Съществува ли жената? Джон Бейнс предговор

1) По-голямата физическа сила на мъжа. Обстоятелството, че е по-слаба физически, може да благоприятства възприемането на концепцията за мазохистичната роля на жените.

2) Възможността да бъде изнасилена, пряка последица от горната точка, може да породи фантазии, че е нападната, подчинена и наранена.

3) Менструацията, дефлорирането и раждането - все кървави процеси, които подхранват мазохистичното чувство.

4) Женската пасивност в половия акт. Жената е прониквана от мъжа, което благоприятства мазохистичната интерпретация на този факт.

Ревността е субпродукт на мазохизма, тъй като е ненормален начин да се стимулира либидото чрез фантазирането на еротични сцени между съпруга и съперницата, което екзалтира либидото по много болезнен начин. Въпреки това чрез този механизъм се асоциират удоволствие и болка, така че крайният резултат е една перверзна наслада, смесица от болка и удоволствие. Когато този механизъм заеме място в психиката на жената, тя започва да търси и да провокира възможностите да стимулира ревността си, за да поддържа обичайното ниво на мазохистично удоволствие. Важна роля за това играе и езикът, тъй като обидите и упреците са използвани като автоеротични елементи, за да засилят удоволствието. Обикновено започва с прикрити укори, продължава със сприхави обвинения и завършва & невъздържани обиди. Посредством този механизъм се постига един перверзен оргазъм, като обикновено последващата реакция са плачът и депресията.

Мъжът е абсолютно объркан от тези психически фокуси, без да знае, че това, което иска неговата партньорка, е да продължи страданието, породено от чувството, че е мамена, за да поддържа нишката на своето мазохистично удоволствие.

Както се разбира, това се оказва адски капан: ако предизвиканите различия не се преодолеят, бракът скоро ще се разпадне; ако се създадат условия, при които жената не може да отправя обвинения в изневяра, тя с всеки ден ще става все по-неспокойна и неудовлетворена, за да скъса най-нак-рая всяка емоционална връзка със съпруга си.

От огромно значение е да се разбере, че мазохистичният импулс на жената, породен от зависимостта й от мъжа, от чувството й за малоценност спрямо него и от унижението, че не е имала достъп до най-важните социални роли (с изключение на майчинството), противоречи на стремежа й да се еманципира, тъй като еманципирането й би означавало край на мазохистичната наслада.

9. ТРУДНОСТ ДА ПОДДЪРЖА ЧЕСТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С МЪЖА

Честни взаимоотношения между съпрузите са онези, които изключват всеки опит за манипулиране или използване на другия за собствени цели; в които се отхвърлят всички опити да се поддържа изкуствено добър образ; когато съществува реална психологическа нагласа да се казва истината; когато се отхвърля властният егоизъм да се присвоява партньора като предмет.

Емоционалната откритост е също необходимо условие за общуване, тъй като в противен случай се постига повърхностна връзка. Жената обаче, за разлика от мъжа, възприема отбранителна позиция спрямо него, като си служи с изкусни средства да се прикрива, за да не показва истинската си същност. Използвайки безброй хитрини, тя преследва една основна цел: да опознае мъжа, без да разкрие себе си. Какво преследва с тази тактика?

Преди всичко да поддържа една мнима сигурност, защото този, който се разкрива и отдава, става уязвим към критиката, от която жената толкова се страхува. Плаши я също възможността да бъде изоставена, измамена или отхвърлена -чувства, породени от комплекса за малоценност поради нейната ощетеност. Наистина този, който се чувства слаб, има нужда да се защити, за да преодолее усещането за уязвимост. В „Езика на чувствата" Дейвид Вискот пише: „Тези, които са неспособни да приемат да бъдат наранени, са неспособни и да доставят удоволствие на други. Двата процеса изискват откритост. Да бъдеш открит, означава да бъдеш уязвим, да бъдеш способен да се чувстваш наранен, както и да доставяш удоволствие."

