Следвай ме – Ошо – том 2 увод

Кой си ти?

Тъй че зависи от начина, по който ме гледаш. Аз съм напълно изчезнал, така че не мога да ти се налагам. Аз нямам нищо за налагане. Има само една празнота, едно огледало. Сега ти имаш пълната свобода.

Ако ти наистина искаш да разбереш кой съм, ти трябва да бъдеш така абсолютно празен, както съм и аз. Тогава две огле­дала ще се гледат едно друго, и това, което ще се отразява, ще бъде само празнота. Ще се отразява безкрайната празнота -две огледала едно срещу друго. Но ако имаш някаква идея, тогава ще видиш в мен своята идея.

По време на беседите открих, че очите ми се фоку­сират върху лицето ти. Дори от време на време нещо изведнъж се изместваше и за няколко мига лицето ти имаше вид на сатанинско. Знам, че това е само проекция. Какво има вътре в мен?

Необходимо ли е да ти казвам?

В теб има и двете страни: и божествената, и дяволската. Понякога, когато течеш през своята божествена страна, ще виждаш в мен божественото. След това става смяна: започваш да течеш през своята дяволска страна. Тогава ще виждаш в мен дявола. Но трябва винаги да помниш, че това си ти. Аз съм просто едно огледало, ситуация, в която ти разкриваш себе си на себе си, това е всичко. Затова каквото и да виждаш, медити­рай върху него, защото това трябва да е някакво качество вът­ре в теб.

За ума е много лесно да се проектира и да забрави, че това е проекция. Има хора, които вярват, че аз съм наистина дявол, а има и други, които смятат, че съм наистина божествен. И едните, и другите вземат проекциите си за истина. Аз съм просто аз съм. Аз съм просто едно огледало; аз ти показвам лицето ти. Това е функцията на Учителя: да ти покаже лицето ти.

Затова каквото и да видиш, медитирай върху него. Ако видиш дявола, тогава опитай се да намериш дявола в себе си и след това да го изоставиш. Недей да възприемаш идеята, че дяволът е вътре в мен, защото тогава никога няма да можеш да се отървеш от своя дявол. Ако той е в мен, тогава какво можеш да направиш? Тогава ти си безпомощен. Но ако той е в теб, може нещо да се направи. Ти можеш да го изоставиш.

Защо на санясите в ашрама не се позволява да учас­тват във всички медитации? Защо им се казва, че трябва да участват само в една медитация дневно?

Това е заради вас, дами и господа. Това е заради вашия мързел.

Аз непрекъснато говоря за неправене, но моите изявления се превръщат във ваши извинения. Неправенето няма нищо общо с мързела. Мързеливият човек фактически никога не мо­же да навлезе в неправенето. Той е в почти самоубийствено състояние. Той е затворен; енергията му е застинала. Докато неправещият е освободен, жив човек.

Под неправещ не се разбира човек, който нищо не прави. Той върши много неща, много повече, отколкото обикновените извършители, и въпреки това той не е извършител. Всичко, което той прави, просто се случва. Той е инструмент: сякаш божественото го обсебва и функционира чрез него. Той никога не си мисли: „Аз правя това." Най-много: ,;Аз давам възможност да се случи."

Неправещият може да върши много неща и да не се умори, защото в него няма напрежение. Неправещият извърш­ва много неща, но не натрупва его, защото той не е извършителят. Нещата просто се случват. Неправещият обича своята работа, тя за него става като богослужение.

Хората, които са в ашрама - на тях им е позволено да бъдат в ашрама само за определена работа. Тази определена работа е следната: те трябва да трансформират своята работа в богослужение. Но те биха искали да мързелуват. А особено в Индия под саняс се разбира вид мързел. Хората, които не искат да вършат нищо, стават саняси.

Аз не съм убежище за такива хора; не съм убежище за хора, които искат да избягат от живота. Аз съм тук, за да ви уча на живот, на повече живот и на още повече живот, тъй като само когато енергията ти тече и се движи, ти можеш да обичаш, можеш да си в състояние да познаеш, можеш един ден да оти­деш отвъд смъртта - иначе не. Но в ашрама са много малко хората, които работят сякаш че извършват богослужение. Мнозина продължават да клинчат. Те не че искат да медитират, тъй като ако искаха да медитират, тогава щеше да е съвсем различно: те могат да медитират чрез своята работа. Но на тях им се иска да правят всички медитации просто за да избягат от работата.

Неколцината съвършено мързеливи; те смятат, че могат да си обосноват мързела. Например нека да ви кажа как про­тича един ден от живота на санясина. От шест до седем сутринта той медитира. След това идва закуската. След това от осем до девет и половина или до десет има беседа. След това, към десет часа, той, разбира се, е свършил вече доста неща: медитирал е, изслушал е една толкова дълга беседа... Затова малко клюки -очевидно това е необходимо. След това, към единадесет, едина­десет и половина, той вече е готов за обяд. Към дванадесет той вече е свършил прекалено много - медитирал, слушал, дори обядвал - затова към дванадесет часа той отива да спи. Чак до три часа - трябва малко да си почине. От три до три и половина: време за кафе или чай. От три и половина до четири и половина: Надабрахма, индивидуална медитация. От четири и половина до пет и половина той трябва, разбира се, да се разходи. Човек има нужда от малко физически упражнения. От пет и половина до шест и половина: медитация Кундалини. След това време за вечеря. И след това естествено идва при­ятелката му и така денят свършва. Да имаш нужда от още медитации?

Аз говоря всеки ден около деветдесет минути. Това означа­ва най-много около тридесет страници текст. В ашрама имаме около двадесет човека, които се занимават с издателската работа. Всеки ден те трябва тези тридесет страници да ги редактират, да ги транскрибират, да ги коригират. Двадесет чо­века - това означава по една и половина страници на санясин. И въпреки това работата продължава да се натрупва. А те винаги са с унили физиономии, като че ли вършат кой знае колко много работа. Та това е смешно: един човек говори, два­десет го издават. Това просто изглежда смешно. И въпреки това работата никога не се свършва, ами все се натрупва.

Казано им е да не медитират твърде много, защото слуша­нето на беседата ми е медитация. Има ли по-добра медитация от това да ме слушаш. Ако обичаш работата, ако ме обичаш, това е медитация. Целият ти живот трябва да се превърне в медитация. Хората, които идват отвън за няколко дни, трябва да се учат да медитират, но за тези, които живеят в ашрама, целият им живот трябва да бъде медитация. Когато ходят, кога­то седят, дори когато спят - всичко трябва да бъде медитативно. Самата атмосфера тук трябва да бъде медитация. Да не е нещо, което правиш, но нещо, което си.

И недей да правиш такива физиономии, сякаш вършиш кой знае колко много работа. Обичай я! Ако правиш мрачни физиономии и показваш колко си натоварен, с това на никого не помагаш. А и никого не можеш да излъжеш, защото всичко това изглежда много смешно. Ти просто имаш идеята, че се чувстваш натоварен. Че товарът те смазва! И ако продължа­ваш да мислиш за това, то наистина ще се превърне в товар. То ще ти направи язва, ще накара тялото ти да се чувства болно, а ти ще станеш напрегнат и нервен. Тогава ще се опиташ да показваш дори още повече колко си претоварен. И така започ­ваш да се движиш в един омагьосан кръг.

Ти си тук, за да се радваш, да бъдеш, да се наслаждаваш. А работата е толкова малко, че всъщност може да се свърши за няколко минути. Само една и половина страници редактиране, транскрибиране и коригиране - колко дълго време ще ти отнеме? А това е само един пример. Същото важи и за другите дейности.

Но има хора, които вършат работата като богослужение. Те се леят свободно и израстват, и разцъфтяват. Има хора, които работят - и работят с любов. Затова и някаква работа се върши - иначе щеше да бъде невъзможно.

Тези въпроси обаче идват от хората, които са мързеливи. Аз няма да ви кажа името на човека, който е задал въпроса, защото тя е същият санясин, която иска името й да бъде съобщено.

Страх и вина не са едно и също. Когато приемеш страха, той се превръща в свобода; когато отречеш, отхвърлиш, осъдиш страха, той се превръща във вина. Ако приемеш страха като част от ситуацията...

Той е част от ситуацията. Човек е част, една много малка, мъничка част, а Цялото е необятно; той е капка, съвсем малка капчица, а Цялото е целият океан. Може да се разтрепериш от страх: “Аз мога да се загубя в Цялото; идентичността ми може да се изгуби." Това е страхът от смъртта. Целият страх е страх от смъртта. А страхът от смъртта е страх от унищожението.

Естествено е човек да се страхува, да трепери. Ако при­емеш това, ако си кажеш, че такъв е животът, ако го приемеш тотално, треперенето спира моментално и страхът - същата енергия, която е била страх - се развива като пружина и се превръща в свобода. След това ти вече знаеш, че дори и капка­та да изчезне в океана, тя пак ще е там. Фактически тя ще се превърне в целия океан. Тогава смъртта става нирвана, тогава ти вече не се страхуваш да загубиш себе си.,Тогава ще разбе­реш това, което е казал Исус: „Ако запазиш живота си, ще го загубиш; и ако го загубиш, ще го запазиш."

Единственият начин да отидеш отвъд смъртта е да при­емеш смъртта. Тогава тя изчезва. Единственият начин да ста­неш безстрашен е да приемеш страха. Тогава енергията се освобождава и се превръща в свобода. Но ако го осъждаш, ако го потискаш, ако скриваш факта, че се страхуваш - ако се бронираш и защитаваш и изпадаш в дефанзивно състояние -тогава се появява вина.

Всичко, което се потиска, създава вина; всичко, на което не се дава възможност, създава вина; всичко, което е против природата, създава вина. Тогава ти се чувстваш виновен, че лъжеш другите и себе си. Тази неистинност е вината.

Ти ме питаш: „Страхът и вината едно и също ли са?" Не. Страхът може да бъде вина, но може и да не бъде. Зависи от това какво правиш със страха. Ако правиш с него нещо погрешно, той се превръща във вина. Ако просто го приемеш и не правиш нищо по отношение на него - то и няма какво да се прави! - тогава т,ой се превръща в свобода, в безстрашие.

„Така както светлината излага на показ тъмнината, сигур­но и Исус трябва да е карал хората да осъзнават своята вина." Не, съвсем не. Исус се е опитал да помогне на хората да не се чувстват виновни. Към това са били насочени всичките му усилия. Всичките му усилия са били да каже на хората да при­емат себе си и да не се чувстват виновни, да не се чувстват осъдени. Не казвай на себе си, че си грозен, че си сбъркал, че си грешник. Не се осъждай. Какъвто си, такъв си. Приеми този факт и самото това приемане ще се превърне в трансформация.

Исус никога не е създавал вина в хората. Това е било едно от най-големите му престъпления. Той се е опитвал да ободри виновните хора - това е било неговото престъпление. Той се е опитвал да им каже: „Не бъдете виновни, недейте да чувствате вина. Дори и да има нещо погрешно, ти не си сгрешил. Може би си действал погрешно, но от това твоята същност не е стана­ла грешна." Някое действие може да е било погрешно, но същ­ността е винаги праведна.

Той е приемал хората; с него грешниците са се чувствали спокойно, като у дома. Това създало проблемите. Равините, епископите, свещениците започнали да го питат: „Защо? Защо позволяваш на грешниците да бъдат с теб? Защо ядеш с тях, защо спиш с тях? Защо толкова много плебеи вървят след теб?"

Исус им казвал: „Така трябва да бъде. Аз идвам за тези, които са болни. Болните имат нужда от лекар; тези, които са вече здрави, те нямат нужда. Вървете си и помислете върху това." Исус им казвал: „Аз дойдох за нездравите, за болните. Аз трябва да ги подкрепям и да ги направя силни. Аз трябва да им дам светлина, аз трябва отново да им дам живот, за да може енергията им да стане динамична и да тече свободно."

Не, Исус е светлина, която не излага на показ тъмнината. Фактически когато се появи светлина, тъмнината изчезва. Тъмнината не се изобличава от светлината; от светлината тя изчезва.

Това е разликата. Ако това беше свещеник, той щеше да изобличава тъмнината. Той не е светлина; той не може да пре­махне тъмнината. Той ще те кара да се чувстваш виновен. Той ще създава грешници - ще те осъжда и ще те кара да се страху­ваш от ада. Той ще създаде алчност и желание за рая и негови­те награди. Най-многото, което може да направи, е да създаде повече страх и повече алчност в теб. Това представляват раят и адът: проекции на страх и алчност.

Но когато се появи един Исус, един мъдрец, тъмнината просто се премахва. Когато се появи светлината, тъмнината не се изобличава. Тя просто изчезва, защото тъмнината не е нищо друго освен липса на светлина.

Ако в стаята има тъмнина и аз ти дам лампа и ти кажа: „Върви и вземи лампата със себе си, защото така ще ти е по-лесно да видиш тъмнината..." Ако отидеш в тъмнината, как ще можеш да я видиш? - това изглежда логично. Но виж какъв абсурд! Тъмнината може да се види само когато няма светлина.

Ако вземеш светлината със себе си, няма никога да можеш да видиш тъмнината, защото щом внесеш светлина, там вече ня­ма тъмнина.

Исус просто премахва тъмнината, премахва вината. Той създава надежда, той създава увереност и упование. Хората, които са били обвинявани в продължение на толкова дълго време, са загубили всяка надежда. Те са приели своя грях, те са приели своя грозен живот и знаят, че вече нищо не може да се направи. Те могат само да чакат за ада. Те вече са приели, че ще трябва да бъдат хвърлени в ада и да страдат.

Исус идва и помага на хората да излязат от тяхната затво­рена тъмнина. Той казва: „Няма ад." Той казва: „Излез навън. Освен твоето невежество няма друг ад; освен твоята затворе­ност няма друг ад. Излез от това, отново се лей свободно. Размрази се и се стопи, и отново живей живота. Излез на светло. Бог е достъпен."

Ето защо той казва: „Върни се, царството Божие е наближило." Той не ти казва, че ако си грешник, връщането ще отнеме много време, а ако си порядъчен религиозен човек, връ­щането ще отнеме по-малко време - не, той не казва това.

Просто си мисли за това, все едно че си сънувал един дъ­лъг сън, в който си бил грешник. А ако някой друг в същата стая сънува, че е светец? На теб по-дълго време ли ще ти отне­ме да се събудиш, отколкото на този, който сънува, че е светец? Както светецът, така и грешникът сънуват. За да се събудят от съня, ще им трябва едно и също време.

Може да е парадоксално, но на светеца понякога му тряб­ва малко по-дълго време да се събуди, защото той сънува толко­ва хубав сън. На него не му се иска да го прекъсва. А грешни­кът вече е попаднал в кошмар. Той би искал да излезе от него, затова плаче, крещи, дано някак си успее да се измъкне от съня. Той полага всякакви усилия да се измъкне. Сънят му не е прекрасен, сънят му е грозен. Той.е в ада. Но светецът може и да не иска да го безпокоят. Той би искал да се обърне на друга­та страна и да си поспи още малко.

Помни: когато се чувстваш щастлив, връщането е трудно; когато си нещастен, връщането е лесно. Това е значението на думите: „В нещастията, в проклятията, има скрити благословии." Когато някой е щастлив и всичко му е наред, защо да се тревожи за своята транс4юрмация? Когато човек е тъжен, в дълбока тъга, в отчаяние, облян в сълзи, тогава той ще иска да излезе от това. Страданието също е добро, защото то ти дава възможност да се събудиш, да излезеш от съня. Няма нищо лошо в това, ако съумееш да го използваш правилно. Дори и отровите могат да се използват като лекарства и да служат за възраждане на живота.

Ако се чувстваш виновен, опитай се да видиш защо се чувстваш виновен. Да, човек е безпомощен. Вярно е! Човек освен това е и невеж - това също е вярно. В своето невежество той е извършил много неща, но не тези, които е трябвало - и това е вярно. Приеми тази безпомощност, това невежество, и се моли. Нека да потекат сълзите ти, изповядай се, покай се, кажи на Бога: „Бил съм безпомощен, бил съм невеж и не съм могъл да се справя по-добре. Аз и все още не мога, освен ако ти не ми помогнеш. Такъв какъвто съм, аз отново ще сгреша. Такъв какъвто съм, отново ще те предам. Не мога да разчитам на себе си. Помогни ми. Само твоето милосърдие може да ме спаси."

В това се състои цялото учение на Исус: моли се за Божията милост, недей да вярваш в себе си - защото самата тази вяра е станала причина за твоето погубване.

Не, той никога в никого не е създавал чувство за вина. Той се е опитвал да освободи хората от чувството за вина.

Предпоследният въпрос: