Следвай ме – Ошо – том 2 увод

Слушайте внимателно!

Изглежда много жестоко - грубо, безмилостно. Ние бихме помислили тъкмо обратното: дай на тези, които нямат, а ако искаш да вземеш, вземи от онези, които имат твърде много. Исус казва точно обратното: на тези, които имат, още ще им се даде; а на тези, които нямат, дори и това, което имат, ще им се вземе. Това е един от най-фундаменталните закони. Така е.

В обикновения, в светския живот действа точно обратният закон. В обикновения живот ние си мислим: на този беден човек трябва да му се даде още. Ако вземеш от богатия, няма нищо лошо в това, но ако вземеш от бедния, за да дадеш на богатия - можеш ли да си представиш нещо по-погрешно от това? За да дадеш на здравия, взимаш от болния?

От този закон се е родил комунизмът. Комунизмът казва: дай на тези, които нямат, и вземи от онези, които имат. Що се отнася до този свят, това е добре, но в другия свят, в царството Божие, нещата са напълно различни. Ще се даде повече само на тези, които имат. А от тези, които нямат, ще се вземе дори и това, което имат. Защо?

Ако медитираш, ще ти се случва повече медитация. А ако не медитираш, дори и тези малко на брой моменти на спокойствие, на тишина, които се случват от само себе си, ще ти се вземат. Ако постигаш кристализация вътре в себе си, цялото битие ще ти помага да навлезеш по-дълбоко в този процес. Всичко ще ти помага да се интегрираш. Ако не пости­гаш кристализация, интегриране и с всеки ден се превръщаш във все по-голяма и по-голяма тълпа, всичко ще ти помага да станеш дори още по-голяма тълпа.

Битието помага на всичко, което се случва с теб в твоя вътрешен свят. На всичко. Ако ти вътрешно израстваш, Бог ще ти помогне да израстеш повече. Ако ти се разпадаш, ако се разцепваш, ако се фрагментираш, Цялото ще ти помогне да се фрагментираш още повече. В света на вътрешното ти трябва да полагаш усилия да спечелиш; нищо няма да получиш, ако не го заслужиш. Нищо няма да получиш, ако не работиш усърдно за него. Нищо няма да получиш, докато не го заслужиш.

Исус казва на учениците си: „Ако имаш нещо, ще ти дам още, ще добавя към него." Ще ти се даде още само ако имаш нещо, защото ако все още нямаш, няма да можеш да приемеш това в повече, което ще ти се даде.

Ако нямаш нищо от вътрешното съзнание и аз ти дам, то ще се загуби. Това ще е прахосване. За да попиеш това, което се дава от Исус или Буда, или от който и да е Учител, ти имаш нужда от основа. Ако още нямаш основата, никой няма да ти даде, защото това ще си е чисто разхищение. То дори може да се окаже опасно. Всичко, което получиш, без да си го спечелил, ще се окаже опасно за теб, защото то никога няма да стане част от теб. То ще бъде един товар. То може да те смаже, но няма да ти помогне да растеш.

Колкото повече поемаш, толкова повече ще тече към теб. Ако нямаш, нищо няма да се прибави към това.

И Исус им разказал притча:

Исус говори нещо много важно, но го казва на езика, който е бил преобладаващ по онова време. Този език вече е отживял времето си, но християните продължават да държат на него. Това поражда една много неловка ситуация. Смисълът няма никога да остарее, но езикът винаги остарява; той излиза от мода.

Исус казва:

На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява, идва лукавият - дявольт.

Това е езикът на онова време. Няма дявол, няма такава личност. Нито дяволът има личност, нито Бог. И единият, и другият са безличностни феномени. Но това е един начин да се каже нещо. И то прекрасен, много поетичен начин. Това е притча.

Исус казва: „Ако чуеш за царството Божие" - словото, вестите, добрите новини - „ и не го разбереш, дяволът незабав­но ще влезе в сърцето ти, ще грабне словото и ще го отнесе." Това е просто един начин да се каже нещо. Опитай се да го разбереш.

Науката, днешната наука, е научила много от тайните на живота, без да ги разбира. Те са ги научили, но не са ги разбрали. Научили са тайната на атомната енергия: дяволът веднага влязъл - оказва се, че тази енергия не може да по­могне на човечеството. Такава голяма тайна... а не може да помогне. Напротив, тя даже е станала деструктивна: Хирошима и Нагасаки. И опасенията, че тя може да унищожи цялото човечество, са съвсем основателни. Тайната е научена, но не е разбрана.