Между мазохизма и страха да бъдеш наранен няма противоречие; нарцисизмът се противопоставя на мазохизма като уравновесяващ елемент и именно този последен фактор мотивира отчасти невъзможността за откритост и отдаване.

Мъжът обикновено отваря сърцето си за жената, като разкрива без заобиколки неговото съдържание. Тя пък разказва несъществени истории, които съдържат малък елемент истина. По този начин жената задоволява дълбоката си потребност да бъде идеализирана от мъжа.

Нейните отношения с други жени също не са откровени, защото всички те са съперници помежду си, борейки се за притежанието на мъжа. Това обстоятелство поддържа в действие един механизъм от страх, завист и недоверие. А и като се има предвид правилото, според което „никой не познава по-добре една жена отколкото друга жена", остава латентен страхът да бъде „разобличена". От друга страна, женската общност непрекъснато напомня за собствената й сексуална „малоценност". Възможността да наблюдава доста „кастрирани" същества поддържа едно значително ниво на тревога у жената, тъй като несъзнателно я кара да прави сравнение с мъжа. Поради тази причина дълбоко в себе си тя изпитва отвращение. Това обяснява защо толкова трудно се поддържа единството на женските движения - от една страна, те ревностно се сплотяват, за да защитават правата си, а от друга са готови да се разделят на малки съперничещи си групи.

Накратко, жената не се открива пред мъжа и не поддържа с него честни отношения поради агресивност и латентна завист. Разкрива се емоционално само в определени случаи под натиска на значими събития.

Тя не се обвързва истински и с представителките на собствения си пол поради естествената враждебност към тях, породена от съперничеството за мъжа.

Това поведение разкрива също така слабото доверие, което жената има в самата себе си. Проектирайки го навън, тя става недоверчива към всички. Прикритостта, отбранителната позиция и неискреността са оръжия, с които защитава психическата си неустойчивост. По този начин тя се стреми да повиши самоуважението си, оценявайки се като еротичен обект.

САМКА ИЛИ ЖЕНА

Жената никога не е била действително жена, а само самка. Нейната роля е дефинирана като на самка, а не като на човешко същество от женски пол. За съжаление женствеността се отъждествява с органичната сексуалност, без да се разбира, че става дума за абсолютно различни явления. Положението на самка, с всичко онова, което то включва биологически, е нещо, придобито още с раждането. Това е безвъзмезден дар от природата, постигнат без никакво усилие и без никакво участие или избор от страна на жената.

Биологичните характеристики на жената Сапиенс са напълно ясни и познати. Истинската природа на жената, като същина на това, което действително означава да бъдеш жена, все още не е опозната, определена и разбрана. За съжаление женствеността се идентифицира със способността за еротично привличане - жената е убедена, че колкото по-либидно действа, толкова по-сигурно ще докаже женската си природа. На това се дължи и митът за „жената вамп", която щедро показва женските си прелести, въплъщавайки пред света архетипа на свръхжената - образ или модел, който жените се стараят да имитират с убеждението, че така са по-женствени. Смятат, че ако се гримират, обличат и срес-ват като филмови звезди, ще станат по-женствени, но в действителност те само се дегизират като жени. Като самки обаче постигат по-високо равнище на еротично привличане, задоволявайки нарцисизма си и увеличавайки възможностите да хванат някой мъж, макар това да не означава, че ще могат да го задържат поради крехката връзка на сексуалното привличане.

С това искам да покажа, че еволюцията на жената е спряла на равнището на самка, тоест че съществува единствено като самка от вида Сапиенс. Определянето на нейната пасивна или женска идентичност се е извършило биологически, подобно на женската от който и да е друг животински вид, но не се е въплътило в едно по-висше състояние на жена-личност. Нейният разум, чувствата й, способностите й са равностойни на тези на мъжа, но нямат женско определение. физически е жена, а психически е неопределена, поради което приема мъжки роли, тъй като не познава собствената си родова сексуалност на психично равнище.

Ето защо тя прибягва до физическото привличане, превръщайки се в примамлива сексуална стръв. Тази е и причината за безумната надпревара на жените да се разголват. Вестниците и списанията ни показват изобилие от най-различни еротични маскировки. Самките се стремят жадно и енергично да се превърнат в жени, но за съжаление не познават друг път, освен този, чрез който могат да възвеличат и изложат на показ своята либидност.

Жената е лишена от женско „аз"; нейното „аз" е на самка. То й служи, освен за майчинството, единствено по отношение на сексуалната привлекателност и употребата на хитрини, за да хване мъжа и да задоволи собствената си суета. Това е малко и примитивно „аз", което заема незначителна част от нейната личност. Мъжът също притежава еротично „аз", но при него то е вместено в мъжкото „аз", което обуславя неговата психическа идентичност. Това, че е самец, е само част от неговата психика. Жената обаче притежава една-единствена психологическа страна, сведена до Аза на самка, който представлява нейния биологичен вид. Останалата част от психическата й структура е неопределена, поради което тя имитира и приема мъжки роли, отчуждавайки се от истинската си природа.

Мъжкото „аз" в голяма степен остава непроменено с течение на годините. Женското „аз" е съсредоточено във външното. Поради това то не е нито устойчиво, нито съдържа-

телно, изменя се непрекъснато в зависимост от социалните и материални условия. В исторически план ролята на жената се е променяла постоянно, докато тази на мъжа е оставала неизменна.

За разлика от физическата сексуалност, която е природен дар, психологическата женственост може да се постигне единствено чрез усърден и продължителен процес на индивидуално развитие, а не като резултат от социални придобивки. Истинската женственост изисква самореализация на равнището на Аза, поради което се нуждае от волевата дейност на самия индивид. Това е процес на самоизгражда-не, а не на получаване на стойности от социалния субект; този процес трябва да се извърши във вътрешния свят на жената като еволюционна промяна, произтичаща от собствената й воля. Губят времето си онези жени, които търсят женствеността чрез възвеличаване на еротичното и изтъкване на външното. Следвайки този път, те ще се провалят като жени, или по-скоро ще останат завинаги на равнището на самки.

Много жени не търсят своята реализация чрез вече посочените средства, а се стремят да постигнат това чрез някоя професия или дейност, изискващи интензивни умствени усилия. Но както вече посочихме, те приемат мъжки роли, за да се борят за по-високи позиции. Освен това техните подбуди обикновено имат компулсивен, а не спонтанен характер. Решението им не произтича от едно свободно избрано поведение, а от невротичния стремеж да компенсират „липсата" . Например, повече от очевидно е, че онези жени, които са лишени от физическа привлекателност и не могат да действат като еротични примамки, нямат друг избор освен да се проявят чрез интелекта си или чрез някакви особени умения. За съжаление осъзнаването на физическата непривлекателност ги тласка в погрешна посока - те се опитват да надвият мъжа, като приемат мъжки роли. Убедени, че не са достатъчно женствени, те смятат, че ще имат по-големи преимущества, ако постигнат превъзходство над мъжа на собствения му терен.

Има също така физически красиви и същевременно много умни жени, които поради проблеми, предизвикани от завистта към пениса, са развили комплекс за „мъжественост"; те не се задоволяват да бъдат еротични примамки и възлагат личните си очаквания върху възможността да заемат високи позиции, компенсирайки така чувството си за несигурност и малоценност спрямо мъжете. Невротичната потребност да бъдат независими в този случай може да се окаже толкова погрешна, колкото и прекомерната зависимост, наблюдавана при жените, които искат да живеят емоционално посредством мъжа.

В случая, за който говорим, жената се реализира професионално, но не като човешки индивид от женски пол. физически тя е жена, но ментално и психически е като мъж, за да може да се конкурира успешно. За съжачение много често съществува тясна връзка между желанието за независимост и мъжкото поведение. Шокиращо е да се наблюдават красиви жени с толкова мъжка нагласа в емоционалните и менталните реакции. Те често се изявяват и успяват, но на висока цена - психически се превръщат в мъже. Психологически са мъже, а сексуално - жени.

Убеден съм, че кастрационният комплекс поражда у жената силна агресивност срещу мъжете - емоционално поведение, което повишава нивото на тестостерона над нормалното, като определено й придава мъжки черти. Наистина съществува тясна връзка между този хормон и агресивността» Тестостеронът прави субекта агресивен. И обратното, ако нападателността е от емоционално, а не от хормонално естество, това поведение стимулира производството на тес-тостерон.

Истинска заблуда е схващането, че мъжете не понасят умните жени и че това е една от причините последните да не развиват интелекта си, като предпочитат да изтъкват своя еротизъм. В действителност мъжете познават само един тип интелигентна жена - жената с мъжки черти, и тя естествено не ги привлича. Много рядко можем да срещнем жена, която в еднаква степен е женствена и умна. Твърди се също, че мъжът се страхува от умната жена, тъй като тя застрашава неговите привилегии. Смятам, че това е разумен довод поради съществуващия мъжки шовинизъм, но мисля също, че жената би могла да използва своята интуитивност така, че мъжът да не се чувства непълноценен.

Докато жената не развие истински своя интелект, нейната сфера на интереси трудно ще излезе извън рамките на грижата за красотата и физическата привлекателност -качества, които заедно с майчинството определят ролята й на самка.

Самка и жена са два етапа на развитие. По-примитивният (този на самка) не води непосредствено до превръщането й в жена. Самката е създание на природата. Жената трябва да бъде продукт на самата себе си, тъй като може да се роди единствено от самката, решена да се развива и да еволюира индивидуално.

Ето основната пречка за равноправие между половете: мъжът е постигнал своята психична мъжественост, подтикван от многобройните и належащи изисквания на живота, докато жената не е развила своята ментална и психична женска идентичност, предпочитайки да се определи като самка и майка. Мъжът е постоянен в своята мъжка роля, която устоява на всички исторически промени. Сегашната роля на мъжа не е много по-различна от тази в древността. Жената обаче е обърната в много по-голяма степен навън, към външното. Тя отчаяно се стреми към външното, за да се промени и да се приспособи към него. Добър пример за това е модата в облеклото, прическата и грима и най-вече в следване на повелите на чуждото мнение. Жената е принудена да се адаптира към онова, което обществото или нейният партньор очакват от нея, или да приема определено стратегическо поведение, когато желае да хване някой мъж. Ако има връзка с лекар, превръща се донякъде в лекар; ако е с политик, и тя става политик; ако е интелектуалец, започва да философства. Нейната идентичност като личност се променя непрекъснато в зависимост от външните изисквания. Това се дължи на обстоятелството, че тя притежава само сексуална идентичност за разлика от мъжа, който има сексуално или родово „аз" и друго, личностно „аз".

Независимо от професията, която упражнява - дори да е традиционно женска професия - шивач, готвач, моделиер, балетист, мъжът запазва своята сексуална роля. Жената обаче, когато става полицай, военен, съдия или заема ръководни длъжности, обикновено прибягва до имитиране на мъжкия стил.

Всяка жена трябва да потърси пътища да се самоопредели като личност. Това тя може да постигне единствено като развие у себе си устойчив и постоянен психически център, който да остава неизменен независимо от материалните промени в нейния живот. По този начин, посредством формирането на едно пълнолетно и зряло „аз" тя може да се реализира напълно като жена, постигайки цялостна и определена женска идентичност. Обръщайки се към своя вътрешен свят, тя ще проумее кои са онези сили, които я държат отчуждена, и осъзнавайки огромната вреда от тяхната власт, ще успее да ги отхвърли. Мотивирана от това разбиране, тя може да стане господарка на самата себе си, за да устои на алиениращите влияния, и да се освободи. Ако преди това •нейната психика е била в зависимост от временни нужди, то сега се открива възможност да я постави в служба на собственото „аз", с цел да постигне психологическа автономност, пълнолетие, което е първостепенно условие за нейната реализация като жена. За това е необходимо също да се дефинира женствеността, като се опише по възможно най-прост и обективен начин, но не с цел да се представи като модел, който да бъде принудително приет, а за да се разбере нейната вътрешна природа. Необходимо е жената да се научи да оценява своето положение, осъзнавайки, че предполагаемата й генитална ощетеност се дължи единствено на обстоятелството, че тя по стар навик взима мъжа за образец. Причината за това е, че единствените женски модели, на които се подражава, са тези на самка. Другите, на жената като личност не съществуват, защото съответстват на имитирани мъжки роли.

факт е, че жената изпитва завист към пениса. Защо не се е научила да оценява както трябва своята матка? Защо я смята за някаква кухина, празно място или недостатък? Това е така, защото тя интуитивно усеща, че я използва единствено от гледна точка на еротизма и майчинството и не е успяла да сублимира либидото си, за да формира в себе си по-висше утеринно качество, каквото е женствеността. А тя е резултат от достатъчно висока либидна утеринна сублимация, тоест от пасивното или рецептивното на универсалния Ерос.

Всяка човешка способност или качество има диапазон от възможности за действие, който може да се движи между ограниченото пространство на затворения кръг и простора на цялата човешка структура. Може да подивее или да разцъфне, и този избор зависи от посоката, която ще даде Азът. Това означава, че когато Азът е съзнателен, висш и зряло формиран, той може да управлява активно различните способности на човешкото тяло, довеждайки ги до едно по-високо равнище на развитие или продуктивност.

Що се отнася до матката, не е необходимо да се опитваме да доказваме нейните прекрасни качества. Само ще посочим, че жената ръководи единствено своята сексуалност на самка, без да познава онези по-висши възможности, отнасящи се до „утеринно-женското".

Смятам, че мъжът е успял да сублимира своето либидо в по-голяма степен от жената, без да се изискват усилия от негова страна поради една щастлива комбинация от фактори, между които не фигурира личният принос. За да разберем този процес, необходимо е да сравним основната еротична активност на мъжа с тази на жената. Тя, подобно на яйцеклетката, е предимно пасивна и рецептивна, докато мъжът също като сперматозоида, е активен, агресивен и проникващ. Мъжкият еротизъм е вечно търсеща, активна и оплодяваща сила, докато женският е скрит и зачеващ. По този начин жената незабелязано изпълнява ролята на весталка, стимулирайки визуално и сетивно една сила, която по природа е експанзивна. Казано с думите на еротиката, жената е утроба, която приема енергия, като я концентрира и сгъстява, докато се формира материята на живота. В себе си тя притежава генетичната памет за създаване на живи същества. Мъжът е фалос, който излъчва енергия и влага семето на живота. Жената приема, а мъжът дава. Жизненият тон на жената е да създава материя; този на мъжа е да посява семето.

Жената разполага с по-малко възможности за сублимация на своето либидо, защото сублимацията е приток на еротична енергия по канали, които не са чисто биологични.

Според мен много от великите художници на Ренесанса са сублимирачи своето либидо, концентрирайки енергията си повече върху артистичното творчество, отколкото върху гениталната дейност. По този начин силата, която не протича по биологичното русло, минава по съзидателния ментален път. Дори смятам, че този процес на сублимация е бил много добре познат на творците на романтизма. В някои рицарски ордени в Средновековието рицарите са избирали съзнателно някоя красива дама със знатен произход, за да й служат. Именно тази е темата на познатата история за крал Артур и сър Ланселот, само че в техния случай изглежда методът не е успял. Ланселот заявява, че вечно ще обича жената на своя господар.

Това признание и този вид отношения, присъщи на онази епоха, са били всъщност един съзнателно изработен механизъм за засилване на потока от енергия у мъжа с цел да се сублимира либидото.

Смятам, че много платонично влюбени мъже са практикували, без да съзнават това, един вид сублимация на своето либидо.

Защо същото не се е случило с жената? На първо място, защото е с много повече задръжки от мъжа, поради което не успява да овладее енергията, необходима за сублимация. На второ място, защото сексуатното развитие на жената е значително по-трудно и сложно от това на мъжа. Докато той винаги има любовен обект (първо майката, а по-късно съпругата) и само един ерогенен център (пениса), жената трябва да смени любовния обект, като прехвърли върху бащата любовта, изпитвана към майката, както и да смени ерогенната зона от клитора към вагината. Този процес изисква огромен разход на психическа и либидна енергия, като намалява потока енергия, способна да бъде сублимирана.

От друга страна, поради отсъствието на страх от кастрация, жената по-трудно преодолява едиповия комплекс, затова го превъзмогва късно и то не напълно. В резултат на това се нарушава формирането на Свръхаза - система от морални норми и ценности, които тласкат субекта към съвършенството. Нейният импулс за сублимация е твърде слаб, тъй като тя не вижда идеалната цел, към която да се устреми. Без мотивация, основана върху ясно определен път за постигане на тази цел, успехът е невъзможен. На това се дължи и фактът, че очакванията на жената се свеждат до материални и външни придобивки, а не до вътрешното й развитие, импулсът за което би трябвало да дойде от Свръхаза.

Присъщият на жената нарцисизъм я обсебва до такава степен, че тя не е в състояние да се отвори за енергетичното въздействие на мъжа. Когато жената се влюби в един мъж, много рядко любовта й е платонична; обикновено тя очаква това привличане да се материализира в постоянна връзка. Тя се стреми към мъжа, за да постигне лична сигурност, да има дете или да компенсира липсата на пенис.

Жената е възпитавана от обществото да потиска сексуалността си и да смята свободната изява като нещо неприемливо и неморално, поради което винаги е имало огромен брой мъже, жадни за секс, и една малка част жени, които да ги задоволят. Именно така е възникнала проституцията. Поради трудността да задоволят еротичните си желания, много мъже са принудени да практикуват една карикатурна сублимация. Трябва обаче да посочим, че в този случай става дума за примитивна и непълна форма на сублимация, породена от възхищението, което мъжът изпитва към жената. Възможно е в този процес да участва и завистта към вагината и сублимацията да е резултат от позитивния поток на завистта, тоест любовта.

Нека си припомним, че според Теодор Райк любовта винаги започва със завистта, която е негативният поток на възхищението („Любовта през очите на един психолог", Теодор Райк).

Оттук следва, че индивидите с ниски инстинкти не сублимират, тъй като те желаят само тялото на жената, за да задоволят плътските си апетити, без да изпитват възхищение и любов към нея.

Що се отнася до потискането на женската сексуалност като пречка за постигане на сублимация, трябва да посочим, че едно инертно, застинало либидо представлява парализирана, разстроена и непълноценна сила, поради което трудно може да се насочи към по-висши нива.

Всяка сублимация се заражда чрез стимулиране на либидо-то, след което възвисяването, потискането или спадът зависят от посоката, в която ще го тласнат чувствата и разумът.

В случай на потискане се наблюдава безплодно увеличение на либидния натиск, който накрая се отклонява в погрешна посока чрез механизмите на истерията или перверзното удоволствие, като например словоохотливост, ревност, въображаем еротизъм и прекомерна емоционалност - несъзнателни форми на психична мастурбация.