и се надига вопълът „де профундис". Това е кървавата мъка на Човека, напуснат от самия себе си. Съзнанието на Арджуна е помрачено от отчаяние и той умолява Учителя да му даде наставления.

1. Тоест. Дхрищадюмна.

2. Устойчиво словосъчетание, характеризиращо силата на воина.

3. Санскр.: бала. Може да означава и „сила", и “войска". Вероятно се има предвид качествена недостатъчност на силите, защото армията на Дурьодхана (армията на злото) е по-многочислена.

4. Епитет на Кришна — „сладък [като мед]", ,пролетен". Според Б. Смирнов — родово име на Кришна.

5. Санскр.: дхананджая — „победител на богатствата". Епитет на Арджуна. Според легендата това име му е дадено, защото дори когато завладял всички земни и несметни богатства, не загубил моралните си добродетели.

6. Всички бойни раковини и оръжия се назовават със собствени имена.

7. Санскр.: хришикеша — (хришика — сетиво, чувство, орган на чувствата, орган на познанието; иша — господар, владетел) — „господар на [владеещ] чувствата [органите на познанието]". Епитет на Кришна, чрез който се внушава идеята на „Бхагавадгита", че който владее сетивата си, владее всичко.

8. Сахадева и Накула.

9. Обръщение на Санджая към Дхритаращра.

10. Санскр.: капидхваджа — знаме с изображението на Хануман (вж.).

11. Санскр.: ачюта — букв. „неизменен", „непоклатим", „недокосваем". Епитет на Кришна.

12. Обръщението е към Дхритаращра като потомък на рода Бхарата.

13. Букв. „излъчващ светлина". Епитет на Кришна.

14. Букв. „господар на кравите". Епитет на Кришна.

15. Букв. „убиец на Мадху (демона на тъмнината)". Епитет на Кришна.

16. Букв. „притесняващ, ужасяващ хората и животните". Епитет на Кришна.

17. Вж. варна.

18. Санскр.: арджунавишадайога.

„Бхагавадгита" разкрива сложността и бездната от противоречия на съзиданието. За да се улови духът на паметника, при изучаването му е важно да се разбере и приеме едно положение: поемата не е гносеологическо съчинение и гносеологическият подход към нея е обречен на провал. Кришна отрича възможността същността да се постигне по пътя на „изучаването" и „аскетизма" (в индийския смисъл на думата).

Арджуна повдига не гносеологическия, а практическия въпрос за дълга, за неговия смисъл и изпълнение. Нещо повече, когато на Арджуна му се струва, че Кришна се отклонява от прекия отговор, изпадайки в теоретизиране, той прекъсва речта на наставника с думите: „С противоречиви думи ти смущаваш сърцето ми, кажи ми само едно — как да постигна благото. Това именно е „праксиса" на неоплатониците, „йога" на индийците и не случайно според древната тра­диция „Бхагавадгита" се нарича не „Джнанашастра", а „Йога-шастра"...

Учителят се обръща към нисшите слоеве на съзнанието на ученика и заедно с него води разсъждението (санкхя) на същата плоскост, на която ученикът формално е поставил въпроса.

Кришна обяснява на Арджуна колко многостранен е законът (дхарма) и как се проявява неговото съдържа­ние. Оставайки неизменна, вечна и непоклатима при проявле­нията си, дхармата се претворява в множество установени неща, обреди, обичаи, закони, които често феноменологично си противоречат едно на друго и въпреки това остават носители на неизменен, непоколебим принцип на нравственост. В това си въплъщение Арджуна е кшатрия и е длъжен да изпъл­ни дълга си на воин, за когото битката на Курукшетра представлява подходящ случай... Няма значение, че при из­пълнение на дълга ще възникнат препятствия. В света на това съществуване всичко е противоречиво и трябва да си способен да примиряваш противоречията...

Усвоявайки дхармата, човек ще избегне много бедствия (II, 31—40). Така говори разсъдъкът. Ала ученикът трябва да се издигне една степен по-високо, трябва да се осъ­ществи синтезът на йога. Йога изисква особено състояние на духа, особена целеустременост...

Но какво е това йога? В шлоки 48, 49 и 50 се дават две основни и решаващи за „Бхагавадгита" определения. Да се пропуснат, да се плъзне просто поглед по тях, означава да се затвори достъпът към разбирането на всичко, което следва. Само учудване може да предизвика „невниманието" на изследователите, които объркват йога на „Бхагавадгита" с йога на Патанджали, без да се съобразяват с ясните указания в едното и в другото произведение, обръщайки внимание само на фор­мално еднаквите термини, векове наред търпели смислово развитие и вземайки предвид единствено някакви си технически похвати...

„Бхагавадгита" определя: „Йога е равновесие" (II 48) (саматва)... Понятието саматва е трудно за превод... (Различните изследователи предлагат различни тълкувания. — Б. р.) „Бхагавадгита" разбира уравновесеността като „изкусност в действията", докато „Йогасутра" на Патанджа­ли принципно отрича действието и строи цялата система на изкуството да се възпира действието.

Съгласно учението на „Бхагавадгита" „уравновесеност" се постига чрез безкористно действие или, следвайки терминологията на текста, чрез отказ от плодовете на действието, защото не действието като такова, а привързаността към неговото следствие, към „плодовете", Създава кармични-те връзки и задържа „аз"-а в самсарата на „рождението и смъртта. Според учението на „Бхагавадгита" един йогин поема „добрия път" (анамайя), защото се отрича от плодовете. И тогава разумът се освобождава от властта на частния закон, от онези феноменологически противоречиви норми, които — тъй като са приети за абсолютна истина, като повеля на Писанието — смущават сърцето на ученика...

1. Санскр.: шри бхагаван (шри — богат, властен достоен, красив; бхагаван — щастлив, благословен, божествен, бог). Епитет на Кришна.

2. Букв. „върховен умъртвител [на страсти, помисли]", „свръхусмирител", или според друго тълкуване „върховен аскет". Епитет на Арджуна.

3. Санскр.: арисудана. Епитет на Кришна.

4. Букв. „господар на съня". Епитет на Кришна.

5. Букв. „господар на сетивата на познанието". Епитет на Арджуна.

6. В контекста на поемата тази школа трябва да се разбира преносно: Кришна говори за безкрайността на иманентно съществуващото у човека и в света.

7. В смисъл на дживатман.

8. Обръщението е към Арджуна като потомък на рода Бхарата.

9. Санскр.: асат — „недействително", „илюзорно”; санскр.: сат — „действително", „реално".

10. Санскр.: махабахо. Епипет на Арджуна.

11. В смисъл на дживатман.

12. Личната дхарма (свадхарма) на Арджуна, чийто метафоричен израз е участието му във войната на Курукшетра, представлява закономерен етап на развитие в про­цеса на неговите прераждания, а законът, по който протича този процес, е самодвижението, саморазвитието. Преминало веднъж в движение (праврити), индивидуалното развитие не може да бъде спряно — то продължава своя естествен ход съобразно съотношението на всеобщите закони дхарма и карма. Настоящата свадхарма е предопределена. Тя е резултат на натрупвания от предишна кармична дейност. Човек сам твори съдбата си, като приема или не приема своята лична дхарма — такава е изходната етическа позиция на „Бхагавадгита". Следващата шлока директно подчертава тази позиция.

13. Унищожаването на личната дхарма е наречено “грях"; това е унищожаване на естествената, хармонична връзка на микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (битието като цяло) и създаване на неестествена, нехармонична връзка. Разрушаването на личната дхарма елиминира възможността за самореализация и се разглежда като насилие (химса) върху личното съществуване и всеобщата хармония.