Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата бхагавадгита

1

Тези, които с любов те почитат

Непроявено — кои са по-висши?

2

Тези, които съсредоточават

и ме почитат с дълбока вяра,

те са за мен най-висшите йогини.
3

Но и които почитат вечното,

Непроявеното всепроникващо,

неосезаемо, неизменно,

Едно завинаги и във всичко,

4

щом овладеят сетивните страсти,

в радост от благото на съществата —

няма спор, че и те ме постигат.
5

Но много повече се измъчват

отдадените на Непроявеното!

Движението на Непроявеното

е труднодостъпно за телесните.
6

А които на мен са отдадени

и ми принасят своите действия,

и във Любовно единство с мене

като върховна цел ме почитат,
7

понеже в мен са със свойто съзнание,

тях, о, Партха, аз бързо спасявам
от океана на смъртоносната

и вечно пораждаща самсара!

В мен съсредоточиш ли ума си,

отдадеш ли на мен своя разум,

без съмнение в мен ще живееш

след това — оттатък прераждането.
9

Ако не можеш изцяло в мене

да насочиш ума си — тогава

чрез упражнения в йога опитвай

да ме постигнеш, о, Дхананджая!
10

Ако си слаб и в упражненията

на мен посвещавай своите действия.

дори действайки заради мене,

ти ще достигнеш до съвършенство!

11

Ако си твърде слаб и да действаш

то откажи се от плодовете

на всички действия — самовладей се.

12

Стои по-високо от упражняването

но над вглъбяването е отказът

от плодовете — той носи покоя.
13

Добронамерен към всичко живо,

дружелюбен и състрадателен,

без чувство за „аз" или за „мое",

еднакъв в радост и мъка, прощаваш,
14

радостен в йога — единен с Едното,

твърд, овладял свойта нисша природа,

отдал ум и разум на мене, предан —

такъв човек е любим за мене.
15

Който нищо в света не тревожи

и нищо него не го тревожи,

свободен от радост, страх, гняв, възбуден

такъв човек е любим за мене.

16

Който не ламти, чист, разумен,

отречен, отдал на мене делата си

такъв човек е любим за мене.
17

Който не се възхищава, не мрази,

не се оплаква и не жадува,

отвъд добро и зло — предано влюбен,

такъв човек е любим за мене.
18

Еднакъв към враг и към приятел,

равнодушен към хули и почести,
неизменен при студ и при жега,

радост и скръб — необвързан от нищо,

мълчалив и доволен от всичко,

без свой дом и богатство — но влюбен,

такъв човек е любим за мене.

на моята дхарма — закона безсмъртен,

тези са най-любими за мене.

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръко­водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва дванадесетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ЛЮБОВ


Тринадесета глава

Арджуна каза:

1-а

Искам да чуя от теб, о, Сияйни,

и за пуруша,— духа, за Полето,

Познавача му, Знанието, Предмета.
Върховносияйния каза.

1

Това твое тяло, о, Каунтея,

Познавач на полето е този,

който го познава наистина.
2

Аз, о, Бхарата, съм Познавача

на полето във всички полета.

Познавач и Поле който знае —

само той според мен знае истината.

3

Сега накратко ще чуеш от мене

каква е природата му и какво е

Познавачът — каква му е силата.
4

За тези неща са пели мъдрите

многократно, по много начини

в много ведийски химни и в пълните

с разум стихове на Брахмасутра.
5

Великите елементи и „аз"-ът,

а също петте сетивни предмета,

желанието, отвращението,

телесността, радостта и болката,

устойчивостта и съзнанието —

това е Полето със своите промени.
7

Смирение, честност и ненасилие,

великодушие и правдивост,

чистота, преданост към учителя,

постоянство, самообладание,
8

отказ от чувствените предмети

и унищожаване на „аз"-а,

размишляване върху страдание,

смърт и раждане, старост и болест,
9

необвързаност, липса на чувство

за собственост към син, дом и семейство,
еднакво умствено равновесие

при щастливи и мрачни събития,

неизменна любов и преданост

към мен чрез йога — единство с Едното,

пребиваване в уединение,

необвързаност с хорското множество,
11

постоянен стремеж към постигане

на дълбинния атман — вникване
в същността на света: ето Знанието.

Всичко останало е незнание.

12

Сега ще ти кажа това, което

Безначалният Върховен брахман е

отвъд битието и небитието.

13

Той има ръце и крака навсякъде,

тук, на този свят, той пребивава.

Без сетива е и все пак сияе

чрез сетивата — тяхна причина е.

Необвързан — той свързва. Безкачествен

се наслаждава на трите качества.

15

Отвън и отвътре е за съществата —

Той е най-тънкото — непознаваем е!

Много е близък и много далечен.
16

Неразделен, Един пребивава,

сякаш е разделен, в съществата.

Той е опора на съществата,

Той ги поражда и ги поглъща.
17

Той е светлината на светлините,

и е отвъдното на тъмнината.

Знание, Цел и Предмет на Знанието —

Той пребивава в сърцето на всеки.
18

Така накратко ти чу за Полето,

Знанието и Предмета на знание.

Щом това моят бхакта узнае —

моята същност придобива.
19

Знай: безначална е и пракрити —

природата, както духът - пуруша.

Но менливостта и трите качества

са породени от пракрити.
20

Пракрити се нарича причината

за причините и за следствията.

за насладите и страданията.

Като стои в пракрити, пуруша

се наслаждава на трите й качества.
Слят с тези качества, той се ражда :

от добри или лоши утроби.

Но има и друг — Върховен пуруша,

който всъщност се наслаждава,
наблюдава и властва в тялото:

Той е Владетеля — висшият атман,

Който така познава пуруша

и пракрити с трите й качества,

както и да живее — постига

свобода от смърт и прераждане.
24

Някои чрез съсредоточаване

сами в себе си виждат атмана,
Други чрез Знание — чрез санкхяйога.

Трети чрез действие — чрез кармайога.

Четвърти — без сами да го видят,

чули от други — почитат атмана.

Понеже следват правдивото слово —

те също отвъд смъртта се спасяват,
26

Всичко, което в света се ражда —

и неподвижното, и подвижното,
се ражда от сливането на Полето

с Познавача, о, Бик сред Бхарата!

27

И който вижда, че Бог пребивава

непреходният — в скоропреходното,

който вижда — той вижда наистина.
28

Който вижда — към всичко еднакъв,

че в съществата Бог съществува,

той не убива чрез себе си Себе си —

и навлиза във висше движение.
29

Който вижда, че всички действия

в света са вършени от пракрити,
че висшият атман гледа бездеен:

който вижда това — той вижда.

Който вижда, че всяко отделно

същество пребивава в Едното
и че от него всичко се ражда,

той отива във висшия брахман.

Без начало, без свои качества

този вечен единен атман,

който е в тялото, о, Каунтея,

не действа и не се омърсява.
32

Както ефирът всепроникващ

е чист, понеже е недосегаем,

така и атманът във всяко тяло

е чист — не го докосва материята.
33

Както едното Слънце огрява

цялата тази земя, о, Бхарата,

така господарят на Полето

озарява Полето изцяло.
34

Който с очите на Знанието

различава Полето от Познавача

и Свободата от измененията

на пракрити — отива във Висшето.
Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръко­водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва тринадесетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ РАЗЛИЧАВАНЕ НА ПОЛЕТО И ПОЗНАВАЧА НА ПОЛЕТО


Четиринадеса глава
Върховносияйния каза:

1

Ще разкрия пред теб по-нататък

Щом мъдреците в света го постигнат —

постигат пълното съвършенство.
2

Приютени във висшето знание,

те придобиват моята същност:

нито се раждат при сътворението,

нито умират при разрушението.
3

Великият Брахма е мойта утроба.

В нея аз поставям зародиша.

И така се пораждат всички

същества на света, о, Бхарата.
4

Каквито и тела да се раждат

в различни утроби, о, Каунтея,

Брахма — природата — им е утроба,

а аз съм бащата: аз давам семето,
5

Святост — саттва, Страст — раджас и Тъма - тамас

са трите сили на природата.

Те свързват с тялото, о, Мощноръки,

От тях саттва — сияйна и здрава,

поради своята неопетненост —

обвързва с връзки от земно щастие

и от познание, о, Безгрешни.
7

Раджас е силата на пристрастията,

родена от жажда и от привързване,

чрез веригата на деянията.

която мами в света въплътените?

оковава ги с тъпо лентяйство

и летаргичен сън, о, Бхарата.

привързва към мързела и нехайството.

10

Потискането на Страстта и Тъмата

На Светостта и Страстта — Тъмнодушие.

На Тъмата и Светостта — Страстност.
11

Когато през всички врати на тялото

прониква светлината на знанието,

тогава със сигурност можеш да кажеш,

че надделява Светостта-саттва.
12

Алчност, деятелност, предприемчивост,

безпокойство и похот възникват,

щом надделее в твоето тяло

Страстта-раджас, о, Бхаратаршабха.
13

Помрачение и безделие,

нехайство и заблуди възникват,

щом надделее Тъмата - тамас

в твоето тяло, о, Курунандана.
14

Когато при нарастваща Святост

Въплътеното напуска тялото,

към чисти светове се отправя —

към световете на мъдреците.
15

Когато напуска тялото в Страстност,

то се ражда в света на действащите.

А когато в Тъма го напуска —

се ражда от безпросветна утроба.
16

Плодът на добрите дела — на саттва

е от саттва — чиста хармония.

Плодът на раджас е земно страдание.

Плодът на тамас е неведение.
17

От саттва покълва знанието.

От раджас — алчността и жадуването,
От тамас покълва летаргията,

заблудата и безумието.

Които пребивават във Святост —

те ще се издигнат нагоре.
Страстните ще останат в средата.

А Тъмните ще пропаднат надолу.

19

Щом съзерцателят вижда, че няма

и вижда по-висшето над трите гуни —

той се слива със моята същност.
20

Щом Въплътеното преодолее

тези три сили, пораждащи тялото,

от смърт, раждане, старост и болка

се освобождава — вкусва безсмъртие!

Арджуна каза:

21

По какви признаци се познава

Какви са делата му, о, Господарю?

Как побеждава всевластните сили?

Върховносияйния каза:

22

Който не мрази озарението,

когато идват, нито мечтае

за тях, о, Пандава, когато ги няма,
23

невъзмутим, нетрепващ от силите,

казва, запазил самообладание:

„Не аз — природните сили действат!"

И не трепва от техните действия,
24

Неизменен в неволя и радост,

равнодушен към кал, камък, злато,

към желаното и нежеланото,

към похвали и хули — еднакъв,
25

и към почести и унижения,

и към приятел и враг — еднакъв,

отхвърлил личните земни стремежи —

този човек е надмогнал силите.
26

Който с любов, с благоговение

ме почита — такъв бхактийогин,

надмогнал трите природни сили,

се слива с Едното — Вечния брахман.
27

Защото аз съм дом-въплъщение

на нерушимия безкраен брахман,
на абсолютната вечна правда,

на неизчерпаемото блаженство.

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръко­водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва четиринадесетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА ТРИТЕ ПРИРОДНИ СИЛИ
Петнадесета глава
Върховносияйния каза:

1

С корен нагоре, с корона надолу

Листата му са свещени химни.

Който знае това — знае ведите.
2

Нагоре и надолу израстват

клоните, хранени от трите гуни —

напъпва сетивният свят. И в човека

минава коренът, свързан с делата му.
З

В света не се вижда на ашваттха

началото, краят или опората.

Но щом мощният корен бъде отсечен

със секирата на необвързването,
4

може да се достигне Началото:

стигналият дотам не се връща.

д з съм връщането към себе си —

Без гордост, илюзии или привързаност,

без лични цели — слят с висшия атман,

свободен от двойственост — тъга и радост,

човек постига целта — непреходност.

6

Там слънце не грее, луна не свети -

Стигналите дотам не се връщат:

там е мойта върховна обител.
7

Лъч или вечна частица от мене

е душата на живото тяло.

Петте сетива и ума от пракрити

са привлечени към душата.

8

Когато пристига или напуска,

и ги отнася, тъй както вятърът

отнася ухания от цветята.
9

Настанен в слуха, осезанието,

зрението, вкуса, обонянието,

както и във ума, Той изпитва

от сетивния свят насладата.

10

В света заблудените не го виждат,

и обвзел трите гуни, се наслаждава:

вижда го само окото на мъдрий.
11

В себе си, овладели себе си,

йогините го виждат с усилия.
Несъвършените, неовладяните

дори с много усилия не го виждат.

Сиянието, което пристига

от Слънцето и света озарява,

което е в Луната и в Огъня —

знай, че това е мойто сияние.
13

Като прониквам също в земята,

поддържам със силата си съществата.
Превърнат в сокове — в лунна сома,

аз изхранвам всички растения.

