Съществува ли жената? Джон Бейнс предговор

С цел да да разберем поведението на жената, нека анализираме нейното ежедневие, за да определим кои са основните й интереси, грижи и дейности. Само така ще можем да се уверим, че нейното поведение е насочено изцяло към външно утвърждаване. Това всъщност означава презрение или отхвърляне на собствената й женственост и приемане на мъжки роли.

Най-доброто огледало на интересите на жената са женските списания. Което и да вземем наслуки, ще установим, че всички те, с някои леки вариации, се отнасят до едни и същи теми: домакинство, вътрешно обзавеждане, кухня, разхубавяване, диети за отслабване или за поддържане на теглото, гимнастика за запазване на фигурата, премахване на целули-тиса, кремове против бръчки и естествено, последния вик на модата в облеклото. Там се публикуват и материали за отглеждането на децата, за скандали и любовни авантюри на някоя кинозвезда или личност от международния елит. Сякаш целият живот на жената протича единствено сред кремове, дрехи, гримове, диети за отслабване и хиляда и един начина, чрез които да стане по-привлекателна. Ще установим колко дребен, ограничен и малък е светът, в който се движи съществуването на жената, сякаш в живота няма по-важни неща от това да изглежда привлекателна и да има деца. Ще забележим също, че всички гореспоменати дейности са изключително от външно естество и се отнасят единствено до грижата за тялото, но не и за ума и вътрешния свят.

Кои са причините и смисълът на това необикновено явление? Каква е тази изключителна сила, способна да мобилизира армии от жени, които се тълпят в магазините, купувайки парцали, козметични продукти, личен чар, свеж тен и красиво тяло?

Половината от населението на земята посвещава значителна част от деня на тези дейности, в които навярно преминава по-голямата част от живота им. В действителност това необикновено прахосване на жизненост се дължи единствено на желанието на жената да привлече мъжа, за да бъде оплодена и да изпълни ролята си на майка, както и да задоволи женския си нарцисизъм.

Красотата, младостта, гримът, облеклото са средствата, с които жената се стреми да изглежда по-привлекателна, с цел да повдигне самоуважението си и да спечели „собствен мъж".

За съжаление това поведение се превръща в адски капан, защото рано или късно жената-ловец се хваща на въдицата на собствената си стратегия.

За да разберем това, нека повторим основната идея: „Жената се стреми да хване някой мъж, за да бъде оплодена и да изпълни ролята си на майка, като начин да се вкопчи в единствената възможност, която не имитира мъжките ценности, и като средство да преодолее кастрационния комплекс, сдобивайки се с манипулируем полов член" Нейната пътеводна звезда е мъжът и за да го привлече, тя култивира външни ценности, отнасящи се предимно до телесната красота. Това я принуждава да сведе своя свят до постигането на една външна цел, тоест мъжа, и затова тя се стреми да постигне и поддържа приемливо равнище на привлекателност.

Ето защо първите бръчки представляват ужасна заплаха, тъй като тя се страхува, че ще остане завинаги кастрирана, когато привлекателността й намалее. Както вече отбелязахме, жената се реализира чрез мъжа, затова животът й губи смисъл и съдържание, когато способността й да го привлече и да привърже здраво към себе си започне да намалява или изчезне. Поради същата причина сериозно се разстройва и нейният механизъм за задоволяване на нарцисизма й.

Покупката на красива рокля, на нов грим, различната прическа могат да повдигнат чувствително самоуважението на жените, като премахват състоянието им на потиснатост или депресия, тъй като тогава се чувстват възродени и отново привлекателни, и следователно по-способни да постигнат основната си цел - „да хванат" мъжа. Поради тази причина всеки комплимент, дързък поглед, галантните думи оказват върху жените огромно стимулиращо и въодушевяващо въздействие, тъй като представляват осезаемо доказателство за способността им да привличат мъжете.

Ако се замислим обаче върху тези обстоятелства, ще забележим, че именно по своя вина жената губи всякаква възможност да се реализира сама, защото тя не се утвърждава чрез себе си, а чрез мнението на мъжа.

Това показва, че жените допускат сериозна грешка, стремейки се да получат равноправие на половете чрез декрети, вместо да се издигнат до равнището на мъжа, като развият у себе си ценностите, присъщи на пола им. Ако престанат да подражават на модели, които не са техни, и култивират у себе си ценностите, присъщи на жената, те несъмнено ще успеят да се издигнат до равнището на мъжа, тъй като собствената им реализация ще бъде равностойна на тази на мъжа.

Въпросът е в това, че те трябва да се откажат от втълпяваната им още от ранно детство роля на беззащитни девойчета като инструмент, чрез който да се сдобият със закрилата на мъжа.

Необходимо е да се разбере, че „равенство" означава не само еднакви права, но и еднакви задължения - нещо, което не може да бъде постигнато, когато съществуват покровители и покровителствани. Това не означава, че се поставят под въпрос юридическите права на жените. Просто трябва да е ясно, че за да се постигне пълнолетие, е необходимо да се поемат нови и тежки отговорности.

Движенията за еманципация на жената не могат да претендират за нови и по-широки права, ако няма съответно

равностойно увеличение на отговорностите. В противен случай пряко ще бъде накърнена същинската свобода на жената. Свобода означава пълнолетие, а не опекунство. Жената не може да бъде като някакво същество, осиновено от едно патерналистично общество. Тя трябва да бъде пълнолетна личност, напълно отговорна и зряла. Жените непрекъснато настояват за по-големи права и защита, но едновременно с това, подобно на наивни девойчета, се оставят да бъдат осиновени от някой мъж, който да поеме грижата за живота им.

Вярно е, че винаги е съществувала дискриминация спрямо жената, но не по-малко е вярно, че тя доброволно отказва да порасне и да се развие, оставайки подчинена на мъжа. Това е обяснимо - зависимостта не изисква големи усилия, отговорност и труд, достатъчно е да има готовност да се задоволяват желанията на покровителя и да се расте в неговата сянка.

Много жени могат да се почувстват несправедливо обидени от мненията, изложени в тази книга, и погрешно да сметнат, че целта й е да ги постави в по-неблагоприятна светлина в сравнение с мъжа. Истината обаче е друга, защото целта на този труд е да научи жената как да се освободи от оковите, които тя сама си е сложила и към които е привикнала до такава степен, че вече не иска да се раздели с тях.

Моето желание е да изложа действителността такава, каквато е, без да заставам на ничия страна. Не рисувам нещата в розово, а се ограничавам да опиша различни конкретни и обективни ситуации, чиято истинност всеки може да провери. Време е жените да престанат да вярват във вълшебните приказки, обещаващи бързи и удобни чудеса.

Всяка възходяща промяна (когато е от перфекционистично, а не от инволютивно естество) непременно изисква големи и продължителни усилия, като поражда в началото силно смущение и тревога, дължащи се на обстоятелството, че заменя стари, неподходящи и погрешни модели с други, по-висши като качество и цел. Знаем, че човек се страхува от промените, които, макар и благоприятни, изискват от негова страна усилие, за да се приспособи към тях. Поради тази причина винаги има хора, които предпочитат да запазят едно пагубно за тях съществуващо положение само защото им е познато и близко, вместо да направят усилие да го заместят с друго, много по-изгодно, но непознато.

Убеден съм, че жената с еднаква сила се страхува и желае своята свобода и че дълбоко в сърцето си отхвърля това, за което толкова пламенно настоява публично. Мисълта да поеме отговорност и грижата за самата себе, при пълно равенство с мъжа, я ужасява. Именно това обаче е необходимо и наложително да направи, за да сложи край на дискриминацията.

Много действия на жената могат да бъдат обяснени единствено с постоянната й зависимост от мъжа. Така можем да разберем например защо раздялата с партньора за нея представлява ужасна драма. От момента, в който мъжът се превърне в психически център на живота й, загубата му наистина е равнозначна на загубата на собственото й съществуване. Мъжете не си дават сметка за това явление, поради което обикновено са твърде несъчувствени към депресивните емоционални изблици на жените, без да разбират, че за жената една емоционална загуба е почти равностойна на смърт.

За да разберем по-добре заниманията на жените, нека хвърлим поглед върху няколко издания за жени. Какво можем да открием в тях?

1) Страница за жената във влиятелен испаноезичен вестник:

„НОЩТА НА РУСОКОСИТЕ ЦИГАНКИ С музика, танци и цигански врачувания три красиви манекенки с руси коси и блестящи очи представиха в Театър X стила „джипси": морен поглед, румени бузи и яркочервени устни."

Манекенките на снимките са облечени като циганки и рекламират молив, с чиято помощ очите изглеждат по-големи, а веждите - по-плътни и естествени - производство на фирмата XXX, придаващ на очите златист и лъчезарен блясък, който в комбинация с тъмносиньо преминава в наситено изумруденозелено. За скулите - портокаловожълт фон дьо тен, а върху него - по-светъл тон, освежаващ кожата.

Статията продължава: „Вечерта О.П. се появи с възхитителна комбинация от две сенки за очи - едната сребриста със седефени отблясъци; другата масленозелена, като резултатът е пепелно сапфирено зелено. Сенките са изтеглени до слепоочията, уголемявайки очите" и т.н. 2) Друго женско списание, стр. 7: „Отслабнете с Т.М.Т." „Елегантност, която се постига лесно" „Премахва тлъстините по корема, извайва вашата талия"

„Помага да свалите излишните килограми" „Премахва тлъстините" „Променя естетиката на вашето тяло „Намалява обиколката на талията" И тъй нататък.

3) Същото списание, стр. 10 и следващите:

Снимки, на които манекенки показват най-новите модели бански костюми, застанали в различни пози: на наивно-перверзни девойчета, ближещи сладолед; на фатални жени; с ръце, поставени предизвикателно върху бедрата; захапали огромна обица, и т.н.

4) Същото списание, стр. 18:

Снимка на топ-модел, облечена като хурия и излегната на земята. Текстът е следният: „Ужасно обичам да харча пари за дрехи. Този колан например го купих в Мароко."

5) Същото списание, стр. 20: ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА КРАСОТА

„Как да се освободим от излишните килограми"

„Тлъстини или целулитис?"

„Калории и диети"

„Рецепти за отслабване"

„Гимнастика и спорт"

„Масажи"

6) Други страници от същото списание: „Грижи за косата"

„Трайно къдрене и боядисване"

(реклама на одеколон със снимка на младо момиче,

които произнася „гу-гу", както правят бебетата)

7) Друго подобно списание: „Красота: какъв е вашият проблем?" „Модно ателие"

„Готварски рецепти"

(Различни коментари за принцеса Маргарита, Рок Хъд-зън, Кристина Онасис, Джон Кенеди, принцеса Ана и Питьр Филипс, Джими Стюарт, Елен Бърстин, Михаил Баришников, Одри Хепбърн и т.н.) „Мнения за любовта" Любовен роман „Хороскоп" Другите рубрики са посветени на модата и на различни козметични продукти, създавайки илюзията, че с тях жената ще стане по-хубава и привлекателна.

Какво искам да покажа чрез тези примери? Те отразяват много точно кои са основните интереси на жената, като разкриват изключителна повърхностност и суета. Никакви по-задълбочени мисли, размишления или сложни формулировки; всичко трябва да бъде удобно и лес-носмилаемо; няма нищо, свързано с истинските ценности на жената или с развитието на вътрешния й свят.

Всичко е съсредоточено върху външното, предназначено е най-вече да култивира външните прелести на жената, за да привлече мъжа, да я подготви за майчинството или да стане добра домакиня. За какво?

За да „хване" някой мъж и да го задържи. Изобщо не се разглежда това, което е от наистина важно: как да хване самата себе си, за да се реализира като истинска жена.

Твърде угнетителен е социалният и културен модел, в който е затворена жената. Това е и причината, поради която лесно можем да разберем защо мъжете не я приемат сериозно, в смисъл като равна на тях, тъй като тя непрестанно отказва да води едно смислено съществуване, като се ограничава до прилагането на различни игри. Играе, че живее; играе на съпруга, на любима; играе, че работи; че се бори за своята еманципация. В действителност не взима нищо на сериозно, защото е свикнала да възлага всички свои очаквания на мъжа. Една жена не се нуждае да учи медицина, за да стане лекар; достатъчно й е да се омъжи за такъв. Същото се отнася до всяка друга област от човешката дейност.

Огромна част от жените посвещават много усилия, време, мечти и чувства на грижата за външния си вид с надеждата да намерят подходящия мъж, за да се вкопчат психически в него, да се почувстват сигурни. Това е причината, поради която са толкова подвластни на любовта и нейните последици, толкова заинтересувани от любовните истории на своите приятелки, познати и филмовите и поп-звезди. По този начин проверяват доколко успешни или безуспешни са били средствата, използвани от тези жени, за да срещнат и задържат мъжа. Всъщност те през целия си живот разучават начините, чрез които да засилят своята способност да привличат мъжа. Поради това нямат време, нито интерес да се посветят на развитието на вътрешни ценности или на реализацията си като самостоятелни личности. Проявяват изключителен интерес към любовните романи, с чиито героини се идентифицират, като по този начин мислено преживяват най-големия успех на своята съблазнителност.

Съществуват, разбира се, изключения от това поведение, отнасящи се главно до жените, които са принудени да работят, за да издържат семейството си, или са лишени от физическа привлекателност. Техните поведенчески отклонения обаче не са съществени, а се дължат на ограниченото време, с което разполагат, или на липсата на привлекателност, тъй като в зависимост от възможностите си те също се посвещават на горепосочените дейности.

Жените, които поради своите задължения не могат да се занимават с тривиални дейности, често се чувстват разочаровани, недоволни и „недостатъчно женствени".

Очевидно е, че мъжът е принуден, поради своите социални задължения, да се сблъсква с по-сериозни проблеми и с по-тежки отговорности, поради което" трябва да се концентрира в собствената си личност, за да може да действа с успех. Докато основната цел на жената е да се вкопчи психически и емоционално към някой мъж, за да живее чрез него.

Жената непременно трябва да разбере, че не е нужно да иска разрешение от мъжа, за да се еманципира и да постигне равноправие; за тази цел обаче тя трябва да постигне психологическа самостоятелност, за да развие собствените си способности. Не е необходимо да си присвоява атрибутите на мъжа, защото нейните са точно толкова важни и ценни като неговите, макар че тя не ги използва. За тази цел тя трябва да се освободи от веригата от лекомислени баналности, към която са я приковали социално-културните условия. В действителност поради дискриминацията, на която е подложена, както и поради обстоятелството, че е смятана за по-нисша и по-глупава от мъжа, обществото й предоставя разнообразни играчки, с които да се забавлява, така както се постъпва с децата, за да не досаждат на възрастните.

Добър пример за мнението, което съществува за жената, са рекламите, в които тя е използвана като предмет на всевъзможни глупави диалози относно този или онзи*продукт. Дори започнах да си мисля, че ако мъжете поемат грижата за прането като част от тяхната мъжка роля, рекламните агенти едва ли биха сложили същите думи в тяхната уста, напротив, щяха да ги накарат да кажат нещо умно. Тъй като се смята, че жените са лекомислени и повърхностни, те биват поставяни в също толкова лекомислени и повърхностни ситуации.

Понятието за „жената-предмет" произтича именно от обстоятелството, че тя е смятана - съзнателно или не - за лишена от съдържание. Тази теза е толкова разпространена, че е довела до създаването на образ, който често присъства в комедии, сатири и филми - това е образът на глупавата секретарка, представяна обикновено като твърде сексапилна жена, но абсолютно лишена от ум. Това всъщност не учудва никого, тъй като сме свикнали да виждаме манекенки с блестяща външност и атрофиран ум, които за съжаление са най-желаните от мъжете жени. Този техен успех кара всички други да им подражават и да се обличат и държат по подобен начин. Това е процесът, чрез който жената се обезличава все повече и се превръща в предмет. Всъщност, бидейки предмет, тя не е задължена да се изгражда като личност; просто трябва да изглежда добре.

Каква е разликата между предмет и личност?

Докато предметът има само външен живот и не е нищо повече от една вещ, то личността, за да бъде такава, трябва да проявява вътрешен живот. С други думи, жената трябва да работи върху себе си, за да стане личност. Поради обстоятелството, че се е превърнала в предмет, тя е лишена от съзнателен вътрешен живот и се стреми да го вземе назаем от мъжа.

Мъжът не е много по-зрял от жената, но разполага с едно предимство - неговата роля в исторически план изобщо не се е променяла.

Всяко равенство се постига между две личности, едната от мъжки пол, другата - от женски пол, но е невъзможно да се осъществи, ако връзката е субект-обект.
ЖЕНСКАТА САМОЛИЧНОСТ

Според някои психологически проучвания, жената е загубила способността си да бъде самостоятелна личност и съществува единствено чрез друг. Първо е „дъщеря на"; сетне „съпруга на", после „майка на", тоест тя има реално съществуване дотолкова, доколкото го получава от някой друг. Твърди се, че социално-битовите фактори, определящи ролята на жената, са свързани с историческите промени, настъпили от времето на многочленното семейство на земеделското и занаятчийското общество до малкото съвременно семейство, присъщо на индустриалното общество.

В многочленното семейство от миналото съжителстват различни поколения, образувайки група от много хора, които работят заедно за общото благо. И мъжете, и жените работят в дома. Мъжете са специализирани в земеделските работи, а жените - в домашните, като изпълняват важни и общопризнати от икономическа гледна точка функции. Предат вълна, тъкат платове, шият дрехи, приготвят храната, помагат в обработването на земята, в отглеждането на добитъка и децата.

С настъпването на индустриалната революция населението се концентрира в градовете, като по този начин домът като производствена единица минава на заден план. Използват се вече индивидуални, а не семейни работници. Производството на стоки за масово потребление излиза извън рамките на дома, а за труд се признава единствено производството на стоки или услуги, предназначени за други срещу заплащане. От този момент трудът на жената, свързан с дома и с възпроизводството, изгубва своето икономическо значение.

От друга страна научно-техническите постижения улесняват домашната работа, като оставят на жената свободно време и практически я превръщат в безделник. В резултат на този процес жената загубва много от своя „статус", превръщайки се единствено в домакиня - едно твърде подценявано и неудовлетворително занимание, което обикновено поражда сериозни разочарования.

Спецификата на домашния труд е такава, че той не води до създаването на нещо трайно или продуктивно - цикъл, който се повтаря всекидневно и по неопределен начин. Усилията на жената не са възнаградени икономически - обстоятелство, което не й позволява да оцени своя принос към обществото. Икономическата й зависимост я кара да се чувства унижена и подценена.

Поради липсата на стабилно вътрешно „аз" ролята на жената се променя непрекъснато в зависимост от историческите промени. Вече отбелязахме какво съдбоносно въздействие има индустриализацията върху живота на жената - тя става слаба, беззащитна, неоценена и неориентирана, без да знае в какво да се вкопчи, за да намери себе си.

Изборът на майчинството обаче винаги остава като възможност за реализация на жената. В съвременното общество тази функция е високо ценена и идеализирана, поради което жената може да се чувства цялостна и женствена. Въпреки това дори тази нейна роля се изгражда по отношение на мъжа, тъй като от него зависи нейната реализация. В исторически план майчинството също не е еднозначно, тъй като от древността настъпват съществени промени в схващането какви са задълженията на една добра майка - промени, които ще анализираме по-нататък в този труд.

Засега е важно да отбележим, че в съвременното общество майчинството е напълно определено и се радва на висок обществен престиж. Ролята на жената обаче не се свежда единствено до майчинството, затова е необходимо да определим и другите възможности, които тя има в живота.

Именно тук се сблъскваме с един от най-сериозните проблеми на жената, тъй като независимо от обществото и страната, където живее, тя заема подчинено положение спрямо мъжа - обстоятелство, което я кара да се чувства изключително неудовлетворена.

За да анализирам този конфликт, ще се позова на изключително любопитния труд на Стивън Голдбърг „Неизбежността на патриархата". В него той твърди, че е неизбежно мъжете да си присвояват по-престижните и социално значими роли, тъй като поради по-голямата си агресивност те са по-способни да бъдат водачи. Така всяко общество оценява по-високо мъжките, отколкото женските роли, като по този начин мъжът овладява най-важните позиции и изпълнява най-престижните дейности. Голдбърг привежда следния пример: „В САЩ няма жени-сенаторки; жените представляват около един процент от кметовете на градовете с над 25 000 жители, около два процента от политическите постове във федералното правителство, три процента от членовете на Камарата на представителите и пет процента от членовете на законодателните камари на САЩ."

Подобни статистики се наблюдават в целия свят, така че не е необходимо да цитирам други примери. Става ясно, че мъжете неизменно постигат по-високи и по-важни позиции, независимо от правата, предоставени на жените.

Мачистите¹ (мъже с преувеличено чувство на гордост от факта на своя пол и на (често) съмнителната си мъжественост, „мъжки шовинисти".) сигурно ще се изкушат да подкрепят тези факти с твърдението, че това се дължи на по-нисшето положение на жената спрямо мъжа, докато феминистките движения ще настояват, че истинската причина се крие в обществото, което възпитава жената още от малка да се подчинява на мъжа и ограничава развитието на нейните способности.

Стивън Голдбърг твърди обаче, че това неравенство не се дължи на умишлен опит жената да бъде поставена в неравностойно положение, а е резултат от естествени биологични различия. Така че жената не стои нито по-ниско, нито по-високо от мъжа; тя просто е различна, но именно на това различие се дължи съществуването на патриархата.

В какво се състои това различие?

Във факта, че хормоналната система на мъжа му дава едно вероятностно преимущество, благодарение на което е способен да се справи по-добре с онези елементи от социалното обкръжение, при които агресивността води до успех. Мъжките хормони обуславят по-висока степен на агресивност, или може би по-ниска граница на освобождаване на агресивността. В резултат на това мъжете имат превъзходство при овладяването на по-значими позиции, като е неизбежно да ги постигнат и още от малки да се възпитават за тази цел.

Според Голдбърг, „хормоналното обуславя социалното". По-нататък той пише: „Колкото по-високо е равнището на власт, влияние, престиж или позиция както в политическата, така и в икономическата, професионалната и религиозната сфера, толкова по-висок е процентът на мъжете."

Голдбърг изтъква също така универсалността на патриархата, защото въпреки голямото многообразие на политически, икономически, религиозни и социални системи, досега не е съществувало общество, в което мъжът да не е упражнявал властта и водачеството.

Той също така обръща внимание на явлението „мъжко господство", тоест на емоционалното усещане, изпитвано както от мъжа, така и от жената, че нейната воля е в известна степен подчинена на неговата и в крайна сметка мъжът господства в отношенията между двамата и в семейството.

От биологична гледна точка мъжът има предварително осигурено превъзходство във всяка историческа и институционална рамка, докато жената разполага с изключителното си майчинство и с властта си да „убеждава" мъжете, за да наложи волята си.

Ако анализираме казаното дотук, веднага ще разберем защо жената се чувства дискриминирана от мъжа и настоява яростно за по-голям достъп до позиции, осигуряващи престиж и власт, които са чужди на майчинството. Много жени се поддават на изкушението да се състезават с мъжете, за да достигнат така желаните от тях влиятелни позиции. Повечето обаче остават разочаровани в стремежа си да достигнат най-високото стъпало на търсената от тях роля, тъй като поради по-ниската си степен на агресивност те трябва да се борят в неравностойни условия с твърде агресивни мъже.

Наистина някои жени успяват, но го правят за сметка на своята женственост, тоест постигат успех единствено ако имитират възможно най-точно ролята на мъжа' като стават твърде агресивни и безогледни - обстоятелство, което влияе отрицателно върху хормоналната им система, като предизвиква появата на мъжки белези. Анормалното надебеляване на гласа, засиленото окосмяване, стремежът към командване и властване и мъжкото поведение са цената на успеха. По този начин, като че ли по силата на някое проклятие, те могат да се изявят в търсената от тях роля единствено като се откажат от женствеността и действат като мъже. Това не е тържество на жена, а на мъж.

В потвърждение на горното достатъчно е да се вгледаме в жените, които са се изявили като лидери в политиката или като водачи на обществени движения.

Нима има жена, добрала се до властта, която да е запазила напълно своята женственост?

В такъв случай жената изглежда има само три възможности за реализация в живота:

а) да се задоволи или да се примири с второстепенна роля;

б) да бъде майка;

в) да се състезава с мъжете за позиции, осигуряващи власт и престиж.

Ако си припомним кастрационния комплекс и завистта към пениса, който кара жената да се чувства непълноценна, установявайки, че е лишена от една част от анатомията, притежавана от мъжа, ще разберем, че тези усещания намират драматично потвърждение в следното обстоятелство - мъжете успяват там, където жените не могат, поради което изглеждат много по-облагодетелствани или висшестоящи. Те не само имат полов член, но и на пръв поглед това притежание е придружено от редица благоприятни и твърде очевидни обстоятелства - радват се на по-голяма свобода и на по-малък социален натиск; не изпитват болките и неприятностите на майчинството; само поради пола си заемат престижна позиция и отгоре на всичко си присвояват най-значимите и уважавани социални роли. По този начин майчинството неизбежно се явява като единственото поле, където жената има абсолютна изключителност и превъзходство.

Изглежда така,сякаш природата е отредила жената или да бъде майка, или да се примири да заема второстепенно място. При тези неблагоприятни обстоятелства не е странно, че жените подражават на мъжете с неосъзнатото и суеверно убеждение, че по този начин ще успеят да станат равни с тях.

Последиците от това положение са твърде очевидни: от една страна, жените имитират мъжките роли с надежда да постигнат успех, копирайки един традиционно успешен модел; от друга, стремят се да засилят до максимум еротичните си чарове. Поради тази причина те имат идентичност на самки, но не и на личности. Погрешно се стремят да постигнат женственост, като се превръщат в желани еротични предмети, което естествено възпрепятства развитието им като личности.

Огромната част от жените свързват женствеността с превръщането си в еротичен обект и в стремежа си да я постигнат прибягват до онези елементи, които подчертават нейната сексуалност по външен, но не и по вътрешен начин. Използват облеклото, грима, прическата, безбройните атрибути на „еротичната вещ" с убеждението и чувството, че така са по-женствени, без да си дават сметка, че тази украса не винаги е съпътствана от вътрешно самоопределение. В действителност те външно се предрешават като жени, докато вътрешно копират мъжки роли.

Какъв е моделът на съвременната жена?

Генитално тя е определена като жена, облича се в зависимост от социалния момент и се гримира според повелите на модата. Външно може да е типична жена, приспособила се към господстващия стереотип, но вътрешно не се е самоопределила, нито е развила своята личност. Всъщност с избора си да се превърне в подходящ еротичен обект тя се са-окастрира като жена, което е вторият й опит от такова естество. Първият, както вече знаем, е свързан с липсата на полов член, пораждаща у нея чувството, че е била осакатена или „недовършена". Парадоксално е обаче, че в стремежа да си възвърне нараненото самоуважение, тя съсредоточава всичките си усилия върху външния вид, тоест върху превръщането си в еротичен предмет, с което доброволно се кастрира като жена. Непрекъснатият й стремеж към самооценяване чрез външното (красота, младост, грим, дрехи) има една-единствена цел - да привлече мъжа, а не да се реализира.

Карлос Кастиля дел Пино в „Четири есета за жената" твърди:

„Общата участ на жената в нашето общество е нейното своеобразно отчуждение... Най-силната форма на отчуждение е тази, която е съпътствана от неосъзнаване на собственото си отчуждение... да бъдеш жена е все едно да имаш някакъв недъг... В действителност мъжът гледа на жената като на предмет. Жената е използвана от мъжа... За мъжа жената е еротичен обект... Борбата за оцеляване при жената се превръща чисто и просто в борба за мъжа." По-нататък същият автор пише:

„Фрустрацията е налице във всички етапи, през които минава жената в процеса на усвояване на своята функция..." Кои са етапите на тази фрустрация? „Главната посока на всеки етап от еволюцията на женската фрустрация е обучението в пасивност - от първоначалните недвусмислени доказателства за нейната слабост в сравнение с мъжа, от по-голямата деликатност на дрехите й до твърде различния характер на нейните игри и дейности. Към това трябва да прибавим и обстоятелството, че още в началото й се втълпява както нейната безпомощност, така и необходимостта от закрила именно от мъжа... Не е нужно момичето да осъзнава липсата на полов член, за да страда от кастрационен комплекс. Достатъчно е да усеща върху самата себе си всички тези ограничения, които я тласкат към пасивност и зависимост."

Във всички общества по света от мъжа се очаква сила и агресивност, а от жената - пасивност, нежност и всеотдайност. Културните образци на човечеството са утвърдили пасивността като основно поведение на жената. Аристотел аргументира бащината и съпружеската власт така: „Властта на мъжа е справедлива, защото се основава на естественото неравенство между човешките същества."

Още тогава жената е била смятана за непълноценна от метафизична гледна точка, тъй като въплъщава отрицателното начало на материята, за разлика от мъжа, който олицетворява формата - божественото начало, синоним на мисълта и разума. Разпространено било схващането, че жената изпълнява второстепенна функция; подобно на земята, която трябва да бъде засята, така и нейната единствена заслуга е да бъде плодовита утроба.

В своя труд „Съществува ли майчината любов?" професор Е. Бадинтер говори за клеймото, което християнската теология поставя върху жената. Става дума за онази част от Битието, в която се говори за създаването на мъжа и обстоятелствата около първородния грях. Първоначално Бог създава мъжа, но като вижда колко е самотен, му изпраща дълбок сън, взема едно от ребрата му и сътворява жената, която следователно се ражда от мъжа. Съществен и основополагащ е моментът, в който жената се явява като отговорна за греха и последвалото падение на мъжа. Змията обещава на Ева да бъдат с Адам като богове, познаващи доброто и злото. След грехопадението на мъжа Бог обявява вината на жената и я проклина:

1) „Ще умножа и преумножа скръбта ти, когато си бременна". .

2) „С болки ще раждаш деца".

3) „И към мъжа си ще тегнеш и той ще бъде твой господар".

Според професор Бадинтер, понятието „тежнение" съдържа в себе си идеята за пасивност, подчиненост и отчуждение, които ще определят бъдещата участ на жената, докато Адам, утвърден в ролята си на господар и повелител, е осъден единствено да работи с пот на челото и да бъде смъртен като Ева.

По-нататък Бадинтер продължава:

„Оттук произтичат редица обстоятелства, които предопределят образа и участта на Ева. Тъй като е по-податлива на изкушенията на плътта и суетата, тя става причина за злочестието на мъжа. В най-добрия случай се явява като слабо и лекомислено същество. По-късно е отъждествена със самата змия, тоест с демона-изкусител. Така Ева се превръща в символ на злото."

Бенедети твърди, че когато жената отказва да се подчини на мъжа, тя се противопоставя на Божията воля, повеляваща жената да се покорява на мъжа, който е по-благороден и възвишен, тъй като е образ и подобие на Бога, а жената е само образ и подобие на мъжа."

Бенедети обръща особено внимание на женското коварство. В миналото е било обичайно жената да се възприема като „дяволица, вещица". Постепенно това обвинение се смекчава и се свежда до понятието за женската слабост и безпомощност, залегнало и в Гражданския кодекс, където изрично се постановява, че съпругата дължи послушание на съпруга.

Мнозина мислители, между тях и Русо, поддържат тезата, че жената е създадена не за себе си, $ за да доставя удоволствие на мъжа, да му се подчинява, да му бъде приятна, да отстъпва и дори да понася неговата несправедливост.

Ако направим кратък преглед на женската психика в исторически план, ще получим следната картина:

а) сам Бог я отхвърля, низвергва и наказва, осъждайки я да се подчинява на мъжа - огромно и неизличимо клеймо, с което може да остане жигосана завинаги.

б) липсата на полов член поражда у нея силен комплекс за малоценност, както и завист към пениса на мъжа.

в) хормоналната й система предопределя по-ниска агресивност в сравнение с мъжа или по-висока граница за проява на тази агресивност. Това намалява възможностите й за успех при овладяването на ръководни и престижни роли.

възпитавана е да бъде пасивна и да приема ролята на майка, въздържайки се да участва в онези дейности, в които мъжът има превес. От малка й се втълпява, че не трябва да прави едно или друго, тъй като е слаба и крехка - дейности, заради които мъжът ще бъде поощрен.

д) функцията й на майка също я обрича на пасивност и страдание, тъй като ражда в болки и поема грижата да възпита и отгледа децата - обстоятелство, което възпрепятства или ограничава възможностите й за образование и работа.

е) превръща се в „еротичен предмет", тъй като възлага всички свои надежди за успех в живота на възможността „да хване" някой мъж.

ж) в крайна сметка, превръщайки се в „еротичен предмет", тя не постига сексуална реализация, доказателство за което е огромният процент разочаровани, объркани, фригидни или незадоволени жени.

Към това трябва да прибавим и тяхната собствена убеденост в твърде ограничения принос на жените към науката, културата, изобретенията и изкуството.

След всички тези съображения никак не е чудно, че у жените екзистенциалната тревога е значително по-висока, отколкото у мъжете, и че те се стремят да се изявят и изтъкнат, дори и имитирайки мъжете.

Погрешно е обаче жените да обвиняват единствено мъжете за дискриминацията, на която са подложени, защото - по думите на Стивън Голдбърг - както мъжът, така и жената са възпитавани или подготвяни от обществото за оптималното осъществяване на собствените си възможности, които се основават на биологичните особености на всеки пол. По този начин, когато обществото възпитава момичето, като потиска или обезкуражава онези дейности, които изискват агресивност, сила, авторитет или власт, то просто й спестява бъдещата неизбежна фрустрация от невъзможността да постигне най-високата степен на тези роли. Така обществото подбира средствата, чрез които да управлява по-добре и по-ефикасно наличните естествени ресурси. Всъщност то се съобразява с особеностите и на двата пола.

Невъзможно е жената да въстане срещу Божията воля, да отрече липсата на полов член, да промени хормоналната си система или да накара обществото да я подготви по определен начин. Всъщност единственото й остава е да избере майчинството, или да имитира мъжки роли, за да се възползва от същите привилегии с които разполага мъжът, дори с риск да изгуби собствената си женственост. Наистина ли жената е неизбежно и безвръзвратно осъдена да заема подчинено положение спрямо мъжа? Според Голдбърг - мъжът е бил, е - и ще бъде властващ във всеки вид общество, поради своите неизменни физиологични особености, моделирани от еволюцията и предаващи се чрез генетичния код. Макар да приемам някои от горепосочените аргументи, смятам, че жената може да постигне пълно и абсолютно

равенство с мъжа, но не чрез държавни декрети, а чрез индивидуалната си реализация. Това предполага обаче желание и решимост от нейна страна, както и пълно осъзнаване на психологичните и социални механизми, които я държат в подчинение.

Изисква се също така масово обединяване на жените, които да се заемат с тази задача. По-нататък ще посоча пътя по който жените могат да постигнат тази цел. Искам да обърна внимание обаче, че такова решение трябва да се основава на дълбокото осъзнаване на механизмите, които пречат на жената да реализира своята идентичност.