Групови съкращения – сложно съкратени думи

Моделът е високочестотен както в узуалното, така и в оказионалното словообразуване. Сложно съкратените думи имат различна структура – началните части на думите от мотивиращото съчетание или компонент от едната дума, свързан с цялата друга дума от изходното съчетание: замминтур (‘заместник-министър на туризма’, Монитор, 28.11.04); хайдеца ‘деца на личности от хайлайфа’, като по-продуктивен е вторият модел. Тук се спираме само на някои оказионални лексико-морфеми, регистрирани в нашата картотека. Между тях са дип- (‘дипломатически’), доку- (‘документален’), робо- (‘за роботи, роботизиран’), тийн- (‘тийнейджърски’), фут- (‘футболен’), хай- (‘хайлайфен’), хипо- (‘хипопотамски’), шизо- (‘шизофреничен’): футбизнес (Капитал, бр. 18, 2005), дипрожби (Труд, 1.08.98), докуфест (Капитал ligth, бр. 15, 2005) и др. Тъй като броят на създадените с тях думи непрекъснато нараства, тези елементи стават все по-високочестотни и по този начин постепенно започват да се възприемат като неологични.

В съвременната инициална абревиация, освен естествените процеси на възникване на нови абревиатури с оглед на появата на нови институции, организации и т.н., се забелязва тенденция към омонимия със съществуващи в езика лексеми, обикновено с положителна експресия, която се очаква да се пренесе и върху реалията. Не са малко и случаите, в които се създават нови абревиатури, чието декодиране е част от изграждане и внушаване на съответната авторова позиция, напр.: Защо не преименуваме нашия кодекс от ДПК на ДПМ – Данъчен Процесуален Муравейник? Или на ДЮН – Данъчен Юнашки Наръчник? (Монитор, 6.01.03). Когато за нуждите на текста се създават оказионални абревиатури, задължително присъства и техният дешифриран (всъщност изходен) вариант – в противен случай те ще останат неразбрани от реципиента, а, както се вижда и от приведените примери, много често те са в основата на разгърнатото от автора внушение.

Универбизацията се реализира като образуване на нови думи на базата на словосъчетание, при което в производната дума участва основата само на единия член на словосъчетанието и затова по форма дериватът се съотнася с една дума, но по значение е равен на цялото мотивиращо словосъчетание. Тъй като не са подчертано стилистично маркирани, а засилената универбизация в съвременната публицистична реч се определя като израз на демократизирането на книжовния език, в голямата си част те се възприемат като разговорни, а не като оказионални думи. Сред универбатите, които могат да се определят като оказионални, преобладават производните от собствени имена: путинки (Труд, 22.04.04), панайотки, даниелки (Труд, 31.08.04).

Тъй като семантичното словообразуване не е свързано с промени в структурата на думата, обект на представяне в нашата работа е само една негова проява, която довежда до поява на нова парадигма на думата и до нови словообразувателни възможности като произвеждаща основа. Заради специалното внимание, което се отделя в медиите на личността, много често собствените имена започват да се употребяват като нарицателни. Като нарицателни се използват лични (собствени и фамилни) имена, названия на фирми, организации и учреждения, абревиатури с такъв характер: зрънков (‘циганин’; от фамилията Зрънкови; Монитор, 11.08.02). В българския език във връзка с проявата на апелативизация се наблюдава плурализацията на собствените имена, която може да е свързана както с положителна, така и с отрицателна оценка.

При конверсията съществуваща дума (или нейна форма) преминава от една част на речта в друга, без това да е резултат от морфемна деривация или редеривация. Преходът е свързан с промени в общото категориално значение, в синтактичната функция, в семантиката, както и в морфемната структура и словообразувателните възможности, но без формални словообразувателни елементи, въпреки че семантичната им структура е по-сложна. В повечето случаи конверсивите се възприемат като синтактични оказионализми, защото особеностите им произтичат от функционирането в текста и от типичните за езика ни възможности за субстантивация, адективация, адвербиализация и т.н.

С най-висока честота е субстантивацията, която засяга прилагателни имена, някои от които оказионални: Можете ли да превеждате от скайкодски (Капитал, бр. 29, 2002). При субстантивирането интерес представлява конверсията на неизменяеми думи – наречия и частици. Например: 700 дибидюси успяха да заемат места в театъра на Бруж (Монитор, 9.05.05). Освен от синтактичната позиция, оказионалният категориален преход се разкрива чрез придобиването на словоизменение, типично за новия клас. Неизменяемите думи, които се субстантивират, приемат парадигмата на съществителното име – променят се по число, членуват се и т.н Многобройни са случаите на адективация и на субстантивация на причастия – сегашни деятелни и страдателни. Въщност те се създават като прилагателни имена чрез морфемна деривация със съответните наставки, характерни за образуване на нелични глаголни форми: хипареещите и рокендролстващи среди (Капитал, бр. 12, 2003). Не са регистрирани глаголите, чийто производни се явяват.

В оказионалното словопроизводство конверсията се проявява предимно като субстантивация и адективация, което е свързано с общата тенденция да се образуват единици от именната система. В останалите варианти отново участват съществителни имена, но като обект на трансформиране. Регистрирали сме преминаване на съществителни имена в междуметия (интерективация), само че съпроводено с редупликация, тъй като тя е типичен структурен модел за тази лексико-граматическа група, срв. пис-пис, кът-кът, както и използваните в текста: Верно ли във вашите среди било мода вече на малките пиленца да се вика юпи-юпи, а не пили-пили и на прасенцата гати-гати вместо гъци-гъци? (по името на Гати ал Джабури; Монитор, 8.06.03).

Формално-смисловата лексикализация се изразява в трансформирането на съчетание или изречение в дума посредством семантични и графични преобразувания и обикновено е съпроводена със субстантивация. Най-често графичен израз на настъпилото сливане е писането с множество тирета между съединените елементи, а по-рядко – изписването слято, без шпация. Познати на художествения стил и на научната литература (философска и литературнокритична), думите или словосъчетанията – изречения нарастват непрекъснато в медиатекстовете. Като основна причина за възникването им, освен игровите намерения, трябва да посочим и възможността чрез тях по-детайлно да се разкрие някакво качество на представяната реалия. Например в изречението Един висш чиновник дори се застоя половин час в кадър, с много-трудно-закопчано-сако (Монитор, 23.03.03) оказионалната дума, посредством асоциациите, които създава, се възприема като експресивен синоним на съчетанията „с впито сако”, „с тясно сако”, но и на „дебел господин (затова трудно закопчава сакото си)”. Дефисът става “модерно средство” за трансформиране на конструк­циите. Сравнително по-редки са случаите, при които формално-смисловата лексикализация се подчертава чрез отстраняването на дефиса между изграждащите единици: Този министър няма ли нужда от джиесем с предплатени разговори, няма ли нужда от джип, собственост на Едикъвсикомеринтернешънъл... (Монитор, 31.10.05).

Реетимологизацията не е свързана с промяна в звуково-буквения ред на думата, както и с прибавяне, съкращаване или подмяна на морфеми. Отделни оказионални думи не са резултат на словообразувателен процес, в този смисъл, че те съществуват като лексикални единици. Оказионалното при тях се проявява в изтъкването на специфична вътрешна форма, дължаща се на омонимия или полисемия на думата, която стои в основата им. Реетимологизацията се реализира като словообразувателен процес, при който немотивирана дума получава мотивация, а мотивираните думи получават различна мотивация. Тази семантико-словообразувателна трансформация не е резултат от метафоричен или метонимен пренос, както е при семантичното словообразуване. В техниката на създаване на оказионализми по този начин се открива сходство със субституцията: част от думата се подменя с друга единица, но е задължително двете да са в омонимни отношения: Авангардна преписвачка шашка унгарски преподаватели (Монитор, 17.04.04). След запознаване с текста става ясно, че тук лексемата е пресъздадена със значение ‘химикалка с инфрачервена светлина, с чиято помощ може да се види написаният с нея със специално мастило текст, което позволява преписване, без квесторът да забележи’. Новото значение се разкрива от реципиента по пътя на асоциациите, които възникват чрез откроения структурен елемент или от контекста.

Новоизтъкнатата вътрешна форма често се подчертава с графични средства – отделяне с дефис или писане с главни букви: Новата Фил-хармония (за Фил Колинс и семейството му; Женско царство, 9.01.03); ЗаЗИДАНи англичани, оПЕТнени българи (Тема, бр. 24, 2004; по повод Евро 2004 – З. Зидан; пет гола).

9. Блендинг

За да избегнем употребата на един термин с различно значение, определяме начина за създаване на сложни думи чрез използване на елементи от мотивиращите ги думи, които се съкращават, с термина блендинг (англ. blending), т.е. блендингът се проявява като специфична комбинация от абревиация и композиция. Със същото значение в научната литература се използват амалгамиране, меланжиране, както и контаминация в нейното широко разбиране. Блендингът включва образуването на оказионални думи чрез обединяването, сливането на поне две произвеждащи основи с прилагането на различни техники. Създадените по пътя на блендинга думи, поради затрудненията при членимостта им, са един от начините за поява на нови коренни морфеми.

Според конкретните трансформации в изходните думи, както и според тяхната изразеност в новосъздадения оказионализъм блендингът може да се реализира като контаминация, междусловно налагане или като вставъчно словообразуване.

9.1. Контаминация

Контаминацията е нелинейно образуване на оказионализми в резултат на смесването на две сходни думи, невинаги изграждащи словосъчетание, като едната съкратена основа модифицира другата. Когато са създадени в рамките на езиковата игра, контаминираните думи се образуват по аглутинативен или по телескопичен начин. Аглутинацията се базира на използването на начални елементи от думите и всъщност представлява вид абревиация: кодек = кодер + декодер. При телескопичния начин в производната дума участват начален сегмент от първата и краен сегмент от втората дума, като моделите, по които се създават, детайлно представя Вл. Мурдаров (Мурдаров 1983:105-112).

Думите, образувани чрез контаминация, по значение представляват повече или по-малко разгърнато изказване. Така например редакционен материал е озаглавен Прибързан бой по футболиганите. В конкретния случай лексемата хулиган е разделена на две части – евентуален корен ху- и „суфикс” -лиган, с който е образувана (чрез свързване с основа футбол) новата единица. Трансформационният процес е представен и контекстово: Но лошото е, че все още няма ясно юридическо определение на това, що е то футболен хулиган, да го наречем футболиган (24 часа, 7.10.04). В семантичен план при контаминирането се актуализират едновременно значенията на две или повече думи и читателят трябва да ги декодира. С висока атрактивност се отличава оказионалната контаминация при собствените имена, когато новообразуванието има характер на второ име, на прозвище или прякор: Гонзалдо (Труд, 11.07.02; за Гонзо (Георги Иванов) от „Левски”; Гонзо + Роналдо).

Специфична проява на контаминация е трансформирането на думи по чуждоезиков словообразувателен модел. Най-често наблюдаваме изкривяване на структурата (на звуковия и морфемния състав) по латински или английски модел. В основата на езиковата игра понякога стоят т. нар. варваризми (слабо усвоени чужди заемки), които никога на губят усещането си за чуждост. Така например по модела на хомо сапиенс са образувани Хомо ексцентрикус (Капитал light, бр. 25, 2004); хомо сексиенс (Монитор, 23.03.03); хомо шоуменикус (Шоуто на Слави, 6.06.05); Хомо петролиус (Капитал, бр. 50, 2005); Рекламо Sapiens (Капитал, бр. 50, 2005). Тъй като в редица случаи модифицираните единици са словосъчетания, предимно двукомпонентни, оказионалното словотворчество може да засегне само единия компонент, за да бъде по-лесно разпознаваема структурата.

Междусловното налагане, разглеждано от някои автори като разновидност на контаминацията, е трансформация, при която към края на една дума се добавя друга, притежаваща омонимично с него начало. За разлика от контаминацията то не е свързано със съкращаване на елементи от изходните лексеми, т.е. и двете думи, включени в оказионалната единица, са цялостно представени структурно, но е избегнато повторението на еднаквите начало (на втория компонент) и край (на първия компонент): Желае да сексекспериментирате (Н. Стандарт, 25.02.01) – секс + експериментирам. При този вид оказионално словообразуване срастването на морфемите е свързано с частичното им вмъкване една в друга като от двете коренни морфеми на изходния материал се създава една обща нова коренна морфема. Тази особеност представлява своеобразно ограничение за думите, които могат да се използват като базови: трябва непременно да имат общ звуков компонент, като не е необходимо да е цяла морфема. Често в оказионализмите се съдържат абревиатури, включително и на английски език, както и английски думи, чието произношение е идентично с началото на български думи. Интересна проява на междусловно налагане е обединяването на лексема и фразема: Чичибабината ти трънкина! (Монитор, 25.04.04; Чичибаба + бабината ти трънкина). В редки случаи междусловното налагане може да е изградено от повече от две думи. Уникален пример в това отношение е заглавието на сп. „БУЛЕВАРТ” (насложени са имената на четирите раздела: Бул, Лев, Ева, Арт). Моделът е активен в рекламните послания. Той позволява да се постави акцент върху думи, които са съществени за постигане на рекламните цели, например: Уникален чаромат (нескафе Jakobs).

Вставъчното словообразуване е свързано с такива трансформации, при които в структурата на дадена лексема се вместват компоненти от друга, т.е. част от едната дума се вмъква в средисловието, между елементите на другата, от която нищо не се елиминира. В преобладаващия брой регистрирани в картотеката ни примери вмятането на компоненти в състава на думата е свързано с постигане на фигурата тмезис (гр. tmēsis). С оглед на оказионалното словообразуване тмезисът е такова вмъкване, при което две морфеми (или кои да е елементи), които при нормална употреба трябва да са тясно свързани, се разделят от други, поставени между тях елементи, които представляват езикова единица (коренна морфема, дума, абревиатура, словосъчетание, изречение) (Култура 2003:713-714). По този начин контактната позиция на морфемите (или сричките) се трансформира в дистантна: Тер-меди-натор (Терминатор + Меди/Ахмед Доган; Монитор, 12.11.03). Промяната в структурата на лексикалната единица чрез вмъкване на нови елементи довежда до промяна в значението. Така например, ако съпоставим лексемата натрупване и оказионализма в Първоначалното натруп-труп-труп-труп-ване (на капитали – б.м. В.Б.) завършва (Монитор, 27.02.06), установяваме, че чрез повторението се създава, от една страна, впечатление за звукоподражание на продължителен процес (срв. кап-кап-кап), а, от друга страна, се подчертава омонимията с лексемата труп ‘мъртво тяло’ (материалът анализира поредното публично убийство). Вътрешното вмъкване на елементи е своеобразна инфиксация. Вмятането на някакъв компонент в структурата на лексикалната единица може да е подчертано графично: с главни букви, с дефиси и др. Вставъчното словообразуване намира място при създаването на рекламни текстове и на търговски названия, срв. Хамелекон (хамелеон + „Леко”), Revolvolution (революция + „Волво”).

Интересна проява на междусловно налагане и вставъчно словообразуване регистрираме в онези оказионализми, в чиято структура въз основа на частично звуково съвпадане се вмъкват звукоподражания и междуметия или се предава емоционален изказ: Шшшшуменско. Това е друга бира; Суперррр награда (храни за котки „Whiskas”, поради асоциацията с котешко мъркане (предене), възприемано като проява на удоволствие).

Направеният анализ показва, че проявите на блендинг (контаминацията, вставъчното словообразуване и междусловното налагане) са оказионални словообразувателни начини, широко застъпени в медиите и рекламата. Тясно обвързани с контекста, за който са образувани, разгледаните групи оказионализми привличат и задържат вниманието на читателя с необичайната си структура, много често водят до повторен прочит, за да бъде по-добре осъзнато съдържанието на цялото изказване, а същевременно като игрови похват забавляват и внасят допълнителна експресия.

Проследяването на синтактичната функция на образувани чрез блендинг оказионализми показва, че макар да са създадени от две мотивиращи основи, тези основи не са равнопоставени. Обикновено в свързания текст се запазва съчетаемостта на базовата, а добавената единица създава друг план за семантичното възприемане на цялото заради предизвикваните асоциации. Така например рекламни послания като Следвай своята джинтуиция показват, че оказионализмът е съобразен със съчетаемостта на интуиция, а е усложнен за сметка на наслагването на названието на рекламирания обект (джин).

10. Редупликация

Редупликацията на словообразувателно ниво се изразява в пълно или частично повторение на изходната дума. В оказионалното словопроизводство повторението се съчетава с видоизменяне на звуковия състав от началната сричка и моделът е характерен за устната реч. Получава се своеобразно римуване на думата, като че отзвук на базовата основа. Разглеждайки такива единици в разговорната реч, М. Виденов ги нарича „повторително-отзвучни думи” (Виденов 1993:34). Формално погледнато, новообразуваната единица е сложна дума, което се подчертава и от полуслятото писане. Втората част, получена чрез трансформиране на първата, е както семантично, така и формално несамостойна и препраща към допълнителни семантични нюанси, реализира се като формант, който служи за експресивизация на мотивиращата основа. Възприема се като някакъв синонимен придатък към първия компонент, който е значещ, и може да се разглежда като унирадиксоид. Първите компоненти, които се подлагат на трансформация, са разнообразни – както собствени, така и нарицателни имена. Всички изследователи на този словообразувателен начин, въпреки различията в представянето му, са единодушни в твърдението си, че хендиадисът (редупликацията) има огромна стилистична ценност”, притежавайки ярко изразена експресивност.

Тъй като е характерна за устната реч, редупликацията по-трудно преминава в езика на медиите, където обикновено изразява пренебрежение и неодобрение. първата част е позната лексикална единица, която става обект на специфична трансформация с търсене на определен стилистичен ефект. В картотеката ни е регистриран единичен случай, при който първата основа също е с оказионален характер: Преди „Пеписа” беше малко шики-мики, но в последно време англичаните са го заели... (Капитал light, бр. 30, 2005). Прилагателното име шикозен е съкратено по модела на някои англоезични заемки (тренди, секси и др.), но за да се изрази авторовата оценка за недостатъчна проява на този признак, е прибягнато до редупликация. В медийния дискурс семантична мотивираност на втория елемент откриваме в следния регистриран от нас пример: Хайку-майку софтуер (Халба, бр. 8, 2005). Вторият компонент е семантично натоварен, защото предизвиква асоциация с името на фирмата за софтуер „Майкрософт”. В края на текста е сближен с българската дума майка: и не чрез хайку, а на майку...

11. Субституция (субститутивна деривация)

Под субституция като словообразувателен начин разбираме заместване на един компонент от думата (морфемен или неморфемен) с друг (също морфемен или неморфемен, но обикновено семантично натоварен), в резултат на което се създава оказионализъм. Субститутивната деривация, или подмяната на компонентите, следва да се разглежда като особен, отделен случай на словообразуване. Особеностите на трансформацията позволяват да говорим за заместваща (субституираща) и заместена (субституирана) единица. Субституцията е свързана с реетимологизация, с преразлагане на базовата дума, която се модифицира, с откриване на различна морфемна структура, позволяваща трансформирането. Обикновено като субституция се разглеждат случаите, когато замяната става на фона на присъстваща в текста базова дума.

В работата са регистрирани и анализирани разнообразни прояви на субституция. Разновидностите на оказионализмите, получени в резултат на субституция, определяме според промените, настъпили в базовата дума, която е подложена на трансформиране. Подменени могат да бъдат неморфемна (една фонема, група фонеми) или морфемна част.

11.1. Замяна на неморфемна част

Във формален план подмяната може да засегне един или няколко звука от думата, които нямат отношение към морфемната ù структура. Чрез заместването се създава оказионализъм, който е своеобразен пароним на базовата единица.

Фонема от базовата дума може да се замени с друга фонема, с група фонеми или с морфема. Субституирането само на един звук (буква) в състава на думата води до сложни и многопланови асоциации, тъй като в основата стои сближаване с други лексикални единици поради омонимия или паронимия: Клюнообразно писмо (Списанието на M-tel, бр. 1, 2003; за самолетите Конкорд, които имат много характерна предна част, наподобяваща клюн на хищна птица). При субституирането на отделни фонеми може да се имитира особеност на индивидуалното произношение, напр. на [л] билабиално, като [ł]. Явлението се определя като ламбдацизъм (гр. λ ламбда) от логопедите и дефектолозите, но лавинообразно нараства в съвременната устна реч. Това произношение е експлоатирано в медиите и в публикации се откриват текстове, в които думите се изписват с у вм. л. Редакторски коментар по повод инфлацията е озаглавен печалбата от уихвата (Монитор, 2.09.04).

Тъй като субституиращият компонент е значещ, при подмяната на група звукове, която не представлява морфема и съответно не притежава собствено значение, оказионализмът създава множество асоциации, предизвикани от осъзнаването на базовата дума, добавения компонент и основанието за трансформацията: Психопортрет на Булщайн четете утре (Сега, 16.10.99; материалът е озаглавен Българският политически Франкенщайн). Големината на подменяната част при разлагането на базовата единица в повечето случаи зависи от големината на субституиращия елемент, така че производният оказионализъм често има същия брой звукове и букви и аналогична сричкова структура, а това улеснява разбирането на новообразуванието. Разбира се, преобладават случаите, в които няма равенство във фонемния или буквения състав на началната и крайната единица.

Многократната подмяна на един и същи компонент в дадена лексикална единица може да доведе до възприемане на останалата ù постоянна част като деривационна морфема, както това наблюдаваме при новообразуваните втори основи -гейт и -бургер, или до лексикализирането ù.