Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата бхагавадгита

14. Букв. „съгласно санкхя... съгласно „йога" — в случая се акцентира не върху философските системи санкхя и йога, а върху два от основните пътища за практикуване на йога; върху практическата страна на философията, т. нар. садхана (средство), където се прилагат теоретичните философски постановки. Според някои коментатори терминологичната употреба на думите санкхя и йога в „Бхагавадгита" е синони­мична на термините джнанайога (йога чрез знание) и кармайога (йога чрез действие), които назовават два вида йогийска практика.

В „Бхагавадгита" термините джнанайога и кармайога често се заменят със синоними, чиито преки значения допълнително характеризират тези две понятия и допринасят за тяхното разбиране и тълкуване. Така за джнанайога се употребяват синоними като санкхя (размишляване, изследване), санняса (изоставяне, напускане, уединение, отшелничест­во), санкхяйога (йога чрез размисъл); за кармайога — саматвайога (йога чрез равновесие, безпристрастие), буддхийога (йога чрез разума) или само йога (сливане), тадартхакарма (действие, постигащо висшата цел — тат), мадартхакарма (действие, водещо към целта, [произтичащо] от мен), маткарма (действие, [произтичащо] от мен) и др.

15. Страхът от смъртта.

16. Букв. „радост [за рода] на Куру" Епитет на Арджуна.

17. Тук и в следващите шлоки — критика към ортодоксалното браминско (жреческо) тълкуване на ведите, при които ритуалът на жертвоприношение служи за удовлетворя­ ване на преходни страсти.

18. Санскр: нитясаттвастха, букв. „познал сат".

19. Усещанията за любов-омраза, радост-печал, жега-студ и т. н. Дуалните усещания се разглеждат като характерно свойство на нисшата сетивна дейност у човека, прродена от механизма на взаимодействие между органите на въз­приятието и ума.

20. Общият смисъл на тази шлока е, че когато човек постигне брахман и практически притежава онова, което описват ведите, на него те вече не са му нужни, за да получава знание. Или както коментаторът Шанкара дава пример: мяс­тото, където навсякъде се лее вода, съдържа в себе си харак­терното за всички по-малки водоеми.

21. Под „равновесие" се разбира кармайога - неизменен покой на сетивото ум (манас) при всички състоя­ния на телесна дейност.

22. Санскр.: буддхийога. Тук синоним на йога чрез действие (кармайога).

23. В оригинала буддхи, но в значение на манас. Буддхи е многозначна дума. В „Бхагавадгита" се използува като понятие за едно от вътрешните сетива — разума. Тъй като емоционално-мисловната активност е характерна за ума (манас), приемаме именно това значение на буддхи.

24. Санскр.: тася праджна пратиштихита, букв. „той обладава уравновесен ум". В български език няма еквивалент за думата „праджна" и в контекста е заменена с „ум". Терминологично „праджна" означава третото равнище на индивидуалното съзнание (вж. ом.), стоящо непосредствено до равнището на параматмана. Буквално изразът може да се преведе: „Неговото дълбинно (недвойствено) съзнание е установено."

25. „Разрушението на разума" се схваща като разрушение на вътрешната връзка между сетивното „аз" (ахамкара" и неговата недеформирана същност (параматман). Унищожението на връзката между личността и нейната действителна същност, приемането на недействителното, деформираното за същност, е равностойно на пълно разрушение на личността.

26. Букв. „Който... се движи, без да докосва" — чиито сетива, действувайки, не задвижват ума (манас).

27. Санскр.: нирмама и нирахамкара. Букв. „без чувство за мое" и „без ахамкара", където ахамкара е деформираното състояние на атман, измененото чувство за „аз", което идва от отъждествяването на „аз"-а с физическото тяло и неговите сетива. В български език няма директни съответствия на тези две понятия, което налага настоящата генерализирана трансформация на български чрез преодоляване на синонимичния ред от значения. На някои места в „Бхагавадгита" и много по-често в коментарите ахамкара се заменя синонимично с абхимана (гордост), което обуславя и този превод на нирахамкара.

28. Санскр.: брахманирвана.

29. Санскр.: санкхяйога.

ТРЕТА ГЛАВА

За Арджуна е непонятно: кармата, делата се отнасят към феноменологията, а там се запазва силата на цяла­та система на антитезите, над която мъдрият трябва да се извиси и преди всичко над антитезата за доброто и злото, за дхармата и адхармата (като етичен проблем). Думите на учителя изправят ученика пред непримирими противоречия. Арджуна го пита: ако ти възхваляваш отказа от действия, а не делата, защо ме тласкаш към толкова ужасно дело?...

В началния въпрос на Арджуна думата буддхи обикновено се превежда като „разум", „мнение", „възглед". Но тук става въпрос не толкова за познавателната способност в смисъл на рефлексия, колкото за синтетичното единство на съзнанието, определящо цялостното поведение, за разумната воля. Такова разбиране стои най-близко до „практическия разум" на Кант... Учителят разяснява същността на кармайогата, откъдето идва и названието на главата... Възможни са две гледни точки, две позиции: пътят на чистата рефлексия на, „размишляващите" (самкхянам) и пътят на действието на йогините.

За да се разбере концепцията на „Бхагавадгита” извънредно важно е да се подчертае, че от понятието „йогини" се изключват представителите на „чистото съзерцание"; моти­вът е, че то все още не определя нравствената позиция на чове­ка. Възможно е да се упражнява съзерцание и спрямо „преход­ните обекти на чувствата", макар упражняващият се да задържа. “дейността" на чувствата, а следователно и дейността на нервната система като цяло според препоръките на йогасутрите. „Бхагавадгита" възразява срещу такъв род упражнения и нарича човека, който се занимава с тях, „митхиякарас", което не означава точно „лицемер". Преводачът Дейсен предава тази дума описателно: „Намиращ се на неверен път, отклонил се от пътя."

Всяка дейност, която не си поставя за цел Едното, е съмнителна или дори — явно заблуждение. Ала и отказът от действие също не води до успех (в смисъл до освобожде­ние), тъй като по същество такъв отказ е неизпълним, нереа­лен: никой нито за миг не може да се откаже от действието и е принуден да действува въпреки волята си. Действието се намира в сферата на неоспоримия за проявения свят факт на „кръговрата на гуните" и затова не може да бъде прекратено, докато съществува прикрити, която „Бхагавадгита" нарича „безначална". Действието като резултат от „кръговрата на гу­ните" се намира в сферата на феноменологията, а не на мора­ла, затова — като такова — то не носи в себе си нравствени ценности и следователно по същество не обвързва атмана. Фактът става акт по силата на отношението на атмана към него или, ако се изразим с езика на „Бхагавадгита", по силата „на желанието за плодовете от действието". Всяко „желание за плодовете" свързва атмана с действието на гуните, с други думи, създава кармични връзки, които пречат за „освобожда­ването от самсара".

Ето защо, поучава Кришна, правилно постъпва само онзи, който се отказва не от действието (което е призна­то за невъзможно), а от плодовете на действието. Това е едно от основните положения в етиката на „Бхагавадгита". За са­можертва се смята дейността, която не се стреми към изпол­зуване на плодовете: единствено безкористието води към ос­вобождение, всичко друго завързва връзките на кармата — лоши или добри, в дадения момент е безразлично.

1. Санскр.: санкхии.

2 Санскр.: нейшкармйам, букв. „бездейственост”, “недеятелност"; означава спиране на кармичното действие; състояние на покой на целия кармичен комплекс, независимо че телесните действия продължават; освобождение от силата на кармичния закон (вж. карма и нейшкарма.).

3. Брахманизмът разбира сътворението като жертвен акт на твореца.

4. Санскр: Брахма, което традиционно се тълкува като четирите веди: словото на ведите е самият брахман (шабдабрахман), от една страна, а от друга — словото описва жертвоприношението като космически принцип както за хората така и за боговете. По този начин ведите установяват жертвения ритуал като норма на личен и обществен живот.

5. Тук и в следващите шлоки Кришна излага диа­лектичната връзка между индивида и обществото. Противо­поставянето на личното и общественото, своето и чуждото се схваща като типично свойствено на „нисшата" човешка при­рода. Постигането на личното съвършенство (в случая) е за благото на всички хора (сарвабхутахита). „Висшата природа", природата на съвършения йогин се приема тук като свръхсила, контролираща хармонията на света.

6. Букв. „гуните се движат в гуните" — действието представлява движение на гуните и се извършва независимо от личната воля на индивида: не е присъщо на същността на човека (параматмана). Гуните като сетивни обекти въздействуват на гуните в човека като сетивни органи.

7. Коментаторът Шанкара пояснява, че всеки проявява в настоящия си живот вътрешните тенденции, които представляват потенциални възможности, натрупани в кармичния процес през предишни съществувания. Всички хора, дори и най-мъдрите, се раждат по кармичния закон на пракрити и битието им протича по силата на този закон. Тъй като кармата се тълкува като обективна сила, нежеланието на индивида да следва действията, заложени в личната му природа, се оказва нелогично.

8. Тук е застъпено схващането, че допирът на външните сетива до сетивните обекти поражда желанията и нежеланията — този процес е обективен. Крайното желание на човека е привързаността, разбирана като любов, а силното нежелание — омразата. Те са продукт на ума (манас) — една от нисшите деформации на атмана — затова са пречка за стремящия се към атмана.

9. Букв. „от рода Вришни"'; Обръщение към Кришна.

10. Тук символичният смисъл на битката между Пандавите и Кауравите е посочен недвусмислено. На този етап от диалога между учителя и ученика врагът на Арджуна е раджас — един от недостатъците на неговата психика.

11. Букв. „бик сред Бхаратите". Епитет на Арджуна.

12. Санскр.: кармайога.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

В различните издания тази глава има различни названия или „Йога за извършване на жертвоприношение на Брахма" („Брахмарпанайога"), или „Йога на познанието" („Джананайога"). Свързана е органически с трета глава. Ако в трета глава се разглежда проблемът за действието, неговата съвместимост с целта на крайното освобождение и необходи­мостта от действие за постигането на тази цел, то четвърта глава разглежда проблема за знанието като основа на човешката дейност.

Главата започва с думите на Кришна за традицията на йога, за чийто източник той сочи самия себе си. „Древната йога с времето е западнала" — съобщава Кришна... Може би тези думи съдържат намек за съществуването и на други системи йога, или че тук се установява някаква традиция, подлежаща на изучаване. Във всеки случай думите предизвикват недоумението на Арджуна. Как е възможно Кришна да е предал учениетр за йога на древните мъдреци, на Вивасват и другите. Но Кришна обяснява, че става въпрос за неговите предишни съществувания, които той помни, докато Арджуна не знае своите. По-нататък следва изложението на теорията за аватарите, което се смята за първо и най-ранно от известните в индийската литература.

Въплъщавайки се, Ишвара показва своя образ по различен начин на различните съзнания...

Който се стреми към успеха на частните си цели — продължава Кришна, — той принася жертви на частните аспекти на божеството, „на други божества", който търси Ед­ното, принася жертви единствено на него. Ишвара не се свързва и не се опорочава от делото, тъй като той е творецът на света. Той е първопричината за всичко и наред с това — нетворец, защото онзи, който не подлежи на действието на кармата, не е свързан с делата.

Подобно противоречиво твърдение е характерно за “Бхагавадгита", както и за цялата индийска философия, която не се страхува от противоречия — нещо повече: стара­телно ги разкрива. Тъй както делата не обвързват и не съблаз­няват Ишвара, тъй те не бива да примамват и обвързват тръг­налия по този път. Действието и бездействието са труднодостижими и дори „сведущите" се смущават от това. „Бхагавад­гита" различава действие, бездействие и изопачено действие. Кришна нарича пътя на действието „таен", а мъдър — само онзи, който вижда [плода на] бездействието и [плода на] действието в бездействието. Пробудил се (буддха) нарича он­зи, чиито начинания са освободени от страсти, чиито действия са изгорени в огъня на мъдростта. Този, който се е отказал от плодовете, не действува, дори да извършва действие, из­вършвайки го само телесно, той не греши (IV, 21)...

Онзи, който извършва действието като дълг, който е победи желанието и е доволен от постигнатото, стои над противоречията.Той се е освободил от кармичните връзки... След шлока 24 Кришна разяснява феноменологическото разнообразие на единното жертвено действие. То се разбира по различен начин от хората, намиращи се на различна степенна съзнанието (ср. V, 11 и IX, 20—31).

„Бхагавадгита" съвършено недвусмислено показва еволюцията от ведическото материално жертвоприношение към символичното жертвоприношение на упанишадите... Жертвоприношението на мъдростта (знанието — бълг. прев. — б.р;) е по-добро от веществените жертви... Редно е ученикът да дири смирена тази мъдрост, да пита онези, които са я обладали. Постигайки я, ученикът ще види всички същества в Едното. Мъдростта е най-висшият очистител, който освобождава греха... И тъй - основната мисъл е, че действиетo се определя като жертва, човек трябва да се научи да действу­ва жертвено, тоест не заради постигането на своите цели, а безкористно, заради общото благо.

Главата определя мъдростта като „учение за действието". В тази глава, посветена на мъдростта (джнана), „Бхагавадгита" особено подчертава служебната роля на поз­нанието, ценно не като такова, а само като средство за осво­бождение...

1. Израз на традицията за предаване на учението; върви по линията на раджаришите.

2. Вж. юга.

3. Може да се разбира и като действие, и като свещенодействие. За кармайога всяко жизнено действие е свещенодействие.

4. Санскр.: карма и акарма. Тук двете понятия се противопоставят като карма (действие, с чиито резултати човек се отъждествява) и кармайога (действие, с чиито резултати човек не се идентифицира), а не като карма (действуване) и джнанайога (размишление, бездействуване, отказ от дейност).

5. Санскр.: кави.

б.Санскр.: буддха — „пробуден, озарен".

7. Макар и да извършва действия, не натрупва карма и не е подчинен на кармичния закон.

8. Преодолял е силата на проявената природа, източник на дуалните усещания (приятно-неприятно, щастие-нещастие и т. н.).

9. Вж. прана.

10. Според коментатора Гянешвар някои контролират „храната на сетивата" чрез хатхайога: не хранят сетивата със сетивни предмети, а изгарят всички храни в огъня на праните. Лексиката, свързана с човешкото тяло и неговата физиология, се използува широко в упанишадите за описание на фините енергийни процеси, протичащи в човека и природата. Основанието за подобен натуралистки поглед към човека и света се корени във ведите, където човешкото тяло се разглежда като микроструктура, отразяваща напълно адекватно енергийно-трансцендентната макроструктура на битието. В случая под „храна" трябва да се разбират не буквално физическите предмети, обекти на сетивата или буквално физическата храна, а различните енергийни потоци, които създават телесните усещания и състояния. Прекратяването на тази обмяна чрез установяването на непроменливата енергийност е наречено в тази шлока „жертвоприношение" („жертва") — „изгаряне на праните в праните". Шанкара конкретизира своя комен­тар така: „Която прана тези йогини побеждават, в нея именно се изгарят другите прани, или всичките други прани изчезват в нея."

11. Срв. с шлоки 29—30 в гл. VI.

12. Санскр.: джнанайога, според друга версия брахмарпанайога, а според трета — джнанакармасаннясайога.
ПЕТА ГЛАВА

Арджуна пита за разликата между отричането от действие (санняса) и йога. Ако йога е „изкусност в действия­та", то как се разбират наставленията в четвърта глава, особе­но шлока 19, където се говори, че трябва да се изоставят „всички начинания"... Кришна отново дава определение на от­ричането като запазване на равновесието в превратностите на живота и повторно утвърждава единството на санкхя и йога като две страни на един и същ процес на освобождение. Криш­на продължава да настоява, че не може да се стигне до осво­бождение само чрез разсъждение, без „практика", без йога.

Най-правилно е в пета глава санкхя да се разбира като „теоретично размишление" (синоним на джнана), а йога като „праксис" в смисъла на неоплатониците... В двата терми­на е било влагано различно историческо съдържание. Тук мо­же да се подчертае, че „Бхагавадгита" не противопоставя санкхя на йога, а категорично настоява за тяхното крайно единство и нарича „деца" онези, които виждат тук някакви разлики...Шлоки 14 и 15 като че ли противоречат на шлоки 22, 23 и 24 от трета глава и началото на четвърта. Те развиват антитезата: „Аз съм творец и нетворец" (IV, 13) и „Ни праведност, ни грях поема върху си Ишвара". Особено този стих изглежда в разрез с цялостния дух на „Бхагавадгита", където настойчиво се говори за любовта (бхакти) към Ишвара и за любовната връзка между човека и Едното, за приемането на венчелистчето и водата от Едното като любовен дар.

На това място е показан друг аспект на божество­то, прави се намек за онзи „непреходен свят", предмет на Ед­ното, наред с непреходността на неговата дейност... Не на Ед­ното му е нужна праведност и не на него му е противен грехът То стои над едното и над другото и не приема нито едното нито другото „за себе си". Само заради човека То приема жертвите му като любовен дар, заради съществата То се въплъщава и заставайки в основата на природата (пракрити), действува. То е творец за света, а не творец за себе си...

Мъдрият вижда във всичко Едното... Макар Брахма да присъствува като основа на всички същества, на цялата пракрити, той не се омърсява с несъвършените преход­ни форми... В края на главата са указани и някои примери, които спомагат да се стигне до покоя по пътя на задържане на нервната дейност.

Пета глава решава въпроса за отношението на отричането (санняса) и йога. Отричането се разглежда като осъзнаване тъждеството на всичко съществуващо, реализира­но в Брахма. Позналият това тъждество, реализиралият го в себе си, се освобождава от въжделенията, не се свързва с действия, тъй като не е привързан към плодовете на действия­та. Начинът да се постигне такова познание е йога, затова и главата се нарича „кармасаннясайога".

1. В текста санкхя и йога не се противопоставят. Тук и в следващата шлока санкхя е синоним на джнанайога, а йога - на кармайога.

2. Символ на върховна;чистота, макар че израства сред блатни води.

3. „Жителят" е атманът, „градът" - тялото, което има девет отвора (очи, уши, ноздри и т. н.)

4. Тоест параматманът — брахман.

5. Изразът „брахманирвана" може да се схване като синонимичен на „вечното движение", на „свръхдвижението. Според някои преводачи — „достига там, откъдето няма връщане".

6. Санскр.: швапака („който се храни с кучета”) -човек от най-нисшето и презряно, извънкастово съсловие, незаконороден при тежко кръвосмешение. (Вж. варна.)

7. Санскр.: брахманирвана.

8. Прана и апана.

9. В кришнаизма е широко разпространена концепцията за развлечението на бога: той се развлича в любовна наслада с цялата вселена. В санкхя пуруша е наречен бхокта “наслаждаващ се", „развличащ се" с пракрити.

10. Санскр.: сухридам — букв. „милосърден, любим", „приятел". Преданата любов между човек и божество в култа към Кришна е наречена бхакти.

11. 
    Санскр.: кармасаннясайога.
    

ШЕСТА ГЛАВА

Тази глава, наречена „Йога на самоовладяването", е своеобразно техническо допълнение към предшествува­щите, като в частност развива и уточнява мисълта от V, 27. Започва с пояснението, че саннясин... е онзи, който извършва действия, без да е привързан към плодовете им... Шлока 2 утвърждава тъждествеността на санняса и йога, шлока 3 уста­новява градация на достиженията в йога: за мъдреца-мълча-ливец (муни), който се стреми към йога, действието (кармайо­га) е средство, а за достигналия йога, средството е умиротворението. С други думи, онзи, който не е постигнал умиротво-рението, си го поставя за цел, използувайки делата като средство, а онзи, който е достигнал умиротворението, се пол­зува от него като средство да реализира единството (саматва)... Йогинът е едновременно и съюзник, и враг на себе си: той се бори сам със себе си, сам се издига. Целта му се зак­лючава в постигане на Едното, единението. Затова е необходимо постоянно и задължително да се упражнява. От шлока 11 започват технически наставления за йогийски упражнения. От йогина се изисква да се откаже от собствеността си, да се уедини, да се отрече от „аз"-а си, да обуздае мисълта си, да я контролира напълно и пр.

И така — целта на йога на „Бхагавадгита" е еди­нението... Онзи, който следва указанията й, се стреми да жи­вее във всичко и да усети всичко у себе си... Арджуна се съмня­ва, че описаната от Шри Кришна йога може да доведе до трайно единение, тъй като манас е непостоянен и овладяване­то му е толкова трудно, колкото да се спре буря. Това непостоянство — според Арджуна — създава непреодолимо психологическо препятствие, за да се стигне до изискваното от йога съсредоточаване. Кришна е съгласен, че манас е неустойчив но твърди, че може да бъде победен с постоянни упражнения и безстрастие... Йога е недостъпна за онзи — казва Кришна, — който не владее сам себе си, тоест онзи, който не е започнал да разглежда своите желания и чувства като средст­во за постигане на единството, който не ги е подчинил на тази цел, а ги възприема като самоцел и им придава изключителна стойност.

Арджуна задава още един въпрос: какво ще стане с онзи, който вярва, но не обладава достатъчно сила, за да достигне висотата на йога. Кришна посочва, че желаещият да извършва добри деяния никога няма да стъпи на гибелен път, защото е важна насочеността на човека, а овладяването на гуните става постепенно. Ако човек не може да стигне висини­те на йога в дадено въплъщение, то той ще ги достигне в бъде­ще. Усилията му от предишния живот създават необходимите вътрешни и външни условия. Кришна поставя йогина по-висо­ко от мъдреците и смята, че онзи, който само е пожелал да изучи йога, вече превъзмогва ведите, тоест относителните нравствени закони. Но повече от всички Кришна цени бхакта.

1. Санскр.: саннясин.

2. Санскр.: санняса.

3. Санскр.: санкалпах, което означава способността на вътрешното сетиво ум (манас) да изработва желанията и нежеланията и последвалите от тях помисли, планове, сила на въображението и т. н.

4. Санскр.: куша, букв. „свещена трева", използувана при религиозни церемонии; служи за направата на асана. Тъй като куша ритуално се хвърля в жертвения огън, то сяда­нето върху асана от куша се асоциира с поднасяне на тялото в жертвения огън.

5. „Кожа от антилопа" — почита се като място за сядане при вглъбяване. Смята се, че на такава кожа се е отдавал на вглъбяване самият Шива; „тъкан" — има се предвид памучен плат.

6. Санскр.: брахмачария.

7. Групирани главно в трите взаимносвързани и взаимнопредполагащи се метода: джнанайога, кармайога и бхактийога.

8. ук епитетът е на Кришна

9. Санскр.: сварга.

10. Този стих обобщава идеята за саморазвитие, за иманентната обусловеност на човешкото развитие (по-точно — на инволюцията), която пряко изразява действието на кармичния закон: дори човек да е привързан към този свят, ако му е заложено от предишните съществувания движение към атман, тази тенденция се проявява като сила сама по себе си и понякога е върховна, потиска останалите независимо от субективната воля на индивида.

11. Санскр.: шабдабрахма, букв. „словесният брахман"; тоест текстът на ведите.

12. Тоест тези, които познават шастрите.

13. Тези, които извършват ритуали съгласно предписанията на ведите и в съответствие с ведийските постановки за действие и резултата от действието.

14. Санскр.: дхянайога или според друга версия атмасанямайога.
СЕДМА ГЛАВА

На санскрит седма глава се нарича „Джнанавиджнанайога". Продължавайки мисълта от предходната глава, Шри Кришна подробно обяснява на Арджуна как може да познае пурушоттама чрез метода на йога. Той нарича това познание „джнанасавиджнана" — тоест знание, съчетано с реализацията, действително знание, а не теоретично или отвлечено. Йога води към целта, но достигането й е безкрайно трудно: сред хиляди души едва ли има един, който да я търси, а от хиляда търсещи едва ли един постига Единното.