Ставам и огъня Вайшванара,

установен в стомаха на живите.
Свързан с праната и апаната.

четирите вида храна там смилам.

Намирам се и в сърцата на всички.

Пораждам памет, мъдрост, забрава.

Аз съм Познавача на ведите,

техен Предмет и Творец на веданта съм.
16

На този свят има двама пуруши —

неразрушимият и разрушимият.

Разрушимият са съществата.

Неразрушимият не се изменя.
17

Но друг е Върховния пуруша.

Той се нарича Върховен атман.

Като прониква и в трите свята,

той ги поддържа — Владетел всевечен
18

Понеже съм отвъд разрушимото

и съм по-висш от неразрушимото

мен ме наричат Върховен пуруша

тук в света и също във ведите.
19

Който, без да се заблуждава,

ме знае като Върховен пуруша,

той знае всичко и ме почита

с цялото си същество, о, Бхарата!
20

Така това най-тайно учение —

от мен е изложено, о, Безгрешни!

Просветлен е тоз, който го вижда

и извършва в света делата си.
Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упаншиади, в тази наука за брахман, в това ръко­водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва петнадесетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ВЪРХОВНИЯ ПУРУША


Шестнадесета глава
Върховносияйния каза:

1

Безстрашие и светлина в душата,

щедрост, себевладеене, жертвеност,

въздържане, самопознание, честност,
2

ненасилие, праведност, негневливост,

отреченост, покой и безхитростност,

състрадание, липса на алчност,

доброта, скромност, непоколебимост,
3

енергия, устойчивост, търпение,

чистота и доброжелателност,

липса на гордост — ето качествата

на родения за Божествена участ.
4

Лицемерие, наглост и горделивост,

грубост, гняв и също невежество -

това са качествата на родения

за Демонична участ, о, Партха.
5

Божествената участ наричат

още и път към освобождението!

Демоничната — към оковите.

Не скърби, о, Пандава, ти си божествен!

6

Съществата в света са от двата вида:

Доста бе казано за Божествените.

Сега чуй, о, Партха, за Демоничните.
7

Демоничните хора не знаят .

как да действат и как да не действат!

В тях нито чистота съществува,

нито истина, нито приличие.

8

Те казват: „В този свят няма истина.

Светът се поражда само от похот —

нима в света има друга причина?
9

С такива възгледи, с души повредени,

с ниска интелигентност, враждебни

на този свят, те злодействат: работят .

10

Водени от ненаситна похот,

заслепени — избират ужасното

и живеят в нечисти деяния.
11

Отдадени на безбройни грижи,

които до смъртта продължават,

вярват, че висша цел на живота е

да удовлетворят своите страсти.
12

Обвързани със стотици надежди,

станали роби на алчност и злоба,
те се стремят към удовлетворение,

като нечестно трупат богатства.

„Ето тези неща днес спечелих.

И утре ще извоювам желаното!
Принадлежи ми това богатство.

Ще ми принадлежи и другото.

Ето този свой враг сам погубих!

Аз владея. Аз се наслаждавам.

Аз съм щастлив, съвършен, всесилен.
15

Аз съм богат. И съм благороден.

Кой друг на света е като мене?

Ще дарявам, ще жертвам, ще се развличам -

мислят слепите в свойто незнание.
16

Объркани от множество мисли,

оплетени в мрежата на заблудата,

привързани към желани наслади,

те във нечистия пъкъл попадат.
17

Величаещи себе си и надменни,

жадни за почести и богатства,

те лицемерно принасят жертви,

обратно на свещеното правило.
18

От тленния „аз" обладани, отдадени

на насилие, гордост, похот и злоба,

мен — Въплътения" — те не ме виждат

в себе си и в телата, на другите.
19
Тези жестоки и ненавиждащи,

нечестиви и най-низши хора

в смъртния свят аз отново връщам

и всеки път — в демонична утроба.

и все по-слепи след всяко раждане,

като не ме достигат, о, Партха,

те пропадат все по-надолу.

Три врати водят към тази геена —

към умирането на душата:

похот, алчност и гняв са вратите.

Никога не ги доближавай!
22

От трите врати към тъмнината

спасен, човекът, о, Каунтея,

осъществява доброто за себе си

и по върховния път се отправя.

23

Който не спазва определеното

от щастие, мъдрост и път нагоре.

Допитвай се до писанията

как да действаш и как да не действаш.
Узнай словото на писанията,

преди да извършиш своето дело!

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упаншиади, в тази наука за брахман, в това ръко­водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва шестнадесетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ РАЗПОЗНАВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНАТА И ДЕМОНИЧНАТА ПРИРОДА
Седемнадесета глава
Арджуна каза:

1

Които не спазват, о, Кришна, писанията,

и жертви принасят — в какво състояние

са те: саттва, раджас или тамас?
Върховносияйния каза:

2

В телесните има три вида вяра

има и Светла, и Страстна вяра,

и също Тъмна. Чуй още за трите!
3

Вярата на всеки, о, Бхарата,

е в съответствие с природата му.

От вяра е направен човекът.

Каквато е вярата му — такъв е!
4

В богове вярват светлите хора.

В демоните на властта, и богатството

вярват Страстните. А Тъмнодушните —

в духове на умрели и в призраци.
5

Отдадени на жестоко въздържание,

противно на казаното в писанията,

влюбените в своя „аз", лицемерни,

пълни с похот, пристрастност и гордост,
6

са луди — измъчват и елементите

на тялото си, и мен — Въплътения.

Знай, че тяхното постоянство

е с Демоничен и Тъмен характер!

7

Според вкусовете на хората

както даренията, въздържанията

и принасяните в света жертви.
8

С храна, която увеличава

дълголетие, чистота, сила,

здраве и радост — която е сочна,

маслена, вкусна — се хранят, Светлите.
9

Горчива, солена, кисела, люта,

гореща, суха или прегорена—-

храната, любима на Страстните хора,

носи възбуда, страдание, болест.
10

Развалена храна, миризлива

или безвкусна, или престояла,

храна от други оставена, мръсна

е любима на Тъмните хора.
11

Жертва, принасяна както е редно —

без да се жадува отплата,

с вяра в безкористното принасяне —

от такава жертва е Светла — от саттва е.

12

Користна жертва — с цел, за отплата —

знай, че е Страстна — или от раджас,

о, Най-добър сред рода Бхарата!

13

без мантри, без храна за жреците.

без радост, без вяра — такава жертва,

знай, че е Тъмна — тя е от тамас.

Служене на богове, махатми,

мъдреци и учители, справедливост,

чист, целомъдрен живот, ненасилие —

това е телесното въздържание.

15

Речи, които успокояват,.

това е словесното въздържание.

Бистрота на ума и сърдечност,

самоконтрол и също мълчание,
както и чистота на живота —

това е умственото въздържание.

Когато тройното въздържание

се извършва от йогин с висока вяра,

без стремеж към плода на доброто дело —

това е Светло въздържание.
18

Въздържание външно, лицемерно,

за слава, почести и преклонение,

наричат Страстно въздържание —

то е кратко и неустойчиво.
19

Въздържание, вършено от безумства.

и с цел единствено самоизмъчване
или измъчването на други —

това е Тъмното въздържание.

Дар, отдаден без да се чака

отплата — с вяра, че е задължение
да се дарява навреме, на място

заслужилият — е дар от саттва.

Дар, отдаден заради отплата

или със други користни цели,
или със свито сърце отдаден,

е от раджас — той е Пристрастен.

Дар, отдаден на незаслужил,

в неподходящо време и място,
или без уважение, като обида,

е Тъмен дар — породен е от тамас.

23

Ом тат сат — според писанията

това е тройното име на брахман,

от когото възникнаха изначално

брахмани, веди и приношения.

Затова произнасяйки ом, започват

да правят жертвоприношение,

въздържание или дарение

тези, които знаят за брахмана.
25

Произнасяйки тат, като се отричат

от плодовете, поднасят жертва,

въздържание или дарение

стремящите се към освобождение.
26

Думата сат означава „благо"

или „действително съществуващо"

Действия, прекрасно извършени,

наричат с думата сат, о, Партха.
27

Постоянство в жертвоприношения,

въздържания или дарения,

или в други действия, посветени

на брахман, също сат се нарича.

28

Но всичко, което се дава в жертва,

нито в този живот, нито в отвъдното!

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръко­водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва седемнадесетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ТРИТЕ ВИДА ВЯРА