Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата бхагавадгита

1

Какво е брахман? Какво е атман?

Каква е силата на божествата?

И каква — на петте елемента?
2

В тленното тяло, о, Мадхусудана,

как се извършва свещената жертва?

И как в последния час те познава

този, който е установен в атмана?
Върховносияйния каза:

3

Брахман е висшето, непреходното.

Чистата същност във всичко е атман.

А причината за пораждането

на всичко, което отмира, е карма.
4

Елементите властват над преходното.

В тялото аз съм свещената жертва,

о, Най-прекрасен между телесните!
5

Който напуска своето тяло,

и в последния миг за мен мисли,

моето битие ще получи —

без съмнение в мен ще пребъде.
6

За каквото човекът си мисли,

когато напуска своето тяло —

в такова отива, о, Каунтея!

С пожеланото нещо се слива.
7

Ето,защо трябва винаги само

за мен да мислиш — и да воюваш,

Устремен с ум и разум към мене —

без съмнение в мен ще пребъдеш.
8

С ум обуздай в йогийска практика,

неразсейван от нищо, о, Партха,

непрекъснато размишляващият

се слива с мене — с пурушоттама.
9

За изначалния, за всезнаещия,

по своята форма невъобразимия,

много по-малък и от най-малкото,

но Всесъздател и Слънце над мрака,
10

за него в прощалния час който мисли,

с нетрепващ ум и в Любовно единство

насочил праната между веждите си —

той в този Върховен пуруша отива.
11

Което знаещите писанията

наричат „Вечност" — ще ти разкрия:

до него достигат от страст лишените,

за него се пазят целомъдрените.
12

Затворил вратите на сетивата,

концентрирал ума в сърцето си,

праната установил сред челото

и напълно отдаден на йога,
13

изричайки „ом" — едносричния брахман,

с мисъл изцяло към мен устремена,

който напуска своето тяло —

тръгва във върховно движение.
14

За този, който неотклонимо

и постоянно за мене мисли —

за такъв уравновесен йогин

съм постоянно достъпен, о, Партха.
15

Понеже само в мен пребивават

те вече не се прераждат в нетрайното

обиталище на нещастията.
16

Умира всеки свят и отново

се ражда — дори и светът на Брахма

Но който стигне до мен, о, Арджуна —

Който познава деня на Брахма,

дълъг хиляда световни епохи,

и нощта му — пак толкова дълга,

какво е ден и нощ — само той знае!
18

Щом денят настъпи — Творението

се проявява от непроявеното.

Щом настъпи нощта — пак се стапя

в непроявената моя същност.
19

Цялото множество на съществата

щом настъпи нощта — изчезва

И пак, не по своя воля, се ражда,

щом настъпи денят, о, Партха.
20

Но има над непроявеното

по-висше непроявено — вечно.

При рушенето на световете

то остава — не се разрушава.
21

Непреходното непроявено

се нарича върховно движение

Постигне ли го — човек не се връща.

То е върховната ми обител!
22

Този върховен пуруша, о, Партха,

с неизменна любов се постига,

В него всички неща съществуват -

целият свят е проникнат от него.
23

За времената, когато йогините

света напускат и не се връщат,

или го напускат и пак се връщат -

случай сега, о, Бхаратаршабха!
24

Напускайки тялото, в светлина, в огън,

в светлата половина на месеца

и при летния ход на слънцето,

позналите брахмана - в брахмана идват.
25

Но напускащите сред нощ и дим,

и в тъмната половина на месеца

и при зимния ход на слънцето,

са лунни йогини - те се прераждат.
26

Двата извечни световни пътя

са Светлия път и Тъмния път.

Поемеш ли първия - няма връщане.

По втория - ще се върнеш в неволите.
27

Йогин, който познава, о, Партха,

тези два пътя - не прави грешки.

Затова бъди твърд, о, Арджуна,

във овладяването на йога!
28

Йогин, отхвърлил плода от делата си -

дарения, жертви, изучени веди -

вършещ добри дела, но издигнат над тях,

достига върховната вечна обител.

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръко­водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва седмата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ НЕПРЕХОДНИЯ БРАХМАН

Девета глава

Върховносияйния каза:

1

На теб, понеже си сдържан и предан,

и способността да го осезаваш.

То прави човека свободен от злото.

2

То е царствена мъдрост и тайна.

зримо, достъпно, закономерно —

постига се с радост и не се губи.
3

Но който в моя закон не вярва —

не ме постига, о, Парамтапа.

И в кръговратите на самсара

пак се преражда, за да умира.
4

Целият проявен свят е изпълнен

от мен, изначално непроявеният

Всичко смъртно в мен се съдържа.

Но аз не в смъртното се съдържам.
5

Всъщност и то не в мен съществува.

Такова е мойто пораждащо тайнство.
Чрез йогамайя творя съществата.

Поддържам ги — без в тях да се съдържам.

6

Както мощните вихри на вятъра

така съществата в мен пребивават,

Тази истина трябва да знаеш!
7

Когато се свърши денят на Брахма,

съществата изчезват в природата ми.
Когато новият ден започне —

аз пак произвеждам същества.

8

Направлявайки свойта природа,

аз - независимият от природата?

9

Моите действия, о, Всепобедни,

Независим от нищо и безпристрастен,

Аз, като зрител, съм над своите действия.

10

Под моя надзор пракрити създава

за кръговратите в световете.

Заблудените не разпознават

мен в човешкото ми въплъщение.

Не знаят мойта върховна същност.

Не виждат, че съм Владетел на всичко.
12

Напразни надежди, напразни действия,

празни знания следват невиждащите,

които на зверската и омайваща

Но махатмите, подслонили се

в моята висша и чиста природа,
с ум неизменен ми се отдават —

знаят ме като причина за всичко.

Непрекъснато ме възхваляват

ревностните и твърди в обета.
Вярно ми служат уравновесените.

А любещите ми се покланят.

Принасят ми някои в жертва знанието,

като мислят за мене — Едното,
или за мене — неизброимото,

или за мене — във всеки различното.

Аз съм Обреда. Аз съм Жертвата.

Аз съм Свещената трева, Мантрата,

Възлиянието за предците,

Маслото, Огъня, Приношението.
17

Аз съм Бащата на всичко и Майката,

и Прародителя, и Вседържателя,

Чистотата, Предмета на Знанието,

Аз съм Пътя, Царя, Убежището

и Свидетеля, и Любовника.

Аз съм Началото, Трайността, Края,

Съкровищницата, Вечното семе.
19

От мене е топлината на слънцето.

Аз съдържам дъжда и го пращам.

Аз съм Смъртта и съм Безсмъртието.

Което е и Което не е.
20

Позналите трите веди и сомата, —

чисти от грях, ме почитат със жертви,

за да постигнат небето. Постигат го —

дълго блаженстват в света на Индра.
21

Но наградата за заслугите им

не е безкрайна — и пак се раждат.

Следвайки ведите, търсят наслади —

но те са крайни: възход и падане.

22

А тези, които мислят за мене

неизменните — аз ги дарявам

с истинско, вечно блаженство, в йога.
23

Но дори тези, които с вяра

принасят жертви на божествата,
и те мен почитат, о, Каунтея,

макар и не по правилен начин.

Защото аз вкусвам всички жертви,

защото аз съм на всичко Владетеля,
Но те не знаят моята същност.

И отново пропадат в самсара.

Поклонник на божества отива

при божества. На предци — при предците.

Поклонник на демони — при демоните.

А моите поклонници идват при мене.
26

Който с любов ми поднася цвете,

листо или плод, или вода само —
на този чист човек дара любовен

приемам и поглъщам с наслада,

Каквото правиш, ядеш, гориш в жертва,

каквото даваш или изстрадваш —
поднасяй всичко, о, Каунтея,

като свещена жертва на мене.