Когато узнаеш нещо, ти постигаш някаква сила, защото знанието дава сила: знанието е сила. Какво ще правиш със силата, ако нямаш разбиране? Ако я разбереш, силата ще се поеме от теб; силата ще ти даде светлина. Силата ще се превър­не в тишина, в едно дълбоко спокойствие. Силата ще се превър­не в скромност, в смирение - тя ще убие твоето его.

Но ако не я разбереш, тогава силата ще се превърне в его. Тогава тази сила ще стане разрушителна за другите. Тогава ти ще се опиташ да притежаваш другите; тогава силата ще се превърне в политика. Това е дяволът.

Нека да го кажа на нов език. Когато ти не разбираш една нова тайна, тя се превръща в политическа: дяволът влиза. Когато я разбереш, тя става религиозна. Тогава Бог влиза. Всичко, което се научи, без да се разбира, отива винаги в ръце­те на политиците. Те са най-злите сили в света; те непрекъснато търсят все повече сила. А учените служат на политиците, без да знаят какво правят.

Докато не станеш дълбоко молитвен и медитативен, всяка сила, която придобиеш, ще служи на погрешни цели. Това има предвид Исус, когато казва:

Идват при мен хора - понякога и по погрешни причини. Мога да разбера това, защото хората са в грешка. Как тогава могат да дойдат, водени от правилни причини? Аз трябва малко по малко да ги убеждавам, че причините им да бъдат тук с мен трябва да са правилни.

Иначе те могат да бъдат тук водени от погрешни причини.

Те идват при мен да постигнат повече сила. Аз трябва да ги убеждавам, че силата не е хубаво нещо. „По-добре работи да постигнеш тишина."

Тишината не им се вижда толкова привлекателна като силата. Силата е глупаво нещо, но изглежда много привлека­телно за егото. Те ме питат: „Ако медитираме, ще станем ли по-силни? Ако медитираме, ще придобием ли сидхи, ще придобием ли сили? Ще можем ли да вършим чудеса?"

Това е идване при мен по погрешни причини. Всичко това е глупаво, защото дори и да можеш да вършиш чудеса, какво толкова би могло да се случи? Може тълпите да се събират около теб, може да те боготворят, но ти ще си останеш в егото. Тълпите могат да се трупат около теб, но Бог ще бъде далеч.

Тези, които са работили надълбоко в света на съзнанието -например Патанджали и други като него, - винаги са предуп­реждавали своите ученици: че докато следваш своя път, може да се появи някоя сила дори без да си я търсил. Пази се тогава! Не започвай да я използваш, защото ако я използваш, тя ще те отклони от пътя. Тогава няма да се движиш по пътя към Бога, но пътят ти ще се промени, ще си поел по друг коловоз. И там ще се загубиш.

Той е насеяното край пътя. Ако хвърлиш семена и те паднат покрай пътя, те няма да могат да поникнат. Хората винаги ще ги тъпчат и ще ги унищожат.

А на каменистите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема.

Корен обаче в себе си няма, но е привременно; и когато настане скрьб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Тези са от втория тип, които получават словото с радост, но на каменисто място. Това каменисто място е главата ти. Ти можеш да слушаш истината и да я приемеш в главата си. Главата е много камениста, чукареста; тя няма почва, която да подпомогне растежа на семето. Ти можеш да се радваш, че си разбрал, но това разбиране няма да трае много дълго. Рано или късно това разбиране ще изчезне.

Когато сте дошли при човек като Исус или Буда, не бъдете интелектуалци. Те не преподават философия, не преподават някаква доктрина. Те преподават живот... а животът може да се приеме само в сърцето, а не в главата.

Първият, когото Исус нарича Той е посеяното край пътя, не е приел словото дори в •главата си. Той просто слуша. От едното му ухо влиза, а от другото излиза. Той никога нищо не приема: той е най-лошият. Вторият е малко по-добър. Той приема, но на каме­нисто място: в главата. Словото влиза в главата и се превръща в негова аргументация, в аргументи, в доктрина, във вярване, във философия. Той може и да се радва от това; може да е щастлив, че е разбрал. Тук около мен има мнозина, които мислят, че са разбрали, но словото е паднало на каменисто място...

