Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата бхагавадгита
Изтегляне 2.22 Mb.
|
Четвърта глава Върховносияйния каза: 1 Поверих тази безсмъртна йога на Вивасват — бога на изгрева. Той я предаде на своя син Ману. А Ману предтечата — на Икшваку.
Така, по родствена връзка предавана, сред мъдреците-царе тя живееше. Но с времето от света е изчезнала т иГ.игс моята йога, о, Парамтапа! 3 Сега пред теб изначалната йога излагам — защото си мой приятел,
Върховна тайна ти поверявам! Арджуна каза: 4 Но нали ти си роден след слънцето — нали е роден преди теб Вивасват? Как да разбирам твоите думи, че ти си я поверил на него?
5 Аз съм се раждал толкова пъти! И ти неведнъж си се раждал, Арджуна. Но аз си спомням своите раждания. Ти, Парамтапа, не помниш своите.
Макар нероден, неизменен атман, аз — Едното във всичко живо, направлявайки свойта природа, чрез йогамайя се въплъщавам.
Щом изгасне изконната правда, щом в света зацари безпорядък, тогава аз — Едното, върховното в човешко тяло се въплъщавам. 8 За да бъдат спасени добрите, за да бъдат погубени-злите, за да се пази изконната правда, във всяка епоха аз се явявам.
Който разбира, че са неземни, моето раждане и делата ми, напуснал плътта си — не се преражда за нова гибел, а ме достига. 10 Освободени от страх, гняв и страсти, мнозина бяха към мен устремени. Те, пречистени в огъня — Знание, са придобили моята същност.
Какъвто ме мислят хората, Партха, такъв и аз пред тях се явявам. По безбройните свои пътища хората стигат накрая до мене.
Които жадуват земни успехи — принасят на земни божества жертви.
идва успехът, роден от действието. 13 Аз създавам четирите варни според качествата и кармата. Знай, че извършвам такова дело аз — напълно бездейният, вечният. 14 Аз съм свободен от своите действия и не желая плодовете им. Който знае моята истина, е необвързан, свободен в делата си.
Тези предци, които ме знаеха, търсейки освобождение — действаха.
и ти извършвай своите действия! 16 Какво е действие и бездействие? Тук даже мъдрите се заблуждават. Ще ти разкажа за чистото действие. В него ще бъдеш свободен от злото.
Трябва да знаеш какво е действие. И какво е погрешно действие. Трябва да знаеш какво е бездействие. Пътят на действието е таен.
Който вижда в делата Бездействието, а в бездействието — деяние, той между хората е мъдрецът — той е йогин в своите действия.
Който в своите жизнени действия не е воден от страст и помисли, който сам изгаря делата си в огъня — Знание, — той е мъдрецът.
Който е освободен от желание за плода на делата — и действа
той и да действа - не върши нищо. 21 Той няма надежди и притежания. Отдал е изцяло ума си на атмана.
не той — тялото му в света действа. 22 Доволен — каквото и да получи, отвъд тленна двойственост и ревност,
Щом не е обвързан, щом е свободен, щом умът му почива в Знанието, делата му са свещени жертви — унищожил е тежката карма. 24
Брахман е жертвата. Брахман е огънят. И приносителят. Щом си в покоя на делото — брахман — постигаш брахмана. 25 Някои йогини принасят жертви на божествата, които почитат. Други принасят себе си в жертва на Едното — пламтящия брахман. 26 Някои в огъня на покоя жертват петте сетива на знанието. Други в огъня на сетивата принасят в жертва сетивни предмети.
Трети жертват сетивното действие, както и своите жизнени токове.
който е разпален от Знанието. 28 Едни принасят в жертва богатство, други — монашество, трети йогизъм. Едни правят жертви, като се учат, други — чрез пазене на обети.
Някои в прана — в издишването изгарят апана — вдишването,
и двете — отдадени на пранаяма. 30 Някои хранят умерено тялото — горят енергии в други енергии,
И чрез жертви изгарят страданието. 31 Които се хранят с останки от жертви — вкусват амрита, — стигат до брахмана.
губят и този живот, и вечния. 32 Много и разнородни са жертвите според учението за брахман.
Ако разбираш това — си свободен. 33 По-висше от материалните жертви е жертвопринасянето на Знание.
в свещеното Знание свършват, о, Партха! 34 Ще придобиеш свещеното Знание чрез прекланяне пред учителя, чрез разумни въпроси и служене. Зрящият мъдър ще те научи.
Добиеш ли Знанието, Пандава, ти няма вече да се заблуждаваш. Всяко нещо ще виждаш в сърцето си: светът е в атмана. Аз съм атманът!
Дори да си най-големият грешник сред всички грешници — и тогава с лодката на свещеното Знание ще преплаваш морето от мъки.
подпаленото дърво, о, Арджуна, така и Знанието превръща всички човешки деяния в пепел. 38 Нищо не е така пречистващо на този свят както Знанието. Всеки, който напредне в йога, ще го открие сам в себе си — в атмана. 39 Който вярва — постига Знанието. Преданият, овладял сетивата, постига Знанието и в него намира вечен покой и радост. 40 Но невежият, който не вярва и винаги се съмнява — е мъртъв. Нито истинска радост ще види, нито този свят, нито висшия.
Освободен чрез йога от действия и чрез Знание — от съмнения, щом постигнеш покоя на атман — не те обвързва никаква карма.
С меча на Знанието посичай всички съмнения в сърцето си
Укрепвай в йога, воювай, Бхарата! Ом тат сат Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва четвъртата глава, наречена ЙОГА ЧРЕЗ ЗНАНИЕ ЗА ЖЕРТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Ти възхваляваш йога чрез дейност, но също и отказа да се действа.
кой от двата пътя е висшият? Върховносияйния каза: 2 Водят към съвършенство и отказът от дейност, както и йога чрез дейност. Но йога чрез дейност — чрез свята жертва, е по-добрият от двата пътя.
Истински се е отказал от дейност, който не мрази, нито желае над противоречията издигнат, той скъсва оковите, о, Мощноръки. 4 Но за мъдреца йога чрез знание и йога чрез дейност не са различни: който е всеотдаен в едното — той постига целта и на двете.
До еднакво издигане водят и кармайога, и джнанайога. Който вижда, че йога чрез дейност е и отказ от дейност — той вижда.
Но до пълния отказ от дейност без дейност йогийска трудно се стига. Мъдрец, отдаден на кармайога, бързо постига вечния брахман.
Който, отдаден на йога, пречистен и овладял ума, сетивата —
дори да действа, не е зависим. 8 Когато гледа, слуша, докосва, мирише, ходи, яде, спи и диша,
мъдрецът казва: „Нищо не правя!" 9 Когато говори, дава и взима, когато отваря очи и затваря, дори тогава мъдрецът казва: „В сетивния свят сетивата се движат!” 10 Посветил всяка дейност на брахмана и отхвърлил всяка привързаност, както над мътни води — цвят на лотос, той от злото не се опетнява. 11 Само с тяло, с ум или разум или със сетивата на знанието, йогините необвързани действат — само с цел да разбулят атмана. 12 Отказал се от плода на действието, покой постига посветилият се. Привързан към плода чрез желанието, непосветеният не е свободен. 13 Отхвърлил с ума си всяко деяние, уравновесеният в радост се слива с жителя на Града с девет порти, който не действа и не подтиква.
Владетелят на света не поражда нито действия, нито деяния, нито привързване към плодовете. Самосъща природата действа.
Вездесъщият си остава отвъд добрите и зли деяния. Но мъдростта е обвита в невежество, което хората заблуждава. 16 Ако унищожиш невежеството с мъдростта на атмана в себе си, тази мъдрост подобно на слънце ще освети върховния брахман. 17 Който стане единен с него, с ум и разум насочен в него, веднъж прогонил греха чрез мъдрост, _ достига покоя в свръхдвижението.
В брамин изпълнен с мъдрост и скромност, както и в крава, и в слон, и в куче, и в дрипльо, който се храни с кучета — мъдрият вижда във всички Едното.
Който, с ум в равновесие, приживе победи кръговрата на тленното,
Който в неволи не се тревожи и от наслади не се вълнува,
той знае брахмана и е в брахман. 21 Непривързан към външни предмети, намерил радост в сърцето си — в атмана
непреходната радост изпитва. 22 Всяка наслада от външни предмети е лоно на предстоящо страдание:
Мъдрият другаде търси радост. 23 Който преди да напусне тялото може да укротява стремежи,
той е истински йогин, щастливец. 24 Щастлив отвътре, отвътре радостен, озарен от вътрешен огън — той постига наистина брахмана. Той се разтваря в брахманирвана.
Постигат покоя на брахман мъдрите, убили злото, спасени от двойственост, уравновесени, единни с атмана — за тях е радост световното благо. 26 Към тях, отреклите се от стремежи, освободени от гняв и желания, с подвластни мисли, прозрели атмана — към тях приижда Покоят на брахман.
Недосегаем за външни предмети, с поглед, съсредоточен между веждите, привел в равновесие прилива и отлива на дъха през наздрите, 28 надвил сетивата, ума и разума, устремен към освобождение, убил гнева, страха, своите страсти — мъдрецът завинаги е свободен.
Който знае, че се наслаждавам на всички жертви и на въздържанието,
всичко живо — той мир получава, Ом тат сат Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упаншиади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва петата глава, наречена ЙОГА ЧРЕЗ ОТКАЗ ОТ ДЕЙСТВИЯТА
1 Който извършва кармичната дейност без желание за плода — той е йогин и той е отречен, — а не отреклите се от святото действие и от огъня. 2 Това, което наричат отричане — знай, о, Пандава, че то е йога. Който не се е отрекъл от помисли, такъв не може да бъде йогин. 3 За мъдреца, стремящ се към йога, средството е самото действие. Но за достигналия до йога — умственият покой е средството. 4 Когато човек не чувства привързаност , към делата си и към обектите, когато се е отрекъл от помисли — тогава той е постигнал йога.
Нека сам се издига чрез атмана, но нека сам не се принизява. Защото всеки сам е приятел и сам е враг на самия себе си.
Сам е приятел на себе си този. който се е победил чрез атмана. Който сам себе си не владее, той се превръща във враг за себе си.
Който се е победил и спокоен пребивава във Висшия атман, еднакъв при радост, скръб, студ и жега, почести или неуважение,
човек доволен от мъдрост и знание извисен, овладял сетивата, за когото кал, камък и злато са едно — той е йогин — Единен.
Който еднакво е безпристрастен към враг, приятел, посветен и незнаещ, чужденец, роднина, светец и грешник — такъв равновесен човек е възвишен.
Който е йогин — да се упражнява, изцяло отдаден на вечния атман, уединен, овладял ума си, без земни надежди и притежания.
Да сложи на чисто място асана — не много високо, не много ниско, да сложи жертвена слама, отгоре кожа от антилопа и тъкан.
Нека, седнал на тази асана, с ум в една точка, с добре овладяни мисли и сетива — чрез йога да разбулва в сърцето си атмана.
Като държи изправено тялото, както и шията и главата,
своя поглед — встрани да не гледа. 14 Умиротворен и от страх свободен, твърд в обета за въздържание, с ум в покой, с мисъл само за мене — към мене, седейки, да се устремява.
Така упражняващият се йогин, ако постоянно владее ума си, ще достигне Покоя — нирвана — това е моята вечна същност. 16 Но йога не е за този, който твърде много яде или никак, не е за този, който спи много или бодърства много, о, Арджуна.
на този, който се храни умерено, умерено действа и се развлича, умерено спи, умерено бодърства. 18 Този, чиято насочена мисъл пребивава в Покоя на атман — недосегаемият за страсти — този е йогин: единен с Едното.
Както е неподвижен пламъкът на лампата в безветрено място, с такъв спокоен у.и всеки йогин се упражнява в сливане с атмана.
Когато умът е напълно спокоен, обуздай с упражнения в йога, той вижда вътре в себе си атмана и в него чрез него се наслаждава.
Това блаженство без край е достъпно само чрез разума — надсетивно е. Но йогин, който стигне до него — е неразделен с вечната Истина.
Щом постигне това състояние, от което по-висше няма, укрепналият в него не трепва дори от най-жестоко страдание.
Знай, че това е йога, която разкъсва връзките със страданията. Тази йога ти трябва да следваш — с вяра, с ведро и твърдо съзнание.
Освободен от всяко желание, което помислите пораждат, концентрирал в ума сетивата си, които във всички посоки блуждаят,
нека човекът да се отпусне и с волята на устойчивия разум да насочи ума си към атмана, като не мисли за нищо друго.
Щом започне да се отклонява умът тревожен и непостоянен, всеки път да го връща човекът и да го подчинява на атмана.
Върховна радост изпитва йогин, чийто ум е в покой постоянно, който е укротил Страстта — раджас и свободен от грях влиза в брахман.
Установен завинаги в атмана и свободен от грях, този йогин непрестанно блаженство изпитва — радва се на единството с брахмана.
Атмана в себе си вижда във всичко — и всички същества вижда в атмана. Който е уравновесен чрез йога, навсякъде в този свят вижда Едното.
Който ме вижда във всяко нещо и вижда, че всяко нещо е в мене, той няма никога да ме остави, нито ще бъде от мен изоставен.
Този, който усеща Единството и ме почита във всяко нещо, какъвто и живот да живее — този йогин живее в мене.
Който в светлината на атмана гледа на всичко като на себе си и е в неволя и радост еднакъв — този е съвършеният йогин.
33
Нима е възможно, о, Мадхусудана, такава йога на трайно единство? Умът е непостоянен, тревожен и му е трудно покой да постигне. 34 Неуморните мисли, о, Кришна, се движат бързо, терзаят, не спират. И да се овладеят, е трудно — както е трудно да се спре буря.
35 Да, наистина, о, Мощноръки, не е лесно ума да владееш. Но с дълго упорство, о, Каунтея, ще го подчиниш — щом отхвърлиш страстите.
Който сам себе си не владее, трудно постига йога — Единството. Но овладелият се и усърдният ще го постигне, щом знае средствата.
37
А който себе си не владее, но все пак е преизпълнен от вяра, макар с ум блуждаещ, далеч от йога — какъв е пред него пътят, о, Кришна? 38 Който изгуби и двата пътя — и пасивния път, и активния — непостоянният в пътя към брахман нима като облак ще се разпадне?
Само ти можеш, о, Мощноръки, да ме спасиш от това съмнение! Никой друг — само ти имаш сила да разсееш такова съмнение.
Нито на този свят, нито оттатък такъв човек не загива, о, Партха.
не е на гибелен път, о, любими! 41 Щом не успее по пътя на йога — дълго живее сред добродетелните — в рая, но после пак се преражда в дом на чисти и праведни хора.
Дори в семейство на мъдри йогини, може да се роди на земята. Но до такова добро прераждане трудно на този свят се достига.
Прероден, той си връща нивото на разум, достигнат в предишното тяло. И оттам продължава стремежът му към съвършенство, о, Курунандана!
Неговото предишно старание сега само напред го увлича Дори ако само жадува за йога, той се издига над писанията.
сам се очиства от греховете, по-съвършен е при всяко прераждане и върховната цел ще достигне. 46 Иогините превъзхождат аскетите, превъзхождат също и учените, и дори свещенодействащите. Затова бъди йогин, Арджуна! 47 Но този, който, изпълнен с вяра, е съсредоточен само в мене
този йогин за мен е най-висшият. Ом тат сат Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва шестата глава, наречена ЙОГА ЧРЕЗ СЕБЕВЛАДЕЕНЕ
С ум, отправен към мен, о, Партха, в мен подслонен, упражнявайки йога, чуй — сега ще ти кажа как можеш да ме познаеш напълно и ясно.
Ще ти говоря за мощното Знание и сам същевременно ще го изпиташ. Ако на този свят ти го научиш — друго да учиш не ти остава.
Навярно един сред хиляди хора има стремеж за съвършенство. Сред устремените към съвършенство навярно един знае моята същност.
Земя, вода, огън, въздух, ефир, ум и разум и искащо его — тези са осемте деления на моята проявена природа.
Тя е нисша. Познай сега висшата непроявена моя природа, която е същност на съществата и е извор на тази вселена:
Тя е утроба на всичко живо. Чрез нея аз съм това творение. Аз съм възникването на всичко. Аз съм изчезването на всичко.
Няма по-висше от мен, Дхананджая! Нищо извън мен не съществува. Аз съм нишката, която свързва, подобно бисери, световете. 8 Вкусът на водата съм аз, Каунтея, блясъкът на луната и слънцето. Аз съм ом — мъдростта на ведите, звукът в ефира, в мъжа — мъжеството.
9 Аз съм чистият дъх на земята. Аз съм топлината на огъня. Аз съм животът на всичко живо и на аскета суровият подвиг.
Знай, о, Партха, че аз съм семето — вечното семе на съществата. Аз съм разумът на мъдреците и красотата на прекрасните.
Аз съм силата на всесилните, които нямат страсти и помисли. Аз съм желанието, когато то не е враг на върховната правда.
Знай, че от мене са трите качества: Светостта — саттва и Страстта — раджас и духовната Тъмнота — тамас. Но аз не съм в тях, а те са в мене.
Тези три изменливи качества вкарват целия свят в заблуда. И той не може да ме познае като върховна и вечна същност.
Моята майя — световна илюзия с три качества — трудно се преодолява. Но стремящите се към мене проникват зад тройното було на майя.
Не ме търсят само нисшите хора — тъмните духом и зли в делата. Заслепен е умът им от майя — демоничния път са избрали.
Четири вида доброжелатели са устремени към мен, о, Арджуна: страдалци, търсачи на благоденствие, жадни за знания и мъдри хора.
Най-добрият от тях е мъдрият — постоянен, единен с Едното. На него аз съм му най-любимият. И той на мен, ми е най-любимият,
Те всички са благородни хора, но мъдрият е самият ат май. Слят със Едното, единен с мене — той е във върховно движение.
В края на многобройни прераждания, най-сетне мъдрият идва в мене. Той казва: „Всичко е Васудева!” Но рядко се среща такъв махатма.
Тези, чиято дълбока мъдрост е помрачена от лични желания, към разните божества отиват — според своята лична природа.
Какъвто обект си пожелае преданият да почита със вяра - към този обект и аз му внушавам вяра, която е непоклатима.
На своето лично божество предан и пълен с вяра — той го почита. И получава желаното благо. Но всъщност — аз давам всяко благо.
Такива хора са полусъзнателни. И се стремят към блага краткотрайни. Божествата почитат — при тях отиват. Който мен ме почита — при мен ще дойде.
Неразумните мислят за мене като за някаква видима форма. Те не познават моята вечна непроявена, единствена същност.
Забулен от своята йогамайя, не за всяко око съм достъпен. Този объркан свят не ме знае мен неродения, неразрушимия.
Аз познавам добре съществата — минали и настоящи, о, Арджуна, също и тези, които ще бъдат. Но мене никой не ме познава.
Чувствата — двойствени, породени от привличане и отблъскване — заблуждават в света съществата и те се лутат сред неведение.
Но вършещите добри деяния, своите грехове победили, освободени от раздвоеност, със силна воля до мен достигат.
Който в мене търси убежище, за да се спаси от смърт и старост, той знае брахмана, той знае атмана, той познава всеобщата карма.
Който ме знае като Двигател на вещества, божества и жертви, той ме познава: с ум хармоничен той и в прощалния час ме постига.
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва седмата глава, наречена ЙОГА ЧРЕЗ РАЗЛИЧАВАНЕ НА ЗНАНИЕТО
Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 2.22 Mb. Сподели с приятели:
|