Така от оковите на делата

и плодовете — добри или лоши,

ще бъдеш свободен. В покоя на йога

чрез своя отказ ще ме постигнещ.
29

Към всички същества съм еднакъв.

Нямам по-скъпи и по-омразни.
Но които с любов ме почитат —

наистина в тях съм и те са в мене.

Дори и най-големият грешник,

дойде ли с предана обич към мене —

трябва да го нарекат праведен,

понеже правилно се е насочил.
31

Скоро той ще съзнае закона

и във вечен покой ще остане.

Узнай на дело, о, Каунтея.

моите поклонници не загиват.
32

Подслонените в мене, о, Партха,

дори от грешна утроба родени,

дори жени и вайши, и шудри

достигат върховното състояние.
33

Какво да кажем за чисти брамини

и царе-риши, които ме тачат!

Понеже останалото е тленният

свят на неволите — мен ме почитай.

34

Мисли за мен, обичай ме — бхакта мой,

Щом аз единствена цел съм ти станал —

ти ще ме имаш и ще се слееш с мен!
Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръко­водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва деветата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ЦАРСТВЕНАТА НАУКА И ЦАРСТВЕНАТА ТАЙНА
Десета глава
Върховносияйния каза:

1

Слушай нататък, о, Мощноръки,

което пред теб изричам от обич

и понеже добро ти желая.

2

За произхода ми нищо не знаят

Защото самият аз съм началото

на богове и велики риши!
З

Който ме знае мен, неродения,

безначален Владетел на световете

този незаблуден между смъртните

от греховете се освобождава.

4

Разум, знание, непогрешимост,

покой, тъга и радост, раждане

и умиране, страх и безстрашие,

5

кротост, безстрастност, доволство, щедрост,

тези различни състояния

на съществата от мен произлизат.
6

Седмината мъдри велики риши,

четиримата древни и всички Ману

в мен бяха — моят ум ги създаде,

а те родиха в света съществата.
7

Който познава по същност йога

и тези мои силопроявления,

се слива чрез непоклатимата йога

с Едното — това е моята истина.
8

Аз съм първопричина на всичко:

Аз съм начален вселенски тласък.

Щом мъдреците така ме виждат —

те ме почитат с любов и вяра.
9

Отдали на мен ума и живота си,

те взаимно се просвещават.

Като говорят за мен непрестанно,

чувстват само блаженство и радост.
10

На тези, които, уравновесени,

ме почитат с любов и преданост,

Аз давам това единство на разума,

чрез което се стига до мене.
11

Понеже чувствам към тях състрадание,

в тяхната същност се установявам

и със сияен светилник от мъдрост

премахвам мрака на неведението.
Арджуна каза:

12

Ти си върховен брахман, сияние,

изначална вселенска сила си —

нероден и присъстващ във всичко.

13

Нарада, който сред тях е божествен,

и ти самият сега го казваш.

14

Вярвам на твоите слова, о, Сияйни —

Ни богове, нито демони знаят

твоята същност, о, Най-прекрасни
15

Само ти се познаваш чрез себе си,

о, Върховен Пуруша! Създател

на съществата и господар техен,

бог на боговете, владетел световен!

16

Само ти можеш да ми откриеш

чрез което проникваш във всички

светове и навеки пребъдваш!
17

Как бих могъл да те позная,

като мисля за теб, о, йогин?

И в какъв образ да си представям

твоята същност, о, Най-прекрасни!
18

Говори още и по-подробно

за твойта йога и твойта сила!
Вкусил амрита, о, Джанардана,

аз ненаситно жадувам за още!

19

някои мои силопроявления.

Защото нямат край моите прояви.

Аз съм Атмана, о, Гудакеша,

в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата,

както и Края на всичко живо.

Сред бляскавите Адитя съм Вишну.

Сред светилата — лъчистото Слънце.

Сред бурни Марути — лъча Маричи.

Сред стражите на нощта — Луната.
22

Сред ведите аз съм Самаведа.

Сред боговете съм Индра Водителя.

Сред сетивата — Ум съм наречен.

В съществата аз сьм Съзнанието.
23

Сред ужасните Рудри съм Шива.

Сред злите духове — Цар на Обилието

Сред святите Васу — чистия Огън.

Срел планините - Свещената Меру.
24

Между домашните жреци, о, Партха,

аз съм Застъпника Брихаспати.

Сред пълководците аз съм Сканда.

Сред водоемите съм Океана.
25

Сред великите риши съм Бхригу.

Сред думите — ом — едносричния Брахман.

Сред жертвите — Безмълвното славене.

Сред неподвижното — Хималаите.
26

Сред дърветата аз съм Ашваттха.

Сред богоподобните мъдри — Нарада.
В звездната музика съм Читрарадха.

Сред съвършените земни10 — Капила.

Сред конете аз съм небесния

Уччайшрава — роден от амрита.

Сред божите слонове съм Айравата.

Сред мъжете съм Цар на мъжете.

28

Сред кравите — Крава на желанията.

Всепораждащият Кама съм.

Сред змиите съм царят Васуки.

Сред нагите съм вселенският Шеша,

Сред водните жители — бог Варуна.

Сред предците небесни — Аряма.

Сред царете съм царят на смъртта — Яма.
30

Сред демоните Прахлада — Радостния.

Сред изброителите съм Времето.
Царят лъв съм сред зверовете.

А сред птиците — царят Гаруда.

Сред пречистващите съм Вятъра.

Сред носещите оръжие — Рама.

Сред рибите съм гигантът Макара.

Сред реките — небесната Ганга.

32
Аз съм Началото, аз съм Средата

и аз съм Края на съществуващото,
Сред науките аз съм за брахман.

А сред спорещите съм Словото.

Аз съм първият — „А" — сред звуците,

И съм Двандва сред сложните думи.
Аз съм също и вечното Време.

Творец съм с лица във всички посоки.

Аз съм Смъртта, отнасяща всичко.

Аз съм Бъдещите рождения.

Сред жените съм Слава, Реч, Памет,

Красота, Жертвеност, Твърдост и Милост.
35

Сред ведийските химни съм Брихатсаман.

Сред стихотворните ритми — Гаятри.

Сред месеците съм Маргаширша.

Сред сезоните — Времето на цъфтежа.
36

Аз съм и Хитростта във хазарта,

и Блясъка във великолепието.

Аз съм Победата. Аз съм Волята.

И Добродетелта на праведните.
37

Сред рода Вришни съм Васудева.

А сред Пандавите съм Арджуна!

Сред мъдреците в света съм Вяса.

Певецът Ушана съм сред поетите.
38

Аз съм Скиптъра на управниците

и Политиката на побеждаващите.

Аз съм Мълчанието на тайната.

На тези, които знаят — Знанието.
39

Във всичко, което съществува,

аз съм Семето, о, Арджуна!

Нищо подвижно или неподвижно

не може без мен да съществува.
40

Нямат край моите чудни вселенски

проявления, о, Парамтама!

Което чу, бяха само примери

за неизчерпаемата ми сила.
41

Всичко, което е мощно и славно,

което е истинско или красиво,

възниква, понеже съдържа частица

от моята великолепна сила.
42

Но какъв смисъл има да знаеш

всички тези неща, о, Арджуна?

Знай, че аз съм. И света поддържам

с една невидима своя частица.
Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръко­водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва десетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ПРОЯВЛЕНИЯ НА СИЛАТА
Единадесета глава
Арджуна каза:

1

Твоето слово от обич към мене,

тайната на великия атман,

вече разнесе мойта заблуда.
2

Вече знам от теб за възникването

и за гибелта на съществата.

Знам, о, Лотосооки, за твоето

неизчерпаемо величие!

3

Но какъвто сега се описваш,

и да те видя, да видя твоя

вселенски вид, о, Върховен пуруша!
4

Ако мислиш, че аз съм способен

да го видя, о, Повелителю,

о, Господарю на йога, яви се

пред мен като Непреходното вечно!
5

Гледай, о, Партха, мойте стотици

и хиляди най-разнообразни

по видове и по многоцветие

чудновати, божествени форми!
6

Гледай сиящите Адитя,

святите Васу и гневните Рудри,

здрачни Ашвини и бурни Марути

и чудеса до днес невидяни!
7

Виж целокупния свят едновременно —

всичко подвижно и неподвижно,

и друго каквото ти се прииска

да видиш — виж го в моето тяло!
8

Но ти никога няма да можеш

със свойте смъртни очи да ме видиш.

Божествено око ти дарявам -

погледай мойта световна йога!
9

Като изрече това, о, царю,

великичт Хари - владетел на йога,

се показа на Партха в своята

най-върховна форма.
10

С усти и очи многочислени,

и с множество тайнствени образи,

с различни небесни украшения

и всевъзможни световни оръжия.
11

със небесни гирлянди обкичен,

облят със висши благоухания,

с чудеса пълен и безграничен -

лица обърнал във всички посоки:
12

Дори хиляда слънца едновременно

сред небето да бяха изгрели,

със своя блясък би ги засенчил

този сияен Върховен атман.
13

Там Пандава видя вселената

разделена на хиляди части,

но целокупно влята в единното

тяло на бога на боговете.

14

Тогава, изпълнен с възторг и ужас,

Дхананджая в поклон пред Сияйния,

молитвено сключил ръце, заговори.
Арджуна каза:

15

О, боже, виждам в твоето тяло

великия Брахма на трон от лотос,

всички риши, змиите божествени.
16

С безброй ръце, усти и утроби,

и очи — размножен, безграничен,

без край, без среда, без начало те виждам,

о, Господарю — о, форма вселенска!
17

Със корона и диск, и със скиптър,

преизпълнен от сила те виждам —
труден за гледане, слънчево-огнен,

стрелкащ светкавици, безпределен.

Непреходна, висша цел на знанието,

най-върховен дом на световете,

пазач на вечния закон — на дхарма,

ти си Великия пуруша— виждали.
19

Безначален, безкраен, без среда,

с очи-луна и слънце, с безброй ръце,
с безброй усти от огньове жертвени

света озарил — такъв те виждам.

Небето, земята и пространството

в четирите посоки изпълваш ти —
и трите свята треперят от твоя

прекрасен и страшен лик, о, Висш атман!

В теб мириади богове идват

и треперейки, някои ти се молят.

И викат: „Слава!", велики риши

и святи сиддхи, и те възпяват.
22

Адитя, Рудри, Вишви, Васави,

Ашвини, Марути и Ушмапи,

гандхарви, якши, сиддхи и асури

във транс възторжен те съзерцават.
23

При вида на твойта вселенска форма

многоуста, многоръка, многоока,

многокрака, с много бивни и утроби,

треперят, като мен, и трите свята.
24

Сияещ, многоцветен, до небето,

раззинал паст, с очи, които светят

ме гледаш — и душата ми трепери —

губя сила и покой, о, Вишну!
25

Като гледам твоите усти и бивни —

тези страшни пламъци на Времето,

посоката не виждам, губя себе си —

смили се, Всевишни — подслон световен!
26

На Дхритаращра синовете виждам

и всички господари на земята —

Бхишма, Дрона, Карна, както и нашите

най-смели войни — всичките ги виждам
27

как се хвърлят в твоите усти, пропадат

между ужасните пламъци-бивни,
някои от зъбите увисват

и главите им са вече натрошени.

Както, многобройни, пълноводни

реките бързат към океана -

тъй и славните герои на земята

изчезват в твоите усти пламтящи.
29

Както молци стремително влитат

сред огъня — и полетът им свършва,
така забързани и хората

пропадат в твоите усти пламтящи.

А ти отвсякъде се облизваш

и световете поглъщаш в пламъци.

От твоя блясък сияе вселената.

Но твоят блясък ме плаши, о, Вишну!
31

И кой си ти в този ужасен образ?

Поклон пред теб, Най-висши, смили се!

Открий ми твойта извечна същност! —

Понеже аз не разбирам делата ти...
Върховносияйния каза:

32

Аз съм Времето. Аз се разраствам:

Дойдох да изтребя тези две армии.

И без да воюваш — те пак ще загинат.
33

Така че — воювай! Постигни слава!

Врага сразил — наслади се на царството!
Те ще загинат по моя воля.

Бъди само средството, о, Савясачин!

Прона и Бхишма, и Джаядратха,

както и другите войни — герои

аз вече убих. Убий ги и ти сега!

Без страх се бори! Ще надвиеш врага си!
Санджая каза:

35
Като чу словото на Кешава,

сключил ръце за молитва, изплашен,
с разтреперан глас, Увенчания

като направи поклон — заговори.

36
От твойто величие, о, Хришикеша,

с право светът, преизпълнен, ликува!

В ужас ракшасите се разбягват.

Святите сиддхи ти се покланят.
37

Как да не те славят, о, Велик атман —

о, първопричина на Брахма, — на първия -

О, безкраен, Бог над боговете,

сат и асат, най-върховна същност!
38

О, изначален и Вечен пуруша!

Всехранилище, Знаещ и Знание,

Върховен дом, но и сам изпълнител

вселената, о, същество всеобразно!
39

Ти си вятърът — Ваю и смъртта — Яма,

огънят — Агин, Варуна — водата,

създателят Брахма и негов родител.

Слава на теб! Милион пъти слава!

40

Поклон пред теб към изток, към запад!

О, Всичко! Безкрайна мощ и движение!

Ти си семе на всичко — значи си всичко!
41

Като на близък ти виках дръзко:

„Ей, Кришна!", „Ядава!", или „Приятелю!",
без да познавам твойто величие —

от глупост безгрижна или от обич.

Ако с шеги съм бил непочтителен

към теб в разходки, лежане, хранене,

насаме или пред други хора,

за прошка те моля, о, Неизменни!
43

Баща на всичко, което се движи

и не се движи — учител най-висш —

ти нямаш подобие в трите свята,

о, несравнима върховна Сила!
44

В нозете ти проснат смирено моля:

Бъди към мен търпелив, о, Боже! —

както баща — към сина си, приятел —

към приятел, любим — към любима.
45

Радвам се, че видях невижданото,

но от страх се обърква умът ми.

Бъди милостив, о Подслон световен!

Яви ми се пак в човечен облик!
46

С корона, със скиптър и диск в ръцете —

такъв бих искал пак да те видя.

Добий четириръката форма,

о, Хилядоръки, о, форма световна!
Върховносияйния каза:

47

ти видя мойта вселенска форма —

изначална, безкрайна, сияйна.

Никой преди теб не беше я виждал!

Нито чрез ведите, нито чрез жертви,

нито чрез дарове, пост, въздържание,
никой човек освен теб, о, Арджуна,

не може да види тази ми форма!

Не страдай и не губи разсъдък,

виждайки този ужасен мой образ!
Победи страха и спокойно

ме съзерцавай пак в земен облик!

50

Васудева доби своя образ.

Прие блага форма великият атман,
за да успокои изплашения.
Арджуна каза:

51
Сега като виждам пак твоя образ —

човечен и нежен, о, Джанардана,

и аз отново идвам на себе си

и си възвръщам здравия разум.
Върховносияйния каза:

52

Пред теб бе вселенската ми форма,

Дори и божествата в небето

копнеят тази форма да видят.
53

Нито чрез ведите, нито чрез постене,-

нито чрез дарове и приношения,
никой не може да ме съзерцава

в образа, който на теб показах.

Само чрез предана обич, Арджуна,

хората могат да ме познаят,
да достигнат до моята същност

и с мен да се слеят, о, Парамтапа!

Който принася на мен своите действия

и като на висша цел ми е предан,

с нищо несвързан и невраждебен

към нищо — той ме постига, Пандава.
Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва единадесетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ СЪЗЕРЦАВАНЕ НА ВСЕЛЕНСКАТА ФОРМА