Корен обаче в себе си няма - в главата няма почва и семе­то не може да пусне корени - но е привременно - семето ще остане там не задълго - и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.

Рано или късно, ако словото е било разбрано, животът ти ще започне да се променя. Ти ще станеш бунтовен, ще започ­неш да излизаш от коловозите на обществото. Няма да си толко­ва с обществото, колкото вън от него. Ще се превърнеш в чуж­денец в собствената си страна. Тогава ще има неприятности, преследвания, изпитания.

А после... после ще измениш на словото, защото разсъдъ­кът не е достатъчен. Разсъдъкът може да носи словото, ако това му изнася и му е удобно, но когато възникнат неприятности, разсъдъкът ще го изостави и ще го предаде. Само сърцето може да носи словото, дори и ако има неприятности и трудности. Дори и ако смъртта се изправи пред теб, сърцето ще го носи. Само тогава семето може да пусне корени.

А в трьнете посеяното, той е който слуша словото; и грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и безплодно бива.

Следва третият тип, който слуша словото и го разбира с разсъдъка си - или дори позволява малко от него да попадне в сърцето - но той е е трънете посеяното. Сърцето му не е чисто, сърцето му не е единствено и изцяло посветено на царството Божие. Той има хиляда и едно желания и в сърцето му растат много плевели. Семето се загубва сред тези трънливи храсти.

Докато Бог не стане твоята единствена цел, единствената цел; докато Бог не стане твоето единствено предизвикателство, докато не отпаднат всички желания и Той не стане твое единствено желание; докато Той не стане твоята единствена любов, която няма съперник - дотогава ще губиш семето. И няма да можеш да израстеш и да се превърнеш в едно необятно дърво на божественото. Това няма да е възможно.

Ти имаш много желания. Може би и Бог е едно от желани­ята вътре в теб. Ти имаш много любови. Може би и Бог е една твоя любов. Но Бог не може да бъде един измежду многото. Или Той ще бъде единственият, или няма въобще да бъде. Ти не можеш да делиш сърцето си.

Понякога идват хора при мен и ми казват, че си имат и някакъв друг Учител. Аз им казвам: „Това е добре. Отиди при твоя Учител, не идвай при мен. Или ако дойдеш при мен, тога­ва ела при мен. Тогава забрави за своя предишен Учител. Ако си щастлив със своя предишен Учител, ако нещата се развиват, върни се с моята благословия. А ако нещата не се развиват -каквато голяма вероятност има, иначе защо ще идваш при мен? - тогава бъде смел и се освободи напълно от старите отношения,"

За да бъде с един Учител, човек трябва да бъде изцяло с него. Докато сърцето ти не стане напълно и цялостно достъпно за мен, семето все ще пада в трънливи храсти, където растат и много други растения и може да не получи шанс да поникне. Цялата почва на твоето сърце трябва да се разтреби и почисти, преди семето да може да се посее.

След това идва подходящият човек, който приема словото в сърцето си, където не растат тръни и трънливи храсти - къде­то бива прието само едно растение на божественото, където има само една любов и само една амбиция и само едно желание. Тогава сърцето ти се превръща в храм.

Тези са четирите възможности. Исус казва: „Тези са хората, които идват при мен. Аз трябва да говоря с притчи, така че всеки да получи според своето разбиране." Някой може просто да се наслаждава на притчата. Хубаво!... но това не отива много далеч. Други ще я приемат със своя разум, с главите си. Това е добре дотолкова, доколкото стига донякъде, но няма да е задълго. Много скоро, още щом се появят неприятности, те ще изменят.

През последната нощ, когато Исус напуснал учениците си, един от тях го последвал. Исус бил хванат, затворили го. Врагът го повел към затвора. Един от учениците го последвал. Той му казал: „Господи, аз ще дойда с теб където и да идеш."

Исус отвърнал: „Ти не знаеш. Преди да се съмне, преди да изгрее слънцето, ти ще си се отрекъл от мен три пъти."

Но ученикът настоял: „Никога! Аз няма никога да се отре­ка от теб. Как мога да се отрека от теб? Аз няма никога да те предам. Дори и да ме убият, аз съм готов."

След това той последвал Исус в тълпата. Някой го видял -той не изглеждал тукашен - и го попитал: „Кой си ти?' Той отвърнал: „Аз идвам от друг град." Човекът попитал: „Ти да не си последовател на Исус?" Ученикът казал: „Не, аз дори не знам кой е Исус." Исус се обърнал и му рекъл: „Слънцето още не е изгряло." Никой не разбрал, но ученикът разбрал.

След това, когато се приближавали към затвора, някой отново погледнал този човек и го попитал: „Защо вървиш след нас? Кой си ти?" Те го помислили за шпионин или нещо такова.

Той им казал: “Аз съм странник и ви следвам само от любопитство, да видя какво ще стане." „Значи не си от хората на Исус?"

Той попитал: „Кой е този Исус? Аз никога не съм дори и чувал за него."

Исус се обърнал назад и рекъл: „Зората е още далеч." И отново при вратите на затвора някой го попитал и уче­никът отново отрекъл - за трети път, преди още слънцето да е изгряло. Този ученик трябва да е разбрал словото в каменисто­то място, в главата си. Главата не може да се жертва. Само сърцето може да жертва себе си.

Докато не бъдеш готов да жертваш всичко свое, Бог нико­га няма да бъде истина за теб. Той иска всичко, нищо по-малко от това. Той те иска целия. Това е предизвикателството. Само сърцето е достатъчно лудо, за да направи това; главата е твър­де умна. Тя може да даде малко, но задържа винаги повечето за себе си. Тя може мъничко да се покаже навън, но по-голямата част ще остане вътре: ще наблюдава, ще оглежда, ще преце­нява струва ли си. Тя е винаги готова да се оттегли, ако нещата отидат твърде далеч.

Хората са били с Исус и тълпите са се събирали около него, когато той е бил приветствай като син Божи. Но когато той бил разпнат, тези тълпи изчезнали. Там нямало никой. Били са само неколцина ученици и дори и тези неколцина се криели сред тълпата от врагове. Когато Исус бил разпнат, се приближи­ли само три жени. Това е символично: в такива моменти само сърцето може да се приближи.

Ако Исус е възцарен на трона, тогава всичките ученици щели да са при него. Дори щяло да има голяма надпревара. Преди Исус да умре, те дори са го питали: „Господи, кажи ни, моля ти се, когато отидеш на небето и седнеш отдясно на Бога, къде ще седнем ние? Кой ще седи до теб и кой ще седне до него?" Амбициозни глави, амбициозни умове, амбициозни егота. Ако предстояло Исус да бъде възкачен на трона, те щели с всички сили да се надпреварват кой да бъде близо до него.

Но той бил разпнат. Криейки се в тълпата, те наблюдавали. Ако се случело някакво чудо, да могат да се втур­нат напред и да обявят: „Ние сме най-близки, най-интимни с него." Но нищо не се случило. Той просто си умрял като един обикновен човек, като най-обикновен човек. А той бил способен да лекува другите. Той възкресявал мъртъвци от гробовете, а не могъл да спаси себе си. Той лекувал неизлечими болести, вършел всякакви чудеса. Учениците чакали: ако някакво чудо се случело и Исус постигнел славата и Бога - ако Бог слезел да спаси Своя син, своя единороден син; ако разпъването се пре­върнело във възцаряване и той бъдел обявен за владетел на света - тогава те щели да се втурнат. Но нищо не се случило, никакво чудо. Исус умрял като обикновен човек.

Това било чудото: че той приел. Каквато и да била волята Божия, тя щяла да бъде негова воля. Той я приел изцяло. „Ако Той иска аз да бъда убит на кръста, чудесно. Тогава това е, което ще стане. Тогава това трябва да се случи." Той напълно оставил егото си и своята воля. В този момент се случило най-голямото чудо.

Но то било толкова дълбоко, толкова вътрешно, че учени­ците не могли да го видят. Само три жени дошли при Исус да вземат тялото му от кръста.

Това е символично. Сърцето дошло, дори когато той вече бил мъртъв, разпнат, нямал какво да даде. Сърцето е винаги .до теб. В слава, в успех, в провал - сърцето е винаги с теб. Главата е с теб само когато успяваш. Когато се проваляш, тя винаги те изоставя, избягва. Тя е хитра, знае кога да бъде с някого и кога да не бъде. Тя се отдръпва, просто отрича: „Кой е тоя Исус? Даже не съм му чувал името."

Три бедни жени, едната от които (Мария Магдалена) била проститутка, дошли да приберат тялото. Те свалили тялото на Исус от кръста. Дали разпнат или възцарен, за сърцето няма значение. Сърцето не е счетоводител, сърцето не е евреин. Сърцето може да рискува всичко и всякакво. Затова сърцето става врата към Бога.

Това е четвъртата възможност. Когато семето попадне на подходяща почва.

От едно-единствено семе се получава голяма жътва. Помни, когато Исус ти дава нещо, той ти дава просто едно семе. Ако му дадеш шанс да порасне в сърцето ти, то ще стане стократно, дори хилядократно.

Не можеш да разбереш какво ти дава Исус, докато то не порасне в теб. Семето прилича на някакво камъче. То не при­лича на диамант - някакво обикновено камъче. Понякога ка­мъчето може дори да изглежда по-шарено, по-благородно. Но камъчето си остава камъче: в него няма потенциал, то е мъртво. Дори и в един диамант няма потенциал. Но в едно семе... Това е разликата. Камъчето е мъртво, диамантът е мъртъв, но семето е живо. То може да расте, може да се умно­жава все повече и повече. Стократно, хилядократно - а след това милиони семена ще се появят и те отново могат да родят стократно, хилядократно.

Казва се, че едно-единствено семе може да напълни цяла­та земя със зеленина. Необходимо е само малко време. А ако във времето е повече, едно-единствено семе може да напълни цялата вселена със зеленина, с цветя. Такъв потенциал има в едно семе.

Когато Исус ти говори, той не ти дава цветя. Той ти дава семена. Ти може да си искал да получиш цветя, защото стойността им е очевидна, но той ти дава семена, защото знае, че цветето се намира почти на смъртно легло. Цветето е в своя последен стадий, а семето дори още не е започнало. Семето е един безкраен потенциал, а цветето е изтощено.

Това е разликата между един, който е събуден, и така наречените пандити, равини. Те ти дават цветя: изтощени. Ти можеш малко да им се порадваш, да украсиш за малко стаята си, но цветята са изтощени. Буда, Исус, Кришна - те ти дават семена. Ето защо един равин може да бъде много известен на своето време, но след това го забравят. Един пандит може да бъде много прочут, докато е жив, но след като си отиде, край с него. Исус живее и живее, и живее; Буда продължава да живее. Те дават семена. От тях ще се появят милиони цветя и милиони семена. Те продължават; има една непрекъснатост на живота.

Притчата е едно семе. От теб зависи как то ще се развие. Ако слушаш притчата и не я разбереш, ти можеш да загубиш семето сякаш че е някакво мъртво нещо. Или пък можеш да го загубиш, ако слушаш и разбереш само с ума си. Тогава то ще попадне на каменисто място. Или пък можеш да го загубиш с разбиране, дори и като му дадеш място в сърцето си, но всред огромно множество храсти. Не, Исус иска цялото ти сърце. Нищо по-малко от това няма да свърши работа. Това е едно цялостно обричане.

Когато идваш при мен да получиш посвещение, това е едно пълно обричане. Това е един риск. Ти скачаш в непознатото. Затова по пътя могат да вървят само смели, много смели хора. Само тези, които се осмеляват. Това е рисковано и опасно. Никога не си го знаел преди. Ще вървиш за първи път, затова не знаеш.

Четох една история. Това се е случило в пустинята: един човек дошъл до някакво място, където се почувствал много жаден. Там, отстрани на пътя, имало една ръчна помпа. Той се приближил, изпълнен с големи надежди, и видял на помпата да виси една малка бележка, на която пишело: „Заповядайте. По този път почти никой не се движи; минават години, преди някой да мине оттук. Помпата е в ред, но от години никой не я е използвал, затова първо трябва да налеете вода в нея. Аз съм скрил под бялата скала едно голямо шише с вода. Моля, не я пийте. Ако изпиете дори малко от водата, няма да има достатъчно, за да се задейства помпата. Вярвайте ми. Ако изле­ете всичката вода в помпата, тя ще действа и ще ви извади достатъчно вода. И запомнете: преди да си тръгнете, напълнете шишето отново и го поставете под скалата." Бележката била подписана - и датата върху нея била отпреди двадесет години. В продължение на цели двадесет години...

Човекът изтичал до бялата скала. Бутилката била там. Много хора били миналц оттам, но всеки повярвал на този, който написал бележката. А може да си помислиш какво ли не: например кой знае този човек да не е луд, побъркан? Или някой, който обича да си прави шеги и се е пошегувал с теб. Ако налееш водата, кой знае? - водата може да се загуби, а помпата да не проработи. Ти си жаден насред пустинята, а на мили наоколо няма никакъв град. Опасно и рисковано е да вярваш. Пък и човекът е някой непознат. Не знаеш кой е този човек. Той си е написал името, но кой е наистина? Обаче всеки следвал препоръката. Това е упование.

И този човек също последвал това, което било написано. Това било за него навлизане в непознатото: той умирал от жаж­да - изкушението първо да пие от водата било много силно. Кой знае? Тази вода може да го спаси! Абсолютно ясно е, че водата е достатъчна да го спаси. А да я излива в помпата... може да се загуби и помпата може да не проработи. Това е пустиня... Кой знае? - помпата може да е работила, когато последният човек е минал оттам, а сега да не работи. Това е поемане на риск -животът ти е поставен на карта. Но той излял водата в помпата. С треперещи ръце, изпълнен със страх, чувствайки близостта на смъртта.

Когато идваш при мен и аз кажа нещо от непознатото, ти трябва да имаш вяра в мен. Няма друг начин. А това е опасно. Кой знае? - този човек може просто да обича да си прави шеги, да се шегува с мен. Или пък може да е побъркан, луд. Това е риск.

Да се движиш с Исус, да вървиш с него, е рисковано, защото никога не си бил там, където той ще те заведе. Пътят е непознат, целта е неизвестна. Само сърцето може да поеме толкова голям риск, защото сърцето е невинно, невинно като дете.

А посеялото на добрата земя...

Сърцето е добрата земя. А добрите новини могат да се получат само на добра земя.

Исус казва: „Ето защо аз говоря с притчи." Притчата може да бъде разбрана според човека. Всеки човек ще я разбере според себе си. Ако той има нещо в себе си, притчата ще попадне върху този извор и ще роди богато. Ако той няма нищо в себе си, притчата ще се загуби.

Ако нямаш основата, притчата няма да ти разкрие извора на силата - защото тогава ще влезе лукавият и ти ще бъдеш обсебен от дявола. Тогава егото става по-силно и наместо да си получил помощ, това ти е навредило.

Притчата е нещо прекрасно: тя ти дава само толкова, кол­кото можеш да вземеш. Тя никога не ти дава повече. Но ако си готов - или някой ден станеш готов - тя започва да ти дава все повече и повече, и повече.

Чувал съм, че когато президентът Бйбрахам Линкълн из­бирал хората за своя кабинет, един от неговите съветници пред­ложил името на някакъв човек. Линкълн отказал. Съветникът го попитал защо и Линкълн отвърнал: ,Де ми харесва лицето му."

Това не може да бъде причина! Съветникът казал: „Но той не може да бъде отговорен за лицето си. Това поне не може да бъде причина. Какво би могъл да направи той? Та той е безпомощен."

Линкълн отговорил: „Не. След четиридесетгодишна въз­раст всеки човек е отговорен за лицето си."

Аз съм съгласен с него. Абсолютно вярно е. След като на­вършиш четиридесет, ти си отговорен за лицето си. То е начинът, по който си живял, обичал, тревожил си се. То е начинът, по който си се държал с хората, общувал си с тях. То показва колко тъжен или екстатичен си позволявал да бъдеш. То е твоя автобиография. Но след като навършиш четиридесет години.

Ти си отговорен за лицето си. Но аз искам да ти кажа и нещо повече. Ти си отговорен и за своята душа, не само за лицето си. Защото ти си това, което си избрал да бъдеш. Ако си окаян, това е твой избор; ако си в дълбока тъмнина, това също е твой избор. Докато не избереш да се върнеш, Бог няма да стане достъпен за теб. Не че Той не е достъпен - Той е винаги достъпен - но Той не може нищо да направи. Обърни се с лице към Него, обърни се назад, погледни към извора и изведнъж той ще се излее като дъжд върху теб. Да, не забравяй този фундаментален закон: Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи; но който няма, и каквото има ще му се отнеме.