Следвай ме – Ошо – том 2 увод

ОТ МАТЕЯ, ГЛАВА 13

11А ТОЙ ОТГОВОРИ И РЕЧЕ ИМ: ЗАЩОТО ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ НА ЦАРСТВО НЕБЕСНО, А НА ТЯХ НЕ Е ДАДЕНО.

12 ЗАЩОТО КОЙТО ИМА, ЩЕ МУ СЕ ДАДЕ, И ЩЕ МУ СЕ ПРЕУМНОЖИ; НО КОЙТО НЯМА, И КАКВОТО ИМА ЩЕ МУ СЕ ОТНЕМЕ.

18 ВИЕ ПРОЧЕЕ ЧУЙТЕ ПРИТЧАТА НА СЕЯТЕЛЯ.

19 НА ВСЕКИГО, КОЙТО СЛУША СЛОВОТО НА ЦАРСТВОТО И НЕ ГО РАЗУМЯВА, ИДВА ЛУКАВИЯТ, И ГРАБНУВА ПОСЕЯЛОТО В СЪРЦЕТО МУ: ТОЙ

Е ПОСЕЯЛОТО КРАЙ ПЪТЯ

20 А НА КАМЕНИСТИТЕ МЕСТА ПОСЕЯЛОТО, ТОЙ Е КОЙТО СЛУША СЛОВОТО, И ЗАСКОРО С РАДОСТ ГО ПРИЕМА;

21 КОРЕН ОБАЧЕ В СЕБЕ СИ НЯМА, НО Е

ПРИВРЕМЕННО; И КОГАТО НАСТАНЕ СКРЪБ ИЛИ ГОНЕНИЕ ЗА СЛОВОТО, ТОЗ ЧАС СЕ СЪБЛАЗНЯВА

22 А В ТРЪНЕТЕ ПОСЕЯЛОТО, ТОЙ Е, КОЙТО СЛУША СЛОВОТО; И ГРИЖИТЕ НА ТОЗИ ВЕК И

ИЗМАМАТА НА БОГАТСТВОТО ЗАГЛУШАВА СЛОВОТО, И БЕЗПЛОДНО БИВА.

23 А ПОСЕЯЛОТО НА ДОБРАТА ЗЕМЯ, ТОЙ Е

КОЙТО СЛУША СЛОВОТО И ГО РАЗУМЯВА, КОЙТО И ДАВА ПЛОД,

И ПРАВИ ЕДИН СТО,

ДРУГ ШЕСТДЕСЕТ, А ДРУГ ТРИДЕСЕТ.

ТОЙ Е, КОИТО СЛУША СЛОВОТО

Същото е и с Буда, и с всички тези, които са събудени, защото когато те ти говорят или общуват с теб, те говорят на теб и общуват с теб. Те откликват. Те могат да ти дадат повече, отколкото ти можеш да вземеш; те не могат да ти дадат това, което не си искал; те не могат да ти дадат това, за което ти не си готов. Те не могат да ти дадат само това, за което си дошъл.

От теб зависи какъв ще се окаже Исус. Той е отговор, ти се отразяваш в него. Помни това. В резултат на това са въз­никнали много усложнения. Много хора ще споделят с теб раз­лични впечатления. Те всички са прави - и нито един не е напълно прав. Всички те говорят само за отделни аспекти, отделни части от Исус, които са им били разкрити. Затова има толкова много истории...

Когато Буда умрял, сред последователите му веднага нас­тъпило голямо брожение. Сангхата се разпаднала на много части. Общината не могла да остане единна, защото се разказ­вали различни неща - като че ли Буда бил не един човек, а много. Той бил един, само един, но в него се отразявали толко­ва много хора, всеки от които го е познавал по свой начин, различен от другите - в зависимост от своите възможности, от своята възприемчивост, от своята готовност. Всички те разказ­вали различни неща. Не само различни, но и доста противоре­чащи си. Общината трябвало да се раздели.

Същото се случило и с Махавира: неговата община тряб­вало да се раздели. Същото се случило и с Исус: общината не могла да остане единна. И причината за това е, че за различ­ните хора Исус бил различен. Той е трябвало да бъде, той просто е едно чисто огледало. Ти идваш и той ти разкрива твоето лице. Той съществува, за да можеш ти да се реализираш. Той няма някаква идея, която да ти налага. Той въобще няма никакви идеи, той е просто един помагач. Ако ти дойдеш при него в търсене на знание, той ще ти разкрие това на самия теб. Ако дойдеш при него в търсене на любов, ще бъдеш облагодетелстван от неговото състрадание и любов. Ако дойдеш при него като грешник, той ще ти даде спасение. Но това зависи от теб: той просто е твое ехо.

Това трябва да се разбере. Тогава тези сутри стават мно­го прости за разбиране.

Учениците забелязали, че когато той говори с масите, ви­наги говори с притчи. Когато говори с тях насаме, той говори по-различно.

Така трябва да бъде. Ученикът е нещо по-различно. Ученик е човек, който се е ангажирал изцяло. Той не е просто последовател. Последователят е впечатлен, но все още се съмнява. А обикновените маси не са нито последователи, нито ученици. Те може би са любопитни да разберат кой е този човек, може би са заинтригувани от него. може би са озадаче­ни от него - неколцина от тях може по-късно да станат последователи, а неколцина от последователите по-късно мо­гат да станат ученици - но масите все още не са свързани с него.

Те са дошли при. него, водени от любопитството, просто между другото. Някой им е казал: „Ето го Исус. Голям човек, Божия син" и те се заинтересували. Те отново могат да загубят интерес, да тръгнат по пътя си и да забравят всичко за него -или в най-добрия случай той може да остане като един прекра­сен спомен за тях - но те няма да се трансформират чрез него.

Така че има три вида хора, с които Исус е общувал: масите, последователите и учениците. Учениците са били мал­цината избрани. Учениците са тези, които са решили, че този човек е тяхното спасение и са заложили всичко, което имат. Сега те са готови да умрат за него. Ако живеят, ще живеят за него; ако умрат, ще умрат за него. Вече няма връщане назад. Те са дошли до точката, от която няма връщане. Те наблюда­ват този човек, обичат го - сега той се е превърнал в самия им живот. Най-съкровените тайни могат да се разкрият само на тези ученици.

Мистериите могат да се разкрият само на онези, които са толкова готови, че ако е. необходимо да умрат, те няма да се изплъзнат, няма да се колебаят. А смъртта е необходима. За да познаеш върховната тайна, ти ще трябва да умреш и дока­то не умреш, тази върховна тайна не може да се роди в теб. За да го приемеш, ти трябва да изчезнеш. Затова само на тези ученици може да се разкрие истината в нейната директност, в нейната прямота.

А на последователите: нещо от истината, но не пряко, не непосредствено; нещо от истината, но облечена в одеяния, скрита. Те ще трябва да работят. Само тогава ще бъдат в състояние да разберат какво им е казано.

А на масите: само притчи. Притчите са далечни отгласи от истината. Ако някой е настойчив, в притчата има водеща нишка. Аз използвам думата сутра. Това е санскритска дума. Тя означава нишка.

Това е нещо много важно. Когато кажа тези сутри, аз имам пред вид тези нишки. Ако се хванеш за тях, можеш да достигнеш върховното. Те са като стрели от върховното, които са достигнали твоето сърце. Ако следваш пътя на стрелите в обратна посока, ще достигнеш върховното. Това са нишки, сутри.

Притчата е сутра. Тя просто ти дава нишка, намек, указание. Тя ти дава един много фин намек, много деликатна нишка. Ти трябва да се заемеш с търсене. Тогава притчата малко по малко ще ти разкрие своето съкровище. То не се открива на повърхността. Ако приемеш очевидното за действително, тогава това ще бъде една прекрасна история. Ако се подлъжеш от очевидното, ще загубиш следите на скритото. Очевидното в притчата не е действително. В притча­та то има много обвивки. Ти трябва да го развиеш; трябва да работиш усърдно.

Чух една истинска история за един човек, който паркирал колата си пред някакъв супермаркет. Когато се върнал, кола­та му била почти унищожена. Някой се бил блъснал в колата му - предницата напълно липсвала. А пък нямало видим знак от друга кола или друг човек. Сърцето му примряло.

Тогава той видял едно малко листче, подпъхнато под чистачките. Почувствал се щастлив: човекът оставил адреса и името си. Той взел листчето с треперещи ръце. Разгърнал го. Вътре пишело: „Докато ви пиша тази бележка, ме наблюдават поне двеста души. Всички те смятат, че си пиша името и адреса. Но аз не правя това!" Това било всичко. Очевидното не е действително. А те вярвали, всичките тези двеста човека, че той си е написал адреса и името и пъхнал бележката под чистачките. Човека го няма... онези двеста души също ги няма. Никой не се погрижил да види какво било написано.

Ако разбираш притчата буквално, ще пропуснеш цялата поанта в нея. Очевидното не е действително. Действителното е скрито, много надълбоко скрито - все едно диамант скрит в глава лук. Ти го белиш, белиш - слой след слой, докато нак­рая се покаже диамантът.

Притчата е диамант, скрит в глава лук. Очевидното не е реално; реалното е напълно различно. Притчата е начин да кажеш някаква истина от огромна важност, но по такъв начин, че дори и едно дете да може да я разбере, да почувства, че е разбрало. Но, за да се разкрие, притчата има нужда от дълбоко разбиране. Едно дете може да почувства, че е разбрало, а дори и съвсем зрял човек може да усети, че нещо му убягва. Притчата е както проста, така и много сложна. На повърхността тя е история, а вътре е тайна.

Исус говорел на масите с притчи, малки истории. Обикновените хора са можели да ги разбират. А ако се работи върху тях, дори и изключителни интелекти могат и да не схва­нат смисъла. Никой не е говорел така, както Исус. Неговите притчи са най-прекрасното нещо в цялата история на човеш­кия ум.

Буда разказва истории, но те не могат да се сравнят с притчите на Исус. Историите на Буда са ясни. Те казват нещо, но това, което казват, е очевидно. Те не са притчи, те са истории. Те се използват, за да обяснят нещо. Той казва нещо и за да го обясни, разказва една история. Историята е вторична. Историята може да се изпусне, защото той първо заявява истината и след това я обяснява чрез една история. Тя не е притча. Когато истината е скрита в историята и не се заявява външно, тогава е притча.

Историите на Буда могат да се пропуснат, защото всичко, което той е казал в историите си, го е казал директно. Той винаги първо казва истината и след това историята - за да я обясни. Историите на Буда са обяснителни.

Притчите на Исус не са обяснителни. Това, което той иска да каже, го казва е тях. Ти трябва да копаеш дълбоко, трябва да навлезеш в историята. Притчата е като китайска кутия: кутия в кутия в кутия. Във всяка следваща кутия намираш все по-малка. Притчата има много слоеве, толкова слоеве, колкото типа хора има.

Гурджиев разделя хората на седем типа. Първият тип, номер едно, е телесно ориентиран. Ако той слуша притчата, ще се докосне само до тялото на притчата, до нейната повърхност. Очевидното за него ще бъде действително. Той ще чуе историята, ще я хареса, ще си отиде у дома и ще я разкаже на децата си. Те също ще й се зарадват, след което всички ще я забравят. Това е история - нещо за забавление.

Номер две: човекът, който живее в своите чувства, ще заподозре, че има нещо по-дълбоко от тялото. Той ще усети някаква поезия, ще му се открие някакво романтично измерение. Притчата няма да е само притча, история - тя ще е поема, кондензирана поезия. Той ще й се наслади дълбоко. Тя ще го развълнува, може и да го просълзи. Или да го нака­ра да танцува от радост. Но това е всичко. Добрата поема си е просто добра поема. Тя не те трансформира. Тя те изпълва с трепет и с това се свършва. Тя е като ветрец, който идва, докосва те, освежава те и заминава.

Човек номер три, рационалният човек, ще се опита да разбере смисъла. Притчата ще е за него философия. Той ще я разнищва отвсякъде. Той ще я изсуши, но ще създаде за нея теория.

Това са обикновените категории: човек номер едно, човек номер две и човек номер три. Те всички са тук: тези три типа можеш да ги видиш навсякъде. Това е обикновеното човечество, масата.

Човек номер четири не се ограничава до тялото, чувства­та или разсъдъка. Човек номер четири се е издигнал над тях. Той се е превърнал в осъзнаване, в наблюдател. Той ще раз­бере дълбокия смисъл на притчата и този смисъл ще бъде жизнетрансформиращ. Той ще стане последовател. По-късно той може да стане ученик. Той може да бъде напълно трансформиран.

И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш, с притчи?

„Защо не казваш нещата направо? Защо си толкова индиректен? Защо говориш със заобикалки? Защо не си прям и не кажеш нещата направо?"

Хари Емерсън Фосдик, един много известен християнски проповедник, е казал, че всеки човек е един остров. Ако ис­каш да слезеш на острова, ще трябва все да обикаляш и да обикаляш с лодката, докато намериш подходящото място да слезеш на брега.

Да, той е прав. Всеки човек е един остров и ако искаш да установиш контакт с него, истински контакт, трябва все да гребеш наоколо, докато намериш подходящото място в подхо­дящо време, за да слезеш на брега. Ако слезеш на неподходя­що място, ще бъдеш отхвърлен; ако слезеш в неподходящ момент, няма да бъдеш приет. Ще бъдеш добре дошъл гост само ако слезеш на острова на подходящото място в подходя­щия момент, иначе ще бъдеш натрапник. Човек трябва да чака. Притчата представлява обикаляне около острова на чо­века в търсене на място, където да се слезе на брега.

Но учениците не могат да разберат това. Защо? Защо на тях той им говори по различен начин? А когато са се събрали тълпи, защо той си променя начина и започва да говори със заобикалки?

Учениците са тези, чиито врати са отворени за Исус. Тук няма нужда от заобикалки. Учениците са тези острови, чиито пристанища са вече намерени. Те са в контакт с Исус; за тях Исус е винаги добре дошъл, винаги. Те чакат, напрегнато го очакват. Те целите са се превърнали в дълбоко очакване. Той е младоженецът, те са станали негови невести. Сърцата им са отворени. Няма нужда от заобикалки.

Но за масите всеки човек е остров и трябва да се намери неговият пристан. И подходящият момент.

Защо им говориш с притчи? А той отговори и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царство небесно, а на тях не е дадено.

На кого е дадено да познае тайните на небесата? На кого не е дадено? Тези, които търсят, тези, които чукат на небесните двери - на тях е дадено. Тези, които са застанали, без да чукат, или тези, които са обърнали гръб на небесните двери -на тях не е дадено.

Докато не тръгнеш да се движиш по посока към Бога, Бог не може да тръгне по посока към теб. Ако ти се движиш в противоположната посока, как може Той да те достигне? Ако ти си се затворил за него, как може Той да те отвори? Ако ти Го отричаш, как може Той да дойде и да стане гост в твоето сърце? Не, няма да бъде дадено: тогава небесата няма да ти се дадат.

Исус казва:

Но те могат да се обърнат, те могат да започнат да се движиш по посока към Бога. Дали ще се движиш в посока към Него или в обратната посока, ще ти отнеме една и съща енергия, ще е необходимо едно и също усилие. Всъщност за да се движиш в посока, противоположна на Неговата, ще трябва да положиш повече усилия, защото ще се движиш срещу течението. За да се движиш към Бога, не е необходимо усилие, защото тогава ти се носиш по течението. Няма нужда от ни­какво усилие.

Хората си мислят, че когато някой постигне Бога, това е чудо. Това не е вярно. Чудо е това, което си направил - че си загубил Бога. Това е чудото. Това е вече нещо, едно велико постижение. Толкова е трудно да вървиш против Бога, толко­ва много усилия са необходими, толкова много борба. И то борба за нищо, защото накрая ръцете ти са празни.

Да постигнеш Бог означава да се отпуснеш, да започнеш да се носиш по течението към Него. Ти няма защо да правиш нищо. Ако просто си в състояние на дълбоко отпускане, реката ще те поеме. Ако Му позволиш, Бог ще те завладее.

„Покай се, върни се, царството Божие е наближило." То винаги е наближило, но ти си станал глух за тази вест. Ти я слушаш, но не можеш да я чуеш. Понякога я чуваш, но не можеш да я разбереш. Има също и някои моменти, когато я разбираш, но никога не я прилагаш в своя живот/ Тя никога не става нещо същностно. Задържа се в ума като някакъв аромат и след това изчезва.

А той отговори и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царство небесно, а на тях не е дадено.

„Ето защо аз трябва да им говоря с притчи." Те могат да разбират само притчи, само чрез притчите възможността за тях може да се запази. Те ще запомнят притчата и в някой момент на спокойствие, уталожване, съсредоточеност притчата може да започне да действа. Семето ще остане в тях и когато дойдат дъждовете, може би ще покълне. То ще чака подходя­щия момент... и един ден подходящият момент ще дойде.

Те може би ще се чувстват щастливи или много спокойни и тихи, или може би ще се чувстват отпуснати. Изведнъж те ще си спомнят притчата и ще открият някакво ново значение. Когато са слушали притчата, това значение не го е имало, защото значението зависи от твоето същество; то зависи от теб - какво значение ще придадеш на нещо конкретно.

Четох една история. В една сграда живеели двама психиатри. Всяка вечер те се връщали от своите офиси и често пъти се качвали на един и същи асансьор. Портиерът от асан­сьора много се заинтригувал от едно нещо, което се случвало всеки път. Първият психиатър, когато слизал от асансьора, неизменно се обръщал назад и плюел върху другия психиатър. Другият се усмихвал, изваждал спокойно кърпичката от джоба си и си изтривал лицето или вратовръзката, или сакото. Понякога човекът от асансьора дори можел да го чуе как се подсмихва.

Той ставал все по-любопитен и по-любопитен. Един ден не могъл да се сдържи и докато затварял вратата след първия психиатър, попитал: „За Бога, докторе, бихте ли ми казали защо вашият колега винаги прави това с вас?"

Другият психиатър се засмял и казал: „О, не знам. Това си е негов проблем. Как бих могъл да знам? Но защо трябва да ме интересува това. Бедният човек, това си е негов проблем."

Някой да те плюе по лицето... Това наистина си е негов проблем, то няма нищо общо с теб. Но ти го правиш твой проблем. И тогава се разстройваш, тогава се тревожиш, тога­ва започваш да мислиш как да отмъстиш.

Можеш ли да видиш поуката в тази история? Смисълът зависи от теб, интерпретацията е твоя. Дори когато някой те плюе по лицето, ти можеш да се смееш, можеш да се усмих­ваш - можеш дори да съчувстваш на бедния човек. Той сигур­но има някакъв голям проблем, иначе защо?

Притчата е просто едно семе, което ти е дадено. Как да го разкриеш, кога да го разкриеш - това зависи от теб и от тво­ите настроения. Случва се понякога днес да чуеш нещо и да не го разбереш. Може да минат години и изведнъж един ден да се окаже, че си го разбрал. Минали са години. Какво се е случи­ло през тези години? Ти си се променил. Ти си станал по-зрял, придобил си повече опит. Ти вече не си същият. Притчата си е същата, но ти вече не си същият. Ти всеки момент се променяш, а щом си се променил, ще намериш друг смисъл в същата притча.

Исус говори на масите с притчи, защото те още не са готови. Никой не знае кога те ще станат готови. Но трябва нещо да им се даде. Един дар от Исус: една притча. Точно в този момент на тях може просто да им е забавно, те може просто да се наслаждават на хубавата история, но докато те се наслаждават, притчата навлиза навътре в тях.

Без да осъзнават, те са си отворили сърцето. Притчата ще е вече там. Тя ще чака да й дойде времето, да й дойде сезонът. Тя ще чака човекът да стане готов. И тогава един ден - след години, а понякога дори след много животи - притчата ще разцъфне и истината, която семето носи, ще се разкрие.

На тези, които са готови, истината може да се каже веднага. Те ще я чуят и ще я разберат. Но трябва да се даде нещо и на тези, които не са готови.

Тогава Исус казва нещо много парадоксално, едно от най-парадоксалните, които някога е казвал - но то е много важно. Винаги помни, че когато срещнеш някакъв парадокс в Исус, в Лао Цзъ, в Кришна, това значи, че е казано нещо много, много важно, нещо от огромна важност. Колкото по-голяма е истината, толкова по-трудно е тя да се каже на обик­новен език. За нея трябва да се използва парадокс, защото парадоксът е единство на противоположности. Той съдържа противоположностите. А великите истини винаги съдържат своите противоположности.

Исус